Ген. Хосе де Сан Мартин Skip to content Ген. Хосе Сан Мартин във Франция, 1848 г. Хосе де Сан Мартин – Освободителят на Южна Америка Хосе Франсиско де Сан Мартин (1778–1850) е една от най-значимите личности в историята на Латинска Америка. Аржентински генерал, стратег, дипломат и революционер, той е сред основните водачи на борбата за независимост от Испанската корона. Заедно със Симон Боливар, Сан Мартин е считан за върховен освободител на Южна Америка и символ на борбата за свобода и национално самоопределение. Началото на живота и военното обучение Сан Мартин е роден на 25 февруари 1778 г. в градчето Йапеу, вицекралство Рио де ла Плата (днес в провинция Корайентес, Аржентина). Баща му е испански офицер, а семейството се премества в Испания, когато Хосе е едва на 6 години. Там той получава военно образование и се присъединява към испанската армия още на 11-годишна възраст. През следващите години участва в редица военни кампании срещу французите по време на Наполеоновите войни, сражавайки се в битки като Байлен Оканя . Неговият богат боен опит, лидерски качества и стратегическо мислене го правят изключително ценен командир. През 1811 г., вдъхновен от разрастващото се движение за независимост в родината си, Сан Мартин напуска испанската армия и се завръща в Южна Америка. Борец за свободата на континента През 1812 г. Сан Мартин се включва във въстанието за независимост на Аржентина. Основава прочутия Полк на Гренадирите на Конете , елитна бойна единица, с която печели славата си на безстрашен и талантлив водач. След като Аржентина обявява независимост през 1816 г., Сан Мартин обръща поглед на север – към освобождението на Чили и Перу, които все още се намират под испанско владичество. През 1817 г., начело на обединена аржентинско-чилийска армия, той предприема дръзкия и легендарен преход през Андите , една от най-зрелищните военни операции в историята на континента. Въпреки тежкия терен и суровите условия, армията успява да победи испанците при Чакабуко , а през 1818 г. – при Майпу , осигурявайки свободата на Чили. Независимостта на Перу След успехите в Чили, Сан Мартин се насочва към Перу – последния голям бастион на испанската власт в Южна Америка. През 1821 г., след дипломатически усилия и военни действия, неговите войски влизат в Лима, столицата на Перу. На 28 юли 1821 г. той тържествено обявява независимостта на Перу и е провъзгласен за Протектор на свободата – де факто първият ръководител на новата държава. Срещата със Симон Боливар и оттегляне от политиката През 1822 г. Сан Мартин се среща със Симон Боливар в град Гуаякил, Еквадор. Двамата обсъждат бъдещето на Южна Америка, но различията в идеологията и визията им за управлението на освободените държави ги карат да се разделят. В знак на политическа мъдрост и скромност, Сан Мартин се оттегля от властта на 22 септември 1822 г. , като оставя освобождението на остатъка от Перу в ръцете на Боливар. Последни години и наследство След оттеглянето си, Сан Мартин напуска континента и се установява във Франция. Живее скромно в Булон-сюр-Мер , където умира на 17 август 1850 г. , далеч от родината си. Тридесет години по-късно, през 1880 г., тленните му останки са върнати тържествено в Буенос Айрес , където са положени в мавзолей в катедралата на града – символ на вечна почит. Наследството на един герой Хосе де Сан Мартин е национален герой на Аржентина , признат за Баща на Отечеството и основоположник на независимата държава. В Чили е почитан като върховен главнокомандващ , а в Перу – като създател на свободата и Републиката . Паметници в негова чест се издигат из цяла Латинска Америка и Европа. Личността му олицетворява саможертвата, честта и безкористната служба към народа. „Да бъдеш свободен не означава просто да се отървеш от веригите си, а да живееш по начин, който уважава и засилва свободата на другите.“ – вдъхновено от идеалите на Сан Мартин Мавзолеят на Сан Мартин в Катедралата на Буенос Айрес