(PDF) Баралис А., Панайотова К., Недев Д. (ред.), Аполония Понтийска. По стъпките на археолозите. Колекции на Лувър и български

Аполония Понтийска Този каталог придружава изложбата „По стъпките на археолозите. Аполония Понтийска. Колекции на Лувър и български музеи“, представена в Музеен център – гр. Созопол от 27 юни до 20 октомври 2018 и в Регионален исторически музей – София от 13 декември 2018 до 10 март 2019. Изложбата е организирана от Министерство на културата на Република България и Музея Лувър с подкрепата на Френския институт в София и е част от културната програма по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Република България Министерство на културата Национален Национален археологически институт с музей Българска академия на науките исторически 1892 – 1921 – 1948 музей BULGARIE © Musée de Louvre, Paris, 2019   www.louvre.fr © Издателство Фабер, 2019   www.faber-bg.com ISBN Faber : 978–619–00–1100–2 Отпечатано в България (EU) На корицата: Плоча с релеф Париж, Лувър, инв. № CA 1748 Глина (кат. № 51) Края на VI в. пр. Хр. Аполония Понтийска, О-в Св. Кирик Млад Пан Париж, Лувър, инв. № Br 4359 Бронз (кат. № 76) Края на IV – началото на III в. пр. Хр. Аполония Понтийска? Кизик (Мала Азия)? по стъпките на археолозите Аполония Понтийска Колекции на Лувър и български музеи София 2019 По стъпките на археолозите АПОЛОНИЯ ПОНТИЙСКА Колеции на Лувър и Български музеи (каталог към изложба) Текстове на: Слава Василева, Александър Баралис, Теодора Богданова, Мартин Гюзелев, Маргарит Дамянов, Дан Дана, Мадалина Дана, Софи Декан-Леким, Мари-Елен Делаво-Ру, Пиер Дюпон, Антоан Ермари, Явор Иванов, Калина Йорданова, Лоран Клакен, Любава Kонова, Димитър Костов, Милена Крумова, Паскал Лебутейе, Людовик Ложие, Димитър Недев, Лазар Нинов, Кръстина Панайотова, Елка Пенкова, Силвен Перо, Анета Петрова, Маргарита Попова, Цветана Попова, Даниел Роже, Лора Рохо, Томас Санглад, Руслан Стойчев, Даниела Стоянова, Милена Тонкова, Мила Чачева, Николай Шаранков, Добринка Шиекова, Ливиу Янку. Под редакцията на: Александър Баралис, Кръстина Панайотова и Димитър Недев, Графично оформление: Нейко Генчев ИЗЛОЖБА По стъпките на археолозите АПОЛОНИЯ ПОНТИЙСКА Колекции на Лувър и български музеи Боил Банов Музей Лувър Министър на културата на Република България Генерален администратор: Жан-Люк Мартинез Максенс Ланглуа-Бертело Президент-Директор на Музея Лувър Генерална заместник-администраторка: Валери Форе-Жореги Ангел Чолаков Посланик на България във Франция Генерална заместник-администраторка: Ан-Лор Беатрикс Ерик Лебедел Генерален заместник-администратор: Посланик на Франция в България Винсан Помаред Фабиен Флори Директорка на Департамента по гръцка, етруска и римска древност: Директор на Френския институт в София Франзуаз Готие Диана Игнатова Дирекция на културни посредници и на културните Директорка на Българския културен център в Париж програми Директор: Доминик де Фон-Рео Координация на изложбата от Министерство на Заместник-директори: културата на Република България: Мишел Антонпиетри, Алин Франсуа-Колен Екатерина Джумалиева Дирекция на представянето на колекциите Директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ Заместник-директор: Фабрис Лоран Лора Атанасова и Десислава Дикова Експерти в отдел „Музеи, галерии и визуални изкуства“ в дирекция Ръководител отдел изложби: „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ Паскал Перинел РИМ–Софи я Координация на сезона от Музея Лувър: Александър Баралис Директор: Департамент по гръцка, етруска и римска древност Доц. д-р Венета Ханджийска-Янкулова Уредници: Полина Стоянова, Десислава Василева Координация на изложбата от Музея Лувър: Графичен дизайн: Мари Винуз Светлана Чолакова Дирекция на представянето на колекциите Пространствено оформление: Велизар Димитров Реставратори: Панайот Панов, Калин Тодоров, Емилия Колева, Антония Ангелова, Ана Евстатиева Фондохранители: Люба Дафова, Ивайло Иванов Фото и видео: Константин Чакъров Техническо обслужване: Бойко Бонев, Кирил Димов Връзки с обществеността: Ерина Кръстева Финансово обслужване: Вяра Божинова Откриване и кетъринг: В зората на европейската цивилизация: Слатина – София на 8000 години Йордана Николова, Христо Събчев Музеен център – Созопол Директор: Фотографи: Димитър Недев Лоик Дамле (Loïc Damelet) Уредник: Ерве Левандовски (Hervé Lewandowski) Огнян Лулев Красимир Георгиев Тодор Димитров Служители: Димитър Недев Дениза Кюмюрджиева, Сийка Пенелова Преводачи: Куратори на изложбата: Весела Генова, Станимир Делчев, Любица Пиргова, д-р Александър Баралис Асен Чаушев Музей Лувър Музеи, предоста вил и експонати: доц. д-р Кръстина Панайотова Национален археологически институт с музей Музей Лувър, Париж (Българска академия на науките) Жан-Люк Мартинез, президент-директор Димитър Недев Национален археологически институт с музей – ОКИ Музеен център – Созопол Българска Академия на науките, София доц. д-р Христо Попов, директор Автори: Слава Василева (СВ) Национален исторически музей, София Александър Баралис (Alexandre Baralis) (АБ) доц. д-р Бони Петрунова, директор Теодора Богданова (ТБ) Мартин Гюзелев Общински културен институт „Музеен център“, Созопол Маргарит Дамянов (МД) Димитър Недев, директор Дан Дана (Dan Dana) (ДД) Мадалина Дана (Madalina Dana) Региоанален исторически музей - Бургас Софи Декан-Леким (Sophie Descamps-Lequime) (СД) Милен Николов, директор Мари-Елен Делаво-Ру (Marie-Hélène Delavaud-Roux ) (M-H D-R) Френска Академия по епиграфия и изящна словесност, Пиер Дюпон (Pierre Dupont) Париж Антоан Ермари (Antoine Hermary) (АХ) Мишел Шинк, Постоянен секретар Явор Иванов (ЯИ) Калина Йорданова Лоран Клакен (Laurent Claquin) Любава Kонова (ЛК) Димитър Костов Милена Крумова (МК) Паскал Лебутейе (Pascal Lebouteiller) Людовик Ложие (Ludovic Laugier) Димитър Недев (ДН) Лазар Нинов Кръстина Панайотова (КП) Елка Пенкова (ЕП) Силвен Перо (Sylvain Perrot) Анета Петрова Маргарита Попова Цветана Попова Даниел Роже (ДР) Лора Рохо (Laura Rohaut) Томас Санглад (Thomas Sanglade) Руслан Стойчев (РС) Даниела Стоянова (ДС) Милена Тонкова (MT) Мила Чачева (МЧ) Николай Шаранков (НШ) Добринка Шиекова Ливиу Янку (Liviu Iancu) Фотог рафии © Alexandre Baralis © Маргарит Дамянов Кaт. 100, 101, 494, 567. Кaт. 056, 057, 058. © Теодора Богданова © Национален Археологически Институт и Музей при Кaт. 549, 550, 551. БАН / Красимир Георгиев Кaт. 098, 278, 294, 309, 310, 311, 312, 313, 314, 315, 316, 317, Collection of the National History Museum of Romania, 318. inv. no. 18794 © MNIR 2015, photo: George Nica. Кaт. 071. © Национален Исторически Музей / Тодор Димитров Кaт. 052, 053, 054, 104, 113, 130, 133, 156, 160, 172, 173, 179, © Musée du Louvre (distr. RMN-Grand Palais) / Loïc 219, 293, 305, 306, 350, 351, 352, 357, 358, 359, 360, 366, 367, Damelet 368, 369, 370, 384, 568. Кaт. 001, 002, 003, 004, 005, 006, 007, 008, 009, 010, 011, 012, 015, 016, 018, 019, 020, 021, 022, 023, 024, 025, 026, 027, 028, © Явор Иванов 029, 030, 031, 032, 033, 034, 035, 036, 037, 038, 039, 040, 041, Кaт. 417, 418, 419, 420, 421, 422, 423, 424, 425, 426. 042, 043, 044, 045, 046, 048, 049, 051, 055, 059, 060, 061, 062, 063, 064, 065, 066, 067, 068, 072, 073, 074, 072, 073, 074, 077, © Musée du Louvre (distr. RMN-Grand Palais) /Daniel Lebée, 078, 079, 080, 081, 082, 083, 084, 085, 086, 087, 088, 089, 090, Carine Deambrosis 091, 092, 093, 094, 095, 096, 097, 102, 103, 105, 106, 107, 108, Кaт. 076. 109, 110, 111, 112, 114, 115, 116, 117, 118, 119, 120, 121, 122, 123, 124, 125, 126, 127, 128, 131, 132, 134, 135, 136, 138, 139, © Musée du Louvre (distr. RMN-Grand Palais) / H. 140, 141, 142, 143, 144, 145, 147, 148, 149, 150, 151, 152, 153, Lewandowski 154, 155, 157, 158, 159, 161, 162, 163, 164, 165, 166, 167, 168, Кaт. 013, 014, 017, 050, 319, 320, 321, 322, 353, 354, 355, 356, 169, 170, 171, 174, 175, 176, 177, 178, 180, 181, 183, 184, 185, 569. 188, 189a, 189b, 190, 191, 192, 193, 194, 195, 196, 197, 198, 199, 200, 202, 203, 204, 205, 206, 207, 208, 209, 210, 211, 212, 213, © Димитър Недев 217, 218, 220, 221, 222, 224, 225, 226, 228, 229, 230, 231, 232, Кaт., 047, 069, 070, 075, 129,137, 146, 182, 186, 187, 202, 214, 233, 234, 235, 236, 237, 239, 240, 241, 242, 243, 244, 245, 246, 215, 216, 223, 227, 253, 279, 282, 283, 290, 295, 307, 324, 325, 247, 248, 249, 250, 251, 252, 254, 255, 256, 257, 258, 259, 260, 326, 327, 329, 334, 335, 336, 337, 338, 339, 340, 341, 342, 343, 261, 262, 263, 264, 265, 266, 267, 268, 269, 270, 271, 272, 273, 485, 489, 490, 495, 496, 514, 515, 521, 522, 523, 524, 525, 526, 274, 275, 276, 277, 280, 281, 284, 285, 286, 287, 288, 289, 291, 527. 292, 296, 297, 298, 299, 300, 301, 302, 303, 304, 308, 320, 321, 322, 323, 328, 330, 331, 332а, 332б, 333, 344, 345, 347, 348, 349, © Кръстина Панайотова 371, 372, 373, 374, 375, 376, 377, 378, 379, 380, 381, 382, 383, Кaт. 560, 561. 385, 386, 387, 388, 389, 390, 391, 392, 393, 394, 395, 396, 397, 398, 399, 400, 401, 402, 403, 404, 405, 406, 407, 408, 409, 410, © Милена Тонкова 411, 412, 413, 414, 415, 416, 427, 428, 429, 430, 431, 432, 433, Кaт. 546. 434, 435, 436, 437, 438, 439, 440, 441, 442, 443, 444, 445, 446, 447, 448, 449, 450, 451, 452, 453, 454, 455, 456, 457, 458, 459, 460, 461, 462, 463, 464, 465, 466, 467, 468, 469, 470, 471, 472, 473, 474, 475, 476, 477, 478, 479, 480, 481, 482, 483, 484, 486, 87, 488, 491, 492, 493, 497, 498, 499, 500, 501, 502, 503, 504, 505, 506, 507, 508, 509, 510, 511, 512, 513, 516, 517, 518, 519, 520, 528, 529, 530, 531, 532, 533, 534, 535, 536, 537, 538, 539, 540, 541, 42, 543, 544, 545, 546, 547, 548, 552, 553, 554, 555, 556, 557, 558, 559, 562, 563, 564, 565, 566. В зората на европейската цивилизация: Слатина – София на 8000 години Съдържание ІІ Градът 85 Светилищата на града: култова архитектура на полуостров Скамний 86 Димитър Недев, Даниела Стоянова Предисловия 9 Архаичната и класическа гръцка скулптура в Аполония Понтийска и по западното черноморско крайбрежие 94 Предговор 16 Людовик Ложие Аполония Понтийска през вековете, от Светилището на н. Скамний 97 основаването ù до Митридатовите войни 17 Маргарит Дамянов, Кръстина Панайотова Александър Баралис Култът към Кибела 108 Александър Дегран - по стъпките на един Добринка Шиекова археолог-дипломат 22 Наискосите на Аполония 112 Александър Баралис Лора Рохо I Остров Св. Кирик, теменосът Култът към Афродита 114 Добринка Шиекова на Аполон 27 Гея Хтония 119 Проучванията на о-в Св. Кирик 28 Мартин Гюзелев Кръстина Панайотова Домашни култове 120 Контекстите от разкопките на Александър Баралис A. Дегран (1904 г.) на остров Св. Кирик 33 Александър Баралис Дионисови сцени от Аполония 122 Слава Василева Патеки 43 Ливиу Янку Градоустройството 132 Димитър Недев, Теодора Богданова Дарове за Аполон (VI в. пр. Хр.) 44 Кръстина Панайотова, Маргарит Дамянов, Светът на жената 144 Теодора Богданова Теодора Богданова Яма № 23 45 Изображенията на жени 147 Кръстина Панайотова Слава Василева Яма № 24 48 Тоалетни принадлежности 155 Кръстина Панайотова Теодора Богданова Архаични храмове и олтари 57 Накитите 172 Маргарит Дамянов, Даниела Стоянова Мила Чачева Фризът с воини 64 Сватбата 182 Маргарит Дамянов, Даниела Стоянова Теодора Богданова Раннокласически храм и олтари 73 Домашната вселена 189 Даниела Стоянова, Маргарит Дамянов Димитър Недев, Теодора Богданова Аполон на Каламис 79 Кухнята в Аполония 193 Антоан Ермари Лоран К лакен Мъжката вселена: светът на войната 198 ІІІ Аристократическите Явор Иванов погребални могили Мъжката вселена: гимназионът 208 Надгробните могили – белег за Мадалина Дана принадлежност към аристокрацията 284 Мъжката вселена: Старогръцкият Александър Баралис, Маргарит Дамянов симпозион 213 Нос Колокита – могилата, проучена от Тома Санглад Мария Цанева 289 Маргарит Дамянов Животът на децата 221 Кръстина Панайотова Огнището от надгробна могила № 10 Изображения на деца върху вази и на нос Колокита 300 Александър Баралис теракоти 224 Слава Василева, Кръстина Панайотова Надгробната могила Кисир Михаил Тепе 304 Александър Баралис Играчките 228 Кръстина Панайотова Погребални венци от могилата Кисир Михаил Тепе 309 Аполония Понтийска: културният Милена Тонкова, Софи Декан-Леким живот на един йонийски град и съседните му градове 244 Могилата в м. Синетудиас 322 Мадалина Дана Александър Баралис Гръцката музика по бреговете на Черно море 247 ІV Некрополите 327 Силвен Перо История на проучванията на Танцът в Аполония Понтийска 253 некрополите и организацията на Мари-Елен Делаво-Ру погребалното пространство 328 Кръстина Панайотова Акробатиката в Аполония Понтийска 256 Мари-Елен Делаво-Ру Изследователските работи на френско- българската археологическа мисия Театърът и неговите представления 258 в м. Калфата 333 Кръстина Панайотова Александър Баралис Институциите на Аполония 266 Гробовете на първите колонисти 335 Маргарит Дамянов Димитър Недев Работилници за производство на керамика 270 Късноархаичен и Раннокласически Александър Баралис, Пиер Дюпон, некропол в кв. Харманите 340 Димитър Недев, Кръстина Панайотова, Димитър Недев Явор Иванов Минно дело и металургия в Аполония 274 Александър Баралис, Пиер Дюпон, Гробове и погребални ритуали в Теодора Богданова Аполония през V в. пр. Хр. 350 Александър Баралис, Кръстина Панайотова Монетосеченето на Аполония Понтика 277 Калина Йорданова Гроб № 305 352 Кръстина Панайотова В зората на европейската цивилизация: Слатина – София на 8000 години Гроб № 15 356 Обредно огнище № 5 422 Маргарит Дамянов Маргарит Дамянов Гроб № 15 (Структура 23) 364 Магически практики в аполонийските Явор Иванов некрополи 427 Александър Баралис Гробове и погребални обреди в Аполония през ІV в. пр. Хр. 370 „Магико-религиозни“ предмети 432 Александър Баралис, Кръстина Панайотова Александър Баралис, Кръстина Панайотова, Димитър Недев, Теодора Богданова Гроб № 447 373 Кръстина Панайотова „Гроб на жрицата“ 437 Антоан Ермари Гроб № 438 376 Кръстина Панайотова Гроб № 203 379 V Територията 443 Кръстина Панайотова Територията на Аполония 444 Гроб № 278 384 Александър Баралис, Кръстина Панайотова, Кръстина Панайотова Теодора Богданова, Димитър Недев, Паскал Лебутейе Фамилна гробница на Пармис и Хегус 391 Теодора Богданова, Димитър Недев, Стопански комплекси в местностите Маргарита Попова, Милена Крумова Месарите и Света Марина 452 Александър Баралис, Мартин Гюзелев, Погребални урни 399 Кръстина Панайотова, Теодора Богданова Александър Баралис Колективната монетна находка при Надгробни паметници и начини на проучванията на археологическия обект маркиране 406 в местността Св. Марина 1, Созопол 461 Анета Петрова Мартин Гюзелев Погребални надписи в некрополите на Селският некропол в Месарите 466 Аполония Понтийска 408 Александър Баралис, Кръстина Панайотова, Мартин Гюзелев Теодора Богданова Ритуални струпвания в нeкрополите Гробове от некропола в м. Месарите 469 Теодора Богданова на Аполония Понтийска 410 Александър Баралис Некропол в м. Месарите, сектор Ритуално керамично струпване № 32 Месарите 2, гроб № 3 472 Александър Баралис върху гроб № 343 414 Александър Баралис Некропол в м. Месарите, сектор Ритуално керамично струпване № 13 над Месарите 4, гроб № 20 477 Александър Баралис гроб № 437 416 Александър Баралис, Маргарит Дамянов, Саркофазите 480 Кръстина Панайотова Кръстина Панайотова Обредните огнища 418 Александър Баралис, Кръстина Панайотова, Цветана Попова, Лазар Нинов, Димитър Костов Заключение 482 Аполония Понтийска, от войнѝте на Митридат до обсадата на М. Ли­циний Лукул 482 Александър Баралис Римски погребения от „Фамилна гробница на Пармис и Хегус“ 486 Теодора Богданова, Димитър Недев, Маргарита Попова, Милена Крумова Библиография 495 Индекс 517 В зората на европейската цивилизация: Слатина – София на 8000 години К ураторите на изложбата отправят най-гореща бла- годарност на г-н Боил Банов – министър на кул- турата на Република България за проявената грижа и право най-напред в Созопол. Събитието дължи много и на помощта и подкрепата на г-н Фабиен Флори – ди- ректор на Френския културен институт в София, кой- подкрепа на този амбициозен проект, допълнение към то щедро осигури средства за превод на двуезичния извършения през 2018 г. двустранен обмен между му- каталог, с което позволи публикуването на този зна- зея Лувър и Министерство на културата. Това съдей- чим научен и аналитичен труд, започнат през мандата ствие бе възможно благодарение на г-н Вежди Рашидов на предшественика му г-н Гийом Робер. Твърде навре- – председател на Комисията по култура на Народното менна бе и помощта на г-н Пиер Гийме – културно ата- събрание на Република България, който по време на ше на посолството на Франция. Но замисълът нямаше своя мандат даде ход на изложбата Епопея на тракий- да стигне до успешен завършек без забележителното ските царе. От гръко-персийските войни до келтските гостоприемство на г-жа Венета Ханджийска-Янкулова нашествия (479–278 г. пр. Хр.). Археологически от- – директор на РИМ – София, начело на изключител- крития в България, която през 2015 г. позволи на па- но мобилизиран екип от професионалисти, която оси- рижката публика да се запознае с една от най-богатите гури най-добри условия за посрещане на изложбата и страници на античното минало на Тракия. Събитието допринесе с полезните си указания на археолог. С това дължим до голяма степен на изключителния интерес тя продължи делото на г-жа Слава Иванова и помощ- на президента и директор на Лувър г-н Жан-Люк Мар- ничката ѝ, г-жа Калина Петкова, с които имахме удо- тинез към културното наследство на България и пло- волствието да изминем част от пътя и съвместно да до- дотворното и наситено сътрудничество, установено ведем до зрялост този проект. На всички тях държим между нашите две страни. И на тримата сме благодар- да изкажем най-дълбока благодарност. ни за искрения им ангажимент в полза на историята Настоящата изложба включва изключително ва- и археологията. Тяхното пристрастие бе споделено от жни експонати, предоставени от исторически учас- г-жа Франсоаз Голтие – директор на Департамента за тници в проучването на Аполония, а именно Нацио- старогръцки, етруски и римски старини, която носеше налния археологически институт с музей (Българска ежедневната отговорност, следеше постоянно и добро- Академия на науките) с неговия предишен директор намерено за хода на изпълнението и осигури осъщест- г-н Людмил Вагалински, зам.-директора г-жа Мария вяването на проекта, както и на г-жа Амелия Гешева Рехо и настоящия директор г-н Христо Попов, които – заместник-министър на културата на Република Бъл- от самото начало сътрудничеха в разработването на гария, която постоянно съпътстваше нашите усилия и проекта, като подготвиха за експониране съхранява- предвидливо взимаше необходимите решения, всеки ните в София находки, произхождащи от разкопки- път когато стратегическият избор го налагаше. те на Александр Дегран и предоставиха за изложбата Изложбата се облагодетелства от ангажимента и някои от най-емблематичните предмети на музея; На- интереса на г-н Ерик Лебедел – посланик на Франция ционалния исторически музей, с неговата директорка в България, поел щафетата от предшественика си г-н г-жа Бони Петрунова, заместник-директора г-н Иван Ксавие Лапер дьо Кабан. Държим да им благодарим Христов и наскоро починалия директор г-н Божидар за неутолимата им любознателност и за щедрата им Димитров, за когото скърбим, които най-всеотдайно любов към България. Не по-малка настойчивост про- допринесоха за тази изложба със своето съпричастие явиха г-н Ангел Чолаков – посланик на България във и активна помощ. Благодарностите ни не биха били Франция, забележителен поддръжник на проекта, и изчерпателни без споменаване името на г-н Милен г-н Тодор Чобанов – заместник кмет на София и бивш Николов – директор на Регионалния исторически заместник-министър на културата. Благодарим и на г-н музей в Бургас, който непринудено и ентусиазирано Панайот Рейзи – кмет на Созопол, чиито корени и се включи и в созополския и в софийския етап от из- отговорности са тясно свързани с културното наслед- ложбата, като предостави четири значими експоната ство на града, който подкрепи изложбата, показана по и групови находки; Ернест Оберландер-Търновеану 9 – директор на Националния музей в Букурещ, който без които изложбата би била невъзможна, бяха поети с радост и безвъзмездно ни отстъпи клише от аполо- от г-жа Елен Мегре-Филип. нийския декрет № L186, и г-н Даниел Пантов – ди- Сценографията на двата етапа от изложбата бе ректор на музея в Приморско, който собственоръчно дело на опитната професионалистка г-жа Клио Кара- ни донесе някои експонати. Във Франция събитието георгис, която не спести усилия и време и с въодуше- се възползва от благосклонността на Академията по вление участва в обиколките на френско-българските епиграфика и изящна словесност – исторически парт- екипи из Тракия. Изработването на рекламните ма- ньор на френско-българските разкопки в Аполония и териали и плакатите бе възложено на специалистките институция-организатор през 2015 г. на колоквиума за към Регионалния исторически музей в Бургас Нели Одриското царство, в лицето на постоянния ѝ секре- Никифорова-Христова и Цветана Илиева, на г-жа тар г-н Мишел Зинк и секретаря г-н Ерве Данези, ока- Кремена Добранова и г-н Стоян Класнаков от друже- зали помощ за проучване на дейността на Александр ство K2Q в Бургас. Дегран, за което също допринесоха г-н Паскал Ривиар и г-жа Силви Бигоа от Националния архив. Държим Събитието се възползва от ерудицията и умението да благодарим най-горещо на всеки от тях за поетите на голям брой музейни и научни работници, които из- ангажименти и сътрудничеството. следваха предметите и наблюдаваха реставрацията им: Благодарим също на г-жа Екатерина Джумалиева г-жа Ан Кулие, г-жа Софи Декан и г-жа Вилен Жаме, – директор на Дирекция „Културно наследство, му- г-н Людовик Ложие и г-н Даниел Роже от Департамен- зеи и изобразителни изкуства“ в Министерството на та за старогръцки, етруски и римски старини на музея културата и координатор от българска страна на двус- Лувър; г-жа Павлина Илева, г-жа Любава Конова и транния обмен, която, съвместно с г-жа Лора Атанасо- г-жа Ваня Костова от Националния исторически му- ва, пое текущите задължения на всеки етап от проекта, зей; г-жа Слава Василева и г-жа Красимира Каради- като търпеливо и внимателно осигури надзора и реа- митрова от Националния археологически институт с лизацията му, продължавайки началните стъпки, пред- музей; г-жа Андреа Стефан от Националния истори- приети от г-жа Уляна Малеева. чески музей в Букурещ; г-жа Мирей Ламарк от архива В рамките на Френския институт в София за из- на Академията по епиграфика и изящна словесност. ложбата допринесоха г-жа Блага Делчева – за преводи- Във връзка с изложбата, голям брой експонати те, г-жа Мария Конакчиева и г-жа Надежда Данаилова бяха подложени на внимателна реставрация, извърше- – за провеждане на срещите, свързани с това колектив- на от реставратори, притежаващи експертни умения, но дело. В това отношение получихме многократно граничещи понякога с вълшебство, като г-жа Шехера- съдействие и от страна на г-жа Диана Игнатова – ди- зад Бентуати от музея Лувър, г-жа Петя Пенкова, г-н ректор на българския Културен институт в Париж, на която най-искрено благодарим. Държим да изразим Чавдар Чомаков и г-жа Мария Тасева от Националния нашата признателност и благодарност на господата Бе- археологически институт с музей (БАН), г-н Георги нуа де Сен-Шама и Алберто Виал – съответно дирек- Илиев (Регионален исторически музей-Ямбол) и г-жа тор на кабинета и дипломатически съветник на прези- Жени Койчева (ОКИ – Созопол). дента и директор на музея Лувър, които ни съпътстваха С чувство на възхищение благодарим и на фото- по време на подготовката на изложбата, на г-н Венсен графите, които съумяха да изтъкнат величието и под- Помаред – помощник директор и бивш директор по чертаят красотата на сложни и деликатни експонати, медийното отразяване и културното програмиране, представени на публиката, най-вече на г-н Лоик Дам- на г-жа Алин Франсоа-Колен – помощник-директор и ле, автор на голяма част от фотографиите на каталога, г-н Фабрис Лоран – заместник-директор по Експони- г-н Ерве Левандовски от музея Лувър, подпомогнат ране на колекциите, които отделиха специално внима- от г-жа Лор-Елен Керио – отговорничка за фотограф- ние на развитието на проекта, както и на г-жа Валери ските фондове, която се зае с фотодокументацията в Форе и г-н Карим Муталиб – главни администратори Париж, г-н Красимир Георгиев от Националния архе- на музея Лувър, които при необходимост взимаха ре- ологически институт с музей (БАН) и г-н Тодор Ди- шения и по най-деликатните въпроси. митров от Националния исторически музей. Техните Основен бе приносът на г-жа Мари Винуз – отго- снимки бяха обогатени с безвъзмездно предоставени- ворничка за проекта в Отдела по изложбите в Лувър, те от някои изследователи като г-жа Теодора Богдано- ръководен от г-н Паскал Перинел, а дейностите, свър- ва, г-н Маргарит Дамянов, г-н Димитър Недев и г-жа зани с мобилността и експонирането на предметите, Милена Тонкова. 10 Благодарностите ни са отправени и към г-жа Сия Делаво-Ру, Маргарит Дамянов, Дан Дана, Мадалина Пенелова, г-жа Дениза Кюмюрджиева, г-жа Даниела Дана, Мартин Гюзелев, Антоан Ермари, Ливиу Янку, Николова и г-н Огнян Лулев, многогодишни свиде- Явор Иванов, Людовик Ложие, Силвен Перо, Анета тели и участници в нашите проучвания в Археологи- Петрова, Лора Роо, Томас Санглад, Николай Шаран- ческия музей на Созопол и на терена, неуморни пази- ков, Даниела Стоянова, Милена Тонкова, Слава Васи- тели на много от находките, които отново ни оказаха лева и Калина Йорданова. полезно съдействие. Техните статии не биха били на същото ниво, без Изказваме нашата сърдечна благодарност за съп- ценните съвети и пояснения, щедро предоставяни им ричастността и всеотдайността на изключително мо- от г-н Пиер Дюпон и без компетентната редакция на билизирания екип от професионалисти от РИМ – г-жа София Руменчева и г-н Никола Баралис – двама София: на уредниците г-жа Полина Стоянова и г-жа утвърдени познавачи на археологическите проучвания Десислава Василева, на фондохранителите г-жа Люба на Аполония. Графичниото оформление и отпечатва- Дафова и г-н Ивайло Иванов, както и на реставра- нето на каталога са дело на г-н Нейко Генчев от изда- торите г-н Панайот Панов, г-н Калин Тодоров, г-жа телска къща Фабер. Емилия Колева, г-жа Антония Ангелова и г-жа Ана Евстатиева. Експозицията беше осъшествена и с помо- щта на г-н Велизар Димитров (пространсвено оформ- ление), г-жа Светлана Чолакова (графичен дизайн), Александър Баралис г-н Бойко Бонев и г-н Кирил Димов (техническо об- Съръководител на Френско-българската археологическа мисия служване), като и г-жа Вяра Божинова (финансово об- в Аполония Понтийска служване). Популяризирането на изложбата се дължи Координатор от страна на Музей Лувър на двустранния обмен между музея Лувър и Министерство на културата на Република на г-жа Ерина Кръстева (връзки с обществеността) и България г-н Константин Чакъров (фото и видео). За приятно- то прекарване по време на откриването и кетъринга Кръстина Панайотова се погрижиха г-жа Йордана Николова и г-н Христо Съръководител на Френско-българската археологическа мисия Събчев. в Аполония Понтийска Каталогът не би съществувал в сегашния си вид без Национален археологически институт с музей, авторите, които предоставиха своите анализи и собст- Българска академия на науките вения си поглед върху историята на града и неговото културно наследство: Теодора Богданова, Мила Ча- Димитър Недев чева, Добринка Шиекова, Лоран Клакен, Мари-Елен Директор на Общинския културен институт – Созопол 11 Е дна от важните цели, които следваме през настоящата Европейска година на културното на- следство, е да насърчаваме повече млади хора да откриват и изучават наследството на Стария континент, както и да засилим чувството на принадлежност на гражданите към общото ни евро- пейско семейство. Министерството на културата подкрепя различни инициативи и прояви, свър- зани с тази цел на регионално, национално и европейско равнище, а стремежът ни е отзвукът от тези чествания да продължи и след 2018 г. Сътрудничеството в областта на културата между Република България и Република Франция се развива успешно и в приятелска атмосфера, което до голяма степен се дължи и на общата ни любов към свободата и независимостта, на толерантността към другите народи и религии. Не- съмнено ключова роля за издигането на двустранните ни отношения на още по-високо равнище има също активният културен диалог, който поддържаме. Част от него бе и представената това лято експозиция в Созопол, подготвена съвместно от български и френски специалисти. Интензивното българо-френско културно сътрудничество и успешното партньорство между Министерството на културата и музея „Лувър“ продължава с изложбата „Аполония Понтийска. По стъпките на археолозите“ – колекции от Лувъра и музеите в България. Щастлив съм, че ши- роката публика ще има възможността да се запознае с резултатите от професионалната работа на поколения български и френски археолози, започнала в далечната 1904 г. и разгърната със съдей- ствието на музея „Лувър“ и с помощта на многобройни партньори. Убеден съм, че заедно със световноизвестния музей тепърва предстои да изследваме нови територии на възможностите, които се предоставят благодарение на разбирателството, партньор- ството, визионерството и, разбира се, на високия професионализъм на археолозите и музейните специалисти. Благодаря на кураторите на изложбата, на екипите на музеите, както и на всички партньори. Усилията, които положиха за представянето на тази впечатляваща изложба в Регионалния исто- рически музей в София, несъмнено ще предизвикат чувство на удовлетвореност и ще ни вдъхно- вят за още много съвместни проекти. 13 декември 2018 г. Боил Банов Министър на културата на Република България 12 В руслото на изложбата Епопея на тракийските царе – от Гръко-персийските войни до келт- ските нашествия (479–278 г. пр. Хр.), дала възможност на френската публика да преоткрие през 2015 г. в Париж древното наследство на Одриското царство, и последвалото през лятото на 2018 г. представяне в Париж на Преславското съкровище, музеят Лувър, в сътрудничество с Ми- нистерство на културата на Република България, продължава активната си дейност, насочена към запознаване с достоянията на античното и средновековното културно наследство по българските земи и с българските културни достижения от по-ново време. Поредната изложба, организирана този път в София, ни води по стъпките на един млад френски консул, Александър Дегран, чиято любов към археологията пламва след срещите му Шарл-Франсоа Шампоазо – откривателя на Нике от Самотраки. По примера на Жорж Сьор, провел по-раншни разкопки на тракийските могили Мечкур и Рачев, Александър Дегран продъл- жил в началото на ХХ в. проучванията в района на Ямбол и Пловдив, започнати от Френската ар- хеологическа школа в Атина. Той възнамерявал да разкрие останките на античния град Аполония Понтийска, който бил най-голямата гръцка колония на тракийския бряг на Черно море. Ръководен от амбициозна научна програма, през 1904 г. Александър Дегран провел двуме- сечни проучвания на остров Св. Кирик в търсене на светилището на Аполон Лечител, както и проучвания на някои от многобройните могили около древната Аполония, днешния Созопол. Дейността на младия археолог би била невъзможна без щедрата подкрепа на френската Ака- демия по епиграфика и изящна словесност. След края на проучванията си, Александър Дегран предоставил на Националния археологически институт в София и на Лувъра богат археологиче- ски инвентар и една от редките за времето контекстуализирани колекции от Черноморската зона. Така неговото начинание отбелязало началото на археологическата епопея в Созопол, коя- то мнозина най-изтъкнати български изследаватели – от Богдан Филов до Иван Венедиков и от Михаил Лазаров до Мария Цанева – продължили впоследствие. Настоящата изложба е повод да ги почетем и поздравим за извършената работа, като представим за първи път в България екс- понатите, съхранявани в Париж и по този начин обединим контексти, разделени между двете институции. От 2001 г. насам, френски и български изследователи отново работят заедно в Созопол, съжи- вявайки пламъка на това научно сътрудничество, възникнало около историята и историческото наследство на един от най-прочутите антични градове на Черноморието. Благодарение на свои- те институционални партньори – Комисията за археологически разкопки към Министерство на външните работи на Франция, Академията по епиграфика и изящна словесност, центъра Камий Жулиан, Френската археологическа школа в Атина и Института за проучвания на Югоизточен Анадол –, музеят Лувър продължава днес теренните проучвания редом с екипите на Археоло- гическия музей в Созопол и Националния археологически институт в София, благодарение на научно-изследователската програма за Черноморието, чийто стожер е Френско-българската архе- ологическа мисия в Аполония Понтийска. Нека поредната изложба на колекциите, съхранявани в Париж и София, даде на българската публика възможност да се възхити от богатството на древна Аполония и укрепи нашето научно сътрудничество и връзките на приятелство и взаимоуважение между Франция и България. 13 декември 2018 г. Жан-Люк Мартинез Президент-директор на Музея Лувър 13 14 Предговор 15 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С Аполония Понтийска през вековете, от основаването ù до Митридатовите войни П рез Античността Аполония Понтийска е първи- ят гръцки град, който пътешественикът срещал през Античността от лявата си страна, след излизане уточнява (VІІ, 6, 1), че „по-голямата част от селището се намира на малък остров, на който е и светилището на Аполон“. Това очевидно противоречие продължава да от Босфора (обр. 1). Според Ариан (Плаване в Понт подхранва много хипотези, като някои считат, че полу- Евксинус, § 36–37), 1289 стадия я делели от храма на остров Скамний може да е бил остров по време на за- Зевс Уриос – „носителят на попътния вятър“, бележещ селването на гръцките колонисти4, други пък говорят влизането в Черно море, докато Страбон (VІІ, 6, 1) и за много по-ниско морско равнище, чрез което о. Св. Варон (Плиний, Естествена история, ІV, 24) оценява- Кирик е бил свързан с полуострова5. Геоморфолож- ли този маршрут на 1520 стадия или 187 500 крачки. ките изследвания, проведени от Френско-българската Цяло денонощие или два дена1 и една нощ2 плаване археологическа мисия обаче доказаха, че песъчливият били необходими, за да се измине това разстояние и се провлак, свързващ полуострова с континента, вече е стигне до колонията след пътешествие, което не било съществувал по времето на основаването на колония- никак безопасно. Скалистият бряг, развиващ се на юг, та, а промените на морското равнище съответстват на от Къйъкьой (Мидия) до Ахтопол, бил считан за враж- тези, които се наблюдават в Средиземно море, където дебно място (Страбон, VІІ, 6, 1), известно с множест- повишението от VI в. пр. Хр. досега е само 70 см6. В во корабокрушения, от което тракийските племена контекст, в който потъванeто на Странджанската об- от региона съумявали да се възползват, благодарение ласт не е толкова бързо, както дълго време се е твърдя- на находчива система на каботажно плаване, за която ло, топографията на Аполония всъщност е била дос- Ксенофон (Анабазис, VІІ, 5) свидетелства по време на та близка до познатата ни днес. При това положение, престоя си в двора на тракийския династ Севт. След упоменатият от Страбон остров може да бъде само Св. това пътуване, Аполония посрещала мореплаватели- Кирик, където разкопките, ръководени от К. Пана- те, запътили се към гръцките колонии в северната част йотова от 2009 г. насетне, доказаха съществуването на на Черно море, благодарение на двете си пристанища светилище на Аполон Лечител, покровител на града, (Periplus Ponti-Euxini, 85), едното от които може евен- където били излагани декретите, издавани от града. туално да е служело и за военни цели, какъвто пример По онова време то било религиозният и гражданският навремето предлагала Хераклея Понтийска или Тасос център на града, а Скамний бил градският му център. (Пс.-Скилакс, 67)3. Основаването на Аполония се вписва в рамките Градът заема полуострова, разположен на входа на великата колонизация, осъществена от Милетски- на Бургаския залив, достъпа до който ревниво пази те гърци. Древните автори признават на тази йоний- (обр. 2). Дългият един километър и широк 230 м по- ска метрополия заслугата за създаването на 75 до 90 луостров свършва на север с нос Скамний. Непосред- ствено на запад, срещу него е остров св. Кирик, отта- тък тесен канал с ширина 280 м, започнат между двете  1 De Boer, Stronk, 2000–2001, с. 233. войни, затворен в наше време от дига, построена при  2 Arnaud, 1992, с.68. строежа на съвременното пристанище. На 1,2 км по-на  3 Hoepfner, 1966, с. 22–23; Grandjean, Salviat, 2000, с. 52–57. север има други два острова – Св. Иван и неголемият  4 Dimitrov, 2004. му съсед Св. Петър, които завършват този архипелаг.  5 Preisinger, et al., 2001; Preisinger, Aslanian, 2003 и 2004. Така описаната топография на Аполония се размина- orhange, Devillers, Marriner, 2010, с. 23–26; Baralis, et al., 2011;  6 M ва с описанието на античния географ Страбон, който Baralis, et al., 2016, с. 155–156. 16 П Р Е Д Г О В О Р ROUMANIE Orgame Histria Istros be nu Da Constanza Tomis Mangalia Callatis Dionysopolis BULGARIE Bizone Varna Odessos MER NOIRE Nesebar Обр. 1. Mesambria Гръцките колонии в Западното Sozopol Черноморие APOLLONIA N (DAO P. Pentsch) 0 50 km Altitudes Salmydessos en mètres - 1750 - 1500 - 1250 TURQUIE - 1000 - 750 - 500 Istanbul - 300 Byzantion - 200 - 100 D.A.O./ P. PENTSCH -0 17 колонии (Плиний Стари, Естествена история, V, най-близките тракийски селища – в кв. Харманите или 112; Сенека, Consolatio ad Heliuam, VІІ, 2), съсредо- в гр. Черноморец още е предмет на спорове10. Друг точени главно по бреговете на Пропонтида и Черно обяснителен фактор се състои може би в интереса на море7. Ролята, която се отрежда на Милет, може да из- колонистите, които на първо време се настанявали в глежда на пръв поглед несъразмерна само за един град. устията на реките, което подсказва значението на ри- Тя фактически отразява значимостта на влиянието, болова в началото на колонизацията, докато Аполо- упражнявано от Милет в Йонийския съюз, включвал ния е град на миньори и металурзи, заселен във връзка дванадесетте най-важни града на тази югозападна ма- с експлоатирането на находищата в Медни рид по вре- лоазийска област. Благодарение на победата на йоний- мето, когато това било оправдано поради ценността на ците над техните северни съседи, еолийците, наста- метала. нили се първи на Хелеспонта8, които дотогава играли Впрочем, заселването представлявало колектив- ролята на предшественици в гръцката колониална но приключение. Страбон (VІІ, 6, 1), Псевдо-Скимн политика, йонийците на свой ред стъпват през 679 г. и Елиан (Пъстри истории, ІІІ, 17) уточняват, че осно- пр. Хр. в Пропонтида (Chron. Edition Helm, с. 93b), от- вателите на Аполония са милетци, но Стефан Визан- където предприемат първите плавания в Черно море тийски (s.v. Ἀπολλωνία) все пак посочва, че градът бил (Херодот, ІV, 14–15). основан съвместно от изселници от Родос и Милет. В Аполония не е най-старият гръцки град в понтий- подобен принос няма нищо чудно, защото ролята на ската зона, въпреки близостта ѝ до Босфора. Според Милет била да обединява контингентите от колонис- хрониката на Евсевий Кесарийски (Chron. Edition ти, идващи от различни места, по подобие на съседна- Helm, с. 95b), тази привилегия се полагала на Истрос, та колония Антея (локализирана на полуостров Атия), основан в 657/656 год. пр. Хр. близо до делтата на Ду- на която същият автор приписва двоен произход – фо- нав, малко преди на свой ред в 647–646 г. пр. Хр. на кейски и милетски. устието на Буг да се появи Бористенес. Според Псев- Все пак, някои изследователи се опитват да свър- до-Скимнос (§ 730–733), Аполония била основана жат родоското присъствие с по-късното идване на само около 50 години преди царуването на Кир, или втора вълна колонисти, към която е възможно Анак- около 610–609 г. пр. Хр. Въпреки че в града са откри- симандър да се е присъединил11. Действително, Ари- ти няколко по-стари фрагмента, никой от разкритите стотел споменава (Политика, V, 3, 13) за развитието до сега контексти не дава основание за по-ранна дата. на кризисна ситуация, стасис, в града вследствие на Според друго предание, съобщено от Елиан (Пъстри заселването на нови епойкой допълнителни, колонис- истории, ІІІ, 17), се смята, че самият Анаксимандър ти. При липса на времеви ориентир, също толкова участвал в това приключение. Но доколкото раждане- убедително изглежда в това да се видят последиците то на философа е датирано от Диоген Лаерций (ІІ, 2) от завладяването от персийската войска на военачал- горе-долу по същото време, подобно твърдение озна- ника Харпаг в годините 540 г. пр. Хр. на гръцките за- чава идването на милетците в Аполония да се датира падномалоазийски градове, чието население потърси- още по-късно – с най-малко с две десетилетия – което ло спасение в йонийските колонии в северната част на пък се изключва от изводите от археологическите из- Егейско море, Черно море или на Западно Средизем- следвания, провеждани в Скамний. Така че вече може но море12. да се приеме само по-ранната дата, което означава, че Политическата история на Аполония е позната две поколения делели идването на първите гърци в само от изолирани писмени свидетелства, допълвани Черно море от установяването им в Аполония, иначе частично от археологическите данни. Както видяхме, идеално разположена по линията на морските пътища. в VІ в. пр. Хр. градът изглеждал отдаден на разработва- Въпреки че изглежда съблазнително това несъот- нето на мините в Медни рид и произтичащата от това ветствие да се обясни с наличието на полустров Скам- металургична дейност, въпреки че това ставало на все още тясна територия, принуждаваща го да сключва до- ний на тракийско селище, което да е било достатъч- говори под форма на концесии с местното тракийско но могъщо, за да възпира дълго време колонистите, население от племето асти. Равновесието претърпяло проучванията в градското пространство, установили развитие в началото на V в. пр. Хр., когато се извър- разпръснатото присъствие на тракийски материали, шила дълбока промяна в експлоатацията на близката още не потвърждават тази хипотеза9, а датирането на до града територия, благодарение на развитието на 18 П Р Е Д Г О В О Р Обр. 2. Топография на Созопол (А. Баралис по сн. Спот) първите селскостопански сгради, които колонизирали местностите, заобикалящ градското пространство. Из-  7 Avram, 2003, с. 279. глежда, че носител на този процес било развитието на  8 Baralis, 2016, с. 37–45. спекулативното земеделие, основано на използването  9 Nedev, Panayotova, 2003, с. 95–96. на робска работна ръка и стимулирано от нарастващо- 10  Baralis, Panayotova, 2015, с. 977; Baralis, Panayotova, 2016, с. 165– то търсене от страна на егейските градове, в частност 168. от Атина, чието влияние тогава се утвърждавало. От 11  Fonseca, 1974; Baralis, Hermary, 2010, с. 15. друга страна, той съвпадал по време с териториалната 12  Graham, 1992, с. 48; Dominguez, 2000, с. 512. експанзия на града, намерила материален израз и в из- 13  Девлова, Киров, 2018, с. 171–173 граждането на укрепен пост в района на мина Черве- но знаме в близост до архаичните мини13. Успоредно с това, Аполония контролира крайбрежието, където основала сателитни селища като тези, заобикалящи 19 полуострова, на който е разположен гр. Черноморец, царство променило в дълбочина равновесието в ре- като това станало по време, когато съседният град Ан- гиона19. Аполония сключила договор с Филип ІІ Ма- тея (Атия), изглежда бил загубил независимостта си. кедонски, на когото посредничила със скитския цар Аполония стъпва и на отсрещната страна на Бурга- Атеас, който пък воювал с местен гетски династ (Юс- ския залив със създаването на Анхиалос (Поморие)15, тин, Епитоме, ІХ, 2,1). По същото време македонско- което ѝ позволява да удържа съперника си Месамбрия то влияние става осезаемо в некрополите на града20. (Несебър). Същият период е време на неимоверен де- Смъртта на Александър Велики скоро открила пътя мографски растеж, изразяващ се с разширяването на към разделянето на империята му между неговите пъл- некрополите по силата на процес, на който било съде- ководци – Диадохите и поставила началото на про- но да се развива през следващия век16. дължителен период на нестабилност, белязан от на- При възникването си Аполония се управлявала растващо съперничество между новите елинистически от олигархична система, която, както в много гръцки царства. Бунтът на Калатис от 313 г. пр. Хр. срещу гос- колонии, обединявала големите семейства на първите подството на Лизимах е илюстрация на това. Послед- колонисти. Аристотел (Политика, V, 3, 13) уточнява, ният трябвало да подложи града на обсада по време, че в някакъв момент, чиято дата, за съжаление, не ни е в което мрежата от съюзи, свързващи Аполония, Ис- известна, олигарсите били изгонени от властта заради трос и Калатис изглежда била вече сила. Въпреки под- обвинения в присвояване на ресурсите на града. При крепата на траките и на скитите и помощта, оказана от липса на хронологически ориентир, изглежда примам- Антигон І Монофталм (Едноокия), който изпратил в ливо събитието да се свърже с нарастващото влияние помощ на града флота, водена от военачалника Ликон на Атина. Действително, името Аполония се появява (Диодор, 19, 53), Лизимах успял да победи одриския в 425/424 г. в списъка на вноските в Делоския морски династ Севт ІІІ на Балканите и да сломи съпротивата съюз (IG І3 71, ІV, 126). Предполагаемото съществу- на Калатис през 311 г. пр. Хр.21. Последиците за съю- ване на закони против разкоша в некрополите през ІV зниците не били никак маловажни, както се констати- век пр. Хр. пледира в полза на установяването на демо- ра от съвпадащото по време изоставяне или разруша- кратичен режим, но влиза в противоречие със съвпада- ване на всички селскостопански сгради в околностите щия по време нарастващ брой гробове на аристократи на Аполония22. Така Аполония навлязла в елинисти- през втората четвърт на века по цялата територия на ческата епоха значително отслабнала. града и загатва за по-сложен процес, отговарящ на мо- Поражението на Лизимах през 281 г. пр. Хр. в дела, срещащ се в други колонии, като Епидамна (Ту- битката при Куропедия, в резултат от което неговото кидид, І, 24), където напрежението между аристократи царство изчезнало, дало път на нови действащи лица, и демос намира израз в известна нестабилност. които насърчавали засилващото се съперничество, По същото време Аполония трябвало да се справя появило се между Византион, Халкедон и Хераклея, със структурирането на тракийския хинтерланд, вслед- от една страна, поддържани от царя от династията ствие на подема на първото одриско царство, на което на Птолемеите Птолемей ІІ Филаделф и обединени в вероятно плащала данък както всички гръцки градове съюз под названието Северен съюз, и гръцките градо- в Тракия (Тукидид, ІV, 101)17. Но тази обвързаност не ве от Западното Черноморие, които под водачеството носела само неизгоди, както може да се подразбере от на селевкидския династ Антиох ІІ умножавали дого- надписа във Ветрен, където град на име Аполония се ворите и съюзите, както това се конкретизирало от споменава, наред с Тасос и Марония, между гръцките договорите между Аполония и Истрос (ISM І 112) и градове, търгуващи с тракийския хинтерланд и чии- Калатис (ISM ІІІ 7)23. Впрочем, една нова война между то търговци били поканени да живеят в тържищата, Калатис и Византион между 256–255 и 253 г. пр. Хр. които одриската власт основала в Горнотракийската не закъсняла да постави на изпитание двете мрежи низина18. Съвременната с това динамика на работил- от съюзи и завършила с победата на Византион24. За ниците на града не престанала през целия ІV в. пр. Хр. Аполония обаче, най-голямата опасност идвала от не- и производството им било широко разпространено на посредствения хинтерланд. Разпадането на одриското пазарите в югозападното Черноморие. царство открило пътя за нови регионални владетели, Отслабването на силата на одриското царство в подобни на тракийския владетел Садалас (IGBulg, 340 г. пр. Хр. Поради завоеванията на Македонското І2, 307) край Месамбрия. Увеличаващият се натиск 20 П Р Е Д Г О В О Р на местните племена съвпада с идването на келтите, разиграл се при царуването на Антиох, на територията които след 278 г. пр. Хр. установили в Източна Тра- на град, който би могъл евентуално да бъде Месамбрия, кия царство, управлявано от Комонториос (Полибий, и за който Аполония изглежда позитивно съдейства- Истории, ІV, 11). Като израз на нарастващото значе- ла (IGBulg, І2, 388)27. Не станало така във ІІ в. пр. Хр., ние на местните династи за колониите по крайбрежи- както се разкрива от друг надпис, този път от Истрос, ето, една тетрадрахма от Месамбрия от края на ІІІ век съобщаващ за сражения между двата града, по време или началото на ІІ в. пр. Хр. носи името Котис (кат. № на които въоръжените сили на Месамбрия завзели све- 219, в стил Early Mesambrian)25 по време, когато два тилището на Аполон и му причинили сериозни щети надписа в Аполония свидетелстват за пребиваването в (ISM I 64 = IGBulg, І2, 388 bis). Аполония дължала спа- града като заложник на някой си Рескупорис, а Котис, сението си единствено на помощта на Истрос, изпра- син на Тарулас, притежавал имения край града, неда- тил флота под командването на Хегесагор, син на Мо- лече от гробницата на Мостис26. ним, който обърнал в бягство нападателите и позволил Все по същото време, съперничеството между Аполония и Месамбрия не преставало, изостряно от на града да си върне Анхиалос, чиито укрепления били въпроса около притежаването на Анхиалос, от което изравнени със земята. Аполония, която след тази побе- зависел достъпът до Бургаския залив. Все пак, изглеж- да си върнала контрола над Бургаския залив, получила да че противопоставянето минавало през периоди кратка отсрочка, която скоро щяла да бъде прекратена на затихване, както се вижда от декрета на дорийски поради претенциите на Митридат VІ Евпатор, който език, намерен в Аполония, който е отзвук на епизод, въвлякъл града в гибелното си съперничество с Рим. 15  Panayotova, Damyanov, под печат. 16  Baralis, Panayotova, 2015, с. 956. 17  Graham,1992, с. 61. 18 Baralis, Hermary, 2010, с. 27, бел 32. 19  Archibald,1998, с. 234–237 и 2015, с. 56 20  Baralis, 2010, с 140. 21  Avram, 2003. 22  Baralis, Gyuzelev, Panayotova, под печат. 23  Ibidem. 24  Avram, 2003, с. 303. 25  Karayotov, 1994, с. 15. 26 Baralis, Hermary, 2010, с. 17. 27 Preshlenov, 2003, с. 177. 21 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С Александър Дегран – по стъпките на един археолог-дипломат Р оден в Париж на 31 октомври 1844 г., барон Жюл Александр Дегран се отдава през 1874 на диплома- тическа кариера. Назначен е в Румъния, първоначално Дегран го навежда на мисълта да проучи Мадарския конник и да извърши в околностите на Бачково някол- ко разкопки на погребения от римската епоха и сред- за канцлер в консулството в Галац, после в Букурещ, новековието. Същевременно, през 1903 г. става корес- след това повишен в ранг вицеконсул и преместен в пондент на Комитета по археология към френското Констанца1. Там се запознава с Шарл-Франсоа-Ноел Министерство на образованието. Шампоазо – консул в Галац, силно пристрастен към През април 1904 г. посещава Созопол с цел пред- археологията, открил десетина години по-рано стату- варителен оглед, където жители на града му предлагат ята на Нике от Самотраки, който го въвежда в тайните различни монети и керамичен червенофигурен съд на тази наука. с позлата (обр. 1). На връщане изготвя пръв доклад, Вицеконсул в Одрин (1890 г.), където получава озаглавен „Предварителен оглед на обектите и кратко Почетния легион, Александър Дегран впоследствие е описание на предишни открития“, който му позволява назначен за консул в Шкодра (1893–1899). Той пътува да кандидатства за финансиране от френската Акаде- из страната, посещава развалини и селища, преди да мия по епиграфия и изящна словесност. С тези сред- се отдаде на новата си страст и предприеме разкопки ства възнамерява да открие прочутия храм на Аполон в некропола на крепостта Далмаца и средновековните и да обогати колекциите на музеите с находки от все гробници в Коман. Археологическите находки от тази още непроучените древни градове по западния бряг на дейност се съхраняват в музея на Сен Жермен ан Ле Черно море. В свои писма Жорж Сьор го съветва да се и крепостта Розафа, южно от Шкодра, където са в из- съсредоточи върху некропола и разкриването на мес- ложбата. Така се превръща в първият археолог на Алба- тоположението на храма, който по разказа на Страбон, ния, а също и в един от ранните ѝ фотографи. Негови се намирал на един от островите, разположени срещу снимки са изложени днес в Националния музей на фо- града. След положителен отговор, пристига отново в тографията в Шкодра, редом с тези на прочутия ита- града на 25 юли 1904 г., получил финансиране от фон- лиански фотограф Пиетро Маруби. След завръщането дация Пио. Въпреки заболяване, което го принужда- си във Франция, той публикува през 1901 г. в Париж ва да остане на легло близо 11 дни, през август 1904 г. своите „Спомени от Горна Албания“, забележително провежда активни разкопки до края на отпуската си, описание на албанските общности в северната част на продължени през целия септември от помощника му страната и в град Тирана. г-н Балджиев. Същата година е назначен начело на френското А. Дегран извършва 28 сондажни проучвания на консулство в Пловдив. Продължавайки разкопките, остров „Св. Кирик“. Освен архитектоничната плоча провеждани за Френската школа на Атина под ръко- инв. № CA 1748 (кат. 051), той разкрива част от бо- водството на един от нейните членове, Жорк Сьор, гатия протовизантийски некропол, както и останките между 1901 и 1903 г. той проучва праисторическите от монументално стълбище и някои ритуални погре- селищни могили Рачева могила, на североизток от Ям- бения. Въпреки усилията, налага му се да се откаже от бол, и в село Мечкур, днес квартал на Пловдив, благо- разкопки в стария град, поради опасенията на жите- дарение на двойната финансова подкрепа – на френс- лите за стабилността на сградите. Тогава решава да се ката Академия по епиграфия и изящна словесност и на българското Министерство на народната просвета2. Успоредно с това поддържа активна кореспонденция с византолога Гюстав Шлумберже, за когото изкупува  1 Elsie, 2012, с. 98. някои предмети. Неутолимата любознателност на А.  2 Seure, 1906, с. 361. 22 П Р Е Д Г О В О Р Обр. 1. Централен държавен архив на Франция, № 20140044/8. Писмо от Александър Дегран, адресирано до Реймон Потие, в което той благодари на Френския Институт за приемането на неговия проект за разкопки в Созопол и представя резултатите от пребиваването си на място през пролетта на 1904та година (© Archives Nationales, France) 23 Обр. 2. Карта на района на Созопол с нанесени могили от статията на Жорж Сьор (Seure, 1924, c. 325, обр. 87) Обр. 3. Централен държавен архив на Франция, № 20140044/32. Постановление на Министерството на образованието, изобразителните изкуства и вероизповеданията за приемане на керамичните предмети от разкопките на Аполония Понтийска, 4 април 1905 (© Archives Nationales, France) 24 П Р Е Д Г О В О Р насочи към многобройните могили в околностите на 1905 г. на заседание на Академията по епиграфия и Созопол, започвайки с Колокитяс (Колокита), къде- изящна словесност, а усилията, положени през 1906 г. то подновява изследванията на четири могили, раз- от френския консул в Бургас Менан, са безуспешни. копани през 1885 г. от гръцкия консул Александрос Нови сондажни проучвания са организирани чак през Гофас, и ги разширява с проучванията на шест други 1912 г. от Б. Филов, но бързо са прекъснати поради ди- (обр. 2). Проявява също интерес към сектор Мапес пломатическия контекст. (Мапите), разположен на юг, където предприема раз- Макар Александър Дегран да не е първият акти- копки на внушителната могила Кисир Михаил тепе, вен изследовател на Аполония, му се полага заслугата широка 38,30 м и висока 11,90 м, където разкрива две на пръв археолог, работил в рамките на програмирани богати погребения на аристократ и неговата съпруга. разкопки, основани на предварителна научна програ- Успоредно с това работи на три съседни могили, пре- ма и довели до конкретни резултати, последвани от ди да проучи няколко други в секторите Драко Сая, научен доклад, придружен от схеми и фотографски Кара Агач, Тумбитес, Св. Илия и билото на Хълма на изображения. Находките са предоставени на софий- мелниците. Работата му по могилите Ликовуни, Кара ския Национален археологически музей и на музея Какса и Стамак Оглу обаче са преустановени от мест- Лувър, където са изпратени на 15 ноември 1904 г., пре- ните власти. ди официалното им присъединяване към колекциите Трудностите, възникнали с неговия сътрудник на музея с декрет от февруари 1905 г. (обр. 3). Ранната М. А. Такела, бивш директор на пловдивския музей3, му смърт през 1911 г. в Ница не му позволява сам да и законовите промени, забраняваща на чужденци да публикува резултатите от своите проучвания. Колега- водят теренни проучвания в България, слага край на та му Жорж Сьор извършва това през 1924 г. в „Ревю тази дейност. Докладът му е представен на 25 януари аркеоложик“4.  3 Seure, 1901, с. 169.  4 Seure, 1924. 25 26 I Остров Св. Кирик, теменосът на Аполон КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА ПРОУЧВАНИЯТА НА О-В СВ. КИРИК И нтересът към старините на територията на о-в Св. Кирик, който сега е свързан със Стария град Созопол чрез тесен изкуствен провлак, датира от началото на ХХ в., през който епизодично са провеждани археологически проучвания. Пръв френският консул А. Дегран прави разкопки на острова през 1904 г. Освен многобройните фрагменти от керамични съдове, теракоти и монети, в публикацията на Ж. Сьор за проучванията на острова са описани описани платформа с керамични плочки (10 х 4 м), тръбопровод, стълба (вис. 6 м и шир. на стъпалата 1, 40 м.) с камена площадка (2,6 х 2,4 м), два кладенеца както и многократно из­ползвани каменни гробове1. След посещение в Созопол през 1912 г. Б. Филов отбелязва, че „най-голям интерес представя скалистото островче Св. Кирик, чийто културен слой съдър- жа фрагменти от рисувани „милетски“ съдове, които датират от VI в. пр. Хр., голямо количество червенофигурна керамика и такава с черен, лъскав фирнис. Той споменава и два кладенеца, единият от които е граден с правилно издялани камъни2. В. Миков описва „старини, намерени при разкопаване основи за училище- то на о-в Св. Кирик“ през 1924 г. В най-високата част на острова са разкрити зидове и гробове, фрагменти от крака и криле от мраморна статуя, мраморна плоча с посвещение на Аполон Иетрос (Лечител), керемиди и тухли, фрагмен- ти от съдове, варовиков капак от реликварий, бронзови монети. Авторът съоб- щава и за фрагменти от йонийски и коринтски съдове, каквито се намират „по краищата на острова“3. От акваторията на Созополското пристанище между острова и полуос- тров Скамний произхождат многобройни керамични находки, открити при драгажни дейности през 1927 г. В публикацията на И. Гълъбов са включени и няколко съда, които „произхождат от земни строителни работи на о-в Св. Ки- рик – чернофигурен лекит, чернофирнисови скифос, киликс с графити „А“ и „IH“ и кантаросовиден киликс с графито „IH“4. Сред находките са известни и надгробни паметници и анепиграфични вотивни релефи. К. Шкорпил съобщава през 1931 г. за намерени на острова архитектурни детайли – „барабан от мраморна дорийска колона и фрагмент от друг такъв ба- рабан“, глинен тръбопровод, ограда и щерна, както и гробове. На публикувана- та от него карта е отбелязан „храм на Аполон“5. При прокарване на път покрай югоизточния край на острова през 1935 г. са открити няколко антични гроба, „направени от каменни плочи“, както и гла- вичка на младеж от мрамор, датирана от края на VІ – началото на V в. пр. Хр.6 От 2009 г. на о-в Св. Кирик се провеждат редовни археологически разкоп- ки, които са съсредоточени около Рибарското училище (обр. 1). Откритите ма-  1 Seure,1924, c. 307–350, обр. 86 и 91. териали и останки от сгради показват съществуването тук на квартал с жилищ-  2 Филов, 1913, с. 316. но-стопански функции от края на VІІ до последната четвърт на VІ в. пр. Хр.  3 Миков, 1925, с. 236–241, обр. 51, 52 Идентифицирани са два периода на обитаване, като по-ранният (до средата на  4 Гълъбов, 1965, с. 11–48, обр. 6, 7, 45 VI в. пр. Хр.) е илюстриран с ями и останки от частично вкопани жилища.  5 Шкорпил, 1930/31, с. 82, обр. 67 28 Обр.1. План на археологическите проучвания на о-в Св. Кирик 2009 – 2018 (инж. А. Каменаров) 29 Вторият етап е белязан от урбанизиране на територията с единна ориен- тация на структурите и други градоустройствени елементи – улица и канали за отточни води. Градежът на сградите е с основи от ломени камъни на кал (за- пазени са от 1 до 3 реда камъни), над които най-вероятно е следвала зидария от кирпич. Помещенията имат еднаква ориентация, като са ситуирани на те- раси. Сградите са малки, главно с една стая от 20–25 кв. м (обр. 2). Част от тях са разположени по протежението на улица с каменна настилка, широка 3,13 м (обр. 3). Отточните канали за отвеждане на дъждовните води са изградени и покрити с ломени камъни7. Навсякъде по острова има следи от металургия още от началото на VI в. пр. Хр. – медна шлака е открита във всички контексти, а някои помещения имат подове, изравнени и изолирани с парчета шлака. В една от сградите е ус- тановено извършването на металургична дейност8. Към това откритие може да се добави мнението на К. Папайоанидис, че „бронзов калъп за монети (митра – матрица), открит до храма на Аполон….. и многобройните бронзови отломки, разпръснати по цялата територия на острова, позволяват да се предположи, че тук е била монетарницата на града“9. Пред входа на Рибарското училище е проучено вкопано съоръжение със сърцевидна форма, чиито източни извити стени са изградени от положени на ребро големи опалени кирпичи, обмазани отвън с глина. В него са запазени ос- танки от три пещи. Откритият в пълнежа на комплекса от пещи подемен мате- риал се отнася към времето от първата половина на VI до първите десетилетия на V в. пр. Хр.10. Част от изследваната територия вероятно е имала култови функции още в ранния период, когато някои ями функционират като ботроси в съседство с примитивни олтари (жертвеници), които представляват отухлени площадки от глина и камъни, като при някои се констатира нееднократно запалване на огъня11. По-късно цялата област е изцяло реорганизирана с изграждането през 525–500 г. пр. Хр. на монументална архитектура – късноархаични храм и олтар на юг от него. Източно от архаичния храм е разположен друг, раннокласически храм, чието издигане се отнася към 490–470 г. пр. Хр. Откритите на о-в „Св. Кирик“ керамични плочи с релефна украса – изображения на войни в битка предполагат наличието на още една монументална сграда (храм ?). В края на VІ – първата четвърт на V в. пр. Хр. вероятно е бил издигнат от- критият в апсидата на късноантичната базилика олтар. В непосредствена бли- зост до неговите основи е намерена варовикова плоча, завършваща в единия край с йонийски киматион. Пресечена от стената на северния кораб на христи- янския храм се намира дъговидна стена, изградена от два реда сегментни блоко-  6 Герасимов, 1938, с. 399–400, ве от плътен варовик, интерпретирана също като основа за олтар. обр. 176 – 178. С построяването на късноархаичния храм и олтара, обитаването на цялата  7 Панайотова, et. al., 2012, с. 238– територия е било преустановено и е формиран теменос на Аполон Иетрос. За 240, обр. 1, 3. това свидетелства посветителския надпис върху чаша от средата на VI в. пр. Хр.,  8 Panayotova, et. al., 2014, с. 595. както и голяма група от графити „IH“, тълкувани като първите букви от  9 Папайоанидис, 2004, с. 146. „Иетрос“ (Лечител)12, открити на острова. Храмовете и олтарите се отнасят 10 Панайотова, et al., 2018, с. 155– към „монументализацията“ на полиса – процес, който се констатира в много 156, обр. 1 – 3. гръцки колонии в Средиземноморието и Черно море. Като пример може да се 11  Панайотова, et. al., 2010, с. 296. посочи теменосът на Истрия13, където няколко каменни храма са построени в 12  Panayotova, et al., 2014, c. 596. средата на VI в. пр. Хр., – около столетие след основаването на града. Същото 13 Avram, et al., 2013, c. 39–101. 30 П Р О У Ч В А Н И Я Т А Н А О - В С В . К И Р И К Обр. 2. Помещение № 1 (сн. К. Панайотова) забавяне от три до четири поколения се наблюдава и в Аполония. Последната стъпка в процеса е издигането на колосалната бронзова статуя на Аполон от атинския скулптор Каламис, изобразена върху монетите на града (кат. 70). В западната и източната части на проучената територия са открити останки от стени, изградени от големи варовикови квадри. Използваният материал, дебелината и ориентацията на тези стени, която съвпада с ориентацията на надлъжната ос на храмовете, са основание те да бъдат отнесени към времето на оформяне на теменоса14 и да се предположи, че те са част от неговата ограда. За сега на о-в Св. Кирик не са открити сгради или съоръжения, чието функциониране може да се датира категорично в римската епоха. От този период произхождат монети, които се разполагат във времето от император Веспасиан (69–79 г.) до император Аврелиан (270–275 г.). С култови практики през това време могат да се свържат откритите в района на базиликата една цяла и част от друга оброчна плоча на Тракийския Херос. В края на IV – началото на V в. на острова е изградена едноапсидна базилика с добавен баптистерий. Християнският храм функционира до VІІ в. Около него е разкрит некропол, датиран в V–VIІ в. Проучени са 83 гробни съоръжения (обикновени ями, покрити с керемиди ями, зидани с камъни и тухли гробове), както и два надгробни паметника. Откритият гробен инвентар е необичайно богат за епохата – керамични лампи, ойнохое, керамични чаши, стъклена чаша, златни, сребърни и бронзови обеци, различни типове гривни и 31 Обр. 3. Архаична улица с каменна настилка на о-в Св. Кирик (сн. К. Панайотова) маниста. На мястото където са носени, се намират железни и бронзови токи и украси за колан и аксесоари към него (чантичка, закопчавана с комплект тока и накрайник и една апликация – конче с монограм „Георги“). Колекцията от коланни токи включва всички варианти на типа „Сиракуза“, както и други, редки за българските земи типове15. Резултатите от археологическите проучвания показват, че територията на о-в Св. Кирик е била използвана като сакрално място от VI в. пр. Хр. до края на ХIХ в. През християнския период тази свещена територия е белязана Панайотова, et al., 2016, c. 370. 14  от наличието на ранновизантийската базилика и некропол, вероятно свързани Панайотова, et. al., 2010, с. 297– 15  със статута на Созопол като епископски и митрополитски център, както и 298, обр. 3. известните засега само по исторически извори средновековен манастир „Св. 16  Souzdal, 1991, с. 332. св. Кирик и Юлита“16 и по-късна църква „Св. Троица“17. 17  Папайоанидис, 2004, с.133. 32 П Р О У Ч В А Н И Я Т А Н А О - В С В . К И Р И К А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С Контекстите от разкопките на A. Дегран (1904 г.) на остров Св. Кирик З а разкопките, ръководени от А. Дегран на остров Св. Кирик, знаем само от публикацията на Жорж Сьор, направена двайсет години по-късно на основата По-голямата част от предметите, съхранявани в Лувър произлизат от една яма (сондаж A) с размери 2 х 2 м, разположена на югозападния нос на острова. на доклад, написан от археолога и датиран от 2 декем- Тя съдържала „размесено с пепел, въглени, голямо ко- ври 1904 год1. За съжаление, този документ по-късно личество овъглени кози и овнешки кости“, дръжка на бил изгубен2. Освен отдалечеността на Ж. Сьор по от- колонен коринтски кратер (кат. 1), няколко архаични ношение на обекта на разкопки, в които не е участвал, теракотени фигурки (кат. 12–16), част от косата на една има и друг подводен камък, състоящ се в неточността коре (кат. 17), фрагменти от архаични източногръцки на картата на сондажите, публикувана от него3. Тя при- купи, купички и амфори (кат. 2–5), и от много други писва на острова доста по-различни контури от тези, атически съдове от втората половина на VІ в. пр. Хр. които се наблюдават на аероснимките от онова време, (кат. 6–11), редом с дръжка от слонова кост на брон�- направени преди промените в неговата топография, зова кама (НАИМ, инв. № 3678a) и съдове във фраг- вследствие на човешката намеса в края на двадесетте го- ментарен вид от елинистическата и римската епохи дини на миналия век. От друга страна, някаква грешка (Лувър, инв. № СА 1770). Отбелязва се, също така, в ориентирането усложнява четенето на топографията разкриването в сондажа на фрагмент от „делва“, върху и ни приканва да завъртим картата като пред огледало, който са врязани буквите „HTPO“, характерни за пос- за да я съгласуваме с придружаващото я описание. вещенията на Аполон Лечител. Съвкупността от тези Така публикацията на Ж. Сьор отбелязва 28 сон- предмети покрива широк хронологичен диапазон и дажа, от които 26 са номерирани с латинца от A до Z дава основание да се предполага, че ямата е използвана (според френската азбука), а другите два – с гръцки през римската епоха или за почистването на обширно букви (α и β) (обр. 1). Само най-интересните райони пространство, или че въпросните предмети произхож- са описани подробно. От тях става ясно, че след раз- дат и от непосредствената околност. копките е направено разделяне на археологическите находки, даващо предимство ту на Лувърския музей, ту на Народния археологически музей, за да се избегне прекомерното раздробяване на контекстите. Обр.1. Карта на разкопките на Александър Дегран на остров Свети Кирик, 1904 г. (Seure, 1924, c. 344, обр. 91) 1  Seure, 1924. 2  Ibid, c. 317. 3  Ibid, c. 344. обр. 91. 33 Между структурите, които Дегран разкрил или до 320–322), а в сектор K, в близост до канал, в пласт с дес- които се докоснал на югоизточния нос, срещу града и трукции, смесен с пепел и керемиди, попада на патеко- следователно в район, особено защитен от ветровете, са (кат. 20) заедно с други теракоти – звездочела волска могат да се изброят: стълбище с широчина 1,4 м, из- глава, костенурка. И накрая, в центъра на острова (сек- дигащо се на 6 м. То водело от брега до платформа, из- тори G до J, M, O), А. Дегран проучва няколко гроба дялана в скалата. Съвсем на север, в сектор T., А. Де- от ранновизантийския некропол, най-често ограбени, гран разчистил пространство от 40 м², което очевидно които се представят под формата на варовикови цисти представлява част от плочника на църквата „Св. св. и съдържали групови инхумации с по 5 скелета. Кирик и Юлита“, недалече от който открива четири Независимо от множеството направени сондажи, съда – между тях погребална урна, две архаични лам- на А. Дегран така и не му провървяло да достигне до пи (кат. 18), както и глава на женска фигурка от ели�- останките от светилището на Аполон, въпреки че с нистическата епоха (кат. 19), аскос и керемиди с печат, носещи буквите „ΑΠΟΛ“, към които се прибавя и съд право го бил локализирал на острова. Като единстве- за благовония от ранновизантийския период (НАИМ, ни свидетели на архаичния храм, в сектори A и T, били инв. № 3665a). По на юг, на върха на скалите, по проте- събрани няколко архитектурни фрагмента (кат. 51–54) жение на източния бряг, той открива в сектор P голяма в доста отдалечени контексти, което е знак на тяхната делва (питос), съдържаща три калъпа за теракоти (кат. разпръснатост. Обр.3. Дръжка на колонен кратер кат.1 от сондаж А (Seure, 1924, c. 329, обр. 88) Обр.2. Плоча с релеф инв. № CA 1748 (кат. 51) от сондаж А (Seure, 1924, c. 344, обр. 91) 34 П Р О У Ч В А Н И Я Т А Н А О - В С В . К И Р И К Св. Кирик, ритуална яма A. Разкопки A. Дегран, 1904 г. КАТ. 1 Колонен кратер Глина Атина, художник Софилос 580–570 пр. Хр. Вис. 8,9 см, шир. 12,9 см Париж, Лувър, инв. № CA 1750 Тази дръжка на кратера е украсена с изображение на сфинкс, обкръжен с фриз от меандри. Съдът се приписва на известния атински художник Софилос, който е активен през 580–570 г. пр. Хр., и който пръв подписва своите произведения. Литерат ура : Seure, 1924, c. 322 и 345. АБ 35 КАТ. 2 Паница Глина Северна Йония Първа трета на VI в. пр. Хр. Вис. 12,8 см, шир. 10 см Париж, Лувър, инв. № CA 1751 Украса от лотосови цветове и пъпки, обкръжени с фриз от меандри. Литерат ура : Seure, 1924, с. 345. АБ КАТ. 3 Паница Глина Северна Йония Първа трета на VI в. пр. Хр. Диам. 9,5 см Париж, Лувър, инв. № CA 1751bis Украса от лотосови цветове и пъпки, обкръжени с фриз от меандри. Литерат ура : Seure, 1924, с. 345. АБ КАТ. 4 Амфора Глина Южна Йония Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 6,2 см, шир. 6,8 см Париж, Лувър, инв. № CA 1752.1 Стил Фикелура. Украса от волути и палмови листа. Литерат ура : Seure, 1924, с. 345–346. АБ 36 П Р О У Ч В А Н И Я Т А Н А О - В С В . К И Р И К КАТ. 5 Двойна чаша с очи Глина Ателие от Хелеспонт ? Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 6,3 см, шир. 7,2 см Париж, Лувър, инв. № CA 1752.2 Тип Фикелура. Украса от очи и звезди. Литерат ура : Seure, 1924, с. 345–346. АБ КАТ. 6 Киликс Глина Атика Последна четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 4,1 см, шир. 7 см Париж, Лувър, инв. № CA 1753.2 Клекнал хоплит, който държи щита си. Литерат ура : Seure, 1924, с. 346. АБ КАТ. 7 Киликс Глина Атика Последна четвърт на VI в. пр. Хр. Париж, Лувър, инв. № CA 1753.3 Дионисиева сцена: сатири и менади. Литерат ура : Seure, 1924, с. 346. АБ 37 КАТ. 8 Скифос Глина Атика Последна четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 9,7 см, шир. 14,1 см Париж, Лувър, инв. № CA 1753.7 Амазонка с фригийска шапка, обкръжена с гирлянда от бръшлян и крило на сфинкс на дясно. Литерат ура : КАТ. 9 Seure, 1924, с. 346 Киликс АБ Глина Последна четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 5 см, шир. 5,7 см Париж, Лувър, инв. № CA 1753.9 Изображение на седящ лъв. Литерат ура : Seure, 1924, с. 346. АБ КАТ. 10 Устие от амфора Глина Атика Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 8 см, шир. 11 см Париж, Лувър, инв. № CA 1767.2 Палмови листа и лотосови пъпки. Литерат ура : Seure, 1924, с. 346. АБ 38 П Р О У Ч В А Н И Я Т А Н А О - В С В . К И Р И К КАТ. 11 Скифос Глина Атика Последна четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 9,7 см, шир. 14,1 см Париж, Лувър, инв. № CA 1767.3 Колесница и амазонка. Долна част на кат. 8? Литерат ура : Seure, 1924, с. 346 АБ КАТ. 12 Теракота Глина Втора половина на VI в. пр. Хр. Вис. 9,1 см, шир. 5,9 см Париж, Лувър, инв. № CA 1773a Жена, драпировката на хитона, която държи гълъб. Литерат ура : Seure, 1924, с. 345. АБ 39 КАТ. 13 Теракота Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 5,5 см, Шир. 3,2 см, дълж. 3,2 см Париж, Лувър, инв. № CA 1773d Крака на облечен с хитон човек. Литерат ура : Seure, 1924, с. 345. АБ КАТ. 14 Теракота Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 6,7 см, шир. 6,4 см, дълж. 3 см Париж, Лувър, инв. № CA 1773e Седнал сатир. Литерат ура : Seure, 1924, с. 345. АБ КАТ. 15 Теракота Глина Трета четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 4,4 см, шир. 2,3 см, дълж. 2 см Париж, Лувър, инв. № CA 1773f Глава Литерат ура : Seure, 1924, с. 345. АБ 40 П Р О У Ч В А Н И Я Т А Н А О - В С В . К И Р И К КАТ. 16 Теракота Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 8 см, шир. 6,5 см, дълж. 3,6 см Париж, Лувър, инв. № CA 1773g Гръб Литерат ура : Seure, 1924, с. 345. АБ КАТ. 17 Теракота Глина VI в. пр. Хр. Вис. 6,5 см, шир. 8,7 см, дълж. 4,8 см Париж, Лувър, инв. № CA 1764 Фрагмент от женска глава със запазени фризура и дясно ухо. Литерат ура : Seure, 1924, с. 346. АБ 41 Св. Кирик, други контексти Разкопки A. Дегран, 1904 г. КАТ. 18 Лампа Глина O-в Св. Кирик, сондаж T VI в. пр. Хр. Дълж. 6 см, диам. 5,4 см, дълж. 2 см Париж, Лувър, инв. № CA 1760.2 Литерат ура : Seure, 1924, с. 322 и 347. АБ КАТ. 19 Теракота Глина O-в Св. Кирик, сондаж T III в. пр. Хр. Вис. 6 см, шир. 2,6 см, дълж. 3,9 см Париж, Лувър, инв. № CA 1773bis Женска глава с кок и обици. Литерат ура : Seure, 1924, с. 346. АБ 42 П Р О У Ч В А Н И Я Т А Н А О - В С В . К И Р И К ЛИВИУ ЯНКУ Патеки Т акива малки „шкембести“ де- мони от печена глина се сре- щат доста често в архаичния гръцки КАТ. 20 свят. През VI в. пр. Хр. ги има нався- Теракота къде, където гърците се установяват Глина или търгуват – от Егейския басейн O-в Св. Кирик, сондаж K до Сицилия и от северна Сирия и разкопки на А. Дегран, 1904. Египет до Черно море. В този реги- Втора половина на VI в. пр. Хр. он, извън екземплярите открити в Аполония Понтийска, други такива Вис. 5,4 см, шир. 2,5 см са открити в Истрос1 и Карабурун – Париж, Лувър, инв. № CA 1761 Ачик Суат2 – едно гръцко селище, разположено между Истрос и Орга- Фигурка на клекнал дебел „демон“. ме, както и в Березан и Нимфайон, Ръцете са поставени върху корема, където дори е намерен калъп3. чиято кожа образува напречни Тези керамични фигурки веро- гънки. Очите са големи, дългата ятно са вдъхновени от статуетките коса е сресана назад, устата се на египетския бог Птах и свързани- усмихва с доброта. Имитация на те с него божества. Те съблюдават дали приемането на предмета е съ- произведения от Южна Йония. подобна поза и са били използвани пътствано от прехвърляне на вярва- като талисмани за защита и възста- нията, свързани с него. Правени са Л и т е р а т у р а : новяване на жизнената сила, най-ве- много опити да се идентифицират Seure, 1924, с. 348; Caubet, 1969, с. че за младежите. Според Херодот като местни митологични фигури 10, № 15, обр. 6; Dasen, 1993, с. 316, (3, 37), който се позовава на фини- на джуджета, като кабирите и тел- № G187. кийските „демони“, относително хините4, но последните проучвания АБ близки до споменатите, те се нари- отдават по-голямо значение на еги- чали патайкос и това наименование петските заемки5. Тези шкембести гръцки „демони“ най-често се сре- се е разпростряло и върху гръцките щат в светилищата на куротрофни- джуджета, патеките. Изработката те божества и в гробовете на съвсем на цялата серия, очевидно идваща малки деца, което позволява да се от Източна Гърция, плюс използва- предположи, че те са имали защит- ната червеникава слюдеста глина, е на функция, най-вече за най-малки- доказателство, че адаптирането на те, и това обяснява една категория тези предмети, вдъхновени от еги- джуджета, които държат на рамото петското изкуство, е станало, както си малка човешка фигурка или май- това често се случва при подобни мунка6. Тази констатация ни връща 1 Alexandrescu-Vianu, 2005, с. 498–499. артефакти, в градовете на югозапад- към въпроса за стойността на фи- 2 Непубликувани. на Мала Азия, но поради голямата гурката, открита близо до свещена- 3 Dasen, 1993, с. 316–317, №G188–190 и им популярност, тези фигурки от та зона на остров Св. Кирик. Ние G196. печена глина биват имитирани и на обаче сме далеч от дешифрирането 4 Blinkenberg, 1931, с. 560–561 местно равнище. на загадката, която се крие зад ар- 5 Bell, 1981, с. 16. Точното им значение и функ- хаичната усмивка на тези гротескни 6 Ibidem; Sinn, 1983 et 1988, с. 152–153; ция си остават спорни. Не се знае фигурки. Dasen, 1993, с. 203–204. 43 КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА М А Р ГА Р И Т Д А М Я Н О В Т Е О Д О РА Б О Г Д А Н О В А ДАРОВЕ ЗА АПОЛОН (VI В. ПР. ХР.) Д вете ями (ботроси) №№ 23–24, проучени в теменоса на о-в Св. Кирик, да- ват добра представа за посветителните практики през първата половина на VI в. пр. Хр. Сравнително скромните дарове принадлежат към няколко функ- De la Geniere, 2008, c. 14 1  Максимова, 1916, c. 44–115; Payne, 2  ционални групи. Най-многобройни са съдовете за благовония (арибали, ала- 1931, c. 170–180; Biers, 1992, c. 227. бастрони, фигурални съдове), чието съдържание е стандартен дар за боговете Например Dehl–von Kaenel, 1995, 3  № № 118–280; Boardman, Hayes, през архаичния период1. Чашите могат да се свържат с възлияния, а различни 1966, c. 29–30, № № 52–60, 70–126; по размер блюда и паници също често се откриват в светилища. Любопитно е Kocibala, 1999, № № 23–34. присъствието на лампите, което би могло да се обясни с извършването на нощ- Букина, 2010, №№ 21–64. 4  ни ритуали в светилището. Букина, 2015, №№ 722–723. 5  Без съмнение най-интригуващата група предмети са фигуралните съдове, Jacopi, 1929, Figs. 49, 65, 70. 6  изработени във формата на полегнал овен (кат. № 32), глава на овен (кат. № 33), Pautasso, 2009, c. 25–30. 7  две глави на воин с шлем (кат. № 34) и глава на бик (кат. № 41). Изображения на обикновени животни, митични същества и човешки фигури, тези вази са произведени в източногръцки центрове и в Коринт. Относително редки, фигу- рални съдове се намират във всякакви контексти – гробни, домашни и в свети- лища, и са използвани не толкова заради тяхното съдържание, колкото заради самата им форма2. Коринтската продукция – компактна група от шест съда – допълва хро- нологически арибала и алабастроните от най-ранните известни аполонийски гробове. Типовете са стандартни – сферични арибали с воини, с четирилистен растителен мотив и геометрична украса – и се откриват както в светилища3, така и в гробове. От обектите в Черно море много подобен репертоар е извес- тен от о-в Березан4. Макар и в лошо състояние, повечето съдове могат да се датират в края на средно- и началото на къснокоринтския период (началото на втората четвърт на VI в.). Арибалът от Яма № 23 е по-скоро източногръцка имитация на коринтски съд5. Трите монохромни вретеновидни алабастрона от Яма № 24 принадлежат към т. нар. „йонийско букеро“. Подобни произхождат както от архаични гро- бове, например в Ялисос на Родос6, така и от светилища из цялото Средизем- номорие – представителна група е известна от вотивен депозит от светилище на Деметра в Катания, Сицилия7. Датират се най-общо в първата половина на VI в. пр. Хр. 44 КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА Яма № 23 П роучената през 2012 и 2013 г. яма № 23 се намира в североизточната част на изследваната терито- рия от о-в Св. Кирик1. Първоначално на това място е ръка заек2; чаши (кат. 22), паници, блюда/подноси, ди- носи, олпета, писксида, еднофитилни лампи, както и фрагменти от монохромна сива керамика с излъскана имало три плитки вкопавания, на дъното на едното от повърхност и работен на ръка съд. От тази яма про- които е бил поставен железен нож/къс меч (?). изхождат също и част от варовиков мортарий и ала- Пластът е наситен с архаична керамика от първата бастрон от алабастър (кат. 24). половина на VI в. пр. Хр. и голямо количество живо- От особено голямо значение е откритата в яма № тински кости и рога (обр. 1). Керамичният комплекс 23 чаша с графито – посвещение на Аполон Лечител, се състои от многобройни фрагменти от различни която заедно с известните до сега около 50 фрагмента по форма и функция съдове – арибали, между кои- с графити „IH/HI“, представлява неоспоримо доказа- то с формата на глава на бик (кат. 23), глава на войн с телство за локализацията на светилище, а по-късно и коринтски шлем и права жена, държаща в дясната си храм на Аполон Иетрос на о-в Св. Кирик. Панайотова, et al., 2014, 1  с. 258 –260, обр. 2. 2  H iggins, 1954, № 49, таб. 10. Обр. 1. Ритуална яма 23, остров Св. Кирик (сн. К. Панайотова) 45 КАТ. 21 Апликация Кост VI в. пр. Хр. Вис. 4,3 см, деб. 1 см, шир. 4, 7 см АМ Созопол, инв. № 3850 Накрайник от ножница на малък меч, изобразяващ глава на лъв и розети от двете и страни над ушите. Непубликувана КП КАТ. 23 Арибал във форма на глава на бик Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 7 см, диам. устие 1,2 см АМ Созопол, инв. № 3796 Фигурален съд за масла и благовония – протоме на бик със завити напред рога. Следи от червена боя в горната част на съда. Непубликуван КП 46 Д А Р О В Е З А А П О Л О Н ( V I В . П Р . Х Р . ) КАТ. 22 Йонийски киликс Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 6,8 см, диам. устие 11 см, диам. столче 4,6 см АМ Созопол, инв. № 3795 Когато се откриват в светилища, чашите обикновено са били използвани за възлияние с вино в чест на боговете. Непубликуван КП КАТ. 24 Алабастрон Алабастър Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Зап. вис.18 см, шир. 4 см АМ Созопол, инв. № 3797 Съд за масла и благовония, широко използван в ежедневието и в погребалната обредност. Непубликуван КП 47 КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА Яма № 24 Обр. 1. Ритуална яма 24, о-в Св. Кирик (сн. К. Панайотова) В тората проучена през 2013–2014 г., ритуална яма № 24 е била нарушена от вкопаването на гроб № 83, източно от апсидата на късноантичната базилика1 нии и редица врязвания, образуващи две симетрични неясни рисунки. Освен коринтски арибали (кат. 25–27, 30–31) от (обр. 1). Макар че репертоарът на съдовете, открити втората четвърт на VI в. пр. Хр., и в този ботрос има в тази яма, е много близък, той не е идентичен с този фигурални съдове. Два от тях са със зооморфна фор- от ботрос № 23. Освен чаши и панички, повечето от ма – на полегнал/почиващ овен (кат. 38) и на глава на които имат 1 или 2 малки дупки, които са служили за овен (кат. 39). Антропоморфните съдове са представе- окачване на съдовете, използвани като вотивни даро- ни от фрагментирана глава (може би от права фигура) ве (кат. 28 и 32), и тук се намира голямо количество и глава на войн с шлем (кат. 40). съдове за благовония. Особен интерес представляват Еднофитилни лампи (кат. 36–37) и една изработе- 3 керамични алабастрона с вретеновидна форма (кат. на на ръка миниатюрна лампа, костени предмети с ци- 33–35). Устиетата им, вероятно предварително счупе- линдрична форма и астрагал (кат. 43), устие от лекит, ни, липсват, както и устието на 1 амфориск (кат. 29), бронзов връх за стрела (кат. 44), железни нож и шиш по тялото на който има запазени отделни червени ли- (кат. 41) допълват инвентара на ямата. 1 Панайотова, et al., 2014, с. 260–261, обр. 3 и 2015, с. 344. 48 Д А Р О В Е З А А П О Л О Н ( V I В . П Р . Х Р . ) КАТ. 25 КАТ. 26 Коринтски арибал Коринтски арибал Глина Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 5,4 см, макс. диам. 5,6 см, диам. устие 3,4 см Вис. 7 см, макс. диам. 6,6 см АМ Созопол, инв. № 3753 АМ Созопол, инв. № 3756 Изобразени са четирима воини с щитове и копия в ход Арибалите с четирилистен мотив (quatrefoil aryballoi) надясно. са сред най-разпространените типове през VI в. пр. Хр. Непубликуван Непубликуван МД МД КАТ. 27 Коринтски арибал Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 6,3 см, макс. диам. 5 см АМ Созопол, инв. № 3767 Непубликуван МД 49 КАТ. 28 Паничка Източна Гърция Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 1,6 см, диам. устие 9,2 см АМ Созопол, инв. № 3755 Съдът е имал украса от пресечен меандър на устието и розета в центъра на дъното. Непубликувана МД КАТ. 29 Коринтски амфориск Глина Втора четвърт на VI в. пр.Хр. Запазена вис. 6,9 см, макс. диам. 5,2 см, диам. столче 2,4 см АМ Созопол, инв. № 3760 Боята на изображенията е опадала и са останали само врязаните линии, подчертаващи детайлите. Непубликуван МД 50 Д А Р О В Е З А А П О Л О Н ( V I В . П Р . Х Р . ) КАТ. 30 Коринтски арибал Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 6,2 см, макс. диам. 6,2 см АМ Созопол, инв. № 3754 Арибалите са най-популярните контейнери за благовония през архаичния период и същинският дар за бога е не съдът, а неговото съдържание. Непубликуван МД КАТ. 31 Коринтски арибал Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 5,7 см, макс. диам. 6,2 см, диам. устие 4,1 см АМ Созопол, инв. № 3766 Отново са представени воини, но този път в ход наляво. Непубликуван МД КАТ. 32 Паничка Източна Гърция Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 2,4 см, диам. устие 9 см, диам. дъно 4,3 см АМ Созопол, инв. № 3758 Двете дупки на перваза на устието служат за окачване на съда, както в дома, така и като дар в светилище. Непубликувана МД 51 КАТ. 33 Алабастрон, йонийско букеро Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Запазена вис. 16 см, макс. диам. 3,7 см АМ Созопол, инв. № 3759 Украсата на подобни съдове обикновено се състои от групи врязани линии, както е при този и следващия. По-рядко цялото тяло е покрито с хоризонтални канелюри. Непубликуван МД КАТ. 34 Алабастрон, йонийско букеро Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Запазена вис. 16,2 см, макс. диам. 3,7 см АМ Созопол, инв. № 3761 Непубликуван МД 52 Д А Р О В Е З А А П О Л О Н ( V I В . П Р . Х Р . ) КАТ. 35 Алабастрон, йонийско букеро Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Запазена вис. 16,5 см, макс. диам. 3,6 см АМ Созопол, инв. № 3762 Съдовете с гладки тела са по-редки, но не са изключение. Непубликуван МД КАТ. 36 Лампа Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Дълж. с фитилника 12 см, вис. 2,6 см АМ Созопол, инв. № 3763 Светилникът вероятно е бил използван по време на някакъв нощен ритуал и след това е бил оставен като дар за божеството. Непубликувана КП 53 КАТ. 37 Лампа Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Дълж. с фитилника 11,2 см, вис. 2,2 / 3,2 см АМ Созопол, инв. № 3765 Непубликувана КП КАТ. 38 Арибал във форма на овен Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 8,7 см, шир. 4,7 см, дъл. 11,5 см, диам. устие 2 см АМ Созопол, инв. № 3790 Фигурален съд за масла и благовония, изобразяващ полегнал (почиващ) на земята овен с подвити под тялото крака и извита настрани глава. Следи от червен боя по муцуната и рога. Непубликуван КП 54 Д А Р О В Е З А А П О Л О Н ( V I В . П Р . Х Р . ) КАТ. 39 Арибал във форма на глава на овен Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 6,9 см, диам. устие 2,6 см, диам. дъно 5,4 см АМ Созопол, инв. № 3791 Фигурален съд за масла и благовония – протоме на овен със завити напред рога. По челото, муцуната и под нея, както и на тила минава черна лента. Непубликуван КП КАТ. 41 Обелос Желязо Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Дълж. 50 см, шир. 1 см АМ Созопол, инв. № 3764 Шиш с квадратно сечение, единият край е заострен. Използва се при жертвоприношение на животно пред олтара. Непубликуван КП КАТ. 40 Арибал във форма на глава на воин Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 7,7 см, шир. 7,8 см, осн. 6 см АМ Созопол, инв. № 3792 Фигурален съд за масла и благовония – глава на воин с коринтски шлем. Непубликуван КП 55 КАТ. 42 Йонийски киликс Глина Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 5,3 см, диам. устие 16,2 см, диам. столче 7 см АМ Созопол, инв. № 3793 Смята се, че подобни чаши са произвеждани в ателие на о-в Самос. Непубликуван МД КАТ. 43 Астрагал Кост Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Дълж. 2,9 см, шир. 1,6 см, вис. 1 см АМ Созопол, инв. № 3800 Обработена кост от крака на овца или коза, която се използва за игра, за избор на симпозиарх преди започване на симпозиона, за гадаене или като гробен дар1. 1 Панайотова, 2008, c. 106–107. Непубликуван КП КАТ. 44 Връх на стрела Бронз Втора четвърт на VI в. пр. Хр. Дълж. 3,8 см, шир. 0,8 см АМ Созопол, инв. № 3794 Тристранна, издължена форма, „скитски“ тип. Непубликуван КП 56 Д А Р О В Е З А А П О Л О Н ( V I В . П Р . Х Р . ) М А Р ГА Р И Т Д А М Я Н О В ДАНИЕ ЛА С ТОЯНОВА АРХАИЧНИ ХРАМОВЕ И ОЛТАРИ Обр.1 Архаични храм и олтар (сн. М. Дамянов) П ървите сигурно документира- ни монументални останки в теменоса на о-в Св. Кирик включ- ват храм и олтар (обр. 1). От храма са съхранени основите, изградени върху неподравнената материкова скала, като са застъпили или преря- зали по-ранни пластове и структури (ями №№ 1 и 8). Сградата се състои от пронаос и наос с ориентация се- вер-юг и вход от юг. Основите са от големи блокове черупчест варовик (мушелкалк) със сходни размери – най-големите достигат 1,40/1,50 х 0,45/0,50 х 0,30 м. Два успоредно разположени блока са изграждали дебелина на зидовете, като през ред са се редували с напречно разполо- жени блокове. Документираните размери на храма са 11,75 х 6,80 м, при дебелина на стените около 0,9– 1 м и максимална запазена височи- на на западната стена от осем реда (1,40 м). Незапазената северна стена вероятно е стигала непосредствено до основите на Морското училище и е била разрушена от или инкор- порирана в южния зид на късноан- тичната базилика. В северния край на наоса са запазени блокове от ос- новата на платформата за култовата статуя с приблизителни размери 1,6 х 1,6 м. Неравният естествен терен във вътрешността на храма, който се издига от юг на север, е бил нивелиран с дебел пласт варовико- ви отломки и трошляк. Сградата представлява ма- лък храм с две колони в анти, но за съжаление почти не са запазени архитектурни детайли. Данни за 57 Обр.2. Архаичният храм (сн. М. Дамянов) хронологията му могат да бъдат почерпени от стратиграфската ситуация и някои отделни находки. Материали- те от прерязаните от южната стена на храма по-ранни структури не излизат от първите две-три десетилетия на VI в. пр.Хр. и предоставят terminus post quem. Вътре в наоса е намерен гейсонов блок от черупчест варовик, кой- то намира паралели с подобни блокове от Милет, Дидима и Олбия1. Тези от Милет и Дидима са документирани заедно с антефикси с горгони (кат. 45) (обр. 2) и челни керемиди с плетеници, каквито са намерени в близост до основите на храма. Паралелите на гейсона и стиловият анализ на Горгоната позволява строителството на храма да се постави в периода 525–500 г. пр.Хр.2. По същото време е изграден и големият олтар, разположен непосредствено на юг, по оста на храма и със съ- щата ориентация (обр. 3). Основите му са положени в материков глинест пласт и само на изток застъпват отчас- ти по-ранното жилище №1. Подобно на ями №№ 1 и 8, материалите от жилището достигат до около средата на VI в. пр. Хр. Размерите на олтара са 5,8 х 5,8 м. Изграден е от черупчест варовик като използвания за архаичния храм и отново е приложена техника от редуващи се в различна посока плътни редове от блокове. Основата на ол- тара е запазена до пет реда, с обща височина до ок. 1,10 м. За съжаление не е съхранено нищо от архитектурната му декорация. Вероятно в този период са изградени и други по-малки олтари. Един такъв е документиран под основите на апсидата на късноантичната базилика, който включва кръгла основа и правоъгълна база. Блокът от черупчест варовик с йонийски киматион, намерен в непосредствена близост, може би е част от декорацията му (обр. 4). Със същата фаза на строителство трябва да се свърже и изграждането на стените на теменоса, от които са доку- ментирани изградените отново от черупчест варовик основи. Хронологията на материалите от ями №№ 1 и 8 и от архаично жилище № 1 показва, че разширяването на теменоса върху тази част от по-ранното селище се е случило няколко десетилетия преди строежа на архаич- ния храм и олтар. Това наблюдение повдига въпроса за съществуването на по-ранни постройки, които не са документирани на терен, но за които са налице и други данни. Вероятно са имали каменни основи, стени от 58 А Р Х А И Ч Н И Х Р А М О В Е И О Л Т А Р И Обр. 3. Архаичен олтар (сн. М. Дамянов) кирпичи и покриви в смесена сис- тема от плоски керемиди коринт- ски тип и покриващи керемиди от лаконски тип, както и палметни антефикси (кат. 47). Фрагменти от керемидите и антефиксите са наме- рени в пласта от трошляк, запълващ основите на архаичния храм, както и на запад от него, в струпване от керемиди в архаично жилище № 4. Тези монументални сгради трябва да са изградени около средата – тре- тата четвърт на VI в. пр. Хр. Друг тип палметен антефикс (кат. 48–49) и плоча с йонийски киматион (кат. 46) също трябва да се свържат с Обр. 4. Антефикс с Горгона от архаичния храм (рис. М. Дамянов, Д. Стоянова) други представителни постройки. Към архаичния период, но по-късно от каменния храм и олтар, трябва да се отнесе още една сграда, към която е принадлежал запазени- Busching, 2013, c. 25–26, taб. 8–9; Bujskich, 2010, c. 47–48, taб. 53, 4; 54, 1; 141, 6; 142, 1. 2. 5 1  ят във фрагменти фриз от керамич- 2  Panayotova, et al., под печат. ни плочи с изображения на воини. 59 КАТ. 45 Два антефикса с Горгона Глина Теменос на о-в Св. Кирик Последна четвърт на VI в. пр. Хр. 1. Шир. 19,1 см (19,5 см по реконструкция), вис. 15 см (19,2 см по реконструкция), деб. на плочата 2,6 см 2. Шир. 19,6 см, вис. 8,4 см (19,2 см по реконструкция), деб. 3 см АМ Созопол, инв. № 3591 В основата на антефиксите има релефна плетеница, над която следва изображение на Горгона. Покриващата част от керемидата е от коринтски тип. Тези антефикси, заедно с челни керемиди коринтски тип, също с декорация от плетеница, са украсявали стрехите на архаичния храм. Литерат ура : Panayotova, et al., 2014, c. 596, обр. 2.5; Panayotova, Stoyanova, Damyanov, под печат. ДС 1. 60 А Р Х А И Ч Н И Х Р А М О В Е И О Л Т А Р И КАТ. 46 КАТ. 47 Фрагмент от плоча с йонийски Палметен антефикс киматион Глина Глина Теменос на о-в Св. Кирик, 2009 г. Теменос на о-в Св. Кирик 550–500 г. пр. Хр. 550–525 г. пр. Хр. Вис. 24,2 см, шир. 26 см, шир. на покриващата Шир. 8,2 см, вис. на челния борд 11,6 см, дълж. 8,9 см керемида ок. 21 см АМ Созопол, инв. № 3598 АМ Созопол, Инв. № 3590 Върху лицето на плочата в дълбок релеф са оформени Върху лицевата плоча в релеф е оформена 7-листна йонийски киматион и астрагал. Плочите са украсявали палмета. Листата на палметата излизат от сърцевина, от покрива на сграда от теменоса, чиито основи не са двете страни на която са разположени спирални волути. идентифицирани. Единствените известни засега Покриващата керемида е от лаконски тип. Типът на паралели са от Истрос. палметата намира паралели в антефиксите от първия диптериален храм на Хера в Самос3. Литерат ура : Литерат ура : Panayotova, et al., 2014, c. 596, обр. 2.6; Zimmermann, 1990, c. 229–230, таб. 30: d–f; Zimmermann, 1992, Panayotova, et al., 2014, обр. 2.3; Stoyanova, Damyanov, c. 157–158, обр. 17–18. под печат. ДС ДС 3 Ohnesorg, 2009, с. 60, 64–70, обр. 17, 20, 24a–b, таб. 8. 61 КАТ. 48 Палметен антефикс Глина Теменос на о-в Св. Кирик Трета четвърт на VI в. пр. Хр. Вис.12 см, шир. 18,3 см, деб. 2,7–4,5 см АМ Созопол, инв. № 3592 Върху лицевата плочата на антефикса е моделирана в релеф 9-листна палмета. Листата излизат от сърцевина, от двете страни на която има спирални волути. Литерат ура : Panayotova, et al., 2014, с. 596, обр. 2.3; Stoyanova, Damyanov, под печат. ДС 62 А Р Х А И Ч Н И Х Р А М О В Е И О Л Т А Р И КАТ. 49 Палметен антефикс Глина Теменос на о-в Св. Кирик Трета четвърт на VI в. пр. Хр. Вис.14 см, шир. 13,3 см, деб. 3,1–3,5 см АМ Созопол, инв. № 3593 Част от антефикс с моделирана в релеф 9-листна палмета. Запазено е оцветяването на листата през едно с черен и червен фирнис. Литерат ура : Stoyanova, Damyanov, под печат. ДС КАТ. 50 Фрагмент от поставка на перирантерий Глина O-в Св. Кирик, разкопки на А. Дегран, 1904. Втора половина на VI в. пр. Хр. Вис. 5,3 см, шир. 9,2 см, деб. 4,1 см Париж, Лувър, инв. № СА 1762bis Перирантериите се състоят от басейн, поставен върху една малка колона или носен от женски фигури. Направени от камък или теракота, те могат да бъдат от една част или от два свързани елемента, поставени един върху друг. Поставят се на входа на светилищата или понякога по-близо до олтара4. Те съдържали вода, с която участниците в ритуала били поръсвани с палмови клонки, за да се пречистват. Също така понякога се използват, за да се поят животните преди жертвоприношение, докато тяхното присъствие се установява и на входа на агората – седалище на политическия, но и на религиозния живот на града. Древните автори използват също по-неутралния термин лутерион. Този фрагментарeн екземпляр от теракота представлява горната част на колоната, която служи за поддържане на басейна. Украсена с канелюри, от които пет са запазени, тя завършва с фриз от овули, три от които все още са видими. Литерат ура : Seure 1924, c. 347–348. АБ / ДС 4 Ginouvès, 1962, c. 299–310. 63 М А Р ГА Р И Т Д А М Я Н О В , Д А Н И Е Л А С Т О Я Н О В А Фризът с воини П ри проучванията на о-в Св. Кирик през 1904 и от 2009 г. насам са открити общо 19 фрагмен- под препускащ конник; конници в ход наляво, може би затварящи де- сния край на композицията. Две от сгради, фризът следва да се датира ок. 500  г. пр. Хр. – с оглед иконог- рафските паралели и стратиграф- та,1 които могат да се отнесат към сцените са засвидетелствани в по ската позиция на някои от фраг- фриз от керамични плочи, украсявал два екземпляра и една – в три. ментите. Не е изключено това да е покрива на късноархаична сграда2. Аполонийският фриз може да единственото оцеляло свидетелство Според графичната реконструкция се свърже с късноархаична тради- за някакъв конфликт между елини и плочите са имали височина ок. 30 ция от Източна Гърция, най-добре местно население в ранния период см, а най-голямата възстановима илюстрирана от керамичните реле- на Аполония. (непълна) дължина е ок. 41–42 см. фи с колесници от Лариса на Хер- Фрагментите са идентични като мос3. За момента обаче сюжетът му стил и сюжет и явно принадлежат на остава уникален. От иконографска многофигурна композиция, пред- гледна точка той намира паралели в ставяща битка между пеши воини и многофигурни сцени по клазомен- конници. Пехотинците са предста- ски саркофази (от т. нар. Albertinum вени като типични гръцки хоплити Group), като най-близка е компози- – с коринтски шлемове, композитни цията върху капака на един саркофаг брони (линоторакс), кръгли щитове в Британския музей4, изобразяваща (хоплон) и наколенници. Въоръже- битка на хоплити (гърци) срещу ко- ни са с копия. Единственият запа- нници (вероятно перси). зен конник е гологлав, с наметало и По същия начин фризът от о-в През 2018 г. бяха открити още два фрагмен- 1  щит, вероятно пелта, и също замах- Св. Кирик би могъл да изобразя- та, единият от които от трети екземпляр от ва с копие. Различават се няколко ва битка между гърци и траки, за плоча с маршируващи воини. сцени: хоплити маршируват надяс- които особено показателна е луно- 2  Panayotova, et al., под печат. но към битка; хоплит коленичил видната пелта. Макар към момента 3  Åkerström, 1966. пред кон/конник; нападащ хоплит; да няма основания да бъде отнесен 4  Cook, 1981, G.1, таб. 39.2, 40–41. паднал (ранен, убит) хоплит зад или към някоя от съхранените на терен 64 А Р Х А И Ч Н И Х Р А М О В Е И О Л Т А Р И Обр.1. Графична възстановка на плочите с релеф от архаичния храм (М. Дамянов) КАТ. 51 Плоча с релеф Глина Сифнос в Делфи) и върху най- Seure, 1924, c. 307–316, обр. 86; O-в Св. Кирик, яма от сондаж А, старите червенофигурни атически Mollard-Besques, 1954, с. 42, № B разкопки на А. Дегран, 1904. Края вази, войниците от плочата в 251, таб. XXX; Frel, 1960, с. 246, № на VI – началото на V в. пр.Хр. Лувъра са представени в действие 31; Åkerström, 1966, с. 4, таб. 2, 1; Вис. 15 см, шир. 14 см, дълж. 2,5 см – тръбене с рог, въртене на прашка Baralis, Hermary, 2010, с. 14, обр. 3; (?) – които са чужди на гръцката Martinez, Париж, Лувър, инв. № CA 1748 иконография от онова време. et al., 2015, кат. 256. Двама вòини вървят надясно. АХ Първият е с отворена уста и държи в лявата си ръка предмет, който не може да бъде идентифициран, вероятно прашка. Другият държи полегато копие в дясната си ръка, а с другата тръби с рог; отзад се вижда вътрешната страна на щита му. Двамата носят кожена ризница върху къс хитон. Войниците са брадати, косата на тръбача е много по-дълга. Тази плоча със сигурност е част от същия архитектурен ансамбъл като този, който бе открит неотдавна: много правдоподобно е всички плочи да са украсявали храма на Аполон Лечител. Докато наскоро откритите фрагменти изобразяват схватка между вòини, облечени по гръцки маниер, според традиция от края на VІ век пр. Хр., която е добре засвидетелствана върху скулптираните фризове (като този на съкровищницата на остров 65 КАТ. 52 Плоча с релеф Глина Архаичен теменос на о-в Св. Кирик Края на VI – началото на V в. пр. Хр. Дълж. 10,2 см, вис. 8,6 см, деб. 2,3–2,8 см София, НАИМ, инв. № 9264а Запазените крака на двама воини допълват фигурите на хоплитите от фрагмент № CA 1748 и са важни за реконструирането на височината на плочите. Литерат ура : Seure, 1924, обр. 86d; Panayotova, et al., под печат, сat. 3 МД / ДС КАТ. 53 Плоча с релеф Глина Архаичен теменос на о-в Св. Кирик Края на VI – началото на V в. пр. Хр. Дълж. 4,8 см, вис. 8,6 см, деб. 2,3 см София, НАИМ, инв. № 9264б Фрагментът може да се свърже с № CA 1748 (кат. 51), като се възстановява задният крак на воина вляво. Важен детайл е конската опашка, която се вижда вляво, тъй като позволява частично реконструиране на сцената. Литерат ура : Seure, 1924, обр. 86c; Panayotova, et al., под печат, сat. 4 МД / ДС 66 А Р Х А И Ч Н И Х Р А М О В Е И О Л Т А Р И КАТ. 54 Плоча с релеф Глина Архаичен теменос на о-в Св. Кирик Края на VI – началото на V в. пр. Хр. Дълж. 15,2 см, вис. 14,4 см, деб. 2,3–3,5 см София, НАИМ, инв. № 9264в Запазеното изображение на конник може да се добави към реконструкциите на сцените с паднали хоплити. Луновидният щит (пелта) вероятно идентифицира конника като тракиец. Връзката му с останалите фрагменти се потвърждава от фасцията, йонийския киматион и астрагала в горния край. Литерат ура : Panayotova, et al., под печат, сat 6 МД / ДС КАТ. 55 Плоча с релеф Глина Архаичен теменос на о-в Св. Кирик Края на VI – началото на V в. пр. Хр. Дълж. 10,3 см, вис. 11,6 см, деб. 2,3 см AM Созопол, инв. № 3557 Изобразен е коленичил надясно хоплит с коринтски шлем, композитна броня и кръгъл щит. Над главата му е запазен краят на конска муцуна, позволяващ частична реконструкция на сцената. Литерат ура : Panayotova, et al., 2014, обр. 2.7; Martinez, et al., 2015, сat № 255; Panayotova, et al., под печат, сat 7 МД / ДС 67 КАТ. 56 Плоча с релеф Глина Архаичен теменос на о-в Св. Кирик Края на VI – началото на V в. пр. Хр. Дълж. 12,5 см, вис. 11,1 см, деб. 2,3–3,2 см AM Созопол, без инв. № Запазена е задницата на кон до средата на задните крака. Под коня се вижда краят на гребен на шлем, който може да се свърже с шлема от фрагмент кат. № 60 (но е от различна плоча). Литерат ура : Panayotova, et al., под печат, cat. 12 МД / ДС КАТ. 57 Плоча с релеф Глина Архаичен теменос на о-в Св. Кирик Края на VI – началото на V в. пр. Хр. Дълж. 8,8 см, вис. 9,9 см, деб. 2,4 см AM Созопол, ПИН № 1164 (2018 г.) Фрагментът е от идентична плочка на първите открити екземпляри с маршируващи надясно воини и илюстрира, че фризът вероятно е съществувал в четири еднакви екземпляра. Непубликувана МД / ДС 68 А Р Х А И Ч Н И Х Р А М О В Е И О Л Т А Р И КАТ. 58 Плоча с релеф Архаичен теменос на о-в Св. Кирик Края на VI – началото на V в. пр. Хр. Дълж. 12,4 см, вис. 11,1 см, деб. 2,2–2,3 см AM Созопол, ПИН № 1178 (2018 г.) В горния край на плочата е запазен част от астрагала, а в десния – обърнат надясно коринтски шлем с дълъг гребен. Вляво личи част от високо вдигната ръка, замахваща с копие наляво – възможно е да се реконструира фигура на конник. Непубликувана МД / ДС КАТ. 59 Плоча с релеф Глина Архаичен теменос на о-в Св. Кирик Края на VI – началото на V в. пр. Хр. Дълж. 12 см, вис. 7,6 см, деб. 2,4 см AM Созопол, инв. № 3606 Запазени са главата и горната част на торса на хоплит, който напада с вдигнато над главата копие наляво. Кръглият щит е украсен с емблема – птица. Литерат ура : Panayotova, et al., 2014, обр. 2.7; Martinez, et al., 2015, сat 255; Panayotova, et al., под печат, сat 8 МД / ДС 69 КАТ. 60 Плоча с релеф Глина Архаичен теменос на о-в Св. Кирик Края на VI – началото на V в. пр. Хр. Дълж. 8 см, вис. 6,3 см, деб. 2,9 см AM Созопол, инв. № 3611 Представен е повален (загинал) хоплит с паднал шлем под краката на препускащ конник (вж. кат. № 56). Литерат ура : Panayotova, et al., 2014, обр. 2.7; Panayotova, et al., под печат, сat. 11 МД / ДС КАТ. 61 Плоча с релеф Глина Архаичен теменос на о-в Св. Кирик Края на VI – началото на V в. пр. Хр. Дълж. 10,5 см, вис. 9,7 см, деб. 2,4 см AM Созопол, инв. № 3605 Представен е паднал (ранен?) хоплит зад краката на препускащ кон (вж. също следващия фрагмент). Литерат ура : Panayotova, et al., 2014, обр. 2.7; Martinez, et al., 2015, сat 255; Panayotova, et al., под печат, сat 9 МД / ДС 70 А Р Х А И Ч Н И Х Р А М О В Е И О Л Т А Р И КАТ. 62 Плоча с релеф Глина Архаичен теменос на о-в Св. Кирик Края на VI – началото на V в. пр. Хр. Дълж. 10,3 см, вис. 6,5 см, деб. 2,4 см AM Созопол, инв. № 3612 Фрагментът представя същата сцена като предходния, от същия калъп. Литерат ура : Panayotova, et al., под печат, сat 10. МД / ДС КАТ. 63 Плоча с релеф Глина Архаичен теменос на о-в Св. Кирик Края на VI – началото на V в. пр. Хр. Дълж. 7 см, вис. 10,8 см, деб. 3 см AM Созопол, инв. № 3602 На фрагментa личат гърдите на крачещ кон и стъпалото и част от щита пелта на конник пред него. Могат да се реконструират частично застъпващи се двама конника в ход наляво. Непубликувана МД / ДС 71 КАТ. 64 Плоча с релеф Глина Архаичен теменос на о-в Св. Кирик Края на VI – началото на V в. пр. Хр. Дълж. 13 см, вис. 11,5 см, деб. 2,3 см АМ Созопол, инв. № 3600 Фрагментът е от горен десен ъгъл на плоча и позволява реконструиране на шлемовете на двамата хоплити от фрагмент CA 1748 (кат. 51) и височината на плочата. Горният край на плочата е завършвал с фасция, йонийски киматион и астрагал. Литерат ура : Panayotova, et al., под печат, сat 13 МД / ДС КАТ. 65 Плоча с релеф Глина Архаичен теменос на о-в Св. Кирик Края на VI – началото на V в. пр.Хр. Дълж. 8,9 см, вис. 7,3 см, деб. 3,6 см АМ Созопол, инв. № 3601 Фрагментът е от горен десен ъгъл на плоча и предоставя данни за закрепването ѝ към дървената конструкция чрез железен гвоздей с оловна заливка (вж. и предходния фрагмент). Литерат ура : Panayotova, et al., под печат, сat 15 МД / ДС 72 А Р Х А И Ч Н И Х Р А М О В Е И О Л Т А Р И ДАНИЕ ЛА С ТОЯНОВА М А Р ГА Р И Т Д А М Я Н О В РАННОКЛАСИЧЕСКИ ХРАМ И ОЛТАРИ М оже би най-блестящата фаза от монументалното строителство в теменоса на Аполония Понтийска на о-в Св. Кирик се датира в периода 490–470 г. пр. Хр. Непосредствено на изток от архаичния храм е изграден втори храм с 1  A lexandrescu, Alexandrescu Vianu, 2005, с. 71–75, 5.1; Alexandrescu, Sion, 2005, с. 159–168, таб. 96. външни размери, включително стълбището от юг, ок. 17 х 10 м (по графична Panayotova, Stoyanova, Damyanov, 2  реконструкция) (обр. 1). Сградата е запазена в основи, изградени от бял плъ- под печат. тен варовик върху терен с наклон от север на юг, който не е бил предварително нивелиран. Стъпалата са имали плътен градеж от блокове, от които са останали единични от най-долните два реда. Те водят до правоъгълна платформа с разме- ри ок. 15 х 10 м, която е носена от зидове с грубо оформени две лица, изградени от блокове и плочи с различни размери, и плътен пълнеж от по-дребни камъни. Дебелината им в най-добре запазения участък в северозападния ъгъл на храма е ок. 1,4 м. На ок. 0,4 м от вътрешното лице на зидовете на платформата са разпо- ложени основите на стените на храма, които също са изградени от варовикови блокове. Най-добре запазен е североизточният ъгъл. Първите два реда от осно- вите са от по-големи блокове с грубо обработени лица, над които следват два реда квадри с гладки лица. Най-горният ред се явява първи от суперструкцията на стените, които са дебели 0,80 м. Дебелината на зидовете в суперструкция е разчертана с червени линии, за които вероятно е използвана червена охра. По ръбовете на страничните, горната и долната повърхности на квадрите има иви- ци анатирозис, оформени с плоски длета. Сравнително малкото разстояние между стените и ръба на платформата, както и голямата близост между двата храма правят малко вероятно наличието на обиколна колонада. Така постройката с приблизителни размери 9 х 6 м е имала обърнат на юг дълбок пронаос с две колони в анти и наос, който план намира паралели в храма на Афродита в Истрия1. Не е изключено да са били налице и четири колони в простил. За съжаление не са запазени архитектурни детайли от ордерната декорация, но безспорно тя е била изпълнена в йонийски ордер. Хронологията на храма се основава на стратиграфските наблюдения и ана- лиза на материалите под основите му и около него. Основите на храма затварят по-ранни културни напластявания; при строежа те са били нивелирани с пласт варовикови отломки и трошляк, който ги запечатва. Под него е документи- ран фрагмент от фриза с войни (кат. 51–58), а керамиката достига най-късно до първите две десетилетия на V в. пр. Хр.2. Освен това сред многобройните фрагменти от керемиди и палметни антефикси около храма са документирани и такива, които могат да се датират именно в посочения период. Открити са и множество фрагменти от коринтски плоски и покриващи керемиди, които се отнасят най-общо към втората половина на IV – първата половина на III в. пр. Хр. и най-вероятно свидетелстват за поправка на покрива на храма през къснокласическата или ранноелинистическата епоха. За архитектурната украса на градежите от този период може да се съди от многобройните фрагменти от мраморни блокове с декорация от астрагал, 73 йонийски киматион и антемион, които принадлежат на голям олтар. Неговите основи не са установени до този момент, но голяма част от фрагментите са документирани в района на късноантичната базили- ка. На изток от базиликата е открит и голям мраморен блок, вероятно от основите на същия олтар. Деко- рацията му може да се реконстру- ира в следната последователност: базов профил, над който следват плочи, завършващи с астрагал, ма- лък йонийски киматион, антемион от редуващи се палмети и лотосови цветове, голям йонийски кимати- он и плоча със завършваща фасция. Импортният мрамор и изящната изработка свидетелстват за работа Обр.1. на майстори, следващи най-добрите традиции на островна и малоазий- Архаичният (вдясно) и класическият (вляво) храмове (сн. М. Дамянов) ска Гърция. В района на Черно море олтари и храмове с подобна деко- рация са документирани и в други милетски колонии – Истрия, Ол- бия и Пантикапей3. Макар и много фрагментирани, данните показват без съмнение включването на ра- йона в зоната на активно прилага- не на постиженията на йонийските архитектура. По-малобройни са фрагменти- те от варовикови блокове с декора- ция от астрагал, йонийски кимати- он и антемион, които принадлежат на други олтар/и с правоъгълна форма. Основите от кръгъл олтар с диаметър 5,60 м, от които са запазе- ни два реда и са изградени от същия вид варовик като основите на храма, са документирани в района на къс- Обр. 2. ноантичната базилика. Не е изклю- чено и той да е издигнат в посочени- Kласическият храм (сн. М. Дамянов) те хронологически рамки. Mărgineanu Cârstoiu, 2006, с. 50–60, 62–71, 3  таб. 11–16, 18–19, XVI–XXIV, XXVII– Кулминацията на тази фаза от XXIX, CXX–CXXII, обр. 11; Bujskich, монументалното строителство в те- 2010, с. 46, таб. 50, 2; 51, 1–3; 52, 5.6; 141, меноса е издигането на 13-метрова- 1; Толстиков, 2017, с. 16–17, 45–47, таб. та бронзова статуя на Аполон, което 55–56, 64 се датира в същия период4. Mattusch, 1988, с. 140–141. 4  74 Р А Н Н О К Л А С И Ч Е С К И Х Р А М И О Л Т А Р И 1. КАТ. 66 Два фрагмента от блокове с антемион 2. Мрамор Теменос на о-в Св. Кирик 490–470 г. пр. Хр. 1. Дълж. 20,5 см, вис. 14 см, деб. 10 см 2. Дълж. 16 см, вис. 14 см, деб. 9,5 см АМ Созопол, 1 – инв. № 3594, 2 – инв. № 3599 Двата фрагмента са част от блок/блокове, изграждащи увенчаващата декорацията на олтар. Върху тях са представени изрязани в дълбок релеф лотосови цветове и 7-листни палмети. Литерат ура : Panayotova, et al., 2014, обр. 2.1. ДС 75 Посвещенията за Аполон Лечител КАТ. 67 обаче е мястото на етникона – не непосредствено след Купа с посвещение за Аполон личното име, а в края на текста. Посветителят явно е Лечител искал да наблегне на своя произход, и затова е изписал името и етникона си разделено, в началото и края на Глина текста – като рамка, в която е поставена посветителната Архаичен теменос на о-в Св. Кирик, Яма № 23 формула. Средата на VI в. пр. Хр. Графитът върху паницата от св. Кирик е може би вис. 12,5 см, макс. диам. столче 6,8 см най-ранният открит досега текст на гръцки език от АМ Созопол, инв. № 3607 Аполония (и съответно от територията на съвременна България)2. Но този документ е изключително важен Отвън устието и долната половина на тялото са не само във връзка с проучванията на Аполония, но и покрити с кестеняв фирнис, а вътрешната повърхност за изследването на ранната гръцка писменост въобще, на съда е покрита с черен фирнис. На границата между тъй като ни представя един от съвсем малобройните фирнисовото покритие и пояса с цвета на глината образци на твърде специфичната архаична книдоска от външната страна е врязан посветителен надпис азбука3. Въпреки краткия си текст, графитът от св. на Аполон Лечител от един книдянин. Това е най- Кирик разкрива всички особености на тази азбука. ранното писмено свидетелство за съществуването на Използвани са две отделни букви за кратко и дълго о, светилището на Аполон на о-в Св. Кирик, открито в подобно на Ο и Ω в милетската (по-късно общогръцка) сигурен контекст. азбука, но със специфични форми – пълен кръг за дългото о и част от кръг за краткото о (ΤΑΠCΛΛΟΝΙ [Αἰσχί]νας (или [Κρί]νας?) μ’ ἀνέθηκε τἀπόλλωνι τῶι Ἰατρῶι = τἀπόλλωνι, ΚΝΙΔΙCΣ = Κνίδιος). Буквата ета, hο Κνίδιος. използвана в различните гръцки азбуки за означаване на дълго отворено е (например в милетската азбука) „[Есхи]н (или [Кри]н?), книдосецът, ме посвети на или придихателно h (например в атическата азбука), Аполон Лечителя.“ в Книдос се е развила в две отделни букви – едната, с формата на правоъгълник, за дългото е, и другата, Коментар: с форма на правоъгълник, пресечен по средата, за придихателното h. Посветителят се е обозначил само с лично име (без патроним), което е характерно за надписите от Литерат ура : архаичната епоха. От името е запазен само краят и възстановяването не е сигурно; като възможности Martinez, et al., 2015, cat. 254. за допълване предлагаме имената Есхин или Крин, HШ засвидетелствани в Книдос през класическата епоха1. В края на текста, след разделителен знак и извън посветителната формула, е изписан и етниконът „книдосецът“. Добавянето на етникон е обичайно при хора, намиращи се извън родината си; необичайно 76 1  Есхинс се е наричал бащата на известния астроном и математик Евдокс от Книдос, а Крин (или Ерин?) – бащата на лекаря Хризип от Книдос, вж. Fraser, Matthews, 2013, с. 15, Αἰσχίνης, № 8; с. 247, Κρίνης. 2  Най-ранният надпис върху камък от днешна България е също от Аполония и с дата през VI в. пр. Хр. – епитафията на Аспазия, дъщеря или съпруга на Ергин, изписана в стил бустрофедон (IGBulg I2, 404; Jeffery, 1961, с. 368 и с. 372, № 53). 3  Jeffery, 1961, c. 350–352; за сходен посветителен графит с книдоска азбука от средата на VI в. пр. Хр. върху киликс, открит в светилището на Аполон Милетски в Навкратис, вж. Jeffery, 1961, с. 351: Χαρoφ<ά>νης (?) με ἀνέ[θηκε] τἀπόλ[λωνι τῶι Μ]ιλασίωι. 77 КАТ. 68 Чернофирнисов кантарос Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 224 2001 г. Средата на IV в. пр. Хр. Вис. 8,5 см, диам. устие 11 см, диам. столче 5 см АМ Созопол, инв. № 2535 Графито „IH“ от вътрешната страна на устието. Непубликуван КП КАТ. 69 Фрагменти от съдове с графити Глина О-в Св. Кирик, 2009 – 2002 г. Краят на VI – V в. пр. Хр. АМ Созопол, без инв. № Фрагменти от трапезна керамика (чаши и паници) с графити „IH“ и „АП“ (13 бр.). С едно изключение всички графити са врязани върху вътрешната повърхност на съдовете. Фрагментите с графити „IH“/„HI“ образуват голяма и хомогенна група. Контекстът на откриване (теменос) насочва към връзка с култа и може да се предположи, че „IH“ (ретроградно „НI“) са първите две букви от епиклезата на Аполон IНTPOΣ (Лечител). Литерат ура : Панайотова, et al., 2010, c. 297, обр. 2. КП 78 Р А Н Н О К Л А С И Ч Е С К И Х Р А М И О Л Т А Р И АНТОАН ЕРМАРИ Аполон на Каламис П рез втората четвърт от V в. пр. Хр. аполонийците посвещават в светилището на Аполон Иетрос на десния си крак и е извърнал гла- ва надясно, държи в лявата си ръка лък и стрели, а в дясната – голяма (Лечител), чието местоположение лаврова клонка, на която е кацнала днес е установено със сигурност на птичка, главата му е увенчана с ве- о-в Свети Кирик, огромна брон- нец от листа. Цялостната му поза е зова статуя на бога. Тази творба е напълно съпоставима с тази на раз- спомената по времето на Август от лични мраморни статуи от импера- Страбон (VII, 6, 1, C 319), който торската епоха, които копират ори- ни съобщава, че тя е създадена от гинали от епохата на строгия стил: Каламис, пренесена в Рим от М. Ли- Обр.1. те се опират или на десния си крак, Сребърна тетрадрахма от Аполония циний Лукул след края на неговата подобно на Аполон от Аполония3, със статуята на Каламис (Каталог на кампания през 71 г. пр. Хр и посве- или на левия4, вероятно в лявата си продажбата Triton, 5 януари 2009 г.). тена на Капитолия; тези сведения са ръка са държали лък и стрели. възпроизведени от Плиний Стари Също така статуята от Апо- (XXXIV, 39, вж. също IV, 92), който лония5 е свързвана с типа, нари- не посочва името на скулптора, но чан „Аполон от Тибър“, известен добавя, че статуята била висока 30 лакътя (около 13 метра) и струвала по-специално от копие, открито в 500 таланта, накрая, през II в. Апи�- Шершел, Алжир, във великолепно ан (Илирия, 30) единствено при- съхранено състояние6. Позата обаче помня, че този огромен Аполон се изглежда е обърната, тъй като богът намирал на Капитолия в Рим. се опира на левия си крак, главата му Между източниците, които е извърната наляво, а лявата му ръка посочват Каламис, има размина- е опряна на дърво, вероятно лавро- вания, които дават основание да се во; на това дърво е кацнала птичка, Подробно обсъждане в Moreno, 2001 (стр. 1  също както на лавровата клонка, 379 за статуята от Аполония). смята, че е необходимо да се раз- която държи Аполон от Аполония, 2 Baralis, Hermary, 2010, с. 15, обр. 4 и библио- граничи скулпторът, активен в епо- графските препратки. хата на строгия стил (ок. 470–450), но към това е добавена и голяма 3 Така нареченият „Аполон на Шоазьол-Гу- вероятно по-скоро родом от Ати- змия, увита около дънера. Подроб- фие“ и „Аполон с омфалос“ (който е с из- на, отколкото от Беотия, от малко ното изследване на К. Ландвер оба- върната надясно глава): Rolley, 1994, с. 342, по-близък до нас негов съименник1. че показа, че оригиналът на „Аполон обр. 353–354. Именно на по-ранния Каламис от от Тибър“ без съмнение не е статуя 4 „Аполон от Касел“, ibid., с. 343, обр. 355 (за- средата на V в. пр. Хр. трябва да се бележете, че главата му е извърната наляво). от епохата на строгия стил, а кла- 5  Основно Dörig, 1965, с. 230–236. припише оригиналът на статуята от сическа статуя от началото на I в.7 Аполония, чийто вид ни е известен 6 Landwehr, 2000, таб. 1–12, таб. 1–7 и Beilage В този случай скулпторът вероятно 1–13. благодарение на монети, отсечени се е вдъхновил от големия Аполон 7 Вж. също Hermary, под печат, по повод на в града през II в. пр. Хр.2 (кат. 70). на Каламис след пристигането му в копие, открито в Марсилия. Богът е без никакви дрехи, опира се Рим през 71 г. пр. Хр. 79 КАТ. 70 Монета Бронз Теменос на о-в Св. Кирик Краят на II в.пр.Хр. Диам. 2,7 см АМ Созопол, инв. № 245НФ Монета на Аполония. Аверс – глава на Аполон надясно. Реверс – статуарно изображение на прав Аполон с лавров клон в дясната ръка, а в лявата – лък. В лявото поле има кръгла контрамарка – глава на Атина с шлем надясно. Надпис: отдясно на Аполон –[A] ПО[ΛΛΩ], отляво на бога – NIHTΩN, под поставката – първи ред KAΛΛI[Σ], втори ред TΡA[TO] Υ. Подобна монета с изображение на статуята на Аполон от атинския скулптор Каламис произхожда от крепостта Малкото кале, недалеч от Созопол.8 Непубликувана КП 8  Карайотов, 1976, с. 58–60 КАТ. 71 Аполонийски декрет в чест на народа на Истрос и на наварха Хегесагор, син на Моним Мрамор Копие от Истрос, открито при разкопки през 1949 (фр. B) и 1958 г. (фр. A) Първа половина на ІІ в. пр. Хр. Фр. A: вис. 80 cм, шир.58 cм, деб. 11 cм Pippidi, Popescu, 1959 (снимка с. 243) (SEG XIX 468); J. и L. Robert, 9  Фр. B: вис. 53 cм, шир. 16 cм, деб. 12 cм BÉ, 1961, 419; IGBulg, I², 388 bis (G. Mihailov, снимки таб. 209–211); Bengtson, 1963 (= Bengtson, 1974, с. 389–397); Moretti, ISE, II, Букурещ, MNIR, № 18794 (фр. A)9 и музей на 1976, с. 149–153, № 129; Chamoux, 1981, с. 212–218; ISM I 64 (D. Истрия, № 137 (фр. B)10 M. Pippidi, et photo); IGBulg, V, 5137; Curty, 1995, с. 39–41, № 21; Avram, 2007, с. 93, № 64 (BÉ, 2008, 375); Bounegru, 2007; Bâltâc, Горна част от мраморна стела, украсена с увреден Știrbulescu, Ștefan, 2015, с. 53–54, № 33 (снимка с. 53). фронтон, отчупена долу и с наранени горни ъгли; друг D. M. Pippidi, във Histria, I, Bукурещ, 1954, с. 521, № 13; ISM I 34 10  фрагмент, не съвпадащ напълно с горния, върху който е (D. M. Pippidi, снимка); Avram, 2007, с. 87–88, № 34 (снимка с. 122, запазен краят на текста. обр. 1) (BÉ, 2008, с. 375). 80 Р А Н Н О К Л А С И Ч Е С К И Х Р А М И О Л Т А Р И Fr. A [Ἔδ]οξε τῆι βουλῆι̣ κ̣αὶ τῶι δήμωι· τῶν συνέδρω[ν] 36 ἐν τοῖς Διονυσίοις καὶ εἰκόνι χαλκῆι ἐν ὅπλοις ἐπ’ ἐμ- [γ]νώμη· ἐπειδὴ σ̣υ̣μβέβηκεν τήν τε πέραν [χώ]- [β]όλου καὶ ἀναθεῖναι τὴν εἰκόνα εἰς τὸ ἱερὸν τοῦ ρ̣αν (‒) Μεσημβριαν̣ῶν πόλεμον ἀνεπάγγελτον Ἀπόλ- 4 ἡ̣μῖν ἐξενεγκά̣ν̣των καὶ πολλὰ καὶ μεγάλα ἀσε- λωνος τοῦ Ἰατροῦ καὶ γράψαι τὸ ψήφισμα εἰς τὴν βά- [β]ησάντων εἰς τὸ ἱερὸν τοῦ Ἀπόλλωνος καὶ εἰς σ̣ιν ἀ̣να̣γγεῖλαι δὲ τὰς τειμὰς καὶ ἐν Ἴστρωι ἐν τοῖς συν̣- τοὺς ἐσχάτους κινδύνους ἀγαγόντων τὴν πόλιν̣, 40 [τελουμέν]οις ἀγῶσιν ἀε̣ὶ ποιουμένους τὴν ἀναγγε- Ἰστριανοὶ συνγενεῖς καὶ φίλοι καὶ εὔνοοι ὑπάρχον- [λίαν τοὺς ------------------------------------------------] 8 τες τοῦ δήμου ἐξαπέστειλαν πλοῖά τε μακρ[ὰ] [------------------------------------------------------------] καὶ στρατιώτας τοὺς βοηθήσοντας ἡμῖν, τά- Fr. B [-----------------------------------------------  ξαντες ἐπὶ τούτων ναύαρχον αὐτοκράτορα Ἡ̣- - ποιήσασ?] - γησαγόραν Μονίμου, ἄνδρα καλὸν καὶ ἀγαθόν, ὃς θαι καθὼς ὁ δ̣[ῆμος? ----------------------------- οἱ ἐπ]- πα- ιστάται· ἐνγρά[ψαι δὲ τὸ ψήφισμα εἰς τελαμόνας λευ- 12 ραγενόμενος τήν τε πόλιν καὶ τὴν χώραν καὶ τοὺς κοῦ] λιμένας μεθ’ ἡμῶν τε καὶ τῶν συνμάχων διεφύ- λίθου καὶ ἀναθεῖ[ναι τὸν μὲν ἐν τῶι ἱερῶι τοῦ Ἀπόλ- λαξεν, τό τε φρούριον τὸ ἐν Ἀγχιάλωι ἀπηλλο- λω]- τριώμενον καὶ κατεχόμενον ὑπὸ τῶν πολεμί- 4 νος τοῦ Ἰατροῦ, [τὸν δὲ ἐν Ἴστρωι παρὰ τὸν βωμὸν] 16 ων, διὸ συνέβαινεν τήν τε πόλιν καὶ τὰς προσό- τοῦ Ἀπόλλωνος· ἑ[λέσθαι δὲ τὴν ἐκκλησίαν ἄνδρας δους μεγάλα βλάπτεσθαι, ἐκπολιορκήσας με̣- δύ]- θ’ ἡμῶν τε καὶ τῶν ἄλλων συμμάχων κατέρειψε ο οἵτι̣νες ἐπιμελη[θήσονται τῆς τε ἀναγραφῆς καὶ τῆς εἰς̣ ἔδαφος, ἔν τε τῶι ἐπίπλω<ι> τῶι ἐπ’ Ἀγχίαλον ἀνα]- τῶν θέσεως τῶν τελ[αμόνων· τὸ δὲ σύμπαν εἰς τὴν ἀνάθε- 20 ἐναντίων ἐπιθεμένων τῶι στόλωι διακινδυνεύσα[ς] σιν] πρὸς πλείονας τῶν τε πολεμίων ἐκράτησεν καὶ πλοῖ- 8 ἀνάλωμα ὑποτε[λῆσαι τοὺς ------------------ καὶ τὸν οἰκο]- ον αὔτανδρον ἔλαβε μεθ’ ἡμῶν τε καὶ τῶν ἄλλων νόμον· ᾑρέθησαν Α[------------------- καὶ ----------------] συμμάχων, ὁμοί̣ως̣ δὲ καὶ ἐν ταῖς ἀποβάσεσιν παρα- βολώ- vacat 24 τερον ἑαυτὸν διδοὺς εἰς τοὺς ἀγῶνας καὶ ἐν τοῖς „По благоволение на Съвета и народа; по предложение λοιποῖς ἅπασιν φιλοκινδύνως ἀγωνιζόμενος ἐπὶ на синедрите; предвид това, че нашата континентална προτερημάτων διὰ παντὸς ἐγείνετο καὶ τοὺς στρα- територия (и крепостта Анхиалос бяха превзети от ?) месемврийците, които започнаха необявена война, τιώτας ἑαυτοῦ προθύμους καὶ χρησίμους ἐν τῶ[ι] многократно и грубо оскверниха светилището на Аполон 28 πολέμωι διὰ παντὸς παρείχετο· ὅπως οὖν ὁ δῆμος ε[ὐ]- и създадоха крайна опасност за града, и че истрийците, χ̣αριστῶν φαίνηται καὶ τειμῶν τοὺς ἀγαθοὺς τῶν ἀν̣- наши родственици и приятели, предани на нашия народ, изпратиха на помощ бойни кораби и войници, начело с δρῶν· τύχηι ἀγαθῆι δεδόχθαι τῆι βουλῆι καὶ τῶι δή- Хегесагорас, син на Моним – наварх овластен с пълни права μωι ἐπαινέσαι μὲν ἐπὶ τούτοις τὸν δῆμον τὸν Ἰστρι- и човек с големи заслуги, който пристигна на място, защити 32 ανῶν φίλον ὄντα καὶ συγγενῆ καὶ σύμμαχον καὶ ἐ- града, земите и пристанищата с наша помощ и помощта на нашите съюзници, а после, след като, с наша помощ и πὶ τῶι πένψαι ναύαρχον Ἡγησαγόραν Μονίμου καὶ помощта на другите съюзници, превзе със сила крепостта ἀπο- на Анхиалос, отнета и завладяна от врага – ситуация, καταστῆσαι τὰς ἐψηφισμένας Ἰστριανοῖς τιμάς, στε̣- довела до твърде неблагоприятни последици за нашия φανῶσαι δὲ καὶ Ἡγησαγόραν Μονίμου χρυσῶι στε- град и неговите приходи – разруши същата до основи, а освен това, при експедицията по море до Анхиалос, след φάνω[ι] 81 82 Р А Н Н О К Л А С И Ч Е С К И Х Р А М И О Л Т А Р И като противникът атакува неговия флот, Хегесагор, войната им срещу северните им съседи –мегарската в проведеното заедно с нас и другите съюзници колония Месамбрия, в условията на регионално сражение срещу по-многобройния неприятел, осигури съперничество. Месамбрийци първоначално си надмощие над враговете и плени цял кораб заедно с осигурили съществено предимство с изненадващите екипажа му, а при дебаркирането се отличи в битките си въоръжени действия на необявена война, (полемос) със забележителна смелост, а и при всички други случаи анепангелтос, технически термин, който се среща само се е сражавал пренебрегвайки опасностите, като винаги при Полибий 4.16.4. Тяхната агресия включвала два е постигал победи и непрекъснато в сраженията е типа действия: от една страна атаки срещу Аполония вдъхвал на бойците жар и готовност за саможертва; на и нейни територии; от друга страна превземане на което основание, с цел народът да изяви чувството си крепостта на Анхиалос (аполонийско селище) в на признателност и окаже почит на сърцатите мъже и переята, т.е. „територията оттатък (морето, залива)“ (ll. благосклонната съдба, Съветът и народът благоволиха 2–3), като се има предвид, че аполонийци владеели по да изкажат похвала на народа на Истрос, наш приятел, това време крайбрежието от двете страни на Бургаския родственик и съюзник, за всички упоменати действия залив. Неприятелите дори най-грубо осквернили и за изпращането на наварха Хегесагор, син на Моним, храма на Аполон на остров Св. Кирик. Народът на както и да потвърдят признателността си към народа Истрос решил да изпрати ескадра, начело с Хегесагор, на Истрос, (благоволиха) да увенчаят Хегесагор, син на овластен с пълни права (автократор) за провеждане Моним, със златен венец на дионисиевите празненства на операцията. Старателното изложение на автора и (да му издигнат) бронзова статуя, на която да бъде на декрета ни позволява да вникнем в динамиката на изобразен като воин върху носа на кораб, да осветят кампанията, по време на която истрийският наварх се същата в храма на Аполон Лечител, върху пиедестала отличил при поредица от операции по суша и море: ѝ да изсекат декрета, а назначените за случая [---] да след като победили вражеския флот по море на входа прокламират почитта към Истрос на тържествата по на Бургаския залив, съюзниците предприели десант време на състезанията и да я изразяват при всеки друг на отсрещния бряг, където дебаркирали, след което случай [--- (изпращане на делегация на аполонийци в се оттеглили. В Анхиалос, освободената крепост била Истрос)---] епистатите [решиха (?)] по волята на народа незабавно разрушена до основи, за да се предотврати [---]; декретът да бъде изсечен върху две мраморни стели, повторното ѝ използване от неприятеля. Декретът едната издигната в храма на Аполон Лечител, а другата напомня за родствената връзка, приятелството в Истрос, недалеч от олтара на Аполон; събранието да и добронамереността между двата братски града избере двама души, които да поемат грижата за изсичане Аполония и Истрос, древни милетски колонии (ll. и поставяне на стелите; всички изразходвани средства 7–8), термини преповторени и в решенията (ll. 32–33). да се поемат от [---] и иконома; избрани бяха A[--- син Аполонийци изказват благодарността си както на града- на еди-кой и еди-кой, син на еди-кой]“.  съюзник, като отправят възхвала към Истрия и нейните жители (ll. 31–34) и потвърждават изразената ѝ по-рано Този „много добър пример на елинистическа повество­ признателност (ll. 33–34), така и на Хегесагор. Освен ва­телна проза, сравним със стила на Полибий и Диодор“ златния венец, връчен му от Аполония според обичая (Робер), особено що се отнася до техническите термини, на дионисиевите празници, служебните лица следва свързани с военното дело, ни осведомява за регионален „да прокламират почитта към Истрос на тържествата конфликт, не споменаван другаде, между гръцките по време на състезанията“ (ll. 39–40). Предвижда се градове по левия бряг на Понта, избухнал през първата бронзова статуя, на която е изобразен като воин на половина на ІІ в. пр. Хр. Части от декрета са коментирани носа на кораб, да се издигне в храма на Аполон Лечител от Л. Робер, Ф. Шаму и О. Курти. Наскоро А. Аврам в Аполония (ll. 36–38). Липсват няколко реда между доказа, че краят на прекъснатия текст на декрета ISM I двете части на декрета, където вероятно става дума 34 (открит в Истрос) е всъщност край на аполонийския за изпращане в Истрос на аполонийска делегация за декрет в прослава на Хегесагор (ISM I 64 = IGBulg I² 388 предаване на копие от декрета, определяне място за bis) (съща дебелина и палеография, еднакви разпоредби излагане на стелата в Истрос и за изразяване на други за излагане на показ), и предложи друг прочит. Става похвални слова. Намерено е само копието, изпратено дума за дълъг и твърде подробен похвален декрет, и изсечено в Истрос, недалеч от олтара на Аполон, гласуван от аполонийския народ в чест на братския град а е загубен оригиналът от храма на Аполон Лечител в Истрос и един от прочутите му граждани – Хегесагор, Аполония, вграден в основата на статуята на Хегесагор. син на Моним. Той се прочул като главен предводител на флота на съюзниците, подпомогнал аполонийци при ДД 83 84 II Градът 85 ДИМИТ ЪР НЕ ДЕВ, ДАНИЕ ЛА С ТОЯНОВА СВЕТИЛИЩАТА НА ГРАДА: КУЛТОВА АРХИТЕКТУРА НА ПОЛУОСТРОВ СКАМНИЙ О свен монументалните храмове и олтари, издигнати в теменоса на о-в Св. Кирик, са налице и данни за светилища, храмови сгради и олтари, разпо- ложени на п-в Скамний. Епиграфски и вотивни паметници дават сведения за светилища на Геа Хто- ния, Дионис и Кибела. За съществуването на мегарон, сграда или заградено мяс- то, посветен на богинята Гея Хтония съобщава епиграфски паметник от V–IV в. пр. Хр.1. Други паметници информират за наличието на религиозна организа- ция, свързана с култа на Дионис, както и за удостояването с почести на заслу- жили към града хора по време на честването му2, което предполага наличието на светилище и храмова сграда. Три архаични релефа, представящи Кибела в наискос, свидетелстват за почитането ѝ в Аполония3. При един от тях детайлно е артикулиран наискос с йонийска рамка за врата от две фасции и фронтон с наклонени корнизи, основни елементи от ордерната храмова архитектура през късноархаичната епоха. Това дава възможност да се мисли не само за наличието на светилище, свързано с почитането на Кибела, а и за храмова сграда. Светилищата на Зевс, Афродита Сирийска и Хеката/Артемида са доку- ментирани археологически. Останките от храма на Зевс, включващи зид от ва- ровикови квадри с ориентация север – юг, най-вероятно от стената на наоса, подова настилка от големи плочи от варовит пясъчник и ограден зид на темено- са са разкрити при проучването на терена западно от кула № 1 на южната къс- ноантична крепостна стена (обр. 1)4. Георадарно изследване на терена западно и южно от документираните останки потвърждава наличието на монументал- на сграда. В пласта около разкритите останки има строителна, транспортна и битова керамика от елинистическия период. Източно от храма е открит малък блок от мушелкалк с надпис „ΔΙΟ“ – „Зевс“. ДИО не е хипостаза, а склонена форма на името Зевс. В близост е разкрит вкопан в скалата ботрос с размери 5,2 х 1,2 м, запълнен с амфорна тара, битова и трапезна керамика, псефиси, глинена  1 IGBulg, I², 398; Gyuzelev, 2008, комична маска и две теракоти. В съседната кула № 2 от късноантичната стена c. 126; Chiekova, 2008, c. 117–118. като сполии са вградени 6 плочи от увенчаващата част на олтар (кат. 075), както  2 Gyuzelev, 2008, c. 126–127; Chiekova, 2008, c. 84–85 и един блок от основната му част, изработени от мраморизан варовик. Блокът  3 Oppermann, 2004, c. 37–38; завършва с релефен астрагал и има Г-образно изсичане за връзка със съседен Gyuzelev, 2008, c. 247–248 и блок. Комбинацията от кавето профил и формата на йонийския киматион на 255–256; Chiekova, 2008, c.127, № плочите датират олтара в ранноелинистическата епоха. 2 и c.129–130, 145. При проучването на северното помещение от жилище от третата четвърт  4 Дражева, Недев, 2009, c. 675–676, на V в. пр. Хр. е намерен фрагмент от дъно на чернофирнисов атически ски- обр. 1–3; Дражева, 2010, c. 542. фос с графит „Ζάμοι άνέϑηκεν Άφροδίτη Συρίη“ (кат. 103). В запазените ъгли на  5 Nedev, Panayotova, 2003, с. 102; Gyuzelev, 2008, с. 125–126, 249– помещението са оформени каменни подложки за две амфори, а между тях има 250; Nedev, Gyuzelev, 2010, с. 34. трета5. Зидовете са изградени от ломени камъни. Западната стена на помеще-  6 Nedev, Panayotova, 2003, нието попада отчасти под масивен зид от ломени камъни и блокове от варовит с. 121–122; Gyuzelev, 2008, с. 126, пясъчник, с дебелина 0,80 м и запазена дължина около 5 м. Този зид е част от 248–249; Nedev, Gyuzelev, 2010, с. монументална сграда, застъпена през елинистическата епоха от други сгради. 34–35. 86 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й Обр. 1. План на Южната крепостна стена с кули №1 и 2 и останките от храма на Зевс (А. Каменаров) Много вероятно на монументална структура – олтар принадлежат и останките от градеж от варовикови блокове със запазена височина от 1,60 м, вкопани в южното помещение на жилището и застъпени от средновековната стена. В близост до жилището и останките от монументални структури, изградени скоро след третата четвърт на V в. пр. Хр., е намерен и фрагмент от мраморен корниз. Светилището на Хеката/Артемида е локализирано в най-югоизточната част на полуострова6. Останките му са разположени върху основната скала (обр. 2). Стената е изградена в приблизително хоризонтални редове от ломени камъни, на места са използвани и варовикови квадри. Отчасти е разкрит и участък от югозападната Обр. 2. План на светилището на Хеката (А. Каменаров) стена на теменоса храм олтар 87 стена на теменоса7. На разстояние от около 0,80 м източно от западната стена на теменоса е разположена западната стена на храм в анти, с ориентация се- вер – юг, с вход от юг. Стените са изградени в двулицев градеж от ломени камъ- ни. В наоса са документирани зиданите основи на пейка, която най-вероятно е била облицована с плочи. Основите на правоъгълен олтар са разположени южно от сградата. Размерите му са 1,50 х 1,50 м. Той е изграден от варовикови квадри и емплектон. Лицевите блоковете са свързани с железни скоби, залети с олово. Пространстото на теменоса е разделено от зид с ориентация север – юг, разположен южно от олтара. База за статуя с надпис Άρτεμίδωρος Έκάτη е наме- рена in situ в непосредствена близост на юг от олтара. Името на посветителя Артемидорос е теофорично, вероятно свързано със синкретизъм между култа на Артемида и Хеката8. В близост до каменното струпване е намерена и глава от статуя на брадат мъж от варовит пясъчник. Открити са и два релефни меда- льона – украса за камбановидни съдове, с бюстови изображения на Артемида, монети, фрагмент от зооморфен кернос с протоме на бик, псефиси и теракоти, чернофирнисова и местна керамика. Находките от храма и олтара се датират в края на III – II в. пр. Хр. Документираните култови практики в светилището на нос Скамний поз- воляват свързването му с Деметра и Коре. Освен незначителни останки от ос- нови на зидове е намерен варовиков блок с йонийски киматион. Той принадле- жи на увенчаващата част на късноархаичен олтар в светилището9. Налице са и данни за храмови сгради и олтари с неустановена идентифи- кация на божествата. Фрагмент от архаичен източногръцки пинакс с частично запазено изображение на кон и мъж (воин), открит в контекст с характерна за периода строителна керамика, косвено свидетелства за наличието на светили- ще/храмова сграда10 При разкопките на средновековната църква „Св. Никола“ е открит пра- воъгълен олтар, прилепен до платформа, с ориентация север – юг11. Олтарът има цокъл от един ред блокове и суперструкция, от която са запазени три реда (обр. 3). Цокълът и първият ред са от блокове черупчест варовик, а горните два реда са от варовикови блокове, свързани с бронзови скоби, залети с олово. Ем- плектонът е от ломени варовикови камъни. Размерите на олтара са 2,08 х 1,18 м, а запазената височина в суперструкция е 0,80 м. Стъпалата на разположената от север платформа водят до площадка с размери 3,20 х 1,9 м. Платформата е  7 Недев, Господинов, 2007, с. 354– изградена от блокове от черупчест варовик и вероятно е изпълнявала ролята на 355, обр. 2 стилобат на малка едикула. За подобна интерпретация свидетелства и разкрита-  8 Михайлов, 1972, с. 229. та в близост варовикова база от едикула, която се датира в ранноелинистическа-  9 Панайотова, 2013, с. 562; Пана- та епоха (обр. 4). На север от платформата са документирани част от основите йотова, Дамянов, Чачева, 2017, с. на друга правоъгълна структура, много вероятно олтар. Той частично застъпва 233, обр. 1; Дамянов, с. 2018, с. 93; глинен водопровод, който се датира в V в. пр. Хр. Материалите около олтара и Damyanov, 2016, с. 119. платформата се датират в IV в. пр. Хр. Западно и южно от структурите са доку-  10 Nedev, Panayotova, 2003, с. 105; Gyuzelev, 2008, с. 127–128, 247; ментирани зидовете от сграда с дължина 12 м, ширина 7,3 м и ориентация север Nedev, Gyuzelev, 2010, с. 37, обр. – юг. Те са изградени от ломени камъни на глинена спойка. Сградата се датира в 17. IV в. пр. Хр. и връзката ѝ с монументалните структури е хипотетична.  11 Дражева, Недев, 2013, с. 470; Северно от църквата „Св. Георги“ е проучен резиденциален жилищен ком- Дражева, Недев, 2014, с. 254– плекс, съществувал в рамките на IV – III в. пр. Хр.12. Западно от него е докумен- 255, обр. 1. тирана и малка храмова сграда с външни размери 4,4 х 4,6 м, която се състои от  12 Nedev, Panayotova, 2003, с. 97–98, 104–105 и 122; Gyuzelev, 2008, наос и пронаос, с ориентация по надлъжната ос север – юг. Зидовете са изгра- с. 128, 248; Nedev, Gyuzelev, 2010, дени от ломени камъни в двулицев градеж върху скалната основа. Въз основа с. 35. 88 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й Обр. 3. Останки от елинистически олтар и едикула (сн. Д. Недев) на откритите материали, сред които и голямо количество теракоти, сградата се датира във втората половина на III в. пр. Хр. В изградени в непосредстве- на близост къщи са вградени архитектурни детайли с декорация от йонийски киматион, което е косвена индикация за наличието в близост на олтари от ели- нистическата епоха. В голям античен зидан кладенец са документирани три дорийски капи- тела, фрагмент от мраморен корниз с декорация от плетеница, стенна мазилка с украса, фрагмент от пластична стенна декорация също с плетеница, както и Обр. 4. База за едикула в йонийски ордер (сн. Д. Недев) Обр. 5. Блок с йонийски киматион от увенчаващата част на мраморен архаичен олтар (сн. Д. Недев) 89 много фрагменти от челни керемиди с меандър и палметни антефикси (кат. 119 13 Nedev, Panayotova, 2003, с. 122; и 120). Наличието им в кладенеца не изключва възможността да са деструкции Gyuzelev, 2008, с. 127 и 249; от нимфеум/фонтан, но също така биха могли да бъдат и част от богато жилище Nedev, Gyuzelev, 2010, с. 35. от края на III – първата половина на II в. пр. Хр.13 14 Гюзелев, 2007, с. 274–275, обр. 3; Останки от олтар са документирани и при проучването на пространството Nedev, Gyuzelev, 2010, с. 34. под сградата на Старата община14. Цокълът е изграден от ломени камъни и гру- бо обработени блокове от черупчест варовик, а суперструкцията е от мрамори- зирани варовикови блокове с легла за железни скоби за връзка и анатирозис по страничните повърхности. Емплектонът е изграден от ломени камъни. Разме- рите на олтара са ширина 1,64 м, дължина 3,32 м. Изграждането му е резултат от строителна активност в края на III – началото на II в. пр. Хр. В АР Созопол се съхраняват 5 мраморни плочи, украсени с йонийски ки- матион, които принадлежат на увенчаващата декорация на късноархаичен ол- тар (обр. 5), чието точно местонамиране не е известно. Те са много сходни с де- тайли от теменоса на о-в Св. Кирик, което не изключва да произхождат именно от там, но е възможно и да са от територията на полуострова. КАТ. 72 Червенофигурно пелике Глина Некропол в м. Калфата, Гроб № 497, 2008 г. 380 – 360 г. пр. Хр. Вис. 30,5 см, диам. устие 20 см, диам. столче 15 см АМ Созопол, инв. № 3543 Овоиден фриз по страничната повърхност на устието и в ивици, ограничаващи сцената отгоре и отдолу. Над главната сцена овоидният орнамент е допълнен с тясна лента зигзаговидно разположени точки. Пространството под дръжките е украсено с по две палмети една над друга и ластари. 90 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й Сцена А – Аргос и Йо. Брадатият Аргос, с очи върху гърдите, рамото, лакътя и хълбоците, стои в три-четвърти надясно. На главата си има пилос, наметнат е с животинска кожа и носи кривак, опрян на рамото му. В пространството пред лицето му е изобразена клонка. Срещу него, в средата на сцената, седи Йо на скала, обозначена с нагъната светла ивица. Лицето ѝ е извърнато надясно към правата фигура на Хермес. На заден план е Ерос, наведен към нея с разперени встрани криле. Хермес е в три- четвърти надясно, с лице, обърнато назад към Йо. Той е изобразен с петасос и хламида, опрял се на колона с лакът. Накрая, на необозначена издаденост на терена, седи Зевс, обърнат надясно, който също е извърнал лице към Йо. В отпуснатата си дясна ръка държи жезъл, долната част от фигурата му е обвита в химатион. Сцена Б. Три фигури на млади мъже в мантии. Непубликувано СВ 91 КАТ. 73 Чернофигурно олпе Глина Архаичен некропол на Аполония, кв. Харманите Края на VI – началото на V в. пр. Хр. Вис. 19 см, диам. дъно 6 см АМ Созопол, инв. № 76 Устието на съда е широко с профилирано венче, украсено с три концентрични пояса, запълнени с шахматен орнамент. Шийката е слабо изразена с украса от два хоризонтални пояса, запълнени с начупени линии с точки по краищата. Тялото е силно издължено, почти елипсовидно, със слабо издути стени в основата, покрити с фирнис. Столчето е ниско, дископодобно. На лицевата страна върху фоновата основа с цвета на глина, е изобразена чернофигурна композиция – „Дионисов тиас“. Представени са Менада седнала върху бик в профил надясно, с протегната напред ръка, в която държи рог или ритон. Бикът е пред жертвеник зад който е застанала друга Менада. Фигурите са облечени в дълги орнаментирани хитони. Детайлите по тях са подчертани с инцизия, бяла и вишнева боя. Около тях се вият маслинови клонки. ДН 92 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й КАТ. 74 Червенофигурен лекит Глина Некропол на Аполония 425 – 400 г. пр. Хр. Вис. 7,8 см, диам. устие 2,8 см, диам. столче 3,8 см АМ Созопол, инв. № 17 Арибаловиден лекит от добре пречистена глина, покрит с черен, до кестеняв фирнис. На лицевата страна е изобразен профилиран олтар, украсен с черни точки. Непубликуван КП КАТ. 75 Два блока с йонийски киматион Мраморизиран варовик Град Ранноелинистическа епоха 1. Дълж. 50 см, вис, 22 см, деб. 32 см 2. Дълж. 94 см, вис. 22 см, деб. 28 см АМ Созопол, инв. № 3626, 3627 Профилът на блоковете от увенчаващата декорация на олтар включва оволо под кавето. Блок №1 е ъглов и връзката между двете страни на киматиона е осъществена чрез ъглова палмета. Под тези блокове са били плочите, изграждащи основното тяло на олтара, завършващи с релефен асграгал. Комбинацията от кавето профил, йонийски, понякога съчетан с лесбийски киматион и астрагал е добре документирана в елинистическата архитектурна декорация от Херсонесос. Литерат ура : Bujskich, 2010, c. 42–43, тaб. 42.1, 43, 137.3–6. 2. ДС 93 ЛЮДОВИК ЛОЖИЕ Архаичната и класическа гръцка скулптура в Аполония Понтийска и по западното черноморско крайбрежие В Аполония Понтийска и в гръц- ките градове по западното край- брежие на Черно море са открити на клонка2. Това изобразяване на бога напомня на скулптурния тип „Аполон с омфалос“, известен от За да си създадем по-конкрет- на представа за гръцката скулпту- ра в Аполония, е необходимо да се сравнително малко скулптури от редица екземпляри от император- обърнем към няколкото достигна- архаичната и от класическата епоха. ската епоха, сред които статуята в ли до нас останки. За архаичната Намерени са само няколко статуи и Националния музей в Атина и Апо- епоха трябва да се посочи изклю- статуетки и малко повече оброчни и лон на Шоазьол-Гуфие, съхраняван чителната голяма мраморна стела погребални релефи1. При това ми- в Британския музей3. Авторството от Аполония Понтийска4. Този летските колонии като Аполония на този тип статуя обикновено се надгробен паметник е амфиглиф, с Понтийска и Одесос или бизантий- други думи с издълбани и от двете приписва на Каламис, без това да е ските и халкедонски колонии като му страни барелефи, и изобразява напълно сигурно. Макар и да не е Месамбрия са били процъфтяващи. двукратно мъж в зряла възраст. Вто- стриктно характерен за статуята от рата му страна е изцяло заличена. Впрочем, в Аполония се е издигала Аполония, той във всички случаи е Основната му страна изобразява една прочута творба: огромен брон- много близък до нея. Така на черно- покойния брадат мъж, облегнат на зов Аполон. Тази статуя се спомена- морското крайбрежие е творил един тояга и увит в тежко наметало. Той ва от Страбон (География, VII, 6, 1) от великите майстори на класиче- държи предмет или храна пред куче, и от Плиний Стари (Естествена ската скулптура, за чиято монумен- вдигнало лапите си към него. Това е история, XXXIV, 18, 39). За посве- тална творба за съжаление днес са традиционният начин на изобразя- щаването на дара в светилището на останали само косвени свидетел- ване на елитите в края на архаичната Аполон Иетрос аполонийците се ства. Измежду тях може да се споме- епоха с генерично разграничаване обърнали към прочутия ваятел Ка- не и една малка мъжка глава, съхра- на различните възрасти в човешкия ламис, създавал бронзови скулпту- нявана в музея в Созопол (№ 2580, живот. От текста в горната част на ри около 470–450 г. пр. Хр. Творба- изваяната предна страна на стелата обр. 1). Това е творба от I в. сл. Хр. та му е била висока 30 лакътя (около научаваме, че тя е била издигната на в ретроспективен стил, изпълнена гроба на Дейнес, син на Анаксан- 13 метра) и за нея е била платена в маниера на пластиките от края високата сума от 500 таланта. Ста- дър, „най-почтеният измежду граж- на архаичната епоха или по-скоро даните“. Тя може би произхожда туята е пренесена в Рим от Марк на ваянията в строг стил. Малката от некропола в кв. „Харманите“ и Лукул и посветена на Капитолия, мраморна скулптура напомня бегло според H. Hiller и Е. Pfuhl е създа- откъдето впоследствие изчезва, така дена в работилница в аполонийска- на главата на статуята на Аполон че за да получим представа за вида ѝ, та метрополия Милет5. Трябва да Иетрос, но е възможно да изобразя- трябва да се задоволим с изображе- се добави, че композицията зависи ва чисто и просто глава на юноша. нието ѝ на монетите, сечени в града през елинистическата епоха. Върху тетрадрахмите с надпис Απόλλωνος  1 Вж. Baralis, Hermary, 2010, с. 14–15; Floren, 1987, с. 408–409; Langlotz, 1975; Hiller, 1975. Ιατρού (кaт. 070) се вижда Аполон,  2 Lacroix, 1949, с. 248–249, таб. XX, обр. 6–10. изобразен без дрехи, отпуснат на  3 Rolley, 1994, с. 342, обр. 354. десния си крак, увенчан с лавров  4 Стела, открита на две части: през 1895 г. едната и през 1930 г. другата част.  5 Pfuhl, Möbius, 1977, №10, с. 12, таб. 4; Hiller, 1975, с. 40–44, с. 152–154, № O8, таб. 1–3, 5; венец и носещ в лявата си ръка лък IGBulg, I², 405. със стрели, а в дясната – маслине-  6 Galabov, 1952, с. 93–102; Boardman, 1980, обр. 287. 94 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й и от моделите за изобразяване на граждани в разцвета на годините си, изработвани в Атина през последна- та третина от VI в. пр. Хр. Варови- ковата стела от музея в Бургас (кaт. 99), открита в созополското прис- танище, т.е., също произхождаща от територията на Аполония Понтий- ска, е по-изчистена и със сигурност е създадена на място. Божеството, изобразено седнало на нея, напомня отблизо на изображенията на Кибе- ла, а в по-общ план – на женските божества, неуморно възпроизвеж- дани през архаичната епоха в Милет и по-общо в Йония. Като пример за архаични скулп- тури от други работилници по за- падното черноморско крайбрежие може да се посочи малкият обле- чен курос (скулптура на младеж) от древна Антея, който също свидетел- ства за силна връзка с Мала Азия6. Загърнат в надиплена туника и на- метало, падащо в обилни хоризон- тални гънки, той действително се Обр. 1. вписва в традицията на богато обле- Мраморна мъжка глава в ретроспективен стил, АМ Созопол № 2580 чените куроси от Източна Гърция. (сн. L. Damelet) Връзката му с екземпляри от Самос и от Милет обаче е по-слаба от тази с един открит в съседния град Миунт екземпляр. Твърде малко скулптури от класическата епоха са достигнали до нас. Главата на младеж от музея Колкото до стелата от Равда, произ- съпровождана от прислужницата във Варна (№ 11–6182), произхож- хождаща от Месамбрия (№ 2232), си, е добър пример за влиянието на даща от Одесос, свидетелства за тук се касае за местна реализация, атическите модели върху местните влияние на строгия стил в региона, датирана от края на V в. пр. Хр. Това скулптурни работилници. като опростява характерните чер- напълно съответстващо на канони- ти на гръцките скулптурни творби. те изображение на покойна жена, 95 КАТ. 76 Млад Пан Бронз Края на IV – началото на III в. пр. Хр. Аполония Понтийска? Кизик (Мала Азия)? Запаз. вис. 56 см Откупка 1954 Париж, Лувър, инв. № Br 4359 Защитник на стадата и царуващ в дивия свят на гори, планини и пещери, Пан се почита първоначално в Аркадия. Неговият култ се радва на особено важно развитие в Атина, когато според традицията допринася за победата на гърците по време на маратонската битка през 490 г. пр. Хр., причинявайки със своя вик панически страх у персийския враг. Като хибридна личност, полу-човек, полу-козел, той най-често се счита за син на Хермес и една нимфа, но нито иконографията му, нито митът за неговото раждане, не са категорично установени, тъй като до края на античността остава брадат или голобрад, притежава човешки или кози крака и има животинска опашка или не. Неговата хуманизация, илюстрирана от статуетката от Лувър, изглежда се е случила през IV в. пр. Хр., като се приближава до изображенията на Дионис и неговите тиази. Голямата статуетка, с оригинална височина около 70 см, е запазила от козела само рогата над челото, частично скрити в гъстата коса, и две малки жлези от двете страни на брадичката. Неговите остри уши са като на сатир, мускулатурата му, едва маркирана, е на много млад юноша. Пан е представен в поза, кoято напомня жеста на сатир, излят от Праксител. Той нe прави танцова стъпка, но и не създава впечатлението, че е неподвижен. Бронзовата статуя, забележителна със своята изработка (ръцете и краката не са отчупени, а са се отделили на мястото на заваръчните шевове) датира вероятно от началото на елинистическия период. Неговият произход – Мала Азия или Тракия – за съжаление остава загадка. Литерат ура : Charbonneaux, 1958, с. 104; Rolley, 1983, с. 194– 196, № 176; Thomas, 1992, с. 111–112; Martinez, 2006, с. 255, № 116; Filges, 2013, с. 329. С. Д.-Л. 96 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й М А Р ГА Р И Т Д А М Я Н О В , К Р Ъ С Т И Н А П А Н А Й О Т О В А Светилището на н. Скамний Н ос Скамний се намира в най-североизточния край на полуострова на древна Аполония, къ- дето оголените вулканични скали се вдават в морето. керноси6 и сравнително големият брой лампи7 също са характерни за светилища на Деметра8. Водата, символизираща едновременно плодородието и пре- Мястото е открито и изложено на преобладаващите чистването на поклонниците, играе важна роля в култа североизточни ветрове, което го прави неподходящо към богинята. Лампите се свързват с нощни ритуали – за обитаване. Започналите през 2011 г. проучвания например по време на Тесмофориите, чествани около разкриха останки от средновековни крепостни съоръ- времето на есенната сеитба, когато жените оставали в жения и трикорабна базилика, заобиколена от голям светилището в продължение на три дни. Друг елемент некропол. Тези късни структури до голяма степен са от тези празненства били ритуалните угощения, които могат да обяснят присъствието на много съдове за пи- разрушили по-ранните пластове и единствено дви- ене и за приготвяне и сервиране на храна9. жимите материали са в състояние да хвърлят светлина Макар на пръв поглед необичайно, специфично- върху историята на н. Скамний в периода на гръцката то местоположение на изолиран нос в морето също античност. подкрепя разпознаването на култа. Светилищата на Макар и много фрагментарен, комплексът от на- Деметра обикновено заемат периферни места, далеч ходки е достатъчно показателен в този смисъл. Една от от основните средища на града – в случая например най-разпознаваемите категории в него са теракотите основния теменос на о-в Св. Кирик. Извършваните – единични по-цялостно запазени и няколкостотин там мистериални ритуали, до които се допускат само фрагмента, като най-много са женските фигури. Още жени, изисквали определена изолираност10. Много по-многобройни са миниатюрните съдове със затво- сходни като разположение са светилищата на Деме- рени форми – олпета, канички, хидрийки и амфорки1. тра в Милет11, метрополията на Аполония, и близкия Всичко това е показателно за посветителни практи- Иасос12, а също и в Родос13 и Тасос14. Единственото ки в светилище, като при отсъствието на експлицит- сигурно идентифицирано светилище на Деметра в Се- ни писмени данни (литературни или епиграфски) за верното Черноморие – в Нимфайон на Кимерийския култа неговото идентифициране зависи от вотивните материали. Многобройните женски изображения, сред които  1 Damyanov, 2016, обр. 6–11; Дамянов, 2018, обр. 5–7. особено през VI–V в. пр. Хр. преобладава седналата на  2 Панайотова, 2013, рис. 1; Damyanov, 2016, c. 119–120; Панайотова, трон жена, предполагат почитането на богиня2. В Чер- Дамянов, Чачева, 2017, обр. 3; Дамянов, 2018, с. 93–94, обр. 2. но море подобни статуетки традиционно се свързват  3 Русяева, 1979, с. 37–39. с богинята на земеделието Деметра3 – култ, за който  4 Панайотова, 2013, с. 565, рис. 2. преди проучванията на н. Скамний нямаше никакви  5 Панайотова, Дамянов, Чачева, 2017, обр. 3; Дамянов, 2018, обр. 2. данни от Аполония. Още един характерен тип, който  6 Дамянов, 2018, обр. 3. изобразява две женски фигури под общ воал, е интер-  7 Ibid, обр. 4. претиран като представящ Деметра и Кора4. През IV–  8 Schipporeit, 2013, с. 211–243. III в. пр. Хр. репертоарът се обогатява, отново най-вече  9 Damyanov, 2016, с. 133, обр. 13–16; Дамянов, 2018, с. 100, обр. 8–9. с изображения на жени – например танцьорки и други Schipporeit, 2013, с. 248. 10  жанрови фигури, а се появяват и други божества, сред Ibid, с. 112–125. 11  които Афродита5. Ibid, с. 81–98. 12  Останалите находки подкрепят подобна иденти- Giannikouri, 1999. 13  фикация. Заедно с теракотите, миниатюрните съдчета Rolley, 1965, с. 468–483. 14  за течности (основно вода), както и фрагментите от Худяк, 1962, с. 36–60. 15  97 Обр. 1. Поглед от въздуха към н. Скамний, Стария град на Созопол и о-в Св. Кирик на заден план (сн. М. Дамянов). Обр. 2. Археологически структури на н. Скамний от епохата на Средновековието – църква, параклис и ъглова кула от крепостната стена (сн. М. Дамянов). 98 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й Боспор15 – също се намира на тераса над морето. Светилището на н. Скамний чудесно се впис- ва в религиозните практи- ки на йонийските гърци и свидетелства за пренос на култове от метрополии към колонии. Наблюде- нията върху керамиката показват, че то възниква още във втората четвърт на VI в. пр. Хр. и е едно от най-ранните известни в Аполония – в съответ- ствие с важната роля на Де- метра като покровителка не само на земеделието, но и на женското плодородие и на децата (като богиня куротрофос). Същевремен- но светилището запълва важна празнина в позна- нията относно този култ Обр. 3. в гръцките полиси по За- Останки от каменна платформа (олтар?) от светилището на Деметра на н. Скамний (сн. М. Дамянов). падния Понт, откъдето до момента са известни един- ствено по-късни епиграф- ски свидетелства16. Обр. 4. Каменни олтари (?) от светилището на Деметра на н. Скамний (сн. М. Дамянов). Chiekova, 2008, с. 115–125. 16  99 KАТ. 77 Теракота Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г. IV–III в. пр. Хр. Вис. 8,1 см, шир. 3,4 см АМ Созопол, инв. № 3784 Облечена в хитон женска фигура в седяща поза, леко преведена напред и надясно. Главата и ръцете липсват. Литерат ура : Дамянов, 2018, c. 96, обр. 2. КП KАТ. 78 Теракота Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г., IV в. пр. Хр. Вис. 11 см, шир. 5 см АМ Созопол, инв. № 3785 Изображение на млада жена с наклонена надясно глава. Химатион плътно покрива главата, дясната ръка – свита и насочена към лицето придържа воала и лявата, в която държи неясен предмет. Литерат ура : Панайотова, 2013, c. 562, рис. 1.6; Дамянов, 2018, c. 96, обр. 2. КП КАТ. 79 Теракота Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г. VI–V в. пр. Хр. Вис. 8,3 см АМ Созопол, инв. № 3786 Запазена горна дясна половина от фигурата на жена (Кибела ?), седнала на трон с висока профилирана облегалка. Дясната ръка е свита в лакета. На главата има полос, под който се спускат къдрици до раменете. Седящата поза и полосът навеждат на мисълта, че това е богиня, но липсата на атрибути не позволява да бъде точно идентифицирана17. Литерат ура : Дамянов, 2018, c. 96, обр. 2. КП 17 Higgins, 1954, c. 51. 100 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й КАТ. 80 Теракота Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г. Втора половина на VI в. пр. Хр. Вис. 8,3 см АМ Созопол, инв. № 3774 Две прави облечени женски фигури върху правоъгълна поставка, долепени една до друга, като гърбът е общ. Заедно с фрагменти от аналогични теракоти, открити на н. Скамний, са интерпретирани като изображение на Деметра и Персефона18. Литерат ура : Панайотова, 2013, c. 563, рис. 2.3; Дамянов, 2018, c. 96, обр. 2. КП Панайотова, 2013, c. 565, рис. 3.2 18  КАТ. 81 Теракота Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г. IV–III в. пр. Хр Вис. 10 см АМ Созопол, инв. № 3772 Фигура на танцьорка, облечена с дълъг прозрачен хитон. Главата и ръцете липсват. Представена е в движение – стъпила е върху левия си крак, а десният е свит в коляното и вдигнат назад. Литерат ура : Дамянов, 2018, c. 96, обр. 2. КП 101 КАТ. 82 Теракота Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г. Втора половина на VI в. пр. Хр. Вис. 10,5 см, шир. 4 см АМ Созопол, инв. № 3771 Седнала върху трон с висока правоъгълна облегалка женска фигура, облечена с дълъг хитон. Дясната ѝ ръка е свита пред гърдите. От светилището на Деметра и Персефона на н. Скамний произхождат десетки фрагменти от подобни теракоти. Литерат ура : Панайотова, 2013, с. 562, рис. 1.5; Дамянов, 2018, с. 96, обр. 2. КП КАТ. 83 Теракота Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г. VI–V в. пр. Хр. Вис. 10 см АМ Созопол, инв. № 3775, 3776 Две забулени женски глави. Заедно с откритите на н. Скамний многобройни подобни глави, принадлежат вероятно на седнали женски фигури от типа на кат. 8219. Непубликувани КП Панайотова, 2013, с. 565, рис. 1.1–4. 19  102 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й КАТ. 84 Теракота Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г., IV–III в. пр. Хр. Вис. 5,6 см, шир. 5 см АМ Созопол, инв. № 3769 Глава на жена (Кибела) с къдрава коса, калатос и воал; носи големи кръгли обеци. Високо чело, широко отворени очи, правилен нос, плътни устни, заоблена брадичка. Литерат ура : Дамянов, 2018, с. 96, обр. 2. КП КАТ. 85 Теракота Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г. Ранен IV в. пр. Хр. Вис. 3,3 см, шир. 2 см АМ Созопол, инв. № 3778 Запазена глава на жена, покрита с воал над пищна прическа. Извивката на устните придава тъжно изражение на лицето; очите са притворени. Литерат ура : Дамянов, 2018, с. 96, обр. 2. КП КАТ. 86 Лекит с мрежест орнамент Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г. Вис. 4,2 см, диам. столче 2,7 см IV в. пр. Хр. АМ Созопол, инв. № 3770 Лекитите са съдове за масло и са изключения сред материалите от н. Скамний. Вероятно е използван заради малките си размери, по аналогия с другите миниатюрни форми за течности. Литерат ура : Damyanov, 2016, с. 124, обр. 5.4; Дамянов, 2018, обр. 5. МД 103 КАТ. 87 Миниатюрна каничка Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г. IV в. пр. Хр. Вис. 9,5 см, диам. дъно 4,3 см, диам. устие 4,8 см АМ Созопол, инв. № 3779 Подобни съдчета, пресъздаващи в миниатюра универсална форма за течности, съставляват най- голямата група вотиви в светилището през класическия период. Литерат ура : Damyanov, 2016, обр. 6.5; Дамянов, 2018, обр. 5. МД КАТ. 88 Миниатюрна хидрийка Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г. V в. пр. Хр. Вис. 7,1 см, диам. дъно 3,5 см, макс. диам. 6,5 см, диам. устие 4,6 см АМ Созопол, инв. № 3780 Хидрията като съд за вода е тясно свързана с Деметра и вотивните миниатюри са сред най-многобройните дарове в светилища на богинята в гръцкия свят. Литерат ура : Damyanov, 2016, обр. 9; Дамянов, 2018, обр. 5. МД 104 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й КАТ. 89 Миниатюрна каничка Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г. V–IV в. пр. Хр. Вис. 6 см, диам. дъно 4,8 см, макс. диам 5,9 см, диам. устие 3,5 см АМ Созопол, инв. № 3788 Неравното дъно на каничката може би показва, че е била прикрепена върху пръстеновиден кернос. Литерат ура : Damyanov, 2016, обр. 6.2, 10; Дамянов, 2018, обр. 5. МД КАТ. 90 Ойнохое Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г. 530–510 г. пр. Хр. Вис. 10,5 см, диам. столче 4,6 см, макс. диам. 7,4 см АМ Созопол, инв. № 3781 Върху лицевата страна са изобразени в чернофигурна техника две стилизирани изправени фигури в химатиони, обърнати върху коленичила гола (?) фигура в средата. По стил ойнохоето може да бъде отнесено към широкоразпространената група на Vatican G 52,20 но сцената няма паралел. Литерат ура : Damyanov, 2016, с. 121, обр. 2.4, 12.2; Дамянов, 2018, обр. 5. МД Beazley, 1956, с. 459–463. 20  105 КАТ. 91 Амфориск Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г. Втората четвърт – средата на VI в. пр. Хр. Вис. 10,7 см, диам. столче 4,8 см, макс. диам. 8 см АМ Созопол, инв. № 3782 Двата регистъра със стилизирани водоплаващи птици по горната част позволяват съдът да бъде отнесен към атическата Swan Group.21 Това е една от най- ранните находки от светилището. Литерат ура : Damyanov, 2016, с. 121, обр. 2.1, 12.1; Дамянов, 2018, обр. 5. МД Beazley, 1956, с. 655–658. 21  106 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й КАТ. 92 Миниатюрно олпе Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г. Края на VI – началото на V в. пр. Хр. Вис. 7,8 см, вис. с дръжката 9 см, диам. дъно 4,6 см, макс. диам. 6,1 см АМ Созопол, инв. № 3768 Подобни източногръцки олпета са най-многобройните вотивни дарове в светилището през втората половина на VI и началото на V в. пр. Хр. Литерат ура : Damyanov, 2016, обр. 12.6; Дамянов, 2018, обр. 5 МД КАТ. 93 Миниатюрна лампа Глина Светилище на Деметра на н. Скамний, 2011 г. IV–III в. пр. Хр. Вис. 2,5 см, дълж. 6,3 см, диам. дъно 4,4 см, макс. диам. 5,5 см, диам. устие 3,7 см АМ Созопол, инв. № 3789 Вотивни лампи са известни и от други светилища на Деметра в гръцкия свят, например от Халикарнас и Книд22, Каунос23 и др. Литерат ура : Дамянов, 2018, обр. 4. МД Bailey, 1975, с. 113, Q207–Q253 и с. 124–125, Q254–Q271. 22  Varkivanç, 1998. 23  107 ДОБРИНКА ШИЕКОВА Култът към Кибела В еликата Богиня Майка – Планината Майка – е главното божество в пантеона на Фригия преди елинистическата епоха. Тя е възприета и почитана част е запазена в Созополския музей, представлява се- дяща жена, облечена в хитон и химатион, придружена от лъвче (кат. 097). от елините, после от римляните, с различни имена – Декрет от римската епоха от Истрос (II в. сл. Хр.) Кибела, Майката или Великата Богиня Майка (Meter, почита жрица на Майката на боговете, Аба, дъщеря на Magna Mater). Като Майка на Боговете (Μήτηρ θεῶν / Хекатайос, която се е отличила със щедростта си към Meter Theôn), тя е отъждествявана с Рея, майка на бого- различни религиозни и професионални сдружения4. вете според елинската митология. Култът ѝ е възприет В Томи (Констанца) декрет на Съвета и Събрание- в елинските полиси в Йония вероятно от VII в. пр. Хр. то на полиса, датиращ от елинистическата епоха, огла- и в континентална Гърция от VI в. пр. Хр.1 сява общото празнуване на Диоскурите и на Майката на боговете5. Асоциирането на Диоскурите и Кибела Кибела е едно от най-почитаните божества в ко- е отразено също в монетите на града през римската лониите по Западното Черноморие. По-голямата част епоха. Диоскурите са почитани в Томи като божества от посветителните паметници датират от елинистиче- основатели и покровители, и асоциацията им с Кибе- ската и римската епоха, но свидетелства за култа към ла потвърждава нейната роля на покровителка на реда, Кибела има още от архаичната епоха, както показват мира и благоденствието на полисната общност. статуетки от Аполония Понтийска и Истрос. В тях- Регионална особеност, която отличава някои от ната обща метрополия, Милет, Кибела е почитана от посветителните паметници на малоазийската богиня архаичната епоха, според свидетелството на надписи и и вероятно отразява религиозните представи на тра- фрагменти от статуетки и теракотени релефи.2 ките, е асоциирането ѝ с Тракийския конник. Богиня Изобразяването на Кибела в колониите по Запад- е изобразена върху посветителните релефи на Конни- ното Черноморие се вписва в добре установен в Елада ка, произхождащи от различни райони на Тракия. В иконографски модел от V в. пр. Хр.: богинята е сед- колониите по крайбрежието тази богиня заема иконо- нала на трон, облечена в хитон (туника) и химатион графията на малоазийската Богиня Майка. Траките, (наметало), държаща в дясната си ръка патера (купа живеещи в близост до или в колониите, разпознават за възлияния) и в лявата си ръка – тимпан (рамков в култа на малоазийската богиня същността на своята барабан); косата ѝ е сплетена на две плитки, които се Велика богиня и заимстват образа ѝ за своите воти- спускат по раменете, увенчана е с полос (цилиндрична ви. Родството в религиозните традиции на Тракия и корона) или, по-рядко, corona muralis (корона във вида Фригия, особено в почитането на Велика богиня, ее на крепостна стена). Характерен елемент в иконогра- потвърждава в това отношение6. Познанията ни за култа към Кибела в колониите фията на Кибела е лъвът, който на някои паметници по Западното Черноморие се обогатяват с откриването лежи в скута ѝ или е изобразен до нея. Върху релефите, портретът на богинята често е разположен в рамката на малък храм, едикула или наискос (кат. 099 до 101)3. Паметници от архаичната и класическа епоха от  1 Graf, 1985, c. 120; Roller, 1999, с. 63–141. Аполония Понтийска свидетелстват за древността на  2 Alexandrescu-Vianu, 1980, с. 261 култа към Великата малоазийска богиня в този град:  3 Chiekova, 2008, с. 127–149. върху каменна плоча, съхранена в Бургаския музей, е  4 ISM, I, 57. изобразена женска фигура с воал, седяща на стол, дър-  5 ISM, II, 2. жаща в дясната си ръка купа за възлияния, с изобразен  6 Roller, 2003, с. 161–167; Bøgh, 2007, с. 310. до нея кръгъл предмет, който вероятно e тимпан (кат.  7 Лазаренко, Мирчева, 2013, с. 11 sq. 099). Теракота от V в. пр. Хр., от която само горната 108 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й през 2007 г. в Балчик (древния Дионисополис) на статуи и релефи възприемат традиционния образ на храм, датиращ от първата половина на III в. пр. Хр., Кибела. Прозвището „Понтийска“ е засвидетелствано който функционира поне до първата четвърт на IV в. тук за първи път във връзка с Богинята Майка. Според сл. Хр. Намерените многобройни надписи разкриват, авторите, които изучават и публикуват този изключи- че храмът принадлежи на Понтийската Майка на бого- телен паметник, прозвището определя Богинята Май- вете (Понтиа или „Морска“). На богинята са дарява- ка като покровителка на полиса и дейностите свързани ни архитектурни елементи за храма и околните сгради, с морето, функция, която я сближава с Понтийската статуи, релефи, олтари, поземлени имоти, сгради за от- Афродита7. даване под наем, роби и т.н. Посветителните статуйки, КАТ. 94 Теракота Глина ААР Созопол Втора половина на VI в. пр. Хр. Вис. 10,4 см, шир. 3,7 см АМ Созопол, инв. № 181 Седнала на трон с висока облегалка жена (Кибела) с положени на коленете ръце. Облечена е с дълъг хитон. Главата е покрита с химатион, който се спуска равномерно по раменете. Косата е във вид на венец. Лицето е продълговато, с месест нос и заоблена брадичка. Бадемовидните очи са подчертани с дъговидни вежди. Устните са леко присвити в усмивка. Непубликувана КП 109 КАТ. 95 Теракота Глина ААР Созопол Втора половина на VI в. пр. Хр. Вис. 10,4 см, шир. 3,6 см АМ Созопол, инв. № 180 Седнала на трон с висока облегалка жена (Кибела) с положени на коленете ръце. Облечена е с дълъг хитон с триъгълно деколте. Главата е покрита с химатион, който се спуска равномерно по раменете. Къдриците на косата са представени като перли. Лицето е продълговато, с месест нос и заоблена брадичка. Бадемовидните очи са подчертани с дъговидни вежди. Устните са леко присвити в усмивка. Непубликувана КП КАТ. 96 Теракота Глина ААР Созопол, 1965 г. Трета четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 13,2 см, шир. 4 см АМ Созопол, инв. № 179 Седнала на трон с висока облегалка жена (Кибела) с положени на коленете ръце. Облечена е с дълъг хитон. Главата е покрита с химатион, който се спуска равномерно по раменете. Лицето е продълговато, с месест нос и заоблена брадичка. Бадемовидните очи са подчертани с тънки дъговидни вежди. Устните са леко присвити в усмивка. Литерат ура : Горов, et al., 1967, № 55 КП 110 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й КАТ. 97 Теракота Глина ААР Созопол V в. пр. Хр. Вис. 12,5 см АМ Созопол, инв. № 1573 Седнала на трон Кибела, фрагментирана – липсва долната част. Облечена е с дълъг хитон. Главата е покрита с химатион, който се спуска равномерно над косата ѝ във вид на венец и по раменете. Лицето е кръгло, със заоблена брадичка. Бадемовидни очи под дъговидни вежди. В лявата си ръка държи тимпан на нивото на раменете. С дясната ръка придържа полегнал в скута ѝ лъв. Непубликувана КП КAT 98 Теракота Глина Некропол на Аполония, м. Калфата, гроб № 112, разкопки 1996 г. Нач. на ІV в. пр. Хр. Вис. 10 см, шир. 6,7 см София, НИМ, инв. № 42403 Релефна глава на жена, куха от обратната страна. Представена е хтонична богиня (Деметра или Персефона), анфас, с калатос на главата и с големи кръгли обеци на ушите. Непубликувана ЛК 111 Л О РА Р О Х О КАТ. 99 Стела Наискосите на Аполония Твърд камък Созопол, пристанище, 1927 г. 475–450 г. пр. Хр. Д Вис. 98 см, шир. 24 см, деб. 16 см вете скулптури от Аполония повлиян от милетската пластика, Понтийска, изобразяващи същевременно може да бъде дати- РИМ Бургас, инв. № 511 богиня, седнала в наискос (малък ран най-рано във втората четвърт Кибела в наискос. Стела с призматична храм или параклис), често са срав- на V в. пр. Хр. чрез сравнение с форма и фронтон със заоблена горна нявани с поредицата от архаични мраморна статуетка, открита преди част, върху която е врязан триъгълник. наискоси, откривани в йонийските и време в Ефес9. Наличието на двата В правоъгълна ниша е изобразена в еолийските градове в Мала Азия, атрибута обаче остава изключение седнала женска фигура, чиято дългокоса но всъщност се отличават от харак- за този период и вероятно свидетел- глава излиза от границите на нишата. терните статуи, създавани в Милет ства за ранно изображение на анато- Облечена в дълъг хитон и химатион, около 540–530 г. пр. Хр.1. Архите- лийската богиня в гръцки контекст. лявата ръка на коляното, дясната ктурното решение с двойно рамки- И последно, не може да се определи „държи“ плитък съд (фиала). До дясното ране и фронтон с гейсон по-скоро дали стелата, която без съмнение е рамо – схематично изображение на напомня на някои релефи от Тасос, била вградена в основа или направо тимпан. датирани от първата четвърт на V в. забита в земята, е била посветена в пр. Хр.2. Някои учени разпознават Литерат ура : светилище или е отбелязвала място на коленете на божеството два лъва, на гроб. Гълъбов, 1961, с. 226–230, обр. 5–6; застанали лице в лице или държани Горов, et al., 1967, № 56. за опашките3, но необичайното раз- КП положение на ръцете, кръстосани върху гърдите, по-скоро подсказ- ва, че всяка от тях е държала пред- мет (факли?). Докато наискосите от  1 Rohaut, 2015, с. 116 и с. 119; Rohaut, 2017, Милет – метрополия на Аполония с. 297–299. Понтийска – вероятно са били пос-  2 Rohaut, 2017, с. 321–325; Holtzmann, 1994. ветени на Артемида и на нимфите4,  3 Alexandrescu-Vianu, 1980, с. 263–264. то аполонийските наискоси не могат  4 Rohaut, под печат; Rohaut, 2015, с. 117– да бъдат свързани с конкретно све- 118. тилище въпреки наличието на реди-  5 Gotcheva, 2007, с. 74; Rohaut, 2017, с. 325– ца подобни опити5. Често предла- 327. И. Гълъбов ги тълкува като погребални ганото разпознаване като Кибела6 е стели (Oppermann, 2004, с. 37). несигурно, още повече че древните  6 Alexandrescu-Vianu, 1980, с. 263–264; Oppermann, 2004, с. 37–38. наискоси изглежда са били посвеща-  7 Rohaut, под печат. вани в рамките на различни женски  8 Alexandrescu-Vianu, 1980, с. 263, обр. 1; култове7. Vikela, 2001, с. 90, таб. 17, 3–4.  9 Rohaut, 2017, с. 331, таб. 86b. Намерената в пристанището на Созопол стела, която принадлежи към съвсем различен скулптурен и иконографски тип, вероятно изо- бразява в горната си част релеф на Кибела, седнала със своите атрибу- ти: фиала и тимпан8. Този релеф, 112 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й KАТ. 100 Стела Варовик ААР Созопол 500–450 г. пр. Хр. Вис. 43 см, шир. 34,5 см, деб. 20 см РИМ Бургас, инв. № 1462 Правоъгълна стела с фронтон, долната част липсва. В правоъгълна ниша с профилирана рамка е изобразена забулена седнала жена. Ръцете ѝ са свити в лактите и положени на височината на гърдите (държат неясни предмети). Литерат ура : Гълъбов, 1961, c. 224–225, обр. 1. КП KАТ. 101 Стела Варовик ААР Созопол 500–450 г. пр. Хр. Вис. 42 см, шир. 31 см, деб. 18 см РИМ Бургас, инв. № 1467 Правоъгълна стела с фронтон със заоблени ъгли, долната част липсва. В правоъгълна ниша със стъпаловидна рамка е изобразена седнала насреща човешка фигура. Литерат ура : Гълъбов, 1961, с. 224, обр. 2. КП 113 ДОБРИНКА ШИЕКОВА Култът към Афродита В елинските градове по западнoто крайбрежие на Черно море Афродита е почитана от времето на тяхното основаване, предимно в качеството си на по- хипотезата, че в западночерноморската колония на Милет – Истрос, град “роднина“ на Аполония Пон- тийска, Афродита е почитана от архаичната епоха с кровителка на полисната общност. По-известна от характеристиките на сирийско-финикийска богиня. гръцката митология и обредност като богиня на лю- В Истрос на богинята е посветен храм в свещения бовта, тя е почитана също като покровителка на море- участък, където е открито посвещение на Афродита, плавателите и гражданския мир. изписано върху керемида и датирано от VI в. пр. Хр.7. В Аполония Понтийска култът към богинята е В същия храм е намерена архаична фигурка на жена наследен от традициите на метрополията Милет и от- с гълъб, свещена птица на Афродита8. Тази статуетка разява общото сирийско-финикийско наследство. Раз- позволява да разпознаем религиозните традиции на копките в Милет разкриват архаично светилище на бо- метрополията Милет, както и близкоизточните коре- гинята, включващо находки на теракотени статуетки и ни на богинята, тъй като подобна статуетка на “богиня керамични фрагменти с посвещения на Афродита, да- с гълъб“, също от архаичната епоха, е намерена в Ми- тиращи от VII и VI в. пр. Хр.1 Теракотени фигурки, дa- лет9. В посвещение от II в. пр. Хр., гравирано върху тиращи от началото на V в. пр. Хр., също са открити в мраморната база на статуя, виждаме и друго прозвище Аполония, както и останките от светилище от същата на богинята – Понтия (“Понтийска“ или “Морска“).10 епоха, в което богинята е почитана с прозвището “Си- Посветителят призовава богинята да го покровител- рийска“, както свидетелства посвещение запазено вър- ства в начинания, свързани с корабоплаване и морска ху дъното на скифос (кат. 103)2. Афродита “Сирийска“ търговия. Засвидетелстването на Понтийската Афро- е засвидетелствана също от надписи от VI и V в. пр. дита в две други колонии на Милет – Олбия и Кизик Хр. в северночерноморските колонии на Милет – Бе- – позволява да предположим, че тя е почитана от ос- резан и Олбия 3. Нови разкопки в некропола Калфата новаването на Истрос в собствения си архаичен храм. в Аполония Понтийска разкриха група лекити (съдове Афродита с прозвището “Понтия“ е почитана също в за благовония), датиращи от първата половина на IV в. пр. Хр., украсени със сцени, свързани с култа към Аф- родита. В едно от погребенията (№ 340) починалата изглежда е била високо уважавана личност, вероятно жрица на Афродита (кат. 528 до 535)4. Върху една от вазите Афродита е изобразена яздеща лебед над мор-  1 Senff, 2003, с. 16. ската шир, придружена от млади Ероси и делфин (кат.  2 Hermary, Panayotova, 2010, с. 35. 528). Иконографията на тази сцена намира паралел  3 Русяева, 1992, с. 104. със стела от севернопонтийската милетска колония  4 Hermary, Panayotova, 2010, с. 67–193. Пантикапей, изобраяваща Афродита Урания (“Небес-  5 Ustinova, 1999. на“), която е едно от главните божества в елинските ко-  6 Pirenne-Delforge, 1994, с. 186–188; Lightfoot, 2003, с. 11 и с. 38. лонии на Кимерийския Босфор (днешния Керченски  7 ISM, I, 101. проток)5. “Сирийската“ Афродита се асоциира тясно  8 Pippidi, 1958, с. 335–350 със снимката на статуетката от Истрос на с почитането на Афродита с прозвището “Небесна“, “богинята с гълъба“ (обр. 10). чийто култ също е познат в Милет. Двете хипостази  9 Bilabel, 1920, с. 97. на богинята са свързани със сирийско-финикийски- ISM, I, 119. 10  те традиции и са отъждествявани с богините Атарга- Alexandrescu-Vianu, 1994, с. 137–144; Chiekova, 2008, с. 217–220. 11  тис и Астарта6. Това откритие вероятно потвърждава Chiekova, 2008, с. 221–222. 12  114 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й светилището си на остров Кос като Астарта, в ролята на агората (площада в старогръцките полиси), поради на покровителка на мореплавателите, според свиде- което някои колегии на магистрати я приемат като телството на едно двуезично гръко-финикийско пос- божество-покровител12. вещение на богинята “за здравето на моряците“11. Култът към Афродита в елинските колонии по За- В колониите на Мегара на западния бряг на Чер- падното Черноморие е неотделим от традициите на но море – Калатис (Мангалия) и Месамбрия (Несе- съответните им метрополии, но някои характеристи- бър) – Афродита е почитана като пазителка на граж- ки на култа ѝ, именно функциите на покровителка на данския мир, жизнено необходим за всяка държава. дейностите на агората и на магистратите, произлизат Специфична за Афродита функция в мегарските ко- от наследство, което може да се определи като общо за лонии е покровителството на търговските дейности всички елини. КАТ. 102 Фигурално ойнохое Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, Гроб № 395 375 – 350 г. пр. Хр. Вис. 16,8 см, диам. основа 8,7 см АМ Созопол, инв. № 2502 Задната част на съда, трилистното устие и дръжката са покрити с черен фирнис. По крилата и главата на божеството има остатъци от сухо позлатяване. Тялото на вазата представлява фигурална група върху кръгла поставка. Изобразен е седнал върху стол с висока облегалка Ерос с разперени крила. Лицето на божеството е обрамчено с буйни къдрици, които се спускат по раменете. На главата си има диадема, украсена с големи листа и цветове. Дясната му ръка е свита в лакета пред гърдите, а с лявата си ръка обгръща стъпил върху лявото му коляно петел. Птицата е представена в спокойна поза, с прибрани крила. Литерат ура : Панайотова, 2009, с. 52–54, обр. 1–4. КП 115 КАТ. 103 Скифос Глина Созопол, обект „Дърводелна“, 2000 г. V в. пр. Хр. Диам. 4,7 см АМ Созопол, инв. № 3640 Дъно на чернофирнисов скифос с графит – посветителен надпис на Афродита Сирийска Ζαμοι (!) ἀνέθηκεν Ἀφροδίτῃ Συρίῃ „Замò посвети на Афродита Сирийска.“ Името на посветителката е изписано неточно с -οι вместо с -ω под влияние на формата за вокатив или - = Ζαμώι вместо Ζαμώ)13. Друга основата (Ζαμóι грешка в текста е липсата на йота в окончанията за дателен падеж: Ἀφροδίτῃ Συρίῃ с Η вместо с ΗΙ. При изписването на името на Афродита буквата Ρ е била изпусната и е добавена впоследствие в празното място между Φ и Ο. Името Ζαμώ се среща за пръв път и изглежда е с източен произход. Възприемането му като дорийска форма на гръцко име от корена на ζαμία (йон. ζημίη) „загуба, щета“ не би било особено убедително както заради значението14, така и заради наличието на йонийската форма Συρίῃ в надписа. Култът към Сирийската Афродита през този ранен период е познат само от два графита от Березан и Олбия, датирани съответно в VΙ и V в. пр. Хр.15, а в останалите части на гръцкия свят първите сигурни данни се появяват чак през III в. пр. Хр.16 Така Аполония се оказва второто известно място на култа след Олбия, което потвърждава идеята за навлизането му чрез милетските колонии в Понта. Но за разлика от Олбия, където и двата графита са от хора с гръцки имена (Ἀθηνόμανδρος и Μητρώ[---?]), 13 Тази особеност е по-характерна за дорийските диалекти, срв. тук посветителката изглежда е с негръцко име, т.е. Ματρώι вместо Ματρώ в надпис от класическата епоха от Месам- култът може би е свързан с пребиваващи в Аполония брия (IGBulg, I2, 330 bis; IV в. пр. Хр.). В Аполония подобно изпис- чужденци. ване е засвидетелствано в посвещение от римския период: Λεοντώι (IGBulg, I2, 402; I в. сл. Хр.). Непубликуван 14 Срв. обаче свързаното с думата ὕβρις лично име на Ὑβρεΐς Ξέρξου в НШ надгробен надпис от Аполония (IGBulg, I2, 458). 15 Dubois, 1996, c. 122–123, № 73–74; Alexandrescu Vianu, 1997; Ру- сяева, 2005, с. 296–298. 16 Morin, 1960; Hörig, 1984, c. 1565–1571. Богинята е почитана още под имената Сирийска богиня и Атаргатис. 116 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й КАТ. 104 Статуетка на богиня Глина Некропол на Аполония в Морската градина, гроб № 750, 1949 г. Втората половина на IІІ в. пр. Хр. Вис. 11 см София, НАИМ, инв. № 61/1285 Седяща гола женска фигура (Афродита – Изида) с богата прическа с висока диадема и прибрани отстрани на тялото ръце. При гърдите и над челото има сферичен издатък, подобен на възел. Литерат ура : Дремсизова, 1963, № 819. СВ KАТ. 105 Теракота Глина Некропол на Аполония IV в. пр. Хр. Вис. 18 см, шир. 12,5 см АМ Созопол, инв. № 3305 Скулптурна група – Ерос и Афродита. Богинята е с калатос, фронтално изправена, облечена в хитон и химатион, който придържа с дясната си, свита в лакета ръка. В лявата ръка държи чаша (?). Левият ѝ крак е подпрян на скала (?). Ерос с големи разперени нагоре криле придържа тимиатерион на висока профилирана поставка. Аналогични теракоти са добре представени по северното Черноморие17. Непубликувана КП 17 Силантьева, 1974, c. 18, № 33, таб. 7.3 117 KАТ. 106 Червенофигурен лекит Глина Некропол на Аполония в кв. Харманите, 1966 г. 400 – 350 г. пр. Хр. Вис. 15,8 см, диам. устие 4,1 см, диам. столче 6,3 см АМ Созопол, инв. № 378 Съдът е покрит с черен, лъскав фирнис; позлата по релефните елементи; следи от синя боя. Шията е украсена с езичест фриз, а по раменете минава редица от лотосови цветя. Овоиден фриз в долната част на тялото; под дръжката – две палмети една над друга и ластари. Фигуралната украса представя Ерос и две женски фигури, лявата, от които е запазена частично. Седящата вдясно жена е с по две гривни в релеф на ръцете. В центъра Ерос, изобразен в бяло, носи на главата си лента в релеф. Дясната му ръка е протегната към растението пред него, а в лявата държи блюдо. Непубликуван КП KАТ. 107 Червенофигурен лекит Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, Гроб № 295, 2002 г. 375 – 350 г. пр. Хр. Вис. 12 см, диам. устие 3,6 см, диам. столче 4,6 см АМ Созопол, инв. № 2549 Арибаловиден лекит с езичест фриз по шията, овоиден фриз със „стрели“ и релефни точки с позлата във вътршността на овулите по раменете и овоиден фриз в долната част на тялото, под дръжката – палмета. В лявата част на сцената – седяща женска фигура в профил надясно протяга ръка към растение, което се издига вертикално през средата на фигуралното поле. Пред лицето ѝ виси V-образно гирлянда в релеф и позлата. От другата страна на растението – приклекнал Ерос с протегнати напред ръце. На главата си има лента в релеф и позлата. С ивица в позлата с редица точки в релеф са предадени перата в горния край на крилото му. Непубликуван КП 118 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й МАРТИН ГЮЗЕЛЕВ Гея Хтония Е дин епиграфски паметник, открит при неизясне- ни обстоятелства и на неизвестно място в гр. Со- зопол, ни осведомява за съществуване на култ към Гея са сравнително слабо познати. Един епиграфски па- метник – посвещение на Хеката от Артемидор, е за- сега единствено свидетелство за почитането на такива Хтония в древна Аполония на Понта. Надписът е раз- божества. Като цяло култовете към подземните бого- положен в два реда и гласи: ве и богини представлява отражение на земеделските представи на античното общество, намерили най-ярък Γῆς Χθονί[ης] пример в Елевзинските мистерии в Атика. μέγαρο[ν]. Превод: Мегарон на Гея Хтония. КАТ. 108 Палеографският анализ на буквите позволява па- метникът да бъде отнесен към класическата епоха или Надпис на Мегарон на Гея Хтония V–IV в. пр. Хр. (IGBulg, I², 398). Размерите и дебели- Варовик ната на паметника по всяка вероятност демонстрират, ААР Старинен Созопол че става въпрос за табела, посочваща храма, в случая V-IV в. пр. Хр. мегарона, на божеството. Епиклезата на богинята Гея е Дълж. 47,5 см, шир. 22 см, деб. 6,8 см Хтония (Подземната) и това ни насочва към култовете на божества, свързани с подземния свят, т.е. светът на АМ Созопол, инв. № 121/122 мъртвите. Съвсем нормално тези култове са били раз- Фрагментиран на две части. Надпис в два реда: пространени по черноморските колонии, но тук има ΓΗΣΧΘΟΝΙ пряко споменаване на свещеното място, в което са из- ΜΕΓΑΡΟ вършвани част от култовите действия за посветените, а именно мегарон. Конкретно в Аполония обаче хтонич- Непубликуван ните култове и свързаните с тях божества и практики КП 119 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С Домашни култове П оставено под покровителството на Зевс Ктеси- ос, вътрешното пространство е и мястото, къде- то се извършват обредите, свързани със закрилата на семейството и опазването на дома. Така Зевс Херке- йос защитава двора, докато Хеката пази входа. Всеки от тях е имал олтар, постоянен или преносим, около който семейството се събира за колективни ритуали. Заедно с Хестия, богиня на домашното огнище, други божества като Диоскурите или Добрият гений с мно- жество атрибути, също са били почитани. КАТ. 109 Статуетка (Ксоанон) Дърво Акватория на Аполония V в. пр. Хр. Вис. 11,4 см, деб. 3,9 см АМ Созопол, инв. № КВП 43 Фигура на гол младеж (курос). Липсват долната част на ръцете и краката под колената, в които са оформени отвори за прикрепване. Изобразен е с къса коса, меки черти на лицето с правилен нос и кръгли очи. Непубликувана КП 120 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й КАТ. 110 Червенофигурен лекит Глина Некропол в м. Калфата, Гроб № 328, 2002 г. 360 – 350 г. пр. Хр. Вис. 13,9 см, диам. устие 4 см, диам. столче 5,2 см АМ Созопол, инв. № 2550 Арибаловиден лекит с полихромия и позлата. Върху шията – езичест фриз, а по раменете – овоиден фриз с точки в релеф и позлата във вътрешността на овулите, в долната част на тялото – овоиден мотив. Под дръжката – палмета с ластари. Фигуралната украса включва Ерос с лента в релеф на главата, коленичил в профил надясно върху бял растителен мотив. В ръцете си държи лента, която поднася към статуя в средата на сцената. Статуята, предадена в бяло, е представена на нисък пиедестал, с ръце покрай тялото и калатос на главата. Вдясно от нея е изобразен тимиатерион на висока профилирана поставка. Седяща в профил наляво жена, поднася към статуята гирлянда или огърлица. Друга гирлянда се спуска и в пространството пред лицето ѝ. Литерат ура : Hermary, Panayotova, 2006, с. 59; Hermary, 2007, с.165, обр. 11; Панайотова, Рехо, Недев, 2009, с. 27;. Hermary, 2012, с. 246–247, обр. 7. КП 121 С ЛАВА ВАСИЛЕВА Дионисови сцени от Аполония К ато господар на виното, екстаза от живота и опи- янението, Дионис естествено заема важно място в украсата на съдовете, свързани с гръцкия обичай за „съвместно пиене“ (συμπόσιον) – събирания за общува- не и забавление. Атическите вази, украсени със сцени от Дионисовия кръг, сред които кратери, ойнохоета, различни форми чаши, пеликета, бележат широко раз- пространение във всички части на елинския свят и в това предпочитанията на аполонийците не правят изключение. Важни теми, влагани в идеята за бога, са възраждането и плодородието в смисъла на буйния неконтролиран растеж1. В по-дълбок смисъл, отноше- нието на Дионис към живота и връзката с отвъдния свят придава особено значение на находките от гроб- ни комплекси на съдове със сцени от неговия кръг2. Още от архаичния период богатият репертоар от митични образи върху атическата рисувана керамика включва сцени с Дионис сред неговото обкръжение от сатири и менади (обр. 1). Често те представляват ком- позиции без явни белези за връзка с конкретен момент от разказите за бога, но с разпознаваеми атрибути и често в характерна атмосфера на лудост или невъздър- жаност отвъд границите на културното общество. Не- обуздани игри с музика и танци в състояние на транс, придружени понякога с разкъсване на животни, както и любовно преследване, са сред често срещаните теми от Дионисовия кръг. Неизменно е присъствието на бръшляновите венци и гроздовете, както и на тирса – дългият жезъл, украсен с бръшлянови листа или голя- ма шишарка на върха. Обичаен елемент от сцените е Обр. 1. още тимпанът сред музикалните инструменти, а сред Сатир и Менада. Детайл от кратер № 3569, АМ Созопол (сн. L. съдовете за вино – кантаросът. Damelet). Подобни композиции, наред с такива, третиращи Дионисови празници, са добре представени и по-къс- но – върху вази от класическата епоха, каквито са и Дионисовия тиаз или тези, при които липсва изобра- сцените от кратер с колонки и лекит от Аполония (кат. жение на бога. Примери за подобни опростени компо- 116 и 115). При камбановиден кратер от проучвани- зиции сред находките от Аполония дават две пеликета ята на некропола (кат. 117), за празничния характер с почиващ Дионис в компанията на сатир и менада от на сцената говори акцентът върху украсите в нея – гробни комплекси (кат. 111, 112) (обр. 2). панделките, които сатир и менада поднасят към бога. Специфично явление за по-късните примери е При къснокласическите произведения изглежда все присъствието на Ерос сред сподвижниците на Ди- по-чести стават съкратените схеми на изобразяване на онис. Нещо повече, своеобразното взаимодействие и 122 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й Обр. 2. Увенчаване на Дионис. Детайл от пелике № 3568, АМ Созопол (сн. L. Damelet). Обр. 3. Дионис легнал на клине. Детайл от лекит № 3186, АМ Созопол (сн. L. Damelet). преливане в произведения от къснокласическата епоха на двата особено популярни в този период тематични кръга – този на Дионис и този на Афродита, намира израз в композиции с присъствието на двете божества или персонажи от тяхното обкръжение3. Ценен при- мер в тази посока е големият лекит от Аполония с ком- позиция, включваща колесницата на Афродита, тегле- на от ероти, и придружена от Хермес, която пристига при възлегналия на клине Дионис, представен сред неговото обкръжение (обр. 3). По-периферно място има богът в сцена с обреден характер или празник, в който централно е значението на Ерос и женска фигу- ра, вероятно Афродита, изобразена с голяма кошница за приношения. За разлика от архаичния и по-ранните етапи на класическия период, когато богът е представян като брадат зрял мъж с детайлно предадена дреха, в къс- нокласическите произведения е предпочитан вече  1 LIMC III Dionysos, 414–416.  2 Kerényi, 1976, с. 250–259; Burkert, 1985, с. 222–225.  3 Metzger, 1951, с. 80 и 132–133. 123 образът на изнежен голобрад младеж, чиято гола фи- произведения от други части на гръцкия свят. Данни гура обикновено е представена в свободна отпусната за значението на почитането на Дионис в Аполония поза, често седяща или почиваща облегната назад (кат. в класическата епоха може да се потърсят и в широ- 111, 112). Сред примерите от Аполония, Дионис в кото присъствие в обредни огнища и детски гробни сцената с украсяване с панделки от кратера кат. 117 се комплекси на вази със сцени свързани с Антестериите отличава като сравнително късно изображение с белег – най-големият Дионисов празник в края на зимата, за „зрялост“, какъвто е дългата брада. свързан с младото вино, почитта към мъртвите и про- Дионисовите сцени от Аполония илюстрират буждането на природата и новия живот4. основни тенденции по отношение на репертоара в украсата на атическите вази, без забележима разлика 4  Simon, 1983, с. 92–99; LIMC III Dionysos, 419. или особеност в предпочитанията спрямо известните КАТ. 111 Червенофигурно пелике Глина Некропол в м. Калфата, УПИ 5518, Гроб № 125, 2007 г. IV в. пр. Хр. Вис. 41,5 см, диам. устие 26 см, диам. столче 20 см АМ Созопол, инв. № 3568 Фигурална украса: Сцена А. Тиндарей (?) и Диоскурите. В долния ляв край на сцената женска фигура пристъпва, приведена надясно, носи в ръце дифрос. Облечена е в пеплос, косите ѝ са прибрани с кекрюфалос, носи обеца, огърлица и гривни. Над нея седи Пан в три-четвърти наляво, облегнат назад на левия си лакът върху издаденост в терена, покрита с химатион. Следва млад мъж с петасос на главата. Дясната му ръка почива на хълбока, лявата е отпусната надолу като държи между пръстите си лента. В средата брадат мъж с венец в косите седи на трон в три- четвърти наляво, с лице, извърнато в профил надясно. Дясната му ръка почива на скута, лявата е свита в лакътя, в положение като че се опира. Долната част от фигурата е покрита в химатион, който се спуска от облегалото на трона. Високо между младия мъж и брадатата фигура лети Нике с разперени криле и ръце, протегнати напред, за да докоснат венеца на мъжа в средата. Следва втори млад мъж с петасос, обут във високи сандали, опрял десния си лакът на облегалото на трона. Вдясно стои женска фигура, облечена е в пеплос и химатион; носи богат накит в косите си, обеца, огърлица и гривни. В дясната ръка държи високо до лицето си кана, в лявата – фиала. В края на сцената на неозначено издаване в терена, върху нагъната дреха седи млад мъж с тяло, представено в гръб, и лице, обърнато в профил към центъра на сцената. Лявата му ръка е вдигната нагоре, дясната е свита в лакътя и скрита зад тялото. На главата си има сложен накит. Сцена Б. Дионисов тиаз. Облечена в пеплос, Менада със сакос на главата пристъпва с тирс в ръка към Дионис в центъра на сцената. Дионис седи в три-четвърти наляво върху нагъната дреха, с лице, обърнато в обратната посока. Дясната му ръка е към главата, с лявата се опира назад. На главата си има венец (?). Следва Пан, изобразен като брадат мъж с рога и опашка. Дясната му ръка е вдигната към лицето, лявата е свита на хълбока, с преметната през нея животинска кожа. Второстепенна украса: По устието: овоиден фриз. По шията: овоиден фриз; над сцена Б заедно с редица точки над основния орнамент. В долната част на тялото: овоиден фриз. Под дръжките: две палмети една над друга, ластари с волути и листа; завършеци – трилистници. Бяло покритие за Нике и трона. Детайли в релеф (страна А): черти във вътрешността на овулите от орнамента над сцената; накити и ленти, рога на Пан, контури на петасите при младите мъже, венец на мъжа на трон, криле на Нике, ойнохое в ръката на жената отдясно. Литерат ура : Vasileva 2017, с. 167–182 СВ 124 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й 125 КАТ. 112 Червенофигурно пелике Глина Некропол в м. Калфата IV в. пр. Хр. Вис. 24 см, диам. устие 15 см, диам. столче 13 см АМ Созопол, инв. № 2532 Езичест фриз ограничава сцените отгоре и отдолу. Фигурална украса: Сцена А. Дионисова сцена. Отляво е изобразена менада в три-четвърти наляво, с лице, извърнато надясно. Тя се опира на тирс с бръшлянови листа на върха. Косите ѝ са прибрани в сакос, облечена е в пеплос с украса от волути на гърдите. В средата на сцената млад сатир крачи приведен към Дионис, който седи в десния край на сцената. В пространството между двете фигури е изобразен рог. Сцена Б: Двама загърнати в мантии младежи. Непубликувано СВ 126 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й КАТ 113 Хидрия Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, ПИ 67800.4.303, Гроб № 23а, 2014 г.. 380–360 г. пр. Хр. Вис. 30,5 см, диам. на устието 12,4 см, диам. на столчето 9,3 см София, НАИМ, инв. № 9254. Атическа червенофигурна хидрия с Дионисова сцена – богът е изобразен седящ с тирс в ръка между две менади. Вазата е използвана като урна и е затворена с обърнат с устието надолу лекит с мрежест орнамент. Литерат ура : Панайотова, et al., 2015, c.14. СВ 127 КАТ. 114 Червенофигурно ойнохое Глина Некропол в м. Калфата, УПИ 5076, Гроб № 2, 2010 г. 425 – 400 г. пр. Хр. Вис. 29 см, диам. устие 15 см, диам. столче 14,5 см АМ Созопол, инв. № 3625 Езичест фриз по раменете, овоиден фриз в долната част на тялото. Под дръжката има палмети и ластари. Фигурална украса: Комос. Изобразени са седем фигури на комасти с венци. Отляво надясно: танцуващ млад мъж, младеж, който държи в ръце тояга и голяма кана подобна на носителя, танцуващ младеж с протегната дясна ръка към права жена в хитон и химатион, която свири на диавлос, а срещу нея – младеж с факла и тояга в ръцете. В дясната част на композицията частично са запазени крака на младеж и полите на дрехата на втора женска фигура. Мъжките изображения са увенчани, изобразени са голи, с наметка през лявото рамо. Непубликувано СВ 128 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й КАТ. 115 Червенофигурен лекит Глина Некропол на Аполония, УПИ 5072, 2005 г. Втора половина на V в. пр. Хр. Вис. 22,5 см, диам. устие 4 см, диам. столче 5 см АМ Созопол, инв. № 3552 Раменете са украсени с два реда вертикални черти. Сцената е ограничена отстрани с две тънки вертикални линии, а отгоре – с овоиден фриз. В долната част на тялото под сцената има орнаментален пояс, който се състои от лента с V-образни елементи настрани, под нея – фриз от редуващи се изправени и обърнати палмети с ластари, и най-долу – овоиден орнамент. Дионисова сцена. Изобразени са две менади в екстатично движение настрани от центъра на сцената, при което разкъсват сърна. Женските фигури държат с едната си ръка убитото животно съответно за предните крака и опашката. Те са облечени с дълги препасани хитони и наметнати с кожа (небрида). Тази отдясно придържа тирс върху рамото си. Непубликуван СВ 129 КАТ. 116 Червенофигурен кратер Глина Некропол в м. Калфата 450–440 г. пр. Хр. Вис. 36,7 см, диам. устие 22 см, диам. столче 14 см АМ Созопол, инв. № 264 Менада, представена анфас, но с глава, обърната назад, с опора на двата крака, облечена в хитон (chiton) и химатий (himation), с коса, вдигната на темето с лента, държаща в лявата си ръка тирс (Бакхусов жезъл); вдигнатата ѝ дясна ръка е свита в лакътя и с длан, обърната към сатир, който е вляво и с лице към нея. Сатирът прави крачка напред с левия крак и се опитва да я хване за лакътя и през кръста. Вдясно от менадата има втори сатир, обърнат с гръб, с отметната назад глава, който прави широка крачка напред с левия крак. Непубликуван M-H D-R 130 С В Е Т И Л И Щ А Т А Н А Г Р А Д А : К У Л Т О В А А Р Х И Т Е К Т У Р А Н А П - О В С К А М Н И Й КАТ. 117 Червенофигурен камбановиден кратер Глина Некропол в м. Калфата ІV в. пр. Хр. Вис. 32 см, диам. устие 35 см, диам. столче 17 см АМ Созопол, инв. № 3569 Менада, заобиколена от три сатира, увенчани с бръшлянови венци. Първият от тях, като се гледа отляво, е обърнал профил надясно и прави крачка напред на пръсти с левия крак. С две ръце той протяга на менадата някакъв предмет, може би тимпан. Менадата, обърната в профил надясно, е облечена в дълъг хитон с ръкави и носи огърлица от едри светли мъниста; в дясната си ръка носи панделка, а в лявата – пръчка. Стъпила с двата крака, но пренесла тежестта на тялото върху левия крак, тя е извърнала глава. С гръб към нея, вторият сатир е застанал на пръсти с левия крак и вдига ръце, на които е вързана панделка. Третият сатир, който е най-вдясно, е анфас, но с обърната глава към предишния, пази равновесие на левия крак, като с другия е на пръсти. В лявата си ръка държи Бакхусов жезъл (тирс), на който са закачени лозичка и панделка. Върху лявото му рамо е преметната хламида, с черна лента по края, която държи в ръка. Непубликуван M-H D-R 131 Д И М И Т Ъ Р Н Е Д Е В , Т Е О Д О РА Б О Г Д А Н О В А ГРАДОУСТРОЙСТВОТО С основаването на Аполония в края на VII в. пр. Хр., в региона на Понтий- ска Тракия се налага и утвърждава нов цивилизационен модел, свързан с появата и развитието на градската култура. Процесите на елинско влияние по  1 Венедиков, et al., 1976, c. 156.  2 Гюзелев, 2009, c. 116–117; Гълъбов, бреговете на Западното Черноморие имат конкретни обществено-политически 1952, c. 93–118. измерения, свързани с въвеждането на античната демокрация. Тези промени се  3 Христов, 2015, c. 21–26. осъществяват постепенно и в условията на договор между местните тракийски  4 Панайотова, et al., 2009, c. 295–298. династи и йонийските колонисти, като намират своята специфична проекция  5 Недев, 2016, c. 44–59. в динамиката на урбанистичните процеси, засвидетелствани на Созополския полуостров. Резултатите от археологическите проучвания в тази зона дават основание да се предполага наличието на неукрепено тракийско селище от предколониза- ционния период. Доказателство за това са находките с характерната за ранно- желязната епоха (РЖЕ II) украса, открити в южната, централна и северна част на полуострова, произлизащи от силно нарушени културни хоризонти1. Ком- пактен пласт от ранната фаза от РЖЕ (РЖЕ I) е регистриран при археологиче- ски проучвания в кв. „Харманите“ през 2013 г. Материалите от полуострова са синхронни на тези, открити в крайбрежните селища на траките на нос Атия2 и в м. „Аклади“, близо до н. „Хрисосотира“ (гр. Черноморец)3. Архаичен период Историческите извори за ранната история и градоустройство на Аполония Понтийска са оскъдни и лаконични (Пс. Скимнос, 728–731; Клавдий Елиан, Пъстри истории, 3.17; Аристотел, Политика, 1303.36–38; Стефан Византий- ски, Herodiani Technici reliquiae, 1,259.19). Повечето антични автори споме- нават, че градското ядро е разположено на днешния остров Св. св. Кирик и Юлита (Страбо, 7.319) (обр. 1, № 37). Археологическите данни съответстват в Обр. 1. хронологично отношение на изворовия базис, което се подкрепя и от характе- Карта на проучените обекти на ристиката на разкритите на това място архитектурни останки от обществени и полуостров Скамний. култови сгради4. Аналогична ситуация, като плътност и датировка на археоло- гическите находки, се наблюдава и на полуостров Скамний. Локацията на ран- 1. Ул. „Милет“ № 2 –2а ните материали (краят на VII – VI в. пр. Хр.) припокрива цялата му територия, 2. Ул. „Милет“ № 16 – 18 като в значителна степен надвишава в количествено отношение известните ар- 3. Ул. „Милет“ № 36 тефакти от острова5. На територията на полуострова са открити и най-ранните 4. Ул. „Милет“ № 48 – 50 образци от стила „Дива коза II“, датирани в края на трета – последна четвърт на VII в. пр. Хр.6 Анализът на известните структури предполага, че апойките 5. Ул. „Кирил и Методий“ № 34 усвояват едновременно територията на дн. остров Св. св. Кирик и Юлита и 6. Ул. „Кирил и Методий“ № 36 полуостров Скамний. 7. Ул. „Кирил и Методий“ № 44 На острова вероятно е организирано градското ядро на апойкията, с ос- 8. Ул. „Кирил и Методий“ № 46 новните храмове и обществени сгради, докато на материка е изградена жилищ- 9. Ул. „Кирил и Методий“ № 54 ната и стопанска инфраструктура (обр. 1). 10. Ул. „Кирил и Методий“ № 58 132 11. Ул. „Кирил и Методий“ № 68–70 20. Ул. „Анаксимандър“ № 29 30. Обект „Хаджи Асланова къща“, 12. Ул. „Драва“ № 9 21. Ул. „Аполония“ № 61 ул. „Кулата“ № 1 13. Ул. „Кирил и Методий“ № 35 22. Ул. „Маяк“ № 1–3 31. Обект „Южна крепостна стена“ 14. Ул. „Аполония“ № 54 23. Ул. „Морски скали“ № 27 32. Ул. „Кирил и Методий“ № 11 15. Обект „Стара данъчна“, ул. „Кирил и 24. Ул. „Морски скали“ № 29 – 31 33. Ул. „Аполония“ № 34 Методий“ № 29 25. Ул. „Гларус“ № 14 34. Ул. „Анаксимандър“ № 2 16. Обект „Античен жилищен комплекс“, 26. Ул. „Крайбрежна“ № 5 – 9 35. Ул. „Анаксимандър“ № 3 северно от църква „Св. Георги“ 36. Ул. „Аполония“ № 49 27. Ул. „Рибарска“ № 65 17. Ул. „Изгрев“ № 5 37. Теменос на Аполония, 28. Ул. „Рибарска“ № 53 – 55 18. Ул. „Феникс“ № 3 о-в „Св. Св. Кирик и Юлита“ 29. Ул. „Рибарска“ № 19 – 21 19. Ул. „Феникс“ № 13 – ул. „Анаксиман- дър“ № 28а 133 Първоначалното градоустройствено решение е в непосредствена връзка с пристанището, около което са разположени двете структуро-образуващи зве- на на апойкията. Чрез пристанището се осъществяват търговските контакти с елинския свят и притока на вторични колонисти. Увеличаването на население- то и последвалият икономически растеж през VI в. пр. Хр., създават условия за автономното развитие на апоийкията и превръщането ѝ в самостоятелен по- лис. Към този период на територията на полуострова могат да бъдат отнесени множество археологически структури – фрагменти от зидове, останки от силно нарушени строителни хоризонти7 и битови ями8. Архаичните пластове и нега- тивните структури биха могли да се интерпретират като материални свидетел- ства за обитаване на цялата територия. Фрагментарните елементи от архитектурата на жилищни сгради не позво- ляват реконструкция на плана, размерите и организацията на пространство- то. Каменният градеж на основите, фундиран върху глина или скална основа, доказва стремеж към монументалност. Находките от контекстите илюстрират, че във височина са използвани нетрайни кирпичени материали или плетена дървена конструкция с обмазка. В архаичните комплекси се откриват силно фрагментирани керемиди (солени и калиптери) с матово фирнисово покритие и профили, характерни за VI в пр. Хр. Откритите останки от сгради могат да се интерпретират като жилища, при които преобладава обща ориентация, съ- образена с географското позициониране на полуострова. Архаични жилища са регистрирани предимно в южната и югоизточната част на полуострова, на пър- ва крайбрежна тераса (обр. 1, № 1–9, 30, 31), и в неговата централна част, зае- мана от втора, по-висока тераса, оформяща естествения профил на терена (обр. 1, № 13–17, 33–36). При разкопките на обект „Старата община“ (обр. 1, № 33) е проучена цистерна с отточен водопровод – свидетелство за функционалност и благоустрояване на пространството9. В северната част на полуострова остан- ките от архаични градежи се срещат по-рядко (обр. 1, № 19, 20, 22, 23, 24). В този участък културните пластове се характеризират с относително по-нисък интензитет на находките и степен на запазеност. В западния край, към приста- нищната зона, материалите са епизодични и произхождат предимно от нару- шени насипни пластове (обр. 1, № 28, 29). Характерна особеност на ранните археологически контексти е наличието на тракийска керамика и високата сте- пен на наситеност на шлакови наслоения. Данни за интензивното развитие на металургията като основен приоритет в икономиката на полиса предоставя проученият в южната част на п-в Скамний производствен център с 12 пещи10 (обр. 1, № 30, 31) (кат. 336). За развитие на занаятите, свързани с обработката на метали, свидетелства ковашка пещ11 (краят на VI – началото на V в. пр. Хр.), открита при разкопките на обект „Античен жилищен комплекс“ (обр. 1, № 16). Елементи на инфраструктура, свързана с водоснабдяването на града (керами- чен водопровод от края на VI – началото на V в. пр. Хр.), са регистрирани в южната част на пл. „Черно море“ (нова част на гр. Созопол).  6 Недев, 2016, c. 45–46.  7 Дражева, Недев, 1994, c.  52–53; Класически период Дражева, Недев, 2005, c. 236–237; Гюзелев, 2007, c. 275. През този период е реализиран устойчив градоустройствен модел, повлиян  8 Недев, Дражева, 2007, c. 357–358; от Хиподамовата система, съобразен с мащабите и конфигурацията на терена. Богданова, Недев, 2016, c.  377– Последните археологически проучвания дават основания да се предполага, че 378, обр. 1. уличната система се базира върху централна, надлъжна улица и второстепенни,  9 Гюзелев, 2007, c. 275. 134 Г Р А Д О У С Т Р О Й С Т В О Т О Обр. 2 Жилищна сграда, IV – III в. пр. Хр., Обект „Стара Данъчна“, ул. „Кирил и Методий“ № 29 (сн. L. Damelet) успоредни на нея, ориентирани с отклонение на североизток. Жилищните ин- сули са разположени от двете страни на централната улица. Проучванията на няколко обекта (обр. 1, № 16, 21, 34, 36) дават възможност да се реконструира нейното трасе, относително съвпадащо със съвременната главна улица „Аполо- ния“. Второстепенна улица, южно от централната (съответстваща на дн. улица „Кирил и Методий), е локализирана при разкопките на обекти в централната част на полуострова (обр. 1, № 13, 15, 32). Нейното трасе контактува с площад- но пространство12 (обр. 1, № 15), а северно от него (обр. 1, № 13) минава между две водохранилища13. Площадната настилка е оформена от трамбовани дреб- ни, морски камъни и керамични фрагменти14.  10 Дражева, Недев, 2013, c. 470. Приоритетна роля в организацията на градското пространство през V в  11 Дражева, Недев, 1996, c. 54. пр. Хр. има изграждането на фортификационна система. Градът и постъпите Нешева, et al., 2016a, c. 383–384,  12  към него са подсигурени с мощна крепостна стена и обкована с желязо порта, oбр. 1. защитена от крепостни кули, споменати в историческите извори (Еней Тактик,  13 Дражева, Недев, 1995, c. 91. 20. 4).  14 Нешева, et al., 2016a, c. 383–384. В периода V – IV в. пр. Хр. са датирани множество жилищни сгради, кои- Дражева, Недев, 1996, c. 54–55;  15  то, въпреки тяхната фрагментарност, дават възможност да се проследи интен- Дражева, Недев, 2005, c. 236; Гю- зитета на застрояване в определи зони, и се детерминират някои аспекти на зелев, 2007, c. 274; Нешева, et. al., градоустройството, градския бит и комуникации15. 2016a, c. 383–387. 135 Най-добре проучени са централната, южната и югоизточна част на полуостров Скамний, където се наблю- дава висока концентрация на жилищни и култови сгради. Запазените зидове или части от помещения имат обща ориентация по посоките на света, с отклонение на изток. При обект „Античен жилищен комплекс“ (обр. 1, № 16) са разкрити останки от две сгради, едната с фронт към централната улица, а другата позиционирана към второстепенна, успоредна на нея, като сградите формират част от инсула16. Класическата жилищна сграда е изградена върху не голяма площ, с помещения групирани около вътрешен двор. Основите са от суха, каменна зидария, частично вкопани в терена. Широчината им между 0,30 и 0,80 см дава основание да се предполага, че повечето от сградите имат втори етаж. В приземните части са били съче- тавани жилищни и стопански функции, като в отделни случаи в обема на някои от помещенията са оформени дълбоки изби. Характерен архитектурен елемент от плана на жилището е тясната пастада, оформена към страната на дво- ра. Жилища, които биха могли да се интерпретират като пастаден тип са преобладаващи. В контекста на строи- телните хоризонти, датирани през класическия период, почти липсват архитектурни елементи (бази, колони), по които да определим перистилния тип жилище. В дворните пространства често са оформени цистерни, дълбоко вкопани в материка. В повечето от регистрираните строителни хоризонти са проучени кирпичени деструкции и акумулации от солени и калиптери (лаконски и коринтски тип), които предполагат, че конструкцията на сградата във височи- на е била от нетрайни материали, а покривът (двускатен или едноскатен) е от дървена конструкция, покрита с керемиди. Находките от проучените контексти свидетелстват за ежедневния бит на обитателите и доказват обо- собяване на жилищни и стопански функции в отделните части на сградата. В архитектурата, независимо че тя става по-монолитна, не се наблюдава ордерен градеж. Особеност е по-широкото използване на добре оформени варовикови квадри17. Друга особеност на устройството на територията през този период е липсата на обособени производствени зони. На северния бряг на полуострова, в домашна среда, са регистрирани две пещи за производство на кера- мика от края на V – IV в. пр. Хр. 18. Аналогична ситуация е засвидетелствана и в диаметралната, южна част на полуострова, където са регистрирани такива съоръжения от втората половина на V в. пр. Хр. (обр. 3). В извън- градската зона от този период е засвидетелствана само една пещ, която на този етап остава изолирано явление. Броят на пещите предполага преобладаващ домашен характер на занаятчийското производство, което е в дисонанс с огромния брой керамични находки от градската среда и некрополите. На този етап можем да определим, че в основата на богатството и просперитета на полиса е презморската търговия. Икономическият подем съответства на високата степен на благоустрояване на градската среда, в която важна роля има водоснабдяването19. На територията на полуострова е организирана стройна система от во- досъбирателни съоръжения (цистерни), които са съхранявали атмосферните води. Специфичната геологична структура на скалата и топографските особености на терена, с наклон от изток на запад, дават възможност на аполонийците да изградят система от артезиански кладенци, които задоволявали нуждата от питейна вода (обр. 1, № 2, 3, 8, 13, 14, 16, 18, 21, 23, 24, 26, 34). Важна роля във водоснабдителната система на града изпълнява кера- мичен тръбопровод, който отвежда до подстъпите на града, в цистерна или чешма, вода от района на дн. Райски залив (южно от гр. Созопол). Съоръжението, с дължина над 2,5 км, е изградено на гравитачен принцип, датира в края на V в. пр. Хр., и е без аналог от българските земи. Вероятно е унищожено в резултат на тектонични про- цеси в началото на IV в. пр. Хр. Друг водопровод с дължина на 50 м транспортира воден ресурс от м. „Герена“ до кв. „Харманите“ към относително същата крайна точка. Елинистически период Локацията на останки от жилищни сгради и анализът на археологическия контекст дават основание да се до- пусне приемственост на градоустройството спрямо предходния период. При почти всички проучени обекти са документирани строителни нива от елинизма, чиято стратиграфска позиция е сходна, или малко над тези, от класическия период20. 136 Г Р А Д О У С Т Р О Й С Т В О Т О Обр. 3 Пещ за производство на керамика, втора половина на V в. пр. Хр. (сн. Д. Недев) По отношение на размера и общата ориентация на жилищата не се наблю- дават съществени промени, увеличава се броят на помещенията за сметка на размера, както и плътността на застрояване. При много от сградите в двора, или в приземията, се изграждат по един или няколко зимника, вкопани в тере- на, често с керемидено покритие21 (обр.1, № 3, 8, 10, 15, 16, 18, 24, 29, 30, 35; обр. 2 ). Дражева, Недев, 1995, c. 91; Дра-  16  жева, Недев, 1996, c. 54. Елинистическите градежи в югоизточната част на полуострова се характе-  17 Гюзелев, 2007, c. 274. ризират с масивни зидове, широки между 0,70 и 0,90 см. Предвид особености-  18 Дражева, Недев, 1994, c. 52. те на терена (нисък скалист бряг), може да се предполага, че външните стени на сградите са изпълнявали и фортификационни функции (обр. 4). По отноше- Дражева, Недев, 1995, c. 91; Дра-  19  жева, Недев, 1996, c. 54–55; Дра- ние на строителните материали по-широко е използването на тухли, не само в жева, Недев, 2005, c. 236; Гюзелев, настилката, но и във фасадата на помещенията. Регистрирани са цветни стенни 2007, c. 274. обмазки, варово-гипсови корнизи (обр. 1, № 5, 15), както и фрагменти от де- Недев, Дражева, 2007, c. 357; Не-  20  коративна строителна керамика (сими, челни керемиди и антефикси с релефна дев, Господинов, 2007, c. 354; Гю- украса) (кат. 118–126). Срещат се и фрагменти от мраморни архитектурни де- зелев, 2007, c. 275; Нешева, et. al. тайли, каменни колони и капители в дорийски стил, използвани вероятно при 2016, c. 383–387. строителството на култови или сгради с обществен характер. За наличието на  21 Нешева, et. al., 2016a, c. 383–387. 137 Обр. 4 Жилищна сграда, III – II в. пр. Хр., Хотел „Каза дел маре“, ул. „Кирил и Методий“ № 36. (сн. Д. Недев) гимназион в града ни информира аполонийски декрет от II – I в. пр. Хр. в чест на гимназиарха Айсхрион, (кат. 319). Благоустрояването на градската среда е засвидетелствано и от големия брой на водосъбирателните съоръжения22 (обр.1, № 3, 4, 14, 21, 23, 26, 27, 29, 30, 35), като някои от тях имат хидрофобна обмазка23 (обр.1, № 5, 30, 35). Само едно от тези съоръжения, датирано с материали от края на III в. пр. Хр., може да се интерпретира като кладенец, изграден в opus quadratum, покрит със солени, калиптери и антефикси с релефна украса (обр. 1, № 5). С жилищна сграда вероятно е свързан отточен тръбопровод, от края на III – началото на II в. пр. Хр., разкрит при проучванията на обект „Старата дърводелна“24 (обр. 1, № 8). Резултатите от археологическите проучвания в градската среда на Апо- лония, въпреки фрагментарната запазеност на локализираните в различните зони архитектурни останки, показват стремеж към спазване на традиционните за Средиземноморието принципи на ортогонално планиране и урбанизация. Спецификата се дължи на конкретните топографски характеристики на п-в Недев, Господинов, 2007, c. 356;  22  Скамний, с които са съобразени планировката на уличната мрежа и мащаби- Дражева, Недев, 1996, c. 54–55; те на отделните сгради. Особеностите на градоустройствените решения имат Гюзелев, 2007, c. 275. близки аналогии с градовете от Северното Черноморие, които се развиват в  23 Богданова, et. al., 2018, c. 161. сходен географски и исторически контекст.  24 Дражева, Недев, 2005, c. 236. 138 Г Р А Д О У С Т Р О Й С Т В О Т О КАТ. 118 Сима Глина Градска среда ? III в. пр. Хр. Вис. 23 см, дълж 28 см, дебел. стена 4 см АМ Созопол, инв. № 3444 Сима с Г-образен напречен профил. Изработена е на формовъчен калъп от шамотизирана кафява глина с червеникав оттенък. Основен акцент на релефната украса е глава на Силен с овално лице, ниско чело и къдрави коси. Веждите са извити нагоре, очите бадемовидни, ушите щръкнали – островърхи, брадичката е леко заоблена. Изображението е фланкирано отляво с релефна полупалмета, а отдясно с частично фрагментирана палмета с висок отвесен среден лист и волутообразен растителен орнамент в основата. В долния край релефът завършва с хоризонтален орнамент – плетеница. Непубликувана ДН КАТ. 119 Челна керемида с меандър Глина Градска среда? III в. пр. Хр. Дълж. 23 см, шир. 17 см, шир. на челен борд 7,5 см, дебел. на стена 2,2 см АМ Созопол, инв. № 2587 Фрагмент от керемида с пластична украса. Глината е груба, светло-кафява. Украсата е релефна. В широк пояс от борда редуващи се двоен меандър и шестлъчна звезда. Запазени два сегмента от украсата. Непубликувана ДН 139 КАТ. 120 Керемида Глина Градска среда III в. пр. Хр. Дълж.18,9 см, вис.10,8 см, шир. на борд 2,1 см АМ Созопол, инв. № 2584 Фрагмент от керемида с релефна украса от кафява, с розов оттенък глина. На горната страна е нанесено покритие от кестенява лакообразна ангоба. Челният борд е украсен с широк релефен пояс йонийски киматион и хоризонтални редуващи се астрагалоподбни орнаменти в основата. Крачето в челната си част е украсено с хоризонтална схематично третирана релефна палмета. Непубликувана ДН КАТ. 121 Фрагмент от странична сима Глина Град III в. пр. Хр. Запазена шир. 13 см, вис. 10,3 см, деб. на челната плоча 2,7 см, с релефа 3 см АМ Созопол, инв. № 3705 Върху лицевата плоча на симата в релеф е представена 9 листна палмета. Листата излизат от сърцевина, от двете страни на която са разположени волути. Палметата се е редувала с лъвска глава, от която е запазена част от едноредовата грива и ухото. Устата на лъва е била отворена и е изпълнявала ролята на водосток. Върху една сима са се редували полупалмета, лъвска глава, палмета, лъвска глава, полупалмета. За хронологията на симата е определяща формата на палметата, която е идентична с тази от симите със сатир (кат. 118), документирани в покриви от Аполония и античния обект при Мандренското езеро. Литерат ура : Nedev, 2008, с. 313, обр. 2; BalABanov, 1984, обр. 9. ДС 140 Г Р А Д О У С Т Р О Й С Т В О Т О КАТ. 122 Палметен антефикс Глина Градска среда III в. пр. Хр. Вис. 9,3 см, дълж.15,2 см АМ Созопол, инв. № 2589 Антефиксът е от светлокафява глина с розов оттенък, покрита по повърхността с лакообразна кестенява и бяла ангоба. Има висок челен борд с релефна украса – палмета, фланкирана с волути и S-ове в основата. Непубликуван ДН КАТ. 123 Палметен антефикс Глина Градска среда III в. пр. Хр. Вис.25 см, шир. 21,5 см АМ Созопол, инв. № 2588 Антефикс от кафява глина с пясъчни примеси. Лицевата страна е триъгълна, покрита с бяла ангоба. Украсата е релефна, състои се от двойна палмета, горната с бръшлянов лист в средата, а долната, огледално разположена спрямо нея, е фланкирана от симетрични S-овидни волути. Фрагментиран, слепен. В основата има хоризонтален пояс, ограничен с две слабо релефни линии, запълнен с шнуровиден орнамент. Задната част е фрагментиррана, има сечение на „лаконски тип“ калиптер. Непубликуван ДН 141 КАТ. 124 Фрагмент от басейн на перирантерий Глина Град, Стара данъчна, 2015 Първа четвърт на V в. пр. Хр. Шир. на борда 8,6 см, шир. 12 см АМ Созопол, инв. № 3849 Върху външната повърхност на басейна е изпълнена в релеф декорация от астрагал, йонийски киматион и втори по-малък астрагал. Декорацията има паралели с глинени перирантерии от Месембрия Зони. КАТ. 126 Литерат ура : Нешева, et al., 2016, обр. 3; Ilieva, 2009, Корниз c. 72, обр. 6.8; Iliopoulou, 2015, c. 825. Хоросан ДС Градска среда III – нач. на II в. пр. Хр. Дълж. 7,2 см, шир. 4 см, вис. 2 см АМ Созопол, инв. № 3586 Фрагмент от интериорна стенописна украса от гипсово-варов разтвор с добавка мраморно брашно. Запазеният детайл има U-образно сечение и полихромна украса „плетеница“ в зелен, червен и бял цвят. Непубликуван ДН КАТ. 125 Корниз Глина Градска среда III в. пр. Хр. Дълж. 8,3 см, шир. 5,7 см, дебел. 2,7 см АМ Созопол, инв. № 2586 Фрагмент от керамичен корниз, изработен от светло-кафява глина със следи по повърхността от бяла ангоба. Има U-образно сечение, отдолу е плосък. Запазен е детайл от пластична украса върху лицевата страна – сложна плетеница с три хоризонтални реда точки. Непубликуван ДН 142 Г Р А Д О У С Т Р О Й С Т В О Т О КАТ. 127 Фрагмент от поставка на перирантерий Глина Град IV в. пр. Хр. Запазена вис. 19,5 см, шир. 20 см АМ Созопол, инв. № 2585 Базата на поставката е декорирана с няколко релефни хоризонтални ивици, а в основата на канелираното тяло са щамповани 7- листни палмети. Цялата повърхност е покрита с плътна бяла ангоба. Декорацията на поставката има паралели сред каменни (Делос, Линдос) и глинени (Клазомене) поставки за перирантерии25. Непубликуван  25 Cevizoğlu, 2007, c. 239, 245–246, 248, обр. 4, 9. ДС 143 Т Е О Д О РА Б О Г Д А Н О В А СВЕТЪТ НА ЖЕНАТА О сновен източник на информация относно живота на жената са античните текстове, които разкриват патриархалния морал, характерен за периода. От тях научаваме каква е била концепцията на епохата за идеалната жена. Тя е красива, грижеща се за външния си вид, без да използва средствата на заблу- дата1, трудолюбива, стопанисваща домакинството, от благороден произход, с висок морал, скромна, покорна, подчиняваща се на съпруга си и тиха. Героят на Ксенофонт (Економика, 7.5) Исхомах, с одобрение разказва как неговата съ- пруга била отгледана „да вижда, да чува и говори колкото е възможно по-мал- ко“. Този архаичен идеал е представен в образите на Омировите Андромаха и Пенелопа, които, освен верни съпруги и майки на законния наследник, са и господарки на ойкоса, допринасящи за неговия просперитет. В същото време се срещат такива жени като Деметра, бореща се за Персефона, Атина, която от- казва да се омъжи, дивата Артемида и Даная, все образи на силни жени, които разкриват другата страна на гръцката жена. Такава, която отстоява себе се, като не се бои да бъде красива и сексуално атрактивна. Ежедневен живот През гръцката античност омъжената благородна жена прекарвала своето време в рамките на дома, като единствено можела да присъства на публични места, ко- гато взимала участие в празници и религиозни фестивали. От Ксенофонт (Еко- номика, 7.22) научаваме, че „…бог е направил природата на жената да е по-под- ходяща за дейностите и грижите вътре (в дома), а тази на мъжа – за външните“. На нейните плещи лежали всички отговорности, свързани със домакинството, което за периода може да се определи като самозадоволяващо се. Тя се грижела за приготвянето на храната, съхраняването на необходимите продукти, тъкане- то на платове и шиенето на дрехи. По-заможните семейства притежавали роби, които изпълнявали всички тези задължения под нейните вещи очи и контрол. В повечето случаи обаче, тези отговорности били на съпругата, която била ико- номката на дома. Голямо е количеството и разнообразието на археологическите материали, открити в Аполония, които разкриват този аспект от света на жената – кухнен- ски съдове и рибни скари (кат. 204 до 206), тежести за стан (кат. 201 и 202), на- крайници за вретено, епинетрони и др. Рисувани съдове и теракоти представят жени, приготвящи хляб (кат. 207) и носещи готовата храна (кат. 203). Сред най-важните отговорности на античната гъркиня, около които ней-  1 За каквито са се считали козмети- ното съществуване е фокусирано, нейна основна роля за просперитета и просъ- ката и гримовете. ществуването на ойкоса, е раждането и отглеждането на деца.  2 Reeder, 1995, с.14. Оскъдни са сведенията относно живота на младите момичета, преди те  3 Проблемът е дискутиран в Cohen, да навлязат във възрастта, подходяща за омъжване. Те били възприемани като 1991. временни членове на семейството, които ще бъдат част от друг ойкос, отнасяй-  4 Beazley, ARV2, 571.73. ки със себе си част от фамилното богатство, под формата на зестра. От ранна  5 Lewis 2002, c. 92, обр. 3.1, 3.2. 144 възраст момичетата помагали в домакинските задължения, в отглеждането на своите братя и сестри, някои полу- чавали основни знания как да четат, пишат и смятат (Ксенофонт, Економика, 9.10), които в бъдеще биха им били от полза при управлението на стопанството. В периода между техния пубертет и сватбата, младите момичета биват считани за девойки (παρθένος). Това са физически зрелите, но все още неомъжени момичета, на възраст между 11 и 14 години. На тях се обръща изключително голямо внимание в гръцката култура, като играят важна роля в митологията и творбите на антич- ните автори заради голямото значение, което те имат като продължителки на рода. Тяхната плодовитост симво- лизира бъдещето на общността и нейното оцеляване2, а самите те биват отъждествявани със семейството и дома. През втората половина – края на V в. пр. Хр. се наблюдава промяна на мястото и ролята на жените в соци- ума. Обръща се по-голямо внимание на семейството и религиозните ритуали, които винаги са били в сферата на женските отговорности, което увеличава нейната значимост в обществото. Жената и дейностите свързани с нейния живот стават централен лайтмотив в гръцкото изкуство от края на V в. пр. Хр. Основни иконографски схеми в гръцката рисувана керамика изобразяват сцени от гинекейона – част от елинската къща, предназначена за жената и нейните дейности (кат. 128 и 130) и жени, грижещи се за красотата си, заобиколени от различни тоалетни принадлежности – огледала, съдове за благовония, козметични контейнери и кутии (кат. 131 и 160). Представени са двете основни роли, с които тя бива идентифицирана през класическата епоха. Жената и публичното пространство Животът на благородната жена, посветен на ойкоса, по-голямата част от който тя прекарва в своя дом, не озна- чавал живот на изолация3. В редица случаи тя напускала неговите пределите и взимала активно участие, както в двата ритуала на прехода в нейното семейство – сватбата и погребението, така и в редица религиозни празници и фестивали. Редица антични творби и иконографски изображения върху гръцката вазопис обрисуват и друг образ, този на работещата жена. Аристофан (Оси, 496–9; Лиситрата, 456–8, Жени на празника Tесмофорий, 444–58) спо- менава редица занимания, присъщи на жените – перачки, предачки, шивачки, музикантки, продавачки на раз- лични стоки, свързани с домакинството и тоалета. Иконографските сцени, представящи жени – занаятчийки, са единични4. По многобройни са тези, показващи дами, занимаващи се с търговия на парфюми, като често тех- ните клиенти също са представителки на нежния пол5. Вероятно работещите жени са били представителки на по-бедните семейства, които са били принудени да работят, или робини. Творбата на Ксенофонт „Диалог за сто- панството“ ни кара да вярваме, че благородните дами и съпруги не са посещавали пазари и обществени места. Честно в иконографски сюжети, представящи симпозиум, присъстват жени, свирещи на флейта – авлос (кат. 293), танцуващи и забавляващи пируващите мъже (кат. 229). Позовавайки се на морала на епохата и кон- текста на тяхното изобразяване, тези дами могат да бъдат интерпретирани като хетери, платени компаньонки. В повечето случаи те притежавали физическа красота, музикален талант и необходимото образование, за да задържат интереса на своите клиенти. Религиозен живот Празниците и фестивалите, свързани с религиозния живот, са основната сфера от публичния живот, до която жената е била допускана. Те имат важна роля в нейното съществуване, като ѝ позволяват да напусне пределите на дома и да среща други жени, извън най-близкия ѝ семеен кръг. Тя взимала активно участие, а понякога из- пълнявала основна роля (като жрица), в почитането на култовете към божества – покровители на жената през различните етапи на живота ѝ. Сред култовете особено силно се откроява този към Деметра, богинята на земеделието и плодородието, закрилница на брака и свещения съюз. Един от основните фестивали, почитащи богинята, са Тесмофориите, в основата на който е митът за отвличането на Персефона и броденето на нейната майка, Деметра, символ на трудностите, пред които се изправя една девойка, встъпвайки в брак, заменяйки своя досегашен дом с този на съпруга си, болката от раздялата, която този акт причинява на майката и дъщерята. Тесмофориите са тридневен фестивал, в който са можели да участват единствено омъжени жени. 145 Друг култ, почитан от дамите, бил този към Афродита – богинята на кра- сотата, любовта и плодовитостта. През класическата епоха нейната връзка с брака е много силна, като е очевидна персонификация на булката с Афродита, намерила израз в начина на представянето на младоженката върху рисуваната керамика (кат. 198 до 200). За да бъде завършен преходът на младата невеста от статуса ѝ на девойка към този на омъжена жена, тя трябвало да посвети дарове на богинята, чиято сфера напуска – Артемида6. Друг аспект на нейния култ е като покровителка на раждането и на малките деца. Артемида още бди и над семейния живот и домакинството. Откритите в Аполония Понтийска храмове, светилища, епиграфски и нумизматични паметници, теракоти, както и множеството вотивни дарове, са доказателство, че сред почитаните в града божества се нареждат Афродита, Ар- темида, Деметра и Персефона, Хеката, Гея Хтония и Кибела. Основен бил кул- тът към Аполон Йетрос (Лечител), покровител на града. Ритуали на прехода – сватба и погребение В живота на гръцката жена два са основните моменти на преход, когато тя ос- тавя зад себе си познатия, досегашен живот и навлиза в неизвестното. Това са бракът и смъртта, представени чрез двата ритуала – сватбата и погребението – другите две събития, които позволяват на благородната матрона да бъде видяна на публично място. Бракът е един от най-съдбоносните моменти в живота на жената. Той бе- лежи промяна на нейния статус на девойка (παρθένος) и маркира новата ѝ ини- циация като съпруга и майка (γυνή). Думата γυνή е означавала както жена, така и съпруга, което разкрива основната роля, която жената е имала в обществото – тази на съпруга и продължителка на рода7. Въпреки очакван, бракът е бил силно травмиращ за невеста и нейната май- ка, която не е имала право на глас при избора на младоженеца, който в повечето случаи е бил много по-възрастен от невестата, а често и напълно непознат за нея. Това е събитие, което откъсва младата девойка от досегашното ѝ семейство и тя става член на нов ойкос. Вторият важен ритуал на прехода е смъртта. В класическа Гърция погребе- нието преминава през три основни етапа: протезис (πρόθεσις) или оплакване, екфора (ἐκφορά), представляваща процесията до гроба и самото погребване на тялото (κηδεία). Всеки един от тях включва дейности, които били отговорност и задължение на жената, които продължават и в пост-погребалните ритуали, из- вършвани на третия, деветия и тридесетия ден, когато се слагал край на траура. Направените антропологични анализи на гробни комплекси от некропола на Аполония разкриват че смъртността при жените е най-висока, когато те са на възраст между 20 и 35 години, когато те са в детеродна възраст. Сред предметите, придружаващи аполонийките във вечността, са такива,  6 Даровете включвали играчките на свързани с бита и домакинството, а при по-заможните представителки на соци- младото момиче и кичур коса. ума и различни тоалетни принадлежности – пиксиди (кат. 156–162), огледала  7 Clark, 1998, c. 13. (кат. 165 и 166), пинсети (кат. 168) и козметични субстанции8 (кат. 153 и 155).  8 Bogdanova, 2017. 146 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А С ЛАВА ВАСИЛЕВА Изображенията на жени Р исуваните вази в архаичната и класическата епохи представляват ценен извор за различни страни от света на жените – домашните занимания и простран- Обр. 1. и 2 Детайл от капак на леканида № 260, ството в жилището, грижата за красотата, празниците АМ Созопол (сн. и конкретно сватбата – най-важния преход в техния L. Damelet). живот. Произведенията на коропластиката са друга достигнала до нас група изделия, достъпни и разпрос- транени в ежедневието, които предлагат широк набор от женски образи. Макар и продукт на атически работилници, мо- жем да предположим, че керамиката с фигурална ук- раса в Аполония имала роля на медия, а изображени- ята върху поне част от вазите са служели за модел за аполонийките. Лесно можем да си представим това например по отношение на детайли от оформянето на прическата, украшения или начина на носене на дреха- та. Особено богат на образци в това отношение е капа- кът на леканида с фриз от женски изображения, които представят „господарката“ на дома и нейна „помощ- ница“ (кат. 128) (обр. 1 и 2)1. В допълнение към изо- билните накити, този пример дава добра илюстрация за начина на носене на пеплоса при „помощниците“ и комбинациите в увиването на плътната горна дреха – химатион, над тънкия хитон при „господарките“. По- добно разграничаване в типа дреха съобразно функ- цията в сцената и евентуално социалното положение на жените личи и при лекит от некропола със същата тема (кат. 164). Правата фигура от този пример, както и женските глави, изобразени върху лекитите (кат. 129, 171) дават добра представа за оформянето на популяр- на прическа – вид забраждане със сакос. Обр. 3. Детайлни примери по отношение на драпираните Детайл от дрехи и прическите при жените предлагат и много от теракота от теракотите, открити в Аполония (обр. 3). Хидрофора- гроб № 4 от та (кат. 136) е изобразена като елегантна женска фигу- елинистическа ра в пеплос и с диадема на главата. При кат. 135 личи гробница на модел прическа, която се открива и при други изобра- Пармис и Хегус, жения от къснокласическата и елинистическата епоха АМ Созопол – прибраните коси са закрепени високо над челото в (сн. L. Damelet). обемна „панделка“. Фрагментът с горна част на женска фигура (кат. 134) показва по-традиционно формяне на косите – в нисък кок над тила и обхванати от лента.  1 Oakley, 2000; Lewis, 2002, c. 138–141. 147 В този пример личи характерен начин на увиване на 145) е ярка особеност на предпочитанията на аполо- химатиона, при което той покрива долната част на ли- нийците и вероятно има отношение към разбирания- цето. Този маниер на носене на дрехата е илюстриран та им за отвъдния свят. детайлно в сцена на явно ритуална обстановка – при танцьорките от хидрията с женски изображения от  2 Lewis, 2002, c. 135–138. Аполония (кат. 198).  3 Idem, c. 59–83. Капакът на леканидата и лекитите (кат. 128, 164,  4 Oakley, Sinos, 1993; Lewis, 2002, c. 142–145; Sabetai, 2008. 200) представят още жените в контекста на домашни  5 Sutton, 1998, c. 31–32. занимания. Елегантен стол с облегало (клисмос), или  6 Hermary, 2010b, c. 190–193. без (дифрос), сандък за дрехи или тъкани за дома, ма-  7 Metzger, 1951, c. 44–47; Oakley, Sinos, 1993, c. 45–46. сичка, кутии за накити или тоалетни принадлежности, кошница за предената вълна са сред често срещаните елементи от домашното пространство и в частност на „женските“ помещения (гинекея)2. Понякога тези сце- ни са допълнени от окачени на стената съдове, кърпи КАТ. 128 и други вещи, а срещаните в някои случаи домашни птици предполагат, че конкретното място на сцената е откритото пространство на двора. Червенофигурен капак на лекане Въпреки разнообразните отговорности на жените Глина по отглеждането на децата, грижата за храната, изгот- Некропол на Аполония, разкопки през 1965 г. вянето на дрехите и тъканите за дома (кат. 136, 242)3, 450–425 г. пр. Хр. най-чести върху вазите и в частност върху аполоний- ските примери са сцените, свързани с грижата за красо- Вис. 9 см, диам. 35,2 см тата. Те, от своя страна, могат да имат отношение как- АМ Созопол, инв. № 260 то към ежедневието, така и към празници, специални моменти от живота на жените или конкретно ритуали, Жени в гинекейона. Изобразени са осем женски свързани със сватбата4. Мястото на Ерос в компози- фигури, композирани в групи. Първата обхваща три цията с жени, заети с тоалет, върху големия лекит кат. жени. В центъра е седнала върху стол с облегалка 200, позволява да се предположи подобна идея за сце- (клисмос), млада жена облечена в хитон. Пред нея ната5. Пелике кат. 131 с женска фигура в бяг, следвана друга жена е облечена в двойно препасан хитон. Тя от Ерос, дава друг пример на композиция с вероятна държи в лявата си ръка огледало / къделя и вретено. Зад символична връзка с този важен преход в живота на же- седналата фигура е представена трета жена, облечена ните. Особено представителна в това отношение е сце- в двойно препасан хитон. Тя държи в ръцете си ната на хидрията от некропола на Аполония (кат. 198), ойнохое и фиала. Втората група е от две млади жени, която изобразява вероятно специален момент на бли- представени една срещу друга. И двете са облечени в зост и покровителство от страна на матронална богиня химатион. Едната жена е леко приведена като поднася към младоженка. Жестът, който споделят величестве- на другата клисмос. Втората е права и посочва с дясната ната женска фигура в центъра (може би Афродита) и ръка къде да бъде поставен столът. Третата група е седящата в скута ѝ млада жена, предава идеята за хар- от три жени, като първата е седнала върху клисмос мония, закрила и дори единение, а еротите и женските надясно, като главата ѝ е обърната в противополжната изображения около тях, които танцуват и музицират, посока. Пред нея е изобразен лебед с вдигната към допълват особената ритуална атмосфера на сцената6. нея глава. Пред седналата фигура е седмата жена, Празник или приношение с божествено присъст- която носи в ръцете си кутия. Последната фигура е вие представя още кат. 199. Ерос и вероятно Афродита значително унищожена. Тя се е навела напред към стол с обредна кошница в ръце, са изобразени в светилище, без облегалка (дифрос). маркирано от присъствието на омфалос. И тук, подоб- но на редица други къснокласически произведения от Кръгът на Художника на Фиалата. кръга на Афродита, личи своеобразно преливане меж- Литерат ура : ду божествения и земния свят, при което образите на смъртни жени трудно се различават от спътниците на Reho, 1990, с. 127; Лазаров, 2003, с. 88 и сл., № 23; богинята в композиции на тоалет, празнични приго- Панайотова, et al., 2009, с. 22. товления или обреди7. Силното присъствие на такива ТБ сцени върху лекити от некропола на Аполония (кат. 148 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А 149 КАТ. 129 КАТ. 130 Червенофигурен лекит Лекит Глина Глина Некропол на Аполония Некропол на Аполония в м. Калфата, ПИ 67800.4.303, IV в. пр. Хр. Гроб № 10, 2014 г. Вис. 18,7 см, диам. устие 5,8 см, диам. столче 8,5 см Втората половина на V в. пр. Хр. Запазена вис. 20 см, диам. на столчето 10 см АМ Созопол, инв. № 2509 София, НАИМ, инв. № 9253. На лицевата страна на съда са представени две женски глави със саккос, в профил. Между тях е изобразен Атически червенофигурен лекит със сцена от гинекея – растителен орнамент, ластар. Гърбът е украсен със две женски изображения, едното – с кутия (киботион) сложно профилирана палмета. в ръка. Непубликуван Литерат ура : ТБ Панайотова, et al., 2015, c.14. СВ 150 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А КАТ. 131 Червенофигурно пелике Глина Некропол на Аполония IV в. пр. Хр. Вис. 17,3 см, диам. устие 11,5 см, диам. столче 8,4 см АМ Созопол, инв. № 3553 Сцените от двете страни са ограничени с овоиден фриз отгоре и отдолу. Сцена А: Женска фигура в бяг, следвана от Ерос с разперени крила. Ръцете му са протегнати напред, върху лявата е преметната лента. Пред него жена в ход надясно, в лявата си ръка държи тимпан и дълга кърпа. Сцена Б. Две фигури на млади мъже в мантии. Непубликувано КП 151 КАТ. 132 Фигурално ойнохое Глина Некропол в м. Калфата, УПИ 5040, Гроб № 48, 2006 г. Средата на V в. пр. Хр. Вис. 21 см, диам. устие 5,5 см, диам. столче 10,1 см АМ Созопол, инв. № 3571 Изработено във формата на женска глава. Прищипнатото устие, дръжката и покривалото на косата са покрити с черен фирнис. На главата върху фирниса с бледожълта боя е изрисуван лавров венец. По косата и устните има запазени следи от червен пигмент. Хоризонтален пояс от черен фирнис покрива долната част на стройната шия, стъпила върху равно дъно. Дръжката излиза високо над главата. Косата е представена чрез 3 реда релефни точки над челото. Извитите вежди и големите бадемовидни очи са очертани с фирнис. Лицето с правилен нос, е младежко и нежно. Литерат ура : Панайотова, 2009, с. 56–58, обр. 9–10. КП КАТ. 133 Фигурално ойнохое Глина Некропол на Аполония в м. Калфата Втората половина на V в. пр. Хр. Вис. 14,7 см, диам. на столчето 5,8 см София, НАИМ, инв. № 7594. Атическо фигурално ойнохое с тяло, пластично оформено като глава на млада жена. Косите ѝ са прибрани назад в сакос и увенчани с рисувана лаврова клонка. Литерат ура : Иванов, 1963, № 282 СВ 152 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А КАТ. 134 Теракота Глина Нач. на III в. пр. Хр. Вис. 11 см, шир. 6,8 см АМ Созопол, инв. № 2460 Запазена е горната част на права женска фигура. Има следа от оцветяване с червена боя. Представена е млада жена, обвита в дълъг, богато драпиран химатион, който закрива и брадичката. Косата ѝ е прибрана с лента над челото, прическата е с кок ниско на тила. Лицето, извърнато надясно, е миловидно, с правилни черти. Непубликувана КП КАТ. 135 Теракота Глина Некропол на Аполония, УПИ 5089, гроб № 49, 2006 г. IV в. пр. Хр. Вис. 17 см, шир. 11 см АМ Созопол, инв. № 3345 Изображение на млада жена върху правоъгълна поставка. Облечена с дълъг хитон, тя е приклекналa на лявото си коляно. Лявата ѝ ръка достига до земята, дясната е отпусната на коляното. Косите, централно разделени, с две букли, са привързани с панделка. Несъразмерно голяма глава и дълга шия. Позата е типична за много полпулярната игра с астрагали. Непубликувана КП 153 КАТ. 136 Теракота Глина Некропол на Аполония, УПИ 5089, гроб № 49, 2006 г. IV в. пр. Хр. Вис. 20,3 см, шир. 6,2 см. Поставка 6 х 3.2 х 2 см АМ Созопол, инв. № 2415 Права женска фигура в пеплос стъпва върху правоъгълна поставка. На главата има диадема, дълъг кичур се спуска над лявото рамо. С вдигната дясна ръка придържа хидрия на главата си, а лявата е спусната по тялото. През V – IV в. пр. Хр. статуетки на млади жени, носещи хидрии на главите си (хидрофори) са обичайни за светилищата на Деметра и Персефона8. Непубликувана КП  8 Higgins, 1973, с. 68–69, №№ 61–70. 154 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А Т Е О Д О РА Б О Г Д А Н О В А Тоалетни принадлежности Г рижата за красотата заемала важно място в живота на античната аполонийка. В своя тоалет тя използ- вала скъпи парфюми, козметични средства, редица ин- очите и веждите със сажди от домакинските лампи и огнище, т.нар. асболос (ἄσβολος). Последните били смесвани с масла и нанасяни с помощта на тънки пръ- струменти и пособия, с които поддържала външния си чици или игли, изработени от бронз, кост, алабастър вид и подчертавала красотата си1. и др., като ефектът, който се е постигал, е бил подобен В своята творба „Еротес“ (39) , Псевдо-Лукиан из- на този от съвременните очни линии. Клепачите били броява различните тоалетни принадлежности, прите- украсявани с помощта на зелени и сини пигменти – т. жание на гръцката жена, сред които споменава: нар. „египетско синьо“ (κύανος) (CaCu(Si4O10). Върху „... и подобно на публична процесия скулите и устните си жените нанасяли различни чер- всяка прислужница е натоварена с нещо различно – вени субстанции, които изпълнявали функцията на сребърни леканиди, кани, огледала, ружове – жълта и червена охра (μίλτος) (α-Fe3+O(OH) множество пиксиди, подобно на магазин, (кат. 153), хематит (α-Fe2O3), реалгар (As4S4)3, както и съдчета, пълни с много злини, и пигменти, извлечени от растения и плодове. Често които съхраняват тайните за избелване на зъбите дамите поставяли върху лицата си черни бенки, веро- и почерняне на клепачите“. ятно като допълнителна декорация на бузите или за да прикрият видими недостатъци. Благовонните масла са козметичното средство с Козметичните субстанции били грижливо съхра- най-голямо значение в гръцкия свят. Като вносни и нявани в специални съдове – пиксиди (κυλιχνίς, πυξίς) луксозни стоки, тяхното притежание било символ на (кат. 156 до 159), леканиди (λεκανίς) (кат. 128, 163), то- богатство и просперитет2. алетни кутии (κιβωτός, κιβώτιον, λάρναξ) и малките по Голямо е разнообразието на контейнерите, из- размер гърненца (кат.155) и панички т. нар. „солнич- ползвани за тяхното съхранение – арибали, лекити ки“ (кат. 153)4. От Аполония са известни два случая, (кат. 144 до 147, 151), алабастрони (кат. 150), амфо- когато миди от видовете Acanthocardia aculeata (кат. риски (кат. 149), ойнохоета (кат. 148) и унгвентарии 154) и Mytilus edulis Linne са използвани като контей- (кат. 152), които били изработвани от глина, стъкло, нери за съхранение на грим5. Раковината, като символ алабастър и метал. Характерна черта на тези съдове е на плодородието, е асоциирана с богинята на красота- тясната шийка, позволяваща да се контролира коли- та и любовта Афродита, раждаща се от мида. чеството на ценното масло, което се изливало от съда За изваждането на ценните козметични сред- капка по капка. Съдовете са се затваряли посредством ства от техните контейнери, както и за смесването и тапи, изработени най-често от нетраен материал, веро- ятно корк, дърво, тъкан или керамично капаче. Основен признак за красота и престиж била бе-  1 За тоалетните принадлежности и козметични субстанции, използ- лотата на кожата, индикатор за висок социален статус вани от античната аполонийка, виж Bogdanova, 2016в, c. 27–30 и и достижима единствено за заможните жени, чието 2017, c. 116 -133. ежедневие преминавало на закрито в домовете им или  2 За ролята и мястото на благовонните масла в живота на гръцката под сянката на чадъри (σκιάδειον), когато са изложени жена виж Богданова, 2016, c. 76–90 и Bogdanova, 2017, c. 116 -118. на слънце.  3 Анализите са извършени в катедра „Минералогия, петрография и полезни изкопаеми“, ГГФ, СУ“Св. Климент Охридски“ от Еле- За да подчертаят своята белота, аплонийките из- на Нейкова и Веселина Накова, както и в лабораторията „Rathgen ползвали оловно белило/ оловен карбонат (псими- Labor“, Берлин, последните предоставени от д-р Д. Чернева. тион, ψιμύθιον) (PbCO3) и варовик на прах (калцит)  4 Bogdanova, 2017, с. 118–121, обр. 1, 5–7 и обр. 2.1–4. (CaCO3) (кат. 155), като потъмнявали контура на  5 Idem, с. 126, обр. 3.6. 155 Античните жени проверявали резултата от своите усилия, като се оглеждали в огледала (κάτοπτρον) (кат. 164 до 166), изработени от бронз, чиято повърхност била силно полирана, за да може да отразява (обр. 1)8. Често те имали дръжка от метал, кост или дърво. Данните от некропола на Аполония Понтий- ска разкриват, че тоалетни принадлежности могат да се асоциират предимно с младите омъжени жени, на възраст между 21 и 35 г.9 Те маркират прехода им от детството към сексуалното съзряване и са символ на новата им инициация на омъжени жени (γυνή). Харак- терни са за по-заможните представителки на социума, като са показателни за техния висок социален статус. Обр. 1. Жена с огледало. Детайл от лекит № 3554, АМ Созопол (сн. L. Damelet). нанасянето им върху кожата, жените прибягвали до различни пособия – шпатули, лъжички, четки6 и др. В грижата за своята хигиена и премахване на не-  6 Богданова, 2016b, c. 28 и с. 114, № 71 и Bogdanova, 2017, с. 126–127, обр. 3.7. нужното окосмяване, аполонийките използвани реди-  7 Bogdanova, 2016, с. 59–76 и 2017, с. 123–125, обр. 3.2–5. ца метални инструменти7 – стригили (ξύστρα), пинсе-  8 Богданова, 2012, с. 42–54 и Bogdanova, 2017, с. 121–123, обр. 3.1. ти (τριχολάβις, τριχολάβιον) (кат. 168), тоалетни ножове  9 Жените посвещавали своите тоалетни принадлежности в светили- (кат. 169) и ножици (кат. 167). щата на Афродита, когато тяхната възраст напреднела и те вече не били така красиви (Rouse, 1902, с. 72). КАТ. 137 Фибула – „Тракийски тип“ Бронз Некропол на Аполония IV–III в. пр. Хр. Дълж. 7,5 см АМ Созопол, инв. № 3701 Лъкът е дъговиден, изработен от бронзова тел с кръгло сечение. Иглодържателят е извит с издигнат нагоре, заоблен подобно на луковица край. Непубликувана ДН 156 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А КАТ. 138 Фибула с форма на змия Мед Случайна находка в градска среда. III–II в. пр. Хр. Дълж. 4,2 см, шир. 0,25 см АМ Созопол, инв. № 2312 Лъкът е оформен от медна тел с кръгло сечение, като силно извиващо се тяло на движеща се змия. Главата е заоблена, очите представени като две малки вдлъбнатини. Непубликувана ДН Кат. 139 Фибула с форма на змия Мед Случайна находка в градска среда III–II в. пр. Хр. Дълж. 8 см, шир. 0,5 см, дебел.0,2 см АМ Созопол, инв. № 2407 Лъкът е издължен, изработен от тънка медна лента, отдолу плоска, оформен като извиваща се змия. Главата е елипсовидна, опашката заострена. Липсва иглата, запазени са легла за инкрустации по горната част на тялото. Непубликувана ДН КАТ. 140 Фибула „Тракийски тип“ Бронз Некропол на Аполония IV–III в. пр. Хр. Дълж. 7,2 см АМ Созопол, инв. № 3726 Лъкът е дъговиден, изработен от бронзова тел с кръгло сечение. Иглодържателят е частично фрагментиран, извит с издигнат нагоре и напред край. Част от иглата липсва. Непубликувана ДН 157 КАТ. 141 Фибула „Тракийски тип“ Бронз Некропол на Аполония, УПИ 5101, гроб № 7, 2009 г. IV в. пр. Хр. Дълж. 9,9 см; дълж. игла 8.3 см; диам. игла 0,4 см АМ Созопол, без инв. № Едноспирална фибула с дъговидно извит лък с четириъгълно сечение. Ниско, вертикално краче със сложно профилиран завършек. В основата на бутона има два два релефни пръстена, над които стои издължен конусовиден израстък с топче. Непубликувана КП КАТ. 142 Игла Бронз Некропол на Аполония IV–III в. пр. Хр. Дълж. 5 см, сечение 0,25 см АМ Созопол, инв. № 3708 Игла за шиене от бронзова тел с кръгло сечение и кръгъл отвор за конец. Непубликувана ДН КАТ. 143 Игла Бронз Градска среда IV–II в. пр. Хр. Дълж. 5,3 см, сечение 0,2 см АМ Созопол, инв. № 3719 Игла за шиене от бронзова тел с кръгло сечение, приплесната в края с широк елипсовиден отвор за конец. Непубликувана ДН 158 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А КАТ. 144 Лекит Глина Некропол на Аполония 450–425 г. пр. Хр. Вис. 16 см, диам. устие 3,2 см, диам. столче 3,5 см АМ Созопол, инв. № 3373 Цилиндричен лекит с украса от мрежест орнамент, разположена върху лицевата страна на съда. Шийката, дъното и столчето са покрити с черен фирнис. Непубликуван ТБ КАТ. 145 Полихромен лекит Глина Некропол на Аполония, УПИ 8036, Гроб № 3 375–350 г. пр. Хр. Вис. 16,4 см, диам. устие 4,5 см, диам. столче 5,2 см АМ Созопол, инв. № 3563 Полихромен лекит с позлата. На лицевата страна на съда е представен Ерос, възседнал делфин, с тимпан в ръката. Около него са изобразени две женски фигури. На обратната страна украса от сложно профилирана палмета. Непубликуван ТБ 159 КАТ. 146 Полихромен лекит Глина Некропол на Аполония, УПИ 5072, гроб № 7 375–350 г. пр. Хр. Вис. 16,5 см, диам. устие 4,7 см, диам. столче 5,5 см АМ Созопол, инв. № 3565 Полихромен лекит с позлата. На лицевата страна е представена битка между амазонка, яздеща кон, и грифон. На обратната страна украса от сложно профилирана палмета. Непубликуван ТБ КАТ. 147 Полихромен лекит Глина Некропол на Аполония, УПИ 5172, Гроб № 4 375–350 г. пр. Хр. Вис. 32 см, диам. устие 8 см, диам. столче 11 см АМ Созопол, инв. № 3186 Полихромен лекит с позлата. На лицевата страна е представена Афродита на колесница, теглена от Химерос и Потос, Дионис излегнал се на клине, заобиколен от свитата си. На обратната страна украса от сложно профилирана палмета. Литерат ура : Панайотова, et al., 2009, c. 24–25. ТБ 160 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А 161 КАТ. 148 Ойнохое Стъкло Некропол на Аполония 450–400 г. пр. Хр. Вис. 8 см, диам. столче 2 см АМ Созопол, инв. № 1015 Ойнохое – миниатюра, изработено от синя, плътна, стъклена паста. Украса от концентрични прави и зигзагообразни линии от жълто и светлосиньо стъкло е разположена по тялото на съда. Непубликувано ТБ КАТ. 149 Амфориск Стъкло Некропол на Аполония 450–400 г. пр. Хр. Вис. 6,7 см, диам. устие 2,3 см, диам. столче 0,8 см АМ Созопол, инв. № 3561 Амфориск – миниатюра, изработен от тъмнозелена, плътна, стъклена паста. Украса от спираловидно развиваща се права линия от светлосиньо стъкло е разположена по тялото на съда. Непубликуван ТБ КАТ. 150 Алабастрон Алабастър Некропол на Аполония 450–400 г. пр. Хр. Вис. 14 см, диам. устие 4,7 см, диам. столче 4,6 см АМ Созопол, инв. № 1457 Непубликуван ТБ 162 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А КАТ. 151 КАТ. 152 Лекит Унгвентарий Глина Глина Некропол на Аполония Некропол на Аполония IV в. пр. Хр. III в. пр. Хр. Вис. 16,6 см, диам. устие 3,9 см, диам. столче 6,3 см Вис. 16,6 см, диам. устие 3 см, диам. столче 2,7 см АМ Созопол, инв. № 3570 АМ Созопол, инв. № 2059 Лекит с релефна украса. На лицевата страна е Вретеновиден унгвентарий с украса от концентрични представена многофигурална сцена – жена подпряна пояси в долната част на тялото на съда. на полуколона, брадат мъж и гол младеж похищават две девойки, вляво разположената държи тимпан. На Непубликуван обратната страна – украса от сложно профилирана ТБ палмета. Непубликуван ТБ 163 КАТ. 153 Паничка Глина Некропол на Аполония 450–420 г. пр. Хр. Вис. 2,4 см, диам. устие 5,9 см, диам. столче 3,9 см АМ Созопол, инв. № 3641 Чернофирнисова паничка, съдържаща жълта охра, използвана като козметична субстанция в тоалета на жената. Литерат ура : Богданова, 2016b, с. 28 и 114, № 70. ТБ КАТ. 154 Мида Некропол на Аполония IV в. пр. Хр. АМ Созопол, без инв. № Мида от вида Acanthocardia aculeate, съдържаща следи от червен пигмент, хематит (ɖ – Fe2O3), използван като козметична субстанция. Мидата често се асоциира с Афродита, богинята на красотата и любовта, раждаща се от мида. Литерат ура : Богданова, 2016b, c. 28 и 114, № 71; Bogdanova, 2017, с. 125–126, таб. 3, № 6. ТБ 164 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А КАТ. 155 Гърне Глина Некропол на Аполония IV в. пр. Хр. Вис. 8,4 см, диам. устие 6,7 см, диам. столче 5,2 см АМ Созопол, инв. № 3722 Гърне съдържащо бял пигмент, използван като козметична субстанция в тоалета на жената. Непубликувано КП КАТ 156 Пиксида Алабастър Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 23. Втора половина на IV в. пр. Хр. Вис. 4,5 см, диам. на столчето 8,5 см София, НАИМ, инв. № 7279. Пиксида с цилиндрична форма, профилирана в горния и долния край. Капакът и части от устието не са запазени. Литература: Младенова, 1963с, № 1025 СВ КАТ. 157 Пиксида Бронз Некропол на Аполония, Калфата, гроб № 328 IV в. пр. Хр. Вис. 3,2 см, диам. 4,8 см АМ Созопол, инв. № 3179 Малка цилиндрична бронзова кутия с капак. Дръжката, вероятно направена от дърво, е изчезнала. Литерат ура : Hermary, et al., 2010, c. 257, М 15. ТБ / КП 165 КАТ. 158 Пиксида Глина Некропол на Аполония 360–340 г. пр. Хр. Вис. 5 см, диам. устие 8,1 см, диам. столче 6,2 см Капак: вис. 1,5 см, диам. 8,1 см АМ Созопол, инв. № 3172 Повърхността на съда е покрита с черен фирнис. Върху капака, чрез червенофигурна техника, е изобразена шапка върху стойка. Капакът принадлежи на друг съд. Вътре в пиксидата са открити втора бронзова пиксида и дръжка на четка за нанасяне на козметична субстанция, изработена от кост. На дъното на съда е разположен графит „А“. Литерат ура : Панайотова, et al., 2009, c. 35; 2016, c. 28 и 113, № 68. ТБ КАТ. 159 Пиксида Глина Некропол на Аполония, УПИ 5518, гроб № 162 430–420 г. пр. Хр. Вис. 4,5 см, диам. устие 5,2 см, диам. столче 7,2 см Капак: вис. 3,8 см, диам. 6,1–8 см АМ Созопол, инв. № 3206 Коринтска пиксида от типа „powder pyxis“, декорирана с линейна, хоризонтално разположена украса, представена в бяло и червено. Литерат ура : Bogdanova, 2017, с. 118, таб. 1, № 5. ТБ 166 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А КАТ 160 КАТ. 161 Лекит Стамноидна пиксида Глина Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 392, Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 297 1948 г. 300–280 г. пр. Хр. 460–450 г. пр. Хр. Вис. с дръжките 11,5 см, вис. с капак 12,5 см Запазена вис. 12,8 см, диам. на столчето 6,6 см Диам. устие 5,6 см, диам. столче 4,4 см, диам. капак 6 см София, НАИМ, инв. № 7553. АМ Созопол, инв. № 3166 Атически червенофигурен лекит с изображение на Повърхността на съда е покрита с бяла ангоба. жена, която седи на клисмос с тоалетен съд (племохое) Рамената са украсени с маслинова клонка. Най- в ръка. широката част на съда е украсена с идентичен мотив. Литерат ура : Литерат ура : Иванов, 1963, № 22; Reho, 1991, № 202; Рехо, 1992, Hermary, et al., 2010, 189, № CP 45, таб. 82d, 89b. c. 107. ТБ СВ 167 КАТ. 162 Стамноидна пиксида Глина Некропол на Аполония, УПИ 8036, гроб № 8 Б 375–340 г. пр. Хр. Вис. с дръжките 10,5 см, вис. 8 см, диам. устие 2,5 см Диам. капак 3 см АМ Созопол, инв. № 3642 Рамената на съда са украсени с пояс пръчковиден орнамент, под който следва друг, хоризонтално разположен, с йонийски киматион. Най-широката част на съда е украсена с лавров венец. Долната част на съда и дръжките са покрити с черен плътен фирнис. Капакът е украсен по периферията с вълнообразен орнамент. Непубликувана ТБ КАТ. 163 Леканида Глина Некропол на Аполония, УПИ 5100–7, гроб № 22 430–400 г. пр. Хр. Вис. 3,3 см, диам. устие 6,3 см, диам. столче 3,9 см Капак: вис. 3,6 см, диам. капак 6,9 см АМ Созопол, инв. № 3636 Чернофирнисова леканида, тип „Lykinic“, използвана като контейнер за съхранение на козметични субстанции. Непубликувана ТБ 168 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А КАТ. 164 Червенофигурен лекит Глина Некропол на Аполония, 430–400 г. пр. Хр. Вис. 21 см, диам. устие 5,5 см, диам. столче 10,1 см АМ Созопол, инв. № 3554 Червенофигурен лекит със сцена „Господарка и прислужница“. Литерат ура : Богданова, 2016b, с. 29 и 112, № 65. ТБ 169 КАТ. 165 Огледало Бронз Некропол на Аполония, УПИ 5097, гроб № 5 430–400 г. пр. Хр. Вис. 19,7 см, диам. диск 10,5 см, дебел. 0,2 см АМ Созопол, инв. № 3666 Огледалото принадлежи към т. нар. „пелопонески тип“, при който краят на дръжката е оформен като плосък, полукръгъл медальон. Огледалото и дръжката са изработени като едно цяло. Непубликувано ТБ КАТ. 166 Огледало Бронз Некропол на Аполония, УПИ 5083, гроб № 14 375–350 г. пр. Хр. Вис. 15,45 см, диам. диск 11,4 см, дебел. 0,35 см АМ Созопол, инв. № 3661а Бронзово огледало с украса от две големи волути „еолийски“ тип, свързани чрез седем-листна палмета, разположена на прехода между диска и издатъка за дръжка. От външната страна на волутите е изобразен растителен орнамент. Декорацията е идентична от двете страни на отразяващия диск. Литерат ура : Богданова, 2012, с. 48, обр. 8. ТБ 170 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А КАТ. 167 Ножица Бронз Некропол на Аполония, УПИ 5073, гроб № 16 350–300 г. пр. Хр. Дълж. 15,7 см, шир. 3 см АМ Созопол, инв. № 3689 Остриетата на ножицата са издължени, едностранно заострени, с триъгълно напречно сечение. Непубликувана ТБ КАТ. 168 Пинсета Бронз Некропол на Аполония, УПИ 5173, гроб № 2 425–400 г. пр. Хр. Дълж. 7 см, шир. 0,4 см АМ Созопол, инв. № 3647 Тялото е изработено като едно цяло от тънка, извита лента. Рамената са плоски, леко конвексни в централната част. Литерат ура : Богданова, 2016b, с. 29 и 115, № 75. ТБ КАТ. 170 Гребен КАТ. 169 Кост Некропол на Аполония Нож 430–420 г. пр. Хр. Бронз Дълж. 5,3 см, шир. 3,5 см, дебел. 0,6 см Некропол на Аполония, УПИ 8036, гроб № 8 Б АМ Созопол, инв. № 3661b 375–340 г. пр. Хр. Върху тялото на предмета е Дълж. 16,4 см, шир. 2 см разположена геометрична украса от хоризонтални пояси с орнамент АМ Созопол, инв. № 3645 „птиче око“. Тялото е плоско, с триъгълно Литерат ура : сечение и едностранно заострено острие. Богданова, 2016b, с. 29 и 115, № 73. Непубликуван ТБ ТБ 171 М И Л А Ч АЧ Е В А Накитите П арадоксално или не, за да придобием предста- ва за някои аспекти от ежедневието на хората в древността, често е необходимо да познаваме оби- чаите, свързани с техния задгробен живот. Данните относно накитите в Аполония се базират основно на дългогодишните разкопки в нейния некропол. Той е най-добре изследваният по Западния Понт и към днешна дата са проучени над 2500 гроба, от които ок. Обр. 1. 900 са публикувани1. Основната част от тях се намират Ерот украсява младоженка. Детайл от лекит инв. № 1916, в местностите Калфата и Буджака и обхващат периода АМ Созопол (сн. L. Damelet) от средата на V до средата на III в. пр. Хр. Гробове от последните векове преди Христа са известни от Мор- обици и гривни. Много по-малобройни са по-качест- ската градина. вените сребърни представители. Пръстените обикно- При все това информацията от некрополите не ви- вено имат халка и плочка, върху която често има изо- наги може да се тълкува еднозначно. Пример за това са бражение в негатив, но не е задължително. Откриват накитите от злато, които на практика отсъстват от гро- се и масивни железни екземпляри. Обиците са пред- бовете, включително и през ранния елинизъм, когато ставени основно от различни халковидни типове, сред в съседните Месамбрия и Одесос подобни примери не които са и малкото златни екземпляри – с лъвска глава липсват2. Тази специфична за Аполония тенденция би и с глава на менада (кат. 173, 176). Въз основа на точ- могла да се свърже с предполагаемо законодателство, ното местонамиране на някои макаровидни стъклени ограничаващо показността в погребалната сфера – хи- предмети в гробовете и на иконографски паралели потеза, която е изказана относно надгробните релефи, може да се смята, че и те са били вид обици (Chacheva, каквито липсват в периода от началото на V до начало- 2015а). Сред гривните преобладават отворените, кои- то на II в. пр. Хр.3, но би могла да обясни и ситуацията то често имат пластично оформени краища – конусо- с накитите. Спорадичната поява на златни украшения видни, змийски и животински глави (кат. 174, 175). през класическия период е илюстрирана от един зла- Металните огърлици са засвидетелствани само от два тен пръстен (кат. 177), а през III-II в. пр. Хр. от наки- елинистически златни екземпляра – огърлица от два ти от четири гроба в Морската градина (кат. 172, 173, типа мъниста от края на IV – началото на III в. пр. Хр. 176, 179)4. Засега единствените ранноелинистически и с век по-късна закопчалка от огърлица-верижка (кат. обици с лъвски глави и огърлица от златни мъниста 172). произхождат от гробно съоръжение далеч от „основ- Нанизите от мъниста и други елементи са разноо- ния некропол“5. Заедно с откритите в града златни бразни и не винаги с ясна функция – огърлици, гривни макаровидни предмети (кат. 178), които също може на ръцете и краката или друга. Много често са съста- да се причислят към накитите6, те са предпоставка да вени от монохромни и полихромни стъклени мъниста не изключваме носенето приживе на златни бижута в (кат. 184, 186–189, 191, 192), а понякога включват и древна Аполония, които обаче не са достигнали до нас по-интересни елементи, например скарабеи и скарабо- в гробовете. иди от полускъпоцен камък и стъкло (кат. 194–197). Накитите като цяло са рядкост сред гробните да- Откриват се и мъниста от кост (кат. 193) и глина, как- рове – на фона например на съдовете за благовония и то и раковини от морски охлюви, пробити бронзови други предмети. Сред изработените от метал най-голя- монети и различни пандантиви. Някои елементи ве- мо количество са бронзовите украшения – пръстени, роятно са имали и апотропейни функции и, когато се откриват в гробове на деца, могат да се интерпретират 172 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А като периамма – нанизи от амулети7. Популярността комплект златни накити също произхожда от детски на стъклените мъниста нараства през елинистическа- гроб, може би предполагаемите погребални регулации та епоха, когато нанизите стават по-големи и пищни в не са прилагани толкова стриктно спрямо децата. сравнение с предходния период. Антропологичните анализи хвърлят светлина вър- 1 Венедиков, et al., 1948; Венедиков, et al., 1963; Docter, et al., 2008; ху употребата на накитите, например че пръстени са Hermary, et al., 2010; вж. също Nedev, Panayotova, 2003, c. 123–140 носени предимно от жени и значително по-рядко от 2 Вж. например Tonkova, 1997; Tonkova, 2007; Kiyashkina, Bozkova. мъже (и обикновено на лявата ръка)8. Най-отличи- Marvakov, 2012, c. 102–113 телните и интересни екземпляри обаче, включително 3 Петрова, 2010, с. 265–269; Petrova, 2015, c. 138 единственият златен, са открити в детски гробове. 4 Младенова, 1963b, №№ 906, 908–914, 956. Над 50% от обиците също се свързват с деца, като ин- 5 Богданова, et al., 2017 тересна тенденция е, че по-често се откриват единич- 6 Вж. Chacheva, 2015в. ни екземпляри вместо чифтове. Подобна тенденция се 7 Chacheva, 2016, c. 140–144. наблюдава и при гривните и част от неметалните нани- 8 Chacheva, 2017. зи9. Като се има предвид, че и ранноелинистическият 9 Chacheva, 2015а. КАТ. 171 Червенофигурен лекит Глина Некропол на Аполония IV в. пр. Хр. Вис.12 см, шир.7,5 см, диам. устие 3,8 см, диам. столче 6,2 см АМ Созопол, инв. № 3395 Изработен от бежова глина, покрита с черен, на места кафяв лъскав фирнис. Устието е конусовидно, тялото арибаловидно, стъпва на ниско пръстеновидно столче. На лицевата страна е изобразена женска глава в профил надясно, косите са прибрани под забрадка, кичур се спуска от дясната страна на лицето. На ушите личат обеци. Пред изображението извива волутообразен растителен орнамент. Непубликуван ДН 173 КАТ. 172 Закопчалки от огърлица Злато, полускъпоценен камък, стъкло Некропол на Аполония в Морската градина, гроб № 702, 1949 г. Краят на III – началото на II в. пр. Хр. Макс. дълж. на едната закопчалка ок. 5 см София, НАИМ, инв. № 8028 а, б Съставени са от различни елементи, нанизани на златна тел – полускъпоценни камъни, обхванати от златни пластинки, следвани от овално оформено от златен лист легло, запълнено с бяло стъкло, чиято оригинална форма не е запазена (негърска глава?). Завършващият елемент е ромбовиден камък в златен обков с кукичка. Златните елементи са с фина филигранна украса. Литерат ура : Mladenova, 1963, с. 294, № 909–910; Tonkova, 1997, с. 91, таб. 10; Tonkova, 2007, с. 289, таб. VI, 4; Treister, 2006, с. 521, № 12, таб. 3 МЧ КАТ. 173 Обици, чифт Злато Некропол на Аполония в Морската градина, гроб № 702, 1949 г. Краят на III – началото на II в. пр. Хр. Диам. ок. 3,3 см София, НАИМ, инв. № 8016 а, б Имитация на халковидни обици с глави на менади. Изработени са от тънък златен лист с плоска усукана халка. Връзката между женската глава и халката е прикрита с конусовидно оформена пластинка с изчукана отвътре схематична украса. Завършва с увенчано с бръшлянов венец женско лице. Втората обица е фрагментирана и липсва халката. Литерат ура : Mladenova, 1963, с. 296, № 911–912, таб. 159; Pfrommer, 1990, с. 384 (OR 409); Tonkova 1997, с. 101, таб. V, 1; Tonkova, 2007, с. 290, таб. VI, 1. 174 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А КАТ. 174 Гривна Бронз Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 296, 2002 г. Начало на III в. пр. Хр. Диам. макс. 6,1 см АМ Созопол, инв. № 3331 Масивна гривна с кръгло сечение. Двата ѝ края завършват със стилизирани змийски глави. Открита е в гроб на дете върху глезена на левия крак. Литерат ура : Hermary, et al., 2010, c. 254 (M2); Chacheva, 2015a, c. 16 (B5), обр. 4; Chacheva, 2016, c. 144–145, обр. 6: 6. МЧ КАТ. 175 Гривна Сребро Некропол на Аполония в м. Калфата Краят на V – първа половина на IV в. пр. Хр. Диам. 5,19 см АМ Созопол, инв. № 2409 Масивна отворена гривна с кръгло сечение. Конусовидно оформени краища с радиално разположени врязвания, които преминават в успоредни. Непубликувана МЧ КАТ. 176 Обица Злато Некропол на Аполония в Морската градина, гроб № 63, 1988 г. Краят на III в. пр. Хр. Дълж. 2,8 см, шир. 2,4 см АМ Созопол, инв. № 1789 Халковидна обица с оформена пластично куха лъвска глава, украсена с S-видни филигранни нишки. Халката е единична с украса в единия край, а в другия е гладка и се заостря, за да се закопчае в устата на лъва. Непубликувана МЧ 175 КАТ. 177 КАТ. 178 Пръстен Златни предмети Злато Злато Некропол на Аполония, УПИ 5040, гроб № 46, 2006 г. Градска среда 425–400 г. пр. Хр. V – IV в. пр. Хр. Диам. 1,81 см. Плочка: дълж. 1,31 см, шир. 0,53 см Максимален диам. 3,5 см, диам. в основа 2,8 см, вис. 1,3 см АМ Созопол, инв. № 3777 АМ Созопол, инв. № 3733 Плоска листовидна плочка и халка с кръгло сечение, Златни предмети с форма на двойно пресечен конус и върху която няма изображение. Към момента това е неясно предназначение. Имат широка основа с извит единственият известен златен накит от класическия навън ръб и вдлъбната по средата външна повърхност некропол на Аполония. Открит е в гроб на дете (6– на стените. Наподобяват макарички. 10 г.). Непубликувани Литерат ура : ДН Chacheva, 2017, c. 145, № 1 МЧ КАТ. 179 КАТ. 180 Пръстен Пръстен Злато Бронз Некропол на Аполония в Морската градина, гроб № Некропол на Аполония, УПИ 5089, гроб № 57, 2006 г. 702, 1949 г. Късен V – начало на IV в. пр. Хр. Краят на III в. пр. Хр. Диам. 2,4 см. Плочка: дълж. 1,48 см, шир. 1,09 см Диам. 2,14 см. Плочка: дълж. 1,7 см, шир. 1,4 см АМ Созопол, инв. № 3659 София, НАИМ, инв. № 8015 Мaсивен пръстен с плоска елипсовидна плочка. Изработен е от златен лист. Сечението на халката е В единия ѝ край е оформено дълбоко кръгло плоско отвътре и обло отвън. Елипсовидна плочка стъпаловидно легло (?), до което са врязани буквите (?) с рамка от зрънчест филигран, профилирана над „ХЕ“. халката. Върху нея е поставена релефна пластинка, сега деформирана, изобразяваща бюст на жена (богиня?). Литерат ура : Литерат ура : Chacheva, 2017, c. 147, № 9 Mladenova, 1963, c. 302, № 956, таб. 158; Tonkova, МЧ 1997, c. 101, обр. V, 3; Tonkova, 2007, c. 289, обр. VI, 3 МЧ 176 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А КАТ. 181 КАТ. 182 Пръстен Пръстен Бронз Бронз Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 360, Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 254, 2004 г. 2002 г. 350–300 (?) г. пр. Хр. 375–350 г. пр. Хр. Диам. 1,87 см. Плочка: дълж. 1,17 см, шир. 0,67 см Диам. 2,31 см. Плочка: дълж. 1,73 см, шир. 1,08 см АМ Созопол, инв. № 3698 АМ Созопол, инв. № 3696 Плоска елипсовидна плочка с изображение в негатив Върху елипсовидната плоска плочка в негатив е на права човешка фигура в профил надясно, облечена изобразена седнала човешка фигура с наметало с дълга до земята дреха (хитон). Ръцете са изпънати (химатион) в профил наляво. Открит е в гроб на жена напред и не е ясно дали и какво държат. на лявата ръка. Литерат ура : Литерат ура : Chacheva, 2017, c. 149–150, № 21 Chacheva, 2017, c. 148, № 16 МЧ МЧ КАТ. 183 КАТ. 184 Пръстен Мъниста Бронз Стъкло, камък Некропол на Аполония, УПИ 5089, гроб № 41, 2006 г. Некропол на Аполония Понтика, УПИ 5525, 2008 г., 375–350 г. пр. Хр. гроб № 469, ПИ№ 7535 Диам. 2,4 см. Плочка: дълж. 1,48 см, шир. 1,09 см 400–375 г. пр.Хр. Стъклено мънисто: Диам. 1 см АМ Созопол, инв. № 3664 Каменно мънисто: Диам. 1,7 см Конвексно извита тънка плочка придава. Върху нея в АМ Созопол, инв. № 3693 негатив има неясно изображение на животно – може би заек (?) в профил наляво. Открит е на средния пръст Стъкленото мънисто е със сферична форма, синя на лявата ръка заедно с още два бронзови пръстена. основа и украса от девет синьо-бели двуслойни „очи“. Каменното мънисто е със зеленикав цвят и овална Литерат ура : форма, допълнително загладено от едната страна. Chacheva, 2017, c. 150, № 24 Открити са заедно, най-вероятно в гроб на жена на възраст над 50 години. МЧ Непубликуванио МЧ 177 КАТ. 185 КАТ. 186 Мънисто Мънисто Кост Стъкло Некропол на Аполония Некропол на Аполония, УПИ 5518, гроб № 95, 2007 г. IV –III в. пр. Хр. (?) IV в. пр. Хр. (?) Вис. 0,8 см, диам. 0,8 см, диам. отвор 0,6 см Диам. 1,38 см, вис. 1,52 см АМ Созопол, инв. № 3667 АМ Созопол, инв. № 3668 Кръгло мънисто с широк венец на отвора от двете Двойно, състоящо се от две неплътно слепени мъниста страни, светлозелен цвят със сплесната сферично-овална форма. Оранжева непрозрачна основа, всяко с украса от четири синьо- Непубликувано бели многослойни „очи“. ДН Непубликувано МЧ КАТ. 187 КАТ. 188 Мънисто Мънисто Стъкло Стъкло Некропол на Аполония Понтика, м. Калфата, гроб № Некропол на Аполония Понтика, Морската градина 18 III в. пр. Хр. (?) IV в. пр. Хр. (?) АМ Созопол, инв. № 3683 Вис. 0,9 см, диам. 2,2 см, диам. отвор 1,1 см Сплесната сферично-овална форма. Оранжева матрица АМ Созопол, инв. № 3676 с украса от четири синьо-бели многослойни „очи“. Сплесната сферично-овална форма. Жълто-ранжева Непубликувано основа с украса от четири многослойни синьо-бели „очи“. МЧ Непубликувано МЧ 178 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А КАТ. 189a КАТ. 189b Мънисто Мънисто Стъкло Стъкло Некропол на Аполония Понтика, УПИ 5518, Некропол на Аполония Понтика, УПИ 5525, гроб № гроб № 129, 2007 г. 466, 2008 г. IV в. пр. Хр. (?) 450–425 г. пр. Хр. Диам. 1,96 см, вис. 1,02 см Вис. 2,3 см, диам. 1,74 см, диам. отвор 0,9 см АМ Созопол, инв. № 3684 АМ Созопол, инв. № 3687 Сплесната сферично-овална форма. Оранжева Двойно слепено мънисто, всяко с приблизително непрозрачна основа с украса от пет многослойни очи – цилиндрична форма. Оранжева непрозрачна основа с три единични и едно двойно украса от четири двойни синьо-бели многопластови Непубликувано „очи“ върху всяко мънисто. Две от двойките „очи“ МЧ са бяло-жълто-сини. Непубликувано МЧ КАТ. 190 КАТ. 191 Мънисто Пандантив Кост Стъкло, сребро О-в. Св. Кирик, 2011 г. Некропол на Аполония, УПИ 5084, гроб № 7, 2008 г. Начало на VI до начало на V в. пр. Хр. 425 – 400 г. пр. Хр. Диам. 2,02 см. вис. 0,38 – 0,60 см Вис. с халката 1,45 см, диам. 0,83 см АМ Созопол, без инв. № АМ Созопол, инв. №3706 Овално-пръстеновидна форма. Сечението е плоско от Мънисто в обков. Сферично вътрешната и заоблено от външната страна. На места от мънисто, изработено от външната страна има следи от допълнително светлосиньо стъкло с украса от изрязване (?). четири двойки „очи“, които са Непубликувано изпълнени на пластове (бяло- черно-бяло-синьо в центъра). МЧ Обковано е със сребърна тел, кръстовидно разположена, така че мънистото е разделено на четири сектора, в които горе- долу попада всяка двойка „очи“. Сребърната тел завършва с халкичка за окачване. Непубликуван МЧ 179 КАТ. 192 Мънистa Стъкло Некропол на Аполония Понтика, УПИ 5258, Обредно огнище № 4, 2006 г. 375–350 г. пр. Хр. Диам. 1,24–1,66 см, вис. 0,57–1,16 см АМ Созопол, инв. № 3714 Деформирани от огъня. Две са с оранжева непрозрачна основа и по четири двойни многопластови синьо-бели „очи“. Третото е с тъмносиня непрозрачна матрица и неясна украса – вероятно девет синьо-бели „очи“ (2–1–2). Непубликувани МЧ КАТ. 193 Мъниста Кост Некропол на Аполония, м. Калфата, гроб № 442, 2005 г. Късен IV – начало на III в. пр. Хр. Диам. 1,7–1,9 см, вис. 0,8–1 см АМ Созопол, инв. № 3665 Мънистата са 14 бр. Имат сплесната сферично-овална формa с широка централна перфорация. Открити са в гроб на жена (36–50). Непубликувани МЧ 180 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А КАТ. 194 КАТ. 195 Скарабей Скарабоид Карнеол (?) Египетско синьо Некропол на Аполония, УПИ 5090-VIII, гроб № 11, Некропол на Аполония 2005 г. 600–570 г. пр. Хр. (?) V в. пр. Хр. Дълж. 1,64 см, шир. 1,26 см, вис. 0,74 см Дълж. 1,25 см, шир. 0,85 см,вис. 0,72 см АМ Созопол, инв. № 3694 АМ Созопол, инв. № 3656 Откъм извитата страна е изобразена в релеф негърска Прецизно гравиран скарабей – главата (клипеус) глава. Отдолу в негатив – ходещ надясно крилат лъв с частично липсва, оформени са торакса, крилата обърната назад глава. Отворът за нанизване е изместен (елитри) и краката. Липсва характерното изображение към горния край. Може да се свърже с производството в негатив. Вероятно е бил част от наниз със стъклени и на работилницата в Навкратис.10 керамични мъниста. Непубликуван Непубликуван 10 Gorton, 1996, c. 121–127, Type XXXIV. МЧ МЧ КАТ. 196 КАТ. 197 Скарабоид Скарабоид Стъкло Стъкло Некропол на Аполония, УПИ 5072, гроб № 27, 2005 г. Некропол на Аполония, УПИ 5073, 2005 г. 400–350 г. пр. Хр. Първа половина на V в. пр. Хр. (?) Дълж. 2,29 см, шир. 2,18 см, вис. 1,08 см Дълж. 1,64 см, шир. 1,26 см, вис. 0,74 см АМ Созопол, инв. № 3660 АМ Созопол, инв. № 3663 Планоконвексна овална Плано-конвексна форма с изображение в негатив форма. Откъм плоската страна откъм плоската страна – сфинкс в профил надясно. в профил един срещу друг Ограден е в рамка. Пред него може би има неясна са изобразени лъв и сфинга. малка фигурка (съд, змия?). Пробит е надлъжно за Косата на сфингата е вдигната нанизване. във висок кок, а върхът на Непубликуван крилото ѝ е леко завит. Пробит е надлъжно за нанизване. МЧ Литерат ура : Chacheva, 2015, c. 18 (S10), обр. 7. МЧ 181 Т Е О Д О РА Б О Г Д А Н О В А Сватбата В Древна Гърция бракът е социална институция с важен обществен и личен характер. От една страна той е от голямо значение за целия социум, осигуряващ най-важният момент при прехода на младата невес- та от παρθένος към γυνή, като чрез нея тя символично отмивала своето девичество. Ритуалната баня се е из- неговото просъществуване и просперитет. От друга е вършвала с вода, донесена от свещена река или извор едно от най-значимите и съдбоносни събития в живо- в специални за целта тоалетни съдове, като се считало, та на гръцката жена, представляващ ритуал на прехо- че тя ще донесе плодовитост на младата невеста. След да, който маркира промяната на статуса ѝ на девойка това е започвала подготовката на тоалета на младата (παρθένος) и новата ѝ инициация като съпруга и майка невеста, следващият физически акт, разкриващ но- (γυνή). вия ѝ статус. В него огромна роля заемат тоалетните В античната литература темата за сватбата е ши- принадлежности, с чиято помощ тя била парфюми- роко засегната. Тя е представена като драматично за рана, гримирана и нагиздвана. Сватбата е времето за младата невеста събитие, което я откъсва от позна- най-екстравагантното и богато украсяване в живота на тата ѝ среда и нови, неизвестни отговорности падат античната гъркиня. Булката е превеждана през цялата на плещите ѝ. Митът за отвличането на Персефона в церемония от по-възрастна, омъжена жена – нимфеу- подземното царство от Хадес, докато нейният баща, трия (νυμφεύτρια), чиято роля е изпълнявана от май- Зевс, знае за неговите намерения, описан в творбата ката на младоженката или нейна сестра. От Плутарх на Хезиод „Теогония“ (914) и Омировия „Химн към (Моралии, 138b) научаваме, че е възможно това да бъде Деметра“1, е показателен за сватбите. Често майката не и жрица на Деметра, която вероятно е разглеждана е имала право на глас при избора на младоженеца. Не като персонификация на матроната, в която булката е случаен фактът, че в гръцката вазопис сватбата и от- ще се превърне. вличането имат сходна иконография2. Многобройни са сцените в гръцката червенофи- Античните автори описват сватбата като триднев- гурна иконография, които разкриват подготовката на но събитие, с различни ритуали, извършвани през от- млада жена за този така важен в живота ѝ ден (Обр. 1). делните дни. Във всички тях централна фигура е булката, заобико- През първия ден, проаулия (προαύλια), бъдещата лена от нимфеутрията и други жени, които ѝ подават невеста се сбогува с детството си, като дарява своите съдове за благовония, тоалетни кутии или ѝ придър- играчки и кичур от косата си на Артемида. С този си жат огледало, в което тя се оглежда. Понякога младата акт тя иска примирие от богинята, с цел безопасно невеста е представена гола до кръста, похват, който се напускане на нейната сфера и преминаване към тази, наблюдава при изобразяването на Афродита (кат. 198, принадлежаща на Афродита3. По време на сватбения 199, 200, 145 и 147) (Обр. 2). Неизменен елемент от ритуал играчките биват заменени от предметите, сим- тези сцени е присъствието на Ерос, който ѝ асистира волизиращи новия ѝ статус на омъжена жена, сред при подготовката на нейния тоалет или просто пърха които от голямо значение са принадлежностите, свър- наоколо, като символ на любовта на младата двойка. зани с нейния тоалет и красота. Мощните инструмен- Други елементи, които загатват това, са лебедите, шар- ти на Афродита, които я правят сексуално атрактивна, фовете, висящи от ръцете на компаньонките на невес- идват в нейните ръце4. тата и ластарите, все символи на Афродита. Често този Вторият ден от ритуала е самата сватба, гамос сюжет бива наричан „градината на Афродита“ или (γάμος). Тя започва с ритуално пречистване под фор- „светът на Афродита“. Това е свят на романтика, удо- мата на сватбена баня (λουτρὸν νυμφικόν), която е волствия, красиви младоженци, на парфюми, гримове 182 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А и луксозни тоалетни принадлежности, който създава една идеализирана картина на сватбата, целяща да ус- покои младата невеста5. В края на този втори ден от сватбата, след като е приключило пиршеството, осигурено от бащата на не- вестата, настъпва най-драматичният за младоженката момент, в който тя трябва да се раздели със семейст- вото си и да бъде отведена в новия си дом. Ритуалът на раздяла е много близък до този, извършван при погребенията. И в двата случая той е под формата на процесия, а съпровождащите песни са близки като структура и форма до оплакването6. Върху рисувани тоалетни съдове са представени сватбени процесии, водени от нимфеутрията, следвана от младата двойка, като невестата най-често е водена за ръка от младоже- неца7, поставена върху каляска или кон. След тях са изобразени другите участници в празника, роднини и приятели, които носят в ръцете си предметите, които ще са необходими на младата жена в новия ѝ живот и които символизират новия ѝ статус. Сред тях са пред- мети, свързани с домакинството, както и множество тоалетни принадлежности. Обр. 1. На третия ден от сватбата, епаулия (ἐπαύλια), мла- Сцена на сватба. Детайл от лекит № 1916, АМ Созопол доженката е посещавана от роднини и приятелки, кои- (сн. L. Damelet). то ѝ поднасят своите дарове, също наричани ἐπαύλια, сред който се присъстват леканиди, парфюми, сапуни, гребени, алабастрони, тоалетни кутии, контейнери за козметика и огледало, основен атрибут на булката и символ на Афродита. Това са предимно принадлеж- ности, асоциирани с жената, които ѝ помагат в риту- ала ѝ на разкрасяване и я правят сексуално атрактивна за нейния съпруг, което ще осигури продължението на рода и социума. Тяхното пристигане в новия ѝ дом маркира края на нейния преход и са символ на новия ѝ статус на омъжена жена.  1 Издание Athanassakis, 1976.  2 За задълбочена дискусия върху проблематиката виж Jenkins, 1983.  3 Oakley, Sinos 1993, с. 12.  4 Redfield, 1982, с. 194.  5 Kousser, 2004, с. 97–113.  6 Alexiou, 1974; Jenkins, 1983, с.142. Обр. 2.  7 Oakley, Sinos, 1993, обр. 82, 85. Сцена на сватба. Детайл от лекит № 3185, АМ Созопол (сн. L. Damelet). 183 КАТ. 198 Червенофигурна хидрия Глина Некропол на Аполония, Калфата, гроб № 345, 2003 г. 370–360 г. пр. Хр. Вис. 42 см, шир. 32 см АМ Созопол, инв. № 2503 Хидрията принадлежи към групата „Аполония“. Столчето носи на дъното врязани буквите ΕΥΔΡΙ, придружени допълнително от един знак, който е трудно да се чете. На 13,5 см от дъното яйцевиден фриз, висок на 1,6 см, отбелязва долната граница на фигуралната украса. Върху фирниса пред палметата на лявата дръжка има следи от ови, оставени от друг съд по време на печенето. Фигуралната сцена заема по-голямата част от тялото на съда. В центъра – „двойка“ жени, седнала върху скала пред малко дърво. По-голямата фигура държи на колене си малка гола фигура, оцветена в бяло. Тя вдига над главата си воал, който малката фигура държи с лявата си ръка и прикрива скута си. Вляво от „двойката“ танцьорка се движи наляво, като се обръща към двете фигури. Тя носи воал, а на късата ѝ вълниста коса е поставена диадема, съставена от 10 топчета. Над нея един летящ Ерос държи заоблен предмет с висулка, най-вероятно огърлица. Отдясно на двойката друга танцьорка в същата поза като първата, с пръстен на безименния пръст; долната част на лицето ѝ е забулена. Тя носи диадема, състояща се от шест топчета. Един Ерос лети зад нея към „двойката“ (горната част на тялото и лицето са повредени); гол и оцветен в бяло, той държи огърлица с три топчета. По-далеч наляво, над една патица, стои танцьорка, облечена в широка дреха. Тя носи обица на лявото ухо и диадема на главата. От дясната страна на сцената седнала на стол музикантка свири на авлос. Вдясно от нея една жена, поставена по-високо, танцува и свири на тимпан. Тя носи гривна на китката и огърлица от седем топчета. За разлика от другите, нейната диадема е само рисувана. Сцената напомня празник на открито (подсказан от присъствието на дърво) в чест на „войката“ или на голата фигура на коленете на другата. Романичният контекст е подсказан от двата Ероса и подсилен от присъствието в задната част на вазата на трети Ерос, чиято позиция сред растителните ластари всъщност няма реален еквивалент в атическата червенофигурна керамика. Фактът, че танцьоркитете са забулени, е оригинален елемент на този празник, но вниманието първо се привлича от централната група, с голямата женска фигура, облечена в ориенталски дрехи, държаща на колене по-малка гола жена. Мотивът е засвидетелстван в Атина през последната четвърт на V в. Пр Хр. в различни сцени. Най-близкият пример за съда от Аполония обаче е една червенофигурна хидрия от Египет, където две жени държат воал зад себе си. Тази, която е гола, скрива скута си с тъкан. Най-вероятно е Афродита с една бъдеща булка. AH Литерат ура : Панайотова, et al., 2009, с. 30–31; Hermary, et al., 2010, с. 190–193, № CP 47, таб. 16d, 91, 92. ТБ 184 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А 185 КАТ. 199 Червенофигурен лекит Глина Некропол на Аполония, УПИ 5100, гроб № 2 375–350 г. пр. Хр. Вис. 28 см, диам. устие 7,5 см, диам. столче 9,9 см АМ Созопол, инв. № 3185 Червенофигурен лекит с полихромна украса. Представена е сватбена сцена – невестата с обредна кошница (канун), предназначена за дарове, поднасяни на боговете преди сватбата. Литерат ура : Панайотова, et al., 2009, с. 26. ТБ 186 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А КАТ. 200 Червенофигурен лекит Глина Некропол на Аполония 375–350 г. пр. Хр. Вис. 15 см, диам. устие 6 см, диам. столче 9,7 см АМ Созопол, инв. № 543 Червенофигурен лекит с полихромна украса. Представена е сцена от цикъла „градината на Афродита“. Непубликуван ТБ 187 Д И М И Т Ъ Р Н Е Д Е В , Т Е О Д О РА Б О Г Д А Н О В А Домашната вселена Р езултатите от археологическите проучвания на ан- тични жилища от Аполония, предвид ниската сте- пен на запазеност и фрагментарността на архитектур- обмазки, останки от подова настилка и луксозна кера- мика, биха могли да се интерпретират като по-пред- ставителни за античната къща, с вероятни функции на ните елементи от планировката на сградите, не дават андрон. Предполага се, че жилищните части, разпо- достатъчно възможности за цялостна реконструкция ложени традиционно в южното крило на втория етаж на бита на техните обитатели. Частични изводи са въз- на дома, са спалните и стаите за децата. В тази част от можни на база анализ на характеристиката на отделни- сградата е предполагаемият гинекейон3. Хипотетич- те помещения, съобразно тяхната функция и позиция- ната позиция на тази специфична част от античното та им в общата планировка на сградите. Допълнителни жилище, преназначена за жените, може да се определи данни предоставят и находките със специфично пред- при някои от жилищните комплекси чрез находките назначение, открити в конкретни стратиграфски пози- от луксозна керамика, свързана с тоалета (леканета, ции и археологически контексти. фрагменти от пиксиди и лекити). Жената е основен Регистрираните жилищни сгради в градската сре- субект в грижата за дома, отглеждането на децата и да на Аполония са с неголяма площ, вероятно обита- ежедневните домакински задължения. Тя изпълнява вани от една фамилия. Най-голям брой помещения от дейностите по съхраняването и обработката на храни- плана на антични къщи от IV – II в. пр. Хр., са разкри- телните продукти, както и тези свързани с домашните ти при разкопките на обекти „Античен жилищен ком- занаяти4. плекс“1 и „Стара данъчна“2, в централната част на п-в Археологическите данни показват, че кухненските Скамний. Сравнително добре запазени, с масивни зи- и стопански помещения са обичайно ситуирани в при- дове са и жилищата в югоизточната част на полуостро- земните или избените части на античното жилище. В ва, въпреки че от плана им са изследвани не повече от жилищна среда са засвидетелствани останки от две до- две до три помещения. Останките от жилищно строи- машни пещи5. Едната е открита в обема на помещение телство в северната и западната части на полуострова VI (част от южното крило на сграда)6, документира- като цяло са фрагментарни, но показателни по отно- на при разкопките на обект „Античен жилищен ком- шение плътността на застрояването през V – II в. пр. плекс“. Следи от домашна пещ са засвидетелствани и Хр., въпреки по-неблагоприятните климатични осо- на обект „Морски скали“7. Анализът на археологиче- бености на тези зони. Археологическите материали от ските структури от градската среда на Аполония и ма- тези контексти, предоставят известни възможности и териалите, произлизащи от техните непосредствени основание за определяне на функциите на отделните контексти, дават възможност за частична реконструк- помещения в античната къща. От античните автори ция на някои специфични елементи от интериора на научаваме, че те са разположени така, че „…да дават кухнята, типологизиране на използваните готварски най-удобно пространство за онези, които живеят в съдове и тези за съхраняване на хранителни продукти. тях“ (Ксенофонт, Економика, 9.3), като сред тях при- В жилищните контексти най-често се открива обикно- състват всекидневна, мъжко (андрон) и женско (гине- вена кухненска и трапезна керамика – (местни) пани- кейон) отделение, спални, помещения за съхраняване ци, дълбоки купи, рибни блюда и скари, гърнета и кани и приготвяне на хранителни продукти и покъщнина с голяма вместимост, изработени от груба глина. Като (Ксенофонт, Економика, 9.2–8). относителен дял по-малобройни са находките от лук- Натрупаният емпиричен материал от Аполо- созна чернофирнисова и рисувана керамика (VI – II в. ния не дава достатъчно възможности за сигурно де- пр. Хр.). Срещат се и фрагменти от съдове за термична терминиране на съставните части на дома. Помеще- обработка, комбинирани за приготвяне на храна или ния с по-големи размери, в които са открити стенни отопление (кат. 204). От акваторията на Аполония е 188 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А известна каменна печка – вероятно част от оборудва- костни плочки от калкан. Свидетелство за ролята на нето на камбуз (корабна кухня). Фигурална теракота риболова са често срещаните в жилищни контексти от V в. пр. Хр. с изображение на пещ за хляб (кат. 207), находки от рибни блюда (кат. 333), бронзови рибар- открита при разкопки в некропола в местността „Хар- ски куки (кат. 328, 329), оловни тежести за въдици и маните“, допълва представата за организацията на ан- керамични тежести за мрежи (кат. 330–332b). тичната кухня8. Съчетаването на жилищни и стопански функции В контекста на горели пластове или в насипа на в приземните етажи на античните сгради е показател- домашни и производствени пещи, от южната, цен- но, както по отношение на помещенията, включени в тралната и северна част на полуострова9, са регистри- плана, така и от археологическите материали, произ- рани овъглени карбонизирани останки от зърнени лизащи от техния обем. Често се откриват фрагменти храни. Подобни се срещат в насипите на битови ями от питоси, амфори, големи кани за вода или вино, хро- и стопански съоръжения, определени като зимници. мели, сечива, керамични тежести за стан (кат. 201, 202) Резултатите от археоботаничните анализи на наслое- и фрагменти от епинетрони. В някои от водоснабди- нията от жилищна среда и непосредствените наблю- телните съоръжения са разкрити значителни депозити дения, доказват широко използване на зърнени про- от амфорна тара, чиято бройка варира от сто до пет- дукти: едно – и двузърнеста пшеница, просо, ечемик стотин амфори, определени по дъната16. Голямото ко- и др. Срещат се костилки от грозде, бадеми, лешници личеството амфорен амбалаж предполага, че в жилищ- и останки от бобови култури. Индиректно доказател- на среда са оформяни по-големи по размер складови ство за хранителния режим на древните аполонийци помещения, собственост на богати търговци. Цистер- и използваните храни са антропологичните10 и архео- ната, открита в обект на ул. „Кирил и Методий“ № 35, ботаничните проучвания на контексти11 (скелетни ос- след прекратяване на използването ѝ като водоснаб- танки и обредни огнища) от некропола на Аполония, дително съоръжение, е запълнена с повече от 2000 V–III в. пр. Хр. Сред консумираните храни широко са съда, между които голямо количество амфори, лампи, застъпени традиционните плодове – грозде, смокини, нар, ябълки, круши и др., както и импортни такива, характерни за Средиземномориетo, каквато е пиния- та12. За ролята на лозарството и винопроизводството  1 Дражева, Недев, 1994, с. 52; Дражева, Недев, 1995, с. 54; Дражева, в икономика на града свидетелстват големите лозови Недев, 2003, с.107–108. масиви, регистрирани в местностите „Калфата“, „Ко-  2 Нешева, еt. al., 2016а, с. 383. ренята“ и „Солинария“13.  3 Дискусия относно гинекейона в античната къща вж. Lewis, 2002, с. При проучванията на негативни структури (бито- 135–138. ви ями) от периода VI – II в. пр. Хр. и водосъбирателни  4 Lewis, 2002, с. 59–91; Rotroff, Lamberton, 2005, с. 32–39. съоръжения от V – II в. пр. Хр. се откриват депозити  5 Дражева, Недев, 1994, с. 52. на остеологични материали от животински произход  6 Дражева, Недев, 1995, с. 54. със следи от вторична обработка, както и голямо коли-  7 Дражева, Недев, 1994, с.52. чество черупки на миди и стриди. Анализът на мате-  8 Иванов, Недев, 2014, c. 273–275. риалите предполага, че в диетата на античните жители  9 Останките са открити при проучването на следните обекти: Дра- жева, Недев, 1994, c. 52; Дражева, Недев, 1995, c. 54; Дражева, Не- на Аполония важно място заемат животинските про- дев, 2003, c. 107–108; Дражева, Недев, 2013, c. 468–470; Нешева, дукти14. Преобладават кости от дребни преживни жи- еt. al., 2016а, c. 383. вотни – овце и кози, докато костите от домашно прасе  10 Keenleyside, et al., 2006, c.1205–1215. и едри преживни животни са по-малобройни. Срав-  11 Попова, Крумова, 2015, c. 21–34. нително по-рядко се срещат остеологични останки на  12 Ibid, c. 27–28. птици и дивеч (сърни, диво прасе и дребни бозайни-  13 Недев, Лещаков, Занева, 2008, c. 310–311, oбр. 2; Богданова, et al., ци)15. Широко застъпени са черупките от стриди, чер- 2017, c. 245–247, oбр. 1, 3; Панайотова, Дамянов, 2016, c. 394– 395, oбр. 1, 2. на черноморска мида и ракообразни. Предвид харак-  14 Анализът е извършен от д-р Л. Нинов, НАИМ-БАН. тера на костните останки от риби, сравнително рядко  15 Нинов, 1995, 87. се откриват предимно хриле, фрагменти от гръбначни  16 Дражева, Недев, 1994, c. 52; Дражева, Недев, 1995, c. 91; Дражева, кости на едри екземпляри, между които и островърхи Недев, 1996, c. 54; Дражева, Недев, 2005, c. 236. 189 тежести за стан и луксозна трапезна чернофирнисова изображения на бик, фалоси, изработени от дръжки и рисувана керамика17. Предвид големите размери на на родоски амфори (един с вотивен надпис, посветен съоръжението (5 х 5,4 м, дълбочина 3,6 м), е допусти- на Приап) и др. мо предположението за обществените му функции. Произведения на малката статуарна пластика – Броят и характеристиката на находките предполага фрагментирани и цели фигурки на петлета, гълъби, съществуването в непосредствена близост на търгов- костенурки, фигурки на бик и овни, букефали, както и ски складове. кукли – марионетки и миниатюрни съдчета в домашен През елинистическия период (III – началото контекст (кат. 247–263) – биха могли да се интерпре- на I в. пр. Хр.) в приземните части на сградите или в тират като детски играчки, които допълват представи- дворното пространство, с каменна зидария са оформя- те ни за домашното ежедневие. ни зимници за съхраняването на домашен инвентар18. Въпреки многобройния емпиричен материал, Находките от обема на тези структури включват както придобит в резултат на спасителните археологически груби керамични съдове за домакинството, така и тра- проучвания в старата част на град Созопол, на този пезна керамика. Вероятно изграждането на подобни етап проблематиката, свързана с особеностите на до- съоръжения е свързано с презастрояване на градската машната среда в нейните стопански и културни изме- площ и насочването през втората половина на III–II в. рения, е дискусионна и непълна, предвид липсата на пр. Хр. на жители от периферията на Аполония към добре запазени и напълно проучени архитектурни жи- укрепената градска част, предвид нестабилната поли- лищни комплекси. тическа обстановка. Важен елемент в организацията на домашното пространство е формирането на специфична духов- на атмосфера, стимулираща сплотяването на ойкоса в Дражева, Недев, 1995, c. 91.  17  конкретната защитена среда, съответстваща на тради- Нешева, еt. al., 2016a, c. 383–384, oбр. 1; Нешева, еt. al., 2016b,  18  ционните религиозни представи на социума. Опреде- c. 388–389, oбр. 2. лена роля в това отношение имат домашните култове. На този етап не са открити епиграфски свидетелства, помещения с култов характер или останки от домаш- ни олтари, които да потвърждават и конкретизират съществуването на подобни религиозни практики. Косвен източник на информация са находки от малка теракотна пластика с изображения на божества с ха- рактерни религиозни атрибути, открити в контекста на жилищни сгради на територията на полуостров Скамний. Най-ранните теракоти, датирани във вто- рата половина на VI в. пр. Хр., са от иконографският тип „жена седнала на трон“, с изображения на Деметра или Кибела и т.нар. „патекоси“ -мъжки фигури свърза- ни с плодородието (кат. 20). През класическия период се срещат изображения на Кибела с лъв в скута и ха- рактерна тиара на главата, споменатият иконографски тип „жена седнала на трон“, малки идоли, работени на ръка, с подчертани полови органи, както и теракоти от типа „храмово момче“. По-разнообразни са култовите фигурки от края на IV – II в. пр. Хр. Сред тях се сре- щат изображения на Хелиос, Херакъл, Афродита, пан- дантив на Хеката, оловни букрании (апотропеи), меда- льони на Артемида, зооморфни керноси, с пластични 190 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А КАТ. 201 а КАТ. 201 b Тежест за стан Тежест за стан Глина Глина Градска среда Градска среда IV в. пр. Хр. IV в. пр. Хр. Вис. 6,2 см, основа 5,9 х 4,6 см Вис. 4,8 см, основа 3,9 х 3,6 см АМ Созопол, инв. № 2594 АМ Созопол, инв. № 2595 Тежест за стан от светло-кафява с розов оттенък фина Пирамидална тежест с два отвора от светлокафява глина. Има форма на двойно пресечена пирамида с глина. В горната част има елипсовиден печат – два хоризонтални отвора в горната си част. Отгоре глава на Атина с шлем, надясно. е щемпелован елипсовиден печат – глава на Атина с шлем, надясно. Непубликувана Непубликувана ДН ДН КАТ. 201 c Тежест за стан Глина Градска среда IV в. пр. Хр. Вис. 6,1 см, основа 3,4 х 3,6 см АМ Созопол, инв. № 2597 Пирамидална тежест от сива глина с примеси. Има отвор и елипсовиден печат в горната част-Херакъл в цял ръст, в дясната ръка държи кривак. Непубликувана ДН КАТ. 201 d Пирамидална тежест за стан Глина Градска среда VI в. пр. Хр. Вис. 5,7 см, основа 3,8 х 3,4 см АМ Созопол, инв. № 2598 Пирамидална тежест от сивокафява груба глина. В горната част има елипсовиден печат-глава надясно. Непубликувана ДН 191 КАТ. 202 Прешлени за вретено Глина Градска среда VI в. пр. Хр. Конусовидни: вис. 2–3,5 см, диам. 2–3 см; биконични: вис. 2,8 см, диам. 2,5 см; кръгли: вис. 0,5–1,5 см, диам. 2,5 – 3 см АМ Созопол, инв. № 3723, 3724, 3725, 3736, 3737, 3721, 3728, 3729, 3730, 3731 Прешлени за вретено – 4 бр. конични, единият рисуван, 3 бр. биконични и 3 бр. кръгли. Непубликувани ДН 192 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А Л О РА Н К Л А К Е Н Кухнята в Аполония З а всички общества храненето е действие, натоварено с особен смисъл в социален и културен план. (тагенон, τάγηνον). Впрочем, тъй като кухнята късно получава свое запазено пространство, тези съдове по-рядко. По този начин, незави- симо че тенджерите също се поя- вяват през VI в. пр. Хр. в гръцкия Навиците на хранене могат да бъдат трябвало да бъдат лесно преноси- континентален свят, използването силен белег за идентичност, както ми по време на съвместната работа. им в Аполония започва едва през V и начин за социално разгранича- Поради това още от края на VIII в. в., като при това остава твърде ряд- ване в рамките на едно и също об- пр.Хр. плоското дъно на гърнетата ко както в домакинството, така и в щество. При гърците обичайното се заобля и се появяват множество погребалните церемонии. Така апо- ежедневно хранене се отличава със приспособления за готвене (кръг- лонийците отдават явно предпочи- сдържаност. То се състои от ситос ли и полукръгли поставки, ласана / тание на гърнетата и по този начин (σῖτος), основна храна от житни кул- λάσανα, скари, различни мангали), проявяват известен консерватизъм тури (мазa (μάζα/μᾶζα) или хляб), и които позволяват мобилност на ар- и особен вкус към кашите, включи- (ὄψον) – добавка от растителен или хаичната и на класическата гръцка телно в рамките на погребални об- животински произход1.  кухня.5  реди в памет на мъртвите.  В домашни условия подготов- Всяко гръцко селище обаче Тази милетска колония използ- ката и приготвянето на храната били адаптира този кухненски набор към ва сравнително малко приспособле- задача на жените. Мъжете ги замест- собствените си нужди. В Аполония, ния за готвене. Те са разнообразни вали пред огнището само в особени както и другаде, за приготвянето в градски условия: подковообразни случаи: за приготвяне на жертвени на хляб или на маза е необходимо или полукръгли поставки от V в. пр. храни, когато магейросът (μάγειρος) ечемикът или пшеницата да се стри- Хр.; трикрак мангал от IV в. пр. Хр., е едновременно жертвоприносител, ят в каменна мелница, но те всъщ- а по-късно, различни други манга- касапин и готвач2, поради редица ност се приготвят във фурна с горен ли, сред които такива със затворе- свързани с храната табута3. (крибанос, κρίβανος) или страничен на чаша за жарава и излети крака. В Още в архаичната епоха сред (ипнос, ἰπνός) отвор. погребалните церемонии през IV– кухненските принадлежности се Често откриваното в този обект III в. пр. Хр. се използва само съд срещат различни приспособления гърне (хитра) се използва за варе- за жарава без крака. Той най-често или съдове (керамични, каменни, не на различни житни култури (кат. е малък, но понякога може да има дървени), с които се осъществяват 428) – след стриване в хаван (тиейя/ и по-големи размери и обработени всички готварски действия. Това игдис) – на бобови и по-рядко за външни стени (кат. 205). Този съд за разнообразие е свързано с вида на месо, за приготвяне на каши, пюре- жарава, наричан „за печене на риба“ храната, която трябва да бъде сгот- та, супи или готвено месо.  – все още непроверена хипотеза – вена, и с желания начин на сготвя- За разлика от това, съдините с все пак има особено приложение, нето ѝ4.  две дръжки (лопас) изглежда са из- тъй като е откриван основно на ри- Така приготвянето на храната ползвани едва от втората половина туални места (кат. 350)6.  става с помощта на високи (холмос, на IV в. пр. Хр. в некропола „Кал- ὅλμος) или ниски хавани (тиейя/ фата“, докато в Атина те още от V в. игдис, θυεία/ἴγδις), делви (лекане, се употребявали за варене, задуша-  1 Auberger, 2010. λεκάνη) и камъни за стриване. Кух- ване или печене на риба, захлупе-  2 Berthiaume, 1982. ненските съдове са на първо място ни с капак, прилягащ по издадения  3 Lewis, 2002, с. 69–71. гърнета (хитра, χύτρα), после тен- вътрешен ръб на съда (кат. 206).  4 Bats, 1988, с. 19–59. джери (какабе, κακκάβη), съдини с Засвидетелствано е и наличието на  5 Claquin, 2016, с. 37–238. две дръжки (лопас, λοπάς), тигани тенджери и тигани, но те се срещат  6 Claquin, 2015, с. 487–488. 193 КАТ. 203 КАТ. 204 Червенофигурно ойнохое Мангал Глина Глина Некропол на Аполония Пристанище на Созопол IV в. пр. Хр. III – II в. пр. Хр. Вис. 10 см, шир. тяло 7,6 см, диам. устие 5 х 3,1 см, диам. Вис. 16 см, диам. устие 26 х 26,5 см столче 4,9 см АМ Созопол, инв. № 139 АМ Созопол, инв. № 3576 Съд за термична обработка на храна – мангал. Червенофигурно ойнохое от бежова фина глина, Изработен от светлокеремидена груба глина с покрита с черен лъскав фирнис. Устието е трилистно, пясъчни примеси. Фрагментиран, липсва част от с къса шийка. Тялото е яйцевидно със слабо издути дъното и конусовидно столче. Запазена е горната стени, стъпва върху ниско пръстеновидно столче. част на „термичен контейнер“ с полусферична Дръжката излиза от средата на съда и завършва на форма и широко тяло с масивен прав устиен нивото на устието. На лицевата страна е представена ръб, към който са прилепени три подставки червенофигурна композиция – „Жена с поднос – носи с вертикални правоъгълни плочки с релефна хляб за празника Антестерии“. Жената е в профил и ход украса – глави на силени с бради, обърнати към надясно, облечена в дълъг хитон, на главата с кърпа. В вътрешността на съда. Над главите има двойна П протегнати напред ръце държи поднос с хляб. Пред нея – образна релефна рамка и надпис Α Η. на земята е изобразена водоплаваща птица. В основата Непубликуван изображението е ограничено от пояс йонийска кима. Непубликувано ДН ДН КАТ. 205 Рибна скара Глина Некропол на Аполония IV в. пр. Хр. Дълж. 25 см, вис. 4,8 см, шир. 10,3 см АМ Созопол, инв. № 162 Рибна скара от светлокафява, горяла глина с пясъчни примеси. Има издължена ладиевидна форма със заоблен преден край и плоско оребрено дъно, чрез напречни правоъгълни изрезки. В предната част и края му са изрязани триъгълници с върхове сочещи назад. Бордовете са високи, почти отвесни, леко наклонени навън, с фестониран ръб. Непубликувана ДН 194 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А 195 КАТ. 206 Какабе Глина Некропол в м. „Месарите“, Месарите 4, гроб № 16, 2016 г. 300–275 г. пр. Хр. Вис. 5,5 см, диам. устие 15,5 см, диам. дъно 6,3 см АМ Созопол, инв. № 3847 Каккабe е кълбовиден съд за варене, близък до лопас. От вътрешната страна по ръба на устието има жлеб за поставяне на капака. Неговото извито дъно означава, че съдът не е поставян до огнището както гърнето, а върху опори, положени директно върху огъня. Появата на тази форма през втората половина на VI в. пр. Хр. в Магна Греция и след това в континентална Гърция, разкрива промените в моделите на потребление на храни. Той показва развитието, наред с традиционните каши, приготвени в хитрай (гърнета), на по-сложни ястия със сос и смесено готвене, независимо дали със задушаване или варене. Ако е вярно, както М. Bats7 приписва на какабето пунически или източносредиземноморски произход, то неговото разпространение в Аполония, както и в Черно море, закъснява, илюстрирайки консерватизма на населението, както и по-пестеливия характер на неговия начин на хранене през архаичната и началото на класическата епоха. Непубликувано AB 7  Bats, 1999, c. 83–85; Claquin, 2016, c. 411–416 и 654–656 196 С В Е Т Ъ Т Н А Ж Е Н А Т А КАТ. 207 Теракота, фигурална композиция – жена пече хляб Глина Некропол на Аполония, сектор „Харманите– Републиканска“, Структура № 7, гроб № 2, 2013 г. 450–430 г. пр. Хр. Обща дълж. 10,5 см, вис. до главата на жената 8,7 см, шир. 7 см, деб. поставка 4 мм. Хлебче: диам. 1,3 см, дебел. 3 мм. Вис. на женската фигура 8 см. Дълж. на пеща 5 см, вис. 5,8 см, шир. 5 см АМ Созопол, инв. № 3688 Фигуралната композиция е монтирана върху поставка и представя действие, свързано с приготвяне на хляб. В нея са изобразени: жена, седнала пред пещ с лопата за хляб, върху която има хлебче; правоъгълен поднос с наредени пет малки кръгли хлебчета; поднос с тесто върху поставка; фигура на куче; и продълговати предмети – дърва за горене. На отделни места има следи от оцветявания в синьо. Подходящи паралели, според фигуралната композиция, са три теракоти, за които е посочен произход от Беотия, датирани в периода 525–450 г. пр. Хр.8 Непубликувана ЯИ 8 Две в музей Лувър (инв. № № MNE 1333; MNB 812) и една в Музей на изкуството „Метрополитън“ (инв. № 51.11.12). Karoglou, 2016, с. 2 и 8, бел. 11. Сърдечно благодаря на д-р А. Баралис (музей Лувър), който направи всичко възможно, за да по- луча необходимата информация за двете теракоти, притежания на музей Лувър.“ 197 ЯВОР ИВАНОВ МЪЖКАТА ВСЕЛЕНА: СВЕТЪТ НА ВОЙНАТА О ткритото нападателно и защитно въоръжение е в ниски количествени стойности в сравнение с другите предмети, регистрирани в археологиче- ските структури от продължаващите вече над 120 години изследвания в Апо- лония и територията около полиса. От проучените градски комплекси, според Д. Недев, са известни повече от 200 бронзови върхове за стрели1, от втората четвърт на VI в. пр. Хр. до началото на III в. пр. Хр., хронология, подкрепена и от съпътстващите материали, с които са открити2. Случайна находка на брон- зова стрела от Стария град е съобщена от В. Миков3. От обект „Крепостни сте- ни и съоръжения“ в Стария град произхождат повече от 30 бр. елипсовидни тежести за бойна прашка, някои от които с надписи на старогръцки (кат. 220) (обр. 1–2)4. Бронзови стрели са открити и на о-в Св. Кирик, както и една от кост5, ня- кои открити в участъци с концентрация на материали от VI в. пр. Хр.6, класиче- ския период7 и IV–III в. пр. Хр.8. Към нападателното въоръжение от храмовия  1 За да се избегне ненужно уточнява- комплекс на о-в Св. Кирик е и накрайник от кост за ножница на меч-ксифос, с не и повтаряне, в текста под стрели се имат предвид техните върхове, изображение на лъвска глава и розети9. Според иконографията на лъвската гла- без дървените им части. ва, с примери от Голямата могила край Дуванлии10, и изображения на накрай-  2 Благодаря на г-н Д. Недев (ОКИ- ници от ножници върху червенофигурни съдове11, хронологията на предмета е гр. Созопол), за предоставените около 470–450 г. пр. Хр. В ритуален ботрос от храмовия комплекс е открит къс данни и снимки. меч, определен като ксифос, депониран с други предмети през първата полови-  3 Миков, 1925, с. 239. на на VI в. пр. Хр.12. Споменатата информация за фрагменти от щит, намерени  4 Благодаря на г-н Д. Недев (ОКИ- в периферията на острова13, трябва да се подкрепи или отхвърли при тяхното гр. Созопол), за информацията и снимките. изследване.  5 Seure, 1924, c.  349; Панайотова, В некрополната територия, при проучени над 3000 гроба и обредни струк- et al., 2010, с. 297 – 46 бр.; Пана- тури, елементите на въоръжението не са сред особено предпочитаните депо- йотова, Богданова, 2013, с. 238; нирани предмети. Очаквано в тях са откривани бронзови стрели от V–III в. Панайотова, Дамянов, Богданова, пр. Хр.14. В един случай има оловна тежест за бойна прашка, върху която има 2015, с. 344, 346 – 6 бр.; Панайо- това, Дамянов, Богданова, 2017, с. врязани старогръцки букви15. Три железни върхове от копия са положени в 229–230. три гроба от третата четвърт на IV до края на III – началото на II в. пр. Хр.16.  6 Панайотова, Богданова, 2013, с. Предметите от нападателно въоръжение се допълват от два железни меча, тип 237–238. ксифос. Единият, открит в детски гроб, е датиран в края на V в. пр. Хр.17. Мечът  7 Панайотова, Дамянов, Богданова, е с малки размери, като оръжието е в ножницата, която има накрайник. Върху 2017, с. 229. дръжката има следи от дървени елементи. Другият е открит в керамично ст-  8 Ibid, 2015, с. 346. рупване в некропола в м. Харманите18. Структурата, в която е открит мечът,  9 Ibid, 2015, с. 344, обр. 1. е интерпретирана като сметище19. Ксифосът умишлено е прегънат два пъти, а  10 Последно Иванов, 2018, с.153, дръжката един път, и е хронологически поставен в края на IV – началото на III 157–158, 160, обр. 3, III с цит. лит. в. пр. Хр.20. Предположено е възможното „ритуално убиване“ на меча и погре-  11 Oakley, 2009, с. 616, 618, обр. 17. бално обяснение на неговата деформация21. Представители в Тракия на дис-  12 Панайотова, Дамянов, Богданова, кутирания екземпляр са мечовете от Драгоево, Шуменско, които са с подобни 2014, с. 258–260. размери, форма и ефеси. От трите меча, единият е умишлено прегънат, при вто-  13 Seure, 1924, с. 349, № 10. рия липсва дръжката, докато на третия е запазена само ръкохватката22. Първите  14 Панайотова, 1998, с. 18–19 – 2 бр.; Панайотова, Недев, Гюзелев, 198 Обр. 1. Изображение на гръцки хоплит. Детайл от кратер № 2499, АМ Созопол (сн. L. Damelet). 2007, с. 364–368; Hermary, et al., 2010, с. 110–111 (4), 261 (M 58), таб. 43, b и; 125, e – 3 бр.; Пана- йотова, et al., 2014а, с. 271 – 2 бр. Панайотова, Рехо, Недев, 2009a,  15  с. 345; Nankov, 2016, с. 286, спо- менава една тежест от Аполо- ния, която е случайна находка, и причислена към групата – ΣΤΡΑΤΗ ‖ ΑΛΕΞΑΝ. Благодаря на д-р Е. Нанков (Американски научен център, гр. София) за до- пълнителната информация. Венедиков, 1963в, с. 320, №№  16  Обр. 2. 1103; 1103а; 1103б. Тежест за бойна прашка с надпис на гръцки (Διαγόρας) (сн. Д. Недев). Панайотова, Рехо, Недев, 2009а,  17  с. 18. Damyanov, 2015, с. 23–30, обр.  18  3–9. Ibid, с. 23–24, 32.  19  два са датирани в VI в. пр. Хр., а дръжката в VII–VI в. пр. Хр.23. Защитното въ- Ibid, с. 30, 32–33, обр 1–2; 10.  20  оръжение от некрополната територия на Аполония е представено от желязно Ibid, с. 23, 32–33.  21  умбо с бронзова част, открито в обредно огнище24. Атанасов, 1995, с. 35, кат. №№  22  В процентно отношение, стрелите (сериозно разнообразие на типове и 1–3. варианти) от Аполония не са показателни за военния свят на аполонийците, Ibidem.  23  поради факта, че това са най-масовите и популярни елементи от въоръжението Благодаря на доц. д-р К. Панайо-  24  в световен план, не само заради малките си размери и характера на оръжието, това (НАИМ-БАН, гр. София), но и според тяхната употреба и за лов. От друга страна, стрелите от гроб № 340, за предоставената информация и теренни снимки на предмета. са депонирани в погребение на жена25, а тези в гроб № 13 в такова на дете26. Интерпретацията му като умбо от Други са откривани в светилищата и храмовете на Аполония. Въпреки огра- щит е на автора, който през 2013 г. ниченото присъствие на стрели и тежести за бойна прашка (Стария град), и се запозна лично с него. 199 стрели в периферията на о-в Св.Кирик, те са индикатори за защитни военни действия през IV–III в. пр. Хр. в Апо- лония, каквито са установени, напр. за Олинт27 и пр., и предположени за други28, според аналогични елементи от въоръжението. Това са и единствените предмети от въо- ръжението, отразени в гробовете на древните аполоний- ци, но с незначително присъствие в тях, и които се срещат и в светилището на Зевс в Олимпия29. Оръжията в Аполония са депонирани в свещени/ ритуални структури (ксифос и щит от некрополната те- ритория); светилища и храмове (стрели от Стария град и о-в Св. Кирик; накрайник на ножница, къс меч [ксифос ?] и щит [?!] от о-в Св. Кирик). Малкият меч-ксифос с ножница от детски гроб е изключително добре запазен и върху него няма следи от употреба. Липсата на повреди върху оръжието, фактът, че е поставено с ножницата с на- крайника към нея, и депонирано в гроб на дете, маркира ако не друга функция, то поне интерпретация, различна от тази, свързана със света на войната. Мечът никога не е бил използван като оръжие (дикусията дали някои от Обр. 3. вотивните оръжия са използвани въобще в реални битки Върхове на копия (сн. Д. Недев). датира още преди 1881 г.30). На този етап, единствено ко- пията, публикувани от И. Венедиков, могат да се свържат с военния свят. Това обаче не променя заключението, че както в Гърция31, с изключение на северната ѝ част, така и в Аполония, депони- раните оръжия са посветителни, и почти отсъстват в погребалните структури  25 Hermary, et al., 2010, с. 111. след първа половина на VI в. пр. Хр., за тези от Гърция. Жителите на Аполония  26 Панайотова, et al., 2014а, с. 271, са следвали този гръцки образец. Мнение, което се подкрея и в подражанието  27 Robinson, 1941, с. 418–443. на полисния модел на своята метрополия Милет, изразено в държавното ус-  28 Христов, 2012, 79–89; Nankov, тройство и култове32. 2015, с. 2–5, 7–8. 33 Едно от тези копия е с хронология в края на III – началото на II в. пр. Хр. .  29 Baitinger, 2001, с. 17–20, 31–32. В първата половина на II в. пр. Хр. е датиран декрет на Аполония, открит в  30 Greenwell, 1881, с. 70–71, 73–74. Истрос, в който се споменава нападение на Месамбрия срещу Анхиало34,  31 Greenwell, 1881, с. 65–82; последният тясно свързан с аполонийци35. Събитие, което е станало повод за Snodgrass, 1967; Baitinger, 2001; Еverson, 2004; Larson, 2009, с. война между Аполония и Месамбрия. Описаният конфликт, свързан с анализа 123–133; Graells, 2016, с. 149–160. за въоръжението от Аполония в настоящия текст, поражда обобщението, че  32 Гюзелев, 2009, с. 134–135, 299. воините, ангажирани със защитата на града, са били наемници от местните траки.  33 Венедиков, 1963в, с. 320, № 1103б. М. Гюзелев предполага, че е имало споразумение с неизвестен тракийски вла-  34 Pippidi, Popescu, 1959, с. 241–258; детел, според което и други данни, заселването на Созополския полуостров с Лазаров, 2010, с. 15–16 с цит. лит.; милетски апойкисти не е било придружено с военни конфликти36. Не е изклю- Гюзелев, 2009, с. 91, 95, 122–123, чено в него да е било включено и защита на града. Защита, вероятно подкрепе- 140, 200, 226 с цит. лит. на и от кораби в пристанищата на Аполония.  35 Лазаров, 2010, с. 13–17, 23, 26 с цит. Лит.; Гюзелев, 2009, с. 138, Територията извън урбанизираната част на Аполония предоставя данни в 226, 246 с цит. лит. полза на мнението за воини и наемнически отряди. В една от могилите на Ко-  36 Гюзелев, 2009, с. 133–135, 143, локита е открит бронзов връх на копие37, докато в други три, разположени на 299. рида Св. Илия, са съобщени бронзов меч и бронзови стрели38. В допълнение  37 Гюзелев, 2009, с. 262 с цит. лит. са и трите копия от Малкото кале (случайна находка), с различна степен на за-  38 Seure, 1924, с. 341–343, II, 4; III; пазеност (обр. 3). V, 4. 200 М Ъ Ж К А Т А В С Е Л Е Н А : С В Е Т Ъ Т Н А В О Й Н А Т А КАТ. 208 Червенофигурен алабастрон Глина Некропол на Аполония V в. пр. Хр. Вис. 19 см, диам. устие 5,3 см АМ Созопол, инв. № 1230 Червенофигурен алабастрон от бежова глина, покрита с черен, на места кестеняв фирнис. Има тясно устие с широк хоризонтален венец, къса шийка и издължено цилиндрично тяло, разширяващо се и заоблено в основата. Декоративният пояс включва сцената „Посрещане на воина“. Вляво е изобразена жена, облечена в дълъг драпиран хитон с протегнати напред ръце. На стената е окачена кърпа, а на земята пред нея има калатос. Воинът в профил наляво държи в ръката си шлем, а щитът му е поставен на земята. Изобразителното поле е ограничено в горната си част с широк пояс запълнен с отвесни линии, а в основата с концентрична линия. Непубликуван ДН 201 КАТ. 209 Червенофигурна амфора Глина Некропол на Аполония V в. пр. Хр. Вис. 30 см, диам. устие 13,5 см, диам. столче 7 см АМ Созопол, инв. № 556 Червено фигурна амфора „Нолански тип“ от светлокафява глина, покрита с черен лъскав фирнис. На лицевата страна – червенофигурна сцена „Изпращане на война“ представяща вляво възрастен брадат мъж, облечен в дълъг драпиран хитон, с леко приведена към гърдите глава и протегната напред дясна ръка. В лявата държи орнаментирана тояга. Срещу него в ход надясно и обърната назад глава в профил е представен млад мъж, облечен в къс, богато драпиран хитон, преметнат през дясното му рамо. В лявата си ръка държи копие и кръгъл предмет. На обратната страна е изобразена в профил права мъжка фигура, загърната с дълъг химатион. В основата изобразителното поле е ограничено от широк меандров пояс. ДН 202 М Ъ Ж К А Т А В С Е Л Е Н А : С В Е Т Ъ Т Н А В О Й Н А Т А КАТ. 210 КАТ. 211 Теракота Фрагмент от чернофигурен капак Глина на лекане Некропол на Аполония, УПИ 5072, гроб № 20, 2005 г. Глина 450 – 425 г. пр. Хр. Аполония, град Вис. 12 см. Поставка 9 х 13,7 см, дебел. 0,6 см, щит 6,1 см, Началото на V в. пр. Хр. диам. съд 3,2 см, вис. съд 2,2 см, вис. детска фигура 6,5 см Диам. 10,2 х 10 см, дебел. на стена 0,9 см АМ Созопол, инв. № 3574 АМ Созопол, инв. № 2350 Пластично е представена фигурална композиция на седнала жена, прегърнала малко дете, облегнато на Стена от съд с фрагментарно запазен детайл от дясното ѝ бедро. Жената е с островърха шапка на чернофигурна сцена „Панатенеи“. Рисунката е на главата, загърната в дълъг химатион, наметнат на гърба фона на цвета на глината, нанесена с черен фирнис. ѝ през главата, спускащ се от лявата част на тялото, Изображението включва колесничар и Атина Палада, така че гърдите остават открити. Фигурите имат седнала върху подставка в профил надясно с атически следи от оцветяване, детето с червена, а жената с бяла шлем, орнаментирана ризница и щит, държаща копие в ангоба. Апликирани са към широка, с неправилна дясната си ръка. Фигурите са в диспозиция, с гръб една трапецовидна форма подставка с правоъгълно сечение. спрямо друга. Детайлно е представено изображението Вдясно пред тях е поставен шит с коринтски шлем на колесницата. Воинът е с ризница с щит на гърба си, върху него, а вляво – цилиндричен съд, символизиращ а на кръста с препасан меч. В ръце си държи поводите домашна среда. на конете и копие. Подробностите в снаряжението, облеклото и анатомичните детайли на фигурите са Непубликувана подчертани чрез използване на вишнева и сива боя, ДН както и чрез техника на инцизия. Непубликуван ДН 203 КАТ. 212 КАТ. 213 Чернофигурен амфориск Връх на стрела Глина Кост Архаичен некропол на Аполония в кв. Харманите о-в Св. Кирик Края на VI – началото на V в. пр. Хр. V –III в. пр. Хр. Вис. 12,3 см, диам. устие 4,7 см, диам. столче 4,2 см Дълж. 3,4 см, диам. втулка 0,5 см АМ Созопол, инв. № 1012 АМ Созопол, инв. № 3699 Широко устие с извит навън ръб с триъгълно Компактно четиристранно заострено тяло с сечение. Шийката е къса, цилиндрична, раменете пирамидиална форма и квадратно сечение на широката тесни, заоблени, тялото конусовидно, стъпва върху част. Отворът е дълбок, с кръгла форма. дископодобно столче. Дръжките са симетрични, излизат от раменете, прилепени към шийката. Украсата Непубликуван е нанесена на фона на глината с черен, матов фирнис. ДН От двете страни на съда декорацията е аналогична. Състои се от стилизирана схематично третирана многолистна палмета на шийката, ограничена отдолу с пояс пръчковиден орнамент. Върху тялото на съда е представена приклекнала гола фигура на сатир-воин в профил надясно в нападателна поза. На главата има шлем, в лявата си ръка държи щит, в дясна – копие. Анатомията на тялото е очертана с врязани линии, бели и вишневи петна. В основата си съдът е украсен с лъчевиден орнамент. Дъното, устието и горната част на дръжките са покрити с фирнис. КАТ. 214 ДН Връх на стрела Бронз Некропол „Морска градина“ III – II в. пр. Хр. Дълж. 2,9 см, шир. 1,8 см АМ Созопол, инв. № 3633 Връх на тристранна стрела с триъгълни крилца и издължена цилиндрична втулка с кръгъл отвор. Непубликуван ДН 204 М Ъ Ж К А Т А В С Е Л Е Н А : С В Е Т Ъ Т Н А В О Й Н А Т А КАТ. 215 Връх на стрела Бронз Градска среда IV –III в. пр. Хр. Дълж. 2,9 см, шир. 1,1 см АМ Созопол, инв. № 3651 Връх на тристранна стрела. Със сложно профилирано сечение и слабо изразена втулка с кръгъл отвор. На една от страните е оформен малък отвор. Непубликуван ДН КАТ. 216 Връх на стрела Бронз о-в Св. Кирик VI в. пр. Хр. Дълж. 3,3 см, шир. 1,1 см АМ Созопол, инв. № 3685 Ромбовидна тристранна глава със сложно профилирана издължена втулка с кръгъл отвор и кукичка в края. Непубликуван ДН КАТ. 217 Връх на стрела Бронз Некропол на Аполония в кв. „Харманите“ IV в. пр. Хр. Дълж. 3 см, шир. 1,3 см АМ Созопол, инв. № 3692 Издължена тристранна форма с тесни страни и сложно сечение, без втулка. На единия ръб е оформен елипсовиден отвор. Непубликуван ДН 205 КАТ. 218 Меч Желязо, дърво Некропол на Аполония, УПИ 5040, гроб № 46, 2006 г. 425 – 400 г. пр. Хр. Дълж. 43,4 см, шир. 7,3 см, дръжка 13,5 см АМ Созопол, инв. № 3195 Къс меч, тип ксифос със запазена ножница. Дръжката (ефес) има издължена елипсовидна форма с конусовиден бронзов елемент в горната си част, а в основата са разположени двата странични предпазители. Върху дръжката посредством нитове двустранно са апликирани дървени елементи, повтарящи нейната форма. Ножницата следва формата на острието, като в средната ѝ част е оформен профилиран вертикален ръб. Към основата ѝ е прикрепена бронзова лента с по един профилиран ръб в двата края. Освен декоративен ефект, тази лента има функцията на елемент, съединяващ ножницата с характерния ѝ елипсовиден накрайник. Литерат ура : Панайотова, et al., 2009а, с. 18. ЯИ 206 М Ъ Ж К А Т А В С Е Л Е Н А : С В Е Т Ъ Т Н А В О Й Н А Т А КАТ. 219 Меч Желязо Некропол на Аполония в кв. Харманите, ПИ 67800.502.424. Края на ІV в. пр. Хр. Дълж. 72,5 cм София, НАИМ, инв. № 9222. Меч – ксифос, ритуално огънат на три. Литерат ура : Дамянов, Панайотова, Чачева, 2015, c. 358. СВ KАТ. 220 Тежести за прашка Олово Градска среда V –III в. пр. Хр. Дълж. 3,5 – 2,7, дебел. 1,4 – 1 см АМ Созопол, инв. № 3700 6 бр. тежести с бадемовидна форма. Непубликувани ДН 207 МАДАЛИНА ДАНА Мъжката вселена: гимназионът Д оста ограничените познания, които имаме от Аполония за елинската епоха, не позволяват да се измери обхвата на политиката на града по сос Ксенандър, син на Апатурий (I в. пр. Хр.), по слу- чай Хермайа (IGBulg, I², 44), или пък с бронзова статуя – както за сина на Теогнет, която да бъде издигната в отношение на образованието на младежите. Именно гимназиона в Истрос. Без да престава да е образовате�- през тази епоха разпространението на гимназиона лен център, така гимназионът се превръща в публично е впечатляващо, едновременно като сграда, като пространство за обявяване приноса на гражданите за институция и като основен елемент на гръцкия начин правилното функциониране на общността. на живот (Павзаний, Описание на Гърция, 10.4.1). Обучението в гимназиона, емблематично място Археологическите разкопки в Евксинския Понт раз�- за гръцкия начин на живот, представлява важен етап криха съществени материални следи от гимназиони от формирането на младите граждани. Първо като единствено в Олбия. За сметка на това обаче за тях пайдес, след това като ефеби и неои, синовете на граж�- има свидетелства в почти всички градове от региона, даните трябва да минат през тази институция. За пос- благодарение на множество надписи. Те се отнасят за ледните две категории определено има свидетелства самото място, за персонала, осигурявал правилното им по левия бряг на Понта, по-специално в Одесос, къ- функциониране, по-специално гимназиарсите, и най- дето разполагаме с осем каталога, и в Дионисополис, често, за обучаваните – ефеби и неои. Гимназиархът откъдето са трите надгробни плочи с ефебски списъ- Айсхрион, син на Посейдипос (II в. пр. Хр.) е почитан ци2. Богатата им иконография е експлицитно свър��- в Аполония като благодетел на цялата общност зана със спортните дейности, практикувани в гимна- (IGBulg, I², 390). В съседния приятелски и братски на зиона: става въпрос за двойки борци, илюстриращи Аполония град Истрос (IGBulg, I², 388 bis), първите спортни конкурси, както го подсказва и наличието свидетелства се появяват през III–II в. пр. Хр. в дек- на урни за теглене на жребий, венци от агонистични рети в чест на двама евергети, направили дарения на прояви и палми, с които награждавали участниците, гимназиона (ISM, I, 22 et 44). Неои отдават чест, пак докато изображението на Аполон Китаред препраща в Истрос, на анонимен благодетел, син на Теогнет, към музикалните конкурси. И пак в гимназиона, който осигурил маслото, необходимо за тренировките място за разпространение на културата, се провеждали (агоге) на младежите (ISM, I, 59). Освен закупуването лекциите (акроасеис) на странстващите учители пред на маслото, от гимназиарха се очаквало да финансира аудитория от ефеби и всеки, който желаел да се обра- значимите културни събития през годината, а именно зова. Така, през II в. пр. Хр. лекарят Диоклес от Кизик специфичните за гимназиона празненства – Хермайя е трябвало да изложи принципите на своето изкуство, и Хераклея, последвани от банкет. Подобен e случаят преди да бъде нает като обществен лекар на град Ис- със сина на Теогнет, както и този на един анонимен трос (ISM, I, 26), пред една несъмнено многобройна гимназиарх от Одесос през I в. пр. Хр. (IGBulg, I², 45), и любопитна аудитория. Свитъкът, изобразен върху както и на месамбриеца Поликсен, син на Мелсеон надгробната плоча на гимназиарха Хиероним, син на (краят на II в. – началото на I в. пр. Хр.), почетен от Мениск от Истрос (ISM, I, 268), символ на просвете- ефебите в Дионисополис1, а също и на друг щедър бла- ност, е допълнително доказателство за факта, че гим- годетел от Калатис, именуващ се Аполоний (средата на назиархът е бил и образована личност. I в. сл. Хр.), който не скъпял богатството си, за да фи- нансира банкети, представления и раздаване на масло (ISM, III, 31). В израз на благодарност общността гла- сува почетни декрети в чест на своите благодетели и ги  1 Вагалински, 2009, с. 214–215, № 154. дарява с венци, както например гимназиарха от Оде-  2 Dana, Dana, 2013. 208 М Ъ Ж К А Т А В С Е Л Е Н А : С В Е Т Ъ Т Н А В О Й Н А Т А КАТ. 221 Червенофигурно ойнохое Глина Некропол на Аполония Втора четвърт на IV в. пр. Хр. Вис. 17,1 см, шир. тяло 10,3 см, диам. устие 8,1 см, диам. столче 5,7 см АМ Созопол, инв. № 3205 Червенофигурно ойнохое с трилистно устие, къса цилиндрична шийка и конусовидно слабо издуто тяло, с тесни, заоблени, почти хоризонтални рамене. Глината е бежова, покрита с черен, на места кестеняв лъскав фирнис. На лицевата страна е изобразена червенофигурна сцена – „Ефебия“, включваща три мъжки фигури в цял ръст. В централната част на композицията в профил надясно е изобразен гол младеж със стригила. Фигурата е двустранно фланкирана от двама мъже, представени в профил, плътно загърнати в химатиони. Позиционираният в лявата част мъж в ръцете си, протегнати напред и нагоре, държи кръгъл орнаментиран предмет (тимпан). Непубликувано ДН КАТ. 222 Стригила Бронз Некропол на Аполония V в. пр. Хр. Дълж. 19 см, шир. 2 см АМ Созопол, инв. № 3200 Работната част е извита, изработена от тънка широка пластина с U-образно сечение. Дръжката, наподобяваща продълговата халка, е изработена от бронзова пластина с правоъгълно сечение. Завършва с елипсовидна пета, прикрепена към обратната страна на работната лъжица. Преходът от работната част към дръжката е оформен чрез правоъгълен праг. В края на горната част на дръжката е щемпелован елипсовиден печат с релефно изображение на сатир и четири букви. Непубликувана ДН 209 КАТ. 223 Стригила Бронз Некропол на Аполония Първа половина на IV в. пр. Хр. Дълж. 22,5 см, шир. острие 4,4 см АМ Созопол, инв. № 2405 Работната част е извита, изработена от широка пластина с U-образно сечение. Дръжката има правоъгълно сечение. Завършва с елипсовидна профилирана пета, отделена от обратната ѝ страна от работната лъжица. Преходът от работната част към дръжката е заоблен със слабо релефен ръб. Непубликувана ДН КАТ. 224 Стригила Бронз Некропол на Аполония V в. пр. Хр. Дълж. 22 см, шир. 2,6 см АМ Созопол, инв. № 3341 Работната част е извита с U-образно сечение. Преходът към дръжката е оформен чрез правоъгълен праг. Дръжката с правоъгълно сечение завършва с елипсовидна пета, прикрепена към работната лъжица. В горната част на дръжката е щемпелован елипсовиден печат. Непубликувана ДН 210 М Ъ Ж К А Т А В С Е Л Е Н А : С В Е Т Ъ Т Н А В О Й Н А Т А КАТ. 225 Стригила Бронз Некропол на Аполония V в. пр. Хр. Дълж. 25,5 см, шир. 3.2 см АМ Созопол, инв. № 3340 Работната лъжица е извита с U-образно сечение и правоъгълен преход към дръжката. Дръжката завършва с елипсовидна пета, прикрепена към обратната страна на работната част. Върху горния ѝ широк край е щемпелован елипсовиден печат. Непубликувана ДН КАТ. 226 Пръстен Желязо Некропол на Аполония IV – III в. пр. Хр. Плочка 2 х 1,8 см, дълж. 2,5 см АМ Созопол, инв. № 3630 Неясно изображение в негатив върху кръглата метална плочка. Непубликуван ДН 211 КАТ. 227 Пръстен Желязо Некропол на Аполония, гроб № 436, 2005 г. 325–300 г. пр. Хр. Диам. на плочка 1,7 см, дълж. 2,1 см АМ Созопол, инв. № 3637 Върху плочката – неясно изображение в негатив. Непубликуван ДН КАТ. 228 Алабастрон Варовик Pазкопки на А. Дегран, 1904. IV в. пр. Хр. Вис. 35 см, диам. 7,5 см Париж, Лувър, инв. № CA 1771 Oткрит по време на разкопките на А. Degrand през 1904 г., този алабастрон от черупчест варовик има забележителни размери и тегло от 1,2 кг. Освен основната му функция като съд за ароматизирано масло, тук той се използва и като луксозен предмет. Въпреки че не познаваме първоначалния му контекст, този алабастрон е сходен по размер и материал с другите примери, също от черупчест варовик, открити в Аполония в аристократични могили на нос Колокита или в района на Мапите. Така изглежда, че идва от същото ателие, работило активно през втората половина на IV в. пр. Хр. Непубликуван AB 212 М Ъ Ж К А Т А В С Е Л Е Н А : С В Е Т Ъ Т Н А В О Й Н А Т А ТОМА САНГЛА Д Мъжката вселена: Старогръцкият симпозион С тарогръцкият пир или симпозион бил време на общуване, което събирало членове на отбраното общество около споделени ястия и вино. Организирал се в две части – същинската вечеря, дейпнон и симпо- зион, синоним на „пиене в компания“. Обикновено втората дума се приема за означаване на угощението с частен характер. Общо взето, гръцкият симпозион се основавал на равнопоставеността на сътрапезни- ците. Все пак, с цел да легитимира отделянето им от останалите граждани, симпозион следвал образеца на Омировия пир, чрез който елитът се идентифицирал с царете и хероите. Единствената цел на тези мъжки събирания била утвърждаването на статуса на сътра- пезниците1. Мястото на провеждане на симпозиона било андрон, жилищното помещение, предназначено за мъжете. То било обзаведено с най-малко седем пей- Обр. 1. ки или клинета, разположени П-образно, на които съ- Изображение на симпозион. Детайл от кратер, АМ Созопол трапезниците се излягали (обр. 1). Срещу всяка от тях № 273 (сн. L. Damelet). се намирала масичка, отрупана със сухи сладки или с мед, а така също и плодове, които робите следели да не свършват, така щото нищо да не липсва на сътра- пезниците (обр. 2). Излегнати на своите клинета2, об- легнали се на левия лакът, сътрапезниците били с лице един към друг. Настанени били така, че всеки виждал останалите и бил равноотдалечен от тях, за да ги чува и вижда еднакво добре: отдавало се първенство на логи- ката на равнопоставеността. За успешното протичане на симпозиона било не- обходимо значително количество посуда. Сред послед- ната имало два съсъда, които изглеждали неотменими: кратерът и чашата. Първият бил поставен в средата на помещението и бил пълен с вино. Етимологически по- гледнато, този съд се отнасял до смесването на виното с вода (идва от гръцкия глагол „смесвам“). Обратно, вино акратос, означава „несмесено“, т.е. чисто вино. Кратерът естествено отпраща към Дионис, към свеще- Обр. 2. ния характер на събирането, чийто център е. Религи- Изображение на симпозион. Симпозиарси и прислужница. озният елемент се прокрадва и през извършването на Детайл от кратер, АМ Созопол № 426 (сн. L. Damelet). възлияние. Става дума за обряд в края на дейпнона и в началото на симпозиона, при който сътрапезниците проявявали благочестието си. Всеки изпивал по реда си малко количество чисто или смесено в киликс, кан-  1 Schmitt Pantel, 1992, c. 46. тарос или фиала вино. То се предавало от ляво надясно  2 Murray, 1995, c. 208. 213 между сътрапезниците, след което оставащото се изли- КАТ. 229 вало на земята, като се изричали думите „Агату Дай- монос “. В края на симпозиона имало последно възли- Червенофигурен кратер яние, придружено от пеан. Това е тържествена хорова песен в чест на Аполон Лечител, изълнявана от сътра- Глина пезниците в съпровод на мелодия на флейта или лира. Некропол на Аполония Възлиянието символизира могъществото на Дионис Втора четвърт на IV в. пр. Хр. чрез неговото вино и обета, че присъстващите няма да Вис. 35 см, диам. устие 35 см, диам. столче 16,5 см злоупотребяват с него3. Тъй като консумацията му по АМ Созопол, инв. № 3567 своята същност била свързана с религиозното измере- ние, то било вездесъщо на симпозионите, които били Червенофигурен камбановиден кратер от светлокафява места, където то се леело в изобилие. Преди да се пие, фина глина, покрита с черен лъскав фирнис. Устието виното се преливало няколкократно. Първоначално е с широк извит навън венец, украсен с бръшлянов било налято в амфора, която преливали в кратер, но пояс. На лицевата страна е изобразена композиция прецеждайки виното с цедка. После с помощта на чер- „Симпозион“. Вляво върху клине са представени две паци напълвали виното в ойнохое и кани, откъдето го полуголи полегнали мъжки фигури, с дълги дрехи, сипвали в чашите на сътрапезниците. Цялата тази ра- преметнати през кръста, облегнати върху орнаментирани бота се вършела от роби и прислужници, присъстващи възглавници. Лявата фигура е на брадат мъж, увенчан на симпозиона. Ключов елемент на симпозиона било с венец, нанесен с бяла боя, вдигнал дясната си ръка виното, както от пространствена гледна точка, защото нагоре. Върху стената е изобразена орнаментирана кърпа. Вдясно от него е представен сътрапезникът му питието било в кратера в средата на помещението, така – голобрад младеж с вдигната над глава си ръка. Пред и по отношение на неговия социален и религиозен ас- клинето е поставена ниска масичка, а в дясно зад него са пект в симпозион. Действително, по подобие на Ди- изобразени в цял ръст флейтистка в и двама танцуващи онис, виното е двойствена напитка, на която Еврипид мъже. Жената е къдрокоса, с орнаментиран дълъг бял гледал като на лек за страданията на хората, които раз- хитон и свири на двуцевна флейта – диавлос. Срещу нея веселява (Еврипид, Вакханки, ст. 375–385), но и като в динамична поза е изобразен гол танцуващ младеж с мълниеносно действаща отрова, когато не се пие пра- преметната през левия лакът дреха. Косите му са къдрави, вилно. И поради тази причина трябвало да се разреж- увенчани с венец, маркиран с бели точки. В крайната да с вода. Впрочем, консумацията му била забранена на дясна част на композицията е представен гол брадат жените и робите. мъж в профил наляво, с преметната през левия лакът По време на симпозиона се появявали и други дреха. В дясната си ръка, вдигната пред лицето, държи действащи лица. Законните съпруги не се допускали бяла панделка. Върху косите му са запазени следи от на симпозиона, но музиканти, актьори или просто бяла боя – вероятно венец. На обратната страна на съда проститутки били необходими елементи за успешното частично е запазена червенофигурна сцена – три прави протичане на симпозиона, където те развличали сътра- мъжки фигури, загърнати в дълги химатиони. Между пезниците. Случвало се понякога домакинът да покани тях в горната част на изображението са нарисувани актьорска трупа, която изпълнявала танци, песни или два правоъгълника. Централната и лява фигура са представени в профил надясно, а крайната е наляво с дори акробатични номера, както свидетелства Ксе- протегната напред и надолу ръка. На земята пред нея нофонт (Пир, ІІ, 1; ІІ, 11). В началото на сбирката съ- има колонка със сферичен предмет върху нея. Под трапезниците избирали разпоредител на празненство- дръжките са изобразени палмети с волуобразен орнамент. то, т.нар. симпосиарх. Според Плутарх, той трябвало Декоративното поле е ограничено в основата с широк да намери точното равновесие между забавленията, за меандров пояс. Съдът е фрагментиран, възстановен с да задоволи очакванията на всички (Плутарх, Симпо- реставрационни намеси. сиарси, І, 1, 4). Между забавленията имало еротична игра, наречена коттабе. Състояла се в плисване на Непубликувана купа вино в мишена. Така играта подтиквала двама от ДН гостите4 към сближаване. Сътрапезниците се отдавали също на пеене, пеейки един след друг, от ляво надясно, пирови песни, схолия, като всичко ставало под музи-  3 Nadeau, 2010, c.175. кален съпровод (Плутарх, Симпозиарси, І, 1, 5).  4 Lissarague, 1987, c. 80. 214 М Ъ Ж К А Т А В С Е Л Е Н А : С В Е Т Ъ Т Н А В О Й Н А Т А 215 КАТ. 230 Теракота Глина Некропол на Аполония V в. пр. Хр. Вис. 7,3 см, дълж. 12,7 см АМ Созопол, инв. № 184 Теракота от светлобежова добре пречистена глина. Представя легнала мъжка фигура с брада и мустаци, облегната на левия си лакът. В лявата ръка пред гърдите държи кантарос. Дясната ръка, протегната напред е поставена върху бедрото. Непубликувана ДН КАТ. 231 Теракота Глина Некропол на Аполония V в. пр. Хр. Вис. 7,3 см, дълж. 12,7 см АМ Созопол, инв. № 185 Теракота от светлобежова добре пречистена глина. Пластично изображение на полегнал надясно, брадат мъж с мустаци, облегнат на левия си лакът. В лявата си ръка пред гърдите държи кантарос, а дясната ръка, протегната напред, е поставена върху бедрото. Фигурата е частично фрагментирана в основата на лявата си част. Непубликувана ДН 216 М Ъ Ж К А Т А В С Е Л Е Н А : С В Е Т Ъ Т Н А В О Й Н А Т А КАТ. 232a Киликс Глина Некропол на Аполония Края на V – IV в. пр. Хр. Вис. на 6 см, диам. устие 11,3 см, диам. столче 5,9 см АМ Созопол, инв. № 3451 Кантаросовиден киликс от светлокеремидена глина, покрита с черен, на места кестеняв фирнис. Устието е широко със слабо извит навън заоблен ръб и с тънки стени. Тялото е полусферично, дълбоко, от вътрешната страна с хоризонтален пръстен. Дръжките излизат от средата на тялото и извиват над устието. Столчето е ниско, пръстеновидно. Непубликуван ДН КАТ. 232 b Киликс Глина Некропол на Аполония Края на V – IV в. пр. Хр. Вис. 6,4 см, диам. устие 10,7 см, диам. устие 5,6 см АМ Созопол, инв. № 2428 Изработен от фина светлокафява глина, покрита с черен лъскав фирнис. Устието е широко с извит навън ръб, тялото в горната част е конкавно, отделено със слабо изразен ръб от полусферичната му основа. Столчето е ниско, пръстеновидно. Непубликуван ДН КАТ. 232 c КАТ. 232 d Киликс Киликс Глина Глина Некропол на Аполония Некропол на Аполония Края на V – IV в. пр. Хр. Края на V – IV в. пр. Хр. Вис. 6,1 см, вис. с дръжка 8 см, диам. устие 10,5 см, Вис. 8 см, диам. устие 10 см, диам. столче 5 см диам. столче 5,4 см АМ Созопол, инв. № 3792 АМ Созопол, инв. № 2572 Аналогичен на предходните. Аналогичен на предходния. Непубликуван Непубликуван ДН ДН 217 КАТ. 232–235 218 М Ъ Ж К А Т А В С Е Л Е Н А : С В Е Т Ъ Т Н А В О Й Н А Т А КАТ. 233 а ко, с конвексна горна повърхност и плоско дъно. В предния горен край е прилепено чучурче с фуниевидно Ойнохое устие и къса цилиндрична шийка. По средата на горната част е оформен слаборелефен конусовиден Глина издатък, ограничен с релефен пръстен. Дръжката е Некропол на Аполония, 430–20 г. пр. Хр. дъговидно извита с елипсовидно сечение. Излиза Вис. 26,3 см, диам. устие 6,5 см, диам. столче 7 см от задния край и завършва под устието. Горната АМ Созопол, инв. № 265 повърхност на стените е украсена с изображения на куче и пантера в профил надясно. Ойнохое, тип „Свети Валентин“. Биконично издължено тяло с Г-образна дръжка и издаден навън Непубликуван венец, украсен с йонйска кима. Под раменете пояс с лесбийска кима. ДН Непубликувано КАТ. 234 b ДН Червенофигурен аскос КАТ. 233 b Глина Некропол на Аполония V в. пр. Хр. Ойнохое Вис. тяло 2,8 см, вис. с дръжка 6,1 см, диам. устие 2,9 см, Глина диам. дъно 7,7 см Некропол на Аполония V в. пр. Хр. АМ Созопол, инв. № 2268 Вис. 16,5 см, вис. с дръжка 20 см, диам. устие 6 х 5,5 см, диам. Червенофигурен пръстеновиден аскос с ниско и столче 5,2 см широко тяло, конвексно в горната част и плоско в осно­ вата си. Има дъговидна дръжка и фуниевидно чучурче АМ Созопол, инв. № 3717 в предната си част. Украсата включва червено­фигурни Ойнохое, светлокафява глина, покрита с черен лъскав изображения на лъв и пантера в профил наляво. фирнис. Устието е трилистно, шийката къса, раменете почти хоризонтални, заоблени, тялото издължено, със Непубликуван слабо издути стени, стъпва върху дископодобно столче. ДН Дръжката е Г-образна, с елипсовидно сечение, излиза от раменете и извива над устието. Под раменете е издраскан графит KΩ. КАТ. 235 Непубликувано Чернофирнисов кратер ДН Глина Некропол на Аполония, УПИ XV – 5040, гроб № 4 450–425 г. пр. Хр. КАТ. 234 а Вис. 35 см, диам. устие 40 см, диам. столче 18,2 см Червенофигурен аскос АМ Созопол, инв. № 3596 Глина Камбановиден кратер, използван като урна. Цялото Некропол на Аполония тяло на съда е покрито с черен фирнис, като единствено V в. пр. Хр. под устийния ръб преминава тънък пояс от йонийска кима. Вис. тяло 3,1 см, вис. с дръжка 9,5 см, диам. устие 3,2 см, диам. дъно 8,4 см Литерат ура : АМ Созопол, инв. № 2559 Богданова, 2015, с. 360 и 362, обр. 2. Червенофигурен пръстеновиден аскос от светлокафява ТБ глина, покрита с черен фирнис. Тялото е ниско, широ­ 219 КАТ. 236 Черпак Глина Градска среда IV в. пр. Хр. Диам. лъжица 6,6 см, дълж. 15 см, дълж. дръжка 7,5 см АМ Созопол, инв. № 2189 Черпак от светлобежова фина глина с червеникаво-кафяво на цвят фирнисово покритие. Загребващата част има полусферична форма и плоско дъно и фирнисово покритие. Дръжката е двустволна с цвета на глината, отчупена в края. Украсена е с широки напречни пояси. Непубликуван ДН КАТ. 237 КАТ. 236 КАТ. 237 Черпак Глина Некропол на Аполония, УПИ 5518, гроб № 180, 2007 г. IV в. пр. Хр. Вис. тяло 3,5 см, диам. лъжица 7,2 см, дълж. 20 см, дълж. дръжка 12,5 см АМ Созопол, инв. № 3707 Черпак от кафява, с червен оттенък груба глина, покрита с тъмнокестенява ангоба. Загребващата част е полусферична, дръжката двустволна, в края се разделя, оформяща отвор за окачване. Непубликуван ДН 220 М Ъ Ж К А Т А В С Е Л Е Н А : С В Е Т Ъ Т Н А В О Й Н А Т А КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА ЖИВОТЪТ НА ДЕЦАТА В ъпреки че детството е универсално преживяване, специфичните му черти са присъщи на всяка култура и хвърлят светлина върху ценностите на да- деното общество. Докато писмените източници за това как са живеели децата в Древна Гърция не са достатъчни, митовете за детството на Херакъл и Пер- сей, интерпретацията на сцените върху рисуваните вази, бронзовата скулпту- ра, мраморните стели, посветени на починали деца1, способстват да се изгради обща картина за живота на децата от Елада. Раждането и детството са обширен процес в класическата древност и много стъпки изграждат човешката идентич- ност на детето. Първите шест години от живота на момчетата и момичетата в гръцките се- мейства преминават заедно с майката и/или бавачката в женската половина на къщата2. Първоначално новородените не получават имена до седмия или де- сетия ден от живота си. Бебето е хранено с кърма, а след това с козе мляко и предварително сдъвкана храна. За да се напие то с мляко или вода, се използват специални малки съдове – гутуси (кат. 245, 246). Те имат тяло с полусферична форма, дръжка от едната страна, а от друга – чучур с много тесен отвор, през който течността изтича постепенно на тънка струйка или капки. В гробовете на деца от аполонийските некрополи3 са открити много такива съдове, внесени от Йония, Атика и др., или произведени в местни работилници4. Резултатите от изотопни анализи показват, че децата от Аполония са кон- сумирали модифицирана храна за възрастни (зърнени култури, сухо месо и млечни продукти) за периода от време след отбиването – до към 11 години5. Малките деца са поставяни в люлки, които, съдейки от запазените изобра- жения, са били изплетени от клонки с две дръжки от двете страни за по-лесно пренасяне. От гроб на дете в аполонийския некропол, датиран в 375–350 г. пр. Хр. произхожда теракота, изобразяваща седнало в люлка малко дете (кат. 441). Във времена на висока детска смъртност отглеждането на детето включва също редица ритуални действия, подчинени на надеждата за оцеляване. Ико- нографията и археологическите находки показват, че децата носят различни ви-  1 Beaumont, 2012. дове амулети, за да предотвратят болести и да ги предпазят от „лошия поглед“,  2 Golden, 1990, c. 28, обр. 15 който може да нарани или дори да убие. От изображенията върху открити в  3 Koeller, Panayotova, 2010, c. 253– Аполония червенофигурни ойнохоета и лекити (кат. 238, 240) се вижда, че мал- 264 ките деца са носели през рамо различни амулети или цели нанизи от керамични  4 Иванов, 1963, 205–214, обр. 80 – 84, таб. 110 – 114; Hermary, 2010, и стъклени мъниста, висулки, морски раковини, пробити животински зъби и c. 227, VN 109a,b,110, таб.103a,b монети; гривни на ръцете и глезените и др.6. Освен защитата от преждевремен-  5 Schmidt, 2014, c. 97 – 99, обр. 7.1, на смърт, тези предмети отразяват и тяхната социална и полова идентичност7. 7.2. Вярването, че стъклените мъниста с украса от „очи“, каквито са открити в мно-  6 Иванов, 1963, c. 148, №№ 268–269, го аполонийски гробове, закрилят този, който ги носи, е разпространено и до таб. 75–76; Рехо, 1990, c. 39, № 43 днес8. таб. 6а; Chacheva, 2015, c. 7, обр. 8. Около тригодишна възраст статутът на детето се променя като краят на дет-  7 Dasen, 2015, c. 181. ството се отбелязва със специални ритуали. В класическата Атина тригодишни  8 Chacheva, 2015а, c. 7–8, обр. 6, 7. 221 деца – момчета и момичета, се присъеди- ниняват към Антестериите – тридневни празници, отбелязвани в Атина в чест на Дионис през втората седмица (11, 12 13 ден) на месец Антестерион (Ἀνθεστηριών, около края на сегашния месец февруа- ри) от атическия календар. Вторият ден (Χοοαί), когато всички пият вино, бележи първото активно участие на децата в пуб- лична церемония. Някои антични тек- стове показват, че участието в този праз- ник представлява обединение на малките атиняни, момчета и момичета, на възраст около три години. Изображения на мо- мичетата се появяват само в малък брой рисувани сцени, което потвърждава, че празникът, без да изключва момичетата, се отнася най-вече за момчетата като бъдещи граждани на полиса. Децата из- Обр. 1. глежда са получавали като подаръци миниатюрни кани за вино с изображения Изображение на дете. Детайл от на бебета и детски дейности (най-често игри), които не са свързани с фестива- лекит № 3573, АМ Созопол (сн. L. ла9. Десетки подобни съдове от първата половина на IV в. пр. Хр. са открити Damelet). в класическия некропол на Аполония10. Върху тях са изобразени главно деца (кат. 238–240), но без конкретна информация за протичането на празника. На- личието на гроздове, сладкиши от всякакъв вид, украсени с бръшлян кани за вино, поставени на земята или на малка масичка, представят празничната ат- мосфера в дионисийски стил. Възпитанието и образованието на детето има различни трактовки и цен- ности в различните култури. Древната гръцка идея е, че образованието трябва да бъде всеобхватно и да формира единството на възгледите на индивида, да създаде хармоничен и добродетелен човек. Сведенията за началното и средно- то образование в класическа Атина показват, че през класическата епоха сво- бодното момиче се учи у дома от своята майка, преди всичко да се занимава с домакинство (да готви, преде и тъче). Любознателните момичета можели да се научат да пишат и това, което е преподавано на братята им в училище11, както и да придобият музикални умения. За мястото на лирата и авлоса в музикално- то образование в Аполония през класическата епоха свидетелстват откритите в три гроба изключително редки останки от хелис (χέλυς) – лири с резонатори, изработени от коруба на костенурка. Отлично запазен диавлос (кат. 293), изра- ботен от кост на елен лопатар е част от инвентара на гроб № 162 (УПИ 5518), в който към 430–420 г. пр. Хр. е погребана млада жена на възраст 17–19 г.12.  9 Golden, 1990, c. 41–43, Dasen, 2011, Момичетата достигат пубертета на възраст от дванайсет до тринайсет годи- c. 7–8; Beaumont, 2012, c. 69–84. ни, от който момент те се считат за възрастни и могат да се омъжват. Съзряване- Иванов, 1963, c.   10  147–149, №№ 264, 268, 269, 270, 274, 274 а, то си ознаменуват чрез оставяне на детските си играчки в храма на Артемида13. Таб. 75–77; Reho, 1990, №№ 172, Развитието на момчето е белязано от много повече преходи – биологич- 174,176, 178, 179, таб. XIV ХV. ни, социални, граждански и правни, които отбелязват преминаването му към Скржинская, 2000, c. 144–145.  11  постигане на основната му идентичност като атински гражданин. На третия Панайотова, 2016, c.   12  291–292, ден на празника Апатурии, провеждан в месец Пианепсион (Πυανεψιών, към 294, обр. 5, 8. края на м. октомври) косите на 14 – 16 годишните момчета са подстригвани и Beaumont, 2012, c. 129.  13  222 Ж И В О Т Ъ Т Н А Д Е Ц А Т А посвещавани на боговете, закрилящи детето – Аполон или богът на реката в родния град. След този ритуал момчето официално излиза от юношеството и става млад мъж, който, ако е необходимо, трябва да участва във войните14. Елините се стараят да развиват хармонично умствените и физическите спо- собности на синовете си. В началното, частно училище децата се обучават до 16-годишна възраст. Има два вида начално училище – музическо (до 14-годиш- на възраст) и гимнастическо, посещавано отначало успоредно с музическото от 12- до 16-годишна възраст. В музическото училище се усвояват главно уменията да се чете и пише върху текстове от Омировите поеми и други поети. Учи се наизуст, правят се диктовки, по-късно и съчинения по зададена тема15. С думата μουσική се представя всъщност единният комплекс от четене, пи- сане, свирене и пеене. Затова училището се нарича музическо. Освен това се изучават аритметика, геометрия и астрономия. По настояване на художника Памфил от Амфиполис в ІV в. пр. Хр. в някои училища започва да се препо- дава рисуване. Гимнастическото училище е спортен комплекс, както говори и името му палестра (παλαίστρα, място за борба). Под строгия надзор на учителя по гимнастика юношите се упражняват в откритите и закритите помещения на палестрата, където не се допускат външни лица. Целта на спортните занимания е да се развие мускулната сила и ловкостта на момчетата. Това става чрез дисци- плините на петобоя – бягане, борба, скачане, хвърляне на диск и на копие. Има и занимания по танцуване (ὀρχηστική). Орхестиката е свързващото звено между гимнастиката, която се преподава тук, и “музиката“, изучавана в музическото училище. През класическата епоха физическото образование има превес над умственото. Момчетата също участват в музикални и спортни състезания на големите фестивали на града. Започнали спортната си подготовка на палестрата, атинските юноши я продължават в по-горната училищна степен гимназион (γυμνάσιον), посещаван от 16- до 18-годишна възраст. Както говори името, гимназионът е място за фи- зически упражнения и спорт и е съществен белег на елинистическия град. Дори малките градове имат гимназион, грижат се за неговото уреждане с пристрасте- ност. Училището престава да бъде частно дело, с устройството му се занимават градските управи. Създават се предписания за изучаваните предмети, за броя на учениците в клас и за срока на обучението. Елинистическата школа има три степени – първата завършва към петнадесетгодишна възраст, втората – за юно- ши към осемнадесет години, а последната – за младежите на двадесет и една година. За разлика от епохата на класическия период, сега много повече се учи четмо и писмо и по-малко се спортува в училище. В горните степени навлиза реториката. Новост е момичетата да ходят на училище – в едно училище за мо- мичета в Пергам се изучава домакинство, съществуват дори смесени училища16. За образованието на аполонийските граждани можем да съдим по откри- тите в редица гробове бронзови стилоси и десетките графити върху керамични Beaumont, 2012, c. 68; Скржин-  14  ская, 2000, c. 105, 141. съдове. Те вероятно са изучавали още пеене, свирене на китара и танцуване. Golden, 1990, c. 65.  15  Атическо червенофигурно ойнохое от Аполония от третата четвърт на ІV в. пр. Богданов, 2006, c. 95, 168.  16  Хр. илюстрира обучението на младежите по музика. Върху него е изобразен ефеб, който разговаря в гимназиона с учителя си по лира (кат. 221). 223 С ЛАВА ВАСИЛЕВА, КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА Изображения на деца върху вази и теракоти С ред вазите с рисувана украса, открити в Аполония, изображения на деца се срещат върху лекити – форма, предназначена за масла, която се свързва Почти всички керамични статуетки от Аполония произхождат от гробове на деца и подрастващи и вероятно отразяват идентичността на малкия предимно с грижата за тялото и женския свят. Преди починал. Те са произведени в различни работилници всичко обаче, те са характерни за декорацията на от Средиземноморския свят или са изготвени на ойнохоета с малки размери – украсявани най-често със място по вносни калъпи, или копират известни вносни сцени на игри на деца или приготовления за угощение, екземпляри. тези кани за вино са важен елемент в Антестериите Въпреки че децата са предпочитан обект на коро- – големите Дионисови празници на младото вино и пласти и скулптори в класическия и елинистическия възраждането на природата1. Като един от основните периоди, сред откритите в Аполония теракоти много акценти на втория ден на празника (Χοαί, „Каните“), рядко се срещат изображения на много малки деца и малките деца на около две-три годишна възраст участ- пеленачета. Най-често те са представяни в скута (кат. вали в ритуал, в който опитвали вино за първи път 413) на жена (богиня – куротрофос) или в ръцете на като символичен акт на приобщаване към общество- актьори, изпълняващи ролята на жена (кат. 311) или то. Върху миниатюрни варианти на каните за вино на силен (кат. 312). Сред редките находки се нарежда и възрастните са изобразявани тематични сцени и те са изображението на седнало в люлка малко дете с конич- давани на децата като подарък, заедно с колички и дру- на шапка (кат. 441), което се отнася към добре познат в ги играчки2. античния свят тип4. За разлика от по-ранни примери на атическата От гробове на деца и от светилището на нос Скам­ вазопис, където има тенденция детските фигури да ний произхождат керамични статуетки, представящи са умален вариант на тези на възрастни, при вазите от права жена с дете на лявото си рамо5 (кат. 242), които последните десетилетия на V в. пр. Хр. се налага ико- се интерпретират като изображение на Деметра и мал- нографският тип на дете с малки закръглени крайници ката Персефона6. Особен интерес представлява тера- и тяло. При това се отделя по-голямо внимание на раз- кота, която представлява композиция от седнала жена граничаването на възрастта и особеностите на форми- с облегнало се на десния ѝ крак малко дете. Пред тях са те в по-ранна възраст. Малките са изобразявани голи, поставени щит и шлем върху него, както и цилиндри- като през гърдите им обикновено е привързана с връв чен съд отстрани (кат. 210). с окачени на нея амулети, които да ги защитават в пър- Керамичните изображения на деца са представени вите години на живота им. Пълзящото дете от лекит, с реалистични черти, излъчващи детската прелест и кат. 240, намира близки съответствия върху малки неподправеност, мекост на очертанието на лицата, ойнохоета, вече в композиции с домашни животни – закръглени бузи и типична детска прическа с падащи куче или птица, играчки или атрибути на празника, до раменете къдрици (кат. 244, 562, 563). Най-голямо като кана, грозд, масичка с празнично угощение3. Мом- количество и разнообразие предлагат фигурките, чето от кат. 239, и вероятно също момичето от кат. 466, изобразяваши седнали на земята в различни пози изобразяват по-големи деца, вече натоварени със зада- голи, гологлави или с конична шапка малки момчета чи за празника. Момчето от първия пример поднася (кат. 241, 243), или седнали момчета с плащове и грозд и блюдо с празнично ястие или питки. Встрани пилоси (кат. 411, 412). Типът, който е широко извес�- от него е изобразен характерен подарък за празника – тен като „храмово момче“, се появява в Аполония проста количка, съставена от колело и дълга дръжка за през класическата епоха7 и е представен с различни бутане. Момчетата, както е обичайно за сцените върху варианти. Според някои автори тези фигурки атическите съдове, са представени голи, а момичетата представляват изображения на истински деца, са облечени в хитон, подобно на възрастните. 224 Ж И В О Т Ъ Т Н А Д Е Ц А Т А КАТ. 238 Червенофигурно ойнохое Глина, барботино, позлата Некропол на Аполония в м. Калфата Втора – трета четвърт на ІV в. пр. Хр. Вис. 8,8 см, диам. на дъно 4,4 см поставяни в детските гробове, или са посвещавани на божества, покровителстващи здравето, плодородието, София, НИМ, инв. № 42397 раждаемостта или грижите за децата8. Трябва да се от- Тип „хое“. Представена е сцена, вероятно свързана бележи, че изображения на момичета са изключителна с инициационните обреди на малките деца по рядкост сред теракотите от Аполония. време на Антестериите – малко дете, коленичило, с венец на главата и препаска през гърдите, което 1 Van Hoorn, 1951, c. 15–19. си играе с куче. 2 Simon, 1983, c. 94–95; Scilabra, 2004, c. 147. Непубликувано 3 Van Hoorn, 1951, № 535 – 539. ЛК 4 Higgins, 1954, №№ 155–157; Winter, 1903, c. 271. 5 Blinkenberg, 1931, №№ 2987 – 2994; Higgins, 1954, №119. 6 Панайотова, 2013, c. 565, рис. 2.3, 2.4. 7 Дремсизова, 1963, №№ 831–834. 8 Hadzisteliou-Price, 1969, c.107–110. КАТ. 239 Ойнохое Глина Некропол на Аполония в м. Калфата 400–350 г. пр. Хр. Вис. 9 см, диам. столче 4 см АМ Созопол, инв. № 2564 Съдът е покрит с черен фирнис. На лицевата му страна е представена сцена, свързана с участие на детето в Антестериите – голо момче с грозд в лявата ръка и блюдо с храна в дясната ръка. Пред него е изобразена играчка – дървена детска количка с дълга дръжка. Непубликувано КП 225 КАТ. 240 Лекит Глина Некропол на Аполония в м. Калфата 450–425 г. пр. Хр. Вис. 9,3 см, диам. устие 2,7 см, диам. столче 5 см АМ Созопол, инв. № 3573 Червенофигурен. На лицевата страна е изобразено пълзящо бебе. През гърдите му е привързана връв с амулети (περίαμμα) за защита от опасности9. Непубликуван КП 9 Chacheva, 2015, с. 11, обр. 8; Chacheva, 2016, с. 141, обр. 2.2,3. КАТ. 241 Теракота Глина Некропол на Аполония в м. Калфата 350–300 г. пр. Хр. Вис. 5,4 см, шир. 5,5 см АМ Созопол, инв. № 3426 Фигура на малко, седнало на една страна голо момче. Левият крак е свит в коляното, подгънат под тялото, а десният, свит в коляното крак е извит навън. Лявата ръка е подпряна на поставката, а дясната –между двата крака. Непубликувана КП 226 Ж И В О Т Ъ Т Н А Д Е Ц А Т А КАТ. 242 КАТ. 243 Теракота Теракота Глина Глина Некропол на Аполония, УПИ 5072, гроб № 20, 2005 г. Некропол на Аполония, УПИ 5072, гроб № 20, 2005 г. 450–425 г. пр. Хр. 450–425 г. пр. Хр. Вис. 13 см. Поставка 8 х 3 см Вис. 4,9 см. Поставка 3,6 х 2,9 см АМ Созопол, инв. № 3428 АМ Созопол, инв. № 3427 Права женска фигура, облечена с дълъг хитон и Фигура на седнало голо момче, чиито краката са свити, химатион. На лявото ѝ рамо е изобразена седнала гола събрани в ходилата. Ръцете са поставени на бедрата. детска фигура, чиято лява ръка е върху бедрата. Непубликувана Непубликувана КП КП КАТ. 244 Теракота Глина Аполония 300–260 г. пр. Хр. Вис. 4,5 см АМ Созопол, инв. № 577 Полуфигура на малко дете с миловидно изражение и дълги къдрици, привързани с лента през челото. Непубликувана КП 227 КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА Играчките И грата се възприема като важна част от детството в древна Гърция при оформянето на характера и физическите способности на децата. Много от игрите Аполония кат. 289 може да се види също и една от иг- рите на по-големите момичета с обръч. Астрагалите – дребни кокалчета от задните крака на гръцките деца са познати и днес, а съвременните на овце или кози (кат. 288), са едни от най-популяр- версии са много сходни1. ните детски играчки в елинския свят, използвани и за Дрънкалките, както и сега, са първите играчки за много разпространената игра пентелита (πεντέλιθα), най-малките деца. Често това са керамични фигурки, която се играе от хора на различна възраст (кат. 209). в чиято куха вътрешност е поставено глинено топче Някои от откритите в аполонийските некрополи ас- или камъче като теракотата – петле от некропола на трагалоси са били двустранно обработени до формата Аполония2. на плочка за домино, като понякога са маркирани от От глина са изработвани и кукли, които изобра- едната или от двете плоски страни с букви. Други са зяват млада жена със свободно падащи и движещи се обковани с олово или имат по една или няколко кръг- ръце и крака (кат. 278, 279). Теракотите са представе- ли дупки9. Освен животински кости в Аполония са ни в къс хитон, но момичетата са можели да им шият използвани и астрагали, изработени от олово, бронз дрехи и да ги обличат3. Изхождайки от факта, че кук- (кат. 285 – 287) и стъкло10. Съществува мнение, че и лите са изготвени от чуплива материя, А. С. Русяева керамичните съдове с форма на астрагалос (кат. 284) счита, че те са били непригодни за играчки и по-скоро най-често са използвани като детски играчки11. са изготвяни за ритуални празненства, свързани с от- Употребата на астрагалите за игра е тясно свързана делни етапи на култа, а е възможно и да са образи на богини при изпълняването на някакъв ритуал. Нами- с игрите на зарове, изработвани от кост, дърво, камък рането им в светилища и некрополи според нея е сви- и метал (кат. 280–283), както и жетони (кат. 290). Спо- детелство за връзката им главно с хтоничните култове ред Херодот лидийците твърдели, че те са открили иг- на Кора – Персефона4. Тъй като тя е булка в мита, ня- рите, които се играят при тях и при елините. Заровете, кои от куклите може да са дарявани за нея от момичета ашиците и топчетата, както и всички останали видове във възраст за омъжване като символично отказване игри освен играта дама, били измислени по времето на от играчките на децата или като израз на психическа цар Атюс, син на Манес, като средство за устояване на зрялост и годност за плодородие пред предстоящата глада, когато колонизирали Тирсения (Херодот, І, 94). сватба5. И в древна Гърция децата били привличани от Една от най-разпространените детски играчки животните като домашни любимци, а изображенията – количка от колело и дълга дръжка (кат. 466), изра- им са служели като играчки и гробни дарове12. В Апо- ботвана от нетраен дървен материал, е позната от лония най-популярни са изображенията на птици (кат. вазопис­та6. 248–249), петли (кат. 263), кучета (кат. 256), кончета За игрите с топка, направена от кожа или парче- (кат. 252), кози (кат. 251, 260), овце (кат. 261), пра- та плат и напълнена с конски косми, слама или въл- сета/глигани (кат. 250, 255) и костенурки (кат. 257). на, също можем да съдим само от изображенията по Сред керамичните фигурки13 има също изображения рисуваните вази7. Много популярна е ефедрисмос на водни обитатели (кат. 253) и на маймуни (кат. 247, (εφεδρισμός) – игра с топка, в която най-често участват 258). две двойки момичета и жена в ролята на съдия (кат. Многобройни са миниатюрните съдове, открити 289). Победените трябва да носят на гърба си победи- в некропола на Аполония – купа ? (кат. 264), кошничка телите по определен начин – с коляно, подпряно върху (кат. 265), сфероиден съд (кат. 266), паничка (кат. 267), събраните назад длани на победения8. Върху лекита от кратерискос (кат. 268), лекит (кат. 269, 270), ойнохое 228 Ж И В О Т Ъ Т Н А Д Е Ц А Т А (кат 271, 276), лебес, фиала (кат. 272, 277), хидрия (кат. КАТ. 245 273), скифос (кат. 274), аскос (кат. 275), ойнохое. Ос- вен дарявани да служат на децата в отвъдното, те веро- Гутус ятно са използвани и като играчки. Глина Некропол на Аполония в м. Калфата 360–330 г. пр. Хр. 1 Neils, Oakley, 2003, с. 264–269, 282. Вис. 5,4 см, диам. отвор 2,4 см, диам. столче 3,2 см 2 Дремсизова-Нелчинова, Тончева, 1971, с. 32, № 19. 3 Панайотова, 2005b, с. 140–141, обр. 1–3, 5–7. АМ Созопол, инв. № 2493 4 Русяева, 1982, с. 113. Конусовидното тяло с хоризонтален чучур и 5 Merker, 2000, с. 49–50. пръстеновидната дръжка на биберона са покрити с 6 Иванов, 1963, с. 148, № 268, обр. 59, таб. 67. черен фирнис. Плещите са украсени с лъчеобразно 7 Иванов, 1963, с. 148–149, № 270, таб. 77. разположени, редуващи се тесни и широки черни 8 Иванов, 1963, с. 97, № 43, таб. 29–30; Reho-Bumbalova, 1981, с. ивици. 153–154. Непубликуван 9 Панайотова, 2008, с. 106–107, обр. 9–10. 10 Младенова, 1963с, с. 310, № 999, таб. 163 и 166. КП 11 Панайотова, 2008, с. 104–106, обр. 1–4. 12 Neils, Oakley, 2003, с.265. 13 Дремсизова-Нелчинова, Тончева, 1971, с. 18, 20–22, 24–26. КАТ. 246 Гутус с цедка Глина Некропол на Аполония 450–425 г. пр. Хр. Вис. 5 см, диам. устие 2,7 см, диам. дъно 9,1 см АМ Созопол, инв. № 276 Червенофигурен гутус с цедка и релефна украса – чучурът е оформен като лъвска глава. Изображение на лъв, пантера и водоплаваща птица. Непубликуван КП 229 КАТ. 247 Теракота Глина Некропол на Аполония 500–450 г. пр. Хр. Вис. 6,7 см АМ Созопол, инв. № 148 Права маймуна. Главата и тялото са оформени сумарно, ръцете са вдигнати нагоре. Непубликувана КП КАТ. 248 Теракота Глина Аполония 425–400 г. пр. Хр. Вис. 6 см АМ Созопол, инв. № 1580 Птица с разперени крила. Изображенията на птици имат широко разпространение в античната коропластика14. Непубликувана КП КАТ. 249  14 Русяева, 1982, c. 140. Теракота Глина Аполония 475–350 г. пр. Хр. Вис. 5 см, дълж. 3,5 см АМ Созопол, инв. № 3476 Гълъб. Изображенията на гълъби с много разнообразна трактовка преобладават сред античните фигурки на птици, намирани в гробове15. Освен теракоти, през архаичната епоха в Аполония Понтийска като вотивни дарове в светилището на Аполон Лечител се използвани и фигурални съдове, изработени във формата на гълъб16. Непубликувана КП Robinson, 1952, c. 320–330, 334.  15  Панайотова, et al., 2015, c. 346.  16  230 Ж И В О Т Ъ Т Н А Д Е Ц А Т А КАТ. 250 Теракота Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 203, 2000 г. 450–425 г. пр. Хр. Вис. 9,4 см, дълж. 7,4 см АМ Созопол, инв. № 2475 Глиган. Трактовката на животното е доста сумарна – изпъкнали очи, тялото е с къси крака, изобразена е четината на гърба и завита опашка. Голямо количество аналогични теракоти са произвеждани в Родос през ранната класическа епоха17. Непубликувана КП Higgins, 1954, c. 176–182.  17  КАТ. 251 Теракота Глина Некропол на Аполония 450–400 г. пр. Хр. Вис. 9,8 см, дълж. 7,7 см АМ Созопол, инв. № 553 Полегнал върху правоъгълна поставка козел с подвити крака. Животното е изобразено с големи, извити назад рога и дълга опашка. Непубликувана КП 231 КАТ. 252 Теракота Глина Некропол на Аполония 425–400 г. пр. Хр. Вис. 5,9 см, дълж. 6 см АМ Созопол, инв. № 3478 Кон. Фигурата е доста несъръзмерна, краката са изработени неразчленени. Главата завършва с изострена муцуна, гривата се слива с шията. Гърбът е плосък, вероятно е имал товар, аналогично на подобна, открита в некропола на Аполония теракота18. Непубликувана КП Дремсизова, Тончева, 1971, c. 25.  18  КАТ. 253 КАТ. 254 Теракота Теракота Глина Глина Аполония Некропол на Аполония 350–250 г. пр. Хр. 575–525 г. пр. Хр. Вис. 3,4 см, дълж. 5,5 см Вис. 3 см, дълж. 5,8 см АМ Созопол, инв. № 2317 АМ Созопол, инв. № 2476 Риба върху кон (?), чиято глава липсва. Рибата е Жаба, изобразена в почти реален размер. В представена с голяма глава и широко отворена уста. изключително широкият спектър от животни в Перките и люспите по тялото са релефни. древната коропластика се срещат и такива, които по- Непубликувана скоро нямат вотивно значение. Непубликувана КП КП 232 Ж И В О Т Ъ Т Н А Д Е Ц А Т А КАТ. 255 Теракота Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 203, 2000 г. 250–225 г. пр. Хр. Вис. 5 см, дълж. 7,5 см АМ Созопол, инв. № 2307 Глиган. Животното е изобразено къси крака, добре очернани гребен от четина над главата и опашка над задните крака. Очите са големи, с клепачи. Фигурките на диви прасета са широко разпространени в гръцкия свят, особено в гробни комплекси19, и това показва колко голямо е хтоничното им значение. Непубликувана Дремсизова, 1963, c. 238; Higgins, 1954,  19  КП c. 25–31; Robinson, 1952, c. 244–248. КАТ. 256 КАТ. 257 Теракота Теракота Глина Глина Некропол на Аполония, УПИ 5089, керамично Некропол на Аполония струпване 550–525 г. пр. Хр. IV в. пр. Хр. Вис. 4 см, дълж. 6,7 см Вис. 3 см АМ Созопол, инв. № 3572 АМ Созопол, инв. № 3230 Костенурка. Изобразена е с извита черупка с Куче с издължено тяло. Изправена по дължината правоъгълни деления и външен ръб в релеф, под която на гръбнака къса опашка и малка глава с къси уши излизат малка заострена глава и крайници. Думата и изострена муцуна. Лапите са оформени чрез „костенурка“ става синоним на „лира“ и тъй като прищипване в края на късите крака. лирата е един от атрибутите на Аполон, костенурката Непубликувана също се свързва с него20. Непубликувана КП КП Tsetskhladze, Vashakidze, 1994, c. 116.  20  233 КАТ. 258 Теракота Глина Некропол на Аполония в кв. Харманите, 1964 г. 550–500 г. пр. Хр. Вис. 5,5 см, дълж. 9,6 см, шир. 3,5 см АМ Созопол, инв. № 147 Клекнала маймуна, която с две ръце замесва тесто в глинен съд пред нея. Отляво зад нея има друг съд. Изображенията на открити в гробове маймуни се свързват с хтоничните божества.21 Литерат ура : Горов, et al., 1967, № 54. Русяева, 1982, с. 140.  21  КП КАТ. 259 КАТ. 260 Теракота Теракота Глина Глина Некропол на Аполония Некропол на Аполония в кв. Харманите, 1964 г. 500–475 г. пр. Хр. 550–500 г. пр. Хр. Вис. 5,5 см, дълж. 8,5 см Вис. 6,5 см, дълж. 5 см АМ Созопол, инв. № 3226 АМ Созопол, инв. № 149 Лъв, лежащ на правоъгълна поставка с обърната Моделирана на ръка фигурка на козел със стройно тяло надясно глава. Подобни са идвестни от Аполония22, и дълга брада24. и Родос23. Литерат ура : Непубликувана Горов, et al., 1967, № 53. КП КП  22 Дремсизова-Нелчинова, Тончева 1971, № 22 Открита заедно с КАТ. 258. в гроб на дете.  24   23 Higgins, 1954, 76, № 173, Pl. 32. 234 Ж И В О Т Ъ Т Н А Д Е Ц А Т А КАТ. 261 Теракота Глина Некропол на Аполония в кв. Харманите, гроб 21, 2014 г. 450–430 г. пр. Хр. Поставка 9,5х4х0,5 см. Дълж. на фигурата 12,5 см АМ Созопол, инв. № 3671 Овен върху правоъгълна поставка, със свити предни крака. Бяла боя по задницата, едната страна, шията и главата с рогата. Непубликуван ЯИ КАТ. 262 Теракота Глина Некропол на Аполония 450–425 г. пр. Хр. Вис. 11,5 см, дълж. 16 см АМ Созопол, инв. № 1987а Гълъб с прибрани крила и опашка, главата е наведена. Краката са конусовидни израстъци. Непубликувана КП 235 КАТ. 263 Теракота Глина Некропол на Аполония в кв. Харманите, гроб № 2, 2013 г. 450–430 г. пр. Хр. Вис. 9,4 см, дълж. 8 см, шир. тяло 3 см АМ Созопол, инв. № 3673 Петел в изправена поза с издути гърди. Опашката е голяма и заоблена, в горната страна с пластично оформен край. Крилете са спуснати надолу, и заедно с конусовидните крака служат като поставка-опора. Добре са оформени гушата, клюна и гребена. По гребена и тялото има следи от червена боя, а по клюна – от синя. Идентични и точни аналози са открити в друг гроб от сектор „Харманите-Републиканска“, ( гроб № 8, 2014 г.) с дата в 450–430 г. пр. Хр.; в западната периферия на същия некропол в Харманите (кат. 410), датиран във втора четвърт на V в. пр. Хр., от Атина, от началото или средата на V в. пр. Хр., които също са със следи от оцветявания. Непубликуван ЯИ 25 Дамянов, et al., 2015, с. 358, обр. 3; Pisani, 2006, с. 284, 337–339, cat. NoNo 104–105 (T 34-35), 107 (T 132), fig. 28, таб. 32, b-c. КАТ. 264 КАТ. 265 Котон Кошничка Глина Глина Некропол на Аполония в кв. Харманите Некропол на Аполония в кв. Харманите 550–500 г. пр. Хр. 550–550 г. пр. Хр. Вис. 3,7 см, диам. устие 2,5 см, диам. с дъно 2,5 см Вис. 4,7 см, диам. дъно 3 см АМ Созопол, инв. № 66 АМ Созопол, инв. № 68 Котон (или ексалиптрон) с чернофигурна Кошничка, украсена с пояси от черен и кестеняв фирнис. украса. Изготвян вероятно само за деца, Непубликувана заедно с други миниатюрни форми се намира в детски гробове26. КП Непубликуван КП 26 Sparkes, Talcott, 1970, с. 186. 236 Ж И В О Т Ъ Т Н А Д Е Ц А Т А КАТ. 266 КАТ. 267 Миниатюрно съдче Паничка Глина Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 203, Некропол на Аполония в кв. Харманите 2000 г. 550–500 г. пр. Хр. 550–500 г. пр. Хр. Вис. 1,2 см, диам. устие 4,9 см, диам. дъно 2,5 см Вис. 3,7 см, диам. столче 2,7 см АМ Созопол, инв. № 69 АМ Созопол, инв. № 71 Плитка паничка с украса от радиално разположени Миниатюрно съдче със сферична форма. триъгълници. Непубликувано Непубликувана КП КП КАТ. 268 КАТ. 269 Каликс-кратер Лекит Глина Глина Некропол на Аполония Некропол на Аполония 425–400 г. пр. Хр. 425–400 г. пр. Хр. Вис. 3,8 см, диам. устие 4 см, диам. столче 2,1 см Вис. 6,2 см, диам. устие 2,4 см, диам. столче 3,5 см АМ Созопол, инв. № 3374 АМ Созопол, инв. № 277 Миниатюрният съд е покрит с черен лъскав фирнис. Арибаловиден лекит. Под Широко устие с извит навън ръб, дълбоко тяло с раменете тялото е украсено с прилепени към долната му част дръжки стъпва върху хоризонтални чернофирнисови пръстеновидно столче. линии на червен фон. Непубликуван Непубликуван КП КП 237 КАТ. 270 КАТ. 271 Лекит Ойнохое Глина Глина Некропол на Аполония Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 322, 2003 г. 325–300 г. пр. Хр. 375–325 г. пр. Хр. Вис. 5,3 см, диам. устие 2,3 см, диам. столче 2,7 см Вис. 6,3 см, диам. дъно 3 см АМ Созопол, инв. № 2389 АМ Созопол, инв. № 3141 Арибаловиден лекит с червена палмета Чернофирнисово Непубликуван миниатюрно копие на кана за КП изливане на вино. Непубликувано КП КАТ. 272 КАТ. 273 Фиала Хидрия Глина Глина Некропол на Аполония Некропол на Аполония, УПИ 550–525 г. пр. Хр. 5090, гроб № 14, 2005 г. Вис. 1,8 см, диам. устие 3,6 см, диам. 360–340 г. пр. Хр. дъно 2,5 см Вис. 9,5 см, диам. устие 4,5 см, диам. столче 4 см АМ Созопол, инв. № 70 АМ Созопол, инв. № 3677 Дълбока фиала, покрита с червеникаво-кафяв фирнис. Червенофигурна миниатюрна Непубликувана хидрия. Изображение на червена палмета от едната страна на КП тялото. Непубликувана КП 238 Ж И В О Т Ъ Т Н А Д Е Ц А Т А КАТ. 274 КАТ. 275 Скифос Аскос Глина Глина Некропол на Аполония Некропол на Аполония 375–350 г. пр. Хр. 450–400 г. пр. Хр. Вис. 5,2 см, диам. устие 4,5 см, диам. столче 2,2 см Вис. 5 см, диам. устие 1,5 см, диам. столче 2,5 см АМ Созопол, инв. № 2388 АМ Созопол, инв. № 3678 Миниатюрен скифос, покрит с черен фирнис. Чернофирнисов аскос – върху горната част на тялото е Непубликуван апликирана релефна негърска глава. Непубликуван КП КП КАТ. 276 КАТ. 277 Ойнохое Фиала Глина Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 203, Некропол на Аполония в м. Калфата, УПИ 5518, гроб 2000 г. № 46, 2007 г. 450–425 г. пр. Хр. 375–350 г. пр. Хр. Вис. 5,3 см, диам. дъно 5,7 см Вис. 3,4 см, диам. устие 6,5 см, диам. дъно 1,3 см АМ Созопол, инв. № 3546 АМ Созопол, инв. № 3299 Миниатюрно ойнохое с Миниатюрна фиала, „ахеменидски“ тип. издуто приземисто тяло. Непубликувана Украса – пръчковиден орнамент по раменете КП и червена хоризонтална лента в най-широката част на тялото. Непубликувано КП 239 КАТ. 278 Теракота с подвижни крайници Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 147, 1997 Първа половина на ІV в. пр. Хр. Дълж. с крайниците 19 см София, НИМ, инв. № 42396 Фигура на жена (богиня) с калатос на главата и схематично оформено тяло. Крайниците са били закрепени на подвижна връзка, запазени са краката, ръцете липсват. Теракотите с подвижни крайници, открити в некрополите на редица елински колонии, се интерпретират като детски играчки (кукли), или като дарове, свързани с инициацията на момичетата. Литерат ура : Панайотова, 2005b, с. 140–147. ЛК КАТ. 279 Теракота Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, УПИ 5518, Гроб № 162, 2007 г. 430–420 г. пр. Хр. Вис. 6,4 см, шир. 3 см АМ Созопол, инв. № 3575 Кукла с подвижни крайници – изображение на млада жена с калатос на главата. Тялото, изработено в калъп, с плосък гръб и слабо изпъкнали гърди е облечено е с къс хитон. В долната част са оформени три израстъка с малки дупки за прикачване на краката. По същия начин към раменете са прикрепвани ръцете. Крайниците са с оформени длани и ходила. Употребата на този тип кукли в Аполония се отнася към втората половина на V – първата половина на IV в. пр. Хр.27 Непубликувана КП Панайотова, 2005b, с. 140–147  27  240 Ж И В О Т Ъ Т Н А Д Е Ц А Т А КАТ. 280 КАТ. 281 Зарче Зарчета Кост Бронз V–IV в. пр. Хр. IV–III в. пр. Хр. Вис. и шир. 2,3 см Вис. и шир. А. 1,2 см; В. 1 см АМ Созопол, инв. № 3691 АМ Созопол, инв. № 3749, 3750 Кубче със заоблени ъгли. По стените му са пробити от 2 броя многоъгълни зарчета с от 1 до 6 дупки по 1 до 6 дупки. стените. Непубликувано Непубликувано КП КП КАТ. 282 КАТ. 283 Зарче Зарче Глина Бронз IV–III в. пр. Хр. IV–III в. пр. Хр. Вис. 1,2 см, шир. 1,4 см Вис. и шир. 1,1 см АМ Созопол, инв. № 3748 АМ Созопол, инв. № 3727 Кубче със заоблени ъгли. По стените му са пробити от Кубче със заоблени ъгли. По стените му са пробити от 1 до 6 дупки. 1 до 6 дупки. Непубликувано Непубликувано КП КП КАТ. 282 КАТ. 283 241 КАТ. 284 Чернофирнисов аскос Глина Около 380 г. пр. Хр Некропол на Аполония в м. Калфата, Обредно огнище №1, 2003 г. Вис. 3,5 см, шир. 2,8 см АМ Созопол, инв. № 2514 Тялото на съда напълно имитира формата на астрагалос. Устието е типично за аскосите, а дръжката е двуствола с „Хераклов възел“. Широката употреба на астрагалосите в ежедневието и в ритуалните практики води до идеята да се изготвят съдове с такава форма, които от своя страна също служат за ритуални цели. КАТ. 285 Астрагалоподобни аскоси са открити в обредни огнища и в гроб № 290 в некропола в м. Калфата28. Астрагал Литерат ура : Бронз IV в. пр. Хр. Панайотова, 2008, c. 104–105, обр. 2,4. Дълж. 3,5 см, шир. 2,8 см КП АМ Созопол, инв. № 3674  28 Иванов, 1963, c. 213, № 523, таб. 113; Панайотова, 2008, c. 104– Излят във формата на животинската кост. 114. Непубликуван КП КАТ. 286 КАТ. 287 Астрагал Астрагал Олово Олово IV в. пр. Хр. Архаичен теменос на о-в Св. Кирик, 2009 г. Дълж. 3,6 см, шир. 2,9 см VI в. пр. Хр. Дълж. 3,4 см, шир. 2,3 см АМ Созопол, инв. № 3735 АМ Созопол, инв. № 3680 Обков на астрагалос, който липсва. Непубликуван Излят в едностранна форма, като едната му страна е гладка, а върху другата е предаден релефа на костта. КП Непубликуван КП 242 Ж И В О Т Ъ Т Н А Д Е Ц А Т А КАТ. 288 Астрагали Кост Некропол на Аполония АМ Созопол, инв. № 3682 10 бр. кости от краката на дребен рогат добитък. Откриваните в гробни комплекси и обредни огнища астрагали освен като приношения са използвани за различни игри, които предполагат развиване на сръчност и умение при хвърлянето и уцелването на очертанията на определено място. Непубликувани КП КАТ. 289 Лекит Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, УПИ 5518, гроб № 65, 2007 г. 375–340 г. пр. Хр. Вис. 27,5 см, диам. устие 8 см, диам. столче 9,5 см АМ Созопол, инв. № 3197 Червенофигурен лекит с полихромия и позлата. Фигуралната украса представя разпространени и обичани игри на открито. Отляво на съда момиче с пръчка в ръка бяга след голям търкалящ се обръч. В централната част от сцената са изобразени две двойки момичета и женска фигура, наведена напред между тях – момент от играта ефедрисмос (εφεδρισμός), при която загубилият трябва да носи победителя на гърба си със закрити очи, докато не докосне с крак изправения камък29. Литерат ура : Панайотова, et al., 2009, c. 36–37. 29 Reho-Bumbalova, 1981, с. 154–155. КП КАТ. 290 Жетони Глина Аполония 550–500 г. пр. Хр. Диам. между 3,5 и 3,8 см АМ Созопол, инв. № 3681 5 бр. с кръгла форма. Изработени от стени на различни керамични съдове. Непубликувани КП 243 МАДАЛИНА ДАНА АПОЛОНИЯ ПОНТИЙСКА: КУЛТУРНИЯТ ЖИВОТ НА ЕДИН ЙОНИЙСКИ ГРАД И СЪСЕДНИТЕ МУ ГРАДОВЕ Ч ерноморските полиси, които се включват в обширната мрежа от йонийски или дорийски градове, основани през архаичната епоха, трябва да бъдат раз- глеждани и като пълноценни участници в събитията, белязали региона. Въпре- ки разстоянието, което ги дели от един хипотетичен егейски гръцки „център“, понтийските градове, свързани с най-важните икономически, политически и културни центрове, са неразделна част от средиземноморското пространство. Следователно, основните характеристики на пайдеята – едновременно обра- зование и култура – не биха могли да бъдат изолирани от явленията, характе- ризиращи културния живот на останалите гръцки градове. Както навсякъде, градовете на Евксинския Понт свидетелстват за различни образователни рав- нища: усвояване на четене и писане, дейности в гимназиума и за някои, учебен престой в регионалните или общогръцки културни центрове1. Книжовници и интелектуалци от тези градове се утвърждават в Понта или в чужбина. Следва да се отбележи, че самото създаване на Аполония Понтийска е бе- лязано от възможното присъствие на значима фигура в културно отношение. Така Елиан (Различни истории, 3.17) разказва, че прочутият милетски фило- соф Анаксимандър, известен като автор на първата карта на ойкумена, е оглавил колонизацията на Аполония Понтийска2. Не може да се каже до каква степен следва да се вярва в тази традиция, още повече, че основаването на Аполония към 610 г. пр. Хр. съвпада с раждането на философа, но е възможно той да е ръководил втора вълна заселници към 580 г.3. Друг забележителен момент е, че най-старото свидетелство за търговия с книжнина в гръцкия свят е свързано именно с левия бряг на Понта. В началото на IV в. пр. Хр. Ксенофонт споме- нава сред стоките, които са част от товара на потъналите кораби край Салми- десос (на юг от Аполония) „множество изписани папируси“ (Анабазис, 7.5.14). Въпреки че при разкопките в Аполония не са открити свидетелства за учебни упражнения, от Истрос и Олбия са известни редица такива, като се започне от обикновени азбуки и се стигне до по-сложни неща, включващи фрагменти от Омирови стихове. Може да се отбележи например керамичен фрагмент от класическата епоха, намерен в Истрос, върху който са запазени средата и края на азбуката, и по-специално буквата сампи, характерна за йонийската азбука4. Заедно с гимназиона, и театърът е част от критериите, посочени от Павза- ний като позволяващи на дадено поселение да бъдe считано за град. Основните археологически следи за неговото съществуване в градовете по западнопонтий- ския бряг са глинените фигурки, изобразяващи комични или трагични персо- нажи, намерени в Одесос, Томи, Истрос, и по-специално в Калатис5. За сметка на това обаче във всички тези градове има свидетелства, че театърът е място,  1 Dana, 2011. където са били увенчавани местни или чуждестранни благодетели по време  2 Conche, 1991, с. 32–33. на Дионисиите, ежегодни празненства в чест на бога на театъра. Така златни-  3 Fonseca, 1974. ят венец за истрийския наварх Хегесагор, син на Моним, командвал флотата,  4 Dana, 2009, с. 74–75. 244 изпратена в помощ на жителите на Аполония, е трябвало да му бъде връчен в театъра на Аполония, а в светилището на Аполон Иетрос е трябвало да бъде бъде издигната бронзова статуя (IGBulg, I², 388 bis). Този декрет на Аполония е впрочем важен по няколко причини, тъй като неговата реторика се приближава до стила на Полибий и Диодор. В него се среща една дума, за която има свиде- телство единствено при Полибий, окачествяваща войната, която жителите на Месамбрия започват срещу тези на Аполония, като „необявена“6. Издигането на статуя в светилището на главното божество също има своето значение, имай- ки предвид, че колосалната статуя на Аполон (Плиний, Естествена история, 34.39), поръчана през V в. пр. Хр. на известния скулптор Каламис, е била гор- достта на жителите на Аполония. В редица източници се споменава ограбване- то на тази творба на изкуството – която има сходства със статуята на Аполон Иетрос, изпълнена от Стратонидес за олбиополитите, и тази на Атина Сотира, изваяна от Поликратес за херсонците – от М. Лициний Лукул, при завземането на Аполония през 72/71 г. и отнесена в Рим (Страбон, 7.6.1). Аполонийците почитат колективно своите одесоски съюзници (IGBulg, I², 308 ter; първата половина на III в. пр. Хр.), като им дават венец, който трябвало да бъде прокламиран в театъра. Нищо не е споменато обаче за пиесите, които са били представяни, нито пък за техните автори. За артистични конкурси и спектакли, съпътстващи празненства, свидетелстват все пак други видове из- точници. На надгробна плоча от Одесос (III в. пр. Хр.) са изобразени две урни за теглене на жребий, с палми за победителя и лира. На тях фигурират и два- ма души, единият от които размахва свитък, в поза, която прилича на сцена на декламация7. За празник в чест на Диоскурите, наричан по-точно Диоскурия, има свидетелство от III в. пр. Хр. в Месамбрия (IGBulg, I², 308 septies), като към същата епоха празник с такова наименование има единствено в Родос. Чества- нията на Музите в Истрос в светилището на Музите, финансирани от фонда- цията на големия благодетел Диоген, син на Диоген8, ще да са били повод за музикални и литератури прояви9. По-късно, сдружения на химноди, създадени за честването на Дионисии и императорския култ, поемат щафетата в осигуря- ването на богат и интензивен артистичен живот, както свидетелстват за това множество истрийски посвещения и списъци10. В Томи има свидетелство за сдружение на актьори (тимелике синодос) в един надпис в чест на техния пане- гириарх, брат на софиста Хермафил, син на Евмен (ISM, II, 70 и ISM, VI.2, 70). Музите са референция за артистичен, музикален и интелектуален живот в широкия смисъл, под патронажа на Аполон (Страбон, 10.3.10). Представите- лите на културния живот се определят по принцип като техни „приятели“ или „служители“ и биват отличени с епитафии в стихотворна форма. Епиграмите за лицата, чиято професия е от интелектуалната сфера, са много рафинирани, като тази на паметника на лекаря Кладай в Томи, изпълнена с омерически терми- ни11. Ако в случая на Кладай може да се смята, че семейството се е обърнало към професионалист, изглежда, че при една аполонийска епиграма от император-  5 Canarache, 1969. ската епоха авторът и човекът, за когото е написана, са едно и също лице. Всъщ-  6 Boffo, 1988, с. 11–15 и 42, бел. 118 ност, емфатичният текст дава да се разбере, че починалият е бил поет: „Скъпа  7 Pfuhl, Möbius, 1979, № 2319, таб. родино, този, който тачи позлатената крепост, обхваща с поглед свещената ти 327. земя/ Аз, който блестях царствено сред Музите, живея тук завинаги в нозете  8 Avram, 2007, №№ 2 и 3. ти./ Защото мисля, че в крайна сметка душата ми е безсмъртна./ Оставайки в  9 Caruso, 2016, c. 239–245. милата ми страна, душата ми почива/ В земята, която обичам и на която се до-  10 Dana, 2011, c. 80–83. верявам напълно“ (IGBulg, I², 464). Алюзията за Музите и безсмъртната душа  11 Samama, 2003, № 97, император- ска епоха. препращат към вечността на поетическото изкуство. 245 Визуалният еквивалент на отпратката към Музите е папирусовият свитък, който фигурира върху множест- во надгробни плочи от градовете по западнопонтийския бряг. Може да се спомене красивият надгробен памет- ник на Менис, син на Атанаион от Месамбрия (III в. пр. Хр.), където се вижда седнал младеж, който държи в ръце голям папирусов свитък, разгънат за да бъде прочетен (IGBulg, I², 335, обр. 175). Подобна картина може да бъде видяна върху една надгробна плоча от тази епоха от Одесос, изобразяваща Дионисоген, син на Хермафил, който разгъва с лявата си ръка свитък върху коленете си (IGBulg, I², 335, обр. 175). Свитъкът се появява или в сцени на погребални угощения по модел, зает от Бизантион12, или в ръката на изправен персонаж, тип тогатус, по-конкретно в Томи13. Картината на културния живот в града не би била пълна, ако не се вземат под внимание два аспекта, кои- то я свързват със средиземноморския свят, а именно пътуването с образователна цел и културната емиграция. Осъществяването на пътувания, не така често както днес, именно поради несигурността по пътищата, е по- добре засвидетелствано от елинистическата епоха нататък. Мобилността касае най-вече младежите от заможни семейства, които, недоволни от получаваното образование в града им, желаят да продължат обучението си в чужбина. Повечето от тях отиват в Гърция, за да посетят големите светилища, и някои избират Атина, където от 123/122 г. чуждестранни ефеби фигурират в списъците на гимназиона. В списъка за тази първа година от обуча- ването на чужденци фигурира Кратес от Одесос14, може би внук на вече установили се в Атина метеки. Но не е необходимо да се отива толкова далеч: регионалните центрове, които са по-близо, следователно, по-достъпни, са също толкова привлекателни. В една епиграма от класическата епоха (V–IV в. пр. Хр.) се споменава учебното пътуване на един млад аполониец: „Тук почива Сатир, син на Херагор, ученик в прочутия Перинт, който при- живе се отличи с изключителни дела. Херагор, син на Сатир“ (IGBulg, V, 5155). Младежът, вероятно починал преждевременно, е учил в Пропонтида, недалеч от дома си. Същият този регион е избран от Мейдиас, нещастен младеж от Истрос, когото смъртта покосила в разцвета на младостта му, докато учел в Кизик (ISM, I, 267). Този град изглежда е бил доста важен културен център, където регионални династии (от Мала Азия, Понта и Тракия) изпращали отрочетата си да продължат своето учение. Най-известният интелектуалец на Аполония е Исократ, син на някой си Аминтас или Амиклас, който е бил ученик на Платон. Исократ бил не само ученик на Исократ от Атина, но изглежда и негов следовник. Лексико- нът Суда (I 653) му приписва пет речи, но точният им брой е неизвестен поради объркване с учителя му. През 353 г. пр. Хр. Исократ участва в състезание по реторика, организирано в Халикарнас от вдовицата на Мавзол, владетел на Кария, Артемизия, имащо за цел да възнагради най-добрата възхвала на починалия ѝ съпруг. След това, през 40-те години на ІV в. пр. Хр., той е сред кандидатите за поста учител на младия Александър, който, както знаем, бил поверен на Аристотел. Исократ има изключителна съдба: направил блестяща кариера, в крайна сметка става жертва на омонимията с атинския му учител15. Аполония, чийто връх в развитието се ситуира вероятно в архаичната и класическата епоха, дава възмож- ност да се забележат значими аспекти на един неравномерно документиран, но все пак процъфтяващ културен живот. Тази регионална култура, с изключение на Исократ, несъмнено скромна в сравнение с големите центрове на елинизма, не е по-малко гръцка.  12 Dana, 2014, c. 357–361.  13 Alexandrescu-Vianu, 1992.  14 Perrin-Saminadayar, 2007, E 1039 = T 26, V, 128.  15 Firicel-Dana, 2001–2003. 246 А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А : К У Л Т У Р Н И Я Т Ж И В О Т Н А Е Д И Н Й О Н И Й С К И Г Р А Д И С Ъ С Е Д Н И Т Е М У Г Р А Д О В Е СИЛВЕН ПЕРО Гръцката музика по бреговете на Черно море К огато го питали дали в Скития има авлоси, скит- ският философ Анахарсис отговарял, че даже и лози нямало (Диоген Лаерций, Животът на фило- софите, I, 8, 104). За гърците, обратно на варварите, музиката, както езикът и култовете, били определящи за културата им. Съждението на Анахарсис отпра- ща скитите до пределите на цивилизацията. В замя- на, гръцките градове в Понтийска Тракия познавали добре авлоса (обр. 1), както свидетелства изключител- ната находка на един екземпляр в Аполония (кат. 293). Когато колонизират западното крайбрежие на Черно море, милетските гърци притежават истинско музи- кално наследство: архаична Йония е значително огни- ще на музиката, носещо белезите от обмена с Лидия. И нещо повече, милетците почитат Аполон Дидимски с процесии от пеещи молпи1. Тъй че няма нищо учудва- Обр. 1. що, че колонистите отнесли със себе си своите звукови Музата Полихимния свири на диавлос. Детайл от ойнохое № традиции и обичаи, които се обогатили в контакта с 266, АМ Созопол (сн. L. Damelet). местните населения. Според митологията, двама герои на гръцката Аполон, който е полисно божество на Аполония, музика са считани за траки: Орфей и Тамирис. Те по- покровителства изкуствата, както и на други места: казват цялата амбивалентност на гръцкото мислене струнен инструмент, чийто рамене са украсени с лебе- относно митичния произход на музиката: така както дови шии – животното на Аполон, прочуто с песента се счита за основа на гръцката култура, така ѝ се при- си, е изобразен върху керемидите и изглежда служи за знава и някаква форма на другост, защото притежава символ на града. В града трябва да са отеквали химни власт, доближаваща се до свръхестественото. Според в негова чест и в частност пеани (тържествени хоро- различни легенди, със звуците на лирата си, Орфей ви песни в чест на Аполон Лечителя), за да измолят привличал дивите зверове, можел да премества дърве- здраве и спасение по време на война. Източниците та и дори скали. Историята на Тамирис2 пък е повече не отбелязват провеждане на музикални конкурси в илюстрация на напрежението между гръцката музика Аполония и не са известни много траки, участвали в и нейните периферни области. Иконографията го по- конкурси, така че със сигурност музикалните прояви казва обикновено с цитра или лира от особен род, с имали местен, най-много регионален характер. много извити и набраздени рамена, което подчертава Извън публичните музикални празници, при примитивността ѝ. И което е по-лошо, Тамирис се ос- които жертвоприношенията и процесиите се извърш- мелява да предизвика Музите, а когато бива победен, ват с хорове и инструменти, най-важните обстоятел- е наказан със слепота. Така че музиката се поделя меж- ства, при които гръцките граждани слушали музика, ду някакъв организиран и подреден идеал, нещо, из- били угощенията, на които всеки трябвало да може разявано с понятието хармония, и твърде отдалечени от идеала практики, в състояние да доведат до само- забрава и транс. Над това теоретизират интелектуал-  1 Georgoudi, 2001, с. 153–170. ците, главно атинските, противопоставяйки Аполон  2 Bélis, 2003, с. 27–56. на Дионис. 247 да рецитира стари поеми, свирейки на лира (обр. 2) и където хората се развличали с песни за маса или т.нар. пирови песни (схолиа), изпълнявани на барбитон, ин- струмент от рода на лирата, но с по-нисък тон, и под звуците на авлосите на хетерите, както свидетелстват изображенията върху съдове (обр. 3). Разликата между Аполон и Дионис се вижда в му- зикалните жанрове през класическата епоха: докато номата по-скоро се свързва с Аполон, дитирамбът се свързва с Дионис, въпреки че първоначално различи- ята не се били толкова явни. Но в края на V в. пр. Хр. жанровете се смесват и се налага нова музикална есте- тика, чиито най-изтъкнати представители са Еврипид и Тимотей Милетски, живели в двора на македонските царе. И един трак участвал в разпространяването на тази нова мода: според Пароската хроника, Полиейдос от Селимбрия спечелил конкурс за написване на дити- Обр. 2. рамб в Атина между 399 и 380 г. пр. Хр. Музата Талия свири на лира. Детайл от ойнохое № 266, АМ Този период е белязан и от развитието на музи- Созопол (сн. L. Damelet). калните инструменти, защото търсенето на нови зву- кови ефекти води до техничски подобрения. Авлосът (aulos), открит в един гроб в Аполония (кат. 293), при- лича много на този, намерен в гроб в Пидна3, датиран от началото на ІV в. пр. Хр. Разпространението на гръцката музика до пределите на елинизма се засилва в елинистическата епоха и в римската епоха. Епиграф- ските паметници създават впечатлението, че големите музикални прояви, като например конкурсите, са се провеждали по-скоро в Истрос4. Те споменават и ня- колко музиканти, титулувани като „химноди“ (изпъл- нители на химни)5. Все пак, теракотените фигурки, открити в Аполо- ния, показват, че нейните граждани споделяли вкуса на съвременните хора към изображенията на музи- канти от малка пластика6. Последните свидетелстват за разпространението на някои инструменти, на кои- то гърците приписвали азиатски произход, а именно триъгълната арфа. Арфите, които били инструменти, запазени за жените, се характеризирали със значите- лен брой струни, което било в противоречие с консер- вативните тенденции. Свирачите на сиринга (Панова Обр. 3. флейта), вписващи се в традицията на овчарите от Ар- Хетера свири на диавлос. Детайл от кратер № 3567, АМ кадия, от своя страна, свидетелстват за интереса към Созопол (сн. L. Damelet). живописни сюжети, възродени от изнамирането на но- вия литературен род, каквато е буколиката.  3 Psaroudakes, 2008, c. 197–216  4 Dana, 2007, c. 185–209.  5 IG Bulg, I², 17 и 160; IG Bulg., II, 666–668; ISM, I, 100, 167, 208 и 221.  6 Vendries, 2013, c. 195–227 248 А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А : К У Л Т У Р Н И Я Т Ж И В О Т Н А Е Д И Н Й О Н И Й С К И Г Р А Д И С Ъ С Е Д Н И Т Е М У Г Р А Д О В Е КАТ. 291 Червенофигурно ойнохое Некропол на Аполония в кв. Харманите, 1965 г. V в. пр. Хр. Вис. 21,5 см, диам. столче 12 см АМ Созопол, инв. № 266 Червенофигурно ойнохое от фина светлорозова глина. Тялото е сферично, широко с издути стени. Устието е широко, с трилистна форма, шийката слабо изразена, дъното пробито, тялото стъпва върху профилирано пръстеновидно столче. Дръжката е двойна, оформена чрез пластично третиране на две преплетени змии с разделени глави на нивото на устието. На лицевата страна е изобразена сцена с деветте музи. Изображенията са частично запазени. Липсват част от стените, реставрирани с гипс. Изобразителното поле от горе е ограничено с пояс, запълнен с палмети, в основата с меандров пояс. Литерат ура : Лазаров, 1990, с. 58–61 ДН 249 КАТ. 292 Червенофигурно ойнохое Глина Некропол на Аполония в кв. Харманите, ул. Републиканска, Структура № 9, гроб № 3, 2014 г. 450–430 г. пр. Хр. Вис. с дръжката 14 см, без дръжката 11,3 см, диам. устие 5,5 см, диам. столче 4,8 см АМ Созопол, инв. № 3672 Изработено от светлобежова глина, покрита с черен фирнис. На лицевата страна червенофигурна композиция, ограничена в основата с пояс от йонийска кима. Композицията включва две фигури в диспозиция. Вляво е представен млад мъж, с корона на главата, фиала с широки и пластични канелюри и лира. Срещу него права женска фигура с дълъг безръкавен хитон, и с ойнохое в протегнатата напред лява ръка. Според представените детайли, изобразеният мъж е с божествен или царски произход. Формата на съда се свързва с една група червенофигурни ойнохоета, изработени в Атина и Коринт, и датирани 470/460– 410/400 г. пр. Хр.7 Единственият подходящ паралел е датиран в 450–400 г. пр. Хр. и произведен в Атина8. Непубликувано ЯИ КАТ. 293 7 Richter, 1936, с. 114–115, таб. 88, 84; 177, 84; Herbert, 1977, с. 58–59, таб. 21, 125; 22, 126; Beazley Archive Database (http://www. beazley.ox.ac.uk). Авлос 8 Beazley Archive Database (http://www.beazley.ox.ac.uk) – №215963, Кост в Музей Отаго, Нова Зеландия. Некропол на Аполония, УПИ 5518, гроб № 162, 2007 г. 430 – 420 г. пр. Хр. Дълж. на цевите: 43 и 38 см, диам. на сегментите: 1,5 и 1,3 см АМ Созопол, инв. № 3202 Двойна костена флейта (авлос). Запазени са девет сегмента с цилиндрична форма, отвътре кухи, с профилирани накрайници, така че да се вместват един в друг. Три от тях имат уширение в горната си част. Два от сегментите са без отвори, други два имат по три отвора. Непубликуван ДН 250 А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А : К У Л Т У Р Н И Я Т Ж И В О Т Н А Е Д И Н Й О Н И Й С К И Г Р А Д И С Ъ С Е Д Н И Т Е М У Г Р А Д О В Е КАТ. 295 Теракота Глина КАТ. 294 Некропол на Аполония V в. пр. Хр. Теракота Вис. 5,4 см, основа 2 х 1,7 см Глина АМ Созопол, инв. № 3247 Некропол на Аполония в м. Калфата, гр. 103, разкопки 1995 г. Теракота – актьор от светлокеремидена глина с Втора – трета четвърт на ІV в. пр. Хр. повърхностни следи от бяла и червена боя. Фигурата е облечена с къса туника, под която личи дълъг драпиран Основа 2,2 х 2,4 см, вис. 6 см хитон. Химатионът се спуска по гърба, преметнат през София, НИМ, инв. № 38018 дясното рамо, прикрепен двустранно към гърдите с две пресичащи се релефни ленти. Главата е леко Изобразен е актьор от атическа комедия, стъпил извита надясно и нагоре, с релефни черти на лицето и на нисък постамент, подпрян на колонка зад гърба. къдрави коси, спускащи се до раменете от двете страни. Мъжът е гол, наметнат с наметка, с шапка с крила (?) на Очите са бадемовидни, устата отворена. Фигурата е главата. В лявата си ръка държи неясен предмет, покрит представена върху ниска правоъгълна подставка. с наметката (кадуцей?). Непубликувана Непубликувана ДН ЛК 251 КАТ. 296 Теракота Глина Некропол на Аполония V в. пр. Хр. Вис. 8,5 см, шир. 4,3 см. Поставка 5,3 х 5,2 см АМ Созопол, инв. № 3353 Теракота – актьор от светлокафява глина. Представена е права фигура на актьор, свирещ на арфа с преметната през раменете си дълга дреха. Главата е наклонена на ляво, несъразмерно голяма спрямо пропорциите на тялото. Силно подчертан е релефът на очите, ушите и устата. Краката са леко разкрачени, подчертани са половите органи и коремът. Фигурата стъпва върху правоъгълна подставка. Силно фрагментирана, слепена. ДН КАТ. 297 Теракота Глина Некропол на Аполония IV в. пр. Хр. Вис. 16 см, шир. на стола 9,3 см АМ Созопол, инв. № 3362 Теракота – седнала жена с арфа, изработена на двустранен калъп от жълтеникава фина глина. Има следи от белоангобно покритие. Жената е облечена в дълъг, богато драпиран хитон, преметнат през раменете, събран върху скута така, че горната част на тялото остава открита и прозира под ефирна дреха. Фигурата е представена в спокойна поза, седнала върху стол с висока извита облегалка. Краката са кръстосани в областта на стъпалата и допълнително подчертават статичност. В дясната си ръка държи триъгълна арфа, а лявата, облегната върху стола, се спуска към корема, прилепена към тялото. Главата е изправени, косите на едри къдрави кичури са събрани на кок на тила, лицето е продълговато с фини черти, шията е висока, с подчертана грациозност. Непубликувана ДН 252 А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А : К У Л Т У Р Н И Я Т Ж И В О Т Н А Е Д И Н Й О Н И Й С К И Г Р А Д И С Ъ С Е Д Н И Т Е М У Г Р А Д О В Е МАРИ-ЕЛЕН ДЕЛАВО-РУ Танцът в Аполония Понтийска Д алеч от Милет, аполонийците се стремят да живеят както в метрополията, по-специално чрез своите религиозни и културни дейности, често пъти съчетава- ни с танца. Танцът се свързва с глаголите ὀρχεῖσθαι (тан- цувам, откъдето ὀρχηστική, изкуство обединяващо тан- ца, поезията и музиката) и χορεύειν (танцуване в хор), чиято етимология е дискусионна. Гърците танцуват по повод раждания, сватби, празненства в чест на бого- вете, с изключение на погребенията, където система- та от жестове се изпълнява като анти-танц. В Закони, търсейки най-съвършени занимания за гражданите на идеалния град, Платон класифицира хореографиите в три категории: красивите бойни или мирни танци, грозните танци в комедията поради пародийния им характер и дионисиевските танци, проблемни, докол- кото се основават на транса или опиянението. Обр. 1. Нашите познания за оркестиката идват от писме- Менада с тимпан. Детайл от кратер № 268, АМ Созопол (сн. L. ни и археологически източници. Литературните тек- Damelet). стове посочват малко или никакви технически подроб- ности. Това важи за алюзиите в Омировите поеми, за трудовете на философите от IV в. пр. Хр. (Платон, За- кони, VII, 814–816 и Аристотел, Поетика, I, 1447а26 и Политика, VIII, 1339а21, които изразяват морална гледна точка по отношение на танца), за историци- те от V и IV в. пр. Хр. (Херодот, VI, 129; Ксенофонт, Анабазис, VI, 1, 5–12), за поетите (като Алкман в VII в. пр. Хр., Бакхилид и Пиндар, V в. пр. Хр.). Специално място следва да бъде отделено на драматурзите (Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан през V в. пр. Хр.), чи- ито творби са били танцувани, но често пъти музиката им не е известна. В други по-късни текстове, като тези на историка Плутарх (I – II в.), в Разговори на масата, (IX, 747е), или тези на софистите и лексикографи – Обр. 2. Атеней, XIV, 629c – 631е (II – III в.) и Полидевк (II в.), Танцуваща вакханка. се посочват имената на няколко танца и жеста. В своя Детайл от диалог За танца, Лукиан (II в.) разказва историята на кратер № 3170, танца, включително и през римския период. АМ Созопол В епиграфските източници (надписи) се спомена- (сн. L. Dame­ ва за танците, изпълнявани по време на конкурси, като let). пирика (танц в бойно снаражение, имитиращ жестове- те на нападение и отбрана), а през римската епоха – за договори на професионални гръцки танцьори. 253 Иконографските документи (керамика, фрески, барелефи, статуи, монети) съдържат данни за хорео- графската техника, но пораждат проблеми относно интерпретацията. В края на XIX в. музикологът Мо- рис Еманюел излага идеята, че изобразяването върху един или няколко паметника на различни персонажи в разнообразни пози показва различни моменти от едно и също движение1. Също той, последван и от други из- следователи, интерпретира изображенията съобразно своята хореографска култура, свързана с класическия танц. От 1980 г. нататък, под влияние на социолозите и етнолозите, историците на античния свят разглеждат всяко изобразяване на танц като фиксиран образ, кой- то не може да бъде съживен – той трябва да се изучава като ментална конструкция, търсейки неговите жесто- ви културни кодове. Обредните маски от Аполония Понтийска пре- пращат към театъра. В трагедията съществували еме- лейя (ἐμμέλεια), поредица от грациозни пози по време на стаcимите (στάσιμα, лирични интермедии между епизодите), хипорхема (ὑπόρχημα, произхождаща от Крит и по-динамична), процесии при влизането (па- родос, πάροδος) и излизането (екзодос, ἔξοδος) на хора, комос (κομμός) и тренос (θρῆνος, анти-танц изразяващ омърсяването и болката). Изпълняван първоначално за Артемида Кордака, впоследствие в комедията, кор- дакс (κόρδαξ) е тежък танц с движения на ханша, удряне по земята с крак, завъртания, скокове и прикляквания; танцуващият удря с ръце по задните части, корема, бе- драта или стъпалото си; понякога високо вдига крак. Сикинис (σίκιννις), танц характерен за сатиричната драма, е по-въздушен, играе се на полупръсти, с под- скоци и акробатични изпълнения. Статуетката с воала от Аполония Понтийска (кат. 298) е част от една елин- ска традиция, добре позната в Танагра, която разкрива раздвижена оркестика, не стигаща до транс, предназна- чена за съпругите и младите момичета. Върху съдовете са изобразени менади и вакханки (обр. 1–2), митични култови спътници на Дионисий, които подскачат и се въртят във вихрен танц, без включване на главата, понякога се накланят. Обзети от халюцинации, те се отдават на диаспарагмос (διασπαραγμός, разкъсване на живо животно) и омофагия (ὠμοφαγία, ядене на суро- вото месо на животното), като обръщат правилата на жертвоприношението.  1 Emmanuel, 1895, издание на 1987, c. 179–12 и 331–342. 254 А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А : К У Л Т У Р Н И Я Т Ж И В О Т Н А Е Д И Н Й О Н И Й С К И Г Р А Д И С Ъ С Е Д Н И Т Е М У Г Р А Д О В Е КАТ. 298 Теракота Глина Некропол на Аполония V – IV в. пр. Хр. Вис. 21,7 см, постамент 7 х 4,2 х 3 см АМ Созопол, инв. № 2461 Теракота – танцуваща жена, изработена в двустранен калъп от светлокеремидена глина. В цял ръст е представена танцуваща жена, облечна в дълъг, открит на гърдите драпиран хитон. Динамичната поза е подчертана чрез вдигната нагоре дясна ръка, покрита с хитона, отметната назад и нагоре глава и позицията на долните крайници. Релефните драперии на дрехата също подсилват динамичния ефект. ДН КАТ. 299 Червенофигурен каликс- кратер Глина Некропол на Аполония, м. Калфата (УПИ 5518) 425–400 г. пр. Хр. Вис. 15,2 см, диам. устие 16,5 см, диам. столче 7,3 см АМ Созопол, инв. № 3170 Изображение на седнала в профил надясно музикантка с тимпан, и вакханка с дълга коса, облечна в пеплос, украсен с черна лента. Тя танцува, подпряна на левия си крак, а десният ѝ крак е поставен назад на палец. Движението на дрехата ѝ показва, че тя се обръща без съмнение наляво, потропвайки. В двете си ръце държи тъкан с издължена форма, която изглежда прекалено къса, за да бъде химатион, и обръща главата си назад. M-H D-R 255 МАРИ-ЕЛЕН ДЕЛАВО-РУ Акробатиката в Аполония Понтийска Д умата акробатика идва от гръцки ἄκρος (краен) и βαίνω (ходя) и означава всяко движение, подлага- що на изпитание чувството за равновесие и гъвкавост- та на човешкото тяло. Елинските акробати били нари- чани кубистетери (κυβιστητῆρες, от глагола κυβιστᾶν – скачам с главата напред, премятам се) (обр. 1 и 2). За тази дисциплина разполагаме с писмени и архе- ологически източници. Литературните текстове дават няколко технически детайли. Най-древни са Омиро- вите поеми, където двама акробати изпълняват колело (Илиада, XVIII, 605); други двама танцуват (Одисея, IV, 18–19), а кочияшът на Хектор, убит от Патрокъл, е сравнен с акробат, който прави кълбо (Илиада, XVI, 745). Следва Херодот (484–420 г. пр. Хр.), с описание- Обр. 1. то на танците на атинянина Хипоклеид по време на симпозиона (банкета), даден от тирана на Сикион за Αкробатки върху правоъгълна поставка. Теракоти, АМ Созопол № 2483–2484 (сн. L. Damelet). претендиращите за ръката на дъщеря му. Последната от неговите хореографии, изпълнена върху маса, при която танцуващият пази равновесие върху главата си, напомня днешния танц брейк. Но за разлика от пър- вите съвременни изпълнители на този вид танц през 70-те години на ХХ в., Хипоклеид не произхожда от ниското съсловие, а е от благородно потекло. Изявата му, датирана между 572 и 570 г. пр. Хр., е импровиза- ция, но не е уличен танц или дори танц на обществе- но място. Тя по никакъв начин не изразява социално напрежение, а се вписва в контекста на състезанията от всякакъв вид, които в гръцкия свят през архаична- та епоха се провеждат по различни поводи в аристо- кратичните среди. Платон (428–347 г. пр. Хр.) и Ксе- нофонт (430–355 г. пр. Хр.) споменават за акробатски изпълнения по повод на симпозии. Първият, в „Евти- дем“, 204 е, разказва за случая с Дионисодор, танцьор добил известност, но неспособен да направи колело или салто над саби. Вторият, в Пир, (II, 11 и 22), цити- ра сред развлеченията, които Калий предлага на свои- те гости, акробатични номера с изпълнение на салто над кръгъл тепих с набучени саби, а след това колело, Обр. 2. завършващо с изправяне на крака (по-скоро това, кое- Αкробатка върху правоъгълна поставка. Теракота, АМ Созопол то днес наричаме суплес). Клавдий Елиан (175–235 г.; № 3482 и 3485 (сн. L. Damelet). II, 183, писмо 16), Атеней (II–III в. пр. Хр.; IV 129d), и Стобей (V в. пр. Хр.; XIX, 75), също споменават за 256 А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А : К У Л Т У Р Н И Я Т Ж И В О Т Н А Е Д И Н Й О Н И Й С К И Г Р А Д И С Ъ С Е Д Н И Т Е М У Г Р А Д О В Е премятане над саби. Артемидор Далдиански (II в.), I, КАТ. 300 76, уточнява, че да сънуваш такава гледка вещае смърт. И накрая, Нон (V в.), Деянията на Дионисий (XIX Фрагмент от червенофигурен 159–224), при състезания в чест на цар Стафилос, оп- исва хореографията на Силен като огъване във фор- кратер мата на обръч, което днес бихме нарекли заден мост Глина с опиране на главата до стъпалата (XIII, 275–278). В Некропол на Аполония X, 163–166 и XL, 251 се говори за сатири кубистите- IV в. пр. Хр. ри. В други пасажи от текста (XX, 296–298) номерата Вис. 7,8 см, дълж. 6,3 см, дебел. на стена 0,6 см на акробатите се сравняват с движенията на ранeн или умиращ човек. АМ Созопол, инв. № № 4021 В делоския надпис IG XI 2, 110, датиран от 268 г. Фрагмент от червенофигурен камбановиден кратер от пр. Хр., уличната артистка Клеопатра1, робиня или фина бежова глина, покрита с черен фирнис. Частично освободена робиня, се споменава сред θαυματοποιοί, е запазено изображение на акробат върху клине. Тялото сиреч фокусници, акробати, конторсионисти, еквили- е силно извито в поза „мост“, главата е обърната назад бристи, жонгльор, участващи извън конкурса в състе- към краката, опорните точки на тялото са върху лактите занията през големите религиозни празници. на ръцете, неестествено обърнати назад, поставени Иконографските документи започват още от ми- хоризонтално върху клинето, така че опират пръстите нойската епоха със сабя от Малия, датирана от края на краката. Изобразителното поле е ограничено в на средния минойски период III, върху която е изо- основата с широк пояс, запълнен с хоризонтален бразен акробат, правещ заден мост, по-късно с фрески V-образен орнамент. и печати, на които виждаме акробат да прескача над Непубликуван бик. Следват рисувани съдове от архаичната епоха, по-специално фрагмент от коринтски кратер 1180 от ДН Британския музей от 600 г. пр. Хр. (човек, който пра- ви мост), скифосът от от археологическия музей в Тива n°BE 64.342 от началото на V в. пр. Хр. (хор от старци изпълняващи свещ със свити крака), чернофигурният киликс от около 530 г. пр. Хр. (въоръжен акробат из- пълняващ салто) от музея за изящни изкуства в Бостън n°67.861, червенофигурното хое (Oxford coll. Beazley, n°153332) от Ашмолеанския музей (n°1966.877) от края на V в. пр. Хр. (танцьорка с два щита), киликсът от Тоди (n°471) от края на V в. пр. Хр. (двама мъже върху маса, единият застанал на глава в равновесна поза). Върху други съдове от класическата епоха или по-късни са изобразени акробати мъже или жени с превити назад тела. Фигурки от печена глина от ели- нистическия период са изработени в същата поза.  1 Bielmann, 2002, c. 210–215. 257 КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА Театърът и неговите представления К ултурна и социална институция, гръцкият театър е не само място за провеждане на различни музи- кално-поетични рецитации и състезания на оратори, комедия. Към времето след 330 г. пр. Хр. се отнася Но- вата комедия3. За разлика от другите гръцки колонии по българ- но и основно средище на културния живот, където по ското черноморско крайбрежие4, не са запазени пис- време полисните празници се честват заслужили лич- мени сведения или архитектурни останки от театрална ности и се изявяват местни поети. Заемащ особено сграда в Аполония Понтийска. И тук, както във всеки място в живота на древните гърци, театърът е насочен гръцки град са провеждани празници в чест на Ди- към целия народ и служи като платформа за онези, онис, за което можем да съдим от изображенията по които се стремят да го убедят в правилността на собст- многобройните червенофигурни съдове. вените си идеи и мисли. В плана на театралното общу- Едно от малкото материални свидетелства за теа- ване в класическа Атина се включва също отвореното търа в този град представлява фрагмент от надгробен пространство на театъра – в условния декор на сцената релеф, датиран към края на II – първата четвърт на I се причисляват небето, слънцето, виждащите се в да- в. пр. Хр. Стелата е оформена с архитектурна рамка, лечината хълмове и море. През къснокласическата и на която е представен фриз от гирлянди, окачени на елинистическата епохи театърът и драмата се развиват говежди глави/черепи. Те са повторени в интервали, под атическо влияние. Атическата трагедия първона- редувайки се с театрални маски. Значението на този чално е сакрална драма, чийто текст е неотделим от елемент на украсата насочва към сферата на театъра протичането на празника на земеделския мистериален и може да се предположи, че починалият вероятно е Дионис1. член на театрална общност5 и е заемал високо общест- В началото театърът е предназначен само за музи- вено положение. кални и драматични агони на дионисийските празни- Интересът към театъра и професията на актьора ци, а след това е използван за провеждане на всякакви в Аполония се илюстрира най-вече от многобройните празници, за срещи на националното събрание и дори керамични статуетки на актьори (кат. 301–306, 309– за гладиаторски битки. По време на „Големите Диони- 313, 452, 458, 459) и изпълнители на хорови песни сии“ и „Ленеите“ в Атина за пръв път се формират ис- за театралните представления (кат. 295), а също така тински драматични произведения от три жанра: тра- и глинени копия на театрални маски (кат. 307, 308, гедия, сатирска драма и комедия, които са написани в 314–318). Те са открити, поотделно или заедно, в гро- стихотворна форма. Работата на атинските драматурзи бове и обредни огнища от IV в. пр. Хр. и вероятно от- и организирането на представления в атинския теа- разяват професията на покойника или на членове на тър оказва голямо влияние върху културата на всички неговото семейство. Продукт най-често на работилни- гърци. Изглежда, че няма град, в който да не са били ци в Атина или изработени по калъпи от вносни мо- известни произведенията на тактически трагици и ко- дели, аполонийските теракоти са свързани предимно медии. В древногръцкия театър участниците в хора и с комедийния жанр. Комичните герои от Старата и актьорите са само мъже, които играят с маски, пред- Средната комедия са изобразени облечени в къс хитон назначени за трагедии и за комедии2. и наметало, с деформирана (удебелени задни части и Трагедията, която се поява в последната трета от голям корем) фигура и маска. Този гротесков костюм VI в. пр. Хр., достига най-високото си развитие през вероятно е бил заимстван от народните маскаради, следващия век чрез творчеството на големите дра- представляващи фалически демони. Статуетките на матурзи Есхил, Софокъл, Еврипид и комедиографа актьори, представени най-често в ролята на роб/слу- Аристофан, чиито произведения бележат Старата га/готвач, бременни или възрастни жени; с малко дете (425–388 г. пр. Хр.) и Средната (388 – 330 г. пр. Хр.) на ръка, показват колко добре жителите на Аполония 258 А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А : К У Л Т У Р Н И Я Т Ж И В О Т Н А Е Д И Н Й О Н И Й С К И Г Р А Д И С Ъ С Е Д Н И Т Е М У Г Р А Д О В Е са познавали театралните образи от пиесите на свое- КАТ. 301 то време. Маските като неделима част от костюма на античния артист представят различни митологични Теракота герои и персонажи6. Освен драматични представления в театъра през Глина елинистическата епоха се устройват различни общест- Некропол на Аполония вени прояви и празници. През ранния II в. пр. Хр. е V в. пр. Хр. „съветът и народът“ на Аполония решават „да бъде Вис. 7,6 см, постамент 1,8 х 2,3 см увенчан със златен венец по време на празника в чест АМ Созопол, инв. № 3225 на Дионис“ истрийският военачалник Хегесагор, син на Моним (IGBulg, I², 388 bis). Представена е гротесткна фигура на актьор, облечен в дълъг химатион, наметнат през глава, частично закриващ долната част на лицето. Под химатиона  1 Богданов, 2006, с. 126. се вижда дълъг драпиран хитон с  2 Скржинская, 2009, с. 141–144. частично запазено оцветяване със  3 Bieber, 1939, с. 83, 163, 165. синя, червена и бяла ангоба. Ръцете  4 Рехо, Прешленов, 1998, с. 13–14. са покрити от наметалото. С дясната  5 Петрова, 2012, c. 61–78. покрива брадата си, а лявата свита  6 Дремсизова, 1963, c. 279, 280, 284–285, №№ 822–824, 829, 830, в лакътя е поставена пред силно 839–850, таб. 145, 150–152; Hermary, Panayotova, 2010, с. 250–251, подчертания издут корем. TC 7, 12, таб. 120e, 121e Непубликувана ДН КАТ. 302 Теракота Глина Некропол на Аполония V в. пр. Хр. Вис. 12 см, основа 3 х 3,5 см АМ Созопол, инв. № 2463 Гротескна фигура на актьор от светлокафява, добре пречистена глина. Представен е прав мъж, облечен в дълга драпирана дреха. Лицето е елипсовидно, с релефни черти и гротескно изражение. Косите се спускат от двете страни на лицето до раменете. На ушите личат кръгли обеци. Лявата ръка е поставена на корема, силно подчертан спрямо пропорциите на тялото. С дясната свита в лакътя, прилепена към гърдите подпира брадата си. Непубликувана ДН 259 КАТ. 303 Теракота Глина Некропол на Аполония V в. пр. Хр. Вис. 11 см, основа 3 х 4,2 см АМ Созопол, инв. № 3412 Теракота – актьор от светлобежова с жълтеникав оттенък глина. Пластично третирана гротескна фигура на възрастен мъж в дълга драпирана дреха. В горната си част тялото е леко приведено напред, като съобразно на заетата поза химатионът образува релефни гънки на гърдите и бедрата. Мъжът е плешив, с брада и релефно подчертани черти на лицето. Устата е отворена така, че се виждат зъбите. С дясната ръка придържа дрехата към гърдите, а с лявата едра драперия до бедрото си. Непубликувана ДН КАТ. 304 Теракота Глина Некропол на Аполония V в. пр. Хр. Вис. 9 см АМ Созопол, инв. № 3347 Теракота – „Сатир – актьор“ от светлокафява глина, работена в двустранен калъп. Представена е права фигура на мъж с отровърха брада, високо чело с релефно очертани бръчки, широк сплеснат нос и отворена уста. Чертите на лицето засилват гротескното му изражение. Тялото е изправено, с подчертан корем и прибрани крака. Облечен е в дълъг драпиран хитон, покриващ тила, повдигнат с дясната ръка на нивото на главата. Едра драперия се спуска по тялото и извива под корема. С лявата си ръка актьорът придържа края ѝ на нивото на кръста, прилепен към бедрото. Част от дрехата се спуска по гърба, преметната наляво през гърдите. Непубликувана ДН 260 А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А : К У Л Т У Р Н И Я Т Ж И В О Т Н А Е Д И Н Й О Н И Й С К И Г Р А Д И С Ъ С Е Д Н И Т Е М У Г Р А Д О В Е КАТ. 305 Статуетки на актьори Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, огнище № ІІІ, 1949 г. Около средата на IV в. пр. Хр. Вис. 14 см, дълж. 10,3 см София, НАИМ, инв. № 61/1248; 61/1253. Гротескни изображения на актьори от комедия с подчертани мимики, кореми и задни части. Единият седи опрян на четвъртит стълб с плитък съд в ръце и протегнати напред крака. Другият стои, хванал под ръка висок съд, наклонен така, като че разлива съдържанието му. Всяка от фигурките има ниска поставка и се опира на четвъртит стълб. Литерат ура : Дремсизова, 1963, № 839 и 841. СВ КАТ. 306 Театрална маска Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, огнище № ІІІ, 1949 г. Около средата на IV в. пр. Хр. Дълж. 4,4 см София, НАИМ, инв. № 61/1246б. Силен с високо, прорязано от бръчки чело и лице. Очите под дебели вежди са широко отворени. Носът е сплеснат, а устата е необикновено голяма. Литерат ура : Дремсизова, 1963, № 849. СВ 261 КАТ. 307 Театрална маска Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 423 IV в. пр. Хр. Вис. 6,6 см, шир. 5,7 см АМ Созопол, инв. № 3288 Теракота – маска от светлокафява добре пречистена глина. Пластично изображение на мъжко лице с издължена форма, високо чело, бадемовидни очи, релефен нос и изрязана уста, подчертаваща характерно изражение. Косите са къдрави с кичури, спускащи се над челото и от двете страни на лицето. Над челото има малък отвор за окачване. На места са запазени следи от оцветяване с червена и бяла ангоба. Непубликувана ДН КАТ. 309 КАТ. 308 Теракота Театрална маска Глина Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 101, Некропол на Аполония 1995 г. IV в. пр. Хр. Края на ІV – нач. на ІІІ в. пр. Хр. Вис. 5,3 см, дълж. 3,5 см Вис. 9,1 см АМ Созопол, инв. № 3631 София, НИМ, инв. № 38021 Теракота – маска от светло кафява с червеникав оттенък Композиция, глина, изработена на едностранен калъп. Представлява представяща Силен схематично изображение на мъжко лице с продълговата и Менада. Силенът е форма. Челото е ниско, в горната си част очертано коленичил странично с дъговидна плитко вдлъбната линия. Клепачите са с единия крак и релефни, очите кръгли, изпъкнали, носът сплеснат, прегърнал жената през устата е отворена и подчертава гротескно изражение. рамото с лявата си ръка; Брадичката е заоблена с дясната е поставена релефна дъга. върху гърдите ѝ. Жената е загърната с мантия, Непубликувана която покрива главата. ДН Непубликувана ЕП/ ЛК 262 А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А : К У Л Т У Р Н И Я Т Ж И В О Т Н А Е Д И Н Й О Н И Й С К И Г Р А Д И С Ъ С Е Д Н И Т Е М У Г Р А Д О В Е КАТ. 310 Теракота Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 101, 1995 г. Края на ІV – нач. на ІІІ в. пр. Хр. Вис. 11,4 см София, НИМ, инв. № 38023 Фигура на актьор, представящ Силен, прав, анфас, загърнат с мантия, която покрива и главата. Силенът е с гротескни черти – с широко отворена уста, разтеглена встрани, с голям корем и фалос. Непубликувана ЕП/ ЛК КАТ. 311 Теракота Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 101, 1995 г. Края на ІV – нач. на ІІІ в. пр. Хр. Вис. 10 см София, НИМ, инв. № 41534 Фигура на актьор, който представя жена, облечена в дълъг хитон и загърната с надиплена мантия, покриваща главата. В дясната си ръка държи малко дете с фригийска шапка. Непубликувана ЕП/ ЛК 263 КАТ. 312 Теракота Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 101, 1995 г. Края на ІV – нач. на ІІІ в. пр. Хр. Вис. 10,4 см София, НИМ, инв. № 41535 Фигура на актьор, представящ плешив Силен, прав, загърнат с къса мантия. В лявата си ръка държи бебе с фригийска шапка, също загърнато в мантията. Устата е отворена широко, разтеглена встрани, чертите са гротескни. Непубликувана ЕП/ ЛК КАТ. 313 Теракота Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 101, 1995 г. Края на ІV – нач. на ІІІ в. пр. Хр. Вис. 9,7 см София, НИМ, инв. № 41536 Фигура на актьор, представящ Силен, загърнат с къса мантия, с неестествено голям корем, с гротескни черти на лицето, с конски уши и перчем и с дълга остра брада, седнал на трон. Непубликувана ЕП/ ЛК КАТ. 314 Теракота Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 101, 1995 г. Края на ІV – началото на ІІІ в. пр. Хр. Вис. 5 см София, НИМ, инв. № 38015 Маска на Сатир с островърха шапка. Ушите са продупчени. Лицето и шапката са покрити с бяла боя. Непубликувана ЕП/ ЛК 264 А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А : К У Л Т У Р Н И Я Т Ж И В О Т Н А Е Д И Н Й О Н И Й С К И Г Р А Д И С Ъ С Е Д Н И Т Е М У Г Р А Д О В Е КАТ. 315 КАТ. 316 Теракота Теракота Глина Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 101, гроб № 101, 1995 г. 1995 г. Края на ІV – началото на ІІІ в. пр. Хр. Края на ІV – началото на ІІІ в. пр. Хр. Вис. 4,4 см Вис. 3,8 см София, НИМ, инв. № 38024 София, НИМ, инв. № 38022 Маска на Силен с конски перчем, остра брада, големи Маска на Сатир, с фини правилни черти на лицето, с бузи, изпъкнали очи и набраздено с бръчки чело. бадемовидни учи и плътни устни, с релефна диадема на главата. Лицето и шапката са покрити с бяла боя. Непубликувана Непубликувана ЕП/ ЛК ЕП/ ЛК КAT 317 КАТ. 318 Теракота Теракота Глина Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 101, Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 101, 1995 г. 1995 г. Края на ІV – началото на ІІІ в. пр. Хр. Края на ІV – началото на ІІІ в. пр. Хр. Вис. 4,6 см Вис. 5,2 см София, НИМ, инв. № 38025 София, НИМ, инв. № 38026 Маска на Сатир с къдрава, прибрана назад коса, с две пластични бръшлянови пъпки над челото. Маска на Атис, с фригийска шапка. Лицето и шапката Непубликувана са покрити с бяла боя. ЕП/ ЛК Непубликувана ЕП/ ЛК 265 М А Р ГА Р И Т Д А М Я Н О В ИНСТИТУЦИИТЕ НА АПОЛОНИЯ С веденията относно политическото и обществено устройство на Аполония и неговото развитие от архаичния до елинистическия период са изклю- чително оскъдни. Епиграфските паметници и най-вече декретите – админи- стративни документи, издадени от полиса – се броят на пръсти и без изклю- чение принадлежат на елинистическия период, от III до I в. пр. Хр. (IGBulg, I², 388bis–393), т.е. илюстрират един късен етап от развитието на Аполония. Въпреки това общото милетско наследство и паралелите с други колонии на йонийската метрополия в Черно море позволяват донякъде да се запълни тази празнина. Например, въпреки липсата на изрични данни, едва ли може да има съм- нения, че Аполония е унаследила от метрополията си Милет и шестте фили – традиционните подразделения на населението на родова основа: Хоплети, Аргадеи, Айгикореи, Гелеонти, Ойнопи и Бореи. Те са засвидетелствани дос- татъчно добре в другите милетски колонии по Западния Понт – Истрoc, Томи, Одесос и вероятно Дионисополис1. Единствената по-конкретна информация за ранните аполонийски ин- ституции се съдържа в трактата „Политика“ на Аристотел. Там се споменава за смяна на олигархия с демокрация в Аполония, тъй като – пише Аристотел – олигархите откраднали държавната хазна и срещу тях се надигнало недовол- ство (Арист., Политика. 5, 6, 1306a). Корените на това държавно устройство на Аполония могат да се търсят още в Милет, където през VII в. пр.Хр., след периода на царете, се установява олигархичен режим2. Вероятно водачите на колонистите, представители на милетската аристокрация, пренесли същите по- рядки и в новооснованите селища. Според самия Аристотел олигархията представлява управление, при което малко на брой богати владеят ръководството на държавата (Арист., Полити- ка, 3, 8, 1279b), което дава някаква представа за ситуацията в ранна Аполония. Също в „Политика“ се споменава смяна от олигархия към демокрация в още една милетска колония по Западния Понт – Истрос (Арист., Политика, 5, 6, 1305b). В този случай причина били брожения сред самите богати, които не можели да участват в управлението, тъй като почетните длъжности били твърде малко. По аналогия можем да си представим същото устройство и в архаична Аполония – малка група знатни фамилии и ограничен брой участващи в упра- влението; те образували нещо като съвет, а политическите функции се унасле- дявали вътре в семейството3. Представител на този управляващ аполонийски елит в самия край на ар- хаичния период бил Дейнес, син на Анаксандър, изобразен на елегантния си надгробен паметник като аристократ, който играе със своето куче4. Това впе-  1 Ehrhardt, 1983, с. 98–102; Nawotka, чатление се затвърждава и от надписа, в който той е наречен „най-почитания от 1997, с. 80–91. гражданите“ (IGBulg, I2, 405).  2 Gorman, 2001, с. 87–121. Единственият сигурен ориентир относно хронологията на падането на  3 Alexandrescu, 1990, с. 70–73. олигархията в Аполония е съставянето на самата „Политика“ около средата на  4 Petrova, 2015, с. 15–16, 115–116. 266 IV в. пр. Хр. Изказвани са различни предположения относно датата на про- мените. Според някои автори те могат да се свържат с влиянието на демокра- тична Атина след Гръко-персийските войни и по-специално със споменатата от Плутарх (Плут., Перикъл. 20, 1–2) понтийската експедиция на Перикъл през 30-те години на V в. пр. Хр.5. Това не е изключено, като се има предвид, че име- то на Аполония присъства в списъците с вноските в Атинския морски съюз за 425/4 г. пр. Хр. (IG I3, 71, IV.128). Косвени признаци за демократични промени в Аполония могат да бъдат разпознати и в некропола, където също се забелязват трансформации през V в. пр. Хр.6. Най-видима е пълното отсъствие на релефни надгробни паметници след стелата на Дейнес, което е интерпретирана в посока целенасочено ограни- чаване на показността в погребалната сфера – нещо типично за демократични- те режими в гръцкия свят7. Аристотел разказва за още един епизод на социални сътресения в Аполо- ния – в града били поканени допълнителни заселници (епойки) и в резултат от това възникнали вълнения (Арист., Политика. 5, 3, 1303a). Хронологията отново е неясна – може би още през VI в. пр. Хр.8 или по-късно, през първата половина на следващото столетие9. Междуособиците в града вероятно са били резултат от желанието на новодошлите да получат равни права с изконните апо- лонийци и също може да са подбудили демократичните промени в полиса. Съхранените по-късни епиграфски паметници представят именно една де- мократична Аполония, макар и с много оскъдни данни относно длъжностните лица, осъществяващи управлението. Основни органи на полиса са народното събрание (демос) и съветът (буле) и декретите се издават най-често от тяхно име. Ролята на народното събрание е загатната и на няколко елинистически надгробни паметника, където изписаната формула „народът“ предполага оказа- ни посмъртно почести и погребение на държавни разноски10. Един от почете- ните включително е обявен за „благодетел“ (евергет) на народа (IGBulg, I², 395). Извън тези общи характеристики не разполагаме с почти никакви детайли относно механизмите на управлението. В един от най-ранните запазени аполо- нийски декрети, от първата половина на II в. пр. Хр. (IGBulg, I², 388bis), взетото решение е предложено от синедрите – практика, която е добре засвидетелства- на в Милет от късния IV в. пр. Хр. насетне и в милетските колонии в Черно море. Синедрионът изглежда представлявал специална комисия, избирана с конкретна цел11, а в случая контекстът предполага именно необичайни обстоя- телства: декретът постановява оказването на почести на истрийския адмирал Хегесагор, притекъл се на помощ на Аполония във война с Месамбрия. В два  5 Блаватская, 1952, с. 50. по-късни надписа (IGBulg, I², 389 и 392), датиращи от I в. пр. Хр., решението е  6 Дамянов, 2017, с. 361–365. предложено от архонтите – колегия от длъжностни лица12.  7 Петрова, 2010, с. 265–269 и 2015, Извън тези оскъдни данни не разполагаме с нищо относно другите органи с. 138. на управлението, каквито са известни от другите черноморски градове: стра-  8 Avram, 2012, с. 201–205. тези (с военни функции); икономи и ковчежници (отговарящи за финансите);  9 Дамянов, 2017, с. 364–365. агораноми (контролиращи пазара и най-вече мерките и теглилките) и др.13. Petrova, 2005 и 2015, с. 137–139. 10  Със сигурност подобни длъжности са съществували и в Аполония, макар да Nawotka, 1999, с. 102–106, 174– 11  не са запазени конкретни сведения. Това се потвърждава от дългия списък от 175. имена на магистрати, засвидетелствани върху аполонийски монети през класи- Ibid, с. 128–129. 12  ческия период14. Ehrhardt, 13  1983, с. 203–221; Nawotka, 1997, с. 134–195. Не знаем също и кой е изпълнявал ролята на епоним, по чиято смяна са се Paunov, 2017. 14  отчитали годините. В Истрoc тази роля била изпълнявана от жреца на главното 267 божество Аполон Иетрос15. Жрецът на Аполон бил епоним и в Олбия16, друга ранна милетска колония в Черно море, следователно е възможно и в Аполония Ehrhardt, 1983, с. 198; Nawotka, 15  да е било така. 1997, с. 101–103. Аполония запазва автономията си в периода непосредствено преди нала- Ehrhardt, 1983, с. 198. 16  гането на римската власт, но поддържа близки отношения с късното тракий- Шаранков, 2015, с. 64–68. 17  ско царство в Бизия. Особено активен в района е родът на Аполоний, син на Nawotka, 1997, с. 199–200. 18  Ептайкент, стратег на тракийския цар Реметалк II, може би произхождащ от Аполония17. Важната роля на богати тракийски фамилии в града се запазва и през римско време, когато Меток, син на Тарулас, е обявен за нов „основател“ на Аполония след някакво бедствие (IGBulg, I², 400). Най-късният съхранен надпис, в който се споменават „съветът и народно- то събрание“ на Аполония, датира от времето на император Септимий Север в края на II в. сл.Хр. (IGBulg, I², 396), когато разбира се тези понятия вече нямат същия смисъл, а вероятно просто представляват официалната титла на града18. КАТ. 319 Аполонийски декрет в чест на гимназиарха Айсхрион, син на Посейдипос Мрамор Созопол, открит през 1839 г., придобит от Лувър през 1886 г. II – първа четвърт на І в. пр.Хр. Вис. 64 см, дълж. 42,5 см, дебел. 14 см, теж. 93 кг Париж, Лувър, инв. № MNC 884 Мраморна стела, счупена в долната част, където краят на текста се губи. Горе, изсечен в издълбана рамка кръгъл олтар, украсен с врязана гирлянда от бръшлян и лавър. Запазени 17 реда текст. Следи от подреждане. Ἔδοξε τῇ βουλῇ καὶ τῷ δήμῳ τῶν̣ [γίγνεσθαι· δεδόχθαι τῇ βουλῇ] Ἀπολλωνιατῶν· Ἑκαταῖος Ζωπᾶ [καὶ τῷ δήμῳ --------------------] εἶπεν· ἐπειδὴ Αἰσχρίων Ποσειδίπ- [------------------------------------] 4 που, ἀνὴρ ἀγαθὸς καὶ ἔντειμος, ἀρετῇ καὶ δόξῃ κεκοσμημένος, εὐυπάντητος δημοσίᾳ τε „По благоволение на съвета и народа καὶ ἰδίᾳ, ἑαυτόν τε ἀποδεικνύ- на Аполония; предложение на Хекатай, 8 μενος τοῖς ἐντυνχάνουσι син на Запас: предвид това, че Айсхрион, εὔχρηστον καὶ σύμφορον τῇ син на Посейдип – добър и уважаван τε πόλει, μήτε κόπου φεισάμε- мъж, надарен с благодетелност и добро νος μήτε δαπάνης, ἀλλὰ ποι- име, отзивчив в обществения и личния 12 ῶν τὰ ἄριστα καὶ πράσσων живот – изяви готовност да се постави τῆς τε ἑαυτοῦ καλοκαιαγαθί- в услуга на всички, обърнали се към него, ας λαμβάνων καρπούς, γυμνα- и да работи в полза на града, без да σιαρχ̣ήσας δὲ τελείως καὶ ἀ- щади усилия и средства, извършвайки 16 [μέμπτως καὶ] ἐπανγελλόμενος най-добри дела и ползва плодовете [ἀεί τινος ἀγαθ]ο̣ῦ παραίτι<ο>[ς] на съвършената си почтеност, след 268 И Н С Т И Т У Ц И И Т Е Н А А П О Л О Н И Я като най-безукорно изпълни задълженията си на гимназиярх, се ангажира да остане докрай полезен. Съветът и народът решиха...“ Този декрет на аполонийци, в чест на гимназиарха Айсхрион, син на Посейдип, е пример на риторичен стил, използван през ранната елинистична епоха (…): за същата епоха са характерни думата ἔντιμος, изразите ἀρετῇ καὶ δόξῃ κεκοσμημένος, μήτε κόπου φεισάμενος, τῆς τε ἑαυτοῦ καλοκαιαγαθίας λαμβάνων καρπούς (L. Robert). Почестите, оказани на този благодетелен мъж, остават за нас неизвестни, но може да се предполага, че включват обичайните приветствия към заслужил гражданин (публично оповестяване на декрета върху паметна плоча, връчване на венец, обществена похвала). Палеографските и фразеологичните особености позволяват датировка няколко десетилетия преди експедицията на Лукул (72 г. пр.Хр.). DD Литерат ура : Jireček, 1886, c. 164 (№ 6) и № 26; Dumont, 1892, c. 458–459, № 111d2; Robert, 1959, c. 221 № 1 (= OMS, V, c. 251 № 1, таб. 4.1); IGBulg, I², 390 (G. Mihailov, таб. 213). 269 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С , П И Е Р Д Ю П О Н , Д И М И Т Ъ Р Н Е Д Е В Работилници за производство на керамика У споредно с металургичната дейност, Аполония се оказва активна в една съвсем различна област, ка- квато е производството на керамика. Множество беле- С динамиката на аполонийските работилници се обяснява защо в ІV в. пр. Хр. тяхното производство на фина керамика в последна сметка се наложило на мест- зи дават основание да се предположи съществуването ния пазар над вноса от Атика. Успоредно с това, още на работилници, като наличието върху много съдове от V в. пр. Хр., цялостното производство на керамика на щемпели, носещи изображението на котва, символ без и с фирнис намира широко разпространение в ре- на колонията, или глава на Аполон. Същите символи гионален мащаб. То преобладава на обектите в Анхи- се откриват и върху керемиди, където понякога са изо- алос (Поморие) и Сладките кладенци (Бургас), дока- бразени буквите А или ΑΠΟΛ, упоменаващи името на то с Месaмбрия (Несебър), въпреки съперничеството града. Най-сетне, множество калъпи са били открити между двата града, се забелязва обмен в единични слу- от А. Дегран на остров Св. Кирик (кат. 320–322). чаи. Пò на север, износът на Аполония засяга селища След археометричните проучвания, проведени като Одесос (Варна) и Дионисополис (Балчик), където върху 221 проби от френско-българската мисия (P. се среща с износ от други градове, като Калатис. Dupont, UMR 51381, CNRS2, Ориенталски отдел на Археологическото проучване на градското прос- Средиземно море в Лион) беше разкрит обхватът на транство дава възможност да се запознаем с някои ра- това производство, откроявайки по-подробно част от ботилници4. Три от тях бяха открити в стария център, икономическата дейност на града3. Анализът на раз- в северната и в южната част на полуострова. Първата, личните видове глина, послужили за направата на съ- довете, извършен по метода на рентгено-флуоресцент- разкрита в 1993 год. в района „Морски скали“5, е да- ната спектрометрия върху 17 химически съставки, тирана от третата четвърт на ІV в. пр. Хр. Тя е с пра- осветлява съществуването на четири групи местни воъгълна форма и пещта ѝ била облицована с каменни производства. Първата обединява обикновени, сиви плочи. По на изток има втора пещ, която е с датировка- или светли, керамични изделия (E1); втората се отнася та на първата и е с основа върху останките на няколко до фината керамика – съдове от атически тип с черен сгради от V в. пр. Хр. Формата на пещта е цилидрична, фирнис или фигурна декорация (C); третата, която а в средата имало стълб, който поддържал пода. е поливалентна, смесва обикновено производство и На юг от града, на обекта „Южна крепостна стена“, фина керамика (D1); последната е специализирана в други две пещи наследяват в продължение на втората производството на керемиди от коринтски тип (F). и третата четвърт на V в. пр. Хр. изоставената зона за Началото на това производство не ни е известно, но металургично производство. Първата се намира на отбелязваме, че то много рано покрива широк диапа- границата на разкопките, под ранновизантийската зон от форми. В областта на луксозната керамика то крепостна стена, а втората се развива непосредствено включва, още от втората четвърт на V в. пр. Хр., съдо- на североизток от апсидата на църквата и металургич- ве с фигурна украса (в случая лекит от Beldam Group), ните пещи с номера от 1 до 6 (обр. 1 и 2). Последната а в следващия век се отнася до някои много красиви пещ беше обект на експертиза, извършена в рамките на полихромни червенофигурни и позлатени лекити, ха- френско-българската експедиция ( J. Thiriot от LA3M6, рактерни за погребалните контексти от третата и чет- MMSH7, CNRS-Университет Екс-Марсилия) съв- въртата четвърт на ІV в. пр. Хр. В напълно различен местно с Археологическия музей в Созопол8. Струк- регистър, градът произвежда още от архаичния пери- турата ѝ (2,98 х 2,64 м на 1,20 м запазена височина) од цветни керемиди, предназначени за светилището е построена от кирпич с дебелина 7,5 см и се оказва на Аполон, по-нататък последвани от различни архи- измазана с глина. Тя се изгражда около две различими тектурни елементи, като странични керемиди с яйце- нива: в основата има огнище, през което минава осе- виден фриз (кат. 543), а после, в началото на ІІІ в. пр. ва стена (висока 0,50 м и дълга 1,48 м), разделяща два Хр., теракотени саркофази. нагревателни прохода, над които на горния етаж има 270 И Н С Т И Т У Ц И И Т Е Н А А П О Л О Н И Я пространство за изпичане (работното пространство на пещта), покрито в оригиналния си вид от свод. Две- те нива са разделени от пода на пещта, подсилен с ар- матура от плоскоизпъкнали гредички, между които е оставено място за неравномерно разпределени димо- отводи. Най-после, непосредствено на юг/югоизток, се отбелязва наличието на огнище. По онова време работилниците се настаняват само в градска среда. Това се доказва от развитието на някои от тях по цялата територия, възможно най-бли- зо до водоизточници и находища на глина, подобно на тази, открита под сегашния стадион. Намирала се в покрайнините на некропола Калфата и първите селскостопански сгради в местността Месарите, по протежение на старо естуарно устие, до което дости- га тясна долина. Пещта била построена от кирпич и имала оригинална структура, защото огнището лежа- ло на две странични стени, които го изолирали от гли- нените преградни стени, в които били включени тела на амфори. За съжаление, всички пещи, открити в Аполо- ния, били почистени, преди да бъдат изоставени и Обр. 1. това препятства възстановката на производството им. Керамична пещ в археологически обект „Южна крепостна стена“ (сн. Н. Недев). Все пак, забелязва се, че динамиката на работилници- те в Аполония се запазва много след завладяването ѝ от римляните, както свидетелства за това наличието в района „Морски скали“ на три пещи, датирани от края на античността, а една средновизантийска рабо- тилница се установява по-късно в източната част на града9. Също така, други работилници се развиват на територията и през османския период, по подобие на идентифицираните на плажа Куру Чешме, югозапад- но от Созопол.  1 Unité mixte de recherche 5138 / Смесено звено за изследвания 5138.  2 Centre national de la recherche scientifique / Национален център за научно-изследователска дейност, бел.прев.  3 Dupont, Baralis, 2014.  4 Baralis, Nedev, Bogdanova, под печат.  5 Nedev, Panayotova, 2003, с. 105.  6 Laboratoire d’Archéologie Médiévale et Moderne en Méditerranée / Лаборатория по средиземноморска средновековна и съвременна археология.  7 Maison Méditerranéenne des Sciences de l’Homme / Средиземномор- ски дом на науките за човека. Обр. 2.  8 Baralis, et al., 2012, с. 180–181. Изглед от вътрешността на керамичната пещ в археологически  9 Лещаков, et al., 2015, c. 78. обект „Южна крепостна стена“ (сн. А. Baralis). 271 КАТ. 320 Калъп Глина O-в Св. Кирик, сондаж P, разкопки на А. Дегран, 1904. I в. пр. Хр. Вис. 4,7 см, дълж. 10 см, шир. 1,8 см Париж, Лувър, инв. № CA 1756 Калъпът е бил открит по време на разкопките на А. Degrand на остров Св.Кирик в сондаж Р. Тя е поставена заедно с кат. 321 и 322 в питос, намиращ се „в средата на фрагменти от керемиди и пепел“. Представлява правоъгълна плочка с негативно изображение на сложна украса от растителни волути, заобиколени от цветни пъпки и палмети. Матрицата е използвана за орнаментиране на релефни съдове с оловна глазура. Тя свидетелства за жизнеността и качеството на ателиета на Аполония по време на този неспокоен за града век. Литерат ура : Seure, 1904, c. 323 и 348. AB 272 И Н С Т И Т У Ц И И Т Е Н А А П О Л О Н И Я КАТ. 321 Матрица Глина O-в Св. Кирик, сондаж P, разкопки на А. Дегран, 1904. I в. пр. Хр. Вис. 4 см, дълж. 8,4 см, шир. 3,5 см Париж, Лувър, инв. № CA 1757 За разлика от кат. 320, тази матрица има една малка дръжка на реверса, улесняваща хващането ѝ. Тя е украсена с три лица в негатив: в центъра, брадат мъж с диадема, заобиколен от две женски фигури, леко обърнати към него. Също като кат. 320 и 322, матрицата е използвана за орнаментиране на релефни съдове с оловна глазура. Литерат ура : Seure, 1904, c. 323 и 348; Frel, 1960, № 40; Besques, 1972, c. 56, № D 311 AB КАТ. 322 Калъп Глина O-в Св. Кирик, сондаж P, разкопки на А. Дегран, 1904. I в. пр. Хр. Вис. 5 см, дълж. 5,4 см, шир. 4,5 см Париж, Лувър, инв. № CA 1758 Този единичен калъп с овална форма също има дръжка. Тя е украсена с глава на мъж без брада, представена насреща/фронтално. Според S. Besques, би могло да бъде използвана за изработването на апликации за релефни съдове или на лицето на теракоти. Литерат ура : Seure, 1904, c. 323 и 348; Frel, 1960, № 38; Besques, 1972, c. 56, № D 312 и таб. 65 a до c. AB 273 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С , П И Е Р Д Ю П О Н , Т Е О Д О РА Б О Г Д А Н О В А Минно дело и металургия в Аполония А полония изглежда дължи своя възход не толкова на стремежа за завладяване на територии или на търговския нюх на колонистите, колкото на богатите медни руди по склоновете на близката планинска ве- рига „Медни рид“. Първите следи от архаична експло- атация на залежите са установени през 1970-те години при проучванията на Е.Н.Черних1. Мините покриват обширна зона, простираща се от южните сектори на съвременния град Бургас (квартал „Меден рудник“) до близките села Росен, Зидарово и Вършилово, както и склоновете около връх Бакърлъка (мините Сърнешко кладенче и Пропаднала вода)2. Древните мини на са- мата Аполония са локализирани в „Червено знаме“, в сектор (обр. 1), разположен на 7,8 км западно от ко- лонията, както и по-високо по склона, в секторите Сърнешко кладенче и Пропаднала вода3. Местополо- жението на галериите е белязано от мощни пластове депонирани изкопни материали, на границите на кои- то се откриват многобройни червеникави площи и сле- ди от строителни материали, останали от бивши рабо- тилници, в които се извършвала първичната термична обработка на рудата – пържене и стапяне, позволява- ща отстраняването на токсичните примеси от арсеник и сяра. Следите от тази дейност са придружени от ар- хаичен инвентар с изключително гръцки произход – фрагменти от амфори, стандартна керамика и купи с Обр. 1. йонийска украса. От това личи, че експлоатацията на Мините в района на мина Червено знаме (сн. A. Baralis). същите мини е била възложена на работна ръка, тяс- но свързана с материалния живот на града. Статутът на тези находища остава при това неизвестен, тъй като Добиваната в тези мини продукция е била актив- разработването им се извършвало в момент, когато на но разпространявана в района, за което свидетелстват височината процъфтявали няколко тракийски укрепе- наносите от медна сгур, открити на много места по ни сгради. Възможно е следователно през втората по- крайбрежната равнина5. Изглежда обаче, че сурови- ловина на VІ в. пр. Хр. тези залежи да са били предмет ната е била основно предназначена за града, тъй като на договори между града и тракийското население, под формата на концесии, по модела, наблюдаван по-късно на юг при континенталните поселения на о.Тасос, още  1 Черних, 1978. повече, че по това време границите на архаичната те-  2 Baralis, Nedev, Bogdanova, под печат.  3 Baralis, et al., 2010, с. 158. ритория на Аполония изглежда са били относително  4 Baralis, et al., 2016, с. 166 et 170. тесни4.  5 Baralis, Nedev, Bogdanova, под печат. 274 И Н С Т И Т У Ц И И Т Е Н А А П О Л О Н И Я разработването на находищата точно съвпада по време с интензивна металургична дейност в колонията. Зна- чително наслояване на сгур се наблюдава в повечето от архаичните нива и тези от началото на класическа- та епоха, разкрити в централната и югоизточната част на полуострова. В четири от обектите бяха разкрити металургични работилници от архаичната епоха. Пър- вата от тях заема сграда от две помещения, разполо- жена по протежение на една от основните улици на архаичния квартал на о-в „Св. Кирик“6. Отсреща на полуострова, под църквата С. Георги, бе открита друга пещ – част от железарска работилница, разположена в останките от сграда от елинистическата епоха7. Ос- вен това, на височината над източния бряг, на обект в кадастрален парцел №226 – квадрат 18, две металур- гични пещи са били изградени в по-стари ями. Пещ №1 (ями №№ 4 и 5), с диаметър 1,2 м, била изградена Обр. 2. от суха каменна зидария, облицована с глина. От екс- Архаични металургични пещи в археологически обект „Южна плоатацията ѝ е останала сгур с висока концентрация крепостна стена“, източна част (сн. Д. Недев). на желязо и железни кюлчета8. Четири метра южно от нея, пещ № 2, във форма на пресечен конус, запазваше височина от 4 м при диаметър от 0,95м. Стените ѝ, с дебелина 0,25/30 м, също изпълнени със суха зидария, са били облепени със земна маса. През третата четвърт на VI в. пр. Хр. това гео- графско разпространение се разширило благодаре- ние на развитието на значителна занаятчийска зона, разкрита на обект „Южна крепостна стена“. Близо 11 пещи, разкрити през 2012 г. в два сектора (обр. 2 и 3), разположени от двете страни на входа на стария град, заемат зона, широка 70 м9. Тези пещи, построени в крайградския квартал, са изградени върху некропола на първите колонисти, с което предопределят отдале- чаването на погребалните зони извън провлака. Все още е рано да заключим дали тези работилници са се намирали вътре или вън от стените на града, но разпо- Обр. 3. ложението им близо до пристанищната зона ни тласка Архаични металургични пещи в археологически обект „Южна към предположението, че голяма част от продукцията крепостна стена“, западна част (сн. Д. Недев). е била предмет на износ под формата на кюлчета, като това, открито под водата срещу Маслен нос. Археомаг- нитните изследвания, ръководени от Френската архе- ологическа мисия, в сътрудничество със Созополския археологически музей и Института по геофизика, ге- одезия и география (М. Ковачева и М. Аврамова), до-  6 Панайотова, et al., 2010, с. 297 и 2011, с. 259. казаха, че дейността им е била доста продължителна10.  7 Дражева, Недев, 1996, с. 54; Nedev, Panayotova, 2003, с. 104. Впоследствие, мястото на металургията в градска-  8 Nedev, Gyuzelev, 2010, с. 37–38. та среда на Аполония намалява, но без да изчезне, как-  9 Дражева, Недев 2013; Bogdanova, Manev, Nedev 2014. то показва запълването на класическата яма на обект Baralis, et al., 2013, с. 274–275. 10  275 „Старата данъчна“. През римския период най-оче- видните следи от минни дейности в околностите на Аполония се изместват на североизток от крайречната равнина, около сегашното село Атия, т.е. югоизточно от полуостров Антея11. Впоследствие, през раннови- зантийския период, металургична пещ отново действа в града, на обект „Старото кино“, близо до старо ви- зантийското укрепление, в сектор, където друга мета- лургична пещ функционира през XIII–XV в. сл. Хр.12. КАТ. 323 Черних, 1978, с. 21–22 et 322. 11  Медни слитъци 2 бр. Богданова, Манев, Недев, 2014, с. 262. 12  Мед Случайна находка в акваторията на Маслен нос Край на VI–V в. пр. Хр. 1 – 15,8 х 14,6 см, тегло 3,5 кг; 2 – 13,6 х 12,9 см, тегло 2,105 кг Ахтопол, „Музей на котвата“, Инв. № КВП 95,96. С неправилна почти полусферична форма. С конкавна горна повърхност. Непубликувани ДН 276 И Н С Т И Т У Ц И И Т Е Н А А П О Л О Н И Я К А Л И Н А Й О РД А Н О В А Монетосеченето на Аполония Понтика А полонийските монети от класическата и елинис- тическа епоха са сред най-атрактивните измежду т.нар. гръцки монетосечения. Основната им стой- градски символи и са изписвани имената на магистра- тите, отговорни и за дейността на монетарницата, и за контрола върху сделките на пазара. За сега е позната и ност, обаче не се състои във високите им художестве- една реверсна матрица, с която се отсичани най-ран- ни качества. Липсата на каквито и да е било писмени ните аполонийски монети. сведения, пряко свързани с монетосеченето на града, Монетите на Аполония са присъствали в различ- предопределят артефактите, и най-вече монетите, като ни аспекти от живота и смъртта на древните аполоний- дефиниращ фактор. ци2. Използвани били едновременно и като платежно Преди Аполония да започне да сече монети, в средство, и като част от погребалния обред в качество- тези земи са използвани домонетни форми на пари то на такса, която да осигури преминаването на душата като средство за размяна. Употребявани са медни сли- в отвъдното, а също и като накит. тъци с форма на разпъната волска кожа. Съществуват и значително по-рядко срещаните кръгли медни сли- тъци, които биха могли да имат идентична функция,  1 Лазаров, 2000, c. 25; Nedev, Panayotova, 2003, c. 96; Гюзелев, 2009, но това е трудно доказуемо на този етап. Изглежда, че c. 122, 245–246; Donnellan, 2006, c. 225. след създаването на града, в употреба навлизат и други  2 Yordanova, 2017, c. 1–36. предмети, често определяни като домонетни средства – стрели-монети, монети-делфини и стрели-делфини, които били широко застъпени и в други гръцки коло- нии по западния бряг на Евскинския Понт. Аполония Понтика е основана през 610 – 609 г. КАТ. 324 пр. Хр.1, но започва своето монетосечене вероятно в периода 500 – 475 г. пр. Хр. Тъй като монетите са ин- Домонетна форма – делфин дикатор не само на икономически и финансови въз- Бронз можности, но и на идеология и култура, изображени- Градска среда – о-в Св. Кирик ята, които носят, са от голямо значение. Те биха могли VI в. пр. Хр. да се разделят условно на две групи – изображения на символи (котва, свастика, делфин, рак и т.н.) и изобра- Дълж. 4.5 см, шир. 0,6 см, дебел. 0,3 см жения на божества и митични създания от гръцкия АМ Созопол, инв. № 3588 пантеон (Аполон, Горгона Медуза). Аполония сече няколко сребърни номинала – тетрадрахми, драхми, Сечена на матрица домонетна форма. Представлява плоскостно изображение на делфин с извито тяло, редуцирани драхми, оболи, диоболи, тетроболи, хеми- очертано по дължината с релефна линия. Перките и оболи, тетратемориони, хемитетратемориони, а брон- очите са слабо изразени. зовите издания са делят на халк, дихалк, тетрахалк. Трудно би могла да се възстанови организацията Непубликувана на самото монетно производство. Ясно е само, че е спа- ДН зена античната традиция специализирани магистрати да се занимават с организацията, а техните имена да бъдат отбелязвани върху отделни серии монети. Като полисна монетарница, Аполония е изготвяла контрол- ни тежести, върху които са гравирани характерните 277 КАТ. 325 Стрели – монети Бронз Част от колективна находка – нос Атия VI в. пр. Хр. Дълж. между 2,7 и 3,2 см, шир. между 0,5 и 1,2 см, дебел. между 0,3 и 0,5 см РИМ Бургас инв. № 954 50 бр. домонетни форми, излети в калъп, с вид на плоски тесни, издължени стрели с двустранен ръб по средата. Непубликувани ДН КАТ. 326 КАТ. 327 Дихалк Екзагия Бронз Олово Диам. 1,8 см Градска среда Без контекст АМ Созопол, инв. № 4179 Край на IV-III в. пр. Хр. Вис. 4,8 см, основа 4,5 см, дебел. 0,8 см, тегло 132,9 гр Аверс – обърната котва с надпис ΑΠΟ (дясната хаста на П то е къса), АМ Созопол, инв. № КВП 94 Реверс – глава на Аполон надясно. Екзагия – триъгълна форма с релефна украса – обърната котва и надпис. Непубликуван Непубликувана ДН ДН 278 И Н С Т И Т У Ц И И Т Е Н А А П О Л О Н И Я Други икономически дейности: риболов КАТ. 328 Рибарска кука Бронз Градска среда V–II в. пр. Хр. Дълж. 8 см, сечение 0,22 см АМ Созопол, инв. № 3620 Рибарска кука – в горната част има завита, сферична халка. Непубликувана ДН КАТ. 329 Рибарска кука Бронз Градска среда V – II в. пр. Хр. Дълж. 9 см, сечение 0,19 см АМ Созопол, инв. № 3617 Рибарска кука от бронзова тел, в горната част сплесната, в края има законтрящ шип. Непубликувана ДН 279 КАТ. 330 КАТ. 331 Рибарска тежест Рибарска тежест Глина Глина Градска среда Градска среда IV в. пр. Хр. V – IV в. пр. Хр. Диам.5 см, дебел. 2 см Диам. 8 см, дебел. 2 см АМ Созопол, инв. № 3629 АМ Созопол, инв. № 3616 Рибарска тежест от бежова глина с розов оттенък. Има Рибарска тежест от кафява, горяла глина с кръгла, слабо кръгла, конкавна форма с два отвора в горната част. конкавна форма, един отвор и жлеб за въже в горната Непубликувана част. Непубликувана ДН ДН КАТ. 332a КАТ. 332b Рибарска тежест Рибарска тежест Глина Глина Градска среда Градска среда V – IV в. пр. Хр. V – IV в. пр. Хр. Дълж. 7,4 см, диам. 5,3 см Дълж. 8 см, диам. 5,3 см АМ Созопол, инв. № 1634 АМ Созопол, инв. № 1635 Тежест от груба червена глина с издължена цилиндрична Аналогична на предходната. форма със заоблени краища и слабо конкавна повърхност. Непубликувана В средата има кръгъл хоризонтален отвор. Непубликувана ДН ДН 280 И Н С Т И Т У Ц И И Т Е Н А А П О Л О Н И Я КАТ. 333 Червенофигурно рибно блюдо Глина Некропол на Аполония IV в. пр. Хр. Вис. 2 см, диам. устие 17,8 см, диам. столче 10 см АМ Созопол, инв. № 3621 Рибно блюдо от фина бежова глина със следи от вторично обгаряне, покрита с черен фирнис. Тялото е широко, с почти хоризонтални стрени и широк обърнат надолу венец, украсен с пояс, запълнен с орнамент „бягаща вълна“. Горната повърхност на стените е украсена с червенофигурни с изображения на риби „скорпион“. Миниатюрно изображение от същия тип е вписано в полусферичната вдлъбнатина в средата. Столчето е масивно, пръстеновидно. Дъното отвън е издуто, украсено с концентрични фирнисови линии. Непубликувано ДН 281 282 ІІІ Аристократическите погребални могили 283 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С , М А Р ГА Р И Т Д А М Я Н О В НАДГРОБНИТЕ МОГИЛИ – БЕЛЕГ ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ АРИСТОКРАЦИЯТА Надгробната могила в гръцкия свят и разпространението ѝ в Аполония Н адгробната могила се появява в югоизточната част на Европа в началото на бронзовата епоха, заедно с новите популации, дошли от степите на Ук- райна, които в археологията носят названието „ямна култура“. През III–II хил. пр. Хр. този нов начин на покриване на гробовете преминава отвъд Дунава и се разпростира върху целия Балкански полуостров, чак до Пелопонес. Така, в началото на първото хил. пр. Хр., надгробната могила представлява една обща структура за всички популации на Балканите – илири, траки, гърци, макар да търпи значителни промени в различните райони. В гръцкия свят надгробната могилата съществува както в консервативни региони, където преобладават традиционни политически структури като пле- мето и царството – Тесалия, Епир, Македония…1 – така и в гръцкия полис, за което се намират свидетелства както в Атина, така и на островите в източно Егейско море и западно от Мала Азия – Хиос, Самос, Еолия и Йония2. Сле- дователно, тя съвсем логично се среща и в новите колонии, основани от тези метрополии във Велика Гърция (Питекуса), около Йонийско море (Аполония Илирийска), по северния бряг на Егейско море (Абдера) или в Черно море3, като не следва в този начин на покриване на гроба да виждаме влияние на мест- ните популации, които са могли да споделят същата практика. Надгробната могила при това била повлияна от развитието на социалните порядки, а понякога и от модни явления. Тя например отсъства през VII в. пр.  1 Kurtz, Boardman, 1971, c. 273–278 Хр. в клазоменския некропол на Абдера, а след това се появява в средата на и 283; Papadopoulos, 1990, c. 364; VI в. пр. Хр., след повторното основаване на града от Теос4. И обратното, тя Koukouli-Chrysanthaki, 1992, c. 629; Andreou, Andreou, 1999, е единственият начин на покриване на гроба, познат в Аполония Илирийска, c. 52; Bejko, 2002; Schmidt-Dounas, от основаването на града до края на IV в. пр. Хр., когато тази практика бива 2016; Stamatopoulou, 2016. напълно изоставена5. За сметка на това, тя преобладава в Оргаме до неговото  2 Kurtz, Boardman, 1971, c. 176–177; напускане през III в. пр. Хр. 6. Mariaud, 2011, c. 688–689. Надгробната могила обаче има различна обществена значимост, в зависи-  3 Kurtz, Boardman, 1971, c.  56 и мост от това дали се използва за общ гроб или гроб, споделян от ограничен 283; Alexandrescu, 1966 и 1994; Koukouli-Chrysanthaki, 1994; брой индивиди, или представлява общо правило или изключение. Така в Апо- Lungu, 2000 и 2007, c. 344–351; лония Илирийска или в Абдера този тип покриване на гроба бил възприет за Amore, 2016. всички граждани, независимо от пола, възрастта или общественото положение.  4 Koukouli-Chrysanthaki, 1994, В този случай надгробната могила обединява индивиди, намиращи се в донякъ- c. 47–64. де близки обществени връзки, като членове на един генос (γένος), на клан, което  5 Amore, 2016, c. 60–61. вече било смятано за отживелица в други градове като Атина7. В Черноморие-  6 Lungu, 2006. то, в Оргаме, надгробната могила обединява ограничен брой индивиди, които  7 Amore, 2016, c. 60. несъмнено принадлежат към ойкоса (οἶκος), тоест домакинството8. И обратно,  8 Lungu, 2006. 284 Обр. 1. Могила на Гроб № 343, некропол на Калфата (сн. A. Baralis) в Кирена (Либия), гробът на основателя на града се намира на агората, в самия център на гражданския живот, и е защитен от надгробна могила, докато, па- радоксално, в некрополите няма могили9. С това особено покритие на гроба тук следва да се отличи личност, на която е даден статут на герой. В Атина през геометричната епоха (900–700 г. пр. Хр.) надгробната могила е относително обичаен начин на покриване на гроба10. През VII в. пр. Хр. обаче използването ѝ се ограничава до по-малък брой индивиди, в един период, когато размерите ѝ стават все по-значителни. Тогава тя се превръща в средство за аристократич- ните фамилии да се отличат от останалите членове на обществото, изтъквайки своето благополучие и древния си произход, които са източници на легитим- ност11. Дори веднага след обнародването на първите закони против разкоша, ограничаващи разходите на семействата за погребални церемонии, надгроб- ната могила продължава да бъде използвана, като бива позабравена едва след появата на демокрацията с реформите на Клистен12. В черноморския район, в  9 Kreuz, 2016, c. 35. Истрос и около Пантикапей, могилата има абсолютно същата функция, докол- Kurtz, Boardman, 1971, c. 56.  10  кото представлява материален израз на могъществото на една аристокрация с Morris, 1987, c. 129; Frisone, 2011,  11  потенциално чужд произход13. c. 198. В гръцкия свят надгробната могила действително е натоварена със смисъл. Morris, 1992, c. 129.  12  Използването ѝ е тясно свързано с Омировия епос, където тя представлява не- Alexandrescu, 1966 и 1994; Lungu,  13  избежен елемент от погребенията на героите, загинали пред Троя, и материали- 2007, c. 340–343. зира тяхното тиме (τιμή) – чест, и клеос (κλέος) – слава14. Видимостта, осигурена Morris 1987, c. 46.  14  285 от размера и местоположението – за предпочитане в близост до крайбрежието, където може да бъде видяна от моряците – е важен елемент, вписващ надгробна- та могила сред маркерите на културния и обществен пейзаж15. Тази героическа стойност обяснява защо погребалната могила, макар свързана с аристократич- ните семейства, бива присвоена и от атинската демокрация, която на свой ред я използва, за да отдаде почит на войните, загинали при Маратон и Платея16. Тази двойна конотация – аристократична и героична – изяснява модните явления около надгробната могила, чието ехо откриваме в Аполония Понтий- ска, където тя е неразривно свързана с въпроса за политическата организация на града и структурата на обществото. Преходът, споменат от Аристотел (По- литика, V, 3, 13), между олигархичния режим, под контрола на няколко аристо- кратични фамилии, и демократичното управление, е с неизяснена хронология. Ако обаче издигането на насипи над гробовете е все още слабо познато през V в. пр. Хр., то надгробната могила e широко разпространена в Калфата през първата четвърт на IV в. пр. Хр., където, в рамките на един кратък период, тя става преобладаващ начин на покриване (обр. 1)17. Тогава надгробните моги- ли са индивидуални и по принцип покриват само един гроб, но диаметърът на най-широките е 6 м (гробове № 336 и № 291), а височината им е до 1,5 м. За- стъпването им може да оформи издължени структури с обща дължина до 9,6 м (гробове №№ 334/336) (обр. 2). Тези могили са изградени от пясъчни насипи, запечатани на повърхността с глинен пласт и заобиколени в основата от камен- на стена, издигната в кръг или полукръг, евентуално със странична стълба за осигуряване на достъп. Този тип покриване престава да съществува в Калфата още от втората чет- върт на IV в. и на негово място се появяват по-малко импозантни системи на маркиране, вписани в рамките на по-компактен некропол, където се развиват погребалните периболоси18. Това изчезване на могилите в големия крайбрежен некропол обаче съвпада по време с разпространяването им в територията на града, най-ранните са на нос Колокита, където, не без аналогия с Омировия епос, могат да бъдат видени от моряците. Надгробните могили на нос Колокита Най-добрият пример за обособен могилен некропол в околностите на Аполо- ния предоставя н. Колокита, на ок. 4 км на юг от античния град. Високият ска- лист нос е най-вдадената в морето част на п-в Буджака и остава далеч встрани от основния некропол. Мястото обаче предлага гледка към Стария град на Созо- пол – фактор, който може би е изиграл роля да бъде избрано за извършването на по-особени погребения. Още през 1885 г. гръцкият консул в Бургас Гофас разкопава (частично?) четири могили. Според непълната информация в една от тях е открита малка циста с чернофирнисово пелике, използвано като урна, а в друга около „каме- Mc  15  Gowan, 2016; Schnapp- нен гроб“ са открити подредени 50 амфори19. През 1904 г. френският консул Goubeillon 2016; Polignac, 2016. Дегран подновява работата и проучва още шест могили, от които в една отново Kurtz, Boardman, 1971, c. 298.  16  има урна с кремирани останки, а в друга са разчистени още 62 амфори, но без Riapov, et al., 2010, c. 55–64.  17  гроб20. Заради големия им брой авторът на публикацията дори изказва пред- Ibid, c. 74–71.  18  положението, че може да става въпрос за „могила-изба“. Материалите от тези Seure 1924, с. 328–330  19  ранни разкопки могат да се датират най-общо в IV в. пр. Хр. Ibid, с. 331–335  20  286 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А Обр. 2. Могилен насип върху гробове №№ 334/336, некропол в м. Калфата (сн. К. Панайотова) Обр. 3. Могила в м. Гармица (сн. К. Панайотова) 287 Няма данни за големината на въпросните могили, но някои от оцелелите до по-късно време се отличават със значителни размери – диаметър 25–30 м и височина в някои случаи до 5 м. През 80-те години на ХХ в. е проучена една подобна могила, която хвърля светлина и върху големия брой амфори на н. Ко- локита – централният гроб е ограден с кръг от над 100 амфори, които датират издигането ѝ ок. 375 г. пр. Хр.21. През 2006–2007 г. са проучени още три големи могили, които допълват картината на един необичаен некропол. Една от тях, частично разрушена и без регистриран гроб, отново съдържа голям брой амфори – вероятно над 100. Това е и най-ранният комплекс на н. Колокита, с дата ок. 390 г. пр. Хр.22. В другите две са проучени гробници с необичаен план – едната е с право- ъгълно преддверие и гробна камера с неправилна полуелипсовидна форма23, а другата представлява силно издължено правоъгълно съоръжение с дължина ок. 10 м24. Втората могила се отличава с грижливо изградена крепида около насипа. Интригуващо е наблюдението, че вероятно и двете гробници са били покрити с дървени конструкции с керемиди25. Отнесени са към втората половина на IV в. пр. Хр., като най-късните материали и от двете могили – свързани с вторични погребения – датират от първата четвърт на III в. пр. Хр. 26. Данните от н. Колокита илютрират функционирането на представителен некропол в рамките на около век – от началото на IV до ранния III в. пр. Хр. Комплексите, за които има повече данни, се отличават с необичайни като вид и мащаби практики и съоръжения. Самите могили са големи, като през първата половина на IV в. пр. Хр. допълнителен елемент са кръговете и струпвания от амфори, загатващи за участието на голям брой хора в погребенията. Любопитен факт е, че подобни могили с кръгове от амфори са известни и от други гръцки некрополи в Черно море, но не и извън него27. Гробниците от втората полови- на на века също говорят за търсена монументалност. Погребаните на носа явно са се отличавали като статус, било заради аристократичния си произход или заради специални заслуги към полиса. Именно целенасоченото демонстриране на този статус е вероятната причина за избора на място – заради прекрасната видимост от антична Аполония към н. Колокита. Надгробните могили – маркери на територията на Аполония Damyanov, 2005 и 2011.  21  Появата на могилен некропол на нос Колокита предшества с малко разпростра- Bozkova, 2011; Petrova, 2011  22  нението на надгробните могили по цялата територия на града. Те се развиват Кацарова, 2007.  23  и по другите носове (Света Агалина), отвъд Колокита, по възвишенията около Миков, 2007.  24  града (Тумбите, Света Марина, Свети Илия, Елафотумба и др.), както и покрай Кацарова, Стоянова, 2009;  25  пътищата (Смокиня, Червенка). Някои от тях, подобно на Кисир Михаил тепе Миков, Стоянова, 2010. и Гармица (46,4 м диаметър, 7 м височина) (обр. 3)28, приемат изключителни Миков, 2007, с. 344; Кацарова,  26  размери и стават неизбежни репери в селския пейзаж на колонията. Това явле- Стоянова 2009, таб. XII. ние продължава до първата половина на III в. пр. Хр., преди да отбележи значи- Damyanov, 2005, с. 217–222.  27  телен спад, както показва гробницата на Пармис и Хегус. Baralis, et al., 2012, c. 181–182.  28  288 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А М А Р ГА Р И Т Д А М Я Н О В Нос Колокита – могилата, проучена от Мария Цанева П рез 1981 г., по време на изкопни работи в моги- ла на н. Колокита на ок. 4 км южно от Созопол, военни попадат на граден от варовикови плочи гроб само масивно бронзово огледало и два алабастрона от алабастър. Сравнително скромните дарове сякаш не съот- (обр. 1). Последвалите проучвания под ръководство- ветстват на мащабите на могилата, която обаче крие то на М. Цанева разкриват един забележителен погре- още един важен елемент. Пространството около пър- бален комплекс1. вичния гроб е опасано с амфори, подредени в кръг с Към момента на разкопките могилата е висока ок. диаметър ок. 14,5 м (обр. 2–3). Общият брой амфори 3 м при диаметър ок. 30 м. Цистовият гроб е бил вко- е ок. 120, а вероятно са били повече, тъй като северни- пан допълнително в южната ѝ периферия (обр. 1–2). ят край на могилата е нарушен. Представени са някол- В него са открити две стригили, бронзов и железен ко производствени центъра – Тасос, Хераклея, Хиос, пръстен и голям червенофигурен лекит от около сре- като печатите датират централния гроб в 70-те годи- дата на IV в. пр. Хр.2. Централното съоръжение, грубо ни на IV в. пр. Хр.3, т.е. около едно поколение преди градено от ломени камъни, е проучено под каменна вторичния. могилка близо до центъра на могилата. То съдържа  1 Tzaneva, 1985; Zaneva, 1986; Damyanov, 2005, c. 214–216.  2 Reho, 1990, № 392.  3 Damyanov, 2011. ЦЕНТРАЛЕН ГРОБ Обр. 1. ЦИСТОВ ГРОБ План на могилата, проучена (ВТОРИЧЕН) през 1981 г. от М. Цанева (Рис. М. Дамянов) 289 Обр. 2. План на могилата, проучена през 1981 г. от М. Цанева (Рис. архив АМ Созопол) Обр. 3. План на могилата, проучена през 1981 г. от М. Цанева (Рис. архив АМ Созопол) Депонирането на амфори край гроба не е изклю- върху демонстрирането на богатство в погребалната чение в погребалните практики в Аполония през IV в. сфера5. пр. Хр., а циста с кръг от 27 амфори е проучена в не- Още един любопитен факт е, че могили с кръгове кропола в м. Калфата4. В случая впечатляващ е техният от амфори са известни и от други гръцки некрополи в брой, който предполага участието на голям брой хора Черно море, но не и извън него6. в погребението – съответно специален статут на по- чиналия/починалата – огледалото в централния гроб може би говори за жена. Освен това могилата е част от некропол, където подобни ритуали се извършват  4 Venedikov, 1963, c. 41, обр. 25. в продължение на няколко десетилетия – в период,  5 Damyanov, 2012, c. 49–53. в който в Аполония може би са в сила ограничения  6 Damyanov, 2005, c. 217–222. 290 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А КАТ. 334 Амфора Глина Могилен некропол на нос Колокита, разкопки М. Цанева, 1981 г. 400–375 г. пр. Хр. Вис. 73,5 см, диам. устие 11 см АМ Созопол, инв. № 1993 Биконична амфора от о-в Тасос, прочут с виното си през Античността. Типът е разпространен през първата четвърт на IV в. пр. Хр. Капацитетът на подобни амфори е около 10–11 л7. Литерат ура : Damyanov, 2011, с. 89–90, обр. 3, 7. МД КАТ. 335 Амфора Глина Могилен некропол на нос Колокита, разкопки М. Цанева, 1981 г. 400–375 г. пр. Хр. Вис. 68 см, диам. устие 9 см АМ Созопол, инв. № 1997 Амфора от Хераклея Понтийска на южния бряг на Черно море. На шията има печат на фабриканта Εὒαρχος – Евархос, активен през първата четвърт на IV в. пр. Хр., с магистрат Πα(…) от първото десетилетие на века8. Амфори на Евархос са открити в още една могила на н. Колокита9. Непубликувана МД 7 Монахов, 2003, 199–200, таб. 43–44. 8 Kac, 2003, с. 266–268 и 275. 9 Bozkova, 2011, с. 113, обр. 10–11. 291 КАТ. 336 Амфора Глина Могилен некропол на нос Колокита, разкопки М. Цанева, 1981 г. 400–375 г. пр. Хр. Вис. 69 см, диам. устие 9 см АМ Созопол, инв. № 2015 Хераклейска амфора с печат на шията. Вместимостта на подобни амфори е ок. 9–10 л вино10. Непубликувана МД КАТ. 337 Амфора Глина Могилен некропол на нос Колокита, разкопки М. Цанева, 1981 г. 400–375 г. пр. Хр. Вис. 72 см, диам. устие 10,1 см АМ Созопол, инв. № 1995a Биконична тасоска амфора с печат на магистрата Θρασω(νίδης) – Трасонидес, и производителя Eὐρυάναξ – Еврианакс, с емблема грозд11. Магистратът се датира в 70-те години на IV в. пр. Хр. Литерат ура : Damyanov, 2011, с. 93, обр. 6–7. МД 10 Монахов, 2003, с. 128–129, 215–218, таб. 88–90. 11 Garlan, 1999, № 377. 292 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А КАТ. 338 Амфора Глина Могилен некропол на нос Колокита, разкопки М. Цанева, 1981 г. 400–375 г. пр. Хр. Вис. 64 см, диам. устие 9 х 7,8 см АМ Созопол, инв. № 2001 Хераклейска амфора с печат Δ на шията. Непубликувана МД КАТ. 339 Амфора Глина Могилен некропол на нос Колокита, разкопки М. Цанева, 1981 г. 400–375 г. пр. Хр. Вис. 72 см, диам. устие 11,2 см АМ Созопол, инв. № 1998 Биконична тасоска амфора с два еднакви печата на магистрата Трасонидес (вж. кат. 337), поставени на двете дръжки. Тасоските печати задължително съдържат и името на полиса – Θασίων, „на тасосците“. Литерат ура : Damyanov, 2011, с. 93, обр. 6–7 МД 293 КАТ. 340 Амфора Глина Могилен некропол на нос Колокита, разкопки М. Цанева, 1981 г. 400–375 г. пр. Хр. Вис. 77 см АМ Созопол, инв. № 2017 Амфора от о-в Хиос, също реномиран производител на вино. Вместимостта на подобни амфори с висока шия, обемисто конично тяло и характерно „качулковидно“ столче често надвишава 20 л12. Литерат ура : Damyanov, 2011, с. 89, обр. 3. МД  12 Монахов, 2003, с. 187–188, таб. 11–12. КАТ. 341 Амфора Глина Могилен некропол на нос Колокита, разкопки М. Цанева, 1981 г. 400–375 г. пр. Хр. Вис. 73 см, диам. устие 11,5 см АМ Созопол, инв. № 1990 Биконична тасоска амфора. Непубликувана МД 294 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А КАТ. 342 Амфора Глина Могилен некропол на нос Колокита, разкопки М. Цанева, 1981 г. 400–375 г. пр. Хр. Вис. 74 см, диам. устие 10,5 см АМ Созопол, инв. № 1995в Биконична тасоска амфора. Непубликувана МД КАТ. 343 Амфора Глина Могилен некропол на нос Колокита, разкопки М. Цанева, 1981 г. 400–375 г. пр. Хр. Вис. 70,5 см, диам. устие 9,7 см АМ Созопол, инв. № 1991 Биконична тасоска амфора с печат на магистрата Λεωγ(…), вероятно Леогенес, и производител Еврианакс, датиран ок. 380 г. пр. Хр.13 Литерат ура : Damyanov, 2011, с. 91, обр. 4. МД  13 Garlan, 1999, № 161. 295 КAT. 344 Червенофигурен лекит Глина Могилен некропол на нос Колокита, разкопки М. Цанева, 1981 г., гроб № 2 360–350 г. пр. Хр. Вис. 29,5 см, диам. устие 8,7 см, диам. столче 10,5 см АМ Созопол, инв. № 1916 Полихромен лекит от фина бежова с розов оттенък глина, покрита с черен лъскав фирнис. Устието наподобява чашка на цвете, тялото е високо, яйцевидно, стъпва върху пръстеновидно столче. Дръж- ката е Г-образна, с релефен ръб по средата и елипсовидно сечение. Излиза от раменете, извива под устийния венец и завършва в гор- ната част на шийката. Шийката е украсена с отвесен езичест орна- мент, отделена от раменете с два релефни пръстена. Върху лицевата страна е представена „Сватбена сцена“. Композицията се състои от общо седем фигури, изобразени в динамична диспозиция една спрямо друга. Централно място заемат фигурите на седнала на стол жена в ръце с отворена тоалетна кутия и полугол млад мъж, застанал прав вляво от нея, подпрян на тояга. Жената е облечена в дълъг хитон, свлечен на скута ѝ. Тялото е леко приведено напред, гърдите остават открити, декорирани с бяла ангоба. Анатомичните детайли са очертани с тънки бледожълти линии, оформящи кон- тура на тялото. Главата е в три четвърти фас, леко извита наляво, косите са къдрави, в прическа с кок на тила, бижутата (обеци и огърлица) са представени в техника „барботино“. Младежът е с дълъг драпиран хитон, преметнат през лакътя на лявата си ръка. Тялото е открито, представено анфас, главата в профил надясно. Косите са къдрави, привързани над челото с релефна лента. Над централните фигури са представени летящи, декорирани в бяло ероси с разперени крила, в ръце с релеф- ни ленти (диадеми?), изпълнени в техника „барботино“. В лявата част на композицията е изобразена жена с приведе- на глава, в ръце с орнаментирано сандъче. Облечена е в дълъг безръкавен хитон и вероятно поднася дарове. Пред нея на зе- мята има богато орнаментиран тимиатерий. В крайната дясна част на композицията са представени седящ гол сатир в профил наляво, със заек в скута, и леко приведена жена в ход надясно, протегнала ръце към него. Горната част на тялото и крайниците са декорирани в бяло. Главата ѝ е увенча- на с релефна диадема, косите са къдрави, привързани на дълга плитка, спускаща се върху гърба. Бижутата (гривни и обеци) са в техника „барботино“ с позлата. В горната си част сцената е ограничена от пояс, запълнен с палмети, а в основата с меандри. На обратната страна на съда декорацията се състои от система от сложно профилирани палмети и волутообразни ластари. ДН 296 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А КAT. 345 Огледало Бронз Могилен некропол на нос Колокита, разкопки М. Цанева, 1981 г., гроб № 1 380 – 370 г. пр. Хр. Вис. с издатък 18,5 см, диам. диск 17,5 см, дебел. 0,7 см АМ Созопол, инв. № 2403 Има кръгъл, масивен диск с плочка в долната част и издатък за закрепване на дръжка от нетраен материал. Металната част е компактна, лята с леко конкавен страничен ръб. Украсата в основата на диска се състои от две големи волути, свързани с десетлистна палмета (антемион) с еднакви на височина листа. Волутите са отлети заедно с диска, докато палметата е гравирана. На обратната страна украсата е от от две гравирани волути. Литерат ура : Murray: Smith, Walters, 1900, с. 102, обр. 148; Oberländer, 1967, с. 132, № 187, 193; Richter, 1915, с, 254; Myres, 1914, № 4794, 4795 (всичките датирани в VI в. пр. Хр.); Силантьева, 1959, с. 66–67, обр. 36, 104 (475– 450 г. пр. Хр.); Богданова, 2012, с. 43 сл., обр. 3,4. ДН 297 298 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А КАТ. 346 Паница Глина Могилен некропол на нос Колокита, разкопки М. Цанева, 1981 г., огнище. Средата на IV в. пр. Хр. Вис. 7,1 см, диам. устие 22,6 см, диам. столче 11,4 см АМ Созопол, Инв. № 1950 Ἀριστοκράτη Λειμωνίῳ χαίρειν. Νέη οὐ<δ>αίων (?) θεῶν, ἐπίπεμψον ἐπὶ Ἡγήνασαν ποινὰς καὶ ἐριν[ύ]γ, καὶ νέμεσις ἐλθεῖν ἐπ’ Ἡγήνασαν καὶ K. Pἐπ’ Ἀπολλᾶν καὶ Ἀντήνορα, καὶ τὰ Ἀπολλᾶντος καὶ Ἡγηνάσης τόνον καὶ βίον καὶ κτήματα καὶ κτῆμα ἐν τούτōι {τοι} τῶι ἐνιαοτõι πάντα ἀπολ[έσ]θαι, καὶ ἀοτὴν ἀπολέσθαι κάτω χαρή σοι τõι θανάτωι. νῦν μέλλει μοι δικάζεσθαι ὑπὲρ τῆς οἰκίης καὶ τῶν ἄλλων πάντων παρὰ Τιμώνακτος <ὅς> φησι δανίσ<α>σθαι χρήματα. δὸς ἐμοὶ σχεῖν νίκην τῆς δίκης καὶ τῶν ἄλλων πάντων· ἐκείνην μὲν ἀπολέσθαι, [– – -] δὲ Κλεομβρώταν καὶ Ἀπολλᾶν καὶ Ἀντήνορα καὶ ὅστις [με]τὰ ἐκείνων δικάζε[ται]. πάντα σοι ποήσω ὅ{υ}σα δύναμαι, καὶ α[– – -]ν δὲ τιμὴν, καὶ ἐπιστεῖλαί μοι πολεμίοις κατάχαρμα [– – – – – -] ἐμὲ ἀπωλε[– – -] καὶ τὰ παιδία. ἀνάδος μοι [νῦ]ν καὶ ὑγίην καὶ παιδίων ἐπαόρεσις ο[– – – – -]έω θεοὺς πάντας καὶ σέ. „Аристократе поздравява Леймониос (богинята на поляните, т.е. Персефона). Млада подземна богиньо, изпратѝ срещу Хегенаса наказание и отмъщение, и възмездие да застигне Хегенаса, както и Аполант и Антенор, и силите и живота на Аполант и Хегенаса, и имотите им, и имота (придобит) през тази година – всичко да погине, и тя да умре, като със смъртта си те зарадва там долу. Сега ми предстои да се явя в съда заради къщата и всички останали неща, (получени) от страна на Тимонакт, който твърди, че е дал пари назаем (?). Дай ми да постигна победа в съдебния процес и за всичко останало: онази (Хегенаса) да умре, а пък Клеомброта, Аполант и Антенор и който още се яви в съда заедно с тях, да... Ще направя за теб всичко, каквото мога...; да изпратиш злорадство за враговете ми...;... да погуби мен и децата. Дай ми сега и здраве, и да се радвам на децата си... призовавам (?) всички богове и теб.“ Паницата е намерена в погребален контекст, което е характерно за проклятията. Самият текст обаче е оформен по-скоро като лично писмо към богинята14, което не съдържа обичайните формули за този тип документи, а при изписването личи известна неувереност и са допуснати грешки. Всичко това показва, че проклятието най-вероятно не е било поръчано на специалист (каквато е била обичайната практика), а е било съставено и изписано от самата Аристократе, която се е опитала със собствени сили да възпроизведе магическа процедура, за която е имала не много ясна представа. Това прави текста още по-ценен, тъй като пред нас е единственият писмен документ от класическа Аполония, който ни дава възможност не само да надникнем в частния живот на града, но и да почувстваме емоциите на жената, която го е създала. Текстът е и единственият пълноценен образец на езика, говорен в Аполония (източен йонийски диалект, вече повлиян от атическия). Според запазеното от текста можем да реконструираме събитията по следния начин. Аристократе изглежда е останала вдовица (срв. споменаването на деца) и имуществото ѝ е било отнето и е преминало в семейството на Хегенаса15, с която може би са били роднини. Във връзка с имуществените спорове е предстояло и съдебно дело, което Аристократе като сама жена едва ли е очаквала да спечели, затова е била принудена да прибегне до богинята на подземния свят като единствена надежда за въздаване на справедливост. Непубликуван НШ 14 Персефона, както личи от обръщението νέη „млада/девойка“ (срв. името Κόρη „девойка“) и епитета „(богиня) на поляните“, който е засвиде- телстван в посветителен надпис от Амфиполис: Κόρηι Λειμωνίαι (Feyel, 1935, c. 66, обр. 2, c. 67, № 2; Kafantzis, 1967, c. 369–370, № 605). 15 Името Хегенаса е изключително рядко и през класическия период е познато само от още два примера от Аполония (Шаранков, 2016, с. 298– 300). 299 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С Огнището от надгробна могила № 10 на нос Колокита П рез 1904 г. Александър Дeгран предприема про- учването на десет надгробни могили на нос Ко- локита, четири от които са били разкопавани преди това, през 1885 г., от Александрос Гофас. Огнището, съпътствало могила № X, е първият ритуален контекст от тази категория в Аполония, който е предмет на ис- тинско описание и научен интерес1. Парадоксално е, но малко неща са казани за самата могила или гроба под нея. Научаваме от Жорж Сьор, че около всич- ки могили е имало разположена в кръг каменна сте- на от суха зидария, с височина до 1,60 м 2. В една от тях обаче (надгробна могила № IV ) е имало кръг от 50 амфори, подобно на тази, която е разкопана през 1981 г. от Мария Цанева (вж. Е12), което повдига ня- кои въпроси, дори съмнения относно неговата връзка с евентуална стена. Въпреки, че мястото на огнището от могила № X не е уточнено, осъществените оттогава насам наблюдения в некрополите на града ни позво- ляват да го ситуираме пред стената3. Самото огнище е описано с думите „сред пепел и натрошени кости (сред които фрагмент от ребро, към който е било прилепна- ло малко украшение), сред голямо количество съдове и домакински принадлежности, строшени преди това или повредени от огъня“ 4. В този ритуален контекст се смесват хранителни дарове, в случая животински, с явно богат сервиз, от който Ж. Сьор изброява само Обр. 1. пет предмета, запазени в Лувър и в Националния архе- Рибна скара от огнището от могила № 10 на нос Колокита, ологически институт с музей, които, след изследване, разкопки А. Дегран, 1904 г. (Seure, 1904, с. 333, обр. 89) всъщност се оказва, че принадлежат на седем различ- ни предмета. Те са от различен тип – съд за наливане (аскос, кат. 347), съд за тоалетни цели (леканида, кат. 348), малка кутия (пиксида) и скара за печене на риба (кат. 349), чиято функция е припозната за първи път. 1 Seure, 1924, c. 332–335. Наличието на метален съд, от който е останала само 2 Seure, 1924, c. 332–335. бронзова дръжка с големи размери (кат. 350) буди ин- 3 Baralis, 2010, c. 161–163. терес и отразява първоначалния лукс на огнището. 4 Hermary, 2010, c. 171–173. 300 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А КАТ. 347 изразителност на крилата, подчертана от дебела линия от точки, разположени по краищата им, както и къси пера, и сравнително подобно изпълнение на главите. Аскос От друга страна, линията на щриха на екземпляра от Глина Аполония е по-фина и волутите са по-разкошни, което Втора четвърт – начало на трета четвърт на IV в. пр. Хр. ги доближава до декорацията на лекит № 2555 (кат. 528), дори и към хидрия № 2503 (кат. 198). Освен Вис. 6 см, диам. 16 см това централната пъпка и нейната украса имат точни Париж, Лувър, Инв. № CA 1772.4 аналогии с аскосите, откритити в кладенеца на сектор 14, източно от агората на Пела, които се приписват Тялото на този червенофигурен аскос е украсено с с резерва на художника № А от Пела, работил през два грифона, преследващи две кошути, разделени третата четвърт на IV в. пр. Хр. от растителни волути. В средата се издига пъпка, оградена от корниз, последван от фриз от ови, който е Литерат ура : заобиколен от двоен корниз, първият с черен фирнис, а CVA Pushkin State Museum of Fine Arts 6, №71, таб. вторият с цвета на глината. (308) 63.1–2; Hermary, 2010, CP 14, с. 185–186, и CP Украсата е много близка до аскоса № M 1517 от 47, с. 190–193, таб. 85 и 91–92; Akamatis, 2013, с. 55, Националния музей Пушкин в Москва, където 70–71, 152–157, таб. 32–37. два грифона са с лице към растителни волути (425–375 г. пр. Хр.). Върху тази ваза виждаме същата AB 301 КАТ. 348 КАТ. 349 Капак на леканида Скара за печене на риба Глина Глина Втора четвърт – начало на трета четвърт на IV в. пр. Хр. Втора четвърт – начало на трета четвърт на IV в. пр. Хр. Вис. 3,3 см, дълж. 11,8 cм Вис. 3,2 cм, дълж. 21,9 см, шир. 6 до 8 cм Париж, Лувър, Инв. № CA 1772.3 Париж, Лувър, Инв. № CA 1749 Леканидата се състои от два елемента: тяло със столче и Този предмет с конусна форма има плоска основа, две дръжки, което е затворено с плосък капак с дръжка. пресечена от 6 напречни решетки, средно широки Този съд, свързан със женската вселена, е използван за 1,5 см, свързващи леко разширяваща се странична съхранение на тоалетни принадлежности. Тук са запа­ стена, която е снабдена с отвор. зе­ни само три фрагмента от капака, украсени със сцена, След като е бил обект на много хипотези, този съд се където отляво се вижда женска фигура в движение, интерпретира от Ж. Сьор като рибна скара поради облечена с хитон, а косата ѝ е покрита със сакос. Тя дър­ характерната му форма и отвора, който понякога жи кутия и вълнена кърпа в лявата си ръка, докато един присъства в неговия край, който би могъл да се Ерос пред нея се насочва към тялото на един кратер. използва за поставяне на пръчка или кука, за да го Тази сцена, на мода в Атина през втората четвърт на държат в огъня. Въпреки това досега не са открити IV в.  пр. Хр., остава популярна в различни регионални палеоитхиологични останки при разкопки в тясна ателиета, като тези на Пела, Македония, до края на връзка с този предмет, докато липсата на столче прави третата четвърт на IV в. пр. Хр. В Аполония някои от използването на опора съществено. нейните елементи се намират и по други вази, като пеликето от Археологическия музей в Созопол № 3553 (кат. 131). Доста схематичното представяне на лицата и дрехите предполага една сравнително късна датировка. Сцената се интерпретира като илюстрация на епаулия, третият и последен ден на сватбата, по време на която булката и младоженецът получават подаръците от семейството и гостите. Литерат ура : Ivanov, 1963, с.144 и таб. 64–66; Moore, 1997, с. 283– 285 и таб. 104–107; Akamatis, 2013, с. 41–48 и 63–68; Akamatis, 2014, с. 183–184. AB 302 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А Макар да е в налице в градското пространство, където понякога достига внушителни размери (кат. 205), този предмет често се открива в обредните огнища в Аполония от 380 г. пр. Хр. където се поставя само в един екземпляр или по-рядко два. Ж. Сьор съобщава косвено и за подобни находки в гробовете, което не се наблюдава при по-новите разкопки. Ако най-старите „рибни скари“ са със закръглен край, то те съжителстват с по-ъгловата форма до края на века. Литерат ура : Seure, 1924, с. 333–335; Ivanov, 1963, с. 266–264 и таб. 133; Hermary, et al, 2010, с. 171–173 и 253, таб. 123. AB КАТ. 350 Дръжка Бронз ІV в. пр. Хр. Дълж. 17 cм, вис. 14 см София, НАИМ, инв. № 3664. Омеговидна хоризонтална дръжка от ситула с профилирани краища, кръгло сечение. Литерат ура : Seure, 1924, с. 332. СВ 303 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С Надгробната могила Кисир Михаил Тепе С диаметър 200 м при височина 10 м, според Ж. Сьор надгробната могила Кисир Михаил Тепе е сред най-внушителните надгробни могили около древната колония1. Тя е разположена в малката край- брежна равнина Мапите, зад Каваците. Разкопките, извършени през 1904 г. от Александр Дегран, разкри- ват наличието на входен коридор (дромос) с дължина 4 м, съвсем в южната страна на покриващия я насип. С ширина 1,30 м, този коридор е ограден от странични стени, издигнати с масивни блокове, с дебелина 0,80 – 0,90 м. Западната стена е имала височина 4,30 м, а из- точната – 3,20 м. Коридорът е водел до преградна сте- на, срещу която е бил първият гроб №α. Става въпрос за цистов гроб, неправилно определен като саркофаг, разположен в посока изток-запад. Зад преградната сте- на е започвала погребална камера с правоъгълна фор- ма, с дължина 2,40 м и ширина 2,80 м, при височина 1,60 м. По време на разкопките тя е била напълно за- Обр. 1 пълнена от насипа на надгробната могила, но въпросът Могила Кисир Михаил Тепе (сн. A. Baralis) за съществуването на покрив се поставя с откриването на неодялана дървена греда до гроб № α и на големи блокове върху и около гробовете. В центъра на камера- върху дървено погребално ложе. Алабастронът (кат. та е имало втори гроб (№β), подобен на първия. 351) е бил от дясната страна на починалата, на височи- Гроб №α е изграден с 6 каменни плочи, захванати с ната на коленете, и е съдържал множество черни кон- медни скоби с оловно покритие. Те образуват малка ка- креции, може би от органична материя, а на нивото на мера с размери 1,68 x 0,55 м и дълбочина 0,73 м. Гробът краката е имало два елемента (крак и ръка) от статует- е бил затворен с две плочи с двоен наклон, с височина в ка от печена глина (кат. 352). И накрая, находката се центъра 0,35 м, които образуват покрив, дълъг 1,80 м. допълва от две монети, без тяхното местоположение Починалото лице, жена, е било необичайно разполо- да е описано подробно (кат. 354 – 355). жено с главата на запад, легнало по гръб. Според Ж. Гроб № β се оказва доста подобен на първия. Шест Сьор, погребален венец е бил положен върху гърдите, каменни плочи (всяка с размери 1,20 x 1,40 x 0,90 м) об- съставен от листове позлатена мед, придружени от 35 разуват камера с размери 1,82 x 0,50 м, дълбока 0,70 м. цвята и 35 пъпки от печена глина, също позлатени (в Стените ѝ са били покрити с червена боя. Покривните действителност венците са били три броя). Намерени плочи (с двоен наклон?) и дължина между 0,70 и 1 м са са и подвижни елементи от огърлица и позлатени мъ- били с височина 0,38 м. Починалото лице, мъж, е бил ниста от печена глина от два други венеца (кат. 361– положен с главата на изток. Имало е запазени различ- 363). Впрочем, множество цветни пъпки от позлатена ни органични останки – фрагмент от „вълнен“ плат, печена глина е имало и по долната част на тялото. Те приписван на дрехата, покриваща покойника, както и могат да свидетелстват и за наличието на вече изчез- две халки от сплетени влакна близо до ръцете и крака- нало парче плат, освен ако не са от венеца, търкулнали та, които Ж. Сьор интерпретира като останки от по- се при пропадането на тялото, ако то е било положено гребално ложе. Погребалният инвентар е бил съставен 304 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А от „венец, образуван от дървен обръч с дължина 10 см на гроб № β, е намерена само една отделна лампа (кат. и дебелина 3 см, от вътрешната страна на който има 360). платнена обвивка, а от външната оловна лента, фикси- Гробницата от Кисир Михаил тепе ни дава поглед раща снопчетата лаврови листа и плодчета от много към аполонийската аристокрация в края на IV или в тънко ковано злато“ (в действителност са били два първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. Могилата е предмет броя. Виж. кат. 364–365), бронзова стригила (кат. 359) на ново проучване под ръководството на Кръстина поставена на нивото на дясната ръка, а близо до крака- Панайотова2, а погребалните венци, понастоящем в та – два много големи алабастрона (кат. 357–358). Париж и София, са анализирани от Милена Тонкова и Не се отбелязва наличие, в момента на разкопки- Софи Декан-Леким, след реставрацията им, извърше- те, на погребални депа в дромоса, но пък затова ясно на в Лувъра от Шеразад Бентуати. се посочва съществуването на ритуално огнище срещу двата цистови гроба. Това към гроб № α съдържа един-  1 Seure 1924, с. 329–333. Настоящите му размери, според К, Панайо- ствено пепел и въглени, съгласно практиката свързана това, са 38,3м (С./Ю.) на 33,5м (И./З.) с една запазана височина на с този контекст, когато те са били поставяни най-бли- 6м. Панайотова, 2011, с. 266. зо до гроба. Във второто огнище, срещу южната стена  2 Панайотова, 2011, с. 266 – 268 Некропол на Аполония. Местността „Мапите“, могила Кисир Михаил Тепе, цистов гроб №α. Последната четвърт на IV в. пр. Хр. – първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. КАТ. 351 Алабастрон Алабастрон със слабо разширяващо се надолу тяло, със следи от два малки издатъка в горната част. Алабастър Устието и шията не са цялостно запазени. Вис. 28,8 см, диам. на устието 9,3 см, диам. на тялото (макс.) 8,6 см Литерат ура : София, НАИМ, инв. № 3670а. Seure, 1924, с. 336. СВ 305 КАТ. 352 Фрагменти от женска фигурка Глина Дълж. (ръка) 4 см, запазена вис. (крак) 4,7 см София, НАИМ, инв. № 3669e Дясна ръка (от лакътя надолу) и десен крак (от коляното надолу) от женска фигурка с бледорозово покритие. На ръката има гривна в охра със следи от позлатяване. Долната повърхност на ходилото е оцветена в червено. Литерат ура : Seure, 1924, с. 336. СВ КАТ. 353 Апликация Злато Диам. 6 см, деб. 0,2 см Париж, Лувър, Инв. № Bj 2492 Кръгла апликация с централна дупка, украсена с релефен пръстен. Филигранен декор, състоящ се от 5 двойни концентрични полукръга, в центъра на които има по една перла. Дъгите са разделени една от друга с по една перла, поставена срещу периферния пръстен, който стои над един шнуровиден ръб. Три допълнителни перли са разположени на случаен принцип върху апликацията и част от филигранната жица около централния отвор. Непубликувана AB КАТ. 354 Монета Бронз Диам. 0,9 см, деб. 0,3 см Париж, Лувър, Инв. № CA 1777.1 / Br 6731 Аполонийски номинал халк (?) Аверс: Глава на Аполон с лавров венец надясно Реверс: котва, в полето: А и речен рак Литерат ура : Seure, 1924, с. 336; Топалов, 2007, с. 410–411. AB 306 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А КАТ. 355 КАТ. 356 Монета Апликация (?) Бронз Стъкло (?) Диам. 1,2 см, деб. 0,15 см Диам. 1,25 см, деб. 0,4 см Париж, Лувър, Инв. № CA 1777.2 / Париж, Лувър, № CA 1777.3 / Br 6733 Br 6732 Кръгъл предмет с ултрамаринов син Аполонийски диобол (?) цвят. Аверс: Аполон (?) Литерат ура : Реверс: котва в полето: А Seure, 1924, с. 336. Литерат ура : AB Seure, 1924, с. 336; Топалов, 2007, с. 382–383. AB Некропол на Аполония. Местността „Мапите“, могила Кисир Михаил Тепе, цистов гроб №β. Последната четвърт на IV в. пр. Хр. – първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. КАТ. 357 Алабастрон Алабастрон с частично запазено дисковидно устие и разширяващо се надолу тяло. Две малки пъпки в Алабастър горната част на тялото. Вис. 28 см, диам. на тялото (макс.) 7,3 см Литерат ура : София, НАИМ, инв. № 3674а. Seure, 1924, c. 337. СВ 307 КАТ. 358 Алабастрон Алабастър Вис. 25 см, диам. на тялото (макс.) 6,9 см София, НАИМ, инв. № 3674b. Алабастрон с незапазено устие и слабо разширяващо се надолу тяло. Малки пъпки в горната част на тялото. Литерат ура : Seure, 1924, c. 337. СВ КАТ. 359 Стригила Бронз Запазена дълж. 14,5 см София, НАИМ, инв. № 3676. Фрагмент от стригила – горна част от лъжицата с малка част от дръжката. Профилиране от задната страна по периферията на лъжицата. Литерат ура : Seure, 1924, c. 337. РС, СВ КАТ. 360 Лампа Глина Дълж. 9 см, шир. 7 см София, НАИМ, инв. № 3669а Литерат ура : Seure, 1924, c. 336. КП 308 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А МИЛЕНА ТОНКОВА, СОФИ ДЕКАН-ЛЕКИМ Погребални венци от могилата Кисир Михаил Тепе. Последна четвърт на IV в. пр. Хр. – първа четвърт на ІІІ в. пр. Хр. З а проучването на надгробната могила Кисир Михаил Тепе от консула Александър Дегран през пъпки. Гроздовете и цветчетата, които имат отвори на гърба (обр. 1б, 9, 10), също са били прикрепени ателиета, тъй като представят из- вестни типове и имат специфич- ни елементи (позлата с форма на 1904 г. научаваме само от кратка- към бронзови телчета, прикрепени крадратче, обръч от дърво и олово), та публикация на Жорж Сьор, на- към перфорирана лента от дърво характерни както за Аполония, така правена двадесет години по-късно и олово (обр. 2, 11). Тези елемен- и за Месамбрия и Одесос. Предпо- въз основа на неоткрития все още ти вероятно могат да се асоциират лагаемият трети венец с миртови дневник на проучвателя1. В могила- с позлатените бронзови листа на листа и обръч от кост поставя въ- та имало два цистови гроба, чиито бръшлян, които се пазят в София проса за присъствието на луксоз- инвентар сега е разделен между Со- (обр. 2, 8). Големият брой плодче- но изделие, вероятно внос от Ма- фия и Париж. През 2018 г. в Лувъра, та от позлатена глина и различната кедония, където миртовите венци както и в Националния археологи- им форма – някои са продълговати, са особено популярни, за разлика чески музей в София бе направена други сферични (обр. 1a, 5), както и от Тракия. Венецът и диадемата реставрация и изследване на наход- специфичната издължена и заостре- от гроб № β също се нареждат сред ките с цел да се разграничат венците на форма на голяма част от листата, луксозните украси в гробницата, с от двата гроба въз основа на описа- съхранени в София (обр. 3, 6), дове- екзотичен за понтийските градове нието на Ж. Сьор, както и да се оп- де до предположението за наличие- характер. редели техният вид. Големият брой то на още един, трети венец в този По своето устройство и еле- фрагменти позволи да се формулира гроб. Този венец може да се свърже с гантност венците от гробницата в м. хипотезата за съществуването на ня- още една перфорирана двойна лен- Мапите могат да се причислят към колко погребални венци във всеки та от дърво и олово (обр. 3, 7, 11). най-представителните и разкошни един от гробовете. Въз основа на горните наблюдения образци от втората половина на ІV В цистов гроб №α, венецът, оп- може да се допусне, че има извест- или нач. на ІІІ в. пр. Хр., каквито са исан като поставен на гърдите на но объркване в публикацията от маслиновите и миртови венци от погребания, вероятно жена, е имал 1924 г., що се отнася до разпределе- Eнея – Солун3, Eретрия4, Месам- перфориран обръч от кост, в който нието на венците в двата гроба. брия Понтийска5, както и лаврови- са били монтирани бронзови телче- В цистов гроб №β е имало два ят венец от богат гроб на одриски та, завършващи с листа от медна сп- фрагментирани венеца, различни аристократ от Старосел6. Те под- лав с позлата, както и малки плодче- по тип от предишните: единият е с силват направените наблюдения за та от глина с позлата (обр. 1a, 4, 5). позлатени листа от медна сплав, сгъ- Този венец, чиито листа са по-скоро нати така, че да оформят връх, през миртови, а не маслинови, е бил ве- който минава металната дръжка на  1 Seure, 1924, с. 335–337. роятно подобен на известния венец плодче от позлатена глина (обр. 13)  2 Лувър, инв. № Bj 2414: Hasselin-Rous, Huguenot, 2017, с. 26–27, обр. 20. от гроба на момиче от Еретрия2. По и още един, много лошо запазен –  3 Ignatiadu, Tsigarida, 2008, с. 27, обр. 15. тип той е типично гръцки, както от сребро с позлата и с останки от  4 Hasselin-Rous, Huguenot, 2017, с. 26, обр. и вторият венец, украсен с кръгли текстил (обр. 14). 20, 21. гроздове и цветчета с конична ос- Маслиновият и бръшляновият  5 Божкова, Кияшкина, 2013, с. 22, обр. 4, 5, нова от позлатена глина, наречени венец от гроб № α вероятно са изде- 10. в първичната публикация цветни лия на водещи западнопонтийски  6 Kitov, 2003, с. 514–517, обр. 13. 309 по-високия статус на погребаните в висшите представители на тракий- или влияние. Те се появяват едновре- подмогилни гробници богати апо- ския елит. Те са предназначени да менно със златните венци, но пикът лонийци7. Тези луксозни венци от бъдат носени приживе и се срещат в на тяхното разпространение е в края позлатен бронз и глина се считат много богати погребения, главно от на ІV в. и най-вече в началото на ІІІ не толкова за имитация на златните територията на одрисите, в периода в. пр. Хр.9. В черноморските колонии венци от тази епоха, колкото за те- от третата четвърт на ІV до началото те продължават да се срещат през ця- хни „репродукции“, безспорен сим- на ІІІ в. пр. Хр. Венците от позлатен лата елинистическа епоха. вол на богатство и престиж8. бронз и глина, свързани с гръцките Откритите в Тракия златни погребални практики, са разпрос- венци с маслинови, лаврови и дъбо- транени както в колониите, така и  7 Дамянов, 2017, с. 367. ви листа са изключително предста- във вътрешността на Тракия, в ра-  8 Hasselin-Rous, Huguenot, 2017, с. 45–46. вителни и са считани за инсигнии на йони с изявено елинско присъствие  9 Tonkova, 2013, с. 427–432. Могила в м. Мапите, цистов гроб № α, погребални венци Обр. 1а. (1) Елементи от венеца с миртови листа от бронз с позлата, плодчета от позлатена глина и обръч от кост. Париж, Лувър, инв. № Br 6724 (CA 1776) (сн. H. Lewandowski) 310 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А Обр. 1а. (2) Елементи от венеца с миртови листа от бронз с позлата, плодчета от позлатена глина и обръч от кост. Париж, Лувър, инв. № Br 6724 (CA 1776) (сн. H. Lewandowski) Обр. 1б. Гроздове и цветчета от позлатена глина от венеца с бръшлянови листа. Париж, Лувър, инв. № CA 1776. 1–7 (сн. H. Lewan- dowski) 311 Обр. 2. Елементи от венеца с бръшлянови листа от позлатен бронз, плодчета от позлатена глина, гроздове и цветчета от позлатена глина, обръч от дървена и оловна перфорирана лента. София, НАИМ, инв. № 3668 (фото-реконструкция М. Тонкова, С. Василева) 312 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А Обр. 3. Елементи от венеца с издължени и заострени листа (на маслина?) от позлатен бронз, плодчета от позлатена глина и обръч от дървена и оловна перфорирана лента. София, НАИМ, инв. № 3668 (фото-реконструкция М. Тонкова, С. Василева) 313 Обр. 4. Миртови листа от позлатен бронз. София, НАИМ, инв. № 3668 (сн. С. Василева) 314 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А Обр. 5. Плодчета от позлатена глина от трите венеца. София, НАИМ, инв. № 3668 (сн. С. Василева) 315 Обр. 6. Издължени и заострени листа (на маслина?) от позлатен бронз. София, НАИМ, инв. № 3668 (сн. К. Георгиев) Обр. 7. Обръч от оловна и дървена лента от венеца с издължени и заострени листа (на маслина?). София, НАИМ, инв. № 3668 (фото-реконструкция М. Тонкова, С. Василева) 316 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А Обр. 8. Бръшлянови листа от позлатен бронз. София, НАИМ, инв. № 3668 (сн. К. Георгиев) Обр. 9. Овален грозд от позлатена глина. София, НАИМ, инв. № 3668 (сн. К. Георгиев) Обр. 10. Плодове/цветчета с конична форма от позлатена глина. София, НАИМ, инв. № 3668 (сн. К. Георгиев) 317 Обр. 11. Обръч от дървена и оловна лента от венеца с бръшлянови листа. София, НАИМ, инв. № 3668 (фото-реконструкция М. Тонкова, С. Василева) Обр. 12. Пет малки фрагмента от дървения обръч от венеца с бръшлянови листа. Париж, Лувър, инв. № CA 1776. 8 (сн. S. Descamps) 318 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А Могила в м. Мапите, цистов гроб № β, погребални венци Обр. 13. Елементи от венеца с прегънати листа от позлатен бронз и плодчета от позлатена глина. Париж, Лувър, инв. № Br 6725 (CA 1775) (сн. H. Lewandowski) Обр. 14. Елементи от венеца от позлатено сребро. Париж, Лувър, инв. № Bj 2696 (CA 1775) (сн. H. Lewandowski) 319 КАТ. 361 Принципът на дървен перфориран обръч, дублиран с оловен обръч, е познат от много добре запазен венец с маслинови листа и плодчета от същото време, открит Венец с миртови листа и плодчета върху раменете на хидрия – урна от некропола на и обръч от кост Месамбрия Понтийска 10. Тези два венеца са сред най-добре изработените украси от този тип, познат Медна сплав с позлата, глина с позлата, кост от многобройните образци от края на ІV и първата Могила Кисир Михаил Тепе, цистов гроб №α половина на ІІІ в. пр. Хр. от некрополите на Аполония Макс. дълж. листа 7 см, диам. плодчета 0,5/0,7 см, диам. в м. Калфата11 и Месарите (cat. 546 и 557)12. телчета 0,1 см Литерат ура : Макс. дълж. на фрагмент от обръча 1,9 см, макс. височина Seure, 1924, с. 336. 0,5/0,6 см МТ Париж, Лувър, Инв. № Br 6724 (CA 1776): Обръч от кост, съставен от 19 фрагмента без връзка помежду си; повече от 150 фрагмента без връзка Божкова, Кияшкина, 2013, с. 22, обр. 4,5,10. 10  помежду си от издължени листа от позлатена медна 11  Panayotova, Hermary, 2010, с. 255. Съществуващата хипотеза за сплав; 13 сферични и 2 издължени плодчета от по-дългото използване на този тип венци до края на ІІІ в. пр. Хр. позлатена глина (обр. 1a) (Младенова, 1963, с. 287–291) вероятно ще бъде поставена под въ- прос от новите изследвания, според които краят на съществуването София, НАИМ, инв. № 3668: на некропола е около средата на III в. пр. Хр. (Дамянов, 2017, с. Десетина фрагмента от листа (обр. 4), част от 164 366, 369). плодчета, от които 37 издължени и 127 сферични (обр. Baralis, et. al., 2012, c. 183–184 и 2014, c. 250; Baralis, Panayotova, 12  5). 2015, c. 994. Литерат ура : Seure, 1924, с. 336. СД КАТ. 363 КАТ. 362 Венец с бръшлянови листа, цветчета и гроздове и обръч от Венец от издължени и заострени дърво и олово листа, плодчета и обръч от дърво и Медна сплав с позлата, глина с позлата, дърво олово дублирано с олово Могила Кисир Михаил Тепе, цистов гроб №α Медна сплав с позлата, глина с позлата, дърво дублирано с олово Размери на листата 3,2/3 см, диам. на гроздовете 1,9/2,1 см, Могила Кисир Михаил Тепе, цистов гроб №α вис. на гроздовете 0,6 см, диам. на цветчетата 0,9/1,1 см, вис. на цветчетата 0,5/1 см, шир. на дървения обръч 1,2/1,4 см, Макс. дълж. листа 7 см, диам. плодчета 0,5/0,7 см, диам. диам. на дървения обръч 17 см, ширина на фрагменти от дръжки 0,1 см, реставрирана ширина на фрагменти от оловен обръч 0,5/0,6 см. дървения обръч 1,2/1,4 см, диам. на дървения обръч 13/15 см, ширина на оловния обръч 0,8–1 см  Париж, Лувър, Инв. № CA 1776.1–8: 2 кръгли грозда и 5 конични цветчета от позлатена София, НАИМ, инв. № 3668: глина (обр. 1б), 5 малки фрагмента от дървен обръч Над 200 фрагмента от издължени и заострени листа от (обр. 14). медна сплав с позлата (обр. 3, 6), част от 164 сферични и продълговати плодчета от позлатена глина (обр. 5); София, НАИМ, инв. № 3668: многобройни фрагменти от дърво и кост, перфорирани Повече от 70 фрагмента от бръшлянови листа от медна на разстояние 0,5–1 см (обр. 3, 7). сплав с позлата (обр. 2, 8); част от 126 сферични плод- 320 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А чета (обр. 5); 1 кръгъл грозд с релефни пъпки от позла- КАТ. 364 тена глина (9); 12 конични плодчета / цветчета от поз­ латена глина (обр. 10); фрагменти от дървен и оловен обръч, перфорирани на разстояние 2–3 см (обр. 2, 11). Венец с подгънати листа и плодчета Могила Кисир Михаил Тепе, цистов гроб №β Листата, плодчетата, гроздовете и коничните цветчета Медна сплав с позлата, позлатена глина са били фиксирани към обръча чрез метални телчета – дръжки. Макс. дълж. листа 1,9 см, диам. плодчета 0,3/0,4 см Различни модели на венци с бръшлянови листа, със или Париж, Лувър, Инв. № Br 6725 (CA 1775): без гроздове и плодчета, са известни от некрополите 57 фрагмента от листа, 7 сферични плодчета (обр. 12) на Одесос13 и Месамбрия14 от ранноелинистическата епоха, както и от гробове на тракийски аристократи Непубликуван от долината на Марица15. Могат да се споменат и СД други модели на бръшлянови венци от бронз, олово и глина от същия период от некропола на Тарент16. В самата Аполония венците с бръшлянови листа изглежда са по-малко разпространени в периода от края на IV до началото на ІІІ в. пр. Хр. Този тип става много по-често срещан през ІІІ и ІІ в. пр. Хр., както е видно от многобройни образци от некропола в м. КАТ. 365 Морската градина17. По отношение на използването на гроздовете и на коничните цветчета от позлатена глина от цистов гроб № α могат да се направят и Венец от сребро с позлата други предположения. Например да са използвани Могила Кисир Михаил Тепе, цистов гроб №β самостоятелно18, което би позволило да се допусне, че Сребро с позлата е имало и още един накит в този комплекс. Може да се Макс. дълж. 2,3 см отбележи също, че тези елементи се срещат и при други видове венци, включително и при такива с издължени Париж, Лувър, Инв. № Bj 2696 (CA 1775): листа19. 12 фрагмента (обр. 13) Литерат ура : Непубликуван Seure, 1924, с. 336. СД МТ Иванов, 1956, с. 97; Младенова, 1963, с. 289. 13  Непубликувани резултати на А. Божкова и П. Кияшкина. 14  От Пловдив (Ботушарова, Коларова, 1961, с. 279, обр. 9), от района 15  на Чирпанските Възвишения (Тонкова, Иванов 2010, с. 13, обр. 8) и от могила 1 от некропола на Севтополис (Жуглев, 1952, с. 254, обр. 31). Masielo, 1985, с. 78–79, № 18, 19. 16  Младенова, 1963, с. 287 и 290–291. 17  Много близки по форма елементи са открити в поставен в гроб съд 18  от ранноелинистическата епоха от некропола на Херсонес Таври- чески (Журавлев, Костромичев, 2018, с. 94–95, рис. 5–15). Венци с издължени листа, плодчета, гроздове и цветчета се съхра- 19  няват в Археологическия музей във Варна (според информация на уредника Е. Мирчева). 321 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С Могилата в м. Синетудиас Втората четвърт – средата на IV в. пр. Хр. Р азкопана през 1904 г. от Александър Дегран, мо- гилата в м. Синетудиас изглежда принадлежи към група от три надгробни могили, които, според скицата лишени от основание, защото подобно ориентиране е в противоречие с обичаите, наблюдавани в Аполония през същия период4. Трупополагане с глава на изток на Ж. Сьор, са разположени в дъното на залива, разде- изглежда по-правдоподобно. Три лекита (кат. 366– лящ Созопол и Черноморец1. Но К. Папайоанидис2 368), и трите счупени на равнището на шийка съгласно разполага района, наричан от него Синетудeс, на 4 км приетите в Аполония обредни практики5, лежали на южно от Созопол, над залива Каваците и района Со- нивото на краката (?), или, ако положението на тялото ленките, където при теренни издирвания, осъществе- се коригира – на равнището на главата. До лекитите ни в изпълнение на българо-френския научноизследо- имало гърне с дръжка (кат. 369) и фрагменти от други вателски проект „Аполония – некропол и територия“, четири съда. Наблюдава се известно разминаване меж- бяха регистрирани останки от няколко вече разкопани ду доклада на Ж. Сьор, споменаващ сред лекитите за могили. Могилният насип, който има много издълже- екземпляр, украсен с фигурна сцена с девет лица (кат. на форма, е бил разораван, което вероятно е промени- 370) и тези, които са запазени в наши дни под същия ло първоначалните му размери и в момента на разко- инвентарен номер. паване той беше висок 1 м, дълъг 18 м и широк 3,5 м3. Гробницата заемала източната част на хълма. Очевид- но се отнася за цистов гроб, покрит с три плочи (2,05  1 Seure, 1924, c. 325, обр. 87. х 0,65 м), по чиито вътрешни преградни стени нямало  2 Папайоанидис, 2004, с. 193 никакви следи от боя. В него се помещавала първич-  3 Seure, 1904, c. 339–340. на инхумация, любопитното при която е разположе-  4 Baralis, 2010, с. 140–142. Трупополагане с глава на запад се среща нието с глава на запад, въпреки че Ж. Сьор изказва в Аполония през елинистическата епоха. Panayotova, 2007, c. 100. някои съмнения в това отношение. Резервите му не са  5 Baralis, 2010, c. 147–149. Обр. 1. Лекит от могилата на Синетудиас, разкопки А. Дегран, 1904 г. (Seure, 1904, с. 340, обр. 90) 322 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А КАТ. 366 Лекит Глина Запазена вис. 15 см, диам. на столчето 6,5 см София, НАИМ, инв. № 3671а. Червенофигурен лекит с украса от палмета. Голяма част от устието и дръжката не са запазени, повърхността на места е силно нарушена. Литерат ура : Seure, 1924, c. 340. СВ КАТ. 367 Лекит Глина Вис. 9,7 см, диам. на устието 3,4 см, диам. на столчето 3,3 см София, НАИМ, инв. № 3671б. Червенофигурен лекит с незапазена полихромия и позлата. Изобразени са бюстове на амазонки (?), една срещу друга, с неясен предмет помежду им. Литерат ура : Seure, 1924, c. 340. СВ 323 КАТ. 368 Лекит Глина Вис. 9,4 см, диам. на устието 3,3 см, диам. на столче 3,8 см София, НАИМ, инв. № 3671в. Червенофигурен лекит с украса от палмета. Литерат ура : Seure, 1924, c. 340. СВ КАТ. 369 Гърне Глина Вис. 5,3 см, диам. на устието 4 см, максимален диам. 6,3 см София, НАИМ, инв. № 3672. Малко гърне с приземисто тяло, заоблено дъно и една дръжка. Литерат ура : Seure, 1924, c. 340. СВ 324 Н А Д Г Р О Б Н И Т Е М О Г И Л И – Б Е Л Е Г З А П Р И Н А Д Л Е Ж Н О С Т К Ъ М А Р И С Т О К Р А Ц И Я Т А КАТ. 370 Лекит Глина Запазена вис. 17 см, диам. на устието 9 см София, Национален археологически музей, Инв. № 8539. Горната част на атически червенофигурен лекит с многофигурна сцена на ритуал с участието на жени и ероти. Литерат ура : Seure, 1924, с. 340; Reho, 1991, № 390; Рехо, 1992, № 149. СВ 325 326 ІV Некрополите 327 КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНИЯТА НА НЕКРОПОЛИТЕ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ПОГРЕБАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО И мето на Аполония Понтийска присъства в античните извори, но сведени- ята на древните автори за този град са доста оскъдни и лаконични. Архео- логическите проучвания на града и неговите некрополи са източник на основ- ната информация за развитието на най-старата гръцка колония по българското Черноморско крайбрежие. Интересът към старините на милетската апойкия Аполония Понтийска и нейните некрополи, датиращ още от XIX в., е отразен в публикациите на учени като руския военен кореспондент (археолог, етнограф и поет) В. Тепляков, К. Иречек и братя Шкорпил. През следващите столетия се извършват мащабни системни1 и многобройни спасителни археологически проучвания на терито- рията на гр. Созопол и неговите околности, в които се включват и френски спе- циалисти. В резултат на усилията на десетки археолози са проучени над 2500 гробни съоръжения и стотици останки от поменални ритуали, открити са хи- ляди артефакти2. Най-ранните (от края на VІІ – началото на VІ в. пр. Хр.) погребвания на жители на Аполония са извършвани в непосредствена близост до селището на първите йонийски заселници. Архаичните гробове са открити в края на про- влака до южната късноантична и средновековна крепостна стена3. Към средата – третата четвърт на VІ в. пр. Хр. жителите на Аполония започват да погребват своите мъртви на скалистата височина на територията на съвременния квартал „Харманите“. Много скоро (през първата четвърт на V в. пр. Хр.) некрополът рязко се разширява в югоизточна посока, вероятно следвайки трасето на ос- новния път на юг, и продължава да функционира и през цялото следващо сто- летие4. През периода V – IV в. пр. Хр. се оформя и некрополът, разположен по протежение на пътя, водещ извън провлака покрай скалистото възвишение на югозапад5 или на юг през м. Месарите6. Реорганизация на непосредствената прилежаща територия на Аполония  1 Венедиков, 1963а, c. 7–64; Docter, към средата на V в. пр. Хр. се отразява и върху пространственото развитие на et al., 2008; Hermary, et al., 2010. некропола и неговото разпростиране в югоизточна посока – по пясъчната иви- Panayotova, 2010a, c. 19–22 и 2017,  2  ца в м. Калфата и по-късно до Райския залив. В началото на IV в. пр. Хр. се по- c. 23–28. явяват гробни участъци и от южната страна на п-в Буджака – в м. Каваците и  3 Дражева, Недев, 2013, с. 470; Солинария7. Baralis, et al., 2016, с. 156–161. Изборът на мястото на южния некропол в м. Калфата не е случаен и веро-  4 Дамянов, 2017, с. 361, обр. 5.3,4. ятно е бил подчинен на желанието да се използва неблагоприятната за земеде-  5 Венедиков, 1963а, c. 8. лие земя край брега на морето – широко разпространена практика в гръцките  6 Панайотова, Баралис, 2018, 79– колонии по тракийското крайбрежие на Егейско море. В някои от проучените 89; Богданова, Попова, Недев, 2016, c. 380 – 382, обр. 1 – 3; Baralis, сектори е установено, че територията на некропола в м. Калфата е била обособе- Panayotova, 2015, с. 993–996. на първоначално посредством вкопана в глината или ронливата скала канавка8.  7 Дамянов, 2017, с. 365, обр. 5.5. Цялостната организация на пространството на некропола през пе-  8 Panayotova, 2016, с. 35 – 36, обр. 2; риода от средата на V – първа четвърт на IV в. пр. Хр., както и вътрешното му Panayotova, 2017, с. 24, обр. 1 – 2. 328 Обр. 1. Каменни крепиди в м. Калфата (сн. К. Панайотова) разпределение, се определя от оградените със стени от ломени камъни (кре- пиди) насипи (обр. 1), които покриват първите гробове и в тях са вкопавани следващите. Типологията на погребалните структури през този първи период е стриктно ограничена до ями с впечатляващи размери. В някои случаи се на- блюдават свързани с ясни фамилни връзки гробове9. Изглежда, че още в самото начало теренът, на който е раположен аполонийският некропол, е бил разделен на парцели за всяко отделно семейство, както и обработваемата земя. Не е слу- чаен фактът, че разпростирането му в южна посока съвпада с появата на извън- градски имения в м. Месарите и м. Св. Марина. В повечето случаи границите на ранните фамилни участъци остават неясни. Възможно е да е имало някакво вътрешно преграждане от нетраен (дървен) материал10. През IV в. пр. Хр. територията на южния аполонийски некропол вече е трайно организирана от двете страни на крайбрежен път с широчина от 6,5 –  9 Baralis, Panayotova, 2013, с. 244. 7,00 м (УПИ 5517, 5525) до около 9,00 м в УПИ 5173. Трасето му, очертано от Baralis, Panayotova, 2015, с. 983–  10  разкритите до сега гробни участъци (обр. 2), е дълго около 860 м. Обособени 993, обр. 11–14. 329 са фамилни участъци, които напомнят на парцели земя и изглежда са стандар- тизирани. Те са заградени с каменни стени – периболоси, изградени от ломени камъни и най-вече от варовикови блокчета, подредени стъпаловидно в два или три реда върху субструкция от ломени камъни. Фасадите, които са обърнати към пътя, са изработени по-грижливо, като на отделни места имат варо-пясъчна замазка. Така ограниченото пространство на отделните участъци има квадра- тен или правоъгълен план, като обикновено отзад остава отворено и придоби- ва П-образна форма. Заградените сектори са по-рядко единични и в повечето случаи са разположени непосредствено един до друг, като образуват общата ли- нейна структура11. Броят на гробовете, открити във всяко оградено пространство, е различен и варира в зависимост от размера на секторите, които са били използвани в течение на дълъг период от време. Спецификата на аполонийския некропол се проявява и в многообразието от гробни съоръжения, както и едновременното практикуване на инхумация и кремация през първата половина на IV – III в. пр. Хр. Погребването в обикновени гробни ями продължава да доминира, но вече се изграждат каменни и керемидени гробове. Оформените от дялани блокове цисти понякога имат оцветени в червено камери. С коринтски и лаконски тип плоски керемиди, някои от които с печати, се оформят стените или стреховид- но покритие в гробовете. Освен дървени ковчези, при погребването на малки деца се използват питоси и остродънни амфори. Погребалните обичаи също се променят с появата на кремацията през втората половина на V в. пр. Хр. Трупо- изгарянето е извършвано извън мястото на погребване. Горелите кости, заедно с гробните дарове са погребвани сред останалите гробове в керамични или ка- менни урни. Изключение от общата пространствено-архитектурна схема на аполоний- ския некропол в м. Калфата/Буджака и м. Солинария представляват съоръже- ния, които са затворени от всички страни със стени, изградени от варовикови блокове (обр. 3). Те имат идентичен начин на градеж, както и почти еднакви размери и ориентация. Сходните дарове, открити в тях, показват, че са изграде- ни по едно и също време. Тези конструкции свидетелстват за разпространение- то в Аполония около средата на ІV в. пр. Хр. на добре познати през този период от Атина и други гръцки градове структури, наричани „погребални тераси“ или „периболос-гробници“12. Успоредно на фасадните стени на периболосите (обр. 4) и между отделните фамилни сектори често се намират постаменти за надгробни паметници. Пред (от външната страна) на периболосите, над или между гробовете са открити останки от поменални ритуали, при които приношенията и използваните съ- дове са изгаряни. За регулярните възпоменателни практики в некропола на Аполония Понтийска свидетелстват и останките от възлияния – керамични струпвания. Макар и по-малко позната, организацията на северния некропол е анало- гична – погребванията са извършени от двете страни на път със същата широ- чина. На някои места са оформени фамилни участъци, чиито стени са изграде- Панайотова, 2017, с. 382, обр.  11  ни от ломени камъни и/или блокчета от пясъчник. Останките от поменални 4–6. действия – обредни огнища, са разположени извън ограждащите гробните съ- Панайотова, 2017, с. 386–391,  12  оръжения стени13. табл. 1, обр. 7–9. Класическият екропол на Аполония Понтийска показва много различ- Панайотова, et al., 2018, c. 167–  13  на организация в сравнение с другите некрополи по западнопонтийското 170. 330 И С Т О Р И Я Н А П Р О У Ч В А Н И Я Т А Н А Н Е К Р О П О Л И Т Е И О Р Г А Н И З А Ц И Я Т А Н А П О Г Р Е Б А Л Н О Т О П Р О С Т Р А Н С Т В О Обр. 2. Гробни участъци, очертаващи пътя на п-ов Буджака (УПИ 5172 и 5073) (сн. К. Панайотова) Обр. 3. Гробничен комплекс в УПИ 5172 (сн. К. Панайотова) 331 Обр. 4. Постаменти за надгробни паметници в м. Калфата (сн. К. Панайотова) крайбрежие. Неговата вътрешно-пространствена организация – устройване на синхронни семейни участъци с различни характеристики, организирани от двете страни на пътя, както и еднородността на архитектурния облик на тези ограждения в продължение на голямо разстояние, трудно би могло да се осъ- ществи без контрола и намесата на градските власти. Изглежда очевидно, че Аполония следва развитието, наблюдавано в Атика, с много малко закъснение и в умален мащаб14. Към периода IV – III в. пр. Хр се отнася и формирането на могилните не- крополи на п-ов Буджака, н. Колокита, в местностите Мапите и м. Синетудиас, където се изграждат и гробници. Появата на монументални фамилни компле- кси в райони, които са сравнително далеч от основния некропол, биха могли да се свържат с отделни извънградски стопанства/имения15. Около средата на III в. пр.Хр. големият аполонийски некропол престава да функционира и погребванията отново са извършват предимно близо до град- Panayotova, 2017, c. 30.  14  ските стени – в днешната Морска градина, практика, която продължава и през Damyanov, 2012, c. 51 –53; Дамя-  15  римската епоха, както и някои могилни некрополи. нов, 2017, c. 367. 332 И С Т О Р И Я Н А П Р О У Ч В А Н И Я Т А Н А Н Е К Р О П О Л И Т Е И О Р Г А Н И З А Ц И Я Т А Н А П О Г Р Е Б А Л Н О Т О П Р О С Т Р А Н С Т В О А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С Изследователските работи на френско-българската археологическа мисия в м. Калфата П о покана на К. Панайотова (Национален архе- ологически институт с музей-БАН) и с актив- ната подкрепа на Археологическия музей в Созопол начин, тяхното присъствие предостави възможност за развиване на мултидисциплинарен подход, обогатил виждането ни за погребалните практики на жителите с директор Д. Недев, през 2001 г. екип от Универси- на Аполония. От друга страна, тази дейност се ползва- тета Екс-Марсилия (Център Камий Жулиан, UMR1 ше от опита на L. Damelet, фотограф на екипа, и на B. 6573/7299, впоследствие 7299) беше поканен да участ- Baudoin, негов топограф. Резултатите бяха публикува- ва в проучванията, провеждани от 1992 г. от български ни през 2010 г. в монографичен формат благодарение екип на територията на класическия и елинистически на помощта на V. Gémonet и V. Dumas и с финансо- некропол в местността Калфата. На следващата годи- вото участие на програмата на Националната агенция на френско-българската археологическа мисия в Апо- „Понт Евксинус“. В 2004 г. научната методика и на- лония Понтийска (с ръководител от френска страна A. учният принос на проучванията бяха възнаградени с Hermary и заместници А. Baralis и А. Ряпов) започна присъждането на „Клио“ – първа награда за френски работа благодарение на финансова подкрепа от коми- археологически изследователски работи в чужбина. сията по разкопките към Министерството на Външни- те работи на Франция (Обр. 1). Това събитие отбеляза завръщането в Созопол на френски екип, подновено почти един век след разкопките, ръководени от А. Дегран. Успехът на тази инициатива се дължи в голя- ма степен на присъствието в Екс-ан-Прованс на един блестящ досторант българин, Атила Ряпов (†), който неуморно осъществяваше връзка между екипите и изигра активна роля в това начинание. Така в продъл- жение на три години (2002–2004), на площ от 300 м² бяха разкрити 56 гроба, 35 ритуални струпвания и 11 ритуални огнища. Успоредно с това, в Морската гра- дина, близо до лагуната Алепу в равнината Герена бяха извършени множество сондажи с цел възстановка на древния ландшафт и проследяване на еволюцията на колонията. Към работата се приобщиха много сту- денти (S. Abellon, V. Bignani, V. Cuche, M. Дамянов, L. Damotte, A.-S. Koeller, А. Младенов, Р. Пенчева, Д. Свиленова, А. Велева), някои от които продължиха активната си работа в служба на археологията в Бъл- Обр. 1. гария или във Франция. Дейността на Мисията се Част от френско-българския екип в Калфата в 2006 г. ползваше от сътрудничеството на много български, (сн. L. Damelet) френски и канадски учени, представители на обшир- но поле от дисциплини, включващо антропологията (A. Keenleyside, A. Richier), геоморфологията (Ch. Morhange, B. Devillers, N. Marriner), палеозоологията 1 Unité mixte de recherche, Смесено звено за изследователска работа, (Ph. Columeau) и макробиологията (V. Py). По този бел.прев. 333 ДИМИТЪР НЕДЕВ ГРОБОВЕТЕ НА ПЪРВИТЕ КОЛОНИСТИ П редвид оскъдните и фрагментарни антични извори за ранната история на Аполония Понтийска, изследванията за периода се базират предимно на резултатите от археологическите проучвания. Регистрирани са множество арха- ични структури и материали, произхождащи предимно от градска среда, които преобладават спрямо тези, открити в погребален контекст. Предвид актуално- то състояние на археологическите изследвания, следва да отбележим, че въпро- сът за локацията, мащабите и организацията на архаичния некропол на Аполо- ния на този етап остава непълно изяснен и дискусионен. В резултат на повече от стогодишната история на археологическите проучвания на територията на град Созопол са регистрирани малобройни данни и артефакти, които биха мог- ли да се свържат с идентификацията на архаичния некропол на Аполония. При археологическите проучвания по трасето на южната укрепителна сис- тема на късноантичната и средновековна крепост Созопол през 2012 г. в север- ната част на провлака са регистрирани седем гроба, датирани с материали от края на VII – началото на VI в. пр. Хр.1 (Обр. 1, № 8). Гробните ями са вкопани непосредствено над материковата основа в стерилен пясъчен нанос, вероятно първична дюна (Обр. 2a, 3). Основни погребални практики, засвидетелствани в този участък от некропола на първите аполонийци, са инхумация и кремация. Четири от разкритите гробове са на деца с възраст от една до три години, при които скелетните останки са положени в амфори (Обр. 2a, 3). Три от тях съдър- жаха гробен инвентар – миниатюрни съдове за благовония (Обр. 2b) – лекит (кат. 374), коринтски алабастрони (кат. 371 и 373) и ойнохое (кат. 372). В обик- новена гробна яма, по гръб с глава на изток е положен скелетът на млада жена, над чийто таз в утробата ѝ са открити скелетните останки на дете в неонатална възраст (Обр. 2c). Вероятно смъртта ѝ е настъпила при раждане или в резул- тат на напреднала, проблемна бременност. Само при един от документираните гробове е регистрирана кремация на място. Скелетните останки са в анатоми- чен ред, а гробните дарове – керамичен алабастрон и източногръцка купа, имат следи от вторично обгаряне. Всички от изброените гробове се отнасят към по- следната четвърт – края на VII в. пр. Хр. Датировката се основава на анализа на гробните дарове и използваните за погребални контейнери източногръцки амфори – два броя белогрундови със „S-овидна“ украса и хоризонтални пояси (о-в Хиос), сивоглинена лесбоска амфора и една от о-в Самос (Обр. 2а, 3). Гро- бовете от края на VII в. пр. Хр. са групирани в една зона, което предполага характеристиките на гробен участък. В сходна стратиграфска позиция са регис- трирани керамични находки с украса, характерна за декоративната стилистика през втората половина на VI в. пр. Хр. („Късна дива коза“ и „Фикелура“), които могат да се свържат с конкретния некрополен контекст, нарушен от късни вко- павания. Възможно е тези артефакти да маркират горната хронологична рамка от съществуването на некропола. В подкрепа на тази хипотеза е фактът, че голям  1 Дражева, Недев, 2013,c. 470. фрагмент от източногръцки кратер в стил „Късна дива коза“, е открит заедно с 334 Обр. 1. Местоположение на архаичния некропол, края на VII в. пр. Хр. 1. Манастирска църква “Св. Никола“, X–XVII в.; 2. Крепостна стена и порта, VI–XIV в.; 3. Късноантична крепостна стена и порта, IV–VI в.; 4. Ранновизантийска баня, VI–VII в.; 5. Производствена пещ за керамика, V в. пр. Хр.; 6. Металургични пещи, кр. VI в. пр. Хр.; 7. Олтар, IV в. пр. Хр.; 8. Некропол, края на VII – нач. на VI в. пр. Хр. 335 а c Обр. 2. Архаични гробове, края на VII в. пр. Хр. Фиг. 2a, b. b Детско погребение в амфора; Фиг. 2c. Гроб на бременна жена (сн. Д. Недев) мандибула и фрагменти от черепни и дълги човешки кости. Антропологичните останки могат да се интерпретират като разрушен гробен комплекс с по-късна датировка. На този етап проблемът, свързан с периодизацията и мащабите на некропола, остава открит. Въпреки ограничения брой на проучените структури в този сектор от не- кропола на първите заселници, могат да се определят някои от неговите харак- терни особености. Всички гробове са вкопани в дебел слой чист морски пясък (Обр. 2а, 3). Засвидетелствано е групиране на гробните съоръжения в неголям участък при дистанция между отделните гробове между 3 и 5 метра. За погре- бални контейнери са използвани амфори, три от които наредени в почти права линия (Обр. 2а, 3). Не се наблюдава обща закономерност в ориентацията при 336 Г Р О Б О В Е Т Е Н А П Ъ Р В И Т Е К О Л О Н И С Т И а b Обр. 3. Архаични гробове, края на VII в. пр. Хр. Детски погребения в амфори (сн. Д. Недев) полагането им. Някои от амфорите са допълнително укрепени с камъни (Обр. 2а). От изследването на антропологичните останки е видно, че преобладават гробовете на много малки деца, основно кърмачета или новородени. При дру- гите три гроба погребаните са сравнително млади индивиди, на възраст между 20 и 30 години. Скелетните останки имат обща ориентация с глава на изток и изпънати покрай тялото горни крайници. Гробните дарове са малобройни, с украса, характерна за късната фаза на протокоринтския стил. Амфорната тара и една купа, украсена с хоризонтални пояси, открита до гроба с кремация, имат източногръцки произход. Предвид ограничения брой на проучените гробове, на този етап не можем категорично да определим местонахождението на арха- ичния некропол на Аполония в източната част на провлака, свързващ Созопол- ския полуостров с материка, тъй като няма достатъчно факти, които потвържда- ват наличието на компактен архаичен некропол в тази зона.  2 Alexandrescu, 1966, c.  143–155, Предвид споменатия некрополен участък, можем с основание да предпо- 230–232, 271–275. лагаме, че архаичният некропол на Аполония от края на VII – VI в. пр. Хр. е  3 Мӑnucu-Adamesteanu, 2003, разположен на територията на провлака. c. 341–388. Некрополът на първите аполонийци, като организация и погребални  4 Solovyov, 1999. практики, показва близки сходства с некрополите на Истрия2, Оргаме3, Бе-  5 Русяева, 1986, c. 25–64; Skudnova, резан4 и Олбия5, основани от Милет по западния и северния бряг на Понта. 1988. 337 Аналогичните тенденции в погребалния обряд през арахичния период вероят- 6 Műller–Wiener, et al., 1988, c. 253– но са силно повлияни от хтоничните култове на метрополията6 и големите из- 278. точногръцки центрове по малоазийското крайбрежие7, които имат важна роля 7 Jacopi, 1931; Philipp, 1981, c. 149– в колонизирането, социално-икономическите и културни контакти с нововъз- 166. никналите апойкии по бреговете на Понтийска Тракия. 8 Kallintzi, 2006, c. 143–151; Skarla- Близки паралели са засвидетелствани и при проучванията на некрополите tidou, 1985, c. 99–108. на елинските колонии по бреговете на Северна Егея, които съществуват в сход- на тракийска среда8. Проучванията на архаичните некрополи в колониална среда показват, че до голяма степен организацията на пространството им е проекция на елинска- та есхатология – продукт на по-напреднал цивилизационен модел, основан на принципно нова социално-философска доктрина. До каква степен некрополите на автохтонното население са отделени от тези на заселниците през този ранен период за Аполония е трудно определимо, поради ограничения мащаб на про- учванията. Остава дискусионен и въпросът доколко спецификата на местните погребални култове и практики се отразяват на организацията на некрополите. КАТ. 371 Коринтски алабастрон Глина Архаичен некропол, обект „Южна крепостна стена“ Последна четвърт на VII в. пр. Хр. Вис. 6,5 см, диам. устие 2,4 см АМ Созопол, инв. № 3984 Геометризирана украса с вишнева боя и зеленикаво-кестеняв фирнис. Непубликуван ДН 338 Г Р О Б О В Е Т Е Н А П Ъ Р В И Т Е К О Л О Н И С Т И КАТ. 372 Коринтски арибал Глина Архаичен некропол, обект „Южна крепостна стена“ Последна четвърт на VII в. пр. Хр. Вис. 7,2 см, диам. устие 3,2 см, диам. столче 2,6 см АМ Созопол, инв. № 3985 Сфероподобно тяло с къса, тясна цилиндрична КАТ. 374 шийка и полегати рамене. Столчето е ниско, пръстеновидно. Има тесен хоризонтален, Лекит пръстеновиден венец и къса дъговидна дръжка. Украсата, подчертаваща различните части на Глина тялото, е нанесена с кестеняв фирнис и вишнева Архаичен некропол, обект „Южна крепостна стена“ боя върху белогрундова основа. Състои се от Последна четвърт на VII в. пр. Хр. езичест орнамент по дъното и раменете, ограничен Вис. 6,5 см, диам. устие 2,2 см, диам. столче 2,5 см с хоризонтални пояси. Тялото е декорирано АМ Созопол, инв. № 3987 с дъговиден орнамент, декоративния ефект е акцентиран с вишнева боя. Монохромен с подчертано биконично тяло и Непубликуван пръстеновидно столче. Устието реставрирано. Непубликуван ДН ДН КАТ. 373 Коринтски алабастрон Глина Архаичен некропол, обект „Южна крепостна стена“ Последна четвърт на VII в. пр. Хр. Вис. 7,6 см, диам. устие 2,9 см АМ Созопол, инв. № 3988 Продълговато, разширяващо се в основата тяло с къса шийка и заоблено дъно. Венецът на устието е пръстеновиден, обърнат надолу. Геометризирана украса – капковиден и езичест орнамент, нанесен с матов фирнис върху белогруднова основа. Непубликуван ДН 339 ДИМИТ ЪР НЕ ДЕВ, КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА, ЯВОР ИВАНОВ КЪСНОАРХАИЧЕН И РАННОКЛАСИЧЕСКИ НЕКРОПОЛ В КВ. ХАРМАНИТЕ Д окато некрополните участъци от класическата и ранноелинистическата епоха в м. Калфата и м. Буджака са почти изцяло проучени, то кКъсноарха- ичният и раннокласически некропол на Аполония в кв. Харманите е най-малко познат. За повече от стогодишната история на археологическите проучвания на територията на Созопол, са регистрирани малобройни данни и артефакти, които биха могли да се свържат с идентификацията на архаичния некропол на града, който около средата – третата четвърт на VI в. пр. Хр вече се простира извън провлака, свързващ полуостров Скамний с материка. За първи път през 1964 г. на ул. „Стара планина“ № 7 в новата част на гр. Со- зопол, Михаил Лазаров регистрира частично нарушен при ново строителство некрополен участък. Проучени са около 10 гроба, датирани с материали от вто- рата половина на VI в. пр. Хр. Част от артефактите – рисувана източногръцка и чернофигурна керамика, са публикувани1, но данните за конкретния некропо- лен контекст са представени обобщено в публикации на гробните дарове2. От характеристиката на гробния инвентар може да се предположи наличие на семе- ен парцел. Откритите източногръцки и чернофигурни съдове: за парфюми (кат.  1 Лазаров, 1990, c. 37, 41– 42, 44. 380, 382), помада (кат. 375), гутуси (кат. 376), детски играчки (кат. 244 – 247),  2 Горов, et al., 1967. ойнохоета и амфорки-миниатюри (кат. 378) са индикация за женски и детски  3 Лазаров, 1971, c. 12. гробове. Намират се и съдове за вино и вода (кат. 386), амфориски (кат. 193,  4 Цанева, Стоянов, 1981, c. 59; Стоя- 381), олпета (кат. 073, 379), пръстеновидни аскоси, мюке, както и балсамарий с нов, 1982, c. 59. форма на сирена (кат. 385), които вероятно са инвентар от мъжки гробове или  5 Цанева, 1975, c. 38; Цанева, 1977, от тризни. Некрополният участък e разположен на възвишение, северозападно c. 50. от класическия некропол на Аполония в местността „Харманите“, (между ул.  6 Панайотова, et al., 2014, c. 268–269, „Ропотамо“, „Републиканска“ и „Каваците“) на неголяма дистанция от перифе- обр. 3 и с. 271, обр. 1; Дамянов, et рията му3. al., 2015, c. 356–358, oбр. 3. През следващите няколко десетилетия са публикувани отделни находки  7 Иванов, Недев, 2014, c. 273–275, обр. 2; Иванов, Недев, 2015, от архаична керамика от Аполония, чиято интерпретация за евентуалната им c. 368–371, oбр. 1. връзка с определен некрополен контекст остава дискусионна4. Не са публику-  8 Антропологични изследвания – Б. вани и резултатите от спасителните разкопки, провеждани през 70-те години Гълъбова, лаборатория за човешка на ХХ в. от М. Цанева в района около ресторант „Чайка“ и ул. „Ропотамо“. Тази биоархеология, гр. София част от некропола се датира от проучвателката от края на VI – началото на V  9 Sparkes, 1962, c. 121–137; Иванов, докъм първите десетилетия на III в. пр. Хр. Погребванията са били извършени 1963, с. 65–273; Младенова, 1963c, с. 305–312; Boulter, 1963, c. 113– чрез трупополагане в ями и градени с камъни гробове с изпънати крайници, 137; Blegen, et. al., 1964; Sparkes, като са открити и два скелета в свито положение. За погребване на много малки Talcott, 1970; Stillwell, et. al., 1984; деца са използвани амфори5. Moore, et. al., 1986; Brownlee, 1995, Спасителните разкопки, проведени в кв. Харманите през 2013 – 2014 г., c. 337–382; Miller, 1999, c. 223–253; допринасят за прецизиране на границите и хронологията на тази част от апо- Risser, 2001; Teleaga, 2008; Гюзелев, 2009; Hermary, et al., 2010; Smith, лонийския некропол. 2003, c. 347–368; Stroszeck, 2012, В имот, който граничи с ул. „Републиканска“, е проучена част от некропола, c. 57–75; Божкова, 2017. като е открито и голямо количество материали, принадлежащи към инвентара  10 Дамянов 2017, c. 361, oбр. 5.3,4. 340 на нарушени гробове от самия край на VІ – началото на V в. до първите десетилетия на ІV в. пр. Хр. Изследвани са 15 гроба (ями), 7 от които на деца, от края на първата или началото на втората четвърт на V в. пр. Хр. С едно изключение те са ориентирани И–З. Всички материали потвърждават наблюдението, че тази територия е била включена в рамките на некропола на Аполония в началото на V в. пр. Хр. Не са регистрирани материали, които категорично да могат да се отнесат към предходното столетие6. В рамките на Интегриран проект за воден цикъл на Созопол: „Строителство на канални помпени станции, напорни тръбопроводи и колектори“ по ул. „Републиканска“ са проучени 24 гроба, датирани в 470–430 г. пр. Хр.7, като останки от трупоизгаряне са погребани в две керамични и една каменна урни. Трупополаганията са извършени с глава на изток в обикновени гробни ями, изкопани в пясъка, някои от които с усложнена конструк- ция. Над 90% от погребаните са новородени бебета и деца. При един случай в амфора е погребан fetus8. Разкрити са и депонирани предмети в компактни структури, които са разположени извън гробните ями, но принадлежа- щи към тях, като част от пост-погребалните ритуали. Не на последно място са и откритите животинските ос- танки или цели животни, поставени на различни места около и върху погребаните, в изпълнение на обреда при смърт. Обред, с който трябва да се свърже и структура № 13 – ритуална яма, запълнена с разнообразни по вид материали и животински кости. Откритите предмети и погребални обреди имат подходящи и точни паралели в археологически обекти по средиземноморските и черноморски брегове, както и във вътрешността на Тракия и Гърция9. Извън аналозите в селищата и некрополите по тракийското крайбрежие и вътрешността на Тракия, най-близки паралели в погребалните ритуали, обреди и дарове, се отриват в Коринт и Атина (Агора, Керамей- кос). Амфорната продукция е от Тасос, Хиос, Лесбос и пр. Наличните сведения показват, че около средата – третата четвърт на VI в.пр.Хр. некрополът на Аполония вече се развива по североизточните склонове на хълма, върху който се намира кв. Харманите. Ниските части на квартала се включват към некрополната територия през първата половина на V в. пр. Хр, и продължават да се използват през цялото следващо столетие10. КАТ. 375 Калпис Глина Архаичен некропол на Аполония, кв. Харманите, 1964 г. Втора половина на VI в. пр. Хр. Вис. 8,3 см, диам. устие 4 см, диам. столче 5,7 см АМ Созопол, инв. № 178 Сферично тяло с къса шийка и широко устие. Столчето е конусовидно, с къс цилиндричен ствол. Дръжките са отвесни, с кръгло сечение, излизат от раменете и извиват над устието. Геометрична украса от редуващи се тесни и широки хоризонтални пояси, пръчковиден и езичест орнамент, е нанесена с черен и вишнев лак на фона на глината. Декорацията подчертава архитектониката на съда. Литерат ура : Горов, et al. 1967, № 25 ДН 341 КАТ. 376 Гутус Глина Архаичен некропол на Аполония, кв. Харманите Втора половина на VI в. пр. Хр. Вис. 7,8 см, диам. устие 4,3 см, диам. столче 3,5 см АМ Созопол, инв. № 64 Сфероподобно тяло с плоско дъно, широко устие и наклонен навън венец и лентеста дъговидна дръжка. От раменете излиза късо конусовидно чучурче. Украса от два широки хоризонтални пояса, нанесени с червеникаво-кестенява лакообразна ангоба. Непубликуван ДН КАТ. 377 Коринтски арибал Глина Архаичен некропол на Аполония, Трета четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 5,7 см, диам. устие 3,3 см, диам. столче 2 см АМ Созопол, инв. № 2638 Сферично тяло със заоблено дъно и гъбовиден устиен венец. Хоризонталната част на венеца и дъното са украсени с радиално разположен езичест орнамент. Върху тялото има силуетно изображение на петел наляво и стилизиран запълнителен орнамент – розета. Декоративният ефект е постигнат с използването на вишнева боя и чрез техниката на инцизия. Непубликуван ДН 342 К Ъ С Н О А Р Х А И Ч Е Н И Р А Н Н О К Л А С И Ч Е С К И Н Е К Р О П О Л В К В . Х А Р М А Н И Т Е КАТ. 378 Амфориск Глина Архаичен некропол на Аполония, кв. Харманите Последна четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 8,7 см, диам. устие 2,3 см, диам. столче 2,5 см АМ Созопол, инв. № 73 Миниатюризирана форма на съда. Устието е тясно със заоблен венец, шийката къса, цилиндрична с цвета на глината. Тялото е конусовидно със заоблени полегати рамене, покрито с матов черен фирнис. Дръжките са къси, дъговидни, излизат от раменете, прилепени към шийката. Столчето е плътно, конусовидно. Украсата се състои от тесни концентрични линии в пояс с цвета на глината в горната част на тялото. Непубликуван ДН КАТ. 379 Олпе Глина Хиос Архаичен некропол на Аполония, кв. Харманите Трета четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 11,4 см, диам. устие 4,1 см, диам. столче 4,8 см АМ Созопол, инв. № 6 Устието широко със заоблен ръб, шийката слабо изразена. Тялото има издължена форма и слабо издути стени, с плоско дъно. Дръжка Г – образна, излиза от горната част на тялото и извива малко над устието. Стените са покрити с тебеширено-бяла ангоба, украсени с хоризонтални пояси, нанесени с матов фирнис. Непубликувано ДН 343 КАТ. 380 Лекит Глина Архаичен некропол на Аполония, кв. Харманите Последна четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 12,5 см, диам. устие 2,8 см, диам. столче 3,5 см АМ Созопол, инв. № 1238 Устието е тясно със заоблен ръб, шийката къса с цвета на глината, раменете почти хоризонтални са украсени с декоративен фирнисов пояс от плътни кръгчета, свързани помежду си с дъгички. Тялото е конусовидно, стъпва върху ниско дископодобно столче. Стените на тялото, устийният венец и горната част на дръжката са покрити с червеникаво-кестеняв фирнис Непубликуван ДН КАТ. 381 Чернофигурен амфориск Глина Архаичен некропол на Аполония, кв. Харманите Края на VI – началото на V в.. пр. Хр. Вис. 11,8 см, диам. устие 4,8 см, диам. столче 3 см АМ Созопол, инв. № 1 Широко устие с извит навън ръб с триъгълно сечение. Шийката е къса, цилиндрична, раменете тесни, заоблени, тялото конусовидно, стъпва върху дископодобно столче. Дръжките са симетрични, излизат от раменете, прилепени към шийката. Украсата е нанесена на фона на глината с черен, матов фирнис. От двете страни на съда декорацията е аналогична. Състои се от стилизирана схематично третирана многолистна палмета на шийката, ограничена от долу с пояс пръчковиден орнамент. Върху тялото е представена фигура на бик в профил надясно, с издължени пропорции на тялото. Гърдите и главата са очертани с врязани линии, а зад фигурата на животното се вижда палма. Отдолу изображението е ограничено с широк фирнисов пояс, а от двете страни с дъговидно извит ластар. В основата си тялото е украсено с лъчевиден орнамент. Дъното, устието и горната част на дръжките са покрити с фирнис. Непубликуван ДН 344 К Ъ С Н О А Р Х А И Ч Е Н И Р А Н Н О К Л А С И Ч Е С К И Н Е К Р О П О Л В К В . Х А Р М А Н И Т Е КАТ. 382 Чернофигурен лекит Глина Архаичен некропол на Аполония, кв. Харманите, 1964 г. Последна четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 13,5 см, диам. устие 3,9 см, диам. столче 3 см АМ Созопол, инв. № 72 Устието е тясно, има венец с форма на пресечен конус, шийката е къса, разширена в основата, раменете широки, наклонени, отделени от тялото, което е конусовидно, със слабо издути стени, стъпва върху ниско столче с форма на пресечен конус. Дръжката излиза от раменете и извива под устието. Венецът, повърхността на дръжката и основата на тялото са покрити с черен фирнис. Върху раменете са изобразени стилизирана палмета и ластари, а в горната част на тялото, на фона глината е представена фигурална композиция, включваща седнал възрастен мъж и двама прави младежи от двете му страни. Фигурите, частично загърнати с хитони, са схематично третирани в силуетна техника с използване на инцизия и вишнева боя при очертаване на детайлите. Литерат ура : Горов, et al. 1967, № 20 ДН 345 КАТ. 383 Цилиндричен съд Глина Архаичен некропол на Аполония, кв. Харманите Последна четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 27,3 см, с дръжка 30,5 см, диам. устие 6,8 см, диам. дъно 6,8 см АМ Созопол, инв. № 251 Тясно и високо тяло с цилиндрична форма и равно дъно. Устието е широко с наклонен издаден венец, дръжката е пръстеновидна, профилирана, прилепена отвесно към устието. Стените в горната част на тялото са покрити с разреден светлокестеняв фирнис. Непубликуван ДН 346 К Ъ С Н О А Р Х А И Ч Е Н И Р А Н Н О К Л А С И Ч Е С К И Н Е К Р О П О Л В К В . Х А Р М А Н И Т Е КАТ. 384 Амфора Глина Созопол, пристанище. Последната третина на VІ в. пр. Хр. Вис. 29,5 см, диам. на устието 3 см София, НАИМ, инв. № 6286. Източногръцка амфора в стил „Фикелура“, с рисувана украса от меандрър на шията, пояс от листа по раменете, по тялото – едър ромбовиден мотив, към дъното – широки ленти луновиден орнамент и вертикални линии. Литерат ура : Данов, 1938, обр. 46; Cook, 1933–1934, с. 49; Лазаров, 2003, с. 60–61. СВ 347 КАТ. 385 Балсамарий във форма на сирена Глина Архаичен некропол на Аполония, кв. Харманите, 1963 г. Втора половина на VI в. пр. Хр. Вис. 13,3 см, дълж. 19 см, шир. 23 см АМ Созопол, инв. № 158 Пластичен релефен съд с женска глава и тяло с издължена форма на птица. В основата си тялото е леко заоблено, отвътре кухо с къс цилиндричен отвор в задната си част. Женската глава е изправена с релефна прическа и дълги плитки, спускащи се от двете страни на лицето към гърдите. КАТ. 386 Чернофигурен хиоски каликс Глина Архаичен некропол на Аполония, кв. Харманите, 1964 г. Трета четвърт на VI в. пр. Хр. Вис. 7,3 см, диам. устие 9,9 см АМ Созопол, инв. № 74 Конусовидно дълбоко тяло, широко устие и две симетрични, почти хоризонтални дръжки с кръгло сечение. Столчето липсва. Украсата е в широк декоративен пояс в горната част на съда, аналогична от двете му страни. Нанесена е със зеленикаво-кестеняв фирнис на фона на белогрундова основа и включва силуетно изображение на петел надясно със запълнителен орнамент лотосов цвят и стилизирана розета. Детайлите по тялото на птицата и флоралните орнаменти са подчертани чрез инцизия. Литерат ура : Горов, et al. 1967, № 19 ДН 348 К Ъ С Н О А Р Х А И Ч Е Н И Р А Н Н О К Л А С И Ч Е С К И Н Е К Р О П О Л В К В . Х А Р М А Н И Т Е Анатомичните подробности на лицето са с подчертан релеф. Лицето, шията и долната част от тялото на съда са покрити с кремаво-бяла ангоба. Шията е очертана в горната част с хоризонтален пояс, а към гърдите с три по-тесни. Особеностите на долните пояси предполагат възможност за наличие на следи от изображение на накити. Крилата са очертани с заоблени релефни ленти. В горната си част са изцяло покрити с червеникавокестенява лакообразна ангоба. Литерат ура : Горов, et al. 1967, № 28 ДН 385 349 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С , К Р Ъ С Т И Н А П А Н А Й О Т О В А ГРОБОВЕ И ПОГРЕБАЛНИ РИТУАЛИ В АПОЛОНИЯ ПРЕЗ V В. ПР. ХР. Г робовете от V в. пр. Хр. се характеризират с голяма хомогенност. Те са от един и същи тип – обикновена гробна яма (обр. 1)., чиито размери са по-внушителни през втората половина на века1. Този период съвпада с разши- ряването на некропола от възвишенията на кв. Харманите до м. Калфата, ала разположението на гробовете по протежение на крайбрежието все още е рядко (обр. 2). Фактически, въпреки появата на някои места на събрани заедно гробо- ве (сектор I, разкопан през 1947 г., и сектор V, през 1948 г.) 2, отделните гробове са относително многобройни3. Броят на дървените ковчези, идентифицирани при разкопките, е значителен в третата четвърт на века и такива са открити в една трета от гробовете, проучвани между 1947 и 1949 г., като това съотноше- ние показва тенденция на намаляване в края на века4. Следва да се отбележат няколко случая на полагане на деца в амфора (енхитрисмос) 5. Погребването на мъртъвите по гръб, с изпънати крайници, е силно до- миниращо, като ориентацията с глава на изток или североизток определено преобладава. Също така, във всички гробове има инвентар, но количеството на даровете е твърде различно. Ив. Венедиков отбелязва, че броят на богатите гробове от периода 460–430 г. пр. Хр. е колкото този на гробовете от следващи- те седем десетилетия 6. Вярно е, че последната четвърт на века се характеризира с отчетливо намаляване на броя на гробовете в участъка в м. Калфата, което съвпада с мощно засипване с пясък на някои сектори на крайбрежието7. Ако по същото време се наблюдава и намаляване на даровете, следва все пак да се отбележи, че повечето богато обзаведени гробове са главно на деца, а гробният инвентар при възрастните е по-скромен. Съдовете за благовония са основна част от гробните дарове. Те се откриват в 75,6% от гробовете, датиращи от третата четвърт на V в. пр. Хр., които са раз- копани от Ив. Венедиков, и в 90% от тези от последната четвърт на века. Пред- ставени са главно лекити, към който в определени случаи могат да се добавят алабастрони или стъклени съдове. Възможно е в гроба да е поставен само ле-  1 Panayotova, 2007, c. 93. кит, но често пъти той се открива заедно с друг съд за пиене, обикновено купа.  2 Венедиков, 1963, c. 18, обр. 18 и c. 40, обр. 24. Понякога се наблюдават по-сложни комбинации, свързани с пиенето на вино,  3 Baralis, Panayotova, 2013, 243 като в тези случаи се добавя кана, ойнохое, малка амфора, скифос или аскос, та  4 Венедиков, 1963, c. 25–26, 43–44 и дори и олпе8. За сметка на това обаче кратерът от гроб № 305 (кат. 396) е рядко 48. срещан случай в Аполония.  5 Panayotova, 2007, c. 94. Docter et al., Значението, отдавано на аскоса през годините 450–425 пр. Хр., буди ин- 2008, 11–12, обр. 9. терес, доколкото се открива в една четвърт от гробовете, в които той може да  6 Венедиков, 1963, c. 344. е единствен дар, в съотношение и с роля, каквито няма да видим по-късно9.  7 Ibid, c. 341; Riapov, et al., 2010, Също така, съдовете свързани с тоалета (пиксида, лекане и др.),10 все още при- c. 52–55. състват дискретно, а металните предмети са редки, независимо дали става въ-  8 Ibidem. прос за бижута (сребърни гривни и др.), тоалетни принадлежности (огледало и  9 Ibidem. др.), дори стригили, които са все още малобройни.  10 Panayotova, 2007, c. 104. 350 Обр. 1. Обр. 2. Некропол на Аполония, м. Калфата (УПИ 5518), Гробни ями от втората половина на V в. пр. Хр. в м. Калфата (ПИ 67800.456) 2007 г. Гроб № 145, около 450–425 г. пр. Хр. (сн. М. Дамянов) (сн. К. Панайотова) Ако няколко детски гроба почти не се различават от тези на възрастните, то повечето от тях, през третата четвърт на V в. пр. Хр., обикновено съдържат твърде богат инвентар. Гробните дарове се характеризират с някои особености. Освен миниатюрни съдове, често се намират фигурки от печена глина, в ком- плект от 2 до 8 екземпляра, изобразяващи женски божества или животни, а през следващия век вече се появяват изображения на актьори и жанрови сцени11. Сред оставяните в гроба предмети преобладават лекитите, както и аскоси- те, разположени на нивото на черепа или близо до ръцете, но това правило има редица изключения и понякога се забелязва наличието на същите тези съдове на нивото на краката. Следва да се отбележат няколко впечатляващи групи астрагалоси (гроб № 313, Калфата 2013 г., 136 астрагала12), много от които са преработени, дори утежнени с олово. Те са положени в отделни купчини, символично разположе- Дремсизова, 1963, c. 275–285.  11  ни на няколко места около тялото, позволявайки да се предположи използва- Hermary, et al, 2010, c. 99.  12  нето торби от нетрайни материали13. Нещо повече, от обикновени атрибути за  13 Венедиков, 1963, c. 264. игра, тук астрагалосите имат религиозен смисъл, познат в гръцкия свят, който Kurtz, Boardman, 1971, c.   14  208– ще продължи да съществува в Аполония и през следващия век14. 209; May, 1992, c. 100. 351 КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА Гроб № 305 Некропол в м. Калфата (2002 г.), 430–420 г. пр. Хр. О ткрит през 2002 г. в некропола на Аполония в м. Калфата, гроб № 305 представлява правоъгъл- КАТ. 387 на яма с големи размери (2.29 х 0.9 м), което е харак- Чернофирнисов киликс терно за този некропол през първия период на функ- ционирането му1. Тя е изкопана в глината и запълнена Глина с пясък, в който много ясно се очертават следи от дър- Вис. 5,5 см, диам. устие 18,5 см, диам. столче 10 см вен ковчег. В него е извършено трупополагане на млада АМ Созопол, инв. № 3386 жена (21 – 35 г.)2, по гръб, с изпънати крайници и глава на североизток. Щампована украса от насечки по вътрешната страна на Погребаната към 430–420 пр. Хр. жена е била при- дъното. дружена от голямо количество гробни дарове, които са Непубликуван били подредени от двете ѝ страни. До лявото рамо е поставено бронзово огледало (кат. 391), следвано от КП алабастрон (кат. 390) – на 0,15 от лявата ръка. До дяс- ната стена на ковчега са били чернофирнисово ойнохое КАТ. 388 (кат. 398) – до алабастрона; чернофирнисов киликс (кат. 387); червенофигурен скифос (кат. 400); черве- Пръстен нофигурно ойнохое (кат. 397); червенофигурен кратер (кат. 396); малка чернофирнисова паничка до дъното Сребро на кратера. Двадесет и шест астрагали (кат. 386) са били Вис. 16,4 см поставени вероятно в торбичка до лявата подбедрица, АМ Созопол, инв. № 3928 заедно с бронзов и железен пръстен, както и костена висулка – крак (кат. 394), миниатюрна бронзова везна Пръстен с плочка, върху която е изобразена глава на (кат. 393) и жълта охра. Леканида с капак (кат. 399) е воин с шлем, наляво. открита до дясната подбедрица, а до десния лакет – Л и т е р а т у р а : алабастрон и различни т.нар. „магически“ предмети: Docter, et al., 2008, с. 19, обр. 23; Chacheva, 2017, с. 146, № маниста, раковини, фалоси (кат. 392), пирамидална ви- 3, обр. 2.3. сулка, бронзови халки и фибула, сребърен пръстен (кат. 388), костена фигурка – мъж (кат. 395). КП Подборът на гробните дарове впечатлява с факта, че сред тях видимо се открояват две групи предмети. КАТ. 389 И докато тоалетните принадлежности (огледало, лека- нида и охра), накитите и нанизът определено се отна- Астрагалоси сят към живота на жената, не може да не се отбележи наличието в този гроб на комплект за вино (кратер, Кост две ойнохоета и две чаши), традиционно свързвани с Вис. 16,4 см участието на мъжа в симпозиона. Възможно е погре- АМ Созопол, инв. № 3926 баната в гроб № 305 жена да е имала особен статус в обществото. 26 бр. кости от дребен рогат добитък. Освен за игра, в Аполония астрагалосите често се използват като гробни дарове и при пост-погребалните ритуали.  1 Panayotova, 2007, c. 93, обр. 2.1; Baralis, Panayotova, 2013, c. 234.  2 Антропологичното изследване е извършено от Dr. Anne Keenleyside, Непубликувани Trent University, Canada КП 352 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И Р И Т У А Л И В А П О Л О Н И Я П Р Е З V В . П Р . Х Р . 397 396 398 400 399 389 387 390 390 392 Б 391 388 394 353 Кат. 390 Кат. 393 Алабастрон Везна Алабастър Сребро, бронз Вис. 11,4 см, диам. устие 3,2 см, шир. тяло 3,3 см АМ Созопол, инв. № 3927 АМ Созопол, инв. № 2496 Миниатюрна везна със сребърно хоризонтално рамо и Съдът е с цилиндрична форма, като леко се разширява бронзови тасчета. в долната си част. Две малки дръжки са разположени Непубликуван симетрично под раменете. КП Непубликуван ТБ Кат. 394 Кат. 391 Висулка Огледало Кост Бронз Вис. 1,4 см Диам. диск 12,8 см АМ Созопол, инв. № 3925 АМ Созопол, инв. № 3929 Ляв крак до под коляното. Отгоре има дупка за Кръгъл, плосък диск, без декорация, с издаден окачване. периферен ръб към страната на гърба. Непубликувана Непубликувано КП ТБ Кат. 392 Кат. 395 Наниз и „магически“ предмети Фигурка – манисто Глина, камък, раковини Кост А. Вис. 0,85 см., диам. 1,74 х 1,3 см; Б. а/Вис. 2,42 см, основа: 1,51 х 1,14 см; б/Вис. 1,15 см, диам. Вис. 5,6 см 1,19 см; Вис. 0,6 см, диам. 1,59 см; Вис. 1,11 см, диам. 2,26 см. АМ Созопол, инв. № 3383 В. Дълж. 1,85/2,03/2,33 см, шир. 1,41/1,72/1,72 см, деб. 0,75/0,76/0,96 см. Изправена гола мъжка фигура с дълга до раменете коса. Г. Дълж. 0,62 см, шир. 1,13 см, дълж. 2,19/2,66 см, шир. Ръцете са плътно долепени покрай тялото. В долната 1,87/2,01 см част, между плътно долепените крака, има дупка за АМ Созопол, инв. № 3924 окачване. Маниста от кост с форма на ръка или мъжка фигура се намират в детски гробове от Аполония3. А. Скарабоид, халцедон (?) – овално-цилиндрична форма Литерат ура : Б. Наниз от мъниста от: а/камък – трапецоидна форма; Docter, et al., 2008, с. 21, обр. 26. б/глина (3 бр.) – сферична, кръгла, плоска и овална форма КП В. Раковини, тип каури (3 бр.). Г. Раковини от морски охлюви (3 бр.) – перфорирани. „Магически предмети“ (12 бр.) с конична, биконична, цилиндрична и паралелепипедна форма. Непубликувани Chacheva, 2015, с. 16, S1, обр. 5 3  КП 354 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И Р И Т У А Л И В А П О Л О Н И Я П Р Е З V В . П Р . Х Р . Кат. 396 Кат. 399 Червенофигурен кратер Леканида Глина Глина Вис. 15,2 см, диам. устие 16,5 см, диам. столче 7,3 см Размери: Вис. 5 см, диам. устие 9,3 см, диам. столче 5,8 см. Капак: Вис. 5,2 см, диам. устие 9,5 см АМ Созопол, инв. № 2499 АМ Созопол, инв. № 2851 Украса: Страна А – воин с щит и копие, страна Б – кентавър в бяг наляво с клон в ръка. Под дръжките Леканидата принадлежи към типа „covered bowl“. палмети и волути. Цялата повърхност на съда и неговият капак са покрити с черен фирнис. Литерат ура : Непубликувана Docter, et al., 2008, с. 17, обр. 29. ТБ КП Кат. 397 Кат. 400 Червенофигурно ойнохое Червенофигурен скифос Глина Глина Вис. 29 см, диам. столче 7,3 см, макс. диам. 12 см Вис. 8,6 см, диам. устие 10,6 см, макс. диам. 10,7 см АМ Созопол, инв. № 2531 АМ Созопол, инв. № 2629 Изображение на ефеб, който разговаря с учителя си по Украса тип “Свети Валентин“: под устието – пояс от лира. стилизирани маслинови листа. Литерат ура : Непубликуван Панайотова, et al., 2009, с. 15. КП КП Кат. 398 Чернофирнисово ойнохое Глина Вис. 16,4 см, диам. столче 5,1 см АМ Созопол, инв. № 3415 Трилистно устие с извита над него дръжка, столчето профилирано, дископодобно. Непубликувано КП 355 М А Р ГА Р И Т Д А М Я Н О В Гроб № 15 Некропол в м. Харманите (2014 г.), ПИ 67800.502.424, 475–450 г. пр. Хр. Г робът е открит в началото на 2014 г. при спасителни проучвания в ниска- та южна част на кв. „Харманите“. Гробна- та яма е била вкопана в светъл песъклив пласт и приблизителните ѝ размери (ок. 1,10 х 0,70 м) могат да се възстановят по малко по-тъмния пълнеж и разположе- нието на гробните дарове (обр. 1). В нея с глава на изток е било положено много малко дете, от което почти не бяха запа- зени кости – единствено частици от че- репа, позволяващи да се определи ори- ентацията. Вдясно от тялото са открити: скифос, керамичен биберон и три тера- коти – седнала женска фигура с дете в скута, две седнали момчета и прасе (обр. 2). Вляво са подредени останалите да- рове: два лекита, кана, кухненско гърне и още седем теракоти – седнала женска фигура, протоме на жена, петел, две кос- Обр. 1. тенурки, прасе и неясен предмет (обр. 3 Гроб № 15, ПИ 67800.502.424, м. Калфата, 2014 г. (сн. М. Дамянов) и 4). Според обичая лекитите са поста- вени в гроба с отчупени устия, като и скифосът вероятно също е бил счупен предварително. Гробът може да се датира във вто- рата четвърт на V в. пр. Хр., като за това допринася най-вече импортната керами- ка: двата атически лекита – чернофигу- рен с растителна и геометрична украса и червенофигурен с мъжка фигура, и коринтският скифос. По-интересна е ко- лекцията от теракоти, в която могат да се разграничат две основни групи – човеш- ки и животински изображения. Всич- ки типове са добре представени като гробни дарове, включително в подобни комбинации – например в един малко по-ранен гроб от Акант със седнала жен- ска фигура, женско протоме, две прасета и овен1. Женската фигура с дете в скута Обр. 2. Погребални дарове от дясната част на гроб № 15 (сн. М. Дамянов) 356 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И Р И Т У А Л И В А П О Л О Н И Я П Р Е З V В . П Р . Х Р . (куротрофос) намира много паралели в некропола на Олинт от същия период2, а две седнали момчета с плащове и пи- лоси са известни от един малко по-къ- сен гроб от Аполония3 и други места. Подобни фигурки на деца се откриват в комбинация с женски изображения и в светилища, и в гробове; едно възмож- но тълкувание е, че починалото дете се поверява на грижите на хтонична бо- гиня/куротрофос4. Изображенията на животни също могат да имат различни символични значения, свързани с мла- достта (петелът), хтоничния свят, пло- дородието и възраждането (свинята, костенурката)5. В случая интерпрета- Обр. 3. ция като играчки6 изглежда по-малко Погребални дарове от лявата част на гроб № 15 (сн. М. Дамянов) вероятна с оглед много малката възраст на погребаното дете.  1 Κaltsas, 1998, T. 1359, таб. 27.  2 Robinson, 1933, №.№.249–253; 1954, №. 134.  3 Дремсизова, 1963, №№ 831–832.  4 Hadzisteliou-Price, 1969, с. 109–110; Merker, 2000, с. 70–71.  5 Huysecom, 2003, с. 98–100. Обр. 4.  6 Selekou, 2015, с. 361. Погребални дарове от лявата част на гроб № 15 (сн. М. Дамянов) 357 Кат. 401 Кат. 404 Биберон Червенофигурен лекит Глина Глина Вис. 5,3 см, диам. столче 4,7 см, макс. диам. 8,9 см Вис. 13, диам. устие 3,2 см, диам. плещи 5,7 см, диам. столче 3,7 см АМ Созопол, инв. № 4016 АМ Созопол, инв. № 4012 В гробовете на много малки деца често се откриват подобни съдове. Съдът е атически. Сцената представя млад мъж с химатион пред колона (?). Непубликуван Непубликуван МД МД Кат. 402 Кат. 405 Кана Гърне Вис. 14,1 см, диам. устие 6,9 см, макс. диам. 10,6 см, Глина диам. столче 6,2 см Вис. 7,6 см, диам. устие 7,2 см, макс. диам. 10,3 см, АМ Созопол, инв. № 4015 диам. дъно 3,6 см Заедно с коринтския скифос, съдът образува комплект АМ Созопол, инв. № 4014 за сервиране на вино. Присъствието на гърнето в гроба може би предполага Непубликувана поставянето на погребална храна. МД Непубликувано МД Кат. 403 Чернофигурен лекит Кат. 406 Вис. 16,8 см, диам. устие 3,8 см, диам. плещи 6,3 см, Теракота костенурка диам. столче 4,1 см Глина АМ Созопол, инв. № 4009 Вис. 3,2 см, дълж. 6,3 см, шир. 4,6 см Съдът с растителни и геометрични мотиви може да се АМ Созопол, инв. № 4003 свърже с работилницата на Beldam Painter. Фигурки на костенурки се откриват често в гробове Непубликуван на деца, вероятно заради връзката им с хтоничните МД божества, но може би и като играчки.7 Непубликувана МД  7 Robinson, 1954, с. 257, № 347–352. 358 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И Р И Т У А Л И В А П О Л О Н И Я П Р Е З V В . П Р . Х Р . Кат. 407 Теракота костенурка Глина Вис. 3,2 см, дълж. 6,2 см, шир. 4,6 см АМ Созопол, инв. № 4004 Виж коментара към предходния номер. Непубликувана МД Кат. 408 Теракота глиган Глина Вис. 4,3 см, дълж. 7,7 см АМ Созопол, инв. № 4006 Прасето е предпочитана жертва за хтоничните божества, например Деметра, което може да обясни присъствието му в гроба. Подобни фигурки се откриват често в гробове на деца.8 Непубликувана МД Кат. 409 Кат. 410 Теракота свиня Теракота петел Глина Глина Вис. 4,6 см, дълж. 7,5 см Вис. 11 см, шир. лице 4 см, шир. отстрани 7,8 см АМ Созопол, инв. № 4008 АМ Созопол, инв. № 4005 Виж коментара към предходния номер. В Античността петелът е символ на младостта и Непубликувана в случая може да се свърже с крехката възраст на починалото дете. МД Непубликувана МД  8 Вж. например Robinson, 1954, с. 244–247, №. 308–319. 359 402 403 410 404 398 407 406 409 360 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И Р И Т У А Л И В А П О Л О Н И Я П Р Е З V В . П Р . Х Р . 413 416 405 414 411 408 361 Кат. 411 Теракота седнало момче Глина Вис. 9,8 см, шир. лице 4 см, шир. отстрани 3,8 см АМ Созопол, инв. № 4007а Подобни фигурки се интерпретират понякога като овчарчета или изображения на Хермес.9 Типът е засвидетелстван масово в Кабириона на Тива.10 Възможно е в случая да е показателен за пола на погребаното дете. Непубликувана МД Кат. 412 Теракота седнало момче Глина Вис. 9,8 см, шир. лице 3,8 см, шир. отстрани 3,8 см АМ Созопол, инв. № 4007б Виж коментара към предходния номер. Непубликувана МД Кат. 413 Теракота седнала женска фигура с дете Глина Вис. 11,5 см, шир. лице 4 см, шир. отстрани 4,2 см АМ Созопол, инв. № 4010 Фигурата на куротрофос („хранителка на деца“) може да се тълкува като подсигуряване на грижите за починалото дете и в отвъдното. Непубликувана МД  9 Robinson, 1933, № 261–262; Higgins, 1954, № 833–834. Schmaltz, 1974, № 251–263. 10  362 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И Р И Т У А Л И В А П О Л О Н И Я П Р Е З V В . П Р . Х Р . Кат. 414 Скифос Глина Вис. 7,6 см, диам. устие 9,4 см, диам. столче 6,2 см АМ Созопол, инв. № 4013 Скифосът е сред редките коринтски съдове, които се откриват в Аполония през класическия период. Непубликуван МД Кат. 415 Теракота женско протоме Глина Вис. 8,3 см, шир. основа 6,1 см, макс. шир. отстрани 3,8 см АМ Созопол, инв. № 4013б Теракотата е рядък случай за некропола на Аполония, но подобни са добре представени например в некропола на Олинт,11 както и в този на съседна Месамбрия.12 Непубликувана МД Кат. 416 Теракота седнала женска фигура Глина Вис. 9,3 см, шир. лице 3 см, шир. отстрани 4 см АМ Созопол, инв. № 4011 Теракотата може да се интерпретира подобно на инв. № 4010 (Кат. 413). Непубликувана МД Robinson, 1933, с. 16–25, таб. 1–10; 1954, с. 69–91, таб. 1–20.  11  Кяшкина, Божкова, 2017, с. 11, обр. 11.  12  363 ЯВОР ИВАНОВ Гроб № 15 (Структура 23) Некропол в м. Харманите (2014 г.), 470 – 450 г. пр. Хр. Г робът е открит на реална дълбочина 1,88 м. Погре- бението е извършено чрез трупополагане по гръб в обикновена гробна яма с глава на изток. Размери гроб- на яма: дълж. 1,45 м, шир. 0,60 м. Дължината на скеле- та е 1,06 м. Раменен пояс 0,26 м. Таз 0,18 м. Дясната бедрена кост е с дължина 0,26 м. Горните крайници са изпънати успоредно покрай торса, като десният е свит в лакътната става и положен встрани от таза. До- лните крайници са изпънати успоредно един на друг, като левият е прибран към десният. Погребаният ин- дивид е дете на около 7 г. (антропологини изследвания – Б. Гълъбова, Лаборатория за човешка биоархеолгия, гр. София). Инвентар: Зад черепа, в източна посока – желе- зен предмет, вероятно вид инструмент. Северно от черепа и на 0,20 м в западна посока – амфорка. Върху долната дясна част на гръдния кош, е положена мида. Северно от дясната бедрена кост (4 см) – алабастрон. На 0,16 м северно от дясната коленна става и на 0,11 м северозападно от устието на алабастрона – чернофир- нисово ойнохое. Под него, от южната му страна – ки- ликс. Върху глезенните стави са положени дълги прави животински кости, от една млада птица, вероятно ко- кошка (изследвания на доц. д-р Д. Костов – Тракий- ски университет – Стара Загора). Част от костите по- падат върху ходилото на левия долен крайник. Върху животинските кости (заедно с тях), е депонирана куп- чина астрагалоси с размери: дължина 0,35 м и ширина 0,13 м, които са от дребни преживни животни (коза, овца). Върху тях са поставени следните дарове: над хо- дилото на десния долен крайник – коринтско котиле/ скифос. Под него друго/друг, който е поставен косо. На 0,09 м от тези два съда, южно и върху ходилото на левия долен крайник, още две аналогични котилета/ скифоси. Южно от тях се откри голям астрагалос, а из- точно до тях два малки. Депонираните предмети имат подходящи и точ- ни паралели в Атинската агора, Коринт и Егейска Тра- кия1. Гроб № 15 се датира в 470–450 г. пр. Хр., според Обр. 1. депонираните в него предмети. Гроб № 15 (Структура 23) (сн. Я. Иванов) 1 Sparkes, Talcott, 1970, c. 58, 60, 243, таб. 5, 101; Stillwell, et. al., 1984, c. 310–311, таб. 67, 1718; Risser, 2001, c. 71, 146, 149, обр. 28; таб. 14, 209–210; 40, 625; 41, 641. Амфората е консултирана с д-р Ч. Цочев (British School at Athens), за което му благодаря. Според малкото краче, тя е с произход от Егейска Тракия, района на Тасос-Абдера и е с хронология 500–450 г. пр. Хр. 364 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И Р И Т У А Л И В А П О Л О Н И Я П Р Е З V В . П Р . Х Р . Кат. 417 Котиле/Скифос Глина Вис. 3,6 см, диам. устие 5,1/5,4 см, диам. дъно 2,7 см АМ Созопол, инв. № 3991 Коринтско котиле/скифос с малки размери, от групата на коринтската конвенционализираща керамика. Форма на обърнат конус, изработен от светлобежова, добре пречистена глина. Дръжките са малки, прикрепени към устието и слабо наклонени надолу. Малко и ниско пръстеновидно столче, украсено в сивочерно в горната си част, и пояс със същия цвят на дъното. Вътрешната повърхност с изтрит фирнис. Върху външната повърхност – редуващи се цветни пояси, разделени от такива с цвета на глината: 1. непосредствено под ръба на устието от капковиден орнамент в сивочерно; 2. тъмнокафяв до сивочерен; 3. с цвета на глината; 4. сивочерен; 5. с цвета на глината; 6. тъмнокафяв; 7. с цвета на глината; 8. керемидено-червеникав; 9. с цвета на глината; 10. тъмнокафяв; 11. с цвета на глината; 12. сивочерен. Пояси под №№ 1, 4, 8 и 12 са по- широки в сравнение с останалите. Ръбът на устието и половината от дръжките са покрити със сивочерен фирнис. Непубликуван ЯИ Кат. 418 Котиле/Скифос Глина Вис. 3,6 см, диам. устие 5,2/5,3 см, диам. дъно 2,7 см АМ Созопол, инв. № 3992 Коринтско котиле/скифос с малки размери, от групата на коринтската конвенционализираща керамика. Форма на обърнат конус, наклонен на една страна, изработен от светлобежова, добре пречистена глина. Дръжките са малки, прикрепени към устието и слабо наклонени надолу. Малко и ниско пръстеновидно столче. Силно изтрита повърхност, на места фирнисът е напълно изтрит. Вътрешната повърхност е загладена. Върху външната повърхност – редуващи се силно изтрити, но забележими цветни пояси, разделени от такива с цвета на глината, аналогични на екземпляра под № 417. По-добре запазените пояси са тези с капковиден орнамент, в сивочерно и в керемидено-червеникаво, които са по-широки от останалите. Върху ръба на устието, половината от дръжките и дъното, следи от сивочерен фирнис. Непубликуван ЯИ 365 Кат. 419 Котиле/Скифос Глина Вис. 3,7 см, диам. устие 5,1/5,4 см, диам. дъно 2,7 см АМ Созопол, инв. № 3993 Коринтско котиле/скифос с малки размери, от групата на коринтската конвенционализираща керамика. Форма на обърнат конус, изработен от светлобежова, добре пречистена глина. Дръжките са малки, прикрепени към устието и слабо наклонени надолу. Малко и ниско пръстеновидно столче. Силно изтрита повърхност, на места фирниса е напълно изтрит. Вътрешната повърхност е без лак. Върху външната повърхност – редуващи се силно изтрити, но забележими цветни пояси, разделени от такива с цвета на глината, аналогични на екземплярите под № № 417–420. По-добре запазените пояси са тези с капковиден орнамент, в сивочерно и в керемидено-червеникаво, които са по-широки от останалите. Върху ръба на устието и половината от дръжките – следи от сивочерен фирнис. Непубликуван ЯИ Кат. 420 Котиле/Скифос Глина Вис. 3,6 см, диам. устие 5,2/5,3 см, диам. дъно 2,6 см АМ Созопол, инв. № 3995 Коринтско котиле/скифос с малки размери, от групата на коринтската конвенционализираща керамика. Форма на обърнат конус, изработен от светлобежова, добре пречистена глина. Дръжките са малки, прикрепени към устието и слабо наклонени надолу. Малко и ниско пръстеновидно столче. Силно изтрита повърхност, на места фирнисът е напълно изтрит. Вътрешната повърхност е с изтрит фирнис. Върху външната повърхност – редуващи се силно изтрити, но забележими цветни пояси, разделени от такива с цвета на глината, аналогични на екземплярите под кат. № № 417–419. По-добре запазените пояси са тези с капковиден орнамент, в керемидено-червеникаво и в сивочерно, които са по-широки от останалите. Върху ръба на устието, половината от дръжките и дъното има следи от сивочерен фирнис. Непубликуван ЯИ 366 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И Р И Т У А Л И В А П О Л О Н И Я П Р Е З V В . П Р . Х Р . Кат. 421 Киликс Глина Вис. 3,8 см, диам. устие 8,8 см, диам. дъно 4,9 см АМ Созопол, инв. № 3996 Следи от плътен черен фирнис, сега почти напълно изтрит. Центърът на дъното е покрит с черен фирнис. Ниско пръстеновидно столче. Дръжките, излизащи от средата на тялото, са леко скосени към устието. Непубликуван ЯИ Кат. 422 Амфора Глина Вис. 26,3 см, диам. устие 6 х 6,4 см, диам. дъно 4,5 см АМ Созопол, инв. № 3997 Светлобежова ангоба, изтрита на места. Украса от две линии в червен лак в долната част на плещите. Непубликувана ЯИ 367 Кат. 423 Алабастрон Алабастър Вис. 10,3 см, диам. на отвора 1,6 см АМ Созопол, инв. № 3999 Издължено и тънко тяло. Алабастронът е изработен без диск на устието. Полусферично дъно. В горната част на тялото има два пластични израстъка за по- удобно хващане на съда. Непубликуван ЯИ Кат. 424 Ойнохое Глина Вис. 10,8 см, диам. устие 5,8/5/4,4 см, диам. дъно 5,75 см АМ Созопол, инв. № 4000 Бежова пречистена глина. Външната повърхност е покрита с блестящ фирнис. Сферично тяло, което плавно се стеснява към шията. Ниско пръстеновидно столче. Дръжката е ниска, с ромбовидно сечение, излизаща от средата на тялото и прикрепена към устието на съда. Непубликувано ЯИ Кат. 425 Предмет Желязо Дълж. 8,1 см, деб. в средата 8 мм Сплесната част: дълж. 2,8 см, шир. 1,2 см, деб. 6 мм Тегло 11 гр АМ Созопол, инв. № 4002 Предметът има отворена Г-образна форма. Горната част е с кръгло, а долната с елипсовидно сечение. Долната страна е приплесната. Неясно предназначение, вероятно част от инструмент. Непубликуван ЯИ 368 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И Р И Т У А Л И В А П О Л О Н И Я П Р Е З V В . П Р . Х Р . Кат. 426 Астрагали Кост 12 бр. с дълж. 3,3 см, шир. 2,1 см; 11 бр. с дълж. 3,1 см, шир. 1,9 см; 18 бр. с дълж. 2,5 см, шир. 1,6 см; 2 бр. с дълж. 6,2 см, шир. 3,9 см; 1 бр. в скифоса/котилето под кат. 419 – дълж. 3 см, шир. 2 см АМ Созопол, инв. № 4001 Цели, открити общо 43 броя в областта на ходилните кости на погребания. Непубликувани ЯИ 369 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С , К Р Ъ С Т И Н А П А Н А Й О Т О В А ГРОБОВЕ И ПОГРЕБАЛНИ ОБРЕДИ В АПОЛОНИЯ ПРЕЗ ІV в. пр. Хр. П рез ІV в. пр. Хр. Аполония е сцена на множество нововъведения в областта на погребенията, свидетелстващи за отвореността на жителите на коло- нията към новите моди, идващи от егейския регион. Типологията на гробните съоръжения, ограничавала се досега до обикновената яма, се обогатява чрез въ- веждането в началото на века на градения гроб (циста)1 (Обр. 1), към който се прибавя през втората четвърт гробът, оформен от керемиди. Последният може да има формата на правоъгълна кутия с плосък капак или на двускатен покрив, направен от две редици керемиди, опрени една на друга с върховете, а две ке- ремиди, поставени вертикално на тясната страна, затварят двата края2. Трупо- полагането е извършвано в савани, дървени ковчези или върху дървени погре- бални ложета, следи които от средата на века се установяват главно в цистите3. Използват се и контейнери, повторно употребявани за погребални цели, като амфора за много малки деца или големи делви (питос) за израстнали индивиди (Обр. 2)4. През целия този период инхумацията си остава преобладаващият начин на погребване. Трупът се поставя по гръб, крайниците са изпънати, с глава на изток с отклонения на североизток или югоизток в огромната част от случаите, а ориентирането на запад обикновено се избягва. В гробовете е полаган по един индивид и случаите на групови погребвания са единични5. Въпреки че има изо- лирани по-ранни примери6, от втората четвърт на ІV в. пр. Хр. се отбелязва по- степенно развитие на трупоизгарянето, заемащо в целия период между 10,2 и 11,5% от погребенията7. В Аполония това са изключително случаи на вторична кремацията: трупът не се изгаря на място, а в специални изолирани участъци. След церемонията останките и даровете се поставят в урни, които се полагат между другите гробове в обикновени ями или в малки цисти, пригодени към  1  Panayotova, 2007, c. 96. размерите на вместилището8. Ibid, c. 95.  2  Повечето гробове от ІV в. пр. Хр. продължават да имат инвентар, сред  3  Baralis, 2010, c. 140. който преобладават съдовете за благовония и лекитът е наличен в две трети от  4  Baralis, Panayotova, 2013, с. 244– погребенията9. Той е предмет на ритуално натрошаване (счупване на устието) 246, обр. 3–6; Docter, et al., 2008, с. 12–13, обр. 10–11. и разпръсване около трупа10. Съдовете, използвани в погребалното угощение,  5  Panayotova, 2017, с. 28, обр. 7. продължават да играят важна роля. Те се появяват в малко по-малко от полови-  6  Панайотова, Дамянов, Пенчева, ната гробове, поставени предимно на нивото на краката, и се отнасят за всяка 2011, c. 266, Обр. 3; Богданова, et възраст и пол (Обр. 3). Рядко има комплектовани сервизи, а по-скоро това е al., 2015, c. 360, обр. 2. набор от различни съдове, сред които преобладават няколко форми като ойно-  7  Nedev, Panayotova, 2003, c.  130; хое или кана от съдовете за наливане; купа или кантарос от съдовете за пиене. Baralis, 2010, c. 139. Редом с тях постепенно се налага гърнето, което е многофунционален предмет  8  Panayotova, 2007, с. 100–101, обр. в пълния смисъл на думата. В детските гробове съдовете повтарят същата типо- 2.5. логия – с изключение на гутуса, тълкуван като биберон11.  9  Baralis, 2010, c. 142–152. Гробният инвентар продължава да показва някои специфики според въз-  10  Baralis, Riapov, 2006, c. 65. растта и пола. Забелязва се повече простота при даровете от гробове на мъже.  11  Panayotova, 2007, с. 102–105. Оръжията си остават рядкост, а бижутата общо взето – малобройни12. Като  12  Baralis, Riapov, 2006, c. 64. 370 Обр. 1. Некропол на Аполония, УПИ 5073. Цистови гробове и периболоси от ІV в. пр. Хр. (сн. Д. Недев) Обр. 2. Обр. 3. Некропол на Аполония, 2006 г. (УПИ 5094). Гробове от ІV в. пр. Хр. (сн. Некропол на Аполония, 2003 г. Гроб № 329, около К. Панайотова) 360–350 г. пр. Хр. (сн. A. Баралис) 371 цяло в гробовете на жени и особено на деца се намират повече дарове. Въпреки че в редки случаи са откривани стригили, оставени до жени или невръстни ин-  13  Koeller, Panayotova, 2010, с. 256– дивиди, те се откриват главно в гробовете на мъже. Огледала, ножици, пикси- 257. ди или леканиди придружават починалите жени, а астрагалосите (кокалчета)  14  Baralis, Riapov, 2006, c.  64; Panayotova, 2017, с. 29. и керамичните фигурки, оставяни често в повече екземпляри, характеризират Hermary, et al., 2010, с. 173.  15  предимно детските гробове13. Но астрагалосите могат да имат, както в V в. пр.  16  Baralis, Panayotova, 2013, c. 255. Хр., и религиозна употреба, и се се откриват в големи количества (до 330 бр.), включително в гробовете на възрастни. Между новостите сред гробните дарове може да се отбележи употребата в края на втората четвърт на ІV в. пр. Хр. на лампата, на оловните букрании и на Хароновия обол – монета, поставяна често в устата на починалия, за да си пла- ти преминаването през реката Стикс и отиде в света на мъртвите14. Успоредно с това анализите, направени в рамките на френско-българската мисия, осветля- ват наличието на приношения от храна: късове агнешко месо, черупчести ме- котели (миди), сушени плодове (бадеми, шамфъстък), пресни плодове (круши, череши) и шушулкови растения (грах)15. Все пак се наблюдава известно стандартизиране в комплектуването, изразя- ващо се с депозити на приношения, ограничени винаги до няколко съда и пред- мета. Парадоксално е, че най-скъпите гробни съоръжения, а именно цистите, не са най-обилно снабдени с дарове, въпреки съществуващите изключения, като гроб № 278 (кат. 456–469). Това явление може да се обясни със съществу- ването на закони против разкоша, т.е. на регулиране, ограничаващо средствата, влагани от семействата за погребение. В този смисъл, Аполония възпроизвеж- да проявите, познати на други места в гръцкия свят. В края на третата четвърт на ІV в. пр. Хр. се констатира също така спадане на качеството на даровете – тенденция, която продължава в началото на елинистическата епоха16. 372 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И О Б Р Е Д И В А П О Л О Н И Я П Р Е З І V В . П Р . Х Р . КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА Гроб № 447 Некропол в м. Калфата (2005 г.), 350–325 г. пр. Хр. Г роб № 447 е открит през 2005 г. в некропола на Аполония в м. Калфата. Той се отнася към най-раз- пространения тип гробно съоръжение през целия пе- риод на съществуване на Аполония – яма, изкопана в пясъка. В нея към 350 – 325 г. пр. Хр. е извършено трупополагане по гръб с глава на север (с отклонение на северозапад) на мъж на възраст 36 – 60 г. (обр. 1). Установени са нараняване по черепа – дълбока рана върху челната кост и няколко следи от преживяни леки травми1. Обичаят мъртвите аполонийци да бъдат съпро- вождани от разнообразни дарове се запазва и през IV в. пр. Хр., като се наблюдава относителна тенденция към намаляване на техния брой. Инвентарът на гробовете, в които са погребани мъже, е скромен – най-често те са снабдени с бронзова стригила, съдове за благовония или за вино, но се появява и практиката до погребва- ния да се поставят лампи и монети – т. нар. Харонов обол. В гроб № 447 са открити три бронзови монети – 1 отляво до черепа (кат. 431), 1 под лявото рамо и 1 под черепа. Чернофирнисовата лампа (кат. 428) е с обгорял фитилник и вероятно е била използвана по време на погребалния обред. До десния крак са били поставени кана за вино – ойнохое (кат. 429), чаша – кантарос (кат. 427), както и местно гърне, което също носи следи от вторично опалване и е с пробито тяло2.  1 Полът и възрастта са определени от Dr. Anne Keenleyside, Trent University, Канада, а анализът на черепните травми е изготвен от д-р Надежда Атанасова-Тимева, Институт по експериментална морфо- логия, патология и антропология с музей -БАН Обр. 1.  2 Panayotova, 2007, c. 106. Гроб № 447, м. Калфата, 2005 г. (сн. К. Панайотова) 373 430 429 428 427 КАТ. 427 КАТ. 428 Кантарос Чернофирнисова лампа Глина Глина Вис. 6 см, диам. устие 5,7 см, диам. столче 3 см Вис. 3,5 см, дълж. 8.5 см, диам. отвор 3,5 см, диам. дъно 3,6 см АМ Созопол, инв. № 3948 АМ Созопол, инв. № 3951 Съдът е покрит с кестеняв фирнис. От вътрешната Еднофитилна, хоризонталната дръжка липсва, страна на дъното – щампована украса от 2 реда насечки обгорял фитилник. Този тип4 лампи се срещат често в (rouletting)3. некропола на Аполония. Непубликуван Непубликувана КП КП  3 Sparkes, Talcott, 1970, c. 122, таб. 29.  4 Кузмазнов, 1992, тип V, 12–13. 374 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И О Б Р Е Д И В А П О Л О Н И Я П Р Е З І V В . П Р . Х Р . КАТ. 429 КАТ. 431 Чернофирнисово ойнохое Монета на Аполония Глина Бронз Вис. 9,9 см, диам. столче 3,2 см Диам. 2,5 х 2,3 см АМ Созопол, инв. № 3950 АМ Созопол, инв. № 3952 Съдът е покрит с черен, до кестеняв на места, фирнис. Лице: Аполон полугол, седнал на омфалос, надясно. Непубликувано В дясната си ръка държи лък, а лявата е опряна на омфалоса. КП Опако: Изправена котва с широко разположени лапи. Оляво – буква „Α“, отдясно – рак. Непубликувана КП КАТ. 430 Местно гърне Глина Вис. 9,5 см, диам. устие 7,2 см, диам. дъно 3,4 см АМ Созопол, инв. № 3949 Гърнето е с равно дъно, тялото е пробито. Съдове (главно кани) с пробити дъна, се срещат често сред останките от поменални ритуали в Аполония5. Непубликувано КП  5 Panayotova, 2017, с. 30, обр. 10 375 КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА Гроб № 438 Некропол в м. Калфата (2005 г.), 375–350 г. пр. Хр. О ткрит през 2005 г. в некропола на Аполония в м. Калфата, гроб № 438 представлява рядък случай на яма, изкопана в пясъка и покрита с 4 варовикови плочи. В този гроб през втората четвърт на IV в. пр. Хр. е погребана жена на възраст 36 – 60 г.1, положена по гръб, с изпънати крайници и глава на североизток. Тя е съпроводена с типични за женските гробове от тази епоха дарове: съдове за благовония – червенофигурен лекит (кат. 432), поставен отляво на главата; лекит с червена палмета е сложен в гроба с предварително счу- пено устие (кат. 433); още два лекита с червена палмета (кат. 434 и 435) се намират до дясната ръка. Лекитите са най-често срещаните съдове не само за благовония и масла, но изобщо в некрополите на Аполония, с из- ключение на сектора в Морската градина на Созопол2 и в м. Месарите. Намират се цели или с предварително счупено устие на различни места, предимно до глава- та или ръцете на погребания. Може да е предположи, че в гроба са поставяли счупен лекитът, който е бил използван при подготовката на трупа за погребване3. Върху фалангите на лявата ръка (върху таза) има брон- зова игла за шиене, а върху дясната ръка е бил поставен железен нож (кат. 437). Многофункционални инстру- менти, малките по размер ножове са използвани и като тоалетни принадлежности за отстраняване на окосмя- ване и за почистване на ноктите4. Женските гробни комплекси от IV в. пр. Хр. не са толкова богати, но все Обр. 1. още запазват тенденцията към многобройни дарове. Гроб № 438, м. Калфата, 2005 г. (сн. К. Панайотова)  1 Антропологичното изследване е извършено от Dr. Anne Keenleyside, Trent University, Канада.  2 Иванов, 1963, c. 79, таб. 2–58.  3 Panayotova, 2007, c. 103.  4 Proházka, 1995, c. 92. 376 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И О Б Р Е Д И В А П О Л О Н И Я П Р Е З І V В . П Р . Х Р . 434 433 435 432 436 437 Кат. 432 Кат. 433 Кат. 434 Червенофигурен Червенофигурен Червенофигурен лекит с позлата лекит лекит Глина Глина Глина Вис. 12,3 см, диам. устие 3,5 см, диам. Вис. 9,5 см, диам. устие 3 см, диам. Вис. 9,8 см, диам. устие 3 см, диам. столче 4,5 см столче 3,5 см столче 3,6 см АМ Созопол, инв. № 3528 АМ Созопол, инв. № 3937 АМ Созопол, инв. № 3938 Фигурална украса – женска Украса – палмета. Украса – палмета. фигура и Ерос. Лицето, шията и Непубликуван Непубликуван ръцета на жената, както и тялото на Ерос са с бяло покритие. КП КП Обецата на жената и лентата на главата на Ерос са предадени в релеф и позлата. Непубликуван КП 377 Кат. 435 Червенофигурен лекит Глина Вис. 9,6 см, диам. устие 3,2 см, диам. столче 3,4 см АМ Созопол, инв. № 3943 Украса – палмета. Непубликуван КП Кат. 436 Монохромен лекит Глина Вис. 7,5 см, диам. устие 3,2, диам. столче 4 см АМ Созопол, инв. № 3935 Лекит с цвета на изпечената глина, която е с примеси. Макар и рядко, подобни се намират в некропола в м. Калфата още от първата половина на IV в. пр. Хр.5 Непубликуван КП Кат. 437 Нож Желязо Дълж. 16,5 см, шир. 1,5 см АМ Созопол, инв. № 3936 Ножът е с едностранно наточено острие, в края на което има нит за прикрепване на ръкохватка от нетраен материал над тънка метална дръжка с раздвоен завършек. Непубликуван КП  5 Иванов, 1963, c. 130. 378 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И О Б Р Е Д И В А П О Л О Н И Я П Р Е З І V В . П Р . Х Р . КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА Гроб № 203 Некропол в м. Калфата (2000 г.), 375–350 г. пр. Хр. П рез 2000 г. в некропола на Аполония в м. Калфата е открит гроб № 203, който представлява яма, из- копана в глинесто-песъклив терен. В нея е извършено трупополагане по гръб с глава на изток на малко дете, чийто скелет е силно изтлял, както и купчинката от ас- трагалоси в областта на десния му крак. Комплексът, който се датира в 375–350 г. пр. Хр., съдържа изключително богат гробен инвентар. Той може да бъде обединен в няколко групи, сред които естествено присъства тази на съдовете за масла и бла- говония – червенофигурен лекит с позлата, открит до лявото коляно, миниатюрен лекит и лекит с релефна украса (кат. 438) – до главата. Втората група включва няколко миниатюрни копия на оригиналните съдове: гутус (кат. 452), чернофирнисови кантарос (кат. 449) и паничка (кат. 451). Три чернофирни ойнохоета (кат. 453 – 455) са били поставени също близо до лявото коляно, като в едното от тях има миниатюрна бронзо- ва фибула. Няколко накита са били носени на лявата ръка: сребърна гривна (кат. 447) и сребърен пръстен със скарабоид от карнеол или ахат1. Към тази група се отнасят стъклен предмет (плочка за пръстен?) и стък- лена обица с макаровидна форма2. Миниатюрното бронзово огледало (кат. 448), открито в областта на дясното рамо, вероятно е било поставено в тоалетна кутия. Спецификата на тази част от гробния инвентар позволява да се предположи, че погребаното в гроб № 203 дете е било от женски пол. Разкошът на гробните дарове се допълва от 8 те- ракоти, представящи различни моменти от всеки- дневния живот (кат. 439–441, 446) и вярванията (кат. Обр. 1. 442–445). Гроб № 203, м. Калфата, 2000 г. (сн. К. Панайотова)  1 Chacheva, 2017, с. 140,147, обр. 8.6.  2 Chacheva, 2015a, с. 86–87, кaт. № 9, обр. 1. 379 КАТ. 438 Лекит Глина Вис. 13,5 см, диам. устие 4,1 см, диам. столче 5,6 см АМ Созопол, инв. № 2501 Арибаловиден лекит с червенофигурна и релефна украса. На задната страна е изобразена ветриловидна червена палмета, от двете страни на която има ластари. Върху раменете са прикрепени две палмети, а към тялото, разположени по двойки от двете му страни, са апликирани четири розети. Между палметите в централната лицева част на съда е прилепена релефна маска – Горгонейон. Литерат ура : Панайотова, 2007, № 1, с. 251, обр. 2–5. КП КАТ. 439 Теракота Глина Вис. 11,2 см АМ Созопол, инв. № 2464 Жанрова сцена – седнала женска фигура върху поставка, с протегнати напред (вероятно към огнище/печка3) ръце – готвачка. Непубликувана КП КАТ. 440 Теракота Глина Вис. 6,4 см, плот 6,4 х 6 см АМ Созопол, инв. № 2473 Четирикрака масичка с четириъгълен плот, върху ъглите на който са прилепени сплеснати сферични топчета. Непубликувана КП  3 Higgins, 1967, с. 77, 32D. 380 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И О Б Р Е Д И В А П О Л О Н И Я П Р Е З І V В . П Р . Х Р . КАТ. 441 КАТ. 442 КАТ. 443 Теракота Теракота Теракота Глина Глина Глина Вис. 5,7 см, дълж. 7,5 см, шир. 3,2 см Вис. 13 см, поставка 8 х 3 см Вис. 8,4 см, шир. 4,2 см АМ Созопол, инв. № 2474 АМ Созопол, инв. № 2468 АМ Созопол, инв. № 2471 Малко дете с шапка седи в люлка4. Седнала жена (Афродита ?) с Ерос, седнал върху профилиран двойно огледало в лявата ръка. постамент, украсен с волути. Непубликувана Непубликувана Непубликувана КП КП КП  4 Winter, 1903, с. 271.1 381 КАТ. 444 КАТ. 447 Теракота Гривна Глина Сребро Вис. 11,1 см Диам. 3,4 см АМ Созопол, инв. № 2467 АМ Созопол, инв. № 3922 Ерос, седнал върху правоъгълен постамент. Миниатюрна (вотивна) отворена халка, която изтънява Непубликувана леко към краищата. Те се припокриват и завършват с конусчета, върху които има следи от напречни, КП радиално разположени нарези. Литерат ура : КАТ. 445 Chacheva, 2015, c.15, B2, обр. 4. КП Теракота Глина КАТ. 448 Вис. 18,5 см АМ Созопол, инв. № 2466 Oгледало Група – Афродита и Ерос. Права женска фигура, в Бронз дясната ръка държи тимпан. Лявата ѝ ръка е подпряна Диам. 12,8 см на дорийска колона, върху която е стъпил Ерос с АМ Созопол, инв. № 3923 разперени крила. Непубликувана Диск без украса и дръжка. Непубликувано КП КП КАТ. 446 КАТ. 449 Теракота Кантарос Глина Глина Вис. 9 см Вис. 4,3 см, диам. устие 4,5 см, диам. дъно 3,2 см АМ Созопол, инв. № 2470 АМ Созопол, инв. № 2383 Бюст на момиче. Чашката е покрита с черен, доста изтрит фирнис. Непубликувана Тялото е конкавно, дръжките излизат от устието и достигат до равното дъно. КП Непубликуван КП 382 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И О Б Р Е Д И В А П О Л О Н И Я П Р Е З І V В . П Р . Х Р . КАТ. 450 КАТ. 453 Лебес Ойнохое Глина Глина Вис. 7,8 см, диам. устие 2,5 см, диам. столче 3,5 см Вис. 5,3 см, диам. столче 2,7 см AМ Созопол, инв. № 2171 АМ Созопол, инв. № 2370 Миниатюрна форма на сватбен лебес. Раменете са Умалено чернофирнисово копие на кана за изливане на украсени с пръчковиден орнамент, а по тялото са вино. изобразени четири палмети с по две волути в основата. Непубликувано Непубликуван КП КП КАТ. 451 КАТ. 454 Паничка Ойнохое Глина Глина Вис. 2,3 см, диам. устие 4,5 см, диам. дъно 3,4 см Вис. 4,8 см, диам. столче 2,5 см АМ Созопол, инв. № 2373 АМ Созопол, инв. № 2374 Паничката, тип „солничка“, е покрита с черен лъскав Умалено чернофирнисово копие на кана за изливане на фирнис. вино. Непубликувана Непубликувано КП КП КАТ. 452 КАТ. 455 Гутус Ойнохое Глина Глина Вис. 5,2 см, диам. отвор 2,1 см, диам. столче 3,3 см Вис. 6 см, диам. столче 3,2 см АМ Созопол, инв. № 2380 АМ Созопол, инв. № 2372 Тялото с форма на пресечен конус, дръжката и столчето Умалено чернофирнисово копие на кана за изливане на са покрити с черен фирнис. Раменете са украсени със вино. Миниатюрните мебели и съдове са използвани не спираловиден орнамент, изобразяващ вълни. Този тип само като гробни дарове, но вероятно и като играчки. биберони имат широка употреба в античния свят5. Непубликувано Непубликуван КП КП  5 Иванов, 1963, c. 210–212, таб. 112. 383 КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА Гроб № 278 Некропол в м. Калфата (2002 г.), 375–350 г. пр. Хр. Г робът, открит в некропола на Аполония в м. Кал- фата през 2002 г., e изграден и покрит с варовикови блокове (циста). Покритието е оформено от три блока, фугите между които са запълнени с глина. По горния вътрешен ръб на вертикалните плочи на камерата и по ъглите ѝ са запазени червени линии. Този тип гробни съоръжения е широко разпространен в гръцките не- крополи1. Извършено е трупополагане на малко дете2 по гръб с изпънати крайници и глава на изток. Гробният инвентар е много богат и разнообразен, което е характерно за детските гробове от Аполония през класическата епоха3. Освен почти задължителния за аполонийци съд за благовония – лекит с мрежест орнамент (кат. 467), от двете страни на тялото са били поставени кана и две чаши – атическо полихромно ойнохое (кат. 466), чернофирнисов болсал (кат. 468) и местна чаша с една дръжка; бронзови игла и стригила (кат. 469), 10 бр. астрагалоси (кат. 456), както и девет теракоти. Според сюжета си керамичните фигурки се обединяват в три групи от по три статуетки. Първата се състои от трима актьори от атическата комедия (кат. 457–459), единият от които е изобразен като конник, Кат. 456 подобен на теракота от обредно огнище III4. Три фи- гури на седнало („храмово“) момче (кат. 463–465) Астрагалоси образуват втората група, също добре позната не само сред даровете в аполонийския некропол, но и от мно- Кост го места в античния свят5. Третата група представя АМ Созопол, инв. № 3608 акробатично изпълнение на млада жена, която е про- 10 бр. кости от дребен рогат добитък. В Аполония тегнала ръце към чаша с оцветена в червено (вино?) астрагалосите се използват като гробни дарове и при вътрешност (кат. 460–462). Грациозната акробатика пост-погребалните ритуали. Количеството им варира се свързва със забавление на симпозиуми или по време от единични екземпляри до стотици на брой. Някои на ритуали, или на празници като Дионисиите, или на са двустранно обработени и са маркирани с букви от сцената като форма на специализиран танц в драмата6. гръцката азбука. Други са обковани с олово или имат Многобройните дарове от гроб № 278 позволяват той по една или няколко кръгли дупки7. да бъде датиран през втората четвърт на IV в. пр. Хр. Литерат ура : Martinez, et al., 2015, кат. № 277.  1 Panayotova, 2007, c. 95–97.  2 Изхождайки от характера на гробните дарове, може да се предполо- КП жи, че в гроб № 278 е било погребано момче.  3 Panayotova, 2007, c. 102.  4 Дремсизова, 1963, c. 282, № 846, Таб. 161.  5 Hadzisteliou-Price, 1969, c. 99, 109 -110.  7 Hermary, et al., 2010, c. 264.  6 Deonna, 1953, c. 39–48, обр. 47–51, 54 –62. 384 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И О Б Р Е Д И В А П О Л О Н И Я П Р Е З І V В . П Р . Х Р . Кат. 457 Кат. 458 Теракота Теракота Глина Глина Вис. 16,4 см Вис. 11 см АМ Созопол, инв. № 2480 АМ Созопол, инв. № 2481 Изображение на актьор от Права мъжка фигура – актьор атическата комедия, представен от атическата комедия. като конник с вдигната за поздрав Несъразмерно големи корем и ръка. Подобен на теракота от задни части. обредно огнище III от некропола на Аполония8. Литерат ура : Martinez, et al., 2015, кат. № 270. Литерат ура : Martinez, et al., 2015, кат. № 269. КП КП 8 Дремсизова, 1963, c. 282, № 846, таб. 161 385 Кат. 459 Кат. 460 Теракота Теракота Глина Глина Вис. 11,3 см Вис. 7,5 см, шир. 6 см АМ Созопол, инв. № 2482 АМ Созопол, инв. № 2483 Права мъжка фигура – актьор от атическата комедия. Фигурална композиция – акробатично изпълнение Несъразмерно големи корем и задни части. – ситуирана върху правоъгълна поставка. Върху нея срещуположно са поставени масичка и табуретка, на Литерат ура : която е прикрепена акробатка с протегнати напред ръце. Martinez, et al., 2015, кат. № 270. Литерат ура : КП Martinez, et al., 2015, кат. № 268. КП 386 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И О Б Р Е Д И В А П О Л О Н И Я П Р Е З І V В . П Р . Х Р . Кат. 461 Теракота Глина Вис. 7,5 см АМ Созопол, инв. № 2484 Фигурална композиция – акробатично изпълнение – ситуирана върху правоъгълна поставка. Върху нея срещуположно са поставени масичка и табуретка, на която е прикрепена акробатка с протегнати към чаша с оцветена в червено вътрешност ръце. Литерат ура : Martinez, et al., 2015, кат. № 268. КП Кат. 462 Теракота Глина Дълж. 5,9 см АМ Созопол, инв. № 2485 Правоъгълна оставка с П-образна табуретка и трикрака масичка. На повърхността на табуретката са запазени останки от закрепване – вероятно на фигура на акробатка, а върху масичката също има следи от прикрепване – възможно на чаша, подобно на кат. 461. Литерат ура : Martinez, et al., 2015, кат. № 272. КП 387 Кат. 463 Теракота Глина Вис. 8,1 см АМ Созопол, инв. № 2477 Седнало („храмово“) момче. Десният крак е свит в коляното, а левият е положен под корема. Дясната ръка е свита в лакътя, лявата е отпусната покрай тялото и се опира на поставката. Литерат ура : Martinez, et al., 2015, кат. № 271. КП Кат. 464 Теракота Глина Вис. 8,5 см АМ Созопол, инв. № 2478 Седнало („храмово“) момче. Десният крак е свит в коляното, а левият е положен под корема. Дясната ръка е свита в лакътя, лявата е отпусната покрай тялото и се опира на поставката. Литерат ура : Martinez, et al., 2015, кат. № 271. КП 388 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И О Б Р Е Д И В А П О Л О Н И Я П Р Е З І V В . П Р . Х Р . Кат. 465 Теракота Глина Вис. 8,1 см АМ Созопол, инв. № 2479 Седнало („храмово“) момче. Десният крак е свит в коляното, а левият е положен под корема. Дясната ръка е свита в лакътя, лявата е отпусната покрай тялото и се опира на поставката. Типът е широко разпространен не само в Аполония, но и в целия античен свят9. Литерат ура : Martinez, et al., 2015, кат. № 271. КП 9 Дремсизова, 1963, №№ 836–837 – трета четвърт на V в. пр. Хр. (?); Hadzisteliоu- Price, 1969, с. 98–99, таб. 21, 12–13 – Type I; Winter, 1903, с. 268, 3 – Type VI. КАТ. 466 КАТ. 467 Ойнохое Лекит Глина Глина Вис. 11,5 см, шир. устие 5,2 см, диам. дъно 5,5 см Вис. 9 см, диам. устие 2,8 см, диам. дъно 4,1 см АМ Созопол, инв. № 2488 АМ Созопол, инв. № 2489 Покрито с черен фирнис, полихромия и позлата. Арибаловиден лекит с мрежест орнамент. Типът е Размерите и изобразената сцена свързват ойнохоето широко използван като гробен дар в Аполония11. с празника Антестерии10. Представена е веселата атмосфера на втория ден на празника, деня на Хоес Литерат ура : (Χοαί), когато и децата били допускани в светилището. Martinez, et al., 2015, кат. № 275. Литерат ура : КП Martinez, et al., 2015, кат. № 276. КП 10 Pickard-Cambridge, 1968, с. 1–25; Simon, 1983, с. 92–101. 11 Иванов, 1963, с. 122–124, таб. 54; Hermary, et al., 2010, с. 187–188, таб. 81,87. 389 КАТ. 468 Болсал Глина Вис. 3,5 см, диам. устие 7,3 см, диам. дъно 4,7 см АМ Созопол, инв. № 2487 Чернофирнисова чаша с плитко тяло, широко устие и хоризонтални дръжки. Част от сервиз за вино, заедно с ойнохоето (кат. 466). Литерат ура : Martinez, et al., 2015, кат. № 274. КП КАТ. 469 Стригила Бронз Дълж. 18 см, шир. 2 см АМ Созопол, инв. № 2486 Дълъг и тесен, сърповидно извит улей на тялото. Петата има остролистна форма. Жителите на Аполония започват да поставят бронзови стригили в гробове на мъже и на деца или ги използват като приношение при пост погребални ритуали в некропола в м. Калфата през втората половина на V в. пр. Хр. През елинистическата епоха се използват и изработени от желязо стригили12. Литерат ура : Martinez, et al., 2015, кат. № 273. КП  12 Panayotova, Hermary, 2010, с. 258. 390 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И О Б Р Е Д И В А П О Л О Н И Я П Р Е З І V В . П Р . Х Р . Т Е О Д О РА Б О Г Д А Н О В А , Д И М И Т Ъ Р Н Е Д Е В , М А Р ГА Р И ТА П О П О В А , МИЛЕНА КРУМОВА Фамилна гробница на Пармис и Хегус Некропол в м. Калфата (2016 г.), 300–275 г. пр. Хр. П рез 2016 г., при спасително археологическо про- учване в прилежащата територия на Аполония Понтийска, бе открита фамилна гробница (обр. 1, 2), която със своя архитектурен план, без аналог в района на Западното Черноморие, представлява забележите- лен паметник на фунералната архитектура и има голям принос за научните изследвания, свързани с погребал- ните ритуали на древните аполонийци през елинисти- ческата епоха1. Архитектура на гробницата Гробницата е ситуирана под могилен насип от малки по размер камъни. Нейната гробна камера е с правоъ- гълен план и масивни, двулуцеви стени, изградени от обработени камъни, запазени във височина до 1,80 м (обр. 2, 3). От три страни (север, запад и юг), на от- стояние 1,40 м от камерата, са изградени дублиращи Обр. 1. зидове от същия материал, като такъв липсва от изток, Фамилна гробница на Пармис и Хегус, елинистическа епоха където е ситуиран входът към гробницата. Единствено (сн. Т. Богданова, Bogdanova, et al., под печат, обр. 3). западно от съоръжението е издигната трета, поддър- жаща стена, която осигурява допълнителна опора на тази страна на гробницата, където са ситуирани двете основни гробни съоръжения (гробове № 6 и 7), върху които е издигната самата гробница и които са констру- ктивно свързани с нея. Подът на гробницата е покрит с фина, варова об- мазка, която продължава и по пода на двата гроба. Пред входа на съоръжението, разположен от из- точната страна, е открита надгробна стела, разкриваща имената на погребаните индивиди: Ἠγοῦς Ἐκαταίου Πάρμιος γυνή Обр. 2. Πάρμις Δημητρίου Фамилна гробница на Пармис и Хегус, елинистическа епоха. “Хегус, Поглед от въздуха. (дъщеря) на Хекатей,  1 Археологическото проучване на гробницата е публикувано в съпруга на Пармис. Bogdanova et al., под печат. Пармис, (син) на Деметрий.“2  2 Превод: гл. ас. Н. Шаранков, СУ „Св. Климент Охридски“. 391 Обр. 3. План на гробницата (Bogdanova et al., под печат, обр. 4). 392 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И О Б Р Е Д И В А П О Л О Н И Я П Р Е З І V В . П Р . Х Р . Името на Пармис е добавено на по-късен етап, астрагалос, 6 бронзови монети, фрагменти от амфори индикация, че той е починал след своята съпруга. и местни съдове, множество животински кости и чер- Покривната конструкция на гробницата е била номорски миди, са открити разпръснати пред нишите. унищожена още в древността, при ограбването на Даровете отнасят съоръженията към началото – пър- съоръжението. Terminus ante quem на това събитие вата четвърт на III в. пр. Хр. е втората четвърт – средата на I в., когато в гробна- Върху южния дублиращ зид на гробницата е проу- та камера е поставен вторичен гроб (обр. 3, гроб 2)3. чен друг гроб (гроб № 3), принадлежащ на женски ин- Най-вероятно нейното развитие във височина е било дивид на възраст 11–15 г., чийто единствен дар – мо- или сводесто, предположение което може да се допус- нета, го отнася към III в. пр. Хр. не заради лекото засводяване, наблюдавано в двата Погребение в амфора на много млад индивид е последни запазени реда на северната и южната стени регистрирано пред източната фасада, като опира в нея на камерата, или купол, подобен на тези в гробници- (гроб № 5). Поради липсата на гробни дарове за него- те при Брестовица, Пловдив4, и Фаруновата могила, вата дата може да се съди единствено по контейнера, Мъглиж5, поради наличието на масивен правоъгълен използван да съхрани останките на починалото дете, квадър, разположен напречно на югоизточния ъгъл на а именно родоска амфора, датираща се в III в. пр. Хр. камерата. На пет места са регистрирани следи от опалване Външните размери на гробницата са 6,50 м (се- или огнища, свързани с пост-погребални ритуали и верна страна), 8,54 м (западна страна), 6,20 м (южна такива отнасящи се към изграждането на гробницата. страна) и 8,10 м. Гробни съоръжения и погребален инвентар В обема на гробницата и в нейната непосредствена среда са открити седем гроба (Обр. 3), пет от които принадлежат към ранния елинистически период и два – към ранноримския период, когато гробницата е била преизползвана. Най-ранното, в хронологично отношение, съо- ръжение е цистов гроб (гроб № 4), разположен в севе- роизточния ъгъл на гробницата, като нейните дубли- ращи зидове лежат върху него. Погребалният ритуал е инхумация. Откритите скелетни останки принадле- жат на два индивида – новородено бебе и дете на въз- раст между 7 и 9 години6. Богатият гробен инвентар, сред който златни обеци (кат. 480) и огърлица (кат. 481), 11 теракоти7 (кат. 470 – 478), изобразяващи млади жени облечени в богато драпирани хитон или химатион, една теракота с формата на гълъб (кат. 479), костени астрагалоси (кат. 484), чернофирнисов болсал (кат. 482) и 6 панички, тип „солнички“8, (кат. 483), се датира в края на IV – началото на III в. пр. Хр.  3 Втори гроб, от същия период, е открит в непосредствена близост до Основните гробни съоръжения, ограбени в ан- гробницата (Обр. 3, гроб 1). тичността, са вградени в западната стена на камерата  4 Stoyanova, 2011, с. 349; Вълева, 2013, с. 23, фиг. 6. на гробницата и представляват две ниши, изградени  5 Китов, 2005, с. 38–39, фиг. 44. от добре обработени варовикови блокове (гробове №  6 Антропологичният анализ е извършен от д-р В. Русева, БАН. 6 и 7). Скелетни останки от два индивида (жена на въз-  7 Две от които открити в много лошо състояние. раст 20–45 г. и мъж на 30–50 г.), както и част от инвен-  8 Интересна е интерпретацията на Д.В. Журавлев и Д.А. Костро- тара – стъклен алабастрон, 3 унгвентария, елементи от мич, който разглеждат тези предмети като постамент за теракоти позлатен погребален венец, теракота – вотивен хляб, (Журавлев, Костромич, 2018, с. 90–91, 104, рис. 2). 393 КАТ. 470 Теракота Глина Вис. 18,4 см, шир. 7,5 см АМ Созопол, инв. № 3833а Права женска фигура, представена в спокойна поза с леко изнесен встрани и сгънат в коляното десен крак. Облечена е в изящно драпиран късоръкавен хитон, препасан под гърдите, и химатион, преметнат през лявото рамо. Драперията е в хармония с движението на тялото. Хитонът е дълъг до земята, като оставя само пръстите краката открити. Косата е оформена в т.нар. „melon style“ прическа – сресана на път по средата и разпределена в четири кичура от двете страни на главата и прибрана отзад на тила в кок. Теракотата принадлежи към типа „Танагра“. Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 5.4. МК КАТ. 471 Теракота Глина Вис. 16,5 см, шир. 5,6 см, основа 6,2/3,3 см АМ Созопол, инв. № 3833б 470 471 Идентична с предходната теракота (кат. 470). Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 5.4. МК 394 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И О Б Р Е Д И В А П О Л О Н И Я П Р Е З І V В . П Р . Х Р . 477 473 476 470 474 471 475 478 472 482 483 479 481 484 480 КАТ. 472 КАТ. 473 КАТ. 474 Теракота Теракота Теракота Глина Глина Глина Вис. 13,9 см, шир. 4,5 см, основа 8,6/5,7 Вис.14,8 см, шир. 4,6 см, основа 7,5 x Вис. 13,9 см, шир. 4,6 см, основа см 5 см 8,3/5,8 см АМ Созопол, инв. № 3832а АМ Созопол, инв. № 3832б АМ Созопол, инв. № 3832в Теракота, представляваща седнала Идентична с предходната Идентична с теракоти с кат. 472 и върху скала женска фигура. теракота (кат. 472). 473. Последната е облечена с хитон и химатион, плътно загръщащ тялото. Литерат ура : Литерат ура : Свободният му край е преметнат Bogdanova, et al., под печат, Bogdanova, et al., под печат, през лявото рамо на фигурата. обр. 5.4. обр. 5.4. Теракотата принадлежи към типа „Танагра“. МК МК Дясната ръка спокойно лежи в скута, докато лявата е положена до тялото. Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 5.4. МК 395 КАТ. 475 КАТ. 477 Теракота Теракота Глина Глина Вис. 13,8 см, шир. 4,1 см, основа 6,6/4,7 см Вис. 20,6 см, шир. 5,7 см, основа 7,5/5,3 см АМ Созопол, инв. № 3832г АМ Созопол, инв. № 3831а Идентична с теракоти с кат. 472, 473 и 474. Теракота, представяща права женска фигура, облечена е в хитон и химатион, който загръща плътно тялото в Литерат ура : горната част, като свободният край е преметнат през Bogdanova, et al., под печат, обр. 5.4. лявото рамо. Лицето е с нежни черти, главата леко наведена надолу и надясно. Косата е сресана на път по МК средата и прибрана отзад в кок. Теракотата принадлежи към типа „Танагра“. Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 5.4. МК КАТ. 476 КАТ. 478 Теракота Теракота Глина Глина Вис. 14 см, шир. 4,9 см, основа 7/5 см Вис. 16,3 см, шир. 3,7 см, основа 4,6/2,6 см АМ Созопол, инв. № 3832д АМ Созопол, инв. № 3831б Идентична с теракоти с кат. 472, Права женска фигура в спокойна поза с облекчен 473, 474 и 475. ляв крак, леко свит в коляното и изнесен назад. Облечена е в изящно драпирани хитон и химатион. Литерат ура : Дясната ръка, свита в лакътя и поставена в областта на Bogdanova, et al., под печат, обр. 5.4. гърдите, придържа дрехата, а лявата е сгъната в лакътя и грациозно поставена на кръста, като около нея е МК осукан химатиона. Той е преметнат през дясното рамо и минава под лявата гърда. Косата е оформена в т.нар. „ melon style“ прическа – сресана на път по средата и разпределена в четири кичура от двете страни на главата и прибрана отзад на тила в кок. Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 5.4. МК 396 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И О Б Р Е Д И В А П О Л О Н И Я П Р Е З І V В . П Р . Х Р . КАТ. 479 Теракота – гълъб Глина Дълж. 7 см АМ Созопол, инв. № 3846 Фигурка на гълъб, представен в стоящо положение върху кръгла подставка, с криле плътно прибрани покрай тялото и сгънати над опашката. Гълъбите се свързват с Афродита. Гълъбът често е изобразяван от гръцките коропласти и полаган като гробен дар, особено в гробове на деца. Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 5.4. МК КАТ. 480 Обеци Злато Тегло лява 4,7 гр, диам. 2,3 см Тегло дясна 5,3 гр, диам. 2,1 см АМ Созопол, инв. № 3829 Чифт златни обеци, завършващи с лъвска глава. В пространството зад тях е представен фриз от две спирали и златно зърно. Халката е декорирана със спираловиден орнамент, изпълнена с филигран, като единият ѝ край влиза в устата на лъва. Този тип обеци за много популярни през ранноелинистическия период. Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 3.3. МК КАТ. 481 Огърлица Злато Общо тегло 6 гр, диам. мъниста 0,5 см, дълж. накрайник 2,5 см АМ Созопол, инв. № 3830 Огърлицата представлява наниз от 26 броя златни, биконични мъниста и конусовиден накрайник. Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 3.2. МК 397 КАТ. 482 Болсал Глина Вис. 3,7 см, диам. устие 3,6 см, диам. столче 4 см АМ Созопол, инв. № 3828 Тялото на съда е покрито с черен фирнис. Липсва декорация на фондото. Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 5.6. ТБ КАТ. 483 6 панички Глина Вис. 3.5 см, диам. устие 8,3 см, диам. дъно 8,3 см АМ Созопол, инв. №№ 3812–3814, 3824–3826 Паничките принадлежат към типа „spool saltcellar“, който се появява през ранния елинистически период. Интересна е интерпретацията на Д.В. Журавлев и Д.А. Костромич за идентични на разглежданите тук предмети, като авторите ги определят като постаменти за теракоти8. Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 9.4. ТБ КАТ. 484 14 Астрагалоса Кост Среден размер 3 х 1,6 х 1,8 см АМ Созопол, инв. № 3827 Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 5.7. ТБ  8 Журавлев, Костромич, 2018, с. 90–91 и 104, рис. 2. 398 Г Р О Б О В Е И П О Г Р Е Б А Л Н И О Б Р Е Д И В А П О Л О Н И Я П Р Е З І V В . П Р . Х Р . А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С ПОГРЕБАЛНИ УРНИ У потребата на погребални урни в Аполония се развива от втората четвърт на IV в. пр. Хр. заедно с увеличаването на кремацията. Използването на този вид съд се оказва необходимо, доколкото трупоизгарянето in situ, е не- значително в града (напр. погребална могила № 1, хълм Св. Илия)1. Най-често това е клада, разположена на дъното на гробната яма, която след церемонията се запълва с пръст, за да се превърне в гроб на починалото лице. Правилото в Аполония е по-скоро извършване на вторична кремация, при която е необхо- димо да се съберат останките от костите и да се сложат в специален съд. След това той е бил положен в гроб, който може да представлява или погребална яма, или малка циста, дори каменен саркофаг. Много рядко има директно полага- не на останките след трупоизгарянето на дъното на изкопания гроб без урна и тези случаи са съмнителни (напр. надгробна могила № 3, хълм Св. Илия)2. Типологията на погребалните урни в Аполония е широка – каменни урни, метални или керамични съдове. Каменните урни (cаt. 490) са малко на брой и представляват контейнери с цилиндрична форма и подвижен капак с дръжка (гроб № 244, открит при разкопките от 1949 г.). Те се датират от IV в. пр. Хр. Металните съдове са още по-редки, противно на преобладаващата ситуация в Месамбрия3, където се ограничават до няколко бронзови хидрии4. Керамич- ните контейнери са най-често срещани. Касае се конкретно, при най-старите гробове, съдържащи останките след кремация, за съдове, които първоначално са имали друга употреба. През втората и третата четвърт на IV в. пр. Хр. някои от тях са относително луксозни, подобно на камбановидните червенофигурни кратери (гроб № 227, разкопки през 1949 г.; гроб № 316, разкопки от 2003 г.) и двете червенофигурни хидрии (гроб № 345, разкопки от 2003 г., кат. 186 (Обр. 1), и тази в Националния исторически музей, София, № 37317), открити в Калфата, или чернофирнисовото пелике с канелирана повърхност, открито в некропола на нос Колокита (надгробна могила № 1, разкопки от 1885 г.) 5. По- ставя се въпросът за потенциална връзка между иконографията на тези съдо- ве и починалото лице.6 В същата тази категория, през третата четвърт на IV в.  1 Seure, 1924, с. 341. пр. Хр. се появяват т. нар. „псевдо-кипърски“ рисувани амфори, които също са  2 Ibid, с. 342–343. били използвани като урни (кат. 486)7. В други случаи може да се касае за съдо-  3 Чимбулева, 1962; Venedikov, 1965; ве от оранжева глина, които следват формата на рисуваните вази, без обаче да Hermary, et al., 2010, с. 169; Божко- са декорирани, подобно на хидрията, датирана от първата четвърт на III в. пр. ва, Kияшкина, 2013a, с. 58, и 2013b.  4 Чимбулева, 1962; Kiyashkina et al., Хр., открита в Месарите (кат. 492; Обр. 2) или ойнохоето, украсено с палмети 2012, кат. 59 и 60. (кат. 487).  5 Венедиков et al., 1963, с. 30, 168– Развитието на кремацията обаче насърчава в края на IV в. пр. Хр. производ- 169, таб. 89; Bruxelles 2002, с. 203, ството на съдове, които са специално предназначени за погребална употреба. Т. № 306; Hermary, et al., 2010, с. 189– Иванов различава шест типа такива съдове8, като при последвалите разкопки се 193; Seure, 1924, с. 329 появяват нови форми. Някои от тях са почерпени от познатия вече репертоар,  6 Hermary, et al., 2010, с. 190–193. като урните, наподобяващи кратери, форма директно вдъхновена от този съд,  7 Панайотова, 2005а; Дамянов 2013, но чиито дръжки, понякога двойни, най-често са прикрепени към най-изпъ- с. 89–96. кналата му част (кат. 488). До тях се нареждат сферичните вази с пръстеновидно  8 Иванов, 1963, с. 253–254. 399 столче и прави дръжки (кат. 489), понякога с канелирана повърхност, или пък без дръжки. И накрая, наблюдава се наличие на делви с двойни прилепнали дръжки, но без столче (кат. 493) или съдове с продълговата форма, подобни на вани, някои от тях с капак с дръжка. Колкото до затварянето на тези съдове, забелязва се, че рядко се срещат специално направени капаци на урните. Най-често се използват други съдове, за предпочитане с отворена форма, които в случая се отклоняват от първоначалната си употреба, като леканета, рибни блюда или паници. За укрепването на урните в гробовете се налага и използването на различни камъни. Най-често урните съдържат останките само на един човек, но са идентифицирани и случаи на колектив- ни погребения като в гроб № 1 в Месарите, където са намерени останките на жена, 15–18-годишен юноша и 4–7-годишно дете. От погребалните дарове, придружаващи починалите, най-дребните са поставени директно в урната, а останалите – около нея. Обр. 1. Обр. 2. Червенофигурна хидрия кат. 186. Некропол на Аполония в м. Калфата, Местна хидрия кат. 492. Некропол в м. Месарите гроб № 345, 2003 г. (сн. A. Hermary) (4), Гроб № 15, 2016 г. (сн. A. Baralis) 400 П О Г Р Е Б А Л Н И У Р Н И Кат. 485 Питос с капак Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, гроб № 397, 2004 г. 350–300 г. пр. Хр. Вис. 68,5 см, диам. устие 31 см, диам. столче 18 см АМ Созопол, инв. № 3752 Питосът е снабден с две малки дръжки под късата шия и две вертикални дръжки в най- широката част на яйцевидното тяло. Капакът с конусообразна форма има профилирана дръжка. Върху бежовото покритие на съда с кестеняв фирнис е нанесена украсата, състояща се от редуващи се тесни и широки концентрични пояси и отвесно разположени в горната част на тялото стилизирани лотосови цветове. Съдът е използван като урна за препогребване на кости след инхумация, практика засвидетелствана в некропола на Аполония в много редки случаи9. Непубликуван КП 9 Panayotova, 2007, c. 102. Кат. 486 Амфора Глина Некропол на Аполония, ПИ 67800.4.328, 2014 г., 350–300 г. пр. Хр. Вис. 31 см, диам. устие 11 см, диам. столче 9,6 см АМ Созопол, инв. № 4018 „Псевдо-кипърски“ тип амфора с бежово-кафявата повърхност. По устието, шията и тялото са нарисувани тесни и широки ивици в черно и червено. Тялото е украсено със стилизирани червени лотосови цветове, ограничени отдолу с два черни пръстена. Вертикалните дръжки са покрити с черни ивици, които продължават надолу и по тялото. “Псевдо-кипърски“ амфори се използват като урни в некропола на Аполония сравнително често от средата до края на IV в. пр. Хр.10 Непубликувана 10 Панайотова, 2005, c. 540–554; Дамянов, 2013, КП c. 89 – 96. 401 Кат. 487 Ойнохое Глина Некропол на Аполония, ПИ 67800.4.328, 2014 г. 300–200 г. пр. Хр. Вис. 31 см, диам. столче 12,2 см АМ Созопол, инв. № 4019 Съдът е изработен от добре пречистена глина и има оранжевокафяв цвят. Широко, слабо прищипнато трилистно устие, къса цилиндрична шия, отделена от сферичното тяло с релефен пръстен. Вазата е с релефна украса: в основата на двустволата дръжката при устието е апликирана глава на сатир, а по раменете – палмети. Непубликувано КП Кат. 488 Урна, покрита с паница Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, Гроб № 439, 2005 г. 325–275 г. пр. Хр. Урна Вис. 22,5 см, диам. устие 23,5 см, диам. столче 11,5 см Паница Вис. 8 см, диам. устие 22,5 см АМ Созопол, инв. № 3971 Местна урна с кратеровидна форма, широко устие, къса цилиндрична шия с извит навън устиен ръб. Две дъговидни дръжки с кръгло сечение са захванати за плещите и прилепени към шията. За капак е използвана местна паница с широко устие със завит навътре ръб. Непубликувана КП 402 П О Г Р Е Б А Л Н И У Р Н И Кат. 489 Урна с капак Глина Некропол на Аполония, ПИ 67800.4.328, 2014 г. 350–300 г. пр. Хр. Вис. 25,5 см, диам. устие 12 см, диам. столче 10 см диам. устие капак 15 см АМ Созопол, инв. № 4017 Изработена от добре пречистена глина, червенокафяв цвят. Тялото е издуто, с форма на пресечен конус. От полегатите плещи излизат две профилирани отвесни дръжки, украсени в основата с апликирани глави на сатир. Между тях има украса от релефни палмети. За капак е използвана дълбока местна паница с широко устие със завит навън ръб. Непубликувана КП Кат. 490 Урна с капак Варовик Некропол на Аполония в м. Калфата 350–300 г. пр. Хр. Вис. 24,6 см, диам. устие 37 см диам. капак 36 см АМ Созопол, инв. № 3980 Урната е с цилиндрична форма, със следи от оцетяване в червено от вътрешната страна. Близо до равното дъно е пробита. Капакът е дисковиден, с плътна правоъгълна дръжка отгоре. Непубликувана КП 403 Кат. 491 Урна Глина Некропол на Аполония в м. Месарите (4), Гроб № 3, 2014 г. 300–250 г. пр. Хр. Вис. 26,5 см, диам. столче 10,5 см АМ Созопол, инв. № 3861 Местна урна, изработена от глина с кварцови примеси. Широко устие със завит навън ръб. Яйцевидно тяло стъпва върху ниско пръстеновидно столче. От полегатите плещи излизат две хоризонтални, прищипнати в средата дръжки, които са прилепени до шията. На дъното отдолу има врязана окръжност. Непубликувана КП Кат. 492 Хидрия Глина Некропол на Аполония в м. Месарите (4), Гроб № 15, 2016 г. 300–250 г. пр. Хр. Вис. 41 см, диам. устие 16,5 см, диам. столче 14 см АМ Созопол, инв. № 3868 Изработена от пречистена глина, оранжевокафяв цвят. Устие с обърнат навън ръб, къса цилиндрична шия, полегати плещи. Яйцевидно тяло стъпва върху профилирано столче. Дръжките са с кръгло сечение, като хоризонталните са леко прищипнати. Непубликувана КП 404 П О Г Р Е Б А Л Н И У Р Н И Кат. 493 Урна Глина Некропол на Аполония в м. Месарите (4), Гроб № 4, 2014 г. 300–275 г. пр. Хр. Вис. 31 см, диам. устие 21,5 см, диам. дъно 10,5 см АМ Созопол, инв. № 3862 Урна, работена на ръка. Груба глина с примеси от пясък, кафяв цвят, загладена черна повърхност. Право устие със заоблен ръб, равно дъно. Формата е близка до биконична, като долната част е по-стеснена. Към най- широката част са прилепени две дъговидни дръжки. Непубликувана КП КАТ. 494 Саркофаг Варовик Некропол на Аполония, УПИ XV – 5040, гроб 1 300–275 г. пр. Хр. Капак: дълж. 45 см, шир. 31 см, вис. 12 см (най-висока част) / 6 см (най-ниска част). Саркофаг: дълж. 45 см, шир. 32 см, вис. 21 см АМ Созопол, инв. № 3787 Саркофагът, използван като урна, е изработен от два монолитни, варовикови блока. Капакът му е с двускатна форма. Вътрешната повърхност на саркофага е оцветена с тъмночервена охра. Литерат ура : Богданова, 2015, с. 361. ТБ 405 А Н Е ТА П Е Т Р О В А НАДГРОБНИ ПАМЕТНИЦИ И НАЧИНИ НА МАРКИРАНЕ Г робното пространство в некропола на Аполония е маркирано по различ- ни традиционни за Древна Елада начини – чрез обособяване на семейни парцели, каменни заграждения и могили1. Най-ясният начин то да бъде не  1 Kurz, Boardman, 1971, с. 105–108, 244–246; Nedev, Panayotova, 2003, с. 127–129; Panayotova, 2010, с. само отбелязано, а и персонализирано е поставянето на надгробни паметници. 42–46. Именно те дефинират мястото като предназначение и принадлежност, а често  2 Petrova, 2015, с. 135. насочват и към добродетелите на починалите, като по този начин представят  3 Венедиков, Велков, 1963, с. 329, техен визуален и/или вербален портрет пред живите. таб. 179. Най-ранните надгробни паметници от Аполония, достигнали до нас, са от  4 Kurz, Boardman, 1971, с 166, 240– VI в. пр. Хр. Прави впечатление, че още в този ранен период тук са поставяни 241. не само стели посочващи името на починалия, но и релефни изображения и  5 Petrova, 2015, с. 139. епиграми, където той е описан с образ и текст като достоен член на аполоний-  6 Petrova, 2015, с. 138. ската аристокрация (IGBulg, I², 405). Макар и оскъдни, данните сочат, че още  7 Nedev, Panayotova, 2003, с. 137. в последната четвърт на VI в. пр. Хр. гражданите на Аполония са можели да се  8 Petrova, 2015, с. 137. сдобият с внесен или произведен на място надгробен паметник, изработен от различен материал. По всичко личи, че по това време поставянето на стела на гроба е било обичайна практика2. Ако се съди по запазените над 180 екземпляра, в периода на разцвет на Аполония през V–IV в. пр. Хр. в местните работилници са изработени голя- мо количество надгробни паметници. Правят впечатление техните скромни размери и оформление. Най-често това са правоъгълни варовикови плочи или блокчета с изписано името на починалия. По-рядко – стели (предимно мра- морни) с фронтон или корниз, с рисувани декоративни мотиви – кима, перли, панделки, меандри, палмети и др. Текстовете върху тях са лаконични – името на починалия, което най-често е едно, мъжко или по-рядко женско. По-услож- нена украса се използва рядко, по-скоро по изключение – например стелата с рисувана украса от Националния археологически музей – София, на която са представени сирена (на фронтона) и лъв, нападащ елен (на плочата)3. Рядко се срещат и други типове надгробни паметници, например колонката кат. 496. Използването на колони и колонки за надгробни паметтници е добре познато, макар обикновено да поддържат съд, оръжие или митологично същество, а не яйце, както е при аполонийската4. Причината за този „аскетизъм“ при оформлението на надгробните памет- ници е неизвестна, още повече, че това е периодът на разцвет не само на Апо- лония, но и на класическия надгробен релеф, който дава своето отражение и в съседна Месамбрия5. Възможно е тя да е политическа (юридическа забрана), психологическа (обичай) или естетическа, като е допустимо два или три от тези фактори да действат едновременно6. Тези скромни стели са поставяни в некро- пола, но често след едно или две поколения са използвани като градивен мате- риал (например за изграждане на цистови гробове)7. Поставянето на подобни надгробни паметници продължава до края на III в. пр. Хр., като се забелязва известно предпочитание към мраморните стели през елинистическата епоха8. 406 Може да се отбележи и тенденция към увеличаване на броя на груповите памет- ници, както и на тези, посветени на жени (кат. 495).  9 Петрова, 2012, с. 61–78. През II в. пр. Хр. се забелязва промяна, и наред с обикновените фронтонни стели, се появяват и група надгробни паметници с релефна украса, изпълнена по характерния за периода начин в релефно поле, заемащо част от стелата. Ма- кар и с различна иконография, те са обединени от няколко общи характеристи- ки, а именно представянето на олтар и венец в комбинация с формулата ὁ δῆμος, което може да се разчете като „увенчани от Демоса“. Прибавянето на изображе- ние на щит и други оръжия позволява те да се интерпретират като паметници на загинали в битка за родината си аполонийци. Тази идея се подкрепя и от епиграмата върху единия от тях, според която починалият е загинал в битка с траките (IGBulg, I², № 463 ter). Подобни късни паметници са рядкост, което без съмнение се дължи и на оскъдното количество находки. Те са разнообразни като размери и оформ- ление, и за разлика от по-ранните липсва опит за стандартизация. Дори бла- годетелите (евергети) и изявените семейства са удостоявани с надгробни па- метници със скромна украса от венци (IGBulg, I², 395 и 395 quater). Интерес представлява един зле запазен релеф от началото на I в. пр. Хр., на който освен фигуралната композиция е представен фриз с гирлянди, окачени на говежди глави/черепи, между които има театрални маски. Вероятно посветен на член на театрална общност, това е първият достигнал до нас надгробен релеф от Апо- лония, който е поставен от частни лица на починал без военни заслуги след началото на V в. пр. Хр.9. Знаците, чрез които е маркирано гробното пространство в Аполония, по- казват ясно, че макар и на пръв поглед подчинен на общите норми и тенденции, всеки отделен полис има специфично развитие и обичаи. Тук се забелязва опре- делена консервативност по отношение начина на представяне на починалия и идеите, вложени в него, която отразява и известна консервативност в нагласите и начина на мислене на цялата общност. 407 МАРТИН ГЮЗЕЛЕВ Погребални надписи в некрополите на Аполония Понтийска О т началото на археологически- те проучвания на некропола на Аполония, както и от случайни на- ичната епоха, която съвпада с първи- те десетилетия от съществуването на йонийската апойкия. В пряка връзка получаваме и за присъствието на лица от тракийски произход в гра- да. Това са главно местни тракий- ходки към днешна дата са известни с трудностите, които преживява гра- ски жени, които са били омъжени за около 180 надгробни паметника от дът през т.нар. елинистическа епоха, аполонийци (виж напр. IGBulg, I², различни епохи, в музеите на Созо- е малкият брой на надгробни плочи 430). От археологическите проуч- пол, Бургас, София, Варна, Лувъра и от това време. Дори и преместване- вания през последните десетилетия Ермитажа. Предвид факта, че Апо- то на некропола в близост до града от некрополите на Аполония и ней- лония е йонийска апойкия, то напи- от края на III и II в. пр. Хр. показва, ната територия се получиха данни за саното по надгробните паметници че аполонийци са изпитвали сери- присъствието на чужди граждани, е на йонийски диалект. Един-един- озни трудности в отстояването на които са пребивавали и са напусна- ствен надпис е изписан в стил бус- непосредственото си жизнено прос- ли този свят в града на аполоний- трофедон, а останалите са в систе- транство. Тази тенденция се запазва ците. За тях говорят етниконите, мата стойхедон. По правило, но не включително до идването на римля- които се откриват по надгробните винаги, върху надгробните стели е ните тук. По своя характер повечето стели и ни посочват старата родина отбелязано името на покойника с имена са с т.нар. теофорен характер на тези хора. Относително най-го- неговия патроним. Съответно при (т.е. производни от имената на бо- лям дял се пада на йонийски елини, починала жена, която, ако е била говете от Олимпийския пантеон) които са обитавали двата бряга на омъжена, носи своето лично име, и, по-специално и лесно обяснимо, Пропонтида (дн. Мраморно море). това на съпруга си и определението на Аполон в качеството му на па- От тях най-многобройна е групата за омъжена жена – гюне. Като цяло трон-епоним на града и върховен на гражданите на Кизик (общо два- надгробните паметници са израбо- бог на понтийската апойкия. Оста- ма)2, има един от Кардия3, по един тени от варовикови блокове, някои налите имена, както лични, така и от Амфиполис (IGBulg, I², 459), Пе- от които с големи размери, които са патронимични, демонстрират сход- ринт (IGBulg, V, 5515) и от Фигелис били издигани върху гробния насип ство с елинските имена от цялото в близост до Ефес (IGBulg, I², 416). посредством бази. Декоративните ойкумене. Групата се допълва и от представи- елементи по тях – фронтони, камен- От гледна точка на написаното тел на дорийски полис, а именно на резба и др. по принцип са редки, по полетата на надгробните стели от Хераклея на Понта4. Фактът, че като изключение от това правило могат да се направят няколко изво- почти всички от тях произхождат правят тези надгробни стели, кои- да. Погребваните в некрополите в от полисите по Мраморно море, то са изработени от мрамор. Прави м. Калфата, Буджака (през класиче- навежда на мисълта, че с този реги- впечатление обаче, че липсват богато ската епоха) или в непосредствена он Аполония е поддържала далеч декорирани паметници с големи раз- близост до града (през архаичната, не само връзки, основаващите се мери и релефи по тях (с изключение елинистическата и римската епоха) на общия йонийски произход, но и тази на Дейнес – IGBulg, I², 405) и са предимно свободни аполонийски на някакви устойчиви икономиче- като цяло са скромни в своя декора- граждани1. Някои от тях са били ски контакти в периода на IV в. пр. тивен репертоар. Най-многобройни заслужили към отечеството си и по Хр., когато Аполония достига своя са паметниците от V–IV в. пр. Хр., всяка вероятност са били погреба- най-голям икономически разцвет, когато градът Аполония достига ни на обществени разноски, като което се отразява и на относителна- своя разцвет. Относително по-ма- например IGBulg, I², 395, 395 bis., та ѝ политическа тежест в делата на лък е делът на паметниците от арха- 395 ter. Допълнителна информация Европейския Югоизток. 408 Н А Д Г Р О Б Н И П А М Е Т Н И Ц И И Н А Ч И Н И Н А М А Р К И Р А Н Е Кат. 495 Надгробен паметник Варовик Некропол на Аполония, УПИ 5518, 2007 г. IV в. пр. Хр. База: вис. 18 см, дълж. 39 см, шир. 50 см Стела: вис. 68 см, шир. 28 см, деб. 8 см Надписно поле: дълж. 26 см, шир.10 см Букви: от 1,8 до 2,5 см АМ Созопол, инв. № 3978 Стела с фронтон и акротерий, прикрепена с олово върху правоъгълна база. Надпис в три реда: ΑΡΙΣΤΑΓΟΡH ΙΚΕΣΙΟ ΓΥΝΗ В буквата “Σ“ има следи от червена боя. Повечето стели от Аполония представляват правоъгълни блокчета без украса, а носят само името/имената на починалия и информация дали жената е омъжена. Самите букви обикновено са оцветени в червено5. Непубликуван КП Кат. 496 Надгробен паметник Мрамор Некропол на Аполония в кв. Харманите, V – IV в. пр. Хр. Вис. 89 см, диам. основа 38 см, диам. горна част 28 см АМ Созопол, инв. № 3983 Оформен е като колонка с дисковидни основа и профилирана горна част, на която с олово е прикрепен яйцеподобен предмет. Върху колонката са запазени следи от заличен надпис в правоъгълно поле. Единствено по рода си в западнопoнтийските колониии, това надгробие се доближава до една група надгробни пaметници – колонки, върху които са поставяни различни изображения6. Непубликуван 1 Gyuzelev, 2002; Gyuzelev 2005; Gyuzelev 2013. КП 2 Gyuzelev, 2017, c. 109. 3 Ibidem. 4 Сапрыкин, Панайотова, 2000, c. 29–30, обр. 1–2. 5 Panayotova, 2007, c. 108. 6 Kurtz, Boardman, 1971, c. 240–244, обр. 51c. 409 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С РИТУАЛНИ СТРУПВАНИЯ В НEКРОПОЛИТЕ НА АПОЛОНИЯ ПОНТИЙСКА К ъм археологическия инвентар, съпътстващ покойника в гроба, се прибавят и предмети, разположени навсякъде около гробното място. Тези контек- сти (енагисмата) представляват археологическата следа от обредните действия, свързани с почитането на мъртвия. Те са резултат или от религиозните церемо- нии (номизомена) след погребението, или от редовни посещения на гроба. Въпросните посещения са една от любимите теми от иконографския ре- пертоар, украсяващ атическите лекити с бял фон. Производството им в кла- сическата и елинистическата епоха е предназначено изключително за употреба при погребения. Трудно е да се определи честотата на посещенията, но нали- чието в някои сцени на грозде и нарове1 – плодове, типично свързвани със све- та на мъртвите, насочва към края на лятото и началото на есента. Този период съответства на генесия, провеждани в Атина в петия ден от месец Боедромион (края на август), и на епитафия в месец Пианепсион (края на септември), по време на които градът почитал героите, паднали в негова защита, без при това  1 Oakley, 2004, обр. 111, c. 149 и обр. 130, c. 171. да се изключва и една по-скоро семейна част на церемониите2.  2 Argoud, 1978, c. 13–14; Pritchett, Повечето сцени свидетелстват за приношения, които не оставят археоло- 1985, c. 108–110. гически следи. Между последните има ленти от вълнен плат или венци от рас-  3 Kurtz, Boardman 1971, c. 104–105; тения, които близките закачат на стелите или просто оставят върху гроба (Лу- Oakley, 2004, c. 48, обр. 20; c. 123, киан, Харон или наблюдателите, 22; Гръцка антология, надгробни надписи 187, обр. 85; c. 136, обр. 9 и c. 160–161, 465, 657)3. Единствено няколко гвоздея, открити в близост до гробовете, може обр. 120–121; Neils, Oakley, 2003, да са били част от приспособления за закрепване. В други сцени, човешка фигу- c. 168, обр. 113. ра, обикновено жена, държи съд, с който разлива благовония върху гроба4. Това  4 Oakley, 2004, c. 147, обр. 106, и c. 207, обр. 167. действие понякога се съпътства от приношение на храна, в частност обредни  5 Oakley, 2004, c. 202. питки, наричани мелитута (Аристофан, Lysistrata, 1) или попанон (Лукиан,  6 Oakley, 2004, c. 147, обр. 106. Слизане в ада или тирана, 2, 7). Епиграмата, посветена на Еуфорион, предлага  7 За Марсилия, вж. Baralis, 2017, към това да се прибави нар, ябълка или мирта (Гръцка антология, надгробни c. 48. надписи, 406), според съчетаването на дарове, които могат да се открият в някои  8 Също в Пантанело (Метапонт): изображения, където питките са примесени с плодове5. Най-сетне, последната Carter, 1998, c. 115. категория приношения е тази на течности (възлияние), след което използвани-  9 Kurtz, Boardman, 1971, c.  142– те съдове се оставят на гроба. Това подсказват множество сцени, изобразяващи 148; Humphreys, 1980, c. 99–101; полегнали върху гроба съдове, в близост до други, вече счупени, които са били Garland, 1985, c. 41. оставени по-отдавна6. Отделни съдове, открити близо до гробовете, най-често  10 Humphreys, 1980, c. 100–101. във фрагментарно състояние или видимо много повредени, може да са от мате-  11 Oakley, 2004, обр. 35, c. 63. Също в Елеус: Chamonard, Courby, риал, оставен по време на тези системни посещения7. Dhorme, 1915, c. 158, Самотраки: Тези елементи потвърждават, че гробовете не били почиствани редовно. Lehmann, Lehmann, 1998, c. 425 и Все пак, некрополът на Калфата показа значително натрупване на съдове, раз- Марсилия: Baralis, 2017, c. 48–49. положени направо върху гробовете или между два гроба. Въпреки че съдържа-  12 Baralis, 2010, c. 158. нието им съблюдава известна стандартност, изолираното наличие на по-нео-  13 Baralis, 2010, c. 159. Също в Ха- бичайни предмети – стригили и др., както и диахроничността им, подсказват, лиейс: Rafn, 1984, c. 306. че най-вероятно става дума за места за събиране на изоставени съдове или на  14 Kallintzi, 1990, c. 565; Triantaphyllos, 2000, c. 90–91. такива от разрушени обредни контексти8. 410 В този смисъл, посещенията на гроба по изо- лирани поводи се отличават от различните церемо- нии, последващи погребението. И действително, старите текстове наблягат на службите, дължими на покойника на третия ден, деветия ден и понякога на трийсетия ден след смъртта9. Впрочем, нерядко от- служването на третия ден (трита) се идентифицира от някои със самото погребение, защото то следва измиването на покойника и излагането (протесис) на тленните останки в продължение на цял един ден. Отслужването на деветия (ената) се явява особено важно не само от обредна и религиозна гледна точка, но и заради легитимирането на правото за наследя- ване, което предлага на участниците. За сравнение, отслужването на трийсетия ден (триакостия) се явя- ва като по-скромно и приема интимен характер. Тези служби предшестват различните годишни почитания на мъртвия, записани в религиозния календар10. Такива свидетелства намират в Аполония силен отзвук благодарение на многобройните археологиче- ски контексти, разкрити в некрополите. Оставянето на предмети извън гробовете се отнася за всички ти- пове погребения, както и за всичи починали, без раз- лика на възрастта и пола им. Тези практики премина- ват през цялата Античност, въпреки че честотата им е по-забележима през ІV в. пр. Хр. Запечатването на гроба изглежда е първият ва- Обр. 1. жен момент. Тогава на гроба се извършва церемония, Ритуално керамично струпване № 32 върху гроб № 343. Некропол в м. Калфата (2003 г.), 400–390 г. пр. Хр. (сн. А. Баралис) организирана около възлиянието. Това се отразява в едновременното наличие на струпвания с един съд за течност (кат. 498) и един друг за пиене (кат. 497), оставени върху пръстта, запълваща гробните ями (обр. 1) или, когато те са градени, в непосредствена близост до гробниците. Въпросното наличие е отглас на различни изображения на възлияние, като се из- ползват ойнохое и широка чаша, чието съдържание се излива на земята11. Има и втори вариант, който се основава на натрупването на кани и амфори12. На свой ред, насипването на могилния насип върху гроба е съпроводено с обредни действия, из- разяващи се в поставянето на върха на могилата на съд, най-често с дъното нагоре (обр. 2), който бележи символичното запечатване на гроба – съдът се поста- вя на върха на могилата или между два насипа13 спо- ред разпределение, срещащо се в други гръцки градо- ве в Тракия14. Обр. 2. Последният тип депозит заема зоната на семата Местна паница в горния насип на могилата, УПИ 7547, Буджака на погребания или следва структурите, свързани с (2018 г.) (сн. А. Баралис) 411 гроба (зидчета, тераси и др.) (обр. 3 и 4). Броят им в некропола на Калфата бележи тенденция към увеличаване в края на първата четвърт на ІV в. пр. Хр., паралелно с постепенното изчезване на могилните покрития. Тези понякога внушителни контексти са поместени в ями. Обхващат много по-широка типология от съдове, обеди- няваща съдовете, предназначени за пиене, с по-отворени форми – купи и купички, понякога съпътствани от приношения на растителна и месна храна15. Отбелязва се също наличие на миниатюрни съдове16, на съдове за парфюм и на различни неочаквани предмети (стригили, фибули и др.), които биха били повече на мястото си сред погребалния инвентар17. В този смисъл, погребалните струпвания се отличават от другите обредни контексти с липсата на следи от горене, което ги различава от погребалните огнища, както и със специфичното отношение към съдовете. Докато лекитите в гробовете са били предмет на ритуално повреждане18, някои съдове, предназначени за наливане и пиене, както и съдчетата за благовония в струпванията са с пробито дъно (кат. 497, 499–501)19. Пробиването, което може би е направено в домашни условия20, е извършено внимателно чрез удар, за да не се счупи предметът. Това особено третиране трябвало да улеснява възлиянието или да направи предмета негоден за употреба. Друго третиране се състои в ритуално счупване на част от предметите, от които някои фрагменти липсват на местата за депониране21. Най-сетне, унищожаването може да се допълва от поставянето на някои съдове с дъното нагоре, в частност тези с отворени форми, които не били систематично пробивани и счупвани22. Тези церемонии поставят въпроса за постоянството на семейната памет. Действително, много рано в Гър- ция, още от геометричната епоха се наблюдават изолирани случаи на депонирания, извършвани през много продължителен период23. Някои от тях са свързани със статута на герой на починалия24, докато в Атика през класическия период в аристократичните семейства се утвърждава все по-голямата стойност на потеклото25. На- против, в Аполония хронологията и броят на струпванията подсказват, че последните се вписват в тясната рамка на церемониите, следващи непосредствено погребението, като от друга страна отразяват поддържането на се- мейната памет за кратък период от време. Именно това се потвърждава в Калфата от бързото редуване на погре- бенията, както и от репертоара на погребалните стели, представящи в общия случай генеалогии от порядъка на две поколения26.  15 Baralis, 2010, c. 159. В Магна Греция: Rastrelli, 1984–85, c. 322 и 358.  16 Baralis, 2010, c. 159. В Абдера: Skarlatidou, 2010, c. 354; В Самотраки (RDS 6): Lehmann, Lehamnn 1998, c. 425.  17 Baralis, 2017, c. 51.  18 Вж. Baralis, 2010, c. 148–149   19 За Халиейс: Rafn, 1984, c. 305 и др. Също, в Магна Греция, между VI и IV в. пр. Хр. Elia 2010, c. 360–361 и Carter, 1998, c. 115.  20 Rafn, 1984, c.305.  21 Baralis, 2010, c.151.  22 В Абдира: Kallintzi, 1997, c. 826.  23 Zaphiropoulos, 1994, c. 135.  24 Lungu, 2000, c. 108–109 и 2006, c. 159.  25 Humphreys, 1980, c. 122.  26 Gyuzelev, 2002, c. 119 и др. 412 Р И Т У А Л Н И С Т Р У П В А Н И Я В Н E К Р О П О Л И Т Е Н А А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А Обр. 3. Ритуално керамично струпване № 8. Некропол в м. Калфата (2003 г.), 330–320 г. пр. Хр. (сн. К. Панайотова) Обр. 4. Ритуално керамично струпване № 31 върху гробовете № 339 и 375. Некропол в м. Калфата (2003 г.), 400–390 г. пр. Хр. (сн. А. Баралис) 413 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С Ритуално керамично струпване № 32 върху гроб № 343 Некропол в м. Калфата (2003 г.), 400–390 г. пр. Хр. О ткрити на 10 септември 2003 г., тези два съда са положени върху запечатана с глина голяма гробна яма (Обр. 1), дълга 1,90 м и широка 0,85 м, относител- характерен начин скифоидният киликс е бил пробит с удар и поставен обърнат обратно след възлияние- то, приблизително в центъра на гроба. Ойнохоето до но дълбока (гроб № 343). В нея е бил погребан млад него също е било поставено с шията надолу, а част от мъж, с масивно телосложение, висок 1,66 м. Бил е по- неговите отломки липсваха, въпреки внимателното ложен по гръб, с изпънати крайници, главата в северо- претърсване на пръстта при разкопките. Стратиграф- източна посока. Самият гроб е бил покрит с надгробна ското местопололожение на съдовете сочи, че цере- могила с диаметър 6 м и приблизителна височина 1,10 монията, при която са били използвани, се е състояла – 1,20 м. непосредствено след затварянето на гроба, съответно Ритуалното струпване се състои от съд за пиене веднага след погребението, но преди насипването на – скифоиден киликс с черен фирнис (кат. 497) и съд надгробната могила. Последната съдържа и друго ст- за наливане – ойнохое (кат. 498)1. Изглежда е тясно рупване – мюке, струпване № 34, разположено на вър- свързано с ритуално възлияние, което се прави като ха на първия от двата насипа, които я образуват. течността, предварително налята в чаша, се изли- ва на земята, за да бъде поднесена на починалия. По  1 Hermary, et al., 2010, с. 127–128. Обр. 1. Ритуално керамично струпване № 32 върху гроб № 343, м. Калфата, 2003 г. (сн. A. Baralis) 414 Р И Т У А Л Н И С Т Р У П В А Н И Я В Н E К Р О П О Л И Т Е Н А А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А Кат. 497 Скифоиден киликс Глина Вис. 6,3 см, диам. устие 11,6 см, диам. дъно 6,6 см АМ Созопол, инв. № 3639 Чернофирнисова чаша с предварително пробито дъно. Широко, издадено навън устие с плътен ръб. Дълбоко полусферично тяло стъпва върху профилирано столче, което отдолу е украсено с чернофирнисови кръгове. От вътрешната страна на дъното има щемпелувана украса – запазен е пояс от кръгчета между два врязани кръга. Дръжките са прикрепени към горната част на тялото, повдигнати малко над ръба и леко извити. Литерат ура : Hermary, et al., 2010, c. 206, VN 31, таб. 95e. КП Кат. 498 Ойнохое Глина Вис. 10,6 см, диам. дъно 10,5 см АМ Созопол, инв. № 3974 Кана за наливане на вино, покрита с тъмночервена ангоба. Широко прищипнато трилистно устие, къса шийка плавно преминава в издуто яйцевидно тяло, което стъпва върху ниско столче. Дъното е предварително пробито. Литерат ура : Hermary, et al., 2010, с. 229, CC 3, таб. 66a. КП 415 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С , М А Р ГА Р И Т Д А М Я Н О В , КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА Ритуално керамично струпване № 13 над гроб № 437 Некропол в м. Калфата (2005 г.), 375–350 г. пр. Хр. О ткрито между 8 и 9 септември 2005 г., керамично струпване №13 беше разположено в простран- ство, затворено на северозапад от ограждението на гроб № 421, и на югозапад от ред големи ломени камъ- ни, отделящ погребалния участък от пътя. Състои се от множество фрагментирани съдове, пръснати в учас- тък с дължина 1 м. Включва три кани, ойнохое без фир- нис, 3 астрагала и няколко фрагмента от чернофир- нисов съд. Каните (кат. 499–501), концентрирани на северозапад от този контекст, бяха положени легнали, като някои бяха счупени и с пробито дъно. В близост имаше също фрагменти и дъна от няколко други кани, както и столче от амфора и дъно от чернофирнисова паница. Разположено в близост до структурите, предпаз- ващи гробовете и отграничаващи семейните парцели, но на разстояние от най-близкото погребение, кера- мично струпване № 13 е характерно за ритуалните действия, извършвани много след погребението. В тази съвкупност преобладават каните, но може все пак да се отбележи характерното наличие на елементи, които са чужди на приношението на течности, в слу- чая трите астрагала. Кат. 499 Кана Глина Вис. 18,5 см, диам. устие 10,5 см, диам. столче 8,5 см АМ Созопол, инв. № 3953 Местна кана, изработена от груба глина с кварцови примеси. Загладена повърхност със сивочерен цвят. Цилиндрична шия с хоризонтални канелюри. Сферично тяло, пръстеновидно столче. Дъното е предварително пробито, липсват части от шията и дръжката. Непубликувана КП 416 Р И Т У А Л Н И С Т Р У П В А Н И Я В Н E К Р О П О Л И Т Е Н А А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А Кат. 500 Ойнохое Глина Вис. 14 см, диам. столче 6 см АМ Созопол, инв. № 3954 Местно ойнохое, изработено от добре пречистена глина. Широко трилистно устие, къса шия. Тялото е издуто, стъпва на пръстеновидно столче. Дъното е предварително пробито. Непубликувано КП Кат. 501 Кана Глина Вис. 14 см, диам. устие 9,8 см, диам. столче 7 см АМ Созопол, инв. № 3955 Местна кана със сиво-кафяв цвят. Широко устие със завит навън заоблен ръб. Цилиндрична шия, украсена с плитки и широки канелюри; тялото стъпва върху пръстеновидно столче. Дъното е предварително пробито. Вази с умишлено пробити дъна са открити в некрополите на много места в елинския свят.1 Непубликувана КП 1 Panayotova, 2007, c. 109–110, обр. 4.3. 417 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С , К Р Ъ С Т И Н А П А Н А Й О Т О В А , Ц В Е ТА Н А П О П О В А , Л А З А Р Н И Н О В , Д И М И Т Ъ Р К О С Т О В ОБРЕДНИТЕ ОГНИЩА О бредните огнища, открити в некрополите на Аполония Понтийска, пред- ставляват забележителни струпвания от съдове, цели или натрошени, но рядко пробити, за разлика от оставяните при погребалните обреди. Натрупани на височина между 0,10 и 0,43 см (огнище № 3, УПИ 7547, 2018 г.), съдовете се намират в слой от въглени, сред които често пъти се очертава силуетът на някол- ко цепеници (обр. 1). Размерите на тези контексти се отнасят за зони с площ до 1,45 x 0,86 м (Калфата, огнище № 7, 2002 г.; обр. 2)1. При позиционирането им се наблюдават общи характеристики. В некро- пола в м. Калфата-Буджака огнищата са разположени в началото на IV в. пр. Хр. в близост до стените от суха зидария, обкръжаващи надгробните могили, а след заличаването на последните се изместват пред оградите на семейните парцели2. В местността Месарите, където в началото на III в. пр. Хр. е имало селски не- кропол, те са разположени по протежение на пътя, срещу фасадата на стените, които ограждат пътя и ги отделят от гробовете. Около аристократичните гро- бове в Калфата или на нос Колокита, те са разположени извън паметника, на по-малко или по-голямо разстояние от фасадните стени и в могилния насип. Формите на съдовете, открити в тези контексти, са характерни за бан- кета, който тук приема погребална форма3. Сред тези, свързани с пиенето, са скифосът, болсалът или кантаросът, присъстващи в ограничен брой. Те се при- дружават от съдове за наливане, конкретно кани и ойнохоета. Честото наличие на аскос все пак привлича вниманието, защото този съд има различни функции – по-специално се използва за вино, масла и благовонни масла, дори за меди- цински цели4. Поради скромните си размери обаче, аполонийските аскои имат ограничена вместимост, която е слабо съвместима с консумацията на вино. За сметка на това се забелязва системното отсъствие на кратери, съдове все пак необходими за смесването на виното с вода, както и на някои домакински при- надлежности като цедка и лъжица, използвани за филтриране и наливане на вино. Успоредно с това, съдове, свързани със сервирането на храната, не липс- ват и са представени с различни видове – леканида, блюдо за риба, купа, солни- ца и купички, които понякога се допълват от видове, свързани с печенето – като  1 Hermary et al., 2010, с. 132. гърне, лопас, или т. нар. „скара за риба“, зад чието подсказващо название се крие  2 Baralis, 2010, с. 161–163; Baralis, все още енигматична употреба. Относно качеството на съдовете, последните Panayotova, 2013, с. 255. биват чернофирнисови и обикновена керамика, като съотношението им е про-  3 Panayotova, 2007, с. 110; Baralis, менливо5, но се констатира, но не редовно, добавяне на някои предмети, които 2010, с. 163–164. не се очаква да бъдат видени на банкет, като пластинки, бронзови стилуси и  4 Baralis, 2010, с. 164. стригили, дори железни ножове, монети, съдове за парфюм, теракоти или ас-  5 Например 68,4 % от съдовете в ог- трагали, до 60 на брой. (Калфата, огнище № 9, 2002 г.)6. нище №8 в Калфата (2002) са чер- Разположението на съдовете в тези огнища не е случайно. В некропола на нофирнисови. Аполония все още не е открита никаква поставка за даровете – понякога съдо-  6 Дремсизова, 1963, с. 839–850; Панайотова, 2003, с. 137 и 2007, вете са положени във вдлъбнатина, напомняща ритуална яма – ботрос (Лукиан, с. 110, Damyanov, 2017, с. 88. 418 Обр. 1. Обредно огнище № 1, УПИ 7546, м. Буджака, 2018 г. (сн. A. Baralis) Обр. 2. Обредно огнище № 7, м. Калфата, 2003 г. (сн. К. Панайотова) 419 idem). В погребалните сектори на Морската градина през елинистическата епо- ха те обаче са разположени върху каменна платформа7. Под огнищата системно са били оставяни обърнати с дъното нагоре паници (Обр. 3), които може би отговарят на ритуала, описан от Лукиан (Харон или наблюдатели, 22), за осве- щаване и пречистване на земята чрез възлияние, като изливане на смес от вино и мляко8. Отгоре са натрупани дървата, след това съдовете. И накрая, най-гор- ната част на зоната на огнището е ограничена с блокове. Огнищата съдържат хранителни дарове, които са изследвани благодарение на мултидисциплинарните анализи, осъществени от френско-българската архе- ологическа мисия.9 Става въпрос конкретно за растителни дарове, включващи зърнени култури (пшеница, ечемик, лимец и др.), пресни плодове (грозде, кру- ши, череши, смокини, дренки), ядки (бадеми, шамфъстък, лешници) или бобо- ви растения (леща, бакла, грах и др.). Сред тях понякога се срещат екзотични за региона продукти и следователно относително скъпи, като маслини, ядки от пиния и фурми. Тези хранителни дарове могат евентуално да бъдат сготвени, подобно на органичната материя, открита в едно гърне (гроб № 3, УПИ 5089), която изглежда съответства на смляно зърно, каквато е намерена и в други две огнища в Месарите, където са открити и фрагменти от погребални питки. В огъня може да са били хвърляни и цветя, за което говорят намерените пъпки от рози в едно от огнищата. Към тези дарове следва да се добавят и парчета месо, за което свидетелства наличието на животински кости и се наблюдава при една трета от гробовете, проучвани през 2002–2004 г. Анализите доказват, че се ка- сае за млада овца или коза, от мъжки или женски пол, на възраст между 6 месеца и 2 години. Най-често се срещат кости от крайници, което показва, че по-скоро са били дарявани подбрани части, а не е било извършвано жертвоприношение на цялото животно. В някои случаи се намират също и свински кости, раци или птици. Животинските и растителните дарове са били слагани в паници, въ- преки че парчетата от строшените съдове и обърнатите съдове най-често често говорят за тяхното разпръскване. Статистическото сравнение между огнища и гробове показва, че огнището се прави само един единствен път след погребението. Следователно мястото не се използва повторно10, а огнищата се изграждат много след погребването на тялото на починалия, както се вижда от последователността на ритуалите, чиято последна брънка са те, и разполагането им покрай стеничките, опиращи до множество насипи, които покриват гробовете.  7 Панайотова, 1998, с. 104 и 2007, с.  10. Това отличава Аполония от другите гръцки градове, където се наблюдава  8 Панайотова, 2003, с. 136. по-голяма близост между гроба и огнището11, и която съществува в Аполония  9 Ph. Columeau в Hermary, et al., при една по-рядка категория огнища, открити срещу гробовете и в насипа на 2010, с. 173 с участие на V. Py. Тези могилите, но в които няма нито съдове, нито останки от органична материя12. анализи са продължени от Ц. По- В такъв случай, малък е шансът аполонийските огнища да са свързани с жерт- пова, M. Крумова, Л. Нинов и Д. воприношенията, правени при погребването на починалия (просфагион). Костов (Попова, Крумова, 2015). Псевдо-Платон (Минос, 315 с) впрочем отбелязва, че жертвоприношението се  10 Панайотова, 2003, c. 138. извършва в дома, преди екфората. Тези дарове поставят обаче въпроса за евен-  11 PAE, 1982, с. 13–14; ArchDelt, 37B, 1982, с. 334; Triantaphyllos, туална консумация от страна на участващите в церемонията, предполагана от 2000, с. 90. някои изследователи13. Една такава хипотеза обаче не се връзва със засвиде-  12 Hermary, et. al., 2010, с. 91. телстваното от Лукиан (Харон или наблюдатели, 22), където се споменава пъл-  13 Burkert, 1985, с. 193; Triantaphyllos, ното изгаряне на храните, от което се отделя дим, с който се угощават душите 2000, с. 90–91. Против: Kurtz, на мъртвите, които пият хвърлените в огнището течности. Впрочем, според Boardman, 1971, с. 146–147 Омир, погребалният обяд (перидейпнон) се устройва в дома на починалия14.  14 De Schutter, 1989, с. 58–60. 420 О Б Р Е Д Н И Т Е О Г Н И Щ А Обр. 3. Обредно огнище US 162, м. Месарите (4), 2016 г. (сн. A. Baralis) Тези наблюдения изглеждат в съответствие с индикациите, които дават макро- биологичните анализи, които изясняват сезонността на огнищата. Ако череша- та ни насочва към края на пролетта, то гроздето, както и жълъдите ни отпра- вят към края на септември и към октомври, тъй като по онова време е било по-хладно от днес. Това наблюдение доказва, че тези действия са съответствали на постоянни празници, сред тях може би са епитафиите за месец Пианепсион. 421 М А Р ГА Р И Т Д А М Я Н О В Обредно огнище № 5 Некропол в м. Буджака (2012 г.), УПИ 5173 (ПИ 67800.4.51), 350–340 г. пр. Хр. С пасителните археологически проучвания на ПИ 67800.4.51 в м. Буджака са проведени през м. юни- юли 2012 г. В парцела е засечен участък от античния максимална ширина 0,90 м (обр. 2). Може да се датира малко след средата на IV в. пр. Хр. въз основа на някои чернофирнисови съдове, например полусферичните път през некропола, ограничен от двете страни с ка- кантаросовидни киликси2, и на червенофигурния ас- менни структури и стени (периболоси), и са разкрити кос с растителна украса3. 12 гроба, датиращи от края на V до втората половина Инвентарът на огнището се състои от над 25 съда, на IV в. пр.Хр.1. като се разграничават два етапа в тяхното депониране Обредно огнище 5 има характерното разположе- (обр. 3). Първоначално в краищата на вкопаването са ние за подобни структури в некропола на Аполония били поставени местни паници (обр. 4), обърнати с – непосредствено пред тристъпален периболос от ва- дъното нагоре – в единия случай две една в друга, гър- ровикови блокове (обр. 1), ограничаващ пътя откъм нета за готвене (5 бр.) и местни кани. Тези съдове са СИ. Представлява плитко вкопаване (дълб. 0,15 м) с останали незасегнати от огъня, запален в централната големи размери – ок. 1,90 м по дължината на стената и част, в който плътно са нахвърляни останалите съдове Обр. 1. Обредно огнище № 5, некропол на Аполония (2012 г.), УПИ 5173 (сн. М. Дамянов) 422 О Б Р Е Д Н И Т Е О Г Н И Щ А – още гърнета, чернофирнисови рибни блюда, панички, купи с една дръжка и чаши. Всички те са открити силно фрагментирани и деформира- ни от високата температура. Репертоарът е типичният за обредните ог- нища в некропола и е свързан основно с при- готвяне и поднасяне на жертвена храна за мърт- вите4 – в тази категория със сигурност попадат гърнетата, рибните блюда и паниците. Аскосът е служел за сипване на зехтин, а чашите вероятно са били използвани за възлияния. Популярни- те чаши/купи с една дръжка може да са служели както за пиене, така и за храна5, като в случая за- ради контекста е по-вероятно второто, а освен това в една от тях са открити дребни животин- ски кости. Обр. 2–4. Обредно огнище № 5, некропол на Аполония (2012 г.), УПИ 5173 (сн. М. Дамянов)  1 Панайотова, et al., 2013.  2 Sparkes, Talcott, 1970, № 687; Иванов, 1963, № 422.  3 Вж. последно в Akamatis, 2018, с. 104–105, Aσκ. 5–38.  4 Вж. Панайотова, 2003; Hermary, et al., 2010, с. 161–165; Damyanov, 2017.  5 Sparkes, Talcott, 1970, с. 124. 423 Кат. 502 Чаша с една дръжка Глина Вис. 6,1 см, диам. устие 11,7 см, диам. столче 8,6 см АМ Созопол, инв. № 4021 Чернофирнисова чаша с една дръжка. Фина глина, светлокафяв цвят, черен, на места изтрит фирнис. Широко устие с хоризонтален ръб, плиткото тяло стъпва върху широко пръстеновидно столче. Една хоризонтална дръжка е прикрепена под ръба на устието. Непубликувана КП Кат. 503 Чаша с една дръжка Глина Вис. 6,7 см, диам. устие 18 см, диам. столче 8,5 см АМ Созопол, инв. № 4022 Чернофирнисова чаша с една дръжка. Фина глина, светлокафяв цвят, черен, на места изтрит фирнис. Широко устие с хоризонтален ръб, плиткото тяло стъпва върху широко пръстеновидно столче. Една хоризонтална дръжка е прикрепена под ръба на устието. Чернофирнисовият вариант на чашите с една дръжка се превръща в по-популярната версия на формата и продължава до края на IV в. пр. Хр.6. Непубликувана КП Кат. 504 Рибно блюдо (ихтия) Глина Вис. 3,5 см, диам. устие 19 см, диам. столче 10,5 см АМ Созопол, инв. № 4023 Чернофирнисова ихтия, изработена от фина глина, покрита с черен фирнис. Плавно издигащи се нагоре стени на тялото, завършващо със спускащ се надолу перваз с триъгълен профил. Дебелостенно столче с конвексни стени. Плитка централна вдлъбнатина. Непубликувана КП  6 Sparkes, Talcott, 1970, с. 126 424 О Б Р Е Д Н И Т Е О Г Н И Щ А Кат. 505 Кат. 507 Рибно блюдо (ихтия) Кат. 506 Киликс Глина Паничка Глина Вис. 3,1 см, диам. устие 19,0 см, диам. Вис. 5,9 см, диам. устие 9,3 см, диам. Глина столче 10,1 см столче 5,4 см Вис. 3,7 см, диам. устие 8,3 см, АМ Созопол, инв. № 4024 АМ Созопол, инв. № 4026 диам. столче 6 см Чернофирнисова ихтия. АМ Созопол, инв. № 4025 Чашата е изработена от фина Дебелостенно тяло, полегато глина и покрита с черен, на разширяващо се нагоре и Чернофирнисова паничка, места изтрит фирнис. Широко завършващо със спускащ се надолу изработена от фина глина и устие, което се стеснява навътре; перваз с триъгълен профил. покрита с черен до кестеняв, полусферично тънкостенно тяло Масивно столче с конвексни изтрит на места фирнис. Широко стъпва върху профилирано отвън стени. Плитка централна устие с леко завит навътре ръб. пръстеновидно столче. Дръжките вдлъбнатина. Независимо, че не Разлато плитко тяло, ниско, започват от средата на тялото и се са регистрирани останки от риба, дебелостенно столче. издигат над устието. почти задължинелното присъствие Непубликувана Непубликуван на рибни блюда и скари за печене на риба в обредните огнища КП КП от аполонийските некрополи недвусмислено показва мястото и ролята на рибата в погребалното угощение или други поменални  7 Panayotova, 2007, с. 111, обр. 6 обреди.7 Непубликувано 425 КП Кат. 508 Кат. 511 Киликс Рибно блюдо (ихтия) Глина Глина Вис. 6 см, диам. устие 9,4 см, диам. столче 5,5 см Вис. 2,6 см, диам. устие 11,1 см АМ Созопол, без инв. № АМ Созопол, инв. № 4028 Чернофирнисов киликс, фрагментиран, реставриран. Дебелостенно тяло, полегато разширяващо се нагоре и Фина глина, черен, на места изтрит фирнис. Широко завършващо със спускащ се надолу перваз с триъгълен устие, което се стеснява навътре; полусферично профил. Масивно столче с конвексни стени. Плитка тънкостенно тяло стъпва върху профилирано отвън централна вдлъбнатина. пръстеновидно столче. Дръжките започват от средата на тялото и се издигат над устието Непубликуван Непубликуван КП КП Кат. 509 Кат. 512 Киликс Солничка Глина Глина Вис. 3,7 см, диам. устие 8,3 см, диам столче 6 см Вис. 6,1 см, диам. устие 9,6 см, диам. столче 5,5 см АМ Созопол, без инв. № АМ Созопол, без инв. № Чернофирнисов киликс, фрагментиран, реставриран. Чернофирнисова паничка, фрагментирана, Фина глина, черен, на места изтрит фирнис. Широко реставрирана. Фина глина, черен до кестеняв, изтрит на устие, което се стеснява навътре, полусферично места фирнис. Широко устие с леко завит навътре ръб. тънкостенно тяло стъпва върху профилирано отвън Разлато плитко тяло; ниско, дебелостенно столче. пръстеновидно столче. Дръжките започват от средата Непубликувана на тялото и се издигат над устието. Непубликуван КП КП Кат. 513 Кат. 510 Чаша с една дръжка Червенофигурен аскос Глина Глина Вис. 4,4 см, диам. устие 10,8 см Вис. 12 см, диам. устие 5,3 см, диам. дъно 10,0 см АМ Созопол, без инв. № АМ Созопол, инв. № 4027 Чернофирнисова чаша с една дръжка, липват части. Изработен от фина глина и покрит с черен, на места Фина глина, черен, много изтрит фирнис. Широко изтрит фирнис. Ниско, широко тяло, равно дъно, устие с хоризонтален ръб; плитко тяло стъпва върху чучур с фуниевидно устие, дъговидна дръжка. Горната пръстеновидно столче. Една хоризонтална дръжка е повърхност на тялото е украсена с пояс от йонийски прикрепена под ръба на устието. киматион, следван от лавров венец. Непубликуван Непубликувана КП КП 426 О Б Р Е Д Н И Т Е О Г Н И Щ А А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С МАГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ В АПОЛОНИЙСКИТЕ НЕКРОПОЛИ Н екрополите представляват едно изключително ритуално пространство, където се извършват различни видове церемонии. Първите и най-оче- видни са тези, които съпътстват или следват погребенията (номизомена). Цел- та им е да се осигури покоят на починалия при преминаването му към Хадес, условие sine qua non за опазване на спокойствието на живите, което неминуемо би било нарушено, ако душата на близкия, оставен без гроб, не може окончател- но да се пренесе в царството на мъртвите. В некрополите, впрочем, може да бъдат осъществявани и други практики, предназначени да поддържат различни форми на връзка с починалия. Възмож- но е, например, хората да получат съвети, както Одисей се допитва до прори- цателя Тирезий в Песен XI от Одисеята (I. 23–50). За целта героят изкопава квадратна яма, в която извършва три последователни либации, при които по- следователно излива мляко с мед, вино и чиста вода, които накрая покрива с брашно. Тогава заколват овце, за да могат душите да дойдат да пият от кръвта им. Тази церемония, наречена некия, е в центъра на некромантията. Откриваме отзвук от нея в Персите на Есхил (I. 623–683), където душата на Дарий също е призована, или в Поликсена на Софокъл, където Ахил се появява до гроба ѝ, след като дъщерята на Приам и Хекуба е принесена в жертва (F523, TrGF)1. Понякога обаче е необходимо де се успокои душата на мъртвия, по-спе- циално при преждевременна смърт (аорой) или насилствена такава (биайота- натой), или когато починалите не са имали брак (агамой), дори когато не са получили приличен гроб (атафой). Отчаяни, че животът им е бил непълноце- нен и прекъснат, жертвите може да искат да си отмъстят, подобно на душата на Клеонис, която измъчва своя убиец Павзаний, тиран на Хераклея Понтийска (Плутарх, Моралия, XVIIa 560f; Павзаний, 3, 17). Яростта на тези хора, чиято смърт е различна от обичайната, буди изключителен страх и впрочем тялото им e предмет на некрофобски практики (приковани тела; камъни, поставени върху гърдите; колове, забити в сърцето), които се наблюдават при разкопки- те в Калфата. Имало е все пак възможност да се преговаря с мъртвия, като за целта се е прибягвало до услугите на професионалист, психагог, който позна- вал ритуалите, необходими за този диалог2. Церемониите се провеждали или на свещено място, некромантейон, като този, който съществувал в Черно море до Хераклея (Плутарх, Моралия, XVII, 560f ), или на самия гроб на починалия (Суда, s.v. Психагогия). На мъртвите трябва да се осигури покой, но хората могат и да се обърнат към тях, за да унищожат противника или да отмъстят. Душите на измъчените покойници, аорой или биайотанатой, са били най-добрите съюзници, докол- кото те не са можели да стигнат до Хадес, защото са осъдени да се лутат между два свята (Ереб – вечният Мрак) и съответно са на разположение. В Хоефори на Есхил (l. 123–151 и 479–513), Електра и Орест призовават духа на баща си да намери и накаже убиеца. Този вид свързване е подвластен на Хеката, пазителка на гробовете, но също и господарка на мъртвите, които не почиват в мир, или  1 Dunant, 1959, с. 480. на Хермес, бог психопомп (водач на мъртвите), дори на Персефона, жена на  2 Ogen, 2001, с. 95–115. 427 бога на Подземното царство, която можела да разреши на душите да се върнат на земята. Обръщали са се също и към професионалисти, гоети, практикуващи 3 Graf, 1994, с. 157–158. гоетия, заедно с нужните ритуали за призоваване на мъртвите (Платон, Закони, 4 Johnston, 1999, с. 71–73. 909 а-б). Името им произлиза от гоос, песен за оплакване на мъртвите, която се 5 Jordan, 1987, с. 165. декламира на погребението (Суда, s.v. Гоетия). Ритуалът съдържа едновременно 6 Dubois, 1989, с. 43–54, № 33–40; заклинания под формата на песен и кодирани формули. Платон (Република, III, Jameson, Jordan, Kotansky, 1993, с. 127, № 9 и 10. 364б-365а) споменава впрочем съществуването на книги, приписвани на Музей 7 Graf, 1994, с. 139–198; Jonhston, и Орфей, в които са записани всички тези изречения, които гоетите са използ- 1999, с. 71–80; Martin, 2005, с. вали. Съюзът, установен с мъртвия, е изцяло резюмиран в тази формула (IG III 229–245; Avram, Chiriac, Matei, Appendix 49): „всичките аз ги връзвам, карам ги да изчезнат, погребвам ги, за- 2007, с. 400. ковавам ги долу“3. Става въпрос за връзване на душата посредством катадемос 8 Baker, Theriault, 2005, с. 335–337. (буквално „връзвам надолу“), чрез което молещият и починалият се обвързват с 9 Avram, Chiriac, Matei, 2007, с. 385– „договор“ пред божество-гарант4. Тази връзка бива олицетворена в писмен вид 389. от написаното върху различни носители (съдове, фрегменти, оловни пластин- 10 Collins, 2008, с. 64–65. ки). Оловните пластинки като откритите в Аполония (кат. 514–515) са най-чес- то навити, понякога около пирон, когато самите те не са пробити, и след това са поставени в гроба на починалия (дефиксио – „проклятие“) 5. Дефиксионите се наблюдават най-напред в гробовете в Сицилия, преди тази практика да се разпространи в гръцкия свят6. Ако понякога те могат да се отнасят за любовни въпроси, повечето представляват „правни дефиксиони“, които описват желано действие в контекста на спор между ищеца и трета страна, от която той иска да получи възмездие или да предизвика провала ѝ. Най-старите дефиксиони съ- държат прости формули с името на починалия, последвано от глагола „връзвам“ или „записвам“, преди да се развият по-сложни формули, а успоредно с това през IV в. пр. Хр. се множат списъците с имена, като тези, изписани върху двете купи от Аполония (кат. 346 и 516) 7. Някои от тези плочки може да бъдат при- дружени от восъчни, глинени или оловни фигурки – колоси, понякога нарочно повредени, или предмети, принадлежащи на визираното лице8. Тогава те са по- ложени в оловни касетки, върху чиито капаци се изписвало самото дефиксио. Досега в Черно море (Пантикапей, Херсонес, Олбия, Истрос, Аполония), са известни текстовете на 32 дефиксиона, плюс няколко още неразгънати плас- тинки, като тези от Аполония (кат. 514–515) 9. Кат. 514 Свитък (κατάδεσμος) Олово Некропол на Аполония в м. Калфата, Гроб № 410, 2004 г. 350–300 г. пр. Хр. А. Дълж. 4 см, диам. 1,5 см Б. Дълж. 3,4 см, диам. 1,3 см АМ Созопол, инв. № 3773 Два броя тънка оловна лента, навита на руло. Катадесмос е тънък оловен лист с изписани върху него магически заклинания, поставян под земята (в гробове, подземни светилища, кладенци и др.) и обикновено се отнася към хтоничните божества. Хората го използват, за да помолят боговете, духовете или починалия да предприемат действие върху даден човек или обект, или за защита от мъртвите, както и на самите мъртви10. Непубликуван КП 428 М А Г И Ч Е С К И П Р А К Т И К И В А П О Л О Н И Й С К И Т Е Н Е К Р О П О Л И Кат. 515 Свитък (κατάδεσμος) Олово Некропол на Аполония, ПИ 67800.4.303, 2014 г. 350–300 г. пр. Хр. А. Дълж. 2,6 см, диам. 2 х 1,4 см Б. Дълж. 1,7 см, диам. 1 см АМ Созопол, инв. № 3732 Два броя тънка оловна лента, силно корозирала, навита на руло. Непубликуван КП Кат. 516 Паница Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, УПИ 5518, гроб № 66, 2007 г. Втора четвърт на IV в. пр. Хр. Вис. 6,5 см, диам. устие 19,5 см, диам. столче 8,5 см АМ Созопол, инв. № 3236 Дълбока местна паница с графито от вътрешната страна – изписани са имена: Ἀρτεμ[ίδω] ρος, | Πυρρι[---], | Ἱππόκριτος, | Στράτων, | Δημήτριος, | Αὐτόλυκος, | Δημόδοκος, | Κλεδάμας, | Σκύθης, Νεόκριτος, | Πασίων, | Λεωκράτης. По аналогия с паницата от Колокита (кат. 346) списъкът с 12 имена може да се интерпретира като проклятие, най-вероятно също със съдебен характер11. Непубликувана КП / НШ 11 Четене и коментар – Николай Шаранков. 429 Кат. 517 Букраний Олово Некропол на Аполония 350–275 г. пр. Хр. Дълж. 8,1 см, шир. 5,8 см АМ Созопол, инв. № 3751 Стилизирана глава на бик. Задната страна на пластинката, която има издатък за окачване, е гладка. Рогата, голяма част от които липсва, са украсени с релефни линии. От двете страни на черепа се спускат ленти, завършващи със змийски глави. Очите са кръгли, изпъкнали, очертани с две полукръгли гънки. Носът е представен като релефна линия, в долната част на която с по две релефни дъги са обозначени ноздрите. Върху челото е изобразена 8-листна розета с точка по средата12. Непубликуван КП Кат. 518 Букраний Олово Некропол на Аполония 350–275 г. пр. Хр. Дълж. 6,2 см, шир. 3,1 см АМ Созопол, инв. № 2413 Пластинка с трапецовидна форма – стилизирано изображение на бича глава, чиято задна страна е гладка. Между дългите хоризонтални рога има издатък за окачване. Очите са кръгли, изпъкнали, очертани с две полудъги. Муцуната е украсена с орнамент „рибя кост“. Носът е представен като релефна линия, в долната част на която с релефни дъги са обозначени ноздрите. Върху челото е изобразен ромб, чиито стени са дублирани с по две линии от двете страни. Оловните букрании са широко разпространени не само в некропола на Аполония (в гробове и пост-погребали комплекси)13, но и в други йонийски апойкии по Черноморското крайбрежие, като Олбия, Березан14 и Одесос. Единични екземпляри са известни от светилището на н. Св. Атанас до гр. Бяла и от гетската столица Хелис15. Непубликуван КП 12 Конова, 2002, c. 47, обр. 2. 13 Венедиков, 1963в, c. 319–320, таб. 169; Панайотова, 2001, c. 63– 66; Конова, 2002, c. 46–55. 14 Зайцева, 1971, c. 84–106 15 Стоянов, Николаева, 2017, c. 545–551. 430 М А Г И Ч Е С К И П Р А К Т И К И В А П О Л О Н И Й С К И Т Е Н Е К Р О П О Л И Кат. 519 Букраний Олово Некропол на Аполония 400–375 г. пр. Xр. Дълж. 6,2 см, шир. 3,1 см АМ Созопол, инв. № 2415 Стилизирана глава на бик, чиято задна страна е гладка. Издатъкът за окачване между дългите извити надолу рога, украсени с релефни полудъги, с е отчупен. От двете страни на черепа, покрай хоризонтално разположените уши, се спускат ленти, завършващи със змийски глави. Очите са кръгли, изпъкнали, очертани с три концентрични дъги. Носът е представен като релефна линия от хоризонтални дъгички, в долната част на която с по две релефни кръгчета са обозначени ноздрите. Върху челото е изобразено анфас човешко лице, интерпретирано като глава на Горгона Медуза16 или на Аполон17. Непубликуван КП Кат. 520 Букраний Олово Некропол на Аполония 425–375 г. пр. Хр. Дълж. 8,1 см, шир. 5,8 см АМ Созопол, инв. № 2416 Стилизирана глава на бик, чиято задна страна е гладка. Между украсените с вертикални линии рога, част от които са отчупени, има издатък за окачване. Козината на челото е изобразена с релефни полудъгички. Очите са кръгли, изпъкнали, очертани с три полукръгли гънки. Муцуната е украсена с орнамент „рибя кост“. Носът е представен под формата на лента, покрита с релефни линии. Ноздрите са обозначени с релефни кръгове. Непубликуван КП Венедиков, 1963в, c. 319–320, таб. 169  16  Конова, 2002, c. 52, обр. 1, 6.  17  431 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С , К Р Ъ С Т И Н А П А Н А Й О Т О В А , Д И М И Т Ъ Р Н Е Д Е В , Т Е О Д О РА Б О Г Д А Н О В А „Магико-религиозни“ предмети Т ези дребни предмети, изваяни от глина, с геомет- рични форми – звезда, квадрат, кръг или конично или антропоморфно тяло, се появяват още в началото изработените на ръка предмети са открити на купчи- на, близо до големия пищял, или по-често са извън зо- ната на краката, което позволява да се предположи, че на V в. пр. Хр. в тракийски контекст 1. Такъв е конкрет- са били поставени в контейнер, направен от нетраен но случаят на гроба в Мушовица, който е най-ранният материал. Също така те са придружени от тоалетни гроб от могилния некропол при Дуванлий, където те принадлежности и украшения, елементи от облеклото, са разположени в близост до така различни елементи но и от монети, предмети от кост, бронзови „кабърче- като мидени черупки, халки (бронзови, железни или та“, върхове на стрели, предмети от цветно стъкло, жи- от кост), керамични или стъклени мъниста и малка вотински кости и зъби. Смисълът на тези съчетания желязна брадва. Този инвентар се допълва от керами- ни убягва, но трябва да се отбележи, че в два от тези чен бюст на жена с обица. Досега тези атрибути с все гробове са намерени фигурки от кост, изобразяващи още неизяснена употреба са предизвиквали понякога мъже, единият от които по гръцки маниер, като и две- силно спекулативни интерпретации. Такива предме- те са продупчени на нивото на краката, за да могат да ти действително са открити в твърде различни кон- бъдат носени, окачени на наниз или гривна. Също така, тексти, като крепостта Малкото кале, разположена на към тези съчетания често пъти има мидени черупки и хълм със същото име, или крепостта Фармакида2. По- минерални пигменти като охра. Тези разнообразни вечето от тях обаче идват от аристократични гробове, предмети определено отличават гробовете, в които ги вписващи се в одриската сфера, където те присъстват има, от останалите погребални контексти на некро- изключително в женски гробове, и така до I в.3. Нами- пола. Те позволяват да се предположи, че въпросните рани са в обширен географски район, разпростиращ покойници са жени от тракийски произход, чийто со- се от района около Враца (гроб № 2 от Могиланска- циален статус не винаги е този на робини. Една от тях та могила, Регионален исторически музей – Враца, № дори е идентифицирана като жрица. За сметка на това 92–93, 95–103, 105–110, 113–124; третата четвърт на обаче в тези гробове липсват всякакви други предме- IV в. пр. Хр.) до надгробната могила в Синеморец на ти, изработвани от траките. Останалата част от обза- понтийското крайбрежие (Национален исторически веждането действително се състои от тоалетни съдове музей, София, втората половина на III в. пр. Хр.). Не- и принадлежности гръцко производство. Примерът с зависимо от употребата им, всички те са свързани с ин- Аполония доказва, че тракийските жени, живеещи в тимния свят на тракийската жена. гръцки контекст, възприемат материалния свят на гра- Но такива предмети са открити също и в Аполо- да, дори и в погребалните ритуали около тях, според ния Понтийска, както в градското пространство, така процеса, който е идентифициран в други градове от и в некропола в м. Калфата, в 21 от проучваните гро- гръцкия свят, например Атина. При това положение, бове през периода 2002–2010 г., към които следва да тези странни предмети с все още неясна употреба, кои- се добави и едно обредно огнище. Разпространението то близките им са се погрижили да поставят в гроба, им в пространството не говори за някакво специално остават единствен белег за тяхната идентичност. групирано разположение, доколкото то касае всички сектори на некропола, дори ако на някои места то би могло да се свърже с евентуалното съществуване на се- мейни връзки. Също така, типологията на гробовете се определя в зависимост от промените, които пре- търпява Аполония. Все пак някои от тях се отличават  1 Балабанов, 1980. с известен разкош, който личи както от вида на гроба,  2 Konova, 2005; Hristov, Pantov, 2016, с. 150 et 156 така и от особено богатия му инвентар. Обикновено  3 Baralis, 2019. 432 М А Г И Ч Е С К И П Р А К Т И К И В А П О Л О Н И Й С К И Т Е Н Е К Р О П О Л И Кат. 521 Идол Глина Некропол на Аполония 360–350 г. пр. Хр. Вис. 6 см, шир. 3,5 см АМ Созопол, инв. № 3845 Антропоморфно изображение, изработено от непречистена глина, светло кафяв цвят. Плоска форма на тялото, Крайниците и ушите са малки, конусовидни. Очите и устата са оформени с врязвания, носът е слабо изпъкнал, малка дупка в средата на тялото с изразен фалос. Непубликуван КП Кат. 522 Магически предмети Глина Некропол на Аполония, УПИ 5037, Гроб № 7, 2004 г. 375–325 г. пр. Хр. АМ Созопол, инв. № 3970 Четири предмета, изработени от недобре пречистена глина. Три са с правоъгълна форма и заоблени ъгли, като върху плоската повърхносст на два от тях са врязани кръстове. Четвъртият предмет е с неправилна четириъгълна форма. Непубликувани КП 433 Кат. 523 Магически предмети Глина Некропол на Аполония в м. Калфата, Гроб № 414, 2004 г. 375–350 г. пр. Хр. АМ Созопол, инв. № 3973 Пет броя изработени от непречистена глина предмети: – цилиндрична форма и кръстовидно врязване от едната страна с 4 дупки във всяка четвъртинка. – два предмета, наподобяващи макарички; – цилиндричен предмет с леко хлътване от едната страна; – правоъгълен предмет с леко хлътване от едната страна; Аналогични находки от Аполония са тълкувани като „чашки“ и „олтарчета“4. Непубликувани КП  4 Конова, 2005, c. 159, Обр. 3–6 434 М А Г И Ч Е С К И П Р А К Т И К И В А П О Л О Н И Й С К И Т Е Н Е К Р О П О Л И Кат. 524 Магически предмети Глина Некропол на Аполония, ПИ 67800.4.303, Гроб № 5, 2014 г. 350–325 г. пр. Хр. А. Вис. 2,03 см, дълж. основа 1,19 см, шир. основа 1,17 см; Вис. 2,03 см, дълж. основа 1,21 см, шир. основа 1,23 см; Вис. 1,15 см, дълж. основа 1,01 см, шир. основа 1 см; Вис. 2,31 см, дълж. основа 1,47 см, шир. основа 1,06 см; Вис. 0,7 см, дълж. 1,37 см, шир. 1,33 см; Вис. 0,73 см, дълж. 1,21 см, шир. 1,14 см; Вис. 0,63 см, диам. 1,53 см; Вис. 0,82 см, страни: 1,85 х 1,85 х 1,91 см; Вис. 1,66 см, шир. 1,14 см, деб. 0,87 см Б. Вис. 0,9 см, диам. 1,2 см АМ Созопол, инв. № 3998 А. Девет мъниста с различна форма и кафяво-оранжавеещ цвят на повърхността: 2 бр. правоъгълни, издължени; 2 бр. с двойна перфорация – напречно и надлъжно, елипсовидно, с двойна перфорация, пирамидално, със заоблени ъгли, 2 бр. квадратни, плоски; кръгло, дисковидно, със следи от червена ангоба по повърхността; триъгълно, плоско, с неправилна звездовидна форма. Б. Дисковиден предмет, не е пробит. Следи от червена ангоба. Непубликувани КП 435 Кат. 525 Идол Глина Некропол на Аполония 360–350 г. пр. Хр. Вис. 7,6 см, шир. 2,81 см АМ Созопол, инв. № 2498 Антропоморфно изображение, примитивно изработено от непречистена глина и покрито със светлокафява ангоба. Цилиндрична форма на тялото, краката са малки, конусовидни, ръцете не са отбелязани. Очите и устата са оформени с врязвания, носът е слабо изпъкнал, малка дупка в средата на тялото с подчертан фалос. Непубликуван КП Кат. 526 Идол Глина Некропол на Аполония, УПИ 5101–7, Гроб № 14, 2005 г. 360–350 г. пр. Хр. Вис. 4,5 см, шир. 2,1 см АМ Созопол, инв. № 3757 Антропоморфно изображение, моделирано на ръка от груба глина, придобила светлокафяв цвят след изпичането. Почти цилиндрична форма. Отделните части на тялото са представени схематично – главата е закръглена, краката са леко изтеглени от тялото, а ръцете са загатнати. Лицето е маркирано с голям нос и отвор под него за устата. По средата има кръгъл отвор, под който е оформен конусовиден фалос. Непубликуван КП Кат. 527 Идол Глина Некропол на Аполония, УПИ 5089, Гроб № 28, 2006 г. 400–375 г. пр. Хр. Вис. 7,6 см, шир. 2,8 см АМ Созопол, инв. № 3350 Схематично изработена човешка фигура, светлокафяв цвят. Горните и долните крайници са изтеглени като конуси, а главата представлява пресечен конус със заоблен връх. Лицето е грубо оформено с врязани очи, устата е с дебела долна устна. Има кръгла дупка по средата на гърдите. В долната част е оформен конусообразен фалос. Непубликуван КП 436 М А Г И Ч Е С К И П Р А К Т И К И В А П О Л О Н И Й С К И Т Е Н Е К Р О П О Л И АНТОАН ЕРМАРИ „Гроб на жрицата“. Гроб № 340, Некропол в м. Калфата (2003 г.), 360–350 г. пр. Хр. Т ози гроб е открит на 4 септември 2003 г. в некро- пола в м. Калфата от българския екип, ръководен от Кръстина Панайотова1. Съдържа скелет на жена на около 30–35-годишна възраст, на ръст 157–159 см2. Около починалата са оставени дарове, между които атически червенофигурен арибаловиден лекит с полихромна и позлатена украса – нещо, което дава основание датирането на погребението да се отнесе към 360–350 г. пр. Хр. (вж. по-долу), огледало, ключ и бронзови върхове на стрели, както и предмети с по-не- ясен характер и предназначение (две стъклени „мака- ри“, силно повредена костена „тръбичка“)3, две топки и цилиндър от теракота (Обр. 1). Погребалните дарове навеждат на предположе- нието, че жената, погребана в Аполония Понтийска към средата на ІV в. пр. Хр., имала особен статут в гра- да. Най-многозначителният предмет в това отношение е бронзовият ключ (дълж. 11,1 см), състоящ се от ухо с правоъгълно сечение, извито в края стебло с шесто- ъгълно сечение с три зъба, отключващи ключалката4. Поради наличието на ключа, най-правдоподобно из- глежда, че починалата е била жрица, както сочат ико- Обр. 1. нографски документи от приблизително същата епоха, Гроб № 340, м. Калфата, 2005 г. (сн. К. Панайотова) от която е гробът в Аполония, в частност изображения на Ифигения, държаща ключа за храма на Артемида, в качеството ѝ на жрица на богинята в Таврида5. Между многото ключове, фигуриращи в описите на светили- ща в Делос6, може да се добави посвещаването в Ар- темизиона (храма на Артемида), преди 146/145 г. пр.  1 Hermary, et al., 2010, с. 110–111 (с снимките и рисунката на таб. 43). Хр., на ключ от ковано желязо със сребърно протоме  2 Според антропологичното проучване на Anne Richier. на лъв, носещ надписа: „Стратоника, дъщеря на Анти-  3 Може би един елемент от дръжката на огледалото (Hermary, et al., фон от Миринонт, помощница на жрицата“7. Все пак 2010, с. 263, D 6). нищо не указва на коя богиня починалата от гроб №  4 Вж. Hermary, et al., 2010, с. 261, M 59, с рисунката на таб. 125f. 340 в Аполония е била жрица, въпреки че положени-  5 Ibid., с. 169 ят до трупа ѝ лекит представя Афродита, яхнала лебед  6 Prêtre, 2011, с. 335–338. над морски вълни8. Наистина, няколко други лекити,  7 ID 1442, B, 56; птревод на Cl. Prêtre (2011, с. 337). 437 открити в некропола в Аполония, изобразяват тази този сектор от некропола в Аполония към средата на богиня9, което показва, че сюжетът изглеждал със си- ІV в пр. Хр. или малко по-рано. гурност подходящ за погребения на жени, без те не- пременно да са изпълнявали религиозна длъжност.  8 Hermary, et al., 2010, с. 185–186, CP 14, таб. 43a, 79e et 85; Hermary, Както и да стоят нещата, близостта между това по- 2013, с. 50, обр. 10.  9 Hermary, et al., 2010, c 103–104, гроб № 328, таб. 34, и 184–185, CP гребение, погребението в циста от гроб № 328 (виж 11, таб. 84b (в цистов гроб на жена на 45 и повече години, около бел. 9) и погребението № 340 показват значимостта на 360–350 г.); Docter, et al., 2010, с. 154–157, обр. 7; Hermary, 2012. Кат. 528 Кат. 530 Лекит Върхове за стрели (3 бр.) Глина Бронз Вис. 20 см, диам. устие 5,6 см, диам. столче 7,9 см 1. Дълж. 3,7 см, диам. 4 мм; 2. Дълж. 3,4 см, диам. 5 мм; АМ Созопол, инв. № 2555 3. Дълж. 2,3 см (липсва върха) Арибаловиден лекит с полихромия и позлата. АМ Созопол, инв. № 3945. Фигурална украса: Анодос на Афродита. Три изображения на Ероти в бяло за откритите части, със Трипери върхове за стрели с издължена глава, прави следи от синьо оцветяване по крилете, детайли от прободни ръбове и ясно изразена конусовидна втулка, перата в релеф и позлата. Всеки от тях държи/поднася която е с различна степен на запазеност и дължина при различни предмети. Афродита е изобразена носена от трите екземпляра. Eдна от стрелите има отвор в горната лебед над морската повърхност. Накитите на богинята част на втулката. Върховете за стрели принадлежат към – диадема в косите, обеци, огърлица и гривни, са най-разпространеният вид в Тракия, засвидеталстван и предадени в релеф и позлата. Качеството на вазата и в степните зони на Северното Черноморие, Македония характерът на сцената, която я украсява, показват, че тя и Гърция10. На територията на днешна България, този най-вероятно е избрана за определена цел. тип е с най-голяма концентрация през V–IV в. пр. Хр.11 Литерат ура : Литерат ура : Hermary, et al., 2010, с. 185–186, CP 14, таб. 43a, 79e и Hermary, et al., 2010, c. 110–111 (4), c. 261, M 58, таб. 85. 2, таб. 43b и 125e. КП ЯИ Кат. 529 Дръжка Кост Дълж. 4,8 см, диам. 0,6 х 0,7 см Robinson, 1941, c. 405–410, No 2097–2138, таб. 125; Snodgrass, 10  АМ Созопол, инв. № 3944 1964, c. 152–154, 156, 3c, 3, бел. № 50 (c. 254); Мелюкова, 1964, с. Дръжка за четка или огледало с цилиндрична форма, 23–32, рис. I, таб. III-IV, таб. 8–9; Домарадски, 1995, с. 66; Baitinger, 2001, c. 17–20, таб. 6, 172–183; 7, 184–218, 220; 8, 221, 223; 68, 184, леко разширяваща се към единия край, куха. По- 213, 200, 192, 215, 214; Vickers, 2002, c. 17, таб. 2. широката страна има украса от шест врязани линии. Велков, 1934, с. 5–6, обр. 5; Филов, 1934, с. 72, 92; Атанасов, 1995,  11  Литерат ура : с. 71, №№ 76–77; Домарадски, 1995, с. 66, 1–2; Кисьов, 2004, с. 21, табл. XXII, 3; Кисьов, 2005, с. 56–57, обр. 31, таб. XVI; Ки- Hermary, et al., 2010, с. 263, D6, таб. 43б. тов, 2006, с. 144; Църов, 2008, с. 88–91, обр. 68–69; Агре, 2011, с. 97–100, обр. III-25, c; III-29. КП 438 М А Г И Ч Е С К И П Р А К Т И К И В А П О Л О Н И Й С К И Т Е Н Е К Р О П О Л И 439 Кат. 531 Игла Бронз Дълж. 4,8 см АМ Созопол, инв. № 3946 Игла за шиене с кръгло сечение на тялото и ромбовидно ухо. Жителите на Аполония често използват бронзови игли за шиене в ролята на фибули за закрепване на дрехата при рамото или на гърдите на погребания. Литерат ура : Hermary, et al., 2010, с. 259, М32. КП Кат. 532 Обеци Стъкло Вис. 0,8 см и 0,9 см, диам. голям диск 2,6 см, диам. малък диск 1,9 см, диам отвор 0,9 см АМ Созопол, инв. № 3942 Чифт обеци, изработени от полупрозрачно фино стъкло с жълтеникав оттенък. Имат макаровидна форма с различна големина на двата диска. Литерат ура : Hermary, et al., 2010, с. 110–111 и 262–263, D2, таб. 43; Chacheva, 2015b, с. 86, кат.5, обр. 1. КП Кат. 533 Ключ Бронз Дълж. 11,1 см, вис. 3,6 см, дълж. зъби 2 см, диам. на пръстена 2,5 см АМ Созопол, инв. № 3940 Тялото на ключа е с шестоъгълно сечение, а халката – с четириъгълно. На завитото надолу рамо перпендикулярно са закрепени три хоризонтални елемента за отключване. Фактът, че ключът е поставен в гроба, заедно с останалите дарове в него, подсказват привилегирован статут на погребаната жена на 30 – 35 г. Литерат ура : Hermary, et al., 2010, с. 110 и 161, таб. 43b и 125f. КП 440 М А Г И Ч Е С К И П Р А К Т И К И В А П О Л О Н И Й С К И Т Е Н Е К Р О П О Л И Кат. 534 Предмет Бронз Вис. 1,2 см, диам. макс. 2,8 см АМ Созопол, инв. № 3941 Предмет с неясно предназначение с кръгла основа и пресечено-коничен профил. Тялото е изработено от два пласта ламарина с пространство между тях – горният (?) ръб е образуван от прегъването на ламарината. Долу (?) – къса цилиндрична шийка с неравен ръб. Литерат ура : Hermary, et al., 2010, с. 110 и 162, М63, таб. 43b. КП Кат. 535 Огледало Бронз Диам. 10,3 см АМ Созопол, инв. № 3939 Диск без украса с извит към едната страна ръб. В средата от страната с ръба ясно личи кръгло петно – възможно остатък от някакво захващане. Заедно с него е открито и бронзово кабарче, извито Г-образно, което може да е служило за прикрепване на дръжка от нетраен материал. Литерат ура : Hermary, et al., 2010, с. 256, обр. 125d и 127d. КП   441 442 V Територията 443 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С , К Р Ъ С Т И Н А П А Н А Й О Т О В А , Т Е О Д О РА Б О Г Д А Н О В А , Д И М И Т Ъ Р Н Е Д Е В , П А С К А Л Л Е Б У Т Е Й Е ТЕРИТОРИЯТА НА АПОЛОНИЯ Т ериторията на Аполония – стратегически център на стопанското и общест- вено развитие на колонията, представлява уязвимо пространство в непо- средствен контакт с местното население (обр. 1). Усвоена в самото начало на колонизацията, тя далеч не съответствала на представата за стабилност, а по-на- татъшното ѝ развитие съвпаднало с историческата съдба на града. Писмените сведения са малобройни и се отнасят за различни периоди от съществуването на полиса. Наличните изворови и археологически данни дават основание да се предполага, че Аполония е контролирала цялата крайбрежна равнина на юг от п-в Атия (известната от античните извори Антея) още през VІ в. пр. Хр. Извън предполагаемата близка хóра, с територията на полиса се свързват редица обек- ти по брега на Бургаския залив на север и до устията на реките Ропотамо и Ка- раагач на юг, интерпретирани като селища, емпориони и фамилни стопанства1. Въз основа на тези сведения, българо-френската археологическа мисия, в сътрудничество с Националния археологически институт с музей (Българска академия на науките) и Археологическия музей в Созопол, разработи специална интердисциплинарна програма за научни изследвания с прилагане на нови технологии2. Картографската основа бе изготвена от Френския институт за анадолски изследвания (P. Lebouteiller) (обр. 2). Върху единен дигитален документ бяха наложени всички разполагаеми стари и модерни топографски карти на района на Аполония. Допълнително бяха добавени геоложки карти, самолетни и сате- литни снимки, които позволиха както кръстосано засичане на картографските данни, така и съгласуването им с особеностите на терена. Документацията бе включена в Глобална система за управление на данните (ГСУД), с цел трииз�- мерна обработка на всякакви информации от археологически или геоложки характер. Всички познати археологически обекти бяха включени в системата за оформяне на първоначална база данни относно местоположението на сектори- те около бившата колония (обр. 3 и 4). Тези дейности създадоха необходимата база за анализ на аерофотоснимки- те чрез фотоинтерпретация и установяване на най-перспективните за изслед- ване зони. Две от тях, на площ 3,4 км2 (местностите Св. Марина, Св. Илия, Месарите и Мапите) бяха избрани и дигитализирани триизмерно с помощта на лазер (ЛИДАР). Получените данни очертаха виртуална дигитална карта, която дава възможност за изследване на детайлите от терена, включително в недостъпните зони. Проучването позволи установяването на многобройни ар- хеологически структури и аномалии. които бяха проверени на място. Постиг-  1 M. Gyuzelev във Nedev, Panayotova, нат бе висок процент на съвпадение, като 92% от отбелязаните структури съ- 2003, c. 107–120, и 2008, c. 142– ответстваха на археологически обекти. Впоследствие бяха регистрирани близо 149. 300 земеделски тераси и останки от петдесетина сгради, очертаващи селскосто-  2 Baralis, Panayotova, 2015, с. 968– панския пейзаж на колонията. 999; Baralis, et al., 2016, с. 164–177. 444 Обр. 1. Обр. 2. Изглед към територията на Аполония от връх Бакърлъка Съпоставяне на сателитната снимка и на дигитализирния (сн. A. Баралис) триизмерен образ с лазер ЛИДАР (П. Лебутейе) Обр. 3. Обр. 4. Дигитализиран триизмерен образ на м. Елафотумба и Дигитализиран триизмерен образ на м. Елафотумба и идентифициране на древните парцели (П. Лебутейе и А. Баралис) идентифициране на древните парцели (П. Лебутейе и А. Баралис) Успоредно с това, в района бяха осъществени няколко кампании за събиране на образци, последвани от лабораторни изследвания. Целта беше да се допълнят предишните проучвания от 2005 г. и да се разширят по- знанията за еволюцията на регионалната топография и растителното покритие (лаборатория Cerege, Универ- ситет Екс-Марсилия; лаборатория Ecolab, Университет Тулуза 3). Това позволи да се докаже, че в момента на пристигането на първите колонисти, на югоизток, в района на Алепy, е съществувала лагуна; че бившата долина „Герена“ на югозапад е била засипана, а също че още в края на архаичния период местният пейзаж е бил относи- телно култивиран. Данните за заселвания в региона преди основаването на Аполония са относително оскъдни. Извън предпо- ложенията за тракийско присъствие на територията на стария град Созопол, има сведения за две тракийски се- лища – първото в кв. Харманите, второто на изток от град Черноморец, макар че хронологията на възникването им е все още дискусионна. Успоредно с тях, по върховете на Меден рид (в. Бакърлъка, Острият връх, Малкото 445 кале, Калето, м. Чивриджика – обр. 5) съществували многобройни укрепени сгради. Но подножията на планината, чието стратегическо местоположение било предпочитано по време на ранната Желязна епоха, все още са недостатъч- но проучени, което не ни позволява да вникнем в логиката на заселването през този период. Основаването на града не било съпроводено от незабавно усвояване на обширна територия. До сега не е открита нито една извънградска структура по-ранна от V в. пр. Хр., въпреки усилените проучвания в околностите на гра- да. Следователно изглежда, че през архаичната епоха, жителите на Аполония са се задоволявали с обитаване на градското пространство, от което са излизали да експлоатират ресурсите на околните зони, по необходимост на ограничени участъци. Да напомним, че по това време медните мини вероятно са били под тракийски контрол и разработването им се извършвало по силата на договор. Ситуацията рязко се променила в началото на V в. пр. Хр., когато по хъл- мовете около града била изградена гъста мрежа от селскостопански сгради, най-старата от които бе открита и изследвана на обект Месарите 2. Тогава по всички склонове са оформени тераси за задържане на почвата, разделени на зе- меделски парцели, което довело до пълно обезлесяване на възвишенията около крайбрежната зона. Тесните крайбрежни равнини не били застроени, а запазе- ни единствено за земеделие. Те били разпределени на парцели, чиито следи се откриват в м. Мапите. Парцелирането, организирано на равномерни модули от 48,91 линейни метра, т.е. четвърт земеделски стадий от 205 м, следва направ- ление 29° С, което съвпада с терасите и преградните стени от ІV в. пр. Хр. по околните хълмове. Близката територия на Аполония се пресичала от два пътя. Първият след- вал крайбрежната линия от височините в кв. Харманите до м. Мапите на юг, като пресичал некропола в м. Калфата. Вторият, установен при последните проучвания, тръгвал на югозапад, следвайки билото, разделящо долините на Месарите и Св. Марина, преди да обиколи масива Св. Илия и да завие към го- лямата крайбрежна равнина. Двата пътя обслужвали гъсто населена зона със сгради, отделени понякога на само 60 м разстояние една от друга. Тя била заета било от малки къщи, като едностайната с площ 43 м2, разкрита в м. Месарите 6, било от по-внушителни сгради, подобни на проучената в м. Св. Марина, върху площ от 362 м2, с централно разположена кула. Някои групи къщи представля- ват селскостопански имения, като в м. Месарите 4, където до сега са проучени 4 сгради. Подходящ пример за облика на района около колонията през класическата епоха дават местностите Харманите, Калфата и Месарите. В края на V в. пр. Хр. зоната на крайбрежния некропол в м. Калфата била пресечена от водопровод, довеждащ до града водите на извора при Райския залив. На границите на не- кропола в кв. Харманите от първата половина на V в. пр. Хр., между последни- те гробове и влажното пространство на делтата на река с непостоянен режим, грънчарска пещ свидетелства за използването на  местно глинено находище. Нагоре по склона личи как застрояването внимателно се отдалечава от брега на реката. По течението ѝ бяха разкрити четири кладенеца. По-високо, върху  3 Devlova, Kirov, 2018. първите скали, извисяващи се над бреговете на реката, се издигали пет сгради,  4 Avram, 2012. подредени в редица (Mесарите 20, 25b, 27, 28–28b, 29). Те очертавали първи-  5 Baralis, 2015, с. 224–228; Baralis, те елементи на един селски ландшафт, простиращ се чак до билото, по което под печат. 446 Т Е Р И Т О Р И Я Т А Н А А П О Л О Н И Я Обр. 5. Укрепено селище в м. Чивриджика (сн. A. Baralis) минавал пътят, пресичащ сектори Месарите 2 и 4. Над него, върховете Св. Илия и Св. Марина били увенчани от надгробни могили. Разширяването на границите на полиса и относителната липса на заплаха са позволили разработването на земеделската територия. Това се потвърждава с откриването на гранична крепост в района на мина Червено знаме, която утвърждава завладяването на този рудодобивен район и определя границата между класическата територия на града и нейния хинтерланд3. По същото време градът е преживял силен демографски подем, може би облагодетелстван от пристигането на нови колонисти, известните епойкой, за които споменава Аристотел4. Този процес се развил на фона на растящо търсене от страна на егейските градове най-вече на зърнени храни. То насърчило развитието в черноморската област на доходоносно земеделие, почиващо често върху използването на робски труд, което пък довело до развитието в същия район на специализирани постройки – сгради с кули, на които едно от предназначенията било охраната на робите през нощта.5 Освен забележителните си размери, сграда № 1 в Месарите 4 се отличава с двете си кули, разположени от двете страни на двора, които трудно бихме определили като защитни. От края на ІV в. пр. Хр. започнал процес на напускане и разрушаване на всички тези сгради, последван в секторите Месарите 2, 4 и 6 от възникването на нов некропол, използван през относително кратък период от време. Материален белег на последния етап от обитаването на този район е изграждането на внушителна кре- постна стена около част от върха на Месарите, стъпваща над бившите сгради и гробове на Месарите 4. Широка от 1,74 до 2,20 м, тя е изградена отчасти с големи количества строителен материал от развалините на старите сгради и подсказва за грозящата опасност. В този смисъл, територията на Аполония е археологическа илюстра- ция на хроничната нестабилност, която трябвало да преодоляват през елинистическата епоха всички градове от западното крайбрежие на Черно море. 447 КАТ. 537 Чернофигурен белогрундов алабастрон с фигурална композиция – завръщане от лов Глина Некропол на Аполония, кв. Харманите, Структура № 22, гроб № 14, 2014 470–450 г. пр. Хр. Вис. 16,4 см, диам. устие 1,5 см, диам. венец 3,9 см АМ Созопол, инв. № 3712 Изработен от светлобежова фина глина, покрита с кестеняв, на места черен фирнис. Изобразена е сцена на двама мъже в ход надясно, които се връщат от успешен лов. Те носят петасоси, а в ръцете си държат или са преметнали през рамо лагоболони, върху които са завързани увиснали зайци и лисица. Изобразени са и три кучета. Между фигурите има три нечетливи надписа. Според характеристиките на съда, той се отнася към групата на чернофигурните белогрундови алабастрони с фигурални композиции, датирани в периода 525–450 г. пр. Хр., и произведени в Атика6. Представената сцена няма аналог в КАТ. 536 известните досега съдове. Като идеен замисъл, тя, може да се свърже с други два съда7. Според Теракота активния период на художниците (Амасис и Тлесон), те са датирани в 560/555–535/515 г. Глина пр. Хр.8 Многобройните различия между съдовете Некропол на Аполония в кв. Харманите, гроб № 14, и алабастрона от Аполония, са допълнителни 2014 г. основания за предложената дата. V в. пр. Хр. Непубликуван Вис. 7,5 см, дълж. 12 см ЯИ АМ Созопол, инв. № 1405 Теракота от светлокафява глина със следи от бяла ангоба. Представя фигурална композиция на жена „Деметра“ с впряг чифт волове. Жената е седнала, с изправено тяло в горната част и леко наклонена наляво  6 Brownlee, 1995, c. 363, № 233, таб. 81, 233 с примери глава. Ръцете прибрани към тялото държат поводите в и цит. Лит; Beazley Archive Database (http://www. скута. Воловете са допрени един до друг, фигурите са beazley.ox.ac.uk). схематично третирани, не личат впрегатните елементи.  7 Beazley, 1956, 153.31, 181.1, 687; Bothmer, 1985, Непубликувана c. 138–139, №26, обр. 83; Beazley, 1986, c. 51, таб. 46, 7. ДН  8 Beazley, 1956, 153.31, 181.1, 687; Bothmer, 1985, c. 15, 139, обр. 83; Beazley, 1986, c. 51, таб. 46, 7. 448 Т Е Р И Т О Р И Я Т А Н А А П О Л О Н И Я 449 КАТ. 538 Червенофигурна кана Глина Некропол на Аполония в кв. Харманите, 1965 г. 430 – 425 г. пр. Хр. Вис. 13,6 см, вис. с дръжка 14 см, диам. устие 9 см АМ Созопол, инв. № 261 Биконична кана с широко устие и наклонен навън венец. Дръжката е Г-образна, с елипсовидно сечение, и малък издатък в основата си. Излиза от средата на тялото и извива над устието. Дъното и столчето липсват. Стените са покрити с качествен черен, лъскав фирнис. На лицевата страна е изобразена червенофигурна композиция на трима тракийски воини, в ход надясно, с типично облекло и въоръжение. Вляво е представен пеши воин с пелта и две копия, облечен в зейра, островърха шапка и високи ботуши. В централната част на сцената е разположено изображение на конник с две копия в ръка и пелта на гърба си. Позицията пред конника се заема от фигурата на пелтаст, аналогично интерпретиран с предходния. Лицата на воините са еднакво третирани, като прически, мустаци и бради. В основата на композицията, схематично е предаден наклона на терена, а под него има ограничителен пояс, запълнен с йонийска кима. Под дръжката е изобразена многолистна палмета с ластари. Литерат ура : Лазаров 2003, с. 109–112, № 36 ДН 450 Т Е Р И Т О Р И Я Т А Н А А П О Л О Н И Я 451 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С , М А Р Т И Н Г Ю З Е Л Е В , К Р Ъ С Т И Н А П А Н А Й О Т О В А , Т Е О Д О РА Б О Г Д А Н О В А Стопански комплекси в местностите Месарите и Света Марина А. Месарите 2: начало на системата изграждане на нов път. Резултатите от извършеното ар- хеологическо проучване са известни от една статия с С цел запознаване с хронологията и вътрешното функ- твърде предварителен характер2. Подновените от бъл- циониране на извънградските структури в близката гаро-френската мисия разкопки се осъществиха през хóра на Аполония, българо-френски екип извърши 2010, 2011 и 2014 г., ръководени от Мартин Гюзелев, археологически проучвания на четири от тях1. Сгра- с помощта на Костадин Господинов (Регионален исто- дата в сектор Месарите 2 заема тясно връхно плато, рически музей в Бургас), Христиан Христов и Иванка извисяващо се над крайбрежната област и има много Славова (СУ „Св. Климент Охридски“). Света Марина добра видимост (Вис. 70, 62 м). Нейните останки не са 1 представлява сграда с дължина 22,50 м и най-голяма добре съхранени – запазен е само един зид, дълъг 8,1 м ширина 16,10 м, чиято площ е 362 м² (обр. 1 и 2). Била и широк 1,01 м, изграден от големи ломени камъни, е двуетажна, както може да се види от стълбата в поме- както и един питос, намиращ се непосредствено на юг щение 1. Зидовете са запазени на максимална височина в полувкопан зимник. Съдейки по откритите материа- от 1,10 м. Имат двулицева зидария от големи ломени ли, функционирането на сградата може да се разполо- камъни и емплектон, и са стъпили върху фундаментал- жи между първата четвърт на V в. пр. Хр. и средата на на плоча, чиято височина северно от помещение 1 дос- следващия век. тига 0,50 м. Дебелината им се колебае между 0,90/95 Въпреки твърде частично запазеното си състоя- м за южния зид и 0,80/85 м за северния, а дебелината ние, сградата в Месарите 2 е най-ранната в извънград- на вътрешните стени не надминава 0,50 м. Надзидани ската територия на Аполония. Тя е изключително це- са с кирпич, по-голямата част от който се е спекъл при нен ориентир за определяне на хронологията около разрушаването на сградата след пожар, а покривната бурното развитие на гъстата мрежа от сгради, иденти- конструкция била изпълнена от коринтски керемиди, фицирани около града. Фактът, че повече от век дели съчетани с покриващи фугите билни керемиди. Всич- издигането на първите постройки извън крепостните ки са от типа, обичаен за Аполония (65–67 х 54–56 х стени и основаването на града, подсказва на свой ред, 3,5–3,7 см), а съотношението на подпечатните кереми- че експлоатацията на територията в течение на VІ в. ди се оказва значително и обогатява 21-те екземпляра, пр. Хр. се извършвала от градското ядро. Подобна си- открити през1971 г. (6 бр. с „XYΛ/ΔΙΣ“ в две редици туация отреждала на това пространство сравнително и една полегата буква „А“; 2 бр. с буквите ΛΑ; 12 бр. с скромна площ, вероятно ограничена от масива от хъ- печата „НМ“ и 1 с буквите „ΦΙ“). лмове по протежение на крайбрежната зона, и то точ- Самата сграда се състои от пет отчетливи единици. но по времето, когато са действали по-отдалечените Помещение 1 на северозапад (6,25 х 6,10 м) изглежда рудници в района на мина Червено знаме. съответства на жилищно пространство, както се илю- стрира от инвентара (обикновена и покрита с фирнис керамика), намерен в него, към който се добавят 4 Б. Сграда в местността Св. Марина 1 Разположен на западния склон на едноименния масив,  1 Археологическите проучвания на обекти Месарите 2, 4 и 6 са ръ- на 500 м югозападно от Месарите 2, обектът Св. Мари- ководени от Кръстина Панайотова и Александър Баралис, замест- на 1 дава възможност за опознаване на облика на една ник-ръководител Теодора Богданова (Археологически музей на от извънградските сгради. Тя е открита през 1971 г. при Созопол).  2 Димитров, 1974, с. 92–97. 452 Т Е Р И Т О Р И Я Т А Н А А П О Л О Н И Я Обр. 1. Изглед от въздуха на извънградската сграда Св. Марина 1 (сн. L. Damelet) Обр. 2. Помещение № 1 на извънградската сграда Св. Марина 1 (сн. М. Гюзелев) 453 тежести за стан, открити през 1971 г. Предназначение- ъгъл, за да освободи място за отстъп на фасадата с дъл- то на двете съседни помещения (№№ 3 и 4) не може да жина 2,60 м. На източния край на новия зид е офор- се установи поради лошото съхранение в пластовете, мен квадрат от коринтски керемиди (0,55 х 0,43м), но но дългото източно помещение съдържа в най-долни- пълнежът на тази структура не съдържа никакъв кера- те нива значително количество фрагменти от питоси, мичен или макробиологичен материал. указващи използването му като складово простран- Стените са били изградени от кирпичени блокче- ство. Един праг, намиращ се срещу западния зид, бе- та с размери 0,25 х 0,21 х 0,07 м, разположени върху лежи излаз към двор, рамкиран от наченки на два зида цокъл от суха каменна зидария. В източната част се с леко разминаваща се ориентация. Пò на юг, в югоза- откри структура, съставена от три камъка, ограждащи падния край на постройката, се развива едно последно пространство с размери 0,20 х 0,25 м, в което е бил по- пространство с размери 8,30 х 2,80 м, като лошото със- ставен централен дървен стълб, разположен по средата тояние на останките не позволява да се разбере сис- между източния и западния зид. Така се потвърждава темата на затваряне, която вероятно го изолирала от съществуването на двускатен покрив, както свидетел- голямото помещение S3. ства значителният обем на разкритите натрошени ко- Макробиологичните анализи (И. Славова, Е. Ма- ринтски керемиди. Подът от трамбована пръст е запа- ринова-Волф) на седиментите от този обект хвърлят зен само на отделни места, но върху него бе открито светлина върху консумация на лимец (Tr. aestivum/ огнище без никакво специално оформяне. Палеобота- durum L.) и ечемик (Hordeum vulgare L.), а еднозърнес- ническият анализ (Ц. Попова) разкри наличие на дъб тият лимец (Tr. monococcum L.) заема второстепенно и черен бор заедно с неопределени органични храни- място. От бобовите растения е идентифициран само телни остатъци. пролетен фий, а остатъците от животински кости тук се оказват голяма рядкост, както и в земеделските сгра- Д. Месарите 4, земеделски комплекс от ди като цяло, потвърждавайки изводите от изотопните анализи, извършени от Ан Кинлисайд върху субекти хὸрата в Аполония от некропола в Калфата. Месарите 4 заема терасиран район, разположен по горния скат на западния склон на масива, издигащ се В. Месарите 6 или контурите на едно над река Света Марина. Археологическите проучва- ния разкриха съществуването на внушителен земедел- скромно имение ски комплекс, проучен на площ от 2500 м² (обр. 3). Се- Обект Св. Марина позволява да се обхванат контурите верната постройка (Сграда 1), която със сградата № 4 на средно голямо земеделско имение, но сградите око- е най-стара, е изградена през втората четвърт на V в. ло Аполония имат твърде различен профил, понякога пр. Хр. Състои се две централни помещения (S3 и S4), скромен, по подобие на Месарите 6 или по-внушите- всяко с площ съответно 4,3 х 18,59 м и 12 х 18,50 м. лен, по подобие на Месарите 4. Сектор Месарите 6 е Помещение S3 загражда широк двор (дълъг 8,77 м), разположен на западния склон на масива Месарите, рамкиран на запад от две четириъгълни кули (S1 и S5) на 40 м от Месарите 4. Установени са два строителни с размери 3,54 м и междинно помещение (S2). Тази по- периода, като първият се развива около четириъгълно стройка е досега най-старата земеделска сграда с кули пространство с ширина 4,65 м и дължина 9,30 м, ори- по Черноморието. Тя е прототип, призван да получи ентирано на североизток. Само източният и северни- впоследствие широко разпространение около Олбия ят зид са относително добре запазени, а от западния са и в западен Крим, където преобладава през в ІІІ в. пр. останали едва няколко сегмента. Изпълнени са в дву- Хр. Разкритият материал съдържа няколко фрагмента лицева псевдоизодомна зидария, запазена върху двата от амфори от първата половина на V в. пр. Хр. (Лесбос, хоризонтални реда от споени с кал ломени камъни, и Хиос с издута шия, „прототасоска“ серия по Зеест). емплектон от трошляк, примесен с пръст. Последва- Само в помещения S3 и S4 се намират фрагменти от лото изграждане на друг източен зид, широк 0,68 м в фина и груба кухненска керамика. протежение на 3,5 м, бележи нов етап във функциони- Този обширен комплекс престава да съществува рането на сградата, чиято дължина вече е само 8 м. Ус- през първата четвърт на ІV в. пр. Хр., освобождавайки поредно с това, външната облицовка на източния зид е място на втора сграда, разположена непосредствено свалена по протежение на 3,30 м след североизточния пò на юг (Сграда 2). Нейният северен зид, с дължина 454 Т Е Р И Т О Р И Я Т А Н А А П О Л О Н И Я Обр. 3. Изглед от въздуха на извънградския комплекс Месарите 4, на сградата Месарите 2 и на античния път (сн. М. Дамянов) Обр. 4. Помещение № S6 на сграда № 2, Месарите 4 (сн. L. Damelet) 455 21,6 м и дебелина 0,90 м, стъпва върху помещение S5. ограничен от три блока, развит в непосредствена бли- Фасадата на зида, запазена в два хоризонтални реда от зост до източната вътрешна преградна стена. И тук ни- камъни, е с много грижливо направено лице с макси- вото с деструкции предостави фрагменти от питоси и мално запазена височина 0,53 м. Целостта на сградата амфори, както и такива от канализационни тръби. не е съхранена поради ерозията, дължаща се на полега- Откритите в Месарите 4 останки изненадват как- тостта на терена. Идентифицирано е едно помещение то с размерите си, които са особено непривични за хъл- (S6) с размери 3,30 х 2,80 м, по трите стени на което миста зона, така и с пространствената си организация има П-образно укрепване (обр. 4), както и хаван от ва- и архитектурните си качества. Сред находките от по- ровик и множество фрагменти от питос. Функциони- мещение S3 на сграда 1 и сграда 3 има много керамич- рането на тази сграда се отнася към втората половина ни архитектурни елементи, например две коринтски на ІV в. пр. Хр. керемиди с фриз от оволи. Археометричните анализи, В югоизточната част от обекта е разкрита трета проведени от Пиер Дюпон доказват, че са произведе- постройка (Сграда 3), което го превръща в обширен ни от същата глина от Аполония, от каквато са били комплекс. Изградена е в терасиран район, чиято ви- произведени архитектурните елементи за светилище- сочина се поддържа от няколко подпорни зида (зид то на Аполон Лечител3. Към тях се прибавят една стра- 24 и зид 27). Постройката се развива в три помеще- нична керемида, открита в пласт с деструкции на S3 с ния. Централното помещение S2 е с дължина 5,14 м грижливо изработен фриз с меандри, рамкиращ чети- и ширина 4,50 м. Градежът над каменните основи е рилистни розети, подобен на екземпляр, открит в Ме- бил с кирпичи, измазани с гъст бял хоросан, който на самбрия и причислен от Л. Огненова-Маринова към места пази отпечатък от тънък плет. Покритието е от по-стари прототипове, датирани от V и ІV в. пр. Хр.4 коринтски керемиди, сред фрагментите от които са Трябва да се отбележи, че много керемиди, открити в открити над 40 екземпляра с печат „А“ и един – лира, помещение 2 на сграда 3, имащи червено или кафяво познат сред находките от стария град и от обекта Св. фирнисово покритие, дават основание да се предпо- Марина. Нивото с деструкции предостави богат мате- ложи възможна преупотреба в земеделските сгради на риал от амфори (Тасос, Хераклея Понтийска и Мен- керемиди, произхождащи от града. де), свидетелстващ за функционирането на сградата през втората и третата четвърт на ІV в. пр. Хр. Той се Сградите и в трите сектора в м. Месарите, както и допълва от множество фрагменти от питоси, между сградата в съседната м. Св. Марина, която е била опо- които фрагмент от устие с печат „ΡΠ“ или „ΠΤΠ“, в жарена, са били изоставени и разрушени през послед- лигатура. Този материал е съпътстван от фрагменти ната четвърт на IV в. пр. Хр. Факторите, предизвикали от кухненски съдове (гърнета) и няколко фини съда развитието на такъв комплекс, вписващ се в гъста мре- (аскос и ойнохое) с фирнисово покритие. Много фраг- жа от земеделски сгради, разгърнат върху района на менти от гърнета и кани се намират непосредствено хълмовете, ограждащи Аполония, са предмет на пред- на запад от помещение S2, където е разкрито огнище, стоящите изследвания. разположено под навес. Ситуираното на юг помещение (S3) е с размери 5,50 х 4,58 м. И тук наред с коринтските керемиди и калиптери, се откри голямо количество обикновена керамика, няколко фрагмента от съдове с фирнисово покритие и много голям брой фрагменти от големи и малки амфори. Южно от него се намира помещение (S4), което не е заградено от югозапад и вероятно е било защитено от навес. Освен голямо количество ке- ремиди, някои от които с печати, тук са открити ня- колко монети, между които една сребърна драхма с котва и глава на Горгона (ІV в. пр. Хр.). Най-северното помещение S1 няма точно определени граници. Подът  3 Dupont, Baralis, 2014, c. 387–428. му е белязан от мощно разрушение, за което свиде-  4 Благодарим на Marie-Françoise Billot † (IRAA, UMR 6222) за про- телстват овъглена зона, намираща се зад малък зимник, учването на керемидата. 456 Т Е Р И Т О Р И Я Т А Н А А П О Л О Н И Я КАТ. 539 Нож Желязо Некропол в м. „Месарите“, сектор Месарите 4, гроб № 18, 2017 г. 300–275 г. пр. Хр. Дълж. 10,4 см, шир. 1,5 см АМ Созопол, инв. № 3851 Запазена е част от дръжката с нитове и едностранно наточено острие с издължена ромбовидна форма. Непубликуван КП КАТ. 540 Ножица Желязо Некропол в м. „Месарите“, сектор Месарите 4, гроб № 18, 2017 г. 300 – 275 г. пр. Хр. Дълж. 19,7 см, режеща част 9,8 х 2,5 см АМ Созопол, инв. № 3853 Формата на тази ножица е много близка на екземплярa от некропола в. м. Калфата (кат. 167). Открита е в гроб № 18 – керамичен саркофаг – заедно с два балсамария и един железен нож. Въпреки че костните останки са на мъж, съобразно с антропологическия анализ1, обикновено ножицата представлява типичен погребален дар в гробове на жени. Тя носи информация за всекидневния живот, както и за ритуални практики на жителите на територията на града. Непубликувана 1 Антропологичният анализ на AB костните ос­ танки е изготвен от Б. Гълъбова и Н. Ата­насова – Тимева. ТРАКЕ. Лаборатория за човешка биоархеология. 457 КАТ. 541 Фрагмент от питос с графит Глина Селищна структура в м. Месарите, сектор Месарите 4, 2012 г. 375–315 г. пр. Хр Дълж. 15,2 см, деб. 8 см, вис. букви 4,8 см АМ Созопол, инв. № 3872 Запазена е част от венеца на устието на питоса, изработен от груба глина с кварцови примеси. Върху хоризонталната му повърхност са врязани буквите Е, А, Р и Т в лигатура: дясната хаста на А е обща с Р; долната хаста на Е е горна хаста за Т. Непубликуван КП КАТ. 542 Фрагмент от керемида Глина Извънградска селищна структура в м. Св. Марина 1 IV–III в. пр. Хр. Дълж. 11,4 см, шир. 7,4 см, дебел. 2,3 см АМ Созопол, инв. № 3916 Фрагмент от плоска покривна керемида от бежова, с жълтеникав оттенък глина, с пясъчни примеси. Върху горната повърхност, в процеса на сушене на материала, е запазена следа от кучешка лапа. Непубликувана ДН 458 Т Е Р И Т О Р И Я Т А Н А А П О Л О Н И Я КАТ. 543 Фрагмент от челна керемида с релефен меандър Глина Селищна структура в м. Месарите, сектор Месарите 4 Края на IV в. пр. Хр. Вис. на челния борд 7,4 см, запазена шир. 18,3 см, запазена дълж. 23 см АМ Созопол, Инв. № 3871 Декорацията върху челния борд включва релефен меандър, в правоъгълните полета на който са разположени звезди с четири лъча. Глината не е характерна за строителната керамика и архитектурна теракота, произвеждана в Аполония Понтика. Челните керемиди с релефен меандър са широко разпространени в Западнопонтийските колонии през елинистическата епоха. Литерат ура : Zimmermann, 1994. Непубликуван ДС 459 КАТ. 544 Фрагмент от вана Глина Селищна структура в м. Месарите, сектор Месарите 4 Първа половина на V в. пр. Хр. Запазена вис. 6,1 см, запазена дълж. 28,1 см АМ Созопол, Инв. № 3882 Отвън устийният ръб на ваната е гладък, а от вътре профилът му включва гладка тения, йонийски киматион и кръгъл щаб. Керамичните вани с релефна декорация са добре представени в Клазомене. Декорацията има паралели с перирантерии от Месембрия-Зоне и ларнакси от Стриме. Литерат ура : Cevizoğlu, 2004, c. 191–193, обр. 13–15; Ilieva, 2009, c. 72, обр. 6.8–10; Iliopoulou, 2015, c. 825–827. ДС 460 Т Е Р И Т О Р И Я Т А Н А А П О Л О Н И Я МАРТИН ГЮЗЕЛЕВ Колективната монетна находка при проучванията на археологическия обект в местността Света Марина 1, Созопол. П ри археологическите проучва- ния на ойкоса от територията на Аполония на Понта през 2011 г. пр. Хр.2, вероятно във връзка с не- сигурността, породена във времето на конфликтите на елинистическите бе открита колективна монетна на- владетели – египетските Птолемеи ходка от 37 броя бронзови монети. и сирийските Селевкиди за югоиз- Мястото им на намиране, а именно точната част на Балканския полуос- на нивото на пода от горяло поме- тров през т.нар. Втора египетско-си- щение, показва че „съкровището“ е рийска война. било трезорирано не много време преди напускането на извънград- ското имение от жителите му. За КАТ. 545 монетите, след почистването им се установи, че най-многобройни са от групата на дихалките – общо 23 Колективна монетна находка броя. Те имат за изображения на Бронз аверса глава на Аполон, в качест- Извънградска селищна структура в м. Св. Марина 1 вото му на божествен защитник на Краят на IV– към средата на III в. пр. Хр. града, съответно на реверса е пара- Диам. 1,25 – 1,95 см семонът на града – изправената кот- ва с морски рак и буквата А. Следва АМ Созопол, инв. № 3921 типът с изображение на аверса на Mонетите (общо 37 броя.) бяха открити в горял пласт в помещение 1. бог Аполон седнал на омфалос и Най-многобройни са от групата на дихалките – общо 23 броя. Тип – А: контрамарка – осемлъчева звезда. Глава на Аполон с венец надясно. R: Изправена котва, буква А и рак. Върху Реверсът е запазен за парасемона някои от тях има запазен надпис ΔΙΧΑΛΚΙΗ в различни комбинации от – изправената котва, морски рак и букви. Следваща група са монети от типа: А: Аполон седнал на омфалос и буква А. Колективната монетна на- контрамарка – осемлъчева звезда. R: Изправена котва, морски рак и буква ходка се допълва от две зле запазени А. Върху една от тях има запазени три начални букви от името на вероятния монети, които не са сечени в аполо- монетен магистрат ΜΥΣ3. Останалите две монети не са сечени в Аполония нийска монетарница – едната от тях и не са добре запазени. е вероятно на Тейон1. Непубликувани Макар и с неособено разрабо- МГ тена хронология, аполонийските монети биха могли да бъдат час- тично използвани за изказване на хипотеза за поставяне на хроноло-  1 Гюзелев, et al., 2011. гични граници на обекта и по-спе-  2 Imhoof-Blumer, 1883, MG 47. циално за периода на изоставянето  3 Герасимов, 1949, c. 332–334, 335–338, на сградата преди средата на ІІІ в. таб. 180. 461 462 Т Е Р И Т О Р И Я Т А Н А А П О Л О Н И Я 463 464 Т Е Р И Т О Р И Я Т А Н А А П О Л О Н И Я 465 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С , К Р Ъ С Т И Н А П А Н А Й О Т О В А , Т Е О Д О РА Б О Г Д А Н О В А СЕЛСКИЯТ НЕКРОПОЛ В МЕСАРИТЕ Н екрополът в м. Калфата-Буджака, разположен край стария крайбрежен път, е основният аполонийски некропол през класическата и елинисти- ческата епоха. Независимо от това, освен надгробните могили, разпръснати из територията, различни признаци говорят за наличието на други погребални сектори около града. Няколко гроба, датирани от V и IVв. пр. Хр. са открити край склоновете, които се издигат над съвременния път за Бургас 1. При неот- давна проведените разкопки от Т. Богданова, са разкрити четири гроба и едно ритуално огнище, датирани от IV и III в. пр. Хр.2. Те са разположени недалеч от югозападния път, който в древността свързвал града с неговите мини и покрай- нини и стига до съвременния квартал Харманите, по линията на хребета, който разделя Месарите (Мисаря), на изток, от Света Марина, на запад. Разкопките, провеждани от 2011 г. насам от френско-българската археоло- гическа мисия в некропола на Месарите, позволиха идентифицирането на нов сегмент от пътя (обр. 1). Те също така разкриха изоставянето на групата сгради, образуващи това малко населено място в края на IV в. пр. Хр., в един твърде смутен период за Аполония. Това събитие става малко преди на същото мяс- то да се развие нов некропол, от който са открити 35 гроба3. Повечето от тях са ситуирани от западната страна на пътя, сред погребални парцели, които се вписват в продължението на старата сграда № 3 (Месарите 4). Организирани около модул от 4,20 м, те заемат едно терасирано пространство, което покрива останките от старите сгради № 1 и № 4 (обр. 2). То е оградено с двустранно изравнени стени от суха каменна зидария. Периболосът, който е разположен в северната част на проучения сектор, се отличава с качеството на конструкцията си и солидната си фасадна стена, изградена от големи блокове от пясъчник в изодомен градеж. Изненадващо е, че други гробове по същото време заемат старите сгради, които се превръщат в погребални периболоси. Такъв е случаят със сградата в Месарите 6, където, над останките от покрива ѝ се намират два гроба с пър- вична кремация (обр. 3). Те са изградени от ломени камъни, като единият е по- крит с тегули. На север, в сграда в сектор Месарите 2, се появяват още четири гроба, при единият от които (гроб № 2) вторично е използван питос, поставен в бившата изба. В центъра на обекта (сектор Месарите 4) всяко едно от трите помещения на сградата включва по два гроба (помещение № 2 – гробове № 5 и № 11; помещение № 3 – гробове № 2 и № 7; помещение № 4 – гробове № 8 и № 9) (обр. 4). Това се случва, докато някои стени все още са частично запазени, както се вижда от последователното поставяне на урни №№ 1, 3 и 4 в различ-  1 Венедиков, 1963a, c. 8; Panayotova, ните пластове, образувани при срутването на стени № 20 и № 31, а в първата 2010, c. 39. от тях, преди срутването. Вследствие на тази трансформация на бившата сграда  2 Богданова, Попова, Недев, 2015. или е имало разрушаване на стени, както това е станало на север от помещение  3 Baralis, Panayotova, 2015, c.  993– № 1 (стена № 38), или обратното – преустройване на някои от тях (стени № 21 996; Baralis, Panayotova, 2016, и № 31, помещение № 2), като са използвани разнородни материали, взети от c. 174–176; Панайотова, Баралис 2018, с. 77–92. разрушените постройки. 466 По на юг гробовете са разположени от двете страни на пътя. На запад, по протежение на склона, те заемат междинните пространства, отделящи подпорните стени от терасата, която огражда пътя. На изток гробовете следват след източния каменен зид, в страни от плоското било. Тези гробове се появяват в един много кратък период от време, обхващащ последните години на IV в. пр. Хр. и първата четвърт на III в. пр. Хр. Те обаче отразяват едно забележително разнообразие от ритуали и форми. Заедно с вторичната кремация на починалите и поставянето на останките в урни, в Месарите 2 са открити два ци- стови гроба с трупоизгаряне, на които съответства и трети гроб, една яма, в помещение № 2 на сграда № 3 (гроб № 11). Успоредно с това, при трупополагане се използват обикновени ями, цисти – в някои са запазени следи от червена боя по вътрешните стени или големи делви (питоси), но също така и каменни или керамични саркофази. Някои от тях са със сема или надгробна плоча, основа от която е намерена през 2018 г. до цистов гроб № 27. Обр. 1. Месарите 4. Античен път с коловози и гробове от източната и западната му страна (сн. L. Damelet) Обр. 2. Погребален парцел източно от сграда № 1 (сн. L. Damelet) 467 Обр. 3. Двата гроба, изградени в сградата в сектор Месарите 2, 2012 г. (сн. A. Baralis) Обр. 4. Гробовете, вкопани в четирите помещения на сграда № 3, Месарите 4 (сн. L. Damelet) 468 С Е Л С К И Я Т Н Е К Р О П О Л В М Е С А Р И Т Е Т Е О Д О РА Б О Г Д А Н О В А Гробове от некропола в м. Месарите А рхеологическите проучвания през последните няколко го- дини в м. Месарите, разкриха на- личието на извънградска селищна структура и некропол, от който към момента са проучени 36 гробни съ- оръжения1 (обр. 1). Малко повече са гробовете, при които предпо- четеният ритуал е инхумация – 23 гроба, като тези с кремация са 12 на брой. В 9 от случаите горелите ске- летни останки са поставени в урни, като различни местни паници и рибни блюда са използвани за техни капаци. В два от проучените контек- сти кремираните кости са положени в градени от камъни гробове, а в друг – в опалена яма. Впечатление прави многообра- Обр. 1. зието на използваните в некропола Цистови гробове и питос, използван като ковчег в помещения № 2 и 3 в сграда № 3 на гробни съоръжения. Месарите 4 (край на IV в. пр. Хр. / първата четвърт на III в. пр. Хр.) (сн. L. Damelet) Градените от камъни гробове, с или без покритие, са между най-ши- роко използваните сред комплекси- те, при които ритуалът е инхумация (4 гроба). Тяхната камера е изгра- дена от един до няколко реда обра- ботени камъни, с добре оформено вътрешно лице. Сред градените съоръжения са и цистите (6 гроба), при направата на които са използва- ни големи варовикови блокове2. Особен интерес предизвикват пет от гробните комплекси, при кои- то керамични саркофази са използ- вани за съхранението на останките  1 За резултатите от проучването на некро- пола до 2015 г., виж. Панайотова, Баралис, 2018. Обр. 2.  2 Панайотова, Богданова, Баралис, 2017, Урна от гроб № 6, Месарите 4, 2015 г. (сн. A. Baralis) с. 244. 469 на починалия индивид (8, 16, 18, 23 и 30), които са много рядко засви- детелствани в некрополите на Апо- лония, като само два други такива са известни3. Варовиков саркофаг, изработен от монолитен блок, е из- ползван в един от проучените ком- плекси, като по неговите вътрешни стени са запазени следи от червена боя4. Това е единственият такъв ек- земпляр, известен към момента от територията на Аполония. Регистрирани са 4 гробни съо- ръжения, при които питос е употре- бен в ролята му на ковчег (обр. 1 и 3). Един от тези комплекси предизвиква особен интерес с това, че съдът е по- ставен вертикално, като само долната част на погребания индивид попада в него, докато горната половина е по- Обр. 3. крита със стреховидно разположени Питос, използван при изграждането на гроб № 2, Месарите 2, 2011 г. (сн. A. Baralis) плоски керемиди (обр. 3). Сред проучените съоръжения по-рядко се срещат керемидените е представена единствено от два тежести и прешлени за стан. Често гробове, като само два такива са из- комплекса. главата на покойника е била увен- вестни. В едни от тях липсват следи от Сред гробните дарове присъст- чана с погребален венец с полихро- скелетни останки, което предполага ват съдове за благовония (лекити и мия и позлата. Бронзови монети са извършването на символично погре- унгвентарии), предмети свързани с поставяни в гробовете, вероятно в бение (кенотаф)5. тоалета (огледала, ножици, тоалетни ролята им на Харонов обол. Обикновената яма, най-ши- ножове, стригили и др.), теракоти, роко използваното съоръжение накити и предмети, свързани с еже- в некрополите на Аполония, тук дневния живот – кухненски съдове, КАТ. 546 Венец с лаврови листа, плодчета и оловен обръч Бронзова сплав с позлата, глина с бяла боя и следи от позлата, олово Аполония, некропол в м. Месарите, Месарите 4, гроб № 5 300–275 г. пр. Хр. Фрагменти от поне 13 издължени листа; три къса от оловна лента с отвори и  3 Венедиков, 1963а, c. 58, № 674; Младенова, снопчета от бронзови телчета в тях= 1963а, с. 291, № 894. 44 плодчета с неправилна сферична форма с макс. размери 0.62 х 0.56 см  4 Панайотова, Баралис, 2018, с. 84, обр. 9.  5 Панайотова, Богданова, Баралис, 2017, с. АМ Созопол, инв. № 3864 244. 470 С Е Л С К И Я Т Н Е К Р О П О Л В М Е С А Р И Т Е Открит в гроба на жена в зряла възраст (50–55 г.)1, венецът е със запазена голяма част от обръча, който се състои от оловна лента, в която на известно разстояние един от друг са оставени отвори, в които минават по пет бронзови телчета – дръжки. Към тях са прикрепени листа от бронзова сплав с позлата от двете страни и плодчета от глина. Листата са с форма на лавров лист. Изглеждат направени от един къс метал заедно с дръжките. Основите на поне 13 листа са запазени в края на прикрепените върху оловната лента телчета, отделно са запазени 9 фрагмента от листа, част от които са реставрирани. Плодчетата са с неправилна сферична форма, с останки от бяла боя и запазена при едно от тях позлата с форма на квадратче. Пробити са от едната страна. Венецът е от разпространен тип венци, открити както в некрополите на Аполония от елинистическата епоха, така и в гробниците на богатите аполонийци от околностите на града, какъвто е венецът с маслинови листа от м. Мапите. При този тип венци обикновено оловната лента е дублирана с лента от дърво, без да може да се твърди, че това е задължително правило. Непубликуван 1 Според антропологическия анализ на Б. Гълъбова и Н. Атанасова – Тимева. ТРАКЕ. Лаборатория за чо- МТ вешка биоархеология. 471 А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С Некропол в м. Месарите, сектор Месарите 2, гроб № 3 300–275 г. пр. Хр. О ткрит на 25 април 2012 г., гроб №3 е разположен непосредствено на юг от извънградската сгра- да Месарите 21. Той свидетелства за разгръщането, в Тен), също от бронз, е била закопчана на лявото рамо. Три съда за благовония (унгвентарии), са разположе- ни на нивото на дясната ръка, над желязна ножица и края на IV и началото на III в. пр. Хр., на нов некропол няколко стъклени перли, каквито има и между крака- на мястото на старата селска сграда, на 1,5 км южно от та. Бронзово огледало е положено върху левия крак, а града. Стените на гробната яма са били облицовани с малка купичка, „солница“, е поставена до десния крак, ломени камъни. В нея е погребана жена, положена по близо до една чаша. И накрая, две бронзови монети, гръб, с изпънати крайници, с глава насочена на север разположени между тялото и източната стена на гро- (10° N). Гробът е имал богато обзавеждане. Черепът ба, едната от които на Александър III. Под тялото е от- е опасан от бронзов венец с позлатени перли от пе- крит аполонийски сребърен хемиобол. Унгвентариите чена глина. Миниатюрна фибула от келтски тип (Ла датират комплекса в първата четвърт на III в. пр. Хр. Обр. 1. Гроб № 3, Месарите 2, 2012 г. (сн. A. Baralis)  1 Baralis, et al., 2012, с. 186; Панайотова, Богданова, Баралис, 2013, с. 227. 472 С Е Л С К И Я Т Н Е К Р О П О Л В М Е С А Р И Т Е Обр. 2. Рисунка на гроб № 3, Месарите 2, 2012 г. (Т. Богданова) 473 КАТ. 547 КАТ. 550 Чаша Унгвентарий Глина Глина Вис. 7,3 см, диам. устие 10,5 см, диам. столче 5,2 см Вис. 10,4 см, диам. устие 1,4 см, диам. столче 2,1 см АМ Созопол, инв. № 3884 АМ Созопол, инв. № 3855 Каликс чаша, оранжевокафява на цвят, изработена Вретеновиден унгвентарий, с украса от концентрични от глина с пясъчни примеси. Широко устие със пояси по тялото на съда. завит навън заоблен ръб, цилиндрична шия, ниско полусферично тяло, плоско дъно. Литерат ура : Литерат ура : Панайотова, Богданова, Баралис, 2013, с. 227–228, обр. 1, № 2. Панайотова, Богданова, Баралис, 2013, с. 227–228, обр. 1, № 7. ТБ ТБ КАТ. 548 КАТ. 551 Паничка Унгвентарий Глина Глина Вис. 3,2 см, диам. устие 5,8 см, диам. столче 3,6 см Вис. 13 см, диам. устие 1,9 см, диам. столче 2,5 см АМ Созопол, инв. № 3883 АМ Созопол, инв. № 3899 Изработена от глина с много кварцови примеси Вретеновидна форма. и слюда, оранжевочервен цвят. Щироко устие със наклонен навътре изтъняващ ръб. Тялото е с форма на Литерат ура : обърнат надолу пресечен конус. Равно дъно, което от вътрешната страна е грубо оформено. Панайотова, Богданова, Баралис, 2013, с. 227–228, обр. 1, № 1. Литерат ура : ТБ Панайотова, Богданова, Баралис, 2013, с. 227–228, обр. 1, № 4. ТБ КАТ. 552 КАТ. 549 Огледало Унгвентарий Бронз Глина Диам 6,6 см, дебел. с ръба 0,4 см, дебел. без ръба 0,2 см Вис. 8,7 см, диам. устие 2,2 см, диам. столче 2,1 см АМ Созопол, инв. № 3880 АМ Созопол, инв. № 3854 От страната на гърба е представена украса от Вретеновиден унгвентарий, с украса от концентрични четири концентрични кръга. В центъра има плитка пояси по тялото на съда. вдлъбнатина. Периферният ръб е профилиран. Литерат ура : Литерат ура : Панайотова, Богданова, Баралис, 2013, с. 227–228, обр. 1, № 3. Панайотова, Богданова, Баралис, 2013, с. 227–228, обр. 1, № 5. ТБ ТБ 474 С Е Л С К И Я Т Н Е К Р О П О Л В М Е С А Р И Т Е КАТ. 553 КАТ. 554 КАТ. 555 Ножица Пул Мънисто Бронз Стъкло Стъкло Запазена дълж. 8 см A. Диам. 1,28 см, вис. 0,57 см Диам. 1,75 см, диам. отвор 0,50 см, вис. 1,24 см АМ Созопол, инв. № 3875 B. Диам. 1,51 см, вис. 0,64 см АМ Созопол, инв. № 3879, АМ Созопол, инв. № 3878 Остриетата на ножицата са издължени, едностранно 3886 Мънистото е изработено от жълта заострени и имат триъгълно, Единият от предметите е с форма стъклена паста, по периферията му напречно сечение. на полусфера, а другият има е представена украса в син цвят – конусовидна форма. четири „очи“. Литерат ура : Панайотова, Богданова, Баралис, Литерат ура : Литерат ура : 2013, с. 227–228, обр. 1, № 6; Панайотова, Богданова, Баралис, Панайотова, Богданова, Баралис, Bogdanova, 2017, с. 124, 133, таб. 2013, с. 227–228, обр. 1, № 10. 2013, с. 227–228, обр. 1, № 9. 3, № 4. ТБ ТБ ТБ 475 КАТ. 556 КАТ. 559 Маниста, 2 бр. Охлюв Глина A. Диам. 1,13 см, диам. отвор 0,12 см, вис. 1,02 см Вис. 3,51 см, шир. 2,07 см. вис. отвор 1,10 см, шир. отвор B. Диам. 1,13 см, диам. отвор 0,12 см, вис. 1,01 см 0,64 см АМ Созопол, инв. № 3888 Без инв. (ПИН № 26) Керамични мъниста с цилиндрична форма, изработени от глина с примеси, кафяв цвят. Раковина от морски охлюв. Има направен отвор за нанизване с неправилна, продълговата форма КП КП КАТ. 557 Венец с листа с издължена форма, КАТ. 560 плодчета и бронзови телчета Бронзова сплав с позлата, глина с бяла боя и останки от Монета позлата Сребро Малък брой фрагменти от бронзови листа с позлата; около 20 бронзови телчета – дръжки; 25 плодчета със Диам. 0,6/0,7 см, дебел. 0,15см, тегло 0,39 г сферична форма, от фина оранжево-кафява глина с АМ Созопол, инв. № 3869 петна от бяла боя и позлата с диам. 0,55–0,7 см. АМ Созопол, инв. № 3876 Сребърна монета на Аполония, половин обол (540/535 г.пр.Хр.). А: свастика, Р: двурога котва От венеца са запазени само бронзови телчета-дръжки и плодчета от глина с останки от бяла боя и позлата, Литерат ура : както и няколко фрагмента от листа от бронз с позла- та. Към едно от телчетата-дръжки е запазена основа от Панайотова, Богданова, Баралис, 2013, с. 227. листо, направено от един къс метал с дръжката. Листата на венеца са издължени, заоблени в горната част и ве- КП роятно са от типа маслинови или лаврови, характерни за некрополите на Аполония от ранноелинистическата епоха. От обръча няма запазени останки. Не е изключе- но листата и плодчетата на венеца да са били прикреп- КАТ. 561 вани към обръч от нетраен материал. Литерат ура : Монета Панайотова, Богданова, Баралис, 2013, с. 227. Бронз МТ Диам. 1,7/1,8 см, тегло 5,14 г АМ Созопол, инв. № 3870 КАТ. 558 Бронзова монета, пробита и корозирала. Александър ІІІ (325–310 г. пр.Хр.), постумна. Фибула Бронз А: Глава на безбрадия Херакъл на дясно. Дълж. 3 см, вис. 0,9 см Р: ‘‘В А‘‘ между колчан върху лък и кривак с дръжка. АМ Созопол, инв. № 3877 Символ –змия. Фибулата принадлежи към т. нар. „латенски“ тип. Литерат ура : Литерат ура : Панайотова, Богданова, Баралис, 2013, с. 227. Панайотова, Богданова, Баралис, 2013, с. 227–228, КП обр. 1, № 14. ТБ 476 С Е Л С К И Я Т Н Е К Р О П О Л В М Е С А Р И Т Е А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С Некропол в м. Месарите, сектор Месарите 4, гроб № 20 300–275 г. пр. Хр. О ткрит на 12 юни 2017 г., гроб № 20 се вписва в редицата гробо- ве от западната страна на пътя, който пресича извънградското селище в м. Месарите (обр. 1). Разположен на се- вер от сграда № 3, той заема малък по- гребален парцел, ограден откъм пътя със скромна каменна стена от суха зи- дария, а пò на север следват два пери- болоса. Самият гроб представлява яма с дълбочина 0,36 см, чиито странични стени са облицовани с ломени камъни на височина 2–4 реда (обр. 2). Два реда блокове от двете му страни обозначават границите на гробното място. В ориен- тирания на 98° източно гроб е погре- Обр. 1. бано дете на възраст 4 г. ± 12 м., заема- Изглед от въздуха на гроб № 20 (Месарите 4) с античния път и погребалните парцели що фетална поза, полегнало на лявата източно от сгради № 1 и 4 (сн. М. Дамянов) страна, с лице насочено на юг1. Лявата ръка е сгъната под тялото, а дланта ѝ поместена под черепа. Върху насипа, с който е запълнен гроба, е намерен ас- кос, а до детето, в краката му – две ке- рамични фигурки, поставени по гръб и питамфориск. И накрая, едно гърне допълва даровете. От другата страна на каменния зид, по продължение на пътя, ритуалното огнище US 133 оче- видно принадлежи на същия гроб. Обр. 2. Гроб № 20, Месарите 4, 2017 г. (сн. A. Baralis) 1. А нтропологичният анализ на костните ос­танки е изготвен от Б. Гълъбова и Н. Ата­насова – Ти- мева. ТРАКЕ. Лаборатория за човешка биоархе- ология. 477 КАТ. 562 КАТ. 563 Теракота Теракота Глина Глина Вис. 10,4 см, шир. 4 см Вис. 11,5 см, шир. 3.8 см АМ Созопол, инв. № 3856 АМ Созопол, инв. № 3857 Права, гола фигура на момче със закръглени форми Права фигура на голо момче стъпва върху правоъгълна стъпва върху правоъгълна поставка. Косата завършва поставка. Косата завършва с букли на раменете. Лицето с букли на раменете. Лицето е кръгло, миловидно. е закръглено, миловидно. Тялото е покрито с хламида, Тялото е покрито с дълга хламида, която е преметната преметната през лявото рамо и е прикрепена върху през лявото рамо и е закопчана с кръгла аграфа върху дясното рамо. Дясната ръка, свита в лакътя е опряна дясното рамо. Дясната ръка е спусната надолу, а лявата на хълбока. Лявата също е свита в лакътя и придържа придържа гънката на наметката. Левият крак е изнесен гънката на наметката. Левият крак е изнесен леко напред, а десният е изтеглен леко назад. напред. Непубликувана Непубликувана КП КП 478 С Е Л С К И Я Т Н Е К Р О П О Л В М Е С А Р И Т Е КАТ. 564 Аскос Глина Вис. 10,1 см, диам. тяло 11,2 см, диам. устие 3,8 см, диам. столче 8,2 см АМ Созопол, инв. № 3858 Изработен от пречистена глина с дребни кварцови примеси и слюда. Широко устие със заоблен ръб; къса шия. Към нея и горната част на тялото е прикрепена дръжка с широк жлеб. Тялото е ниско, с издути стени. Горната му повърхност е силно вдлъбната, с жлеб по периферията на вдлъбнатината. Ниско, широко, равно столче. Литерат ура : Панайотова, Богданова, Баралис, 2018, c. 169. КП   КАТ. 565 Питамфориск Глина Вис. 12,6 см, диам. устие 3,5 см АМ Созопол, инв. № 3859 Миниатюрен съд, наподобяващ питос. Глина с кварцови примеси, светлокафяв цвят. Устие с извит навън ръб; цилиндрична шия; полегати плещи. Издутото тяло се стеснява към дъното и преминава в пъпка. Литерат ура : Панайотова, Богданова, Баралис, 2018, c. 169. КП   КАТ. 566 Гърне Глина Вис. 10,8 см, диам. устие 7,6 см АМ Созопол, инв. № 3860 Местно гърне, изработено от глина с кварцови примеси, оранжевокафяв цвят. Широко устие с извит навън ръб, от който излиза лентеста дръжка, достигаща до най-издутата част на съда; къса шия, равно дъно. Горната част на тялото е украсена с пет широки, плитки, хоризонтални канелюри. Литерат ура : Панайотова, Богданова, Баралис, 2018, c. 169. КП 479 КРЪС ТИНА ПАНАЙОТОВА Саркофазите С ред многообразието от гроб- ни съоръжения, използвани в некропола в сектор Месарите 41 се Погребване в керамичен сар- кофаг е много рядко засвидетелства- на практика. Известни са още два (с. Песнопой, Пловдивска област) е познат само един глинен саркофаг с релефна украса (йонийски кима- открояват пет керамични саркофага екземпляра от некрополите на Апо- тион), датиран към края на V в. пр. (гробове №№ 8, 16, 18, 23, 30), които лония Понтийска, също датирани Хр.5. имат почти еднакви размери и фор- от края на ІV и началото на ІІІ в. Керамични саркофази с опро- ма. Два от тях са вкопани в отделни пр. Хр. Единият е открит в некро- стена форма и без орнаментация са помещения от сграда № 3, другите пола в м. „Калфата“3, а вторият е използвани за погребване на деца и два се намират в североизточна- намерен в съседната на м. Месарите възрастни в некрополите на много та част на обекта, от двете страни местност Св. Марина4. От Тракия места в Елада6. на предполагаемото трасе на пътя. Представляват вана с леко трапецо- видна форма и слабо заоблени ъгли, чиито стени не са украсени. Един- ствено саркофагът от гроб № 18 за- вършва с широк ръб, по който мина- ва ясно изразен жлеб за прилепване на покривните плочи. Саркофазите са покрити със специално изготвени за случая 2 или 3 керамични плочи и укрепени с ломени камъни. Две от покривните плочи на саркофага от гроб № 16 са подпечатани (обр. 1 и 2). Глината, от която са изработени саркофазите и покривните плочи, има същите морфологични характе- ристики като тази на откритите в ра- йона питоси и фрагменти от такива, което предполага местното им про- извоство. В саркофазите от некропола в м. Месарите е извъшено трупополагане на двама мъже и една жена2 (гроб № 23 е разбит и ограбен) в края на ІV – първата половина на ІІІ в. пр. Хр.  1 Панайотова, Баралис, 2018, c. 81, oбр. 6.  2 Антропологичният анализ на костните ос- танки е изготвен от Б. Гълъбова и Н. Ата- насова – Тимева. ТРАКЕ. Лаборатория за човешка биоархеология.  3 Венедиков, 1963a, c. 58, № 674.  4 Младенова, 1963a, c. 291, № 894.  5 Ботушарова, 1954, c. 265–271, oбр. 1. Обр. 1.  6 Kurtz, Boardman, 1971, c.  269, обр. 70; Керамичен саркофаг, гроб № 16, Месарите 4, 2016 г. (сн. A. Baralis) Kallintzi, 2006, c. 148, Таб. 19.4. 480 С Е Л С К И Я Т Н Е К Р О П О Л В М Е С А Р И Т Е Обр. 2. Покривна плоча на саркофага от гроб № 16, Месарите 4, 2016 г. (сн. A. Baralis) КАТ. 567 Саркофаг Глина Некропол на Аполония в м. Месарите 4, гроб № 8, 2015 г. 300–275 г. пр. Хр Дълж. 1.90 м, шир. 0,60/0,64 м Покритие от две плочи: А. Дълж. 1,02 м, шир. 0,69 м, деб. 0,05 м; В. Дълж. 0,99 м, шир. 0,71 м, деб. 0,05 м. АМ Созопол, инв. № 3900 Керамичен саркофаг, покрит с две керамични плочи, фрагментиран. Изработен от глина с едри примеси, червенокафяв цвят, обмазка от вътрешната страна. Правоъгълна форма с леко заоблени ъгли, хоризонтален перваз, без украса. Литерат ура : Панайотова, Баралис, 2018, с. 81, обр. 6 КП 481 Заключение А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б А РА Л И С АПОЛОНИЯ ПОНТИЙСКА, ОТ ВОЙНЍТЕ НА МИТРИДАТ ДО ОБСАДАТА НА М. ЛИЦИНИЙ ЛУКУЛ О куражен от победата си през 168 г. пр. Хр. срещу Македонското царство, Рим окупирал района и лесно успял да потуши двата бунта през 150 и 142 г. пр. Хр. Впоследствие Македония била обособена като отделна провин- ция, което значително укрепило позициите на Римската държава и ѝ позволило да насочи усилията си в източна посока. В съюз с Византион и под командва- нето на проконсулите на Македония, от 114 до 101 г. пр. Хр. били проведени няколко похода срещу траките и трибалите1. По същото време, към края на ІІ в. пр. Хр., Рим влязъл в нов съюз с Калатис, което създало възможност за активна дипломация по западното крайбрежие на Черно море (CIL, I², 2, 3, 2676 = ISM, III, 1). Тази амбиция предизвикала сблъсък с друг мощен противник – Беспор- ското царство, което от 107 г. пр. Хр. контролирало северното и южното край- брежие на Черно море, от Крим и Таманския полуостров до самата му столица Синоп. Под ръководството на цар Митридат VІ Евпатор („от благороден род“) царството разширило владенията си в Мала Азия, като последователно превзе- 1 Avram, 2003a, с. 315. ло Кападокия и Пафлагония през 94 г. пр. Хр., преди да нахлуе в Битиния през 2 Yurukova, 1992, с. 170; Preshlenov, 88 г. пр. Хр. 2003, с. 181. Конфликтът с Рим изглеждал неизбежен и поставил гръцките градове пред 3 Robert, 1966, с. 21; Chiekova 2008, дилема. За Аполония, която срещала трудности в отношенията си с Византион, с. 31. обстановката изглеждала благоприятна за Митридат, който поддържал добри 4 Nedev, Panayotova, 2003, с. 121. връзки с цар Мостис, владетел на съседните до Аполония земи2. На фона на 5 Avram, 2003a, с. 315. тези противоречия се очертавала възможност за евентуална конфедерация на 6 Avram 2003a, с. 317; Preshlenov, градовете от западното крайбрежие на Черно море. Л. Робер предполага, че та- 2003, с. 182. кава дори е съществувала още през ІІ в. пр. Хр., за което свидетелствали сече- 7 Alexandrescu, 1994; Hristov, Pantov, 2016, с. 176. ните по това време в Аполония монети, по-специално някои емисии от бронз, 8 Avram, 2003a, с. 318. върху които липсва името на самия град, а се среща само образът на Аполон 9 Seure, 1904, c. 212–218; Karayotov, Лечител, чието светилище, по всичко личи, имало регионална значимост3. 1994, с. 17. Аполония – сама или в рамките на възможно съществувалата конфедера- 10 Preshlenov, 2003, с. 186. ция – избрала страната на Митридат и приела разполагането на негов гарни- 11 Bogdanova, et al., 2016. зон в града, за което свидетелства декретът в прослава на стратега Епитинханон 12 Tabbernee, 2007, с. 22–33; Valeva, Тарсийски, син на Менекратес, изложен в светилището на Аполон (IGBulg, I², Vionis, 2014, с. 347–348. 482 392)4. Датата на постигнатото споразумение не ни е известна, а не съществува и единодушно мнение по въпроса: някои предполагат по-късна дата, към 74 г. пр. Хр., други по-ранна – между 105 и 89 г. пр. Хр.5. Но независимо от хронологията, изборът се оказал пагубен за града. Завладяването на Армения от Митридат, през 74 г. пр. Хр. принудило Рим да реагира. Римляните изпращат армия, предвождана от консула Марк Аврелий Кота, когото Митридат успял да затрудни в Пропонта. Младият консул на Киликия Л. Ли­циний Лукул, изпратен на помощ, успял да разгроми Митридат по време на конфликт, наречен трета митридатова война. За Аполония последиците били трагични. През 72 г. пр. Хр градът бил превзет от М. Ли­циний Лукул, про- консул на провинция Македония, и брат на Л. Ли­циний Лукул. Храмът на Аполон е разграбен (Апиан, Иллир., 30) и прочутата статуя на Каламис отнесена в Рим и поставена на Капитолия. Аполония преживяла съдба, сход- на с тази на Хераклея Понтийска, която била лишена от всички ценности и предмети на изкуството и опожа- рена, а жителите ѝ пленени и продадени (Мемнон, 78 и 85). Поставена под управлението на префекта Гаиус Корнелиус (IGBulg, I², 314a), Месамбрия на свой ред преминала под римско владичество и разквартирувала през зимата армията, която следващата година продължила операциите на Балканите. Градовете по западното Черноморие били поставени под властта на проконсула на Македония. Победата на Рим се оказала нетрайна. Изстъпленията на новия проконсул на Македония, Каиус Антони- ус Хибрида, към които се прибавили и военните му поражения срещу Дарданите, подтикнали към бунтове в гръцките градове. Подпомогнати от мизите, скитите и бастарните, те разгромили консула през 61/60 г. пр. Хр. близо до Истрос (Дион Касий, 38, 10). Скоро след това се били изправени пред избор в конфликта между Цезар и Помпей и взели страната на последния (Апиан, Граждански войни, 2, 51), като станали жертва на опустоши- телните набези на гета Буребиста през 53 и 48 г. пр. Хр.6. Свидетелство за това са два декрета от Дионисополис и Месамбрия (IGBulg, I², 13 и 323), както и следите от разрушения, наблюдавани при разкопките в Истрос и Месамбрия, засегнали и тракийските поселения по брега като Фармакида на река Ропотамо или Бродилово7. Едва преодолели това изпитание, последвал сблъсъкът с бесите, за който споменава надпис в събора на месам- брийските архонти в чест на Аристон, убит в сраженията срещу това племе (IGBulg, I², 344). На този пълен с превратности период бил сложен край чак през 29/28 г. пр. Хр. от победите на Маркус Лу- циус Красус срещу тракийците и гетите (Дион Касий, 51, 23–37), малко преди присъединяването на градовете от крайбрежието към империята през 3/2 г. пр. Хр.8. Не е ясно какъв е бил юридическият статут на Аполония или на Месамбрия. Няколко месемврийски монетни емисии изобразяват император Август, придружен на ре- верса на монетата от Аполон или от главата на тракийския цар Реметалк І (11 г. пр. Хр./12 г. сл. Хр.). От това може да се предположи възможността двата града временно да са били поставени под властта на Одриското царство, подвасално на Рим9. Скоро след това Месамбрия била включена към екстраполиса на градовете от чер- номорското крайбрежие, от Месамбрия до Истрос, под властта на Рим, докато Аполония била присъединена към съвсем новата провинция Тракия, основана при разпадането на Одриското царство през 46 г. сл. Хр.10. Седалище на стратега и административен център на областта станал Анхиалос (IGBulg, I², 378). Аполония била реконструирана с участието на меценати, между които Метокос, син на Тарулас, чиято роля е показателна за все по-широкото отваряне на градското общество към навлизането на чужденци (кат. 568). Този процес, уста- новен също в други черноморски градове, като Олбия, позволил изграждането на нова аристокрация, за което свидетелства фамилната гробница на Пармис и Хегус, открита през 2016 г.11. Аполония отново станала активно пристанище и част от епархията на Аполония–Деултум, начело на която в края на ІІ в. сл. Хр. e Аелиус Публиус Юлиус12. По същото време градът променил неприемливото си езическо име на Созопол – град на Христос Спасител, с което навлязъл във византийския период. 483 КAT. 568 Посвещение на Аполон Лечител от Метокос. Мрамор Созопол, плоча вградена в църквата „Свети Георги“, а впоследствие в Археологическия музей в София.  І или по-скоро ІІ в. сл. Хр. Вис. 44 cм, шир. 24 см София, НАИМ, инв. № 7150. Правоъгълна мраморна плоча с пет реда текст. Μητοκος Ταρουλου, φύσι δὲ „Метокос, син на Тарулас, по рождение син на Δέκμου, κτίσας τὴν πόλιν Децимус, изградил селището след опустошението μετὰ τὴν ἔκπτωσιν καὶ ἐ- и възстановил тройната порта и кулата, посвещава 4 πισ{σ}κευάσας τὸ τρίπυλον своето дело на Аполон Лечител.“ καὶ τὴν βᾶριν Ἀπόλλωνι Ἰητρ[ῷ]. Тази важна личност, за която не съществуват други сведения, посвещава на Аполон Лечител, бог-закрилник на града, извършеното от него застрояване на града и възстановяване на триплиона (монументална градска порта с три отвора) и кулата; за отбелязване е умишлено използваната диалектна йонийска форма на епиклезата („Лечител“). Имената на благодетеля и на приемния родител са тракийски, а биологичният баща носи латинско име. Според К. Иречек и други коментатори, това възстановяване след опустошение се отнася било до експедицията на М. Ли­циний Лукул (72 г. пр. Хр.), било до похода на дакийския цар Буребиста (средата на І в. пр. Хр.), било до събития от имперската епоха като нашествието на костобоките (170 г. сл. Хр.), или варварските набези от ІІІ в. Както палеографията (изписване на буквата сигма), така и ономастиката (Децимус) насочват към имперската епоха и не предполагат дата от края на елинистичния период. Без да изключваме природно бедствие като земетресение, на което навежда значението на термина екптосисs („сриване“), тази твърде скъпоструваща дейност може да се съпостави с разрушаване, причинено от война, вероятно от нашествие на костобоките. Интересно е да се отбележи, че около 172 г. сл. Хр. и други селища от района прославят благодетели или провинциалната администрация за възстановяването на порти, кули и укрепления: например в Калатис – Долна Мизия (ISM, III, 97–100) и Филипополис в Тракия (CIL, III, 7409 = 6121 = ILS, 5337 = IGBulg, III1, 878). Литерат ура : Jireček, 1886, с. 163, № 1; Dumont, 1892, с. 459, № 111d7; Kalinka, 1906, с. 142, № 156; Gerov, 1968, с. 328–329; IGBulg, I², №400 (G. Mihailov, photo Pl. 220); IGBulg, V, №5141. ДД 484 А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А , О Т В О Й Н Ѝ Т Е Н А М И Т Р И Д А Т Д О О Б С А Д А Т А Н А М . Л И Ц ­ И Н И Й Л У К У Л КAT. 569 Бюст на неизвестна жена Гипс Аполония Понтийска Към 120 г. сл. Хр. Вис. 41 см, дълж. 40 см Париж, Лувър, инв. № Ma 3453 – MND 1550 Това произведение било придобито от музея през 1929 г., като обстоятелствата на откриването му са останали неизвестни. Така че съществува несигурност относно функцията на подобен непълен драпиран бюст, направен от рядко използван за портретиране материал. Все пак, хлътналите страни на лицето, дълбоките очни орбити, полуотворената уста, деформираната вследствие на заболяване дъга на лявата вежда и гладката и неизразителна физиономия дават основание да се подозира, че е използвана посмъртна маска, отлята върху лицето на починала жена. С това се обяснява неточността или несръчността при предаване на някои детайли като веждите, косата на тила и на темето или анормално малките уши, докато други части на лицето очевидно са били преработени: клепачите, ирисите и зениците са скулптирани впоследствие в калъпа; особено старателно е предадена плитката, осъществяваща прехода между челото и косата, чрез направата на първоначална отливка. Дрехата издава също две нива на завършеност: драпировката на хитона (хитон), получена в резултат от отливката не е била доработвана, докато химатионът и шалът, носен върху раменете, се родеят по-отчетливо с драпировките, срещащи се при мраморните скулптури. Практиката на изработване на посмъртни отливки е позната още от фараонския Египет, но и в Рим също така домашният култ към предците прибягвал до него: лицето на починалия се отливало от гипс и от него се изваждал восъчен позитив, за да краси помещенията за гости или посетители в древноримското жилище (домус) и да обслужва семейния престиж. Поради чисто утилитарния си характер, гипсовите калъпи рядко са достигали до нас, с изключение на този на Клавдия Виктория, открит през 1874 год. на ул. Дю Трион в Лион (музей и римски театри Лугдунум) и този, намерен през 1970 г. в Ел Джем (някогашния Тисдрус в Тунис). Последният бил открит в работилницата на формовчик на гипс от ІІІ в. сл. Хр. заедно с позитива на отливка на женски бюст, чиито очи и някои детайли били преработени. Този контекст, липсващ ни в случая с Аполония Понтийска, потвърждава по безспорен начин погребалното измерение на бюста от Лувъра, а така също и съществуването на работилници, занимаващи се с направата на гипсови бюстове, които впоследствие можело да бъдат копирани върху мрамор посредством техниката на пренасяне точка по точка на пропорциите на първия върху втория. Литерат ура : Kersauson, 1996, № 80, c. 188–189; Slim, 1976. ДР 485 Т Е О Д О РА Б О Г Д А Н О В А , Д И М И Т Ъ Р Н Е Д Е В , М А Р ГА Р И ТА П О П О В А , МИЛЕНА КРУМОВА Римски погребения от „Фамилна гробница на Пармис и Хегус“ П ри проучването на Фамилна гробница на Пармис и Хегус, датираща се в елинстическия период, се установи, че последната е била вторично използвана втората четвърт – средата на I век. Особен интерес представлява релефната купа, находка изключително рядка за територията на днешна България, като само през ранноримската епоха, като две гробни съоръже- още две такива са известни от Одесос (Варна)4. Тя може ние могат да бъдат отнесени към този период (обр. 1, да бъде отнесена към продукцията на малоазийските гробове № 1 и 2)1. керамични центрове, по-конкретно Пергам. Единият от гробовете (обр. 2, гроб № 2) е ситу- На по-късен етап около гробницата е изградена иран в южната част на гробната камера на фамилна- дъговидна, каменна стена (крепида), върху която е си- та гробница, разположен непосредствено до нейния туирано второто погребение от римската епоха (обр. южен и западен зид, на по-високо ниво спрямо ком- 1 и 3, гроб № 1). Типът гробно съоръжение, начинът плексите от елинистическия период, и е с ориентация на неговото изграждане и погребалният обред са ана- изток-запад (обр. 1). логични на предходния гроб. При него със сигурност Погребалният ритуал е кремация. Съоръжение- може да се твърди, че става въпрос за изгаряне на място то представлява керемиден гроб, изграден от четири т.нар. bustum, заради силното отухляване на стените на двойки, стреховидно разположени, плоски керемиди гробната яма и голямото количество въглени, открити (солени), върху които са поставени късове бял варо- вътре в гроба (обр. 3). вик. Керемидите, покриващи гроба, са поставени в Антропологичният анализ разкрива, че гробът центъра на пространство, покрито с пепел и въглени, принадлежи на мъж на възраст между 20 и 40 г. като долната им част е обгоряла, свидетелство че те са Представителният гробен инвентар, сред кой- били поставени върху все още горещите въглени и пе- то златен венец (кат. 570)5, червенолакова купа (кат. пел. От двете страни на керемидите, по тяхната дъл- жина, са открити железни пирони, които е възможно да са принадлежали към дървен ковчег, което дава ос- нование да се допусне кремация на мястото на погре-  1 Археологическото проучване на гробницата е публикувано в бване т.нар. bustum. В същото време липсват следи от Bogdanova et al., под печат. горене и отухляване в пространството под гроба, ка-  2 Антропологичният анализ е извършен от д-р В. Русева, БАН. квито биха се очаквали при този тип погребения.  3 Такива купи са широко разпространени на територията на Римска- Антропологичният анализ на горелите скелетни та империя през Клавдиево – ранно Флавиевият период (41 – 85 г.). Price, Cottam, 1998, с. 60. останки разкрива, че те принадлежат на мъж на въз-  4 Тончева, 1961, с. 33, таб. IV, фиг. 24. Такива купи, открити в раст между 20 и 40 г.2 Сред костите са открити и таки- различни центрове на Римската империя, са характерни за периода ва, които могат да бъдат интерпретирани като горели 50 г. пр. Хр. – 50 г. Lightfoot, 2014, с. 21, обр. 7; Hayes, 1985, с. 26; животински кости и черупки от миди. Hochuli-Gysel, 1977, с. 160, №. T 132. Гробният инвентар, състоящ се от купа с релефна  5 Подобни погребални венци са открити в две погребения от моги- украса с изображения свързани с култа към Дионис лата „Рошава Драгана“, некропол на римската вила Чаталка (до гр. Стара Загора), датиращи се в средата – втората половина на I в. сл. (кат. 576), миниатюрна стъклена купа3 (кат. 577) Хр. Буюклиев, 1986, с. 16, 45, № 109 (гроб № 2); с. 14, 45, № 52 (гроб и железен нож (кат. 575), датира контекста във № 1). 486 А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А , О Т В О Й Н Ѝ Т Е Н А М И Т Р И Д А Т Д О О Б С А Д А Т А Н А М . Л И Ц ­ И Н И Й Л У К У Л Обр. 1. План на гробницата (Bogdanova et al., обр. 4, под печат). 487 Обр. 2. Гроб 2 (сн Т. Богданова). Обр. 3. Гроб 1 (сн Т. Богданова). 488 А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А , О Т В О Й Н Ѝ Т Е Н А М И Т Р И Д А Т Д О О Б С А Д А Т А Н А М . Л И Ц И Н И Й Л У К У Л 571)6, стъклена чаша7 (кат. 572), теракота, изобразя- Кат. 570 ваща гълъб, железен нож (кат. 574), бронзова монета на император Гай Юлий Цезар Германик (Калигула, 37–41 г.) (кат. 573) и много лошо запазени останки от Погребален венец желязно столче, предполага че погребаният индивид е Злато бил сред заможните представители на социума. Брон- Аполония, Фамилна гробница на Пармис и Хегус, зовата монета определя terminus post quem на гробния гроб № 1 контекст в 37 г., като той не може да е по-късен от сре- Втората четвърт – средата на I в. сл. Хр. дата на I век. Дълж. 4,8 см, шир. 2,4 см В пространството, затворено между крепидата и АМ Созопол, инв. № 3801 гроб 2, на две места бяха регистрирани следи от пост- погребални практики – опалвания с фрагментирани Венецът е открит, поставен върху главата на погребания съдове, вероятно свързани с гроб № 2. в гроб 1 мъж, символ на неговия висок статус в Двата гробни комплекса обогатяват знанията ни социума. Той се състои от шест златни, много фино за погребалните практики през ранния римски пери- изработени, лаврови листа. од в Аполония, като тяхното присъствие, с богатство- Литерат ура : то на инвентара им, ни изненадват и хвърлят нова свет- Bogdanova, et al., под печат, обр. 9.4 лина върху едни години на криза в историята на града. ТБ  6 Купата е украсена в техника rouletting, коя- то се прилага през целия период на І-ІV в. сл. Хр. Формата на съда и начина на нана- сяне на лака, предполага че тя принадлежи към продуктите на местните, провинциал- ни керамични ателиета.  7 Този тип чаши са широко разпространени на територията на Римската империя в пе- риода средата на I – IV в., като са най-по� - пулярни през I – II в. сл. Хр. Isings, 1957, с. 48; Чолакова, 2006, с. 218. 489 Кат. 571 Кат. 572 Червенолакова купа Чаша Глина Стъкло Аполония, Фамилна гробница на Пармис и Хегус, Аполония, Фамилна гробница на Пармис и Хегус, гроб гроб № 1 №1 Втората четвърт – средата на I в. сл. Хр. Втората четвърт – средата на I в. сл. Хр. Вис. 13,4 см, диам. устие 16,5 см, диам. столче 7,5 см Вис. 12 см, диам. устие 6,5 см, диам. столче 4,5 см АМ Созопол, инв. № 3822 АМ Созопол, инв. № 3823 Наблюдава се лека разлика във формата на Чаша от свободно издухано стъкло (тип Isings 34)8 червенолакова купа в сравнение с типичните за типа с отрязан устиен ръб, цилиндрично тяло и масивно съдове. Декорацията е изпълнена в техника rouletting, равно дъно, с умбо от вътрешната страна. Украса от която се прилага през целия период на І – ІV в. Заради гравирани, хоризонтални линии е разположена на две формата на купата и начина на нанасяне на лака, тя места по тялото на съда. Цветът на стъклото, от който е може да се отнесе към продукцията на местните, изработен предмета, е зелен, полупрозрачен. провинциални керамични ателиета. Литерат ура : Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 9.3 Bogdanova, et al., под печат, обр. 9.2 ТБ ТБ 8 Isings 1957, 48–49, form 34. 490 А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А , О Т В О Й Н Ѝ Т Е Н А М И Т Р И Д А Т Д О О Б С А Д А Т А Н А М . Л И Ц И Н И Й Л У К У Л Кат. 573 Монета Бронз Аполония, Фамилна гробница на Пармис и Хегус, гроб №1 Втората четвърт – средата на I в. сл. Хр. Диам. 3,4 см АМ Созопол, инв. № 3836 Монетата е открита върху гърдите на погребания в гроб №1 мъж. Тя принадлежи към монетосеченето на император Гай Юлий Цезар Германик (Калигула, 37 – 41 г.). Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 9.5 ТБ Кат. 574 Нож Желязо Аполония, Фамилна гробница на Пармис и Хегус, гроб № 1 Втората четвърт – средата на I в. сл. Хр. Дълж. 13 см, шир. 1,7 см АМ Созопол, инв. № 3834 Тялото на ножа е плоско, с триъгълно сечение и едностранно заострено острие. В задния край е разположен издатък за прикрепяне на дръжка от нетраен материал. Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 9.6 ТБ 491 Кат. 575 Нож Желязо Аполония, Фамилна гробница на Пармис и Хегус, гроб № 2 Втората четвърт – средата на I в. сл. Хр. Дълж. 16,3 см, шир. 2,4 см АМ Созопол, инв. № 3837 Тялото на ножа е плоско, с триъгълно сечение и едностранно заострено острие. В задния край е разположен издатък за прикрепяне на дръжка от нетраен материал. Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 8.4 ТБ Кат. 576 Релефна купа Глина Аполония, Фамилна гробница на Пармис и Хегус, гроб № 2 Втората четвърт – средата на I в. сл. Хр. Вис. 12 см, диам. устие 15 см, диам. столче 6,5 см АМ Созопол, инв. № 3838 Глазирана купа с релефна украса, представяща елементи от култа към Дионис. Две групи от по три идентични фигури са разположени симетрично от двете страни на съда. В центъра е представена глава на Дионис, с два богати грозда около лицето, от двете страни на която са разположени главите на два сатира. В пространствата между двете групи фигури симетрично са изобразени двойка кръстосани тирса. Купата принадлежи към продукцията на малоазийските керамични ателиета (Пергам). Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 8.2 ТБ 492 А П О Л О Н И Я П О Н Т И Й С К А , О Т В О Й Н Ѝ Т Е Н А М И Т Р И Д А Т Д О О Б С А Д А Т А Н А М . Л И Ц ­ И Н И Й Л У К У Л Кат. 577 Купа Стъкло Аполония, Фамилна гробница на Пармис и Хегус, гроб №2 Втората четвърт – средата на I в. сл. Хр. Вис. 4 см, диам. устие 5,1 см, диам. столче 2 см АМ Созопол, инв. № 3839 Съдът е изработен от зелено, полупрозрачно стъкло, чрез издухване в калъп. Устието е широко. Тялото ниско, с „S“-образен профил. Дъното е леко заоблено, централната му част влиза навътре, образувайки умбо. Долните 2/3 от тялото на съда са украсени с вертикално разположени канелюри. Литерат ура : Bogdanova, et al., под печат, обр. 8.3 ТБ 493 Библиография AA Archäologischer Anzeiger AAntHung Acta archaeologica Academiae Scientiarum Hungaricae AEM Archaeologisch-epigraphische Mitteilungen aus Österreich-Ungarn AEMTh Αρχαιολογικό Έργο στη Μακεδονία και Θράκη AM Athenische Mitteilungen ArchDelt Αρχαιολογικόν Δελτίον BCH Bulletin de Correspondance Hellénique BÉ Bulletin Épigraphique de la Revue des Études Grecques BICS Bulletin of the Institute of Classical Studies of the University of London BSA Annual of the British School at Athens JHS Journal of Hellenic Studies PAE Πρακτικά της εν Αθηναίς Αρχαιολογικής Εταιρίας REA Revue des Études Anciennes REG Revue des Etudes Grecques RPh Revue de Philologie, de Littérature et d’Histoire Anciennes StudClas Studii Clasice ŽAnt Ziva Antika ZPE Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik АОР Археологически Открития и Разкопки ВДИ Вестник Древней Истории ГСУФИФ Годишник на Софийския Университет, Философско-Исторически Факултет ГМПО Государственное Межотраслевое Производственное Объединение ИВАД Известия на Варненското Археологическо Дружество ИБАИ Известия на Българския Археологическия Институт ИНИМ Известия на Националния Исторически Музей ИНМБ Известия на Народния Музей – Бургас 2 ARV = Beazley J.D., 1963, Attic Red-Figure Vase-Painters, Oxford. IG I3 = Lewis D., Jeffery L. (eds.), 1981–1994, Inscriptiones Graecae I: Inscriptiones Atticae Euclidis anno anteriores3, Berlin. IGBulg = Mihailov G., 1958–1997, Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, I-V, София. ISM = Inscriptiones Scythiae Minoris [I: Pippidi D. M., 1983, Histria şi imprejurimile, Bucureşti; II: Stoian I., 1987, Tomis şi teritoriul său, Bucureşti; III: Avram A., 1999, Callatis et son territoire, Bucureşti-Paris, 1999 ; VI.2: Avram A., 2018, Tomis et son territoire. Supplements, Bucureşti-Paris]. Moretti, ISE = Moretti L., 1967–1976, Iscrizioni storiche ellenistiche, I-II, Firenze. SEG = Supplementum Epigraphicum Graecum, 1923-, Leyde-Amsterdam. 495 А некропола на Аполония понтика, град Созопол. АОР през 2015 г., с. 257–260. Агре Д., 2011, Голямата могила край Маломирово и Богданова Т., Попова М., Недев Д., Крумова М., 2017, Златиница, София (= Agre D., 2011, The Tumulus of Късноантична сграда и следи от селскостопанска Golyamata Mogila near the villages of Malomirovo and дейност от гръцкия период в обект „Супермаркет, Zlatinitsa, Sofia) паркинг, трафопост и съпътстваща инфраструктура“, Атанасов Г., 1995, Тракийско въоръжение от фонда на „УПИ XIII – 5194, 5195, 5259, 5260, 5261, УПИ I Исторически музей – Шумен. В: Атанасов Г. (ed.), – 5.859 И ПИ 67800.5.160”, гр. Созопол. АОР през Въоръжение от Древна Тракия. Исторически музей 2016 г., с. 245–247. Шумен, Шумен, с. 29–91. Богданова Т., Недев Д., Лулев О., 2018, Спасително археологическо проучване на обект в двора на Хаджи Б Аслановата къща, гр. Созопол. АОР през 2017 г., с. 159– 191. Балабанов П., 1984, Тракийски тюрзис близо до Бургас. Известия на Музеите в Югоизточна България VII, с. Ботушарова Л., 1954, Погребение с глинен саркофаг при с. 11–38. Песнопойл. ГМПО 1, с. 265–261. Блаватская T., 1952, Западнопонтийские города в VІІ – І Ботушарова Л., Коларова В., 1961, Куполна гробница веках до н. э., Москва. при Пловдив. В: Изследвания в памет на К. Шкорпил, София, с. 279–297. Богданов B., 2006, История на старогръцката култура. Теоретичен поглед, София. Божкова А., 2017, Антична керамика между Хемус, Родопа и Евксинския Понт (VII–I в. пр. Хр.). Характеристика, Богданова Т., 2002, Бронзови огледала с украса от некропола разпространение и употреба, Велико Търново. на Аполония Понтика. Археология XLIV, с. 42–54. Божкова А., Кияшкина П., 2013a, Цистови гробове от Богданова Т., 2015, Спасително археологическо проучване елинистическия некропол на Месамбрия на Черно на обект „Външен водопровод за УПИ XV-5040“, м. Море. ИБАИ 41, с. 53–70. Калфата/Буджака, гр. Созопол. АОР през 2014 г., с. 360–363. Божкова А., Кияшкина П., 2013b, Бронзова погребална хидрия от Несебър. Археология LIV, 1, с. 22–30 Богданова Т., 2016а, Роля и място на благовонните масла в живота на гръцката жена. В: Сборник в памет на проф. Буйских А., 2016, Йонийские килики из Борисфена, Димитър Попов, София, с. 76–90. Археологія і давня історія України 1 (18), с. 29–42. Богданова Т., 2016в, Грижата за красотата. В: Иванова Букина А., 2010, Коринфская художественная керамика. В: Н., Андреева П., Рехо М. (eds.), Огледало на времето: Соловьев С. (ed.), Борисфен-Березань. Археологическая Женската красота през вековете, Национален коллекция Государственного Эрмитажа, том II, Санкт- археологически музей, Каталози, том II, София, c. 110– Петербург, c. 7–140. 115 (= Bogdanova T., 2016, Beauty care. In: Ivanova N., Букина А., 2015, Коринфские вазы и их античные имитации: Andreeva P., Reho M. (eds.), The Mirror of time: female каталог коллекции, Санкт-Петербург. beauty through the ages. National Archaeological Museum, Catalogue, vol. II, Sofia) Буюклиев Хр., 1986, Тракийски могилен некропол при Чаталка, Старозагорски окръг, София (Разкопки и Богданова Т., Манев А., Недев Д., 2014, Спасително проучвания XVI) археологическо проучване на обект „Старото кино“, УПИ 67800,505,144, на територията НААР „Старинен Созопол, АОР през 2013 г., c. 261–264. В Богданова Т., Недев Д., 2016, Спасително археологическо Вагалински Л., Ф. F., 2009, Кръв и зрелища. Спортни и проучване на обект в НАР „Античния град Аполония“, гладиаторски игри в Елинистическа и Римска Тракия, УПИ XIX-157, кв. 16, гр. Созопол – II етап. АОР през Sofia. 2015 г., c. 377–379. Велков И., 1934, Могилни гробни находки от Брезово. Богданова Т., Попова М., Недев Д., Крумова М., 2016, Известия на Българския Археологически Институт Фамилна гробница от елинистическата епоха и VIII, с. 1–17. погребения от римския период в охранителната зона на 496 Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я Венедиков И., 1963a, Разположение на некропола и Гюзелев М., 2009, Западният понт между Емине и Босфора организация на разкопките. В: Венедиков, et al., 1963, през първото хилядолетие пр. Хр., Бургас. c. 7–64. Гюзелев М., Господинов К., 2011, Спасително Венедиков И., 1963b, Металически и костени предмети археологическо проучване на обект „извънградска от некропола на Аполония. В: Венедиков, et al., 1963, селищна структура от територията на Аполония c. 313–320. Понтика“ в м. Св. Марина, община Созопол, област Бургас. АОР през 2010 г., с. 262–264. Венедиков И., 1963c, Общ поглед върху разкопките. В: Венедиков, et al., 1963, c. 341–347. Гюзелев М., Господинов К., Недев Д., Баралис А., 2012, Археологически проучвания на обект извънградска Венедиков И., 1965, Бронзовите хидрии с изображение на селищна структура от територията на Аполония грабването на Орейтия от Бореас, открити в Несебър. понтика в м. Св. Марина, община Созопол, област ИНМБ 2, с. 49–62. Бургас. АОР през 2011 г., с. 248–250. Венедиков И., Иванов Т., Дремсизова Ц., Михайлов Гюзелев М., Господинов К., Баралис А., 2014, Редовно Г., 1948, Аполония на Черно море, Sofia (Разкопки и археологическо проучване на извънградска селищна проучвания II). структура от територията на Аполония на Понта в м. Венедиков И., Герасимов T ., Дремсизова Ц., Иванов Т., Св. Марина, община Созопол, област Бургас. АОР през Младенова И., Велов В., 1963, Аполония. Разкопките в 2013 г., с. 354–356. некропола на Аполония през 1947–1949 г., Sofia. Венедиков И., Димитров Б., Домарадски М., Карайотов Д И., Цанева М., 1976, Тракийски крепости и селищна в Странджа. В: Тракийски паметници, том I: Мегалитите Дамянов М., 2013, Нови „псевдо-кипърски“амфори от в Тракия, София, с. 128–157. Аполония. Археология LIV, 1, с. 89–96. Вълева Ю., 2013, Типология на Тракийските монументални Дамянов М., 2017, Некрополът на Аполония като градени гробници (V – III в. пр. Хр), София. исторически извор. В: Попов Х., Цветкова Ю. (eds.), ΚΡΑΤΙΣΤΟΣ. Сборник в чест на професор Петър Делев, Вълчев И. (ed.), 2018, Stephanos archaeologicos ad 80 annum София, c. 359–377. professoris Ludmili Getov, София (Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis suppl. VI) Дамянов М., 2018, Светилището на Деметра в Аполония в черноморски контекст. В: Вълчев, 2018, c. 93–107. Г Дамянов М., Панайотова К., Чачева М., 2015, Спасителни археологически проучвания в некропола на Аполония Герасимов Т., 1938, Мраморна архаична главичка от (VI – IV в.пр.Хр.) в кв. „Харманите” (ПИ 67800.502.424). Созопол. ИБАИ 12, с. 399–400. АОР през 2014 г., c. 356–358. Герасимов Т, 1963, Монетите от некропола на Аполония – Данов Х., 1938, Из древната икономическа история на сб. Аполония, В: Венедиков, et al., 1963, c. 331– 340. Западното Черноморие до установяването на римското владичество. Известия на Българското Археологическо Гълъбов И., 1952, Аполонийски приноси. Известия на Българския Археологическия Институт 18, София, с. Дружество ХІІ, c. 185–258. 192–217 Девлова П., Киров И., 2018, Антична крепост в землището Гълъбов И., 1961, Нови паметници на аполонийската на с. Равадиново, община Созопол. АОР през 2017 г., с. пластика. В: Изследвания в памет на Карел Шкорпил, 171–173. София, с. 223–232. Димитров Б., 1974, Печати върху доримски керемиди Гълъбов И., 1965, Предримска керамика от Аполония. от Черноморието като източник на историческа ИНМБ 2, с. 11–48. информация. Студентски Проучвания 1, с. 92–97. Горов Г., Лазаров М., Чимбулева Ж., 1967, Окръжен Димитров Б., 2004, Аполония Понтика, София. исторически музей Бургас. С филиали Несебър и Созопол, Домарадски М., 1995, Трако-гръцки търговски отношения. София. Емпорион Пистирос, том I, Пазарджик. Гюзелев М., 2007, Спасителни археологически проучвания Дражева Ц., 2010, Археологически разкопки в АРР на обект „Старата община“ в УПИ – II, кв. 28, гр. „Созопол – Стария град“ в участъка на ул. „Кула“ 2–6 и Созопол. АОР през 2006 г., с. 273–275. 497 северозападната част на площад „Хан Крум“. АОР през З 2009 г., с. 542–543. Зайцева К. И., 1971, Ольвийские культовые свинцовые Дражева Ц., Недев Д., 1994, Разкопки на антични обекти изделия. Культура и Искусство Античного Мира, с. 84– в старата част на Созопол. АОР през 1993 г., с. 52–53. 106. Дражева Ц., Недев Д., 1995, Археологически проучвания в Аполония град – Созопол. АОР през 1994 г., с. 91. И Дражева Ц., Недев Д., 1996, Антични жилищни сгради и Иванов Т., 1956, Тракийски могилни погребения в Одесос водоснабдителни сьоръжения (кр. на V–II в. пр. н.е.) и околност­ та му през ранноелинистическата епоха. от Аполония Понтийска (Созопол). АОР през 1995 г., ИВАД 10, с. 87–109. с. 54–55. Иванов Т., 1963, Антична керамика от некропола на Дражева Ц., Недев Д., 2003, Археологически проучвания Аполония. В: Венедиков, et al., 1963, с. 65–273. на терени в АИР „Старинен Созопол“. АОР през 2002 г., с. 107–109. Иванов Я., 2018, Горгонейонът в защитното въоръжение от древна Тракия: елементи от броня или ризница от Дражева Ц., Недев Д., 2005, Спасителни археологически Голямата могила край Дуванлии. В: Ботева-Боянова проучвания в АИР Старият Созопол. АОР през 2004 г., Д., Делев П., Цветкова Ю (eds.), JUBILAEUS VII. с. 235–237. Общество, царе, богове. Сборник в памет на проф. Дражева Ц., Недев Д., 2009, Археологически разкопки в Маргарита Тачева, София, с. 151–162. ААР Созопол по проект „Реконструкция на главен вход Иванов Я., Недев Д., 2014, Археологически наблюдения и на крепостта Созопол“ в участъка на ул. Аполония и ул. спасителни разкопки в рамките на „Интегриран проект Кула и северозападната част на площад „Хан Крум. АОР за воден цикъл на Созопол”. АОР през 2013 г., c. 273– през 2008 г., с. 674–676. 275. Дражева Ц., Недев Д., 2013, Спасителни археологически Иванов Я., Недев Д., 2015, Археологическо наблюдение проучвания на обект „Крепостна стена и прилежащите и спасителни археологически разкопки в рамките ѝ съоръжения в участъка на пл. Хан Крум, църква „Св. на интегриран проект за воден цикъл на Созопол: св. Кирил и Методий “ и южна крайбрежна алея, УПИ „Строителство на канални помпени станции, напорни ХІХ–523 и 525, УПИ ХХІІ–526 и УПИ ХХІ–527, кв. тръбопроводи и колектори“. АОР през 2014 г., c. 368–371. 27 по плана на гр. Созопол. АОР през 2012 г., с. 468– 470. К Дражева Ц., Недев Д., 2014, Обект „Южна крепостна стена на град Созопол и средновековен манастир“ в УПИ 1, Карайотов И., 1976, Бронзова монета с изображения на кв. 148, по плана на град Созопол. АОР през 2013 г., с. статуята на Аполон от Каламис. Археология XVIII, 4, 252–255. c. 58–60. Дремсизова Ц., 1963, Теракоти от некропола на Аполония. Кацарова В., 2007, Спасителни археологически проучвания В: Венедиков, et al., 1963, с. 275–285. на надгробна могила №10 на н. Колокита, гр. Созопол, АОР през 2006 г., c. 307–310. Дремсизова – Нелчинова Ц., Тончева Г., 1971, Антични теракоти от България, София. Кацарова В., Стоянова Д., 2009, Надгробна могила № 6000010 по АКБ на н. Колокита, гр. Созопол. B: Попов Хр., Тенчова А. (eds.), Сборник в памет на професор Ж Велизар Велков, София, c. 186–210. Жуглев К., 1952, Разкопки и проучвания на могила Кисьов К., 2004, Тракийската култура в региона на Пловдив №1-Копринка. ГСУФИФ 2, с.241–254. и течението на р. Стряма през втората половина на І Журавлев Д.В., Костромичев Д.А., 2018, Богатое хил. пр. Хр., София. эллинистическое погребение из некрополя Херсонеса Кисьов К., 2005, Тракия и Гърция в древността. Част І (урна 53 из раскопок Р.Х. Лёпера). Херсонесский сборник Могилни гробници от класическата епоха в Община XIX, с. 87–108. Калояново, Пловдив (= Kisyov К., 2005, Thrace and Greece in ancient times. Part 1: Classical Age tumuli in the municipality of Kaloyanovo, Plovdiv) 498 Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я Китов Г., 2005a, Долината на тракийските владетели, Миков Р., 2007, Спасително проучване на надгробна Варна. могила №9 от некропола на н. Колокита. АОР през 2006 г., c. 341–344. Китов Г., 2005b, Проучвания на надгробната могила Светица край Шипка. Археология LVI, 1–4, с. 137–146. Миков Р., Стоянова Д., 2010, Строителна керамика от Могила № 9, нос Колокита, Аполония Понтика. Конова Л., 2002, Оловни букрании от некропола на B: Георгиева, Р., Стоянов, Т., Момчилов, Д. (eds.), Аполония Понтика. Опит за интерпретация. ИНИМ Югоизточна България през II–I хилядолетие пр.Хр., 13, c. 46–55. Варна, c. 228–236. Конова Л., 2005, Магия и погребален бред. Глинени Михайлов Г., 1972, Траките, София. култови фигури от некропола на Аполония Понтика. В: Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubae Ognenova- Младенова Я., 1963a, Погребалните венци от некропола на Marinova, Велико Търново, c. 148–162. Аполония. В: Венедиков, et al., 1963, с. 287–292. Кузманов Г., 1992, Антични лампи, София. Младенова Я., 1963b, Накитите от некропола на Аполония. В: Венедиков, et al., 1963, с. 293–304. Л Младенова Я., 1963с, Предмети от стъкло и алабастър от некропола на Аполония. В: Венедиков, et al., 1963, Лазаренко И., Мирчева Е., Енчева Р., Стоянова Д., с. 305–312. Шаранков Н., 2013, Храмът на Понтийската Майка на боговете в Дионисополис, Варна. Монахов С. Ю., 2003, Греческие амфоры в Причерноморье: Типология амфор ведущих центров-экспортеров товаров Лазаров М., 1971, Археологическите разкопки и в керамической таре. Каталог-определитель, Москва- проучвания в Бургаски окръг. Резултати, проблеми и Саратов. задачи. Известия на Българските Музеи I, c. 15. Лазаров М., 1990, Антична рисувана керамика в България, Н издателство Български художник, София. Недев Д., 2008, Спасителни археологически проучвания в Лазаров М., 2000, Българското Черноморие през архаичния старата част на гр. Созопол (УПИ 226, кв. 18, УПИ XI– период. Състояние на проучванията. ИНМБ 3, c. 23–41. XII–515, кв. 27). АOP през 2007 г., c. 312–313. Лазаров М., 2003, Древногръцката рисувана керамика от Недев Д., 2016, Източногръцка рисувана керамика (кр. на България, Варна. VII – VI в. пр. Хр.) от Аполония Понтика (по данни Лазаров М., 2010, Античният Анхиало (I хил. пр. Р. Хр. – от археологическите проучвания в старата част на VI в. сл. Р. Хр.). В: Лазаров М., Гюзелев В., Грозданова Созопол). ИНИМ 28, c. 41–59. Е., Тонев В. (eds.), История на Поморие. Част първа. Недев Д., Господинов К., 2007, Спасителни археологически Анхиало от Древността до Освобождението, Поморие, проучвания на територията на старата част на гр. с. 13–42. Созопол (УПИ XI – XII – 515, кв. 27; УПИ XIX – 525, Лещаков П., Самичкова Г., Недев Д., Илиева Й., Славкова кв. 27; УПИ Х–393, кв. 36). АOP през 2006 г., c. 353– Ц., 2015, Спасителни археологически разкопки на 356. къснонеолитни и антични структури в УПИ I – 1017, Недев Д., Дражева Ц., 2007, Спасителни археологически Кв. 87 – „реконструкция на градски стадион, подобект проучвания в старата част на гр. Созопол, УПИ 226, кв. подземен паркинг север“, гр. Созопол. АОР през 2014 г., 18. АOP през 2006 г., c. 356–358. c. 76–79. Недев Д., Лещаков П., Занева М., 2008, Аварйини спасителни разкопки на обект УПИ 8038 в м. Буджака, М град Созопол. АОР през 2007 г., c. 310. Максимова М. И., 1916, Античныя фигурныя вазы. Нешева В., Недев Д., Коркутова З., Богданова Т., Каменаров Т.1. Кипръ. Троя. Киклады. Критъ. Геометрическiй и А., Драганов Ж., Крумова М., Попова М., Лулев О., архаическiй периоды Грецiи, Москва. 2016a, Спасително археологическо проучване на обект Мелюкова А., 1964, Вооружение скифов, Археология СССР. в НАР „Античния град Аполония“, УПИ XIX-157, кв. Свод археологических источников, Москва. 16, гр. Созопол. АОР през 2015 г., c. 383–387. Миков В., 1925, Разкопки при Созопол. ИБАИ 3, Нешева В., Недев Д., Коркутова З., Богданова Т., Каменаров c. 236–241. А., Крумова М., Попова М., 2016b, Спасително 499 археологическо проучване на обект в НАР „Античния Панайотова К., 2016, Музиката в Аполония Понтийска (по град Аполония“, УПИ VI-441, кв. 37, гр. Созопол. АОР археологически материали). В: Делев П. (ed.), Συμπόσιον, през 2015 г., c. 387–390. Сборник в памет на проф. Д. Попов, София, c. 286–302. Нинов Л., 1995, Животински кости от антични селища, Панайотова К., 2017, Пространствено-архитектурен облик тракийски могили и други култови обекти. АОР през на некропола на Аполония Понтийска в м. Калфата/ 1994 г., c. 86–87. Буджака. В: Попов Х., Цветкова Ю. (eds.), ΚΡΑΤΙΣΤΟΣ. Сборник в чест на професор Петър Делев, София, c. 378– 396. П Панайотова К., Баралис А., 2018, Некропол на Аполония Панайотова К., 1998, Некрополът на Аполония Понтика в в местността Месарите, Созопол. В: Вълчев, 2010, c. 77– местността Калфата. Археология XL, 3–4, с. 11–24. 92. Панайотова К., 2001, О свинцовых букраниях из Панайотова К., Богданова Т., Баралис А., Недев Д., 2011, Аполлонии Понтийской. В: Международные отношения Издирване на археологически обекти в землищата на на в бассейне Черного моря в древности и средние века. Тезисы Созопол, Черноморец и Равадиново. АОР през 2010 г., докладов ІХ Международной научной конференции. 2001, c. 585–587. Ростов-на -Дону, , c. 63–66. Панайотова К., Богданова Т., 2013, Редовно археологическо Панайотова К., 2003, Обредни огнища в некрополите на проучване на обект „Храмов комплекс на о-в Св. Аполония Понтика. B: Ангелова С. (ed.), Сборник в Кирик“. АОР през 2012 г., с. 237–239. памет на д-р П. Горбанов, София, c. 133–140 (Studia archaeologica 1) Панайотова К., Богданова Т., Баралис А., 2013, Българо- френски археологически проучвания на селищна Панайотова К., 2005а, Амфори „кипърски“ тип от структура и некропол от територията на Аполония Аполония Понтика. B: Стоянов T., Ангелова С., Понтика в местността Месарите, гр. Созопол. АОР Лозанов И. (ed.), Stephanos Archaeologicos in honorem през 2012 г., c. 227–230. Prof. L. Getov, София, с. 540–554 (Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis suppl. IV). Панайотова К., Богданова Т., Баралис А., 2017, Селищна структура и некропол на територията на Аполония Панайотова К., 2005в, Теракоти с подвижни крайници Понтика в м. Месарите, гр. Созопол. АОР през 2016 г., от Аполония Понтийска. B: Heros Hephaistos. Studia in c. 241–245. honorem Liubae Ognenova-Marinova, Велико Търново, c. 140–147. Панайотова К., Богданова Т., Баралис А., 2018, Селищна структура и некропол от територията на Аполония Панайотова К., 2007, Лекити с релефна украса (Горгонеон) Понтика в м. Месарите, гр. Созопол. АОР през 2017 г., от некропола на Аполония Понтийска. В: Античните c. 167–170. цивилизации и морето, Международна конференция в чест на 70-годишнината на проф. М. Лазаров, Варна 13 Панайотова К., Гюзелев М., Пенчева Р., 2009, Созопол. – 15 октомври 2004 г., Варна, c. 250–262. Спасителни проучвания на некропола на Аполония Понтийска. АОР през 2008 г., с. 342–345. Панайотова К., 2008, Аскоси с форма на астрагалоси от некропола на Аполония. В: Studia in honorem Панайотова К., Дамянов М., 2016, Спасителни археоло­ Aleksandrae Dimitrova – Milcheva. Югоизточна Европа гически проучвания в охранителната зона на некропола през античността (VI в.пр.Хр. – VII в.сл.Хр.), София, на Аполония Понтика в м. Калфата/Буджака, ПИ c. 104–114. 67800.5.807–810 (УПИ I–5253). АОР през 2015 г., c. 394–397. Панайотова К., 2009, Фигурални съдове (ойнохое) от Аполония. Археология LI, 1–2, c. 52–62. Панайотова К., Дамянов М., Богданова Т., 2014, Храмов комплекс на остров Св. Кирик. АОР през 2013 г., c. 257– Панайотова К., 2011, Проучване на надгробна могила в м. 261. Мапи, гр. Созопол. АОР през 2010 г., с. 266–268. Панайотова К., Дамянов М., Богданова Т., 2015, Храмов Панайотова К., 2013, О культе Деметры и Персефоны в комплекс на остров Св. Кирик, гр. Созопол. АОР през Аполлонии Понтийской. В: Вахтина М. Ю., Грицик 2014 г., c. 344–346. Е. В., Жижина Н. К., Кашаев С. В., Павличенко Н. А., Соколова О. Ю., Хршановский В. А. (eds.), Боспорский Панайотова К., Дамянов М., Богданова Т., 2016, Храмов феномен: Греки и варвары на евразийском перекрëстке, комплекс на остров Св. Кирик, Созопол. АОР през Санкт-Петербург, c. 561–567. 2015 г., c. 369–372. 500 Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я Панайотова К., Дамянов М., Богданова Т., 2017, Храмов Папайоанидис К., 2004, История на Аполония Понтийска комплекс на о-в Св. Кирик. АОР през 2016 г., с. 229–232. – Созопол (от създаването ѝ до днес), София (= Παπαϊωαννίδης Κ. Δ., 1933, Ιστορία της εν Πόντω Απολλωνίας Панайотова К., Дамянов М., Богданова Т., 2018, Храмов – Σωζοπόλεως (από της ιδρύσεώς της μέχρι σήμερον), комплекс на остров Св. Кирик, гр. Созопол. АОР през Thessaloniki) 2017 г., c. 154–157. Петрова А., 2010, Погребално законодателство в Аполония Панайотова К., Дамянов М., Пенчева Р., 2011, Спасителни ? Опит за реконструкция на базата на надгробните проучвания в некропола на Аполония Понтика паметници от VI – II в. пр. Хр. B: Гетов Л. (ed.), 2010, (Созопол) в местността Буджака. АОР през 2010 г., Stephanos archaeologicos in honorem Professoris Stephcae c. 264–266. Angelova, София, с. 261–276 (Studia Archaeologica Панайотова К., Дамянов М., Богданова Т., Стоянова Д., Universitatis Serdicensis suppl. V) Чачева М., 2012, Археологически проучвания на храмов Петрова А., 2012, След „щит, олтар и венец“. Традиции комплекс на остров Св. Кирик, Созопол. АОР през и промени в символиката на късноелинистическия 2011 г., c. 238–240. надгробен релеф от Аполония Понтика. В: Драганов Панайотова К., Дамянов М., Богданова Т., Чачева М., 2013, Д., Попнеделев Т. (eds.), Collegium Historicum 2, София, Спасителни археологически проучвания на некропола c. 61–78. на Аполония в местността Калфата/Буджака (ПИ с идент. № 67800.4.51), гр. Созопол. АОР през 2012 г., Попова Ц., Крумова M., 2015, Археоботаничен анализ на c. 230–232. растителни останки от ритуални огнища в некропола на Аполония Понтика ср. V – ср. III в. пр. Хр. Известия Панайотова К., Дамянов М., Чачева М., 2014а, Спасителни XXVII, с. 21–34. археологически проучвания в некропола на Аполония (VI–IV в. пр. Хр.) в кв. „Харманите“, ПИ 67800.502.410 Р и ПИ 67800.502.424 от землището на гр. Созопол. АОР през 2013 г., с. 270–273. Рехо М., 1992, Атическа червенофигурна керамика в Националния археологически музей – София, София. Панайотова К., Дамянов М., Чачева М., 2014b, Спасителни археологически проучвания в некропола на Аполония Рехо М., Прешленов Хр., 1998, Театърът в културното (VI–IV в. пр. Хр.) в кв. „Харманите“, ПИ 67800.502.413 развитие на античните градове по Българското и ПИ 67800.502.414 от землището на гр. Созопол. АОР Черноморие (6 –1 в. пр. Хр.). В: Овчаров Д. (ed.), през 2013 г., с. 267–270. Театърът като феномен в културната история на Панайотова К., Дамянов М., Чачева М., Девлова П., Европа. Материали от Лятната научна среща, Варна, Крумова М., 2015, Некропол на Аполония. Спасителни 7–8 юни 1997 г., София, c. 11–21. археологически проучвания в ПИ 67800.4.303. В: Русяева А. С., 1979, Земледельческие культы Оливии Бояджиев К. (ed.), Българска археология 2014. Каталог догетского времени, Киев. към изложба, София, c. 13–14. Русяева А. С., 1982, Античные терракоты Северо- Панайотова К., Дамянов М., Чачева М., 2017, Проучвания Западного Причерноморья (VІ – І вв. до н. э.), Киев. на антично светилище и средновековна крепостна стена и некропол на н. Скамний, Созопол. АОР през 2016 г., Русяева А. С., 1986, Милет – Дидимьi – Борсифен – c. 232–234. Ольвия. Проблемьi колонизации Нижнего Побужьiе. ВДИ, c. 25–64. Панайотова К., Даскалов М., Пенчева Р., Трендафилова К., 2010, Спасителни археологически проучвания на о. Св. Русяева А. С., 1992, Религия и культы античной Ольвии, Кирик. АОР през 2009 г., с. 295–298. Киев. Панайотова К., Стоянова Д., Дамянов М., Богданова Русяева А. С., 2005, Религия понтийских эллинов в Т.,2011, Храмов комплекс на остров Св. Кирик. АОР античную эпоху, Киев. през 2010 г., c. 259–261. Панайотова К., Недев Д., Гюзелев М., 2007, Спасителни С проучвания на некропола на Аполония през 2006. АОР през 2006 г., с. 364–368. Сапрыкин С, Панайотова К, 2000, Надгробие гераклиота из Аполонии Понтийской. Вестник древней истории 3, Панайотова К., Рехо М., Недев Д., 2009, Аполония с. 28–38. Понтийска: столетие археологически проучвания. Каталог на изложба, София, Национален археологически Силантьева П. Ф., 1959, Некрополь Нимфея. Mатериалы музей, 3 ноември 2009 – 25 януари 2010, София. и исследования по археологии СССР 69, c. 4–107. 501 Силантьева П. Ф., 1974, Терракоты Пантикапея. САИ III, Х c. 5–37. Христов И., 2012, Военни действия пред крепостните Скржинская М. В., 2000, Будни и праздники в Ольвии в VI-I стени на резиденцията през 341 г. пр. Хр. – по данни вв. до н. э., Киев. от находките на оловни ядра за прашка. В: Христов И., Скржинская М. В., 2009, Древнегреческие праздники в (ed.), Кози рамади. Проучване на одриска владетелска Элладе и Северном Причерноморье, Киев. резиденция и светилища в Средна гора VIII – I в. пр. Хр., том II, София, с. 79–89. Скуднова В., 1988, Архаический Некрополь Ольвии, Ленинград. Христов И., 2015, Ранновизантйска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец, V-VII в., София. Соловьев А., 2005, Борисфен-Березань. Начало античной эпохи в Северном Причерноморье, Санкт-Петербург. Худяк М., 1962, Из истории Нимфея VI–III веков до н.э., Ленинград. Стоянов Т., 1982, Спасителни разкопки в Созопол. АОР през 1981 г., с. 59–60. Ц Стоянов Т., Николаева М., 2017, Оловен букраний от гетската столица Хелис. В: Попов Х., Цветкова Ю. Цанева М., 1976, Разкопки в некропола на Аполония (eds.), ΚΡΑΤΙΣΤΟΣ. Сборник в чест на професор Петър Понтика. АОР през 1975 г., с. 38. Делев, София, c. 545–551. Цанева М., 1977, Разкопки на античния некропол на Аполония Понтика. АОР през 1976 г., с. 50. Т Цанева М., Панайотова К., 1991, Античен некропол на Толстиков В. П., 2017, Очерк градостроительной истории Аполония. АОР през 1990 г., с. 77–79. центрального района Пантикапея в конце 7 – середине Цанева М., Стоянов Т., 1981, Спасителни разкопки в 5 веков до н. э. В: Толстиков В. П., Асташова А. С., Созопол, обект „Културен дом“. АОР през 1980 г., c. 69– Ломтадзе Г. А., Самар О. Ю., Тугушева О. В. (eds.), 71. Древнейший Пантикапей. От апойкии – к городу, Москва, c. 10–53. Църов И., 2008, Траките край Атрюс. Тракийско погребение от с. Големаните, Великотърновско, София. Тонкова М., Иванов Я., 2011, Тракийска куполна гробница от края на ІV – началото на ІІІ в. пр. Хр. в Момина могила, с. Бр. Даскалови, Старозагорска област. В: Ч Тонкова М. (ed.), Трако-римски династичен център в Черних Е., 1978, Горное дело и метталургия в древнейшей района на Чирпанските възвишения, София, с. 10–17. Болгарии, София. Тончева Г., 1961, Гробни находки от Одесос. ИВАД 12, Чимбулева Ж., 1962, Две новооткрити бронзови хидрии от c. 29–52. Несебър. Археология ІV, с. 38–41. Топалов С., 2007, Аполония Понтика. Приноси към Чолакова А., 2006, Римски стъклени съдове от България проучване на монетосеченето на града VI–I в. пр. н. е., (I – III в.). В: Иванов Р. (ed.) Археология на българските София. земи, том II, София, с. 209–244. Торбатов С., Манолова-Войкова M., Иванова Б.,Карабашев A., 2015, Спасително археологическо проучване на УПИ –І, кв. 122, гр. Поморие, АОР през 2014 г., с. 308– Ш 310. Шаранков Н., 2015, Нови данни за тракийските стратези. Археология LVI, с. 62–78. Ф Шаранков Н., 2016, Три аполонийски надписа от класическата и елинистическата епоха. ИНИМ 28, с. Филов Б., 1913, Археологически сондажи в Созопол. 297–308. ИБАД ІІI, с. 316. Шкорпил К., 1930/31, Археологически бележки от Филов Б., 1934, Надгробните могили при Дуванлий в Черноморското крайбрежие. ИБАИ 6, с. 57–88. Пловдивско, София. 502 Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я Ю Юрукова И., 1992, Монетни съкровища от българските Alexandrescu Vianu, M., 1997, Aphrodites orientales dans le земи, том 1, София. bassin du Pont-Euxin. BCH 121.1, p. 15–32. Alexandrescu-Vianu M., 2005, Les statuettes et les reliefs en terre cuite. In: Alexandrescu P. (ed.), La zone sacrée d’époque grecque ( fouilles 1915–1989), Histria VII, Bucureşti, p. 486–513. Alexiou M., 1974, The Ritual Lament in Greek Tradition, A Cambridge. Akamatis N., 2013, Ερυθρόμορφη Κεραμική από την Πέλλα, το Amore M. G., 2016, The Complex of Tumuli 9, 10 and 11 in τοπικό εργαστήριο, Thessaloniki. the Necropolis of Apollonia (Albania). A Time Span from the Early Bronze Age to the Early Hellenistic Period. In: Akamatis N., 2014, Local Red-figure Pottery from the Henry, Kelp, 2016, p. 57–74 (Topoi, Berlin Studies of the Macedonian Kingdom: The Pella Workshop. In: Schierup Ancient World 27) S., Sabetai V. (eds.), The Regional Production of Red-figure Pottery: Greece, Magna Graecia and Etruria, Aarhus, p. Andreou E., Andreou I., 1999, Les villages préhistoriques 178–190. fortifiés de la vallée de Gormos à Pogoni d’Epire. In: Cabanes P. (ed.), L’Illyrie et l’Epire dans l’Antiquité, Actes Akamatis Ν., 2018, Η ερυθρόμορφη κεραμική από την Αγορά της du IIIème colloque de Chantilly (14–19/10/1996), Paris, p. Πέλλας, Thessaloniki. 51–55. Åkerström Å., 1966, Die architektonischen Terrakotten Archibald Z.H., 1998, The odrysian Kingdom of Thrace. Kleinasiens, Lund. Orpheus unmasked, Oxford. Alexandrescu P., 1966, Necropola tumulară. Săpături 1955– Archibald Z.H., 2015, L’émergence de l’aristocratie odryse. In: 1961, Histria II, Bucureşti. Martinez, et al., 2015, p. 54–57. Alexandrescu P., 1978, La céramique d’époque archaïque et Argoud G., 1978, Honneurs funèbres à Athènes au ve et au IVe classique (VIIe-IVe s.), Histria IV, Bucureşti. s. av. J.-C. Mémoires 1, p. 3–18. Alexandrescu P., 1990, Histria in archaischer Zeit. In: Arnaud P., 1992, Les relations maritimes dans le Pont-Euxin Alexandrescu P., Schuller W. (eds.), Histria. Eine d’après les données numériques des géographes anciens. Griechenstadt an der rümanischen Schwarzmeerküste, REA 94, p. 57–77. Konstanz, p. 47–90 (Xenia 25) Athanassakis A., 1976, The Homeric Hymns: Translation, Alexandrescu P., 1994, Un rituel funéraire homérique à Istros. Introduction, and Notes, Baltimore. In: La Genière de J. (ed.), Nécropoles et sociétés antiques (Grèce, Italie, Languedoc), Napoli, p. 15–32 (Cahiers du Auberger J., 2010, Manger en Grèce classique: la nourriture, ses Centre Jean Bérard XVIII) plaisirs et ses contraintes, Québec. Alexandrescu P., Alexandrescu Vianu M., 2005, Histoire et Avram A., 2003, Histria. In: Grammenos, Petropoulos, 2003, stratigraphie. In: La Zone Sacrée d’époque grecque, Histria p. 279–337. VII, Bucureşti–Paris, p. 51–158. Avram A., 2007, Le corpus des inscriptions d’Istros revisité. Alexandrescu P., Sion A., 2005, Le Temple d’Aphrodite. In: La Dacia NS 51, p. 79–132. Zone Sacrée d’époque grecque, Histria VII, Bucureşti–Paris, Avram A., 2012, Les diasporas grecques du VIIIe à la fin du p. 159–173. IIIe siècle av. J.-C. Pallas 89, p. 197–215. Alexandrescu-Vianu M., 1980, Sur la diffusion du culte de Avram A., Chiriac C., Matei I., 2007, Defixiones d’Istros. BCH Cybèle dans le bassin de la mer Noire à l’époque archaïque. 131.2, p. 383–420. Dacia 24, p. 261–265. Avram A., Bîrzescu I., Margineanu Cârstoiu M., Zimmermann Alexandrescu-Vianu M., 1992, Pour une nouvelle datation de K., 2013, Archäologische Ausgrabungen in der Tempelzone la statue drapée de Tomis. AA 3, p. 453–467. von Histria, 1990–2009. In: Avram A., Bîrzescu I. (eds.) Alexandrescu-Vianu M., 1994, Trois statuettes archaïques Mélanges d’archéologie et d’histoire ancienne à la mémoire de syro-phéniciennes à Histria. Il Mar Nero I, p. 137–144. Petre Alexandrescu, Roma, p. 39–101 (Il Mar Nero 8) 503 B Baralis A., Nedev D., Bogdanova T., под печат, Ateliers et zones artisanales à Apollonia du Pont et dans les établissements Bailey D. M., 1975, A Catalogue of the Lamps in the British de l’Ouest de la mer Noire. In: Cazanove de O., Esposito Museum. Vol. 1: Greek, Hellenistic and Early Roman Pottery A., Monteix N., Pollini A. (eds.), Produire pour les dieux Lamps, London. ? Activités de production et lieux de culte en Méditerranée antique, Napoli (collection du Centre Jean Bérard) Baitinger H., 2001, Die Angriffswaffen aus Olympia, Berlin- New York (Olympische Forschungen XXIX) Baralis A., Panayotova K., 2013, Burial enclosures and spatial organization of the Classical and Early Hellenistic Baker P., Theriault G., 2005, Les Lyciens, Xanthos et Rome Necropoleis of Apollonia Pontica, Kalfata/Budjaka area. dans la première moitié du 1er s. a.c.: nouvelles inscriptions. In: Sporn K. (ed.), Griechische Grabbezirke klassischer Zeit, REG 118, p. 329–366. Normen und Regionalismen, Mitteilungen des Deutschen Balabanov P., 1980, Les petits objets des cultes thraces. IIème Archäologischen Instituts, Athenische Abteilung, p. 241– Congrès international de Thracologie, Bucureşti, p. 137–139. 260 (Athenaia Band 6). Bâltâc A., Știrbulescu C., Ștefan A., 2015, Muzeul Național de Baralis A., Panayotova K., 2015, Apollonia du Pont, les travaux Istorie a României. Catalogul Colecției Lapidarium. Vol. I: de la mission archéologique franco-bulgare. Comptes rendus Piese greco-romane, Bucureşti. de l’Académie des Inscriptions et Belles-Lettres (2015), p. 945–999. Balzat J. -S., Catling R. W. V., Chiricat É., Marchand F., 2013, Baralis A., Riapov A., 2006, La nécropole classique et A lexicon of Greek personal names. Vol. V.B: Coastal Asia hellénistique d’Apollonia du Pont. Premier bilan des Minor: Caria to Cilicia, Oxford. résultats obtenus dans le secteur français. In: Mănucu- Baralis A., 2010, Pratiques et rituels funéraires: commentaire Adameşteanu M. (ed.), Orgamè-Argamum, à la recherche général. In: Hermary, et al., 2010, p. 139–165. d’une colonie, Bucureşti, p. 53–78. Baralis A., 2015, Le statut de la main d’œuvre à Héraclée du Baralis A., Dupont P., Gyuzelev M., Iacob M., Lungu V., Pont et en Mer Noire. In: Zurbach J. (ed.), Travail de la Mănucu-Adameşteanu M., Nedev D., Panayotova K., 2011, terre et statuts de la main d’œuvre en Grèce et en Méditerranée Le programme ANR Pont-Euxin: bilan des campagnes 2011 archaïques (VIIIe – Ve s. av. J.-C.), Statuts et dynamiques à Apollonia du Pont (Sozopol, dpt. de Bourgas, Bulgarie) et économiques, p. 197–234 (Scripta Antiqua 73) Orgamè / Argamum ( Jurilovca, dpt. De Tulcea, Roumanie). Dialogues d’Histoire Ancienne 37.2, p. 220–234 Baralis A., 2016, L’aventure coloniale éolienne dans le Nord de l’Egée. Un facteur décisif dans l’ouverture de l’Hellespont Baralis A., Gyuzelev M., Nedev D., Gospodinov K., Lorain à la présence grecque ?. In: Dana M., Prêteux F. (eds), T., 2013, Aperçu sur l’organisation urbaine d’Apollonia Identité régionale, identités civiques autour des Détroits des du Pont: la parcelle UPI XI-XII-515. In Tsetskhladze G., Dardanelles et du Bosphore, Besançon, p. 19–46 (Dialogue Atasoy S., Avram A., Dönmez Ş., Hargrave J. (eds.), The d’Histoire Ancienne suppl. 15) Bosporus: Gateway between the Ancient West and East (1st Millennium BC-5th Century AD), Oxford, p. 315–324 Baralis A., 2017, Une koinè ionienne ? Foyers et dépositions (BAR International Series 2517) rituelles à Apollonia du Pont et dans les nécropoles des cités ioniennes. In: Kiyashkina, et al., 2017, p. 40–60. Baralis A., Lungu V., Panayotova K., Blanco Th., Bony G., Comfort A., Claquin L., Delfieu R., Dolea A., Dupont P., Baralis A., 2019, Les femmes thraces et le monde grec. Flaux C., Guy M., Musat A., Nedev D., Riapov A., Rossignol Circulation des modes et processus d’assimilation. In: I., Slavova I., Streinu M., Thiriot J., 2012, Le programme Tortosa Rocamora T., Cabrera Bonet, P. (eds) Encuentros ANR Pont-Euxin: bilan des campagnes 2012 à Apollonia con las imágenes feminninas en Iberia, Mytra 3, Merida, p. du Pont (Sozopol, dpt. de Bourgas, Bulgarie) et Orgamè / 141–172. Argamum ( Jurilovca, dpt. de Tulcea, Roumanie). Dialogues Baralis A., Gyuzelev M., Panayotova K., под печат, Between d’Histoire Ancienne 38.2, p. 165–187. crisis and conflicts: the territory of Apollonia Pontica in Baralis A., Morhange Ch., Riapov A., Devillers B., Marriner the early Hellenistic period. In: Proceedings of the Sixth international congress on black sea antiquities “The Greeks N., Hermary A., Panayotova K., Nedev M., 2012, and Romans in the Black Sea and the Importance of the Pontic Geoarchaeology of the necropolis and the Greek city of Region for the Graeco-Roman World (7th c BC-5th c AD): 20 Apollonia pontica (Sozopol, Bulgaria). Méditerranée 117, Years On (1997–2017)”, Oxford. p. 103–110. Baralis A., Hermary A., 2010, Présentation générale de Baralis A., Nedev D., Gyuzelev M., Iacob M., Lungu V., l’histoire et de la topographie d’Apollonia. In: Hermary, et. Mănucu-Adameşteanu M., Panayotova K., 2010, Le al., 2010, p. 11–18. programme ANR Pont-Euxin: bilan des campagnes 2010 à 504 Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я Apollonia du Pont (Sozopol, dpt. de Bourgas, Bulgarie) et Bieber M., 1939, The history of the Greek and Roman Theatre, Orgamè / Argamum ( Jurilovca, dpt. de Tulcea, Roumanie). Princeton. Dialogues d’Histoire Ancienne 36.2, p. 178–188. Bielmann A., 2002, Femmes en public à l’époque hellénistique, Baralis A., Panayotova K., Gyuzelev M., Bogdanova B., Paris. Galabova B., Atanasova-Timeva N., Riapov A., 2014, La Mission archéologique franco-bulgare à Apollonia du Pont Biers, W. R., 1992, Archaic Plastic Vases from Isthmia. Hesperia (Sozopol, Bulgarie): bilan de la campagne 2014. Dialogues 61, p. 227–238. d’Histoire Ancienne 40.2, p. 241–256. Bilabel F., 1920, Die ionische Kolonisation. Untersuchungen über die Gründungen der Ionier, deren staatlische und kultische Baralis A., Panayotova K., Bogdanova T., Gyuzelev M., Nedev Organisation und Beziehungen zu den Mutterstädten, D., Gospodinov K., 2016, Apollonia Pontica (Sozopol, Leipzig. Bulgaria), the results of the French-Bulgarian archaeological mission. In: Manoledakis M. (ed.), The Black Sea in the Blegen C., Palmer H., Young R., 1964, The North Cemetery, light of new archaeological data and theoretical approaches, Corinth Vol. XIII, Princeton. Oxford, p. 153–179. Blinkenberg Chr., 1931, Lindos: Fouilles de l’Acropole 1902– Bats M., 1988, Vaisselle et alimentation à Olbia de Provence v. 1914. Les petits objets: Texte, Volume I, Berlin. 350-v.50 av. J.-C.: modèles culturels et catégories céramiques, Paris (Revue Archéologique de Narbonnaise suppl. 18) Boardman J., 1980, The Greeks Overseas, their early colonies and trade, London. Bats M., 1999, Identités ethno-culturelles et espaces en Gaule méditerranéenne (principalement aux VIe et Ve s. av. J.- Boardman, J., Hayes, J. 1966, Excavations at Tocra, 1963 to C.). In: Stazio A., Ceccoli S. (eds.), Confini e frontiera nella 1965, The Archaic Deposits I, London (BSA suppl. 4) grecità d’Occidente. Atti del trentasettesimo convegno di studi Boffo L., 1988, Epigrafi di città greche: un’espressione di sulla Magna Grecia, Taranto, 3–6 ottobre 1997, Tarento, p. storiografia locale. In: Studi di storia e storiografia antiche 381–418. per Emilio Gabba, Pavia-Como, p. 9–48. Beaumont L. A., 2012, Childhood in Ancient Athens. Bogdanova T., 2016, Metal Instruments, associated with Iconography and Social History. London-New York. Woman’s Beauty Care (Based on Data from the Necropolis Beazley J., 1956, Attic Black-Figure Vase-Painters, Oxford. of Apollonia Pontica). ИНИМ 28, p. 59–80. Beazley J., 1986, The development of Attic Black-figure, Berkeley- Bogdanova T., 2017, Women’s toilet articles from the necropolis of Los Angeles (revised edition by D. von Bothmer and M. Apollonia Pontica. In: Kiyashkina, et al., 2017, p. 116–133. Moore) Bogdanova T., Popova M., Nedev D., Krumova M., под Bejko L., 2002, Mortuary customs in the Late BronzeAge of печат, A Hellenistic Family Tomb and two early Roman southeastern Albania. In: Touchais G., Renard J. (eds.), graves from Apollonia Pontica. In: Proceedings of the Sixth L’Albanie dans l’Europe préhistorique », Athina, p. 171– international congress on black sea antiquities “The Greeks 198. (BCH suppl. 42) and Romans in the Black Sea and the Importance of the Pontic Region for the Graeco-Roman World (7th c BC-5th c AD): 20 Bélis A., 2003, La cithare de Thamyras. In: Decroisette F., Years On (1997–2017)”, Oxford. Graziani F., Heuillon J. (eds.), La naissance de l’Opéra, Euridice 1600–2000, Paris, p. 27–56. Bothmer D. von., 1985, The Amasis Painter and his World. Vase-Painting in Sixth-Century B.C. Athens, Malibu. Bell M., 1981, Morgantina Studies, Volume I: The Terracottas, Princeton. Boulter C., 1963, Graves in Lenormant Street, Athens. Hesperia 32.2, p. 113–137. Bengtson H., 1963, Bemerkungen zu einer Ehnreninschrift der Stadt Apollonia am Pontos. Historia 12, p. 96–104. Bounegru O., 2007, L’expédition navale de l’amiral histrien Hégésagoras et la guerre sacrée d’Apollonie Pontique. Bengtson H., 1974, Kleine Schriften zu Alten Geschichte, Pontica 40, p. 85–92. München. Bozkova A., 2011, Englyphic Amphora Stamps from Tumulus Berthiaume G., 1982, Les rôles du mágeiros. Étude sur la 8 on Kolokita Promontory near Sozopol (the Ancient boucherie, la cuisine et le sacrifice dans la Grèce ancienne, Apollonia Pontica). In: Tzochev Ch., Stoyanov T., Bozkova Leiden (Mnemosyne, suppl. 70) A. (eds.), PATABS II. Production and Trade of Amphorae in Besques S., 1972, Catalogue raisonné des figurines et reliefs en the Black Sea. Acts of the International Round Table Held in terre cuite grecs, étrusques et romains. Vol. 3, Paris. 505 Kiten, Nessebar and Sredetz, September 26–30, 2007, Sofia, Chacheva M., 2017, Finger Rings from the Necropolis of p. 111–116. Apollonia Pontica. In: Kiyashkina, et al., 2017, p. 134–166. Bøgh B., 2007, The Phrygian Background of Kybele. Numen Chamonard J., Courby F., Dhorme E., 1915, Fouilles 54.3, p. 304–339. archéologiques sur l’emplacement de la nécropole d’Eléonte de Thrace (juillet-décembre 1915), rapport présenté au Brownlee A., 1995, Attic Black Figure from Corinth: III. nom de l’Etat-major du corps expéditionnaire d’Orient Hesperia 64.3, p. 337–382. à l’Académie des Inscriptions et Belles-Lettres. BCH 39, Bujskich A., 2010, Die antiken Architekturformen im nördlichen p.135–240. Schwarzmeergebiet. Herkunft und Entwicklung, Wiesbaden Chamoux Fr., 1981, La civilisation hellénistique, Paris. (Archäologische Forschungen 26) Chiekova D., 2008, Cultes et vie religieuse des cités grecques du Burkert W., 1985, Greek Religion, Oxford. Pont Gauche (VIIe-Ier siècle av. J.-C.), Bern (Publications Busching A. 2013, Das Dach des archaischen Panionion: Universitaires Européennes, Séries XXXVIII, Archéologie, Dachstuhl und dachhaut. In: Lohmann H., Kalaitzoglou Vol. 76) G., Lüdorf G. (eds.), Das Dach des archaischen Panionion. Claquin L., 2015, The cooking devices of Apollonia Pontica Forschungen in der Mykale III, 2, Bonn, р. 1–121 (Asia (Bulgaria): preliminary study of the specificities of the Minor Studien 70) ceramic assemblage of this Greek colony. In: Tsetskhladze, et al., 2013, p. 481–489. C Claquin L., 2016, Cuisines et céramiques de cuisine dans le Canarache V., 1969, Masques et figurines Tanagra des ateliers de monde grec colonial aux époques archaïque et classique (début Callatis-Mangalia, Constanța. VIIe – fin IVe s. av. J.-C.) Approche archéologique des pratiques culinaires à Marseille, Mégara Hyblaea et Apollonia du Pont Carter J. C., with Morter J., Toxey A.P., 1998, The Chora of (thèse de doctorat, Université d’Aix-Marseille). Metaponto: The Necropoleis, Austin. Clark I., 1998, The gamos of Hera: myth and ritual. In: Blundell Caruso A., 2016, Mouseia. Tipologie, contesti, significati S., Williamson M. (eds.), The Sacred and the Feminine in culturali di un’istituzione sacra (VII-I sec. a.C.), Roma. Ancient Greece, New York – London, 1998, p. 13–27. Caubet A., 1969, Statuette en bois de démon égypto-grec Cohen D., 1991, Law, Sexuality and Society, Cambridge. d’époque archaïque. La Revue du Louvre et des Musées de France 19, p. 7–12. Collins D., 2008, Magic in the Ancient Greek World, Malden. Cevizoğlu H., 2004, Archaic Relief Ware from Klazomenai. Conche M., 1991, Anaximandre. Fragments et témoignages, In: Moustaka A., Skarlatidou E., Tzannes M.-C., Ersoy Paris. Y. (eds.), Klazomenai, Teos and Abdera: Metropoleis and Condurachi E. (ed.), 1954, Histria I, Bucureşti. Colony, Thessaloniki, p. 185–198. Cook R. M., 1933–1934, Fikellura pottery. BSA XXXIV, Cevizoğlu H., 2007, Basins and High Stands of the Classical p.1–98. Period at Klazomenai: A Preliminary Report. Istanbuler Mitteilungen 57, p. 235–249. Cook R. M., 1981, Clazomenian Sarcophagi, Mainz. Chacheva M., 2015a, Trinkets for the Afterlife: Personal Curty O., 1995, Les parentés légendaires entre cités grecques, Ornaments from Graves of Children in the Necropolis of Genève. Apollonia Pontica. Archaeologia Bulgarica XIX, 1, p. 1–21. Chacheva M., 2015b, Glass “Flesh Tunnels” for the Apollonian D Ladies?. In: Gurova M., Rabadziev K., Stoyanov T. (eds.), Филови четения. Културно-историческото наследство: Damyanov M., 2005, Graves with circles of amphorae in проучване и опазване, p. 71–90. (Bulgarian e-Journal of the Greek necropoleis in the Black Sea. In: Стоянов T., Archaeology suppl. 4) Ангелова С., Лозанов И. (ed.), Stephanos Archaeologicos in honorem Prof. L. Getov, София, p. 214-223 (Studia Chacheva M., 2016, Adornments or amulets? Personal Archaeologica Universitatis Serdicensis suppl. IV) ornaments of Apollonian children in Pontic context. In: Manoledakis M. (ed.), The Black Sea in the light of new Damyanov M., 2011, Amphorae from a tumulus on Kolokita archaeological data and theoretical approaches, Oxford, p. Promontory near Sozopol (Apollonia Pontica). In: 139–151. Tzochev Ch., Stoyanov T., Bozkova A. (eds.), PATABS II. 506 Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я Production and Trade of Amphorae in the Black Sea. Acts of lakonischen, ostgriechischen, etruskischen und megarischen the International Round Table Held in Kiten, Nessebar and Importe, Berlin. Sredetz, September 26–30, 2007, Sofia, p. 87–100. De la Geniere J., 2008, Céramique offerte à la divinité. In: Damyanov M., 2012, Normative and Non-normative Burial Greca G., Ferrara B. (eds), Doni agli dei. Il sistema dei doni Practices in the Necropoleis of the Greek Colonies in the votivi nei santuari, Pozzuoli, p. 13–22. Western Black Sea Area. Ancient West and East 11, p. 35– 68. Deonna W., 1953, Le symbolisme de l’acrobatie antique, Berchem-Bruxelles (Latomus IX) Damyanov M., 2015, An Early Hellenistic Xiphos from Apollonia Pontica. Archaeologia Bulgarica XIX, 3, p. 23–36. De Schutter, 1989, Rituel funéraire et coût des obsèques en Grèce à l’époque classique. Kernos 2, p. 53–66. Damyanov M., 2016, Votive and other pottery from a sanctuary of Demeter in Apollonia Pontica. In: Manoledakis M. (ed.), Docter R., Panayotova K., de Boer J., Donnellan L., van de Put The Black Sea in the light of new archaeological data and W., Bechthold B., 2008, Apollonia Pontica 2007, Ghent. theoretical approaches, Oxford, p.119–138. Domínguez A.J., 2000, Phocaeans and other Ioniаns in Western Damyanov M., 2017, Pottery assemblage of the ritual fireplaces Mediterranean. In: Krinzinger F. (ed.), Die Ägäis und das in the necropolis of Apollonia pontica (excavations in westliche Mittelmeer: Beziehungen und Wechselwirkungen 8. 2005). In Kiyashkina, et al., 2017, p. 86–100. bis 5. Jh. v. Chr., Akten des Symposions (Wien, 24. bis 27. März 1999), Wien, p. 507–513. Dana M., 2007, Éducation et culture à Istros. Nouvelles considérations. Dacia N.S. 51, p. 185–209. Donnellan L., 2006, Ethnic Identity on the western Black Sea area: the cases of Istria, Kallatis and Apollonia Pontica Dana M., 2009, Alphabets et exercices scolaires dans deux cités (7th – 4/ 3th centuries BC). Talanta XXXVI–XXXVII, p. du Pont ouest: Istros et Tyras. ZPE 171, p. 71–82. 187–268. Dana M., 2011, Culture et mobilité dans le Pont-Euxin. Approche Dörig, J., 1965, Kalamis-Studien. Jahrbuch des deutschen régionale de la vie culturelle des cités grecques, Bordeaux. archäologischen Instituts 80, p. 138–265. Dana M., 2014, « Le banquet des sophistes »: représentation Dubois L., 1989, Inscriptions grecques dialectales de Sicile, Roma funéraire, représentation sociale sur les stèles de Byzance aux (Collection de l’École française de Rome 119) époques hellénistique et romaine. In: Ruscu L., Nemeti S. (eds.), Banquets of Gods, Banquets of Men. Conviviality in the Dubois L., 1996, Inscriptions grecques dialectales d’Olbia du Ancient World, Cluj, p. 345–371 (Studia UBB, Historia 59/1) Pont, Genève. Dana M., Dana D., 2013, L’intégration des indigènes dans les Dumont A., 1892, Mélanges d’archéologie et d’épigraphie (réunis structures civiques de deux cités du Pont Gauche à l’époque par Th. Homolle), Paris. impériale. In: Fröhlich P., Hamon P. (eds.), Groupes et Dunant C., 1959, La magie en Grèce. Bulletin de l’Association associations dans les cités grecques (IIIe siècle av. J.-C.-IIe s. ap. Guillaume Budé: Lettres d’humanité 18, p. 477–482 J.-C.). Actes de la table ronde de Paris, INHA, 19–20 juin 2009, Genève, p. 277–305. Dupont P., 1983, Classification et determination de provenance des ceramiques grecques orientales archaiques d’Istros. Dasen V., 1993, Dwarfs in Ancient Egypt and Greece, Oxford. Dacia N.S. 27, p. 19–43. Dasen V., 2011, Etapes et circonstances occasionnelles de la vie. Dupont P., 2005, Les lampes ioniennes archaïques de mer Naissance et petite enfance dans le monde grec. Thesaurus Noire. Présentation générale. In: Chrzanovski L. (ed), Cultus et Rituum Antiquorum VI, p. 1–8. Lychnological Acts, 1. Actes du 1er Congrès international Dasen V., 2015, Probaskania: Amulets and Magic in Antiquity. d’études sur le luminaire antique (Nyon, Genève, 29.9. – In: D. Boschung, J. N. Bremmer (eds.), The Materiality of 4.10.2003), Montagnac, p. 73–79. Magic, Paderborn, p. 177–203. Dupont P., Baralis A., 2014, Ateliers céramique et réseaux De Boer G., Stronk J.P., 2000–2001, Two Greek Emporia d’échanges dans le Sud-Ouest de la Mer noire à l’époque south of Apollonia Pontica. Talanta 32–33, p. 233–239. classique et au début de l’époque hellénistique. BCH 138.1, p. 387–428. Degrand A., Seure G., 1906, Exploration de quelques tells de la Thrace. BCH 30, p. 359–432. Dupont P., Lungu V., 2012, Les ateliers primordiaux de coupes ioniennes à la lumière des trouvailles de la mer Noire. In: Dehl von Kaenel C., 1995, Die archaische Keramik aus dem Hermary A., Tsetkhladze G. (eds.), From the Pillars of Malophoros-Heiligtum in Selinunt. Die korinthischen, Hercules to the Footsteps of the Argonauts, Leuven–Paris– Walpole, p. 255–278 (Colloquia Antiqua 4) 507 E Giannikouri A., 1999, Το ιερό της Δήμητρος στην πόλη της Ρόδου. In: Ρόδος 2400 χρόνια. Η πόλη της Ρόδου από την Ehrhardt N., 1983, Milet und seine Kolonien. Vergleichende ίδρυσή της μέχρι την κατάληψη από τους Τούρκους (1523). Untersuchung der kultischen und politischen Einrichtungen, Πρακτικά του Διεθνές Επιστημονικού Συνέδριου, Ρόδος, 24– Frankfurt–Bern–New York. 29 Οκτωβρίου 1993, Athina, p. 63–72. Elia D., 2010, Locri Epizefiri VI. Nelle case di Ade. La necropoli Ginouvès R., 1962, Balaneutike, recherches sur le bain dans in contrada Lucifero, Nuovi documenti, Alessandria. l’antiquité grecque, Paris (Bibliothèque des Ecoles françaises d’Athènes et de Rome 200) Emmanuel M., 1895, Essai sur l’orchestique grecque, Paris = La danse grecque antique, Paris-Genève (nouvelle édition, Golden M. 1990, Children and Childhood in Classical Athens, 1987), p. 179–182 et p. 331–342 Baltimore-London. Eslie R., 2012, A Biographical Dictionary of Albanian History, Gorman V., 2001, Miletos, the Ornament of Ionia. A History of New York. the City to 400 B.C.E., Ann Arbor. Еverson T., 2004, Warfare in Ancient Greece. Armas and Gorton A. F., 1996, Egyptian and Egyptianizing Scarabs. A Armour from the Heroes of Homer to Alexander the Great, Typology of Steatite, Faience and Paste Scarabs from Punic Sparkford. and Other Mediterranean Sites, Oxford. Gotcheva Z., 2007, La Thrace Pontique et la mythologie F grecque. In: Grammenos D.-V., Petropoulos E.-K. (eds.), Ancient Greek Colonies in the Black Sea 2, Oxford, p. 51–84. Feyel M., 1935, Un nouveau fragment du règlement militaire trouvé à Amphipolis. Revue archéologique VI-6, p. 29–68. Graells R., 2016, Destruction of votive offerings in Greek Firicel-Dana M., 2001–2003, L’orateur Isokratès d’Apollonia sanctuaries – The case of the cuirasses of Olympia. In: du Pont, le successeur d’Isocrate. Studii Clasice 37–39, p. Baitinger H. (ed.), Materielle Kultur und Identität im 41–63. Spannungsfeld zwischen mediterraner Welt und Mitteleuropa, Mainz, p. 149–160. (RGZM Tagungen 27) Floren J., 1987, Die griechiesche Plastik I, Die geometrische und archaische Plastik, München. Graf F., 1985, Nordionische Kulte, Roma. Fonseca A., 1974, A proposito della data di fondazione di Graf F., 1994, La magie dans l’Antiquité gréco-romaine, Paris. Apollonia Pontica. ŽAnt 24, p. 263–265. Graham A.J., Abdera and Teos. JHS 112, p. 44–73. Frel J., 1960, Monuments d’Apollonie Pontique au Musée du Grammenos D. V., Petropoulos E. K. (eds.), 2003, Ancient Louvre. ИБАИ 23, p. 239–251. Greek colonies in the Black Sea, Thessaloniki. Frisone F., 2011, Construction of consensus norms and change in Greek funerary rituals. In Chaniotis A. (ed), Ritual Grandjean Y., Salviat F., 2000, Guide de Thasos, Athina. Dynamics in the Ancient Mediterranean: Agency, Emotion, Greenwell W., 1881, Votive Armour and Arms. JHS 2, p. 65– Gender, Reception, Stuttgart, p.179–201 82. Fullerton M.D., 1986, The Archaistic Perirrhanteria of Attica. Gyuzelev M., 2002, Ancient Funerary Monuments at Sozopol Hesperia 55, p. 207–217. Archaeological Museum. ИНМБ 4, p. 119–132. G Gyuzelev M, 2005, Ancient Funerary Monuments Found at the Necropolis of Kalfata (Sozopol) in the year of 2002. In: Garlan Y., 1999, Les timbres amphoriques de Thasos. Vol. I: Стоянов Т., Тонкова М., Прешленов Х., Попов Х. (eds.), Timbres protothasiens et thasiens anciens, Athina-Paris Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubae Ognenova- (Études Thasiennes XVIII) Marinova, Велико Търново, p. 131–140. Garland R.,1985, The Greek Way of Death, London. Gyuzelev M., 2008, The West Pontic coast. Between Emine Cape and Byzantion during the First Millennium BC, Burgas. Georgoudi St., 2001, La procession chantante des Molpes de Milet. In: Brûlé P., Vendries Chr. (eds.), Chanter les dieux, Gyuzelev M, 2013, Tituli sepulcrales in necropoli antiqua locis Rennes, p. 153–170. dictis Kalfata et Budjaka prope urbem Sozopolim reperti in Gerov B., 1968, Die Krisis in den Ostbalkanländern während effosionibus annorum MMIV et MMV. Il Mar Nero VII, der Alleinregierung des Marcus Aurelius. AAntHung 16, p. p. 115–148. 325–338. 508 Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я Gyuzelev M, 2017, Foreigners in Apollonia (Sozopol, Bulgaria) de Kalfata (Ve-IIIe s. av. J.-C.), Paris-Aix-en-Provence according to inscribed funerary stones from the 5th and 4th (Bibliothèque d’Archéologie Méditerranéenne et Africaine 5). Centuries BC. In: Kiyashkina, et al., 2017, p. 109–116. Higgins R.A., 1954, Catalogue of the Terracottas in the Department of Greek and Roman Antiquities, British H Museum. Vol. I: Greek: 730–330 B.C., London. Hadzisteliou-Price Th., 1969, Type of the Crouching Child Higgins R.A., 1967, Greek Terracottas, London. and the ‘Temple boys’. BSA 64, p. 95–111. Higgins R. A., 1973, The Terracottas. In: Coldstream J. N. Hasselin–Rous I. H., Huguenot C., 2017, Offrandes (ed.), Knossos: The Sanctuary of Demeter, London. (BSA hellénistiques en miniatures: Le mobilier d’une tombe suppl. 8) d’enfant d’Erétrie conservé au Musée du Louvre. RA 63, p.1–63. Hiller H., 1975, Ionische Grabreliefs der ersten Hälfte des 5. Jhdts v. Chr., Tubingen (MDAI I, Beiheft 12) Hayes J., 1985, Sigillate Orientali. In: Enciclopedia dell’arte antica classica e orientale. Atlante delle Forme Ceramiche Hochuli-Gysel. C.S., 1977, Kleinasiatische glasierte II, Ceramica Fine Romana nel Bacino Mediterraneo (Tardo Reliefkeramik (50 v. Chr. Bis 50 n. Chr.) und ihre Ellenismo e Primo Impero), Roma, p. 1–96. oberitalischen Nachahmungen, Bern (Acta Bernensia 7) Henry O., Kelp U. (eds.), Tumulus as Sema. Space, Politics, Hoepfner W., 1966, Herakleia Pontike – Ereğli. Eine Culture and Religion in the First Millenium BC, Berlin- baugeschichtliche Unterschung, Wien. Boston (Topoi, Berlin Studies of the Ancient World 27) Holtzmann B., 1994, La sculpture de Thasos: corpus des reliefs. I. Herbert Sh., 1977, The Red-Figure Pottery, Corinth Vol. VII, Reliefs à thème divin, Athina-Paris. Princeton. Hörig M., 1984, Dea Syria – Atargatis. In: Haase W. (ed.), Hermary A., 2007, Les fouilles franco-bulgares de la nécropole Aufstieg und Niedergang der römischen Welt, Bd. II.17–3, d’Apollonia du Pont. Eirene 43, p. 161–175. Berlin-New York, p. 1536–1581. Hristov I., Pantov D., 2016, Farmakida. Study of a ΤΥΡΣΙΣ Hermary A., 2010a, Remarques complémentaires sur certains from the Hellenistic period in the Farmakida locality, aspects des rituels funéraires. In: Hermary, et al., 2010, p. Primorsko municipality, 2nd-1st c. BC, Sofia. 165–173. Humphreys S.C., 1980, Family tombs and tomb cult in ancient Hermary A., 2010b, Les céramiques peintes. In: Hermary, et Athens: Tradition or traditionalism. JHS 100, p. 96–126. al., 2010, p. 179–192. Huysecom S., 2003, Terres cuites animales dans les nécropoles Hermary A., 2012, Céramiques à figures rouges d’Apollonia grecques archaïques et classiques du bassin méditerranéen. du Pont, découvertes anciennes et récentes. In: Hermary In: Gratien B., Muller A., Parayre D. (eds.), Figurines animales A., Tsetkhladze G. (eds.), From the Pillars of Hercules to the des mondes anciens, Paris, p. 91–103 (Anthropozoologica 38) Footsteps of the Argonauts, Leuven–Paris–Walpole, p. 239– 253 (Colloquia Antiqua 4) I Hermary A., 2013, Aphrodite’s Travels around the Black Sea. In: Tsetskhladze, et al., 2013, p. 47–52. Ignatiadou D., Tsigarida B., 2008, The gold of Macedon. Archaeological Museum of Thessaloniki, Athina. Hermary A., под печат, Une réplique de l’« Apollon du Tibre » à Marseille. In: Αφιέρωμα στη μνήμη του Γ. Δεσπίνη, Ilieva P., 2009, Vogue and Utility: Terracotta products with Athina, p. 105–111. (Μουσείο Μπενάκι suppl. 10) Ionia kymation in relief from the Aegean shore of Thrace. In: Deligiannakis Galanakis Y. (eds.), The Aegean and its Hermary A., Panayotova K., 2006, La nécropole d’Apollonia du Cultures, Proceedings of the First Oxford – Athens graduate Pont: nouvelles découvertes de la mission franco-bulgare. student workshop organized by the Greek Society and the Archéologia 431, p. 52–63. University of Oxford Taylor Institution, 22–23 April 2005, Oxford, p. 69–80. (BAR International Series 1975) Hermary A., Panayotova K., 2010, Figurines et objets divers en terre cuite, vase plastique. In: Hermary, et al., 2010, p. Iliopoulou S., 2015, Περιρραντήρια, σκεύη και άλλα τέχνεργα. In: 247–253. Tsatsopoulou-Kalodi P., et al. (eds.), Το Ιερό του Απόλλωνα. Αρχαία Ζωνή I, Komotini, p. 812–842. Hermary A., Panayotova K., Baralis A., Damyanov M., Riapov A. (éds.), 2010, Apollonia du Pont (Sozopol). La nécropole Imhoof-Blumer Fr., 1883, Monnaies Grecques, Leipzig–Paris. 509 Isings C., 1957, Roman Glass from Dated Finds, Groningen. Karoglou K., 2016, The Collection of Greek Terracotta Figurines at The Metropolitan Museum of Art. Les Carnets Ivanov D., 1980, Le trésor de Borovo. In: Actes du IIème Congrès de l’ACoSt 14, p. 1-9. international de Thracologie, Bucureşti, р. 391–404. Karayotov I., 1994, The coinage of Mesambria. Vol. I : Silver and Gold coins of Mesambria, Sozopol (Thracia pontica J VI) Jacopi G., 1929, Scavi nella necropoli di Jalisso, 1924–1928, Keenleyside A., Schwarcz H.P., Panayotova K., 2006, Stable Clara Rhodos III, Bergamo. isotopic evidence of diet in a Greek colonial population from the Black Sea. Journal of Archaeological Science 33(9), Jacopi G., 1931, Scavi nella Necropoli di Camiresi, Clara Rhodos p. 1205-1215. IV (1929–1930), Bergamo. Kendrick Pritchett W., 1985, The Greek state at War, part IV, Jameson M.H., Jordan D.R., Kotansky R.D., 1993, A Lex Berkeley–Los Angeles–London. Sacra from Selinous, Durham (Greek, Roman and Byzantine Monographs 11) Kerényi C., 1976, The gods of the Greeks, London (1st ed. 1951) Jeffery L. H., 1961, The local scripts of Archaic Greece: A study of the origin of the Greek alphabet and its development from the Kersauson K. de, 1996, Musée du Louvre, catalogue de eighth to the fifth centuries B.C., Oxford. portraits romains. Vol. II : De l’année de la guerre civile (68- 69 après J.-C.) à la fin de l’Empire, Paris. Jenkins I., 1983, Is there life after Marriage? A study of the abduction Motif in Vase Painthing of the Athenian Wedding Kitov G., 2003, A Thracian cult complex near Starosel. Chetinyova mogila in light of the investigations in ceremony. BICS 30, p. 137–146. 2000. In : Nikolova L. (ed.), Early Symbolic Systems for Jireček K., 1886, Archäologische Fragmente aus Bulgarien. Communications in Southeast Europe, London, p. 505-518 AEM 10, p. 43–104 und 129–209. (British Archaeological Reports, International series, 1139) Johnston S. I., 1999, Restless Dead: Encounters between the Kiyashkina P., Bozkova A,. 2017, A Century of Studies in the Living and the Dead in Ancient Greece, Berkeley. Necropolis of Mesambria Pontica. In : Kiyashkina, et al., 2017, p. 7–22. Jordan D. R., 1987, A Greek Defixio at Brussels. Mnemosyne, Kiyashkina P., Bozkova A., Marvakov T., 2012, A Guide to IVe sér., 40, p. 162–166. the Collections of the Archaeological Museum of Nessebar, Plovdiv. K Kiyashkina P., Damyanov M., Bozkova A., Delev P. (eds.), Kac V., 2003, A New Chronology for the Ceramic Stamps of Nessebar IV, Proceedings of the international conference Herakleia Pontike. In: Bilde P., Højte J., Stolba V. (eds.), The “Ancient Greek necropoleis along the Black Sea coast”, Cauldron of Ariantas. Studies presented to A. N. Sceglov on Nessebar, 4-7th October 2012, Veliko Tarnovo. the occasion of his 70th birthday, Aarhus, p. 261–278 (Black Kocibala A., 1999, The Extramural Sanctuary of Demeter and Sea Studies I) Persephone at Cyrene, Libya. Final Reports. Vol. VII: The Kaftantzis G.B., 1967, Ἱστορία τῆς πόλεως Σερρῶν καὶ τῆς Corinthian Pottery, Philadelphia. περιφερείας της (ἀπὸ τοὺς προϊστορικοὺς χρόνους μέχρι Koeller A.-S., Panayotova K., 2010, Les sépultures d’enfants σήμερα), Τόμος Α′ : μῦθοι, ἐπιγραφές, νομίσματα, Athina. de la nécropole d’Apollonia du Pont (Bulgarie): résultats Kalinka E., 1906, Antike Denkmäler in Bulgarien, Wien. des foilles récentes (2002-2007). In : Guimier-Sorbets A.- M., Marizot Y. (eds.), L’Enfant et la Mort dans l’Antiquité Kallintzi D., 1990, Ανασκαφή ταφικού τύμβου στα Άβδηρα. I, Paris, p. 253-264 (Travaux de la MAE 12) AEMTh 4, p. 561-572. Konova L., 2005, Kultfiguren aus Ton aus dem Gebiet von Kallintzi D., 1997, Ανεύρεση τάφων κατά τη Διάνοιξη κανα- Konevo, Kreis Elhovo. In : Nikolov V., Bačvarov K. (eds.), λιού. AEMTh 11, p. 633-644. Von Domica bis Drama. Gedenkschrift für Jan Lichardus, Sofia, p. 205-213. Kallintzi K., 2006, Les nécropoles d’Abdère: organisation de l’espace et rites funéraires. In : Guimier-Sorbets A.-M., Koukouli-Chrysanthaki Ch., 1992, Προϊστρική Θάσος : τα Hatzopoulos M. B., Morizot Y. (eds.), Rois, cités, necropolis. νεκροταφεία του οικισμού Κάστρι Ι-ΙΙΙ, Athina. Institutions, rites et monuments en Macédoine, Athina, p. 145-154. Koukouli-Chrysanthaki Ch., 1994, The cemeteries of Abdera. In : La Genière de J. (ed.), Nécropoles et sociétés antiques Kaltsas N., 1998, Άκανθος I: Η ανασκαφή στο νεκροταφείο κατά (Grèce, Italie, Languedoc), Napoli, p. 33-37 (Cahiers du το 1979, Athina. Centre Jean Bérard XVIII) 510 Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я Kousser R., 2004, The World of Aphrodite in the Late Fifth M Century B.C. In : Marconi C. (ed.), Greek Vases: Omages, Contexts and Controversies. Proceedings of the Conference Мӑnucu-Adameşteanu М., 2003, Orgame. In : Grammenos, sponsored by The Center for the Ancient Mediterranean at Petropoulos, 2003, p. 341–388. Columbia University, 23–24 March 2002, Boston, p. 97- 112. Mărgineanu Cârstoiu M., 2006, Architecture grecque et romaine. Membra disiecta. In : Histria XII, Bucureşti– Kreuz N., 2016, Two Tumuli for Battus in the Agora of Cyrene. Paris, p. 432-454. In : Henry, Kelp, 2016, p. 35-42. Mariaud O., 2011, The geometric graves of Colophon and the Kurtz D., Boardman J., 1971, Greek Burial Customs, London. burial Customs of Early Iron Age Ionia. In : Mazarakis- Ainian A. (ed.), The Dark Ages Revisited. From the Dark L Ages to the Rise of the Polis, Proceedings of the International Symposium in Memory of William D.E. Coulson, (Volos, Lacroix L., 1949, Les reproductions de statues sur les monnaies June 2007), Volos, p. 687-703. grecques. La statuaire archaïque et classique, Liège. Martin M., 2005, Magie et magiciens dans le monde gréco- Landwehr C., 2000, Die römischen Skulpturen von Caesarea romain, Paris. Mauretaniae II. Ideal Plastik. Männliche Figuren, Mainz. Martinez J.-L., Baralis A., Mathieux N., Stoyanov T., Tonkova Langlotz E., 1975, Studien zur nordostgriechischen Kunst, M. (eds.), 2015, L’épopée des rois thraces. Des guerres Mainz. médiques aux invasions celtes (479-278 av. J.-C.), Paris. Larson J., 2009, Arms and armor in the sanctuaries of goddesses: Masielo L., 1986, Les couronnes. In : De Julis M. (ed.), Les Ors A quantitative approach. In : Prêtre C. (ed.) Le donateur, hellénistiques de Tarente, Milano, p. 69-117. l‘offrande et la déesse. Systèmes votifs dans les sanctuaires de déesses du monde grec, Liège, p. 123-133 (Kernos suppl. 23) Mattusch C., 1988, Greek Bronze Statuary: From the Beginnings through the Fifth Century B.C., Ithaca. Lazerenko I., Mircheva E., Encheva R, Stoyanova D., Sharankov N., 2013, The Temple of the Pontic Mother of May R., 1992, Pions de jeu romains. In : Jouer dans l’Antiquité, Gods in Dionysopolis, Varna. Catalogue de l’exposition du Musée d’Archéologie Méditerranéenne (22 novembre 1991-16 février 1992), Lehmann K., Lehmann P., 1998, The Nekropoleis and catalogues Marseille, p. 188-189. of burials, Samothrace XI, Princeton. Mc Gowan E., 2016, Tumulus and Memory. The Tumulus as Lewis S., 2002, The Athenian woman. An iconographic a Locus for Ritual Action in the Greek Imagination. In : handbook, London-New York. Henry, Kelp, 2016, p. 163-180. Lightfoot J. L., 2003, Lucian, On the Syrian Goddess, Oxford. Merker G. S., 2000, The Sanctuary of Demeter and Kore: Terracotta Figurines of the Classical, Hellenistic, and Roman Lightfoot C. S., 2014, Ennion: Master of Roman Glass, New Periods, Corinth XVIII, Princeton. York. Metzger H., 1951, Les Représentations dans la céramique Lissarague. F., 1987, Un flot d’images, une esthétique du banquet attique du IVe siècle, Paris. grec, Paris. Miller M., 1999, Reexamining Transvestism in Archaic and Lungu V., 2000, Pratiques funéraires, forme d’organisation Classical Athens: The Zewadski Stamnos. AJA 103.2, p. spatiale et formes d’organisation sociale dans la nécropole 223-253. de la cité grecque d’Orgamè. In  : Simion G., Lungu V. (Eds), Tombes tumulaires de l’Âge du Fer dans le Sud-Est Mollard-Besques S., 1954, Musée National du Louvre. de l’Europe, Actes du IIe colloque international d’archéologie Catalogue raisonné des figurines et reliefs en terre-cuite funéraire, Tulcea, p. 101-118. grecs, étrusques et romains. Vol. I  : Époques préhellénique, géométrique, archaïque et classique, Paris, 1954. Lungu V., 2006, Nécropoles grecques du Pont gauche. In : Lun- gu V., Simion G., Topoleanu F. (eds.), Pratiques funéraires et Moore M. B., 1997, Attic Red-Figured and White-Ground manifestations de l’identité culturelle (Âge du Bronze et Âge Pottery, The Athenian Agora 30, Princeton; du Fer), Actes du IVe colloque international d’archéologie funéraire, Tulcea, p. 157-176. Moore M.B, Philippides M., Bothmer D. von., 1986, Attic Black-Figured Pottery, The Athenian Agora 23, Princeton. Lungu V., 2017, Nécropoles grecques du Pont gauche : Istros, Orgamè, Tomis, Callatis. In  : Grammenos D.-V., Moreno P., 2001, Kalamis. In : Vollkommer R. (ed.), Petropoulos E.-K. (eds.), Ancient Greek Colonies in the Künstlerlexikon der Antike. Vol. 1, München-Leipzig, p. Black Sea 2, Oxford, p. 337-382. 373-382. Moretti L., 1976, Iscrizioni Storiche Ellenistiche, Firenze. 511 Morhange Ch., Devillers B., Marriner N., 2010, Étude géo- Athens and the Construction of the Other in Greek Art, morphologique des rivages d’Apollonia. In : Hermary, et Leiden, p. 227–247. al., 2010, p. 23-30. Oakley J.H., 2004, Picturing Death in Classical Athens: The Morin P. J., 1960, The cult of dea Syria in the Greek world, Co- evidence of the White Lekythoi, Cambridge. lumbus. Oakley J.H., 2009, Greek Vase Painting. AJA 113, 4, p. 599- Morris I, 1987, Burial and ancient society, Cambridge. 627. Morris I., 1992, Death-ritual and social structures in classical Oakley J.H., Sinos R. H., 1993, Wedding in Ancient Athens, Antiquity, Cambridge. Madison. Müller–Wiener W., Göksel D., von Graeve V., 1988, Oberländer P., 1967, Griechische Handspiegel (Dissertation zur Notgrabung in der archaischen Nekropole von Milet. Erlangung der Doktorwürde der Philosophischen Fakultät Istanbuler Mitteilungen 38, p. 253-278. der Universität Hamburg) Murray O., 1995, La Grèce à l’époque archaïque, Toulouse. Ogden D., 2001, Greek and Roman Necromancy, Princeton. Murray A. S., Smith A. H., Walters H. B., 1900, Excavations in Ohnesorg A., 2009, Die Dachterrakotten aus dem Heraion Cyprus, London. von Samos. Mitteilungen des Deutschen Archäologischen Instituts, Athenische Abteilung, 124, p. 19–167. Myres J.L., 1914, Handbook of the Cesnola Collection of Antiquities from Cyprus, New York. Oppermann M., 2004, Die westpontischen Poleis und ihr indigenes Umfeld in vorrömischer Zeit, Langenweissbach. N P Nadeau R., 2010, Les manières de table dans le monde gréco- romain, Rennes. Panayotova K., 2007, Burial and Post-Burial Rites in the Necropoleis of the Greek Colonies on the Bulgarian Black Nankov E., 2015, The Mobility of Macedonian Army in Sea Littoral. In : Grammenos D.-V., Petropoulos E.-K. Thrace during the Reign of Philip II and the Inscribed Lead (eds.), Ancient Greek Colonies in the Black Sea 2, Oxford, Sling Bullets from Kozi Gramadi. Bulgarian e-Journal of p. 85-126 Archaeology 5, p. 1–13. Panayotova K., 2010a, Histoire de la recherche archéologique Nankov E., 2016, Inscribed Lead Sling Bullets from the à Apollonia. In : Hermary, et al., 2010, p. 19–22. Regional Museum of History in Shumen. New Data on the Macedonian Campaigns in the Lands of the Getae in the Panayotova K., 2010b, Kalfata dans l’ensemble des nécropoles Time of Philip II and Alexander III. In : Маразов И., et d’Apollonia. In : Hermary, et al., 2010, p. 39–48. al. (eds.), Тракия и околният свят. Сборник с доклади от Национална научна конференция 27–29 октомври Panayotova K., 2016, Family Plots in the Necropolis of 2016 г., Велико Търново, p. 282-293. Apollonia Pontica. Acta Musei Tiberiopolitani 1, p. 35–43. Nawotka K., 1997, The Western Pontic Cities. History and Panayotova K., 2017, Organization of Space and Funerary Political Organization, Amsterdam. Rituals in the Necropoleis of Apollonia Pontica. In : Kiyashkina, et al., 2017, p. 23–39. Nawotka K., 1999, Boule and Demos in Miletus and its Pontic Colonies from Classical Age until Third Century A.D., Panayotova K., Hermary A., 2010, Objets en metal. In : Wrocław–Warszawa–Kraków. Hermary, et al., 2010, p. 254-261. Nedev D., Gyuzelev M., 2010, Présentation de l’espace urbain Panayotova K., Damyanov M., Stoyanova D., Bogdanova et du territoire. In : Hermary, et al., 2010, p. 31–38. T., 2014, Apollonia Pontica: The Archaic Temenos and Settlement on the Island of St. Kirik. In : Alvarez J. M., Nedev D., Panayotova K. (and Gyuzelev M.), 2003, Apollonia Nogales T., Roda I. (eds), Centre and Periphery in the Pontica. In : Grammenos, Petropoulos, 2003, p. 95–155. Ancient World. Proceedings of the XVIIIth International Congress of Classical Archaeology, Vol. I, Merida, p. 595– Neils J., Oakley J.H., 2003, Coming of Age in Ancient Greece. 598. Images of Childhood from the Classical Past, New Haven – London. Panayotova K., Stoyanova D., Damyanov M., под печат, Late Archaic Relief Plaques with Warriors from Apollonia O Pontica. In : Proceedings of the Sixth international congress on black sea antiquities “The Greeks and Romans in the Oakley J. H., 2000, Some “other” members of the Athenian Black Sea and the Importance of the Pontic Region for the household: maids and their mistresses in fifth-century Graeco-Roman World (7th c BC-5th c AD): 20 Years On Athenian art. In : Cohen B. (ed.), Not the Classical ideal. (1997-2017)”, Oxford. 512 Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я Papadopoulos Th., 1990, Settlement types in Epirus. In  : Posamentir R., Solovyov S., 2007, Zur Herkunftsbestimmung Darcque P., Treuil R. (eds.), L’habitat égéen préhistorique, archaisch-ostgriechischer Keramik: die Funde aus Athina, p. 359-367 (BCH suppl. 19) Berezan in der Ermitage von St. Petersburg II. Istanbuler Mitteilungen 57, p. 179–207. Paunov E., 2017, The Tetradrachm Coinage of Apollonia Pontica: Iconography, Issues and Magistrates. In : Boteva Preisinger A., Aslanian S., Heinitz W. D., 2000-2001, Geo- D. (ed.), Ex Nummis Lux. Studies in Ancient Numismatics morphologic Development of the Bay of Sozopol, Bulgaria in Honour of Dimitar Draganov, Ruse, p. 59–87. (Black Sea) during the Last 7500 Years. ИНМB 36-37 (51- 52), p. 7-16. Pautasso A., 2009, Stipe votiva del santuario di Demetra a Catania. Vol. 2: La ceramica greco-orientale, Catania. Preisinger A., Aslanian S., 2003, The Black Sea Level during the Last 20.000 Years, Sea Level, Salinity and Climate. The Payne H., 1931, Necrocorinthia: A Study of Corinthian Art in Geological Society of America, Seattle Annual Meeting the Archaic Period, Oxford. (November 2-5, 2003). Session No. 178 : Noah’s Flood ? Perrin-Saminadayar E., 2007, Éducation, culture et société à and the Late Quaternary Geological and Archaeological Athènes. Les acteurs de la vie culturelle athénienne (229- History of the Black Sea and Adjacent Basins. 88) : un tout petit monde, Paris. Preisinger A., Aslanian S., 2004, The Sea Level of the Black Sea Petrova A., 2005, Shield, altar and wreath. Gravestones of during the Holocene. In : Proceedings of the International fallen citizens from Apollonia Pontica. In : Вълчев, 2010, Symposium on Earth System Science, (Istanbul, Turkey, 8-10 p. 591–597. September 2004), Istanbul, p. 225-232. Petrova A., 2011, Storage Amphorae from Tumulus 8 on Preshlenov H., 2003, Mesambria. In Grammenos, Petropoulos, Kolokita Promontory, Apollonia Pontica. In : Tzochev Ch., 2003, p. 157-208. Stoyanov T., Bozkova, A. (eds.), PATABS II. Production Prêtre Cl., 2011, Délos-Thasos  : un aller-retour paradoxal. and Trade of Amphorae in the Black Sea. Acts of the Revue d’Histoire des Religions 228, p. 331-348. International Round Table Held in Kiten, Nessebar and Sredetz, September 26-30, 2007, Sofia, p. 101-109. Price J., Cottam S., 1998, Roman-British Glass Vessels: A Handbook, York. Petrova A., 2015, Funerary Reliefs from the West Pontic Area (6th – 1st Centuries BC), Leuven–Paris–Bristol. Prohāszka M., 1995, Reflection from the Dead. The Metal Finds from the Pantanello Necropolis at Metaponto. A Pfrommer M., 1990, Untersuchungen zur Chronologie früh- Comprehensive Studi of Grave Goods from The 5th to the und hochhellenistischen Goldschmucks, Tübingen. 3rd Centuries B.C., Jonsered (Studies in Mediterranean Pfuhl E., Möbius H., 1977–1979, Die ostgriechischen Archaeology CX) Grabreliefs II, Mainz. Psaroudakes St., 2008, The Auloi of Pydna. Studien zur Philipp H., 1981, Archaische Gröber in Ostionien. Istanbuler Musikarchäologie VI, p. 197-216. Mitteilungen 31, p. 149–166. R Pickard-Cambridge A., 1968, The Dramatic Festivals of Athens, Oxford. Rafn B., 1984, The ritual use of pottery in the necropolis at Halieis. In : Brijder H. (ed.), Ancient Greek and Related Pippidi D. M., 1954, Monumente epigrafice inedite. Histria I, Pottery, Amsterdam, p. 305-308. p. 473-564. Rastrelli A., 1984-85, La necropolis del Poker Hotel. Scavi Pippidi D.M., 1958, Les fouilles d’Istros 1914-1957. BCH 82, 1973. In : Pelagatti P., et al. (eds.), Naxos, gli scavi extraurbani p. 335-350. oltre il Santa Venera (1973-1975), Nsc XXVIII-XXIX Pippidi  D. M., Popescu E., 1959,  Les relations d’Istros et 1984-1985, p. 317-381. d’Apollonie du Pont à l’époque hellénistique. Dacia NS 3, Redfield J., 1982, Notes on the Greek Wedding. Arethusa 15, p. 241-258. p. 181-201. Pirenne-Delforge, V., 1994, L’Aphrodite grecque: Contribution Reeder E., 1995, Women and Men in Classical Greece. In: à l’étude de ses cultes et de sa personnalité dans le panthéon Reeder E. (ed.), Pandora. Women in Classical Greece. archaïque et classique, Athina-Liège, p. 186-188. Princeton, p. 20–32. Polignac de Fr., 2016, Paysages maritimes et monuments « si- Reho M., 1990, La ceramica Attica a figure nere e rosse nella gnalétiques » : le Kynosèma de Chersonèse. In : Dana M., Tracia Bulgara, Roma. Prêteux F. (eds), Identité régionale, identités civiques autour des Détroits des Dardanelles et du Bosphore, Besançon, p. Reho-Bumbalova M., 1981, Eros e il gioco dell’ephedrismos su 241-250 (Dialogue d’Histoire Ancienne suppl. 15) una lekythos di Sofia. Babesch 56, p. 153–158. 513 Riapov A., Baralis A., Damyanov M., Hermary A., 2010, S Stratigraphie et évolution architecturale de l’ensemble du secteur. In : Hermary, et al., 2010, p. 51-77. Sabetai V., 2009, Women’s ritual roles in the cycle of life. In: Kaltsas N., Shapiro A. (eds.), Worshiping women. Ritual Richter G., 1915, Greek, Etruscan and Roman bronzes, New York. and reality in Classical Athens, New York, p. 289–297. Richter G., 1936, Red-Figured Athenian Vases in the Samama E., 2003, Les médecins dans le monde grec. Sources Metropolitan Museum of Art, New Haven. épigraphiques sur la naissance d’un corps médical, Genève. Risser M., 2001, Corinthian Conventionalizing Pottery, Schipporeit S., 2013, Kulte und Heiligtümer der Demeter und Corinth VII, Princeton. Kore in Ionien, Istanbul (Byzas 16) Robert L., 1959, Les inscriptions grecques de Bulgarie. RPh Schlotzhauer U., 2001, Die südionischen Knickrandschalen. 33, p. 165-236. Eine chronologische Untersuchung zu den sog. Ionischen Schalen in Milet (Inauguraldissertation, Ruhr-Universität Robert L., 1966, Monnaies antiques en Troade, Genève-Paris. Bochum) Robinson D. M., 1933, The Terracottas of Olynthus found in 1931, Excavations at Olynthus VII, London. Schmaltz B., 1974, Terrakotten aus dem Kabirenheiligtum bei Theben, Berlin. Robinson D.M., 1941, Metal and Minor Miscellaneous Finds. An Original Contribution to Greek Life, Excavations at Schmidt J., 2014, Childhood diet and feeding practices at Olynthus X, Baltimore. Apollonia: Evidence from deciduous dental pathology and stable isotope analysis (Thesis for the Degree of Master of Robinson D. M., 1952, Terracottas, Lamps and Coins Found Arts in the Faculty of Arts and Science, Trent University) in 1934 and 1938, Excavations at Olynthus XIV, Baltimore. Schmidt-Dounas B., 2016, Macedonian Grave Tumuli. In: Rohaut L., 2015, Les naïskoi de Milet. In: Montel S. (ed.), Henry, Kelp, 2016, p. 101–142 . La sculpture gréco-romaine en Asie Mineure: synthèse et recherches récentes. Colloque international de Besançon, 9 et Schmitt Pantel P., 1992, La cité au banquet, histoire des repas 10 octobre 2014, Besançon, p. 103–122. publics dans les cités grecques, Paris. Rohaut L., 2017, Les naïskoi de Marseille. Étude des édicules Schnapp-Goubeillon A., 2016, Tumuli , Sema and Greek Oral avec femme assise dans les cités phocéennes, ioniennes et Tradition. In: Henry, Kelp, 2016, p. 205–220. éoliennes à l’époque archaïque (thèse de doctorat, Université d’Aix-Marseille). Scilabra C., 2004, Per uno studio dei giocattoli nel mondo greco tra VI e III secolo a.C.: fonti e dati archeologici, Rohaut L., под печат, Les naïskoi archaïques avec femme Orizzonti. Rassegna di archeologia V, p. 141–149. assise: de Cybèle à Artémis ?. In: Kerschner M. (ed.), The Cult of Meter/Cybele in Western Anatolia, International Selekou M., 2015, Animal Terracottas from Children Graves Symposium, The Austrian Archaeological Institute, Vienna, at Opuntian Locris. In: Muller A., Lafli E., Huysecom S. 24th – 25th november 2017. (eds.), Figurines de terre cuite en Méditerranée grecque et romaine. Iconographie et contextes, Villeneuve d’Ascq, p. Roller L., 1999, In Search of God the Mother. The Cult of 357–364. Anatolian Cybele, Berkeley, p. 63–141. Senff R., 2003, Das Aphroditeheiligtum von Milet, Neue Roller L., 2003, The Mother Goddess between Thrace and Forschungen zur Religionsgeschichte Kleinasiens: Elmar Phrygia. Thracia 15, p. 161–167. Schwertheim zum 60. Geburtstag gewidmet., Bonn (Asia Rolley C., 1965, Le sanctuaire des dieux patrôoi et le Minor Studien 49) Thesmophorion de Thasos. BCH 89.2, p. 441–483. Seure G., 1901, Voyage en Thrace: Établissements scythiques Rolley Cl., 1994, La sculpture grecque. 1. Des origines au milieu dans la Thrace; tumuli et chars thraco-scythes. BCH 25, p. du Ve siècle, Paris. 156–220. Rotroff S., Lamberton R., 2005, Women in the Athenian Agora, Seure G., 1904, Les derniers souverains thraces: Rhoemetalcès Athina, 2005. et Pythodoris. REA 6, n°3. p. 212–218. Rouse W. H. D., 1902, Greek Votive offering, Cambridge. Seure G., Degrand A., 1906, Exploration de quelques tells de la Thrace. BCH 30, p. 359–432 Seure G., 1924, Documents inédits ou peu connus (deuxième série). RA, 5e série, 19.1, p. 307–350. 514 Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я Simon E., 1983, Festivals in Attica. An Archaeological Stroszeck J., 2012, Grave Gifts in Child Burials in the Athenian Commentary, Madison. Kerameikos: The Evidence of Sea Shells. In: Hermary A., Dubois C. (eds.), L’Enfant et la Mort dans l’Antiquité III. Sinn U., 1983, Zur Wirkung des ägyptischen “Bes” auf die Le Matériel associé aux tombes d’enfants, Aix-en-Provence, griechische Volksreligion. In: Metzler D., et al. (eds.), p. 57–75 (Bibliothèque d’Archéologie Méditerranéenne et Antidoron. Festschrift für J. Thimme zum 65. Geburtstag, Karlsruhe, p. 87–94. Africaine 12) Sinn U., 1988, Der Kult der Aphaia auf Aegina. In: Hägg R., et Sutton R. F., 1998, Nuptial Eros: the visual discourse of al. (eds.), Early Greek Cult Practice, Proceedings of the Fifth marriage in Classical Athens. The Journal of the Walters Art International Symposium at the Swedish Institute at Athens, Gallery 55–56, p. 27–48. 26–29, June, 1986, Stockholm, p. 149–160. Skarlatidou E., 1985, The Archaic Cemetery of Abdera. Tracia T Pontica III, p. 99–108. Tabbernee W., 2007, Fake Prophecy and Polluted Sacraments: Skarlatidou E., 2010, Το αρχαικό νεκροταφείο Αβδήρων. Συμβολή Ecclesiastical and Imperial Reactions to Montanism, Leiden στην έρευνα της αποικίας των Κλαζομενίων στα Άβδηρα, (VC Suppl. 84) Thessaloniki. Teleaga E., 2008, Griechische Importe in den Nekropolen an der Snodgrass A., 1967, Arms and Armour of the Greeks, London. unteren Donau 6. Jh. – Anfang des 3. Jhs. v. Chr., Leidorf (Marburger Studien zur Vor- und Frühgeschichte 23) Slim H., 1976, Masques mortuaires d’El-Jem (Thysdrus). Antiquités africaines 10, p. 79–92. Tonkova M., 1997, Hellenistic Jewellery from the Colonies on the West Black Sea Coast. Archaeology in Bulgaria I, p. Smith T., 2003, Black-Figure Vases in the Collection of the 83–102. British School at Athens. BSA 98, p. 347–368. Tonkova M., 2007, Jewellery Fashion of the Western Pontic Snodgrass A., 1964, Early Greek Armour and Weapons from the Colonies in the Hellenistic Times (from the territory of end of the Bronze Age to 600 b.c., Edinburgh. Bulgaria). In: Stefanovich M., Angelova Chr. (eds), PRAE Snodgrass A., 1967, Arms and Armour of the Greeks, London. In Honorem Henrieta Todorova, Sofia, p. 279–294 Solovyov S., 1999, Ancient Berezan. The Architecture, History Tonkova M, 2013, Gold Wreaths from Thrace. In: Sîrbu V., and Culture of the First Greek Colony in the Northern Black Ștefănescu R. (eds), The Thracians and their Neighbors in the Sea, Leiden-Boston-Köln. Bronze and Iron Age. Proceedings of the 12th International Congress of Thracology. Târgovişte, 10th-14th september Souzdal P., 1991, Thrakien. In: Hunger H. (ed.), Tabula imperii 2013, Vol. II, Braşov, p. 413–445. byzantini, Bd. 6, Wien. Treister M., 2006, Late Hellenistic Polychrome Necklaces. In: Sparkes B., 1962, The Greek Kitchen. JHS 82, p. 121–137. Mattusch C. C., Donohue A. A., Brauer A. (eds.), Proceedings Sparkes B., Talcott L., 1970, Black and Plain Pottery of the of the XVIth International Congress of Classical Archaeology, 6th, 5th, and 4th Centuries B.C., The Athenian Agora XII, Boston, August 23–26, 2003, Oxford, p. 518–522. Princeton. Triantaphyllos D., 2000, La nécropole de la colonie thasienne Stamatopoulou M., 2016, Forging a Link with the Past. The de Strymè. In: Lungu V. (ed.), Pratiques funéraires dans Evidence from Thessalian Cemeteries in the Archaic and l’Europe des XIIIe-IVe s. av. J.-C., Actes du IIIe colloque Classical Periods. In: Henry, Kelp, 2016, p. 181–204. d’archéologie funéraire, Tulcea, p. 87–104. Stillwell A., Benson J., Boegehold A., Boulter C., 1984, The Tsetskhladze G. R., Vashakidze N. V., 1994, Terracotta Potters’ Quarter the Pottery, Corinth Vol. XV, Princeton. Figurines of Animals from Colchis. Dialogues d’Histoire Ancienne 20.1, p. 109–125. Stoyanova D., 2011, Vault and Dome in Thracian Funerary Architecture. In: Nikolov V., Bačvarov K., Popov H. Tsetskhladze G.R., Atasoy S., Avram A., Dönmez Ş., Hargrave (eds.), Interdisziplinäre Forshungen zum Kulturarbe der J. (eds.), 2013, The Bosporus: Gateway between the Ancient Balkanhalbinsel, Sofia, p. 335–355. West and East (1st Millennium BC–5th Century AD. Stoyanova D., Damyanov M., под печат, The Palmette Proceedings of the Fourth International Congress on Black Sea Antefixеs in the Black Sea Area: New Evidence from Antiquities, Istanbul, 14th–18th September 2009, Oxford Apollonia Pontica. In: Proceedings of the International (BAR International Series 2517) Symposium on Sinope and Black Sea Archaeology, Sinop. Tzaneva M., 1985, Thrakisches Hügelgrab bei Kolokita. Thracia Pontica II, p. 352–359. 515 U W Ustinova Y., 1999, The Supreme Gods of the Bosporan kingdom: Winter F., 1903, Die Typen der figürlishen Terrakotten. Celestial Aphrodite and the Most High God, Leiden-Boston- Archaische Typen und deren fortbildung, Berlin. Köln. Y V Yordanova K., 2017, The Role of Hellenistic Coins in the Valeva J., Vionis A. K., 2014, The Balkan peninsula. In: Funerary Practices in the Necropolis of Apollonia Pontica. Tabbernee W. (ed.), Early Christianity in contexts. An Archaeologia Bulgarica XXI, p. 1–36. Exploration across Cultures and Continents, Grand Rapids, p. 321–378. Z Van Hoorn G., 1951, Choes and Anthesteria, Leiden. Zaneva M., 1986, Die Thraker und Apollonia nach den Vorschungen der Hügelgrabmaler. Thracia Pontica III, p. Varkivanç B., 1998, Miniaturlampen aus dem 166–173. Demeterheiligtumin Kaunos. Adalya III, p. 87–96. Zaphiropoulos Ph., 1994, Une nécropole à Paros. In: La Vasileva S., 2017, Late Classical Pelike from the Necropolis of Genière de J. (ed.), Nécropoles et sociétés antiques (Grèce, Apollonia Pontica. In: Kiyashkina, et al., 2017, p. 167–182. Italie, Languedoc), Napoli, p. 127–152 (Cahiers du Centre Jean Bérard XVIII) Vendries Chr., 2013, Questions d’iconographie musicale: l’apport des terres cuites à la connaissance de la musique Zimmermann K. 1990, Archaische Dachterrakotten aus dans l’Égypte hellénistique et romaine. GRMS 1, p. 195– Histria. Hesperia 59.1, p. 223–233. 227. Zimmermann K., 1992, Zu den Dach Terrakotten griechischer Zeit aus Histria. In: Alexandrescu P., Schuller W. (eds.). Vickers M., 2002, Scythian and Thracian antiquities in Oxford, Xenia Histria. Eine Griechenstadt an der rumänischen Oxford. Schwarzmeerküste, Konstanz, p. 155–177. Vikela E., 2001, Bemerkungen zu Ikonographie und Zimmermann K., 1994, Traufziegel mit Reliefmäander aus dem Bildtypologie der Meter-Kybelereliefs: Vom phrygischen Schwarzmeer Gebiet. In: Winter N. (ed), Proceedings of the Vorbild zur griechischen Eigenständigkeit. AM 116, p. international conference on Greek Architectural Terracottas of 67–123. the Classical and Hellenistic Periods, p. 221–251 (Hesperia suppl. XXVII) 516 Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я Индекс арибал  44–46, 48–49, 51, 54–55, 155, 173, 339, 342 Аристотел  18, 20, 132, 246, 253, 266–267, 286, 447 Аристофан  145, 253, 258, 410 арфа  248, 252 А аскос  34, 219, 229, 239, 242, 300–301, 340, 350–351, 418, 422–423, 426, 456, 477, 479 Абдера  284, 364, 412 асти 18 Август  79, 483 астрагал  48, 56, 61, 67, 69, 72–74, 86, 93, 140, 142, 153, 228, 242– авлос / диаулос  128, 145, 184, 214, 222, 247-248, 250 243, 351–352, 364, 369, 372, 379, 384, 393, 398, 416, 418 Аврелиан 31 Атеас 20 Агатополис (Ахтопол) 16, 276 Атина (богиня)  80, 144, 191, 203, 245 Академията по епиграфия и изящна словесност  9, 10, 13, 22, 25 Атина (град)  19–20, 22, 35, 79, 94–96, 184, 193, 221–222, 236, 246, 248, 250, 258, 267, 284–285, 302, 330, 341, 410, 432 акробатика  256, 384 Атис 265 акробатка 386–387 Афродита  73, 86, 97, 109, 114-117, 123, 146, 148, 155-156, 160, 164, актьор  214, 224, 245, 251–252, 258–261, 263–264, 351, 384–386 182-183, 187, 190, 381-382, 397, 437-438 алабастрон  44–45, 47–48, 52–53, 155, 162, 183, 201, 212, 289, 304– 305, 307–308, 334, 338–339, 350, 352, 354, 364, 368, 393, 448 Б алабастър  45, 47, 155, 162, 165, 289, 305, 307–308, 354, 368 Бакърлъка  274, 445 Александър III Велики  20, 246, 472, 476 бастарни  483 амулет  173, 221, 224, 226 Бачково 22 Амфиполис   223, 299, 408 Беотия  79, 197 амфора  38, 202, 214, 291–295, 334, 336, 341, 347, 350, 364, 367, 370, 393, 401, 416 биберон (гутус)  221, 229, 340, 342, 356, 358, 370, 383 амфориск  48, 50, 106, 155, 162, 204, 340, 343–344, 350, 477, 479 Бизия   268 антемион  74–75, 297 бик  44–47, 52, 73, 88, 92, 190, 257, 344, 430–431 Антестерии  124, 194, 222, 224–225, 389 Битиния  482 Антестерион 222 блюдо (поднос)  118, 224, 225 антефикс  58–63, 73, 90, 137–138, 141 Богиня Майка  108–109 Антея (Атия)  18–20, 95, 132, 276, 278, 444 болсал  384, 390, 393, 398, 418 Антигон І Монофталм  20 Бористенес (Березан)  18, 43–44, 114, 116, 337, 430 Антиох ІІ  20–21 Босфор  16, 18 Анхиалос (Поморие)  20–21, 81, 83, 200, 270, 283, 483 Бос­фор Кимерийски 97, 114 Апиан 79, 483 ботрос  30, 44, 48, 86, 198, 418 апликация  32, 46, 273, 306-307 Британски музей  64, 94, 257 Аполон  1–5, 9–13, 16, 18–22, 24–25, 27–28, 30–31, 33–34, 43–45, Бродилово 491 60–65, 73–74, 76–81, 83, 86, 92–97, 99, 108, 111–112, 114–117, бронз  2, 28, 30–33, 48, 56, 74, 79–81, 83, 88, 94, 96, 155–158, 165– 119–120, 122–124, 127, 129, 132–133, 135–136, 138, 140, 144, 166, 170–172, 175–177, 189, 198–200, 204–206, 208–211, 221, 146–148, 150–160, 162–181, 184, 186–190, 193–194, 196–204, 223, 228, 241–242, 245, 277–279, 284, 289, 297, 300, 303, 305–314, 206–212, 214, 216–217, 219–240, 242–248, 250–272, 274–278, 316–317, 319, 321, 352, 354, 373, 375–376, 379, 382, 384, 390, 393, 281, 284, 286, 288, 290, 299–303, 305–307, 309–310, 320–322, 399, 418, 432, 437–438, 440–441, 461, 470–472, 474–476, 482, 489, 328–330, 332–334, 337–338, 340–346, 348, 350–352, 354, 357, 491 363, 370–376, 379, 384–385, 389–391, 399–412, 418, 420, 422–423, 425, 427–438, 440, 444–448, 450, 452, 454, 456, 459, бръшлян  38, 122, 126, 131, 141, 174, 214, 222, 265, 268, 309, 311– 461, 466, 470–472, 476, 480–481, 482–484 312, 317–318, 320–321 Aриан 16 Буг 18 В ЗОРАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ: СЛАТИНА – СОФИЯ НА 8000 ГОДИНИ 517 Буджака  172, 286, 328, 330–332, 340, 408, 411, 418–419, 422, 466 405, 414–417, 424–426, 429, 432–436, 438, 448, 450, 456, 458–460, 470–472, 474, 476, 478–481, 490, 490 Букеро   44, 52–53 Горгона  58–60, 277, 431, 456 букраний  190, 258, 372, 407, 430–431 Горнотракийската низина  20 Букурещ  10, 22, 80 Гофас А.  25, 286, 300 Бургас  7, 9–10, 16, 20–21, 25, 83, 95, 108, 112–113, 270, 274, 278, 286, 408, 444, 452, 466 графит  28, 30, 45, 76–78, 86, 116, 166, 219, 223, 429, 458 гребен  68–69, 171, 183, 233, 236 В гривна  31, 118, 124, 172-173, 175, 184, 221, 296, 306, 350, 379, 382, вана  460, 480 432, 438 варовик  28, 30–31, 34, 45, 57–58, 73–74, 86–88, 90, 93, 95, 113, 119, Гроб на жрицата 436 136, 155, 212, 289, 330, 376, 384, 393, 403, 405–406, 408–409, 422, гръб  41, 124, 130–131, 203, 233, 240, 304, 334, 350, 352, 364, 370, 456, 469–470, 486 373, 376, 379, 384, 414, 472, 477 Варон 16 гълъб  114, 190, 230, 235, 393, 397, 489 везна  352, 354 гърне  155, 165, 188, 193, 196, 322, 324, 356, 358, 370, 373, 375, 418, Велика Гърция (Магна Греция)  196, 284, 412 420, 422–423, 456, 477, 479 Венедиков И.  13, 132, 173, 199–200, 328, 350–351, 399, 406, 430– 431, 466, 470, 480 Д венец  79, 81, 83, 94, 109, 111, 122, 124, 128, 131, 152, 168, 174, 178, дардани  483 201, 208, 214, 219, 225, 244–245, 250, 259, 269, 281, 296, 304–306, Дегран А. 9–10, 13, 22–23, 25, 28, 33–35, 42–43, 63, 65, 212, 270, 309–313, 315–316, 318–321, 339, 342–346, 393, 407, 410, 426, 448, 272–273, 286, 300, 303–304, 309, 322, 333, 450, 458, 461, 470–472, 476, 486, 489 Дейнес (син на Анаксандър)  94, 266–267, 408 Веспасиан 31 Делоския морски съюз  20 Ветрен 20 делфин  114, 159, 277 Византион  20, 482 Деметра  44, 88, 97, 99–107, 111, 144–146, 154, 182, 190, 224, 359, висулка  184, 352, 354 448 войн  30, 44–45, 48–49, 51, 55, 59, 64–66, 68, 73, 81, 83, 88, 200–201, дива коза  132, 334 203–204, 223, 267, 286, 352, 355, 450 Дидима  58, 247 волути  36, 61–62, 124, 126, 139–141, 170, 173, 272, 297, 301, 355, 381, 383 динос  45 Диоген Лаерций  18, 247 Г Диодор  20, 83, 245 Герена  136, 333, 445 Дионис  37, 83, 86, 92, 96, 122–131, 160, 213–214, 222, 224, 244– Гея Хтония  86, 119, 146 248, 253–254, 257–259, 384, 486, 492 глава  34, 40–42, 44–46, 48, 54–55, 67, 69, 79–80, 88, 91, 94–95, 100– дионисиева сцена  37, 126, 129 101, 103, 109–112, 115, 118, 121, 124, 130–131, 139–140, 147–148, Дионисополис (Балчик)  17, 109, 208, 266, 270, 483 152–154, 157, 172–175, 181, 184, 190–191, 194, 197–198, 202– 205, 214, 225, 229–230, 232–235, 239–240, 250–252, 254–257, Диоскури  122, 124, 126-127 259–260, 262–263, 265, 270, 273, 278, 296, 304, 306, 322, 334, 337, Драко Сая  25 341, 344, 348, 350, 352, 356, 364, 370, 373, 376–377, 379, 384, 394, 396–397, 402, 414, 430–431, 436, 438, 448, 456, 461, 470, 472, 476, дръжка  33–35, 107, 115, 118, 121, 128, 152, 156, 165–166, 170, 184, 489, 492, 483 194, 198–199, 206, 209–211, 217, 219–221, 224–225, 228–229, 242, 249–250, 273, 296–297, 300, 302–303, 308–309, 322–324, глиган  189, 228, 231, 233 339, 342–346, 355, 368, 374, 378, 382–384, 399–403, 416, 423–424, глина  30, 35–43, 46–47, 49–56, 60–63, 65–67, 79–80, 90, 92–93, 426, 437–438, 441, 450, 457, 476, 479,  491–492 100–107, 109–111, 115–118, 121, 124, 126–131, 134, 139–143, Дуванлий  198, 432 148, 150–155, 159–160, 163–169, 172–173, 184, 186–188, 191–192, 194, 196–197, 201–204, 209, 214, 216–217, 219–220, Дунав  18, 284 225–243, 249–252, 255, 257, 259–265, 270–273, 275, 280–281, дърво  72, 79, 120, 136, 155–156, 165, 184, 193, 197-198, 206, 225, 291–296, 299, 301–302, 304, 306, 308–313, 315, 317, 319–321, 228, 288, 304-305, 309, 312-313, 316, 318, 320-321, 329-330, 350, 323–325, 328, 338–339, 341–348, 351–352, 354–355, 358–359, 352, 370, 471, 486 362–363, 365–368, 374–375, 377–378, 380–390, 394–399, 401– 518 И Н Д Е К С Е Иония  16, 95, 99, 108, 221, 247, 284 Иония Северна  36 Евсевий Кесарийски  18 Иония Южна  36, 43 Египет  43, 155, 181, 184, 461, 485 Иречек К.  328, 422 екзагия 278 Истрос  18, 20–21, 30, 43, 61, 73–74, 80–81, 83, 108, 114, 200, 208, Елафотумба  288, 445 244–246, 248, 259, 266–267, 285, 428, 483 Елиан  18, 132, 244, 256 ихтия  281, 418, 424–426 Еней Тактик  135 Еолия  18, 112, 170, 284 К Епидамна 20 Каваците  304, 322, 328, 340 епойкой 18 Каиус Антониус Хибрида  483 Еретрия 309 какабе  193, 196 Ерос  (Химерос и Потос) 91, 114–115, 117–118, 121–123, 148, 151, Каламис  31, 79–80, 94, 245, 483 159–160, 182, 184, 296, 302, 377, 381–382 Калатис (Мангалия)  20, 115, 208, 244, 270, 482, 484 Есхил  253, 258, 427 Калето 446 Ефес  112, 198, 408 Каликратес  (син на Каликратес)  21 Ж каликс-кратер  237, 255 калиптер  134, 136, 138, 141, 456 жаба 232 калпис  341 желязо  32, 45, 48, 55, 72, 88, 90, 135, 172, 198-199, 206-207, 211-212, 275, 289, 352, 364, 368, 376, 378, 390, 418, 432, 437, 457, 472, 486, Калфата (Некропол на Аполония)  78, 90, 111, 114–115, 118, 121, 489, 491-492 124, 126–128, 130–131, 150, 152, 165, 167, 172, 175, 177–178, 180, 184, 189, 193, 225–226, 229, 231, 233, 237–240, 242–243, 251, 255, жена  39, 95, 97, 100, 103, 108–111, 113–114, 118, 121, 124, 128, 261–265, 271, 285–287, 290, 320, 328–330, 332–333, 340, 350– 144–148, 151–153, 155–156, 162–165, 167, 172, 176–177, 180, 352, 356, 373, 376, 378–379, 384, 390–391, 399–403, 408, 410–414, 182–184, 188, 190, 194, 197, 199, 201, 203–204, 214, 222, 224, 228, 416, 418–419, 427–429, 432, 434, 437, 446, 454, 457, 466, 480 240, 252, 255, 262–263, 290, 296, 299, 304, 309, 334, 336, 348, 352, 356, 376–377, 381, 384, 393, 400, 408–410, 427, 432, 437–438, 440, кана  97, 104-105, 124, 128, 155, 188-189, 214, 222, 224, 238, 350, 356, 448, 471–472, 480, 485 358, 370, 373, 375, 383-384, 411, 415-416, 418, 422, 450, 456 жетон  228, 243 каничка 104–105 жрица  108, 114, 145, 182, 432, 437 кантарос  28, 78, 122, 213, 216–217, 370, 373–374, 379, 382, 418, 422 капак  28, 64, 147–148, 165–168, 193, 196, 203, 302, 352, 355, 370, З 399–403, 405 заек  45, 177, 296 Кара Агач  25 зар  228, 241 Карабурун–Ачик Суат 43 звезда  34, 37, 139, 432, 435, 459, 461 Кардия 408 Зевс  16, 86–87, 91, 120, 182, 200 Катадесмос 428–429 злато  31, 172, 174–176, 305–306, 310, 397, 393, 425–426, 486, 489 Катания 44 змия  79, 157, 172, 175, 181, 249, 430-431, 476 Каунос 107 келтите 20 И керемида  60–61, 114, 139–140, 456, 458–459 Иасос 97 Кибела  86, 95, 100, 103, 108–112, 146, 190 игла  157–158, 376, 384, 440 Кизик  2, 96, 114, 208, 246, 408 идол  190, 433, 436 Киликия  483 йонийски киматион  30, 58–59, 61, 67, 72, 74, 86, 88–90, 93, 140, киликс  28, 37-38, 44-45, 47, 56, 76-78, 213, 217, 257, 352, 364, 367, 142, 168, 194, 219, 250, 426, 450, 460, 480 414-415, 422, 425-426 Йонийския съюз  18 519 Кирена 285 леканида  147–148, 155, 168, 183, 300, 302, 352, 355, 372, 418 Кисир Михаил Тепе  25, 288, 304–305, 307, 309, 320–321 лекит  28, 48, 93, 103, 114, 118, 121–123, 127, 129, 147–148, 150, 155–156, 159–160, 163, 167, 169, 172–173, 183, 186–188, 221– Клазомене  64, 143, 460 222, 224, 226, 228, 237–238, 243, 270, 289, 296, 301, 322–325, 334, ключ  437, 440 339, 344–345, 350–351, 356, 358, 370, 376–380, 384, 389, 410, 412, 437–438, 470 Книд  76–77, 107 Лесбос  334, 341, 454 Козел   96, 231, 234 Лечител  13, 16, 28, 30, 33, 45, 65, 76, 78–79, 81, 83, 146, 214, 230, коза  33, 56, 96, 189, 221, 228, 364, 420 247, 456, 482, 484 Колокитяс (Колокита)  25, 200, 212, 286, 288–303, 332, 399, 418, 429 Лизимах 20 Колонен кратер  33–35 Ликон 20 Комонториос 20 Ликовуни 25 кон  64, 66–68, 70–71, 88, 160, 183, 203, 228, 232, 264–265, Линдос 143 конник  22, 64, 67, 69–71, 108, 384–385, 450 лист  36, 38, 44, 49, 61–63, 79, 115, 122, 124, 126, 139–141, 143, 170, копие  49, 64–65, 69, 198, 200, 202–204, 223, 355, 450 174, 176, 204, 297, 304–305, 309–314, 316–321, 344, 347, 355, 390, коре  33, 88 428, 430, 450, 470–471, 476, 489 Коринт  28, 33, 44–45, 48–51, 55, 59–60, 64, 67, 69, 73, 136, 166, 203, лопас  193, 196, 418 250, 257, 270, 330, 334, 337–339, 341–342, 356, 358, 363–366, 452, лотос  36, 38, 74–75, 118, 348, 401 454, 456 Лувър  2–7, 9–13, 25, 33, 35–43, 63, 65, 96, 197, 212, 268, 272–273, корниз  86–87, 89, 137, 142, 301, 406 300–302, 305–307, 309–311, 318–321, 408, 485 кост  33, 45–46, 48, 56, 155–156, 166, 171–172, 178, 180, 189, 198, Лукиан  253, 410, 418, 420 204, 222, 228, 241–243, 250, 300, 309–311, 320, 330, 336, 341, 352, Лукул Луций Лициний 483 354, 356, 364, 369, 373, 384, 393, 398–399, 401, 418, 420, 423, 425, 430–432, 437–438, 454, 457, 469, 486 Лукул Марк Лициний 79, 94, 245, 269,  482–484 костенурка  34, 190, 222, 228, 233, 356–359 лъв  38, 46, 108, 111–112, 140, 172, 175, 181, 190, 198, 219, 229, 234, 397, 406, 437 котиле  364–366, 369 Котис 21 М котон 236 магически предмети  352, 354, 428, 433–435 кошничка  228, 236 маймуна  228, 230, 234 кратер  33–35, 122, 124, 130–131, 199, 213–214, 219, 237, 248, 253, 255, 257, 302, 334, 350, 352, 355, 399, 402, 418 Малкото кале  80, 200, 432, 445 кратерискос 228 мангал 193–194 Ксенофон  16, 144–145, 188, 214, 244, 253, 256 Мапес (Мапите)  25, 212, 304–305, 307, 309–310, 319, 332, 444, 446, 471 ксоанон 120 Марония 20 кука  189, 279, 302 матрица  30, 178, 180, 272–273, 277 купичка 472 меандър  35–36, 50, 90, 139, 202, 214, 249, 296, 347, 406, 456, 459 Куру Чешме  271 мед  30, 157, 276, 304, 309, 320–321 куче  94, 197, 219, 224–225, 228, 233, 266, 448, 458 Медни / меден рид  18, 274, 445 Л Медуза  277, 431 менада  37, 92, 122, 124, 126–127, 129–131, 172, 174, 253–254, 262 Лазаров М.  13, 148, 200, 249, 277, 340, 347, 450 Менде 456 Лариса на Хермос  64 Месамбрия  (Несебър)  20–21, 83, 94–95, 115–116, 142, 172, 200, ласана 193 245–246, 267, 309, 320–321, 363, 399, 406, 456, 483 лебес  229, 383 Месарите (Мисаря)  196, 271, 320, 328–329, 376, 399–400, 404–405, лекане  148, 188, 193, 203, 350, 400 418, 420–421, 444, 446–447, 452, 454–460, 466–470, 472–473, 477, 480–481 520 И Н Д Е К С Месембрия Зони  142, 460 О Меток (син на Тарулас)  268,  483–484 обелос  48, 55 меч  45–46, 198, 200, 203, 206–207 обеци/обици  31, 42, 103, 111, 124, 172–174, 259, 267, 296, 377, 379, Мечкур (могила)  13, 22 393, 397, 432, 438, 440 Мидия (Къйъкьой)  16, 244 овен  44, 48, 54–55, 235, 356 мизи  483 огледало  33, 145–146, 148, 155–156, 170, 172, 182–183, 289–290, 297, 350, 352, 354, 372, 379, 381, 437–438, 441,470, 472, 474 Мизия 484 огнище  120, 155, 180, 193, 196, 199, 242, 247, 261, 270–271, 299– Миков В.  28, 198, 288 300, 305, 380, 384–385, 418–423, 432, 454, 456, 466, 477 Милет  16, 18, 28, 58, 74, 76–77, 83, 94–95, 97, 108, 112, 114, 116, огърлица  121, 124, 131, 172, 174, 184, 296, 304, 393, 397, 438 193, 200, 244, 247–248, 253, 266–268, 337 Одесос (Варна)  94–95, 172, 208, 244–246, 266, 270, 309, 321, 430, мини  18–19, 105, 274, 446, 452, 466 486 Митридат VІ Евпатор  16, 21,  482–483 одрисите 310 Миунт  95 Одриско царство 10, 13, 20, 300, 399, 483 могила  13, 22, 24–25, 198, 212, 284–290, 300–305, 307, 309–310, ойнохое  31, 105, 115, 122, 124, 128, 148, 152, 155, 162, 194, 209, 214, 319–322, 332, 391, 393, 399, 406, 411–412, 414, 418, 420, 432, 447, 219, 221, 223–225, 228–229, 238–239, 247–250, 334, 340, 350, 352, 466, 486 355, 364, 368, 370, 373, 375, 379, 383–384, 389–390, 399, 402, 411, момиче  144–146, 221–225, 228, 240, 243, 254, 309, 382 414–418, 456 монета  22, 28, 30–31, 79–80, 88, 94, 108, 172, 221, 254, 267, 277– Олбия  58, 74, 114, 116, 208, 244, 268, 337, 428, 430, 454, 483 278, 304, 306–307, 372–373, 375, 393, 418, 432, 456, 461, 470, 472, Олимпия 200 476, 489, 491,  482–483 Олинт  200, 357, 363 Морската градина  117, 172, 174–176, 178, 204, 321, 332–333, 376, 420 олпе  45, 92, 97, 107, 340, 343, 350 Мостис  21, 482 олтар  30, 55, 57–59, 63, 73–75, 83, 86–90, 93, 99, 109, 120, 190, 268, 335, 407, 434 мрамор  28, 73–75, 79–80, 83, 86–87, 89–90, 93–95, 112–114, 137, 142, 221, 268, 406, 408–409,  484–485 Омир  182, 223, 420 мънисто  131, 172–173, 177–181, 221, 304, 354, 397, 432, 435, Омиров  144, 182, 213, 223, 244, 253, 256, 285–286 475–476 Омировия епос  244, 285–286 омфалос  79, 94, 148, 375, 461 Н Оргаме  43, 284, 337 Навкратис  77, 181 Орфей  247, 428 надгробен паметник  94, 246, 266, 406, 409 охлюв  155, 164, 172, 189, 221, 352, 354, 364, 372, 393, 432, 476, 486 надпис  20–21, 30, 76–77, 80, 86, 88, 94, 108–109, 114, 116, 119, 190, 194, 198–199, 208, 245, 253, 257, 266–268, 278, 299, 408–410, 437, око  37, 43, 91, 103, 109–110, 120, 139, 144, 152, 155, 157, 171, 177– 448, 461, 483 180, 221, 231, 233, 243, 251–252, 261–262, 265, 277, 430–431, 433, 436, 475, 485 наискос  86, 108, 112 Национален археологически институт с музей (НАИМ–БАН)  10, П 25, 33–34, 66–67, 117, 127, 150, 152, 165, 167, 174, 176, 189, 199, 207, 261, 300, 303, 305–308, 312–318, 320, 323–325, 333, 347, 406, палмета  59, 61–63, 73–75, 90, 93, 118, 121, 124, 128–129, 139–141, 444, 484, 488 143, 150, 159–160, 163, 170, 184, 204, 214, 238, 249, 272, 296–297, 323–324, 344–345, 355, 376–378, 380, 383, 399, 402–403, 406, 450 Национален исторически музей – Букурещ  10, 80 палмов  36, 38, 63 Национален исторически музей – София  (НИМ) 10, 111, 225, 240, 251, 262–265, 432 Пан  2, 96, 124, Нимфайон  43, 97 паничка  48, 50–51, 155, 164, 228, 237, 352, 379, 383, 393, 398, 423, 425–426, 474 нож  45, 48, 156, 171, 376, 378, 418, 457, 470, 486, 489,  491–492 Пантикапей  74, 114, 285, 428 ножица  156, 171, 372, 457, 470, 472, 475 Папайоанидис К.  30, 32, 322 521 патайкос 43 Регионален исторически музей – Бургас  112–113, 278, 452 Пафлагония  482 Регионален исторически музей – Враца  432 пелике  90, 122–124, 126, 148, 151, 286, 302, 399 Регионален исторически музей-Ямбол  10 пелта  64, 67, 71, 450 Реметалк І  483 пеплос  124, 126, 147, 154, 255 Реметалк ІІ  268 Перикъл 267 Рескупорис  21 Перинт  246, 408 риба  189, 193, 232, 279–280, 418, 425 перирантерий  63, 142–143, 173, 177–181, 221 рибарска тежест  189, 280 петел  115, 190, 228, 236, 342, 348, 356–357, 359 рибна скара  144, 188, 193, 194, 300, 302–303, 418, 425 пещ  30, 134, 136–137, 188–189, 197, 270–271, 275–276, 335, 446 рибно блюдо  281, 418, 424–426 пинсета  146, 156, 171 Рим  21, 79, 83, 94, 245,  482–483, 485 питос  34, 189, 272, 330, 370, 401, 452, 454, 456, 458, 466–467, 469– ритуални струпвания  233, 305, 333, 340, 410-414, 416, 418 470, 479–480 Родос  18, 44, 97, 190, 231, 234, 245, 254, 393 Платон  246, 253, 256, 428 Ропотамо  340, 444, 483 Плиний Стари  18, 79, 94, 245 Пловдив  13, 22, 25, 321, 393, 480 С плоча  22, 28, 30–31, 34, 59–62, 64–74, 86, 88, 90, 93, 108, 140, 208, сакос  124, 126, 147, 152, 302 245–246, 269–270, 289, 304, 322, 376, 384, 406, 408, 452, 467, 480–481, 484 Салмидесос (Мидия)  16, 244 Плутарх  182, 214, 253, 267, 427 Самос  56, 61, 95, 134, 284, 321, 334 позлата  22, 115, 118, 121, 159–160, 225, 243, 270, 296, 304, 306, саркофаг  64, 270, 304, 399, 405, 457, 467, 469, 470, 480–481 309–317, 319–321, 323, 377, 379, 389, 393, 437–438, 470–472, 476 сатир  37, 40, 96, 122, 126, 130–131, 140, 204, 209, 246, 254, 257–258, Полос  100, 108 260, 264–265, 296, 402–403, 492 Прешлени за вретено  192, 470 Св. Агалина  288 Пропаднала вода  274 Св. Иван  16 Пропонтида (Мраморно море)  18, 246, 408, 483 Св. Илия  25, 200, 288 399, 444, 446–447 протоме  46, 55, 88, 356, 363, 437 Св. Кирик (остров и теменос)  13, 16, 22, 27–35, 42–45, 48, 57, 61, 63–73, 75–76, 78–79, 80, 83, 86, 90, 97–98, 132–133, 198, 200, пръстен  105, 158, 172–173, 176–177, 184, 194, 211–212, 217, 219, 204–205, 242, 270, 272–273, 275, 277 229, 237, 249, 281, 289, 296, 306, 339–340, 346, 352, 365–368, 379, 399, 401–402, 404, 416–417, 424–426, 440 Св. Кирик и Юлита (манастир)  32, 34 Псевдо-Платон 420 Св. Марина  288, 329, 444, 446–447, 452–454, 456, 458, 461, 466, 480 Псевдо–Лукиан 155 Св. Петър  16 Псевдо-Скилакс 16 свиня  228, 357, 359 Псевдо-Скимнос 18 свитък (катадесмос)  428–429 Птица   39, 69, 106, 114–115, 148, 189, 194, 224, 228–230, 348, 364, 420 Севт ІІІ  20 Птолемей ІІ Филаделф  20 Сенека 18 пул 475 Септимий Север  268 пъпки  36, 38, 265, 272, 301, 304, 307–309, 321, 420, 479 Силен  139, 194, 224, 257, 261–265 сима  139–140, 422 Р симпозион  213–214, 256, 352 Райския залив  328, 446 Синетудиас (Синетудeс)  322, 332 Рачева могила  13, 22 Сирия 43 522 И Н Д Е К С Сицилия  43–44, 428 теракота (фигурка, статуетка)  28, 34, 39–43, 63, 86, 88–89, 97, 100– 103, 108–111, 117, 144, 146–147, 153–154, 189–190, 197, 203, 216, Скамний  16, 18, 28, 86, 88, 97–107, 132, 134, 136, 138, 188, 190, 224, 221, 224–228, 230–236, 240, 251–252, 255–256, 259–260, 262– 340 265, 273, 356, 358–359, 362–363, 380–382, 384–389, 393–398, скарабей 181 418, 437, 448, 459,470, 478, 489 скити   20, 247, 483 тиган  79, 183, 193, 222, 445, 447 Скития  247 тимпан  108, 111–112, 122, 131, 151, 159, 163, 184, 209, 253, 255, 382 скифос  28, 38–39, 86, 114, 116, 229, 239, 257, 350, 352, 355–356, Тирезий 427 358, 363–366, 369, 418 тирс  122, 124, 126-127, 129-131, 492 Сладките кладенци  270 Томи (Констанца)  17, 22, 108, 244–246, 266 слитък 276–277 Тракийския Херос  31 Соленките 322 Тракия  9–10, 13, 20, 96, 108, 132, 198, 246–247, 309–310, 338, 341, Солинария  189, 328, 330 364, 411, 438, 480, 483–484 солничка  383, 426 трибали  482 Солун 309 Тукидид 20 Софилос 35 Тумбитес  25, 288 Стамак Оглу  25 стан  144, 189, 191 У Старосел 309 унгвентарий  155, 163, 393, 470, 472, 474 стасис 18 Урания 114 стела  80, 83, 94–95, 112–114, 118, 221, 258, 267–268, 391, 406–410, урна  127, 208, 219, 244, 286, 320, 330, 341, 370, 399–405, 466–467, 412 469 Стефан Византийски  18, 132 Ф Страбон  16, 18, 22, 79, 94, 132, 245 фиала  112, 124, 148, 213, 229, 238–239, 250 стрела  48, 56, 79, 94, 198–200, 204–205, 277–278, 432, 437–438 фибула  156–158, 352, 379, 412, 440, 472, 476 стригила  156, 209–211, 289, 305, 308, 350, 372–373, 384, 390, 410, 412, 418, 470 фигурален съд  46, 54–55 Стриме 460 Фикелура  36–37, 334, 347 стъкло  31, 155, 162, 172, 174, 177–181, 221, 228, 307, 350, 379, 393, Филип ІІ Македонски  20 432, 437, 440, 472, 475, 486, 489–490, 493 Филов Б.  13, 25, 28 Суда  213, 246, 427–428 Фондация Пио  22 Сьор  Ж. 13, 22, 24–25, 28, 33, 272, 300, 302–304, 305, 309, 322 фригийска шапка  38, 263–265 Сърнешко кладенче  274 Фригия 108 Т Х Такела М.А.  25 Хадес  182, 427 танцуваща жена  97, 101, 148, 184, 255, 257 Халикарнас  107, 246 Тарулас  21, 268,  483–484 Халкедон  20, 94 Тасос  16, 20, 91, 97, 112, 124, 274, 289, 291–295, 341, 448, 454, 456, Харманите  18, 92, 94, 118, 132, 136, 189, 198, 204–205, 207, 234, 464 236–237, 249–250, 328, 340–346, 348, 350, 356, 364, 409, 445–446, тежест  131, 144, 189, 191, 198–199, 207, 277, 280, 408, 454, 470 448, 450, 466 тежести за прашка  207 Харпаг 18 Теос 284 Хезиод 182 Тепляков В.  328 Хеката  86–88, 108, 119–120, 146, 190, 427 523 Хелеспонт (Дарданели)  18, 37 Ц Хера  10, 16, 20, 61, 190, 208, 221, 242, 246, 289, 291–293, 408, 427, Цанева М.  13, 289–297, 299–300, 340 456, 476, 483 Хераклея Понтийска  16, 20, 289, 291-293, 408, 427, 456, 483 Ч Херакъл  190, 221, 242, 476 чаша с очи  37 Хермес  91, 96, 123, 362, 427 Черноморец  18–19, 132, 322, 445 Херодот  18, 43, 228, 253, 256 черпак  214, 220 Херсонесос  93, 321, 428 Хегесагор  (син на Монимос) 80–81, 83, 244, 259, 267 Ш хидрийка  97, 104 Шампоазо Ш.-Фр.-Н.  13, 22 хидрия  104, 127, 148, 154, 184, 229, 238, 301, 320, 399–400, 404 шершел 79 химатион  91, 100, 105, 108–112, 117, 124, 128, 147–148, 153, 177, шиш  48, 55 202–203, 209, 214, 227, 251, 255, 259–260, 358, 393, 395–396, 485 Шкодра 22 Хиос  284, 289, 294, 334, 341, 343, 348, 454 Шкорпил (братя)  28, 328 хиоски каликс  348 хитон  39–40, 65, 92, 100–102, 108–112, 117, 128–131, 147–148, шлем  44–45, 48, 55, 64, 67–70, 72, 80, 191, 201, 203–204, 224, 352 153, 177, 194, 201–202, 214, 224, 227–228, 240, 250–252, 255, 258–260, 263, 296, 302, 345, 393–396, 485 Щ хитра  193, 196 щит  37, 49, 64-65, 67, 69, 71, 198-201, 203-204, 224, 257, 355, 407 хоплит  37, 64, 66–67, 69–70, 72, 199 Шлумберже  Г. 22 храм  16, 22, 28, 30–31, 34, 45, 57–61, 65, 73–74, 81, 83, 86–88, 108– 109, 112, 114, 119, 132, 146, 190, 198–200, 222, 224, 384, 388–389, Я 437, 483 Ялисос 44 храмово момче  190, 224, 384, 388-389 хълма на мелниците  25 Ямбол  13, 22 524 И Н Д Е К С