(PDF) По стъпките на археолозите. Аполония Понтийски.Колекция на Лувър и българските музеи-изложба

Аполония Понтийска Този каталог придружава изложбата „По стъпките на археолозите. Аполония Понтийска. Колекции на Лувър и български музеи“, представена в Музеен център – гр. Созопол от 27 юни до 20 октомври 2018 и в Регионален исторически музей – София от 13 декември 2018 до 10 март 2019. Изложбата е организирана от Министерство на културата на Република България и Музея Лувър с подкрепата на Френския институт в София и е част от културната програма по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Република България Министерство на културата Национален Национален археологически институт с музей Българска академия на науките исторически 1892 – 1921 – 1948 музей BULGARIE © Musée de Louvre, Paris, 2019 www.louvre.fr © Издателство Фабер, 2019 www.faber-bg.com ISBN Faber : 978–619–00–1100–2 Отпечатано в България (EU) На корицата: Плоча с релеф Париж, Лувър, инв. № CA 1748 Глина (кат. № 51) Края на VI в. пр. Хр. Аполония Понтийска, О-в Св. Кирик Млад Пан Париж, Лувър, инв. № Br 4359 Бронз (кат. № 76) Края на IV – началото на III в. пр. Хр. Аполония Понтийска? Кизик (Мала Азия)? по стъпките на археолозите Аполония Понтийска колекции на лувър и български музеи софия 2019 По стъпките на археолозите АПОЛОНИЯ ПОНТИЙСКА Колеции на Лувър и Български музеи (каталог към изложба) Текстове на: Слава Василева, Александър Баралис, Теодора Богданова, Мартин Гюзелев, Маргарит Дамянов, Дан Дана, Мадалина Дана, Софи Декан-Леким, Мари-Елен Делаво-Ру, Пиер Дюпон, Антоан Ермари, Явор Иванов, Калина Йорданова, Лоран Клакен, Любава Kонова, Димитър Костов, Милена Крумова, Паскал Лебутейе, Людовик Ложие, Димитър Недев, Лазар Нинов, Кръстина Панайотова, Елка Пенкова, Силвен Перо, Анета Петрова, Маргарита Попова, Цветана Попова, Даниел Роже, Лора Рохо, Томас Санглад, Руслан Стойчев, Даниела Стоянова, Милена Тонкова, Мила Чачева, Николай Шаранков, Добринка Шиекова, Ливиу Янку. Под редакцията на: Александър Баралис, Кръстина Панайотова и Димитър Недев, Графично оформление: Нейко Генчев ИЗЛОЖБА По стъпките на археолозите АПОЛОНИЯ ПОНТИЙСКА Колекции на Лувър и български музеи Боил Банов Музей Лувър Министър на културата на Република България Генерален администратор: Жан-Люк Мартинез Максенс Ланглуа-Бертело Президент-Директор на Музея Лувър Генерална заместник-администраторка: Валери Форе-Жореги Ангел Чолаков Посланик на България във Франция Генерална заместник-администраторка: Ан-Лор Беатрикс Ерик Лебедел Генерален заместник-администратор: Посланик на Франция в България Винсан Помаред Фабиен Флори Директорка на Департамента по гръцка, етруска и римска древност: Директор на Френския институт в София Франзуаз Готие Диана Игнатова Дирекция на културни посредници и на културните Директорка на Българския културен център в Париж програми Директор: Доминик де Фон-Рео Координация на изложбата от Министерство на Заместник-директори: културата на Република България: Мишел Антонпиетри, Алин Франсуа-Колен Екатерина Джумалиева Дирекция на представянето на колекциите Директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ Заместник-директор: Фабрис Лоран Лора Атанасова и Десислава Дикова Експерти в отдел „Музеи, галерии и визуални изкуства“ в дирекция Ръководител отдел изложби: „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ Паскал Перинел РИМ–Софи я Координация на сезона от Музея Лувър: Александър Баралис Директор: Департамент по гръцка, етруска и римска древност Доц. д-р Венета Ханджийска-Янкулова Уредници: Полина Стоянова, Десислава Василева Координация на изложбата от Музея Лувър: Графичен дизайн: Мари Винуз Светлана Чолакова Дирекция на представянето на колекциите Пространствено оформление: Велизар Димитров Реставратори: Панайот Панов, Калин Тодоров, Емилия Колева, Антония Ангелова, Ана Евстатиева Фондохранители: Люба Дафова, Ивайло Иванов Фото и видео: Константин Чакъров Техническо обслужване: Бойко Бонев, Кирил Димов Връзки с обществеността: Ерина Кръстева Финансово обслужване: Вяра Божинова Откриване и кетъринг: В зората на еВропейската циВилизация: слатина – софия на 8000 години Йордана Николова, Христо Събчев Музеен център – Созопол Директор: Фотографи: Димитър Недев Лоик Дамле (Loïc Damelet) Уредник: Ерве Левандовски (Hervé Lewandowski) Огнян Лулев Красимир Георгиев Тодор Димитров Служители: Димитър Недев Дениза Кюмюрджиева, Сийка Пенелова Преводачи: Куратори на изложбата: Весела Генова, Станимир Делчев, Любица Пиргова, д-р Александър Баралис Асен Чаушев Музей Лувър Музеи, предоста вил и експонати: доц. д-р Кръстина Панайотова Национален археологически институт с музей Музей Лувър, Париж (Българска академия на науките) Жан-Люк Мартинез, президент-директор Димитър Недев Национален археологически институт с музей – ОКИ Музеен център – Созопол Българска Академия на науките, София доц. д-р Христо Попов, директор Автори: Слава Василева (СВ) Национален исторически музей, София Александър Баралис (Alexandre Baralis) (АБ) доц. д-р Бони Петрунова, директор Теодора Богданова (ТБ) Мартин Гюзелев Общински културен институт „Музеен център“, Созопол Маргарит Дамянов (МД) Димитър Недев, директор Дан Дана (Dan Dana) (ДД) Мадалина Дана (Madalina Dana) Региоанален исторически музей - Бургас Софи Декан-Леким (Sophie Descamps-Lequime) (СД) Милен Николов, директор Мари-Елен Делаво-Ру (Marie-Hélène Delavaud-Roux ) (M-H D-R) Френска Академия по епиграфия и изящна словесност, Пиер Дюпон (Pierre Dupont) Париж Антоан Ермари (Antoine Hermary) (АХ) Мишел Шинк, Постоянен секретар Явор Иванов (ЯИ) Калина Йорданова Лоран Клакен (Laurent Claquin) Любава Kонова (ЛК) Димитър Костов Милена Крумова (МК) Паскал Лебутейе (Pascal Lebouteiller) Людовик Ложие (Ludovic Laugier) Димитър Недев (ДН) Лазар Нинов Кръстина Панайотова (КП) Елка Пенкова (ЕП) Силвен Перо (Sylvain Perrot) Анета Петрова Маргарита Попова Цветана Попова Даниел Роже (ДР) Лора Рохо (Laura Rohaut) Томас Санглад (Thomas Sanglade) Руслан Стойчев (РС) Даниела Стоянова (ДС) Милена Тонкова (MT) Мила Чачева (МЧ) Николай Шаранков (НШ) Добринка Шиекова Ливиу Янку (Liviu Iancu) Фотог рафии © Alexandre Baralis © Маргарит Дамянов Кaт. 100, 101, 494, 567. Кaт. 056, 057, 058. © Теодора Богданова © Национален Археологически Институт и Музей при Кaт. 549, 550, 551. БАН / Красимир Георгиев Кaт. 098, 278, 294, 309, 310, 311, 312, 313, 314, 315, 316, 317, Collection of the National History Museum of Romania, 318. inv. no. 18794 © MNIR 2015, photo: George Nica. Кaт. 071. © Национален Исторически Музей / Тодор Димитров Кaт. 052, 053, 054, 104, 113, 130, 133, 156, 160, 172, 173, 179, © Musée du Louvre (distr. RMN-Grand Palais) / Loïc 219, 293, 305, 306, 350, 351, 352, 357, 358, 359, 360, 366, 367, Damelet 368, 369, 370, 384, 568. Кaт. 001, 002, 003, 004, 005, 006, 007, 008, 009, 010, 011, 012, 015, 016, 018, 019, 020, 021, 022, 023, 024, 025, 026, 027, 028, © Явор Иванов 029, 030, 031, 032, 033, 034, 035, 036, 037, 038, 039, 040, 041, Кaт. 417, 418, 419, 420, 421, 422, 423, 424, 425, 426. 042, 043, 044, 045, 046, 048, 049, 051, 055, 059, 060, 061, 062, 063, 064, 065, 066, 067, 068, 072, 073, 074, 072, 073, 074, 077, © Musée du Louvre (distr. RMN-Grand Palais) /Daniel Lebée, 078, 079, 080, 081, 082, 083, 084, 085, 086, 087, 088, 089, 090, Carine Deambrosis 091, 092, 093, 094, 095, 096, 097, 102, 103, 105, 106, 107, 108, Кaт. 076. 109, 110, 111, 112, 114, 115, 116, 117, 118, 119, 120, 121, 122, 123, 124, 125, 126, 127, 128, 131, 132, 134, 135, 136, 138, 139, © Musée du Louvre (distr. RMN-Grand Palais) / H. 140, 141, 142, 143, 144, 145, 147, 148, 149, 150, 151, 152, 153, Lewandowski 154, 155, 157, 158, 159, 161, 162, 163, 164, 165, 166, 167, 168, Кaт. 013, 014, 017, 050, 319, 320, 321, 322, 353, 354, 355, 356, 169, 170, 171, 174, 175, 176, 177, 178, 180, 181, 183, 184, 185, 569. 188, 189a, 189b, 190, 191, 192, 193, 194, 195, 196, 197, 198, 199, 200, 202, 203, 204, 205, 206, 207, 208, 209, 210, 211, 212, 213, © Димитър Недев 217, 218, 220, 221, 222, 224, 225, 226, 228, 229, 230, 231, 232, Кaт., 047, 069, 070, 075, 129,137, 146, 182, 186, 187, 202, 214, 233, 234, 235, 236, 237, 239, 240, 241, 242, 243, 244, 245, 246, 215, 216, 223, 227, 253, 279, 282, 283, 290, 295, 307, 324, 325, 247, 248, 249, 250, 251, 252, 254, 255, 256, 257, 258, 259, 260, 326, 327, 329, 334, 335, 336, 337, 338, 339, 340, 341, 342, 343, 261, 262, 263, 264, 265, 266, 267, 268, 269, 270, 271, 272, 273, 485, 489, 490, 495, 496, 514, 515, 521, 522, 523, 524, 525, 526, 274, 275, 276, 277, 280, 281, 284, 285, 286, 287, 288, 289, 291, 527. 292, 296, 297, 298, 299, 300, 301, 302, 303, 304, 308, 320, 321, 322, 323, 328, 330, 331, 332а, 332б, 333, 344, 345, 347, 348, 349, © Кръстина Панайотова 371, 372, 373, 374, 375, 376, 377, 378, 379, 380, 381, 382, 383, Кaт. 560, 561. 385, 386, 387, 388, 389, 390, 391, 392, 393, 394, 395, 396, 397, 398, 399, 400, 401, 402, 403, 404, 405, 406, 407, 408, 409, 410, © Милена Тонкова 411, 412, 413, 414, 415, 416, 427, 428, 429, 430, 431, 432, 433, Кaт. 546. 434, 435, 436, 437, 438, 439, 440, 441, 442, 443, 444, 445, 446, 447, 448, 449, 450, 451, 452, 453, 454, 455, 456, 457, 458, 459, 460, 461, 462, 463, 464, 465, 466, 467, 468, 469, 470, 471, 472, 473, 474, 475, 476, 477, 478, 479, 480, 481, 482, 483, 484, 486, 87, 488, 491, 492, 493, 497, 498, 499, 500, 501, 502, 503, 504, 505, 506, 507, 508, 509, 510, 511, 512, 513, 516, 517, 518, 519, 520, 528, 529, 530, 531, 532, 533, 534, 535, 536, 537, 538, 539, 540, 541, 42, 543, 544, 545, 546, 547, 548, 552, 553, 554, 555, 556, 557, 558, 559, 562, 563, 564, 565, 566. В зората на еВропейската циВилизация: слатина – софия на 8000 години Съдържание ІІ Градът 85 Светилищата на града: култова архитектура на полуостров Скамний 86 Димитър Недев, Даниела Стоянова Предисловия 9 Архаичната и класическа гръцка скулптура в Аполония Понтийска и по западното черноморско крайбрежие 94 Предговор 16 Людовик Ложие Аполония Понтийска през вековете, от Светилището на н. Скамний 97 основаването ù до Митридатовите войни 17 Маргарит Дамянов, Кръстина Панайотова Александър Баралис Култът към Кибела 108 Александър Дегран - по стъпките на един Добринка Шиекова археолог-дипломат 22 Наискосите на Аполония 112 Александър Баралис Лора Рохо I Остров Св. Кирик, теменосът Култът към Афродита 114 Добринка Шиекова на Аполон 27 Гея Хтония 119 Проучванията на о-в Св. Кирик 28 Мартин Гюзелев Кръстина Панайотова Домашни култове 120 Контекстите от разкопките на Александър Баралис A. Дегран (1904 г.) на остров Св. Кирик 33 Александър Баралис Дионисови сцени от Аполония 122 Слава Василева Патеки 43 Ливиу Янку Градоустройството 132 Димитър Недев, Теодора Богданова Дарове за Аполон (VI в. пр. Хр.) 44 Кръстина Панайотова, Маргарит Дамянов, Светът на жената 144 Теодора Богданова Теодора Богданова Яма № 23 45 Изображенията на жени 147 Кръстина Панайотова Слава Василева Яма № 24 48 Тоалетни принадлежности 155 Кръстина Панайотова Теодора Богданова Архаични храмове и олтари 57 Накитите 172 Маргарит Дамянов, Даниела Стоянова Мила Чачева Фризът с воини 64 Сватбата 182 Маргарит Дамянов, Даниела Стоянова Теодора Богданова Раннокласически храм и олтари 73 Домашната вселена 189 Даниела Стоянова, Маргарит Дамянов Димитър Недев, Теодора Богданова Аполон на Каламис 79 Кухнята в Аполония 193 Антоан Ермари Лоран К лакен Мъжката вселена: светът на войната 198 ІІІ Аристократическите Явор Иванов погребални могили Мъжката вселена: гимназионът 208 Надгробните могили – белег за Мадалина Дана принадлежност към аристокрацията 284 Мъжката вселена: Старогръцкият Александър Баралис, Маргарит Дамянов симпозион 213 Нос Колокита – могилата, проучена от Тома Санглад Мария Цанева 289 Маргарит Дамянов Животът на децата 221 Кръстина Панайотова Огнището от надгробна могила № 10 Изображения на деца върху вази и на нос Колокита 300 Александър Баралис теракоти 224 Слава Василева, Кръстина Панайотова Надгробната могила Кисир Михаил Тепе 304 Александър Баралис Играчките 228 Кръстина Панайотова Погребални венци от могилата Кисир Михаил Тепе 309 Аполония Понтийска: културният Милена Тонкова, Софи Декан-Леким живот на един йонийски град и съседните му градове 244 Могилата в м. Синетудиас 322 Мадалина Дана Александър Баралис Гръцката музика по бреговете на Черно море 247 ІV Некрополите 327 Силвен Перо История на проучванията на Танцът в Аполония Понтийска 253 некрополите и организацията на Мари-Елен Делаво-Ру погребалното пространство 328 Кръстина Панайотова Акробатиката в Аполония Понтийска 256 Мари-Елен Делаво-Ру Изследователските работи на френско- българската археологическа мисия Театърът и неговите представления 258 в м. Калфата 333 Кръстина Панайотова Александър Баралис Институциите на Аполония 266 Гробовете на първите колонисти 335 Маргарит Дамянов Димитър Недев Работилници за производство на керамика 270 Късноархаичен и Раннокласически Александър Баралис, Пиер Дюпон, некропол в кв. Харманите 340 Димитър Недев, Кръстина Панайотова, Димитър Недев Явор Иванов Минно дело и металургия в Аполония 274 Александър Баралис, Пиер Дюпон, Гробове и погребални ритуали в Теодора Богданова Аполония през V в. пр. Хр. 350 Александър Баралис, Кръстина Панайотова Монетосеченето на Аполония Понтика 277 Калина Йорданова Гроб № 305 352 Кръстина Панайотова В зората на еВропейската циВилизация: слатина – софия на 8000 години Гроб № 15 356 Обредно огнище № 5 422 Маргарит Дамянов Маргарит Дамянов Гроб № 15 (Структура 23) 364 Магически практики в аполонийските Явор Иванов некрополи 427 Александър Баралис Гробове и погребални обреди в Аполония през ІV в. пр. Хр. 370 „Магико-религиозни“ предмети 432 Александър Баралис, Кръстина Панайотова Александър Баралис, Кръстина Панайотова, Димитър Недев, Теодора Богданова Гроб № 447 373 Кръстина Панайотова „Гроб на жрицата“ 437 Антоан Ермари Гроб № 438 376 Кръстина Панайотова Гроб № 203 379 V Територията 443 Кръстина Панайотова Територията на Аполония 444 Гроб № 278 384 Александър Баралис, Кръстина Панайотова, Кръстина Панайотова Теодора Богданова, Димитър Недев, Паскал Лебутейе Фамилна гробница на Пармис и Хегус 391 Теодора Богданова, Димитър Недев, Стопански комплекси в местностите Маргарита Попова, Милена Крумова Месарите и Света Марина 452 Александър Баралис, Мартин Гюзелев, Погребални урни 399 Кръстина Панайотова, Теодора Богданова Александър Баралис Колективната монетна находка при Надгробни паметници и начини на проучванията на археологическия обект маркиране 406 в местността Св. Марина 1, Созопол 461 Анета Петрова Мартин Гюзелев Погребални надписи в некрополите на Селският некропол в Месарите 466 Аполония Понтийска 408 Александър Баралис, Кръстина Панайотова, Мартин Гюзелев Теодора Богданова Гробове от некропола в м. Месарите 469 Ритуални струпвания в нeкрополите Теодора Богданова на Аполония Понтийска 410 Александър Баралис Некропол в м. Месарите, сектор Ритуално керамично струпване № 32 Месарите 2, гроб № 3 472 Александър Баралис върху гроб № 343 414 Александър Баралис Некропол в м. Месарите, сектор Ритуално керамично струпване № 13 над Месарите 4, гроб № 20 477 Александър Баралис гроб № 437 416 Александър Баралис, Маргарит Дамянов, Саркофазите 480 Кръстина Панайотова Кръстина Панайотова Обредните огнища 418 Александър Баралис, Кръстина Панайотова, Цветана Попова, Лазар Нинов, Димитър Костов Заключение 482 Аполония Понтийска, от войнѝте на Митридат до обсадата на М. Лициний Лукул 482 Александър Баралис Римски погребения от „Фамилна гробница на Пармис и Хегус“ 486 Теодора Богданова, Димитър Недев, Маргарита Попова, Милена Крумова Библиография 495 Индекс 517 В зората на еВропейската циВилизация: слатина – софия на 8000 години К ураторите на изложбата отправят най-гореща бла- годарност на г-н Боил Банов – министър на кул- турата на Република България за проявената грижа и право най-напред в Созопол. Събитието дължи много и на помощта и подкрепата на г-н Фабиен Флори – ди- ректор на Френския културен институт в София, кой- подкрепа на този амбициозен проект, допълнение към то щедро осигури средства за превод на двуезичния извършения през 2018 г. двустранен обмен между му- каталог, с което позволи публикуването на този зна- зея Лувър и Министерство на културата. Това съдей- чим научен и аналитичен труд, започнат през мандата ствие бе възможно благодарение на г-н Вежди Рашидов на предшественика му г-н Гийом Робер. Твърде навре- – председател на Комисията по култура на Народното менна бе и помощта на г-н Пиер Гийме – културно ата- събрание на Република България, който по време на ше на посолството на Франция. Но замисълът нямаше своя мандат даде ход на изложбата Епопея на тракий- да стигне до успешен завършек без забележителното ските царе. От гръко-персийските войни до келтските гостоприемство на г-жа Венета Ханджийска-Янкулова нашествия (479–278 г. пр. Хр.). Археологически от- – директор на РИМ – София, начело на изключител- крития в България, която през 2015 г. позволи на па- но мобилизиран екип от професионалисти, която оси- рижката публика да се запознае с една от най-богатите гури най-добри условия за посрещане на изложбата и страници на античното минало на Тракия. Събитието допринесе с полезните си указания на археолог. С това дължим до голяма степен на изключителния интерес тя продължи делото на г-жа Слава Иванова и помощ- на президента и директор на Лувър г-н Жан-Люк Мар- ничката ѝ, г-жа Калина Петкова, с които имахме удо- тинез към културното наследство на България и пло- волствието да изминем част от пътя и съвместно да до- дотворното и наситено сътрудничество, установено ведем до зрялост този проект. На всички тях държим между нашите две страни. И на тримата сме благодар- да изкажем най-дълбока благодарност. ни за искрения им ангажимент в полза на историята Настоящата изложба включва изключително ва- и археологията. Тяхното пристрастие бе споделено от жни експонати, предоставени от исторически учас- г-жа Франсоаз Голтие – директор на Департамента за тници в проучването на Аполония, а именно Нацио- старогръцки, етруски и римски старини, която носеше налния археологически институт с музей (Българска ежедневната отговорност, следеше постоянно и добро- Академия на науките) с неговия предишен директор намерено за хода на изпълнението и осигури осъщест- г-н Людмил Вагалински, зам.-директора г-жа Мария вяването на проекта, както и на г-жа Амелия Гешева Рехо и настоящия директор г-н Христо Попов, които – заместник-министър на културата на Република Бъл- от самото начало сътрудничеха в разработването на гария, която постоянно съпътстваше нашите усилия и проекта, като подготвиха за експониране съхранява- предвидливо взимаше необходимите решения, всеки ните в София находки, произхождащи от разкопки- път когато стратегическият избор го налагаше. те на Александр Дегран и предоставиха за изложбата Изложбата се облагодетелства от ангажимента и някои от най-емблематичните предмети на музея; На- интереса на г-н Ерик Лебедел – посланик на Франция ционалния исторически музей, с неговата директорка в България, поел щафетата от предшественика си г-н г-жа Бони Петрунова, заместник-директора г-н Иван Ксавие Лапер дьо Кабан. Държим да им благодарим Христов и наскоро починалия директор г-н Божидар за неутолимата им любознателност и за щедрата им Димитров, за когото скърбим, които най-всеотдайно любов към България. Не по-малка настойчивост про- допринесоха за тази изложба със своето съпричастие явиха г-н Ангел Чолаков – посланик на България във и активна помощ. Благодарностите ни не биха били Франция, забележителен поддръжник на проекта, и изчерпателни без споменаване името на г-н Милен г-н Тодор Чобанов – заместник кмет на София и бивш Николов – директор на Регионалния исторически заместник-министър на културата. Благодарим и на г-н музей в Бургас, който непринудено и ентусиазирано Панайот Рейзи – кмет на Созопол, чиито корени и се включи и в созополския и в софийския етап от из- отговорности са тясно свързани с културното наслед- ложбата, като предостави четири значими експоната ство на града, който подкрепи изложбата, показана по и групови находки; Ернест Оберландер-Търновеану 9 – директор на Националния музей в Букурещ, който без които изложбата би била невъзможна, бяха поети с радост и безвъзмездно ни отстъпи клише от аполо- от г-жа Елен Мегре-Филип. нийския декрет № L186, и г-н Даниел Пантов – ди- Сценографията на двата етапа от изложбата бе ректор на музея в Приморско, който собственоръчно дело на опитната професионалистка г-жа Клио Кара- ни донесе някои експонати. Във Франция събитието георгис, която не спести усилия и време и с въодуше- се възползва от благосклонността на Академията по вление участва в обиколките на френско-българските епиграфика и изящна словесност – исторически парт- екипи из Тракия. Изработването на рекламните ма- ньор на френско-българските разкопки в Аполония и териали и плакатите бе възложено на специалистките институция-организатор през 2015 г. на колоквиума за към Регионалния исторически музей в Бургас Нели Одриското царство, в лицето на постоянния ѝ секре- Никифорова-Христова и Цветана Илиева, на г-жа тар г-н Мишел Зинк и секретаря г-н Ерве Данези, ока- Кремена Добранова и г-н Стоян Класнаков от друже- зали помощ за проучване на дейността на Александр ство K2Q в Бургас. Дегран, за което също допринесоха г-н Паскал Ривиар и г-жа Силви Бигоа от Националния архив. Държим Събитието се възползва от ерудицията и умението да благодарим най-горещо на всеки от тях за поетите на голям брой музейни и научни работници, които из- ангажименти и сътрудничеството. следваха предметите и наблюдаваха реставрацията им: Благодарим също на г-жа Екатерина Джумалиева г-жа Ан Кулие, г-жа Софи Декан и г-жа Вилен Жаме, – директор на Дирекция „Културно наследство, му- г-н Людовик Ложие и г-н Даниел Роже от Департамен- зеи и изобразителни изкуства“ в Министерството на та за старогръцки, етруски и римски старини на музея културата и координатор от българска страна на двус- Лувър; г-жа Павлина Илева, г-жа Любава Конова и транния обмен, която, съвместно с г-жа Лора Атанасо- г-жа Ваня Костова от Националния исторически му- ва, пое текущите задължения на всеки етап от проекта, зей; г-жа Слава Василева и г-жа Красимира Каради- като търпеливо и внимателно осигури надзора и реа- митрова от Националния археологически институт с лизацията му, продължавайки началните стъпки, пред- музей; г-жа Андреа Стефан от Националния истори- приети от г-жа Уляна Малеева. чески музей в Букурещ; г-жа Мирей Ламарк от архива В рамките на Френския институт в София за из- на Академията по епиграфика и изящна словесност. ложбата допринесоха г-жа Блага Делчева – за преводи- Във връзка с изложбата, голям брой експонати те, г-жа Мария Конакчиева и г-жа Надежда Данаилова бяха подложени на внимателна реставрация, извърше- – за провеждане на срещите, свързани с това колектив- на от реставратори, притежаващи експертни умения, но дело. В това отношение получихме многократно граничещи понякога с вълшебство, като г-жа Шехера- съдействие и от страна на г-жа Диана Игнатова – ди- зад Бентуати от музея Лувър, г-жа Петя Пенкова, г-н ректор на българския Културен институт в Париж, на която най-искрено благодарим. Държим да изразим Чавдар Чомаков и г-жа Мария Тасева от Националния нашата признателност и благодарност на господата Бе- археологически институт с музей (БАН), г-н Георги нуа де Сен-Шама и Алберто Виал – съответно дирек- Илиев (Регионален исторически музей-Ямбол) и г-жа тор на кабинета и дипломатически съветник на прези- Жени Койчева (ОКИ – Созопол). дента и директор на музея Лувър, които ни съпътстваха С чувство на възхищение благодарим и на фото- по време на подготовката на изложбата, на г-н Венсен графите, които съумяха да изтъкнат величието и под- Помаред – помощник директор и бивш директор по чертаят красотата на сложни и деликатни експонати, медийното отразяване и културното програмиране, представени на публиката, най-вече на г-н Лоик Дам- на г-жа Алин Франсоа-Колен – помощник-директор и ле, автор на голяма част от фотографиите на каталога, г-н Фабрис Лоран – заместник-директор по Експони- г-н Ерве Левандовски от музея Лувър, подпомогнат ране на колекциите, които отделиха специално внима- от г-жа Лор-Елен Керио – отговорничка за фотограф- ние на развитието на проекта, както и на г-жа Валери ските фондове, която се зае с фотодокументацията в Форе и г-н Карим Муталиб – главни администратори Париж, г-н Красимир Георгиев от Националния архе- на музея Лувър, които при необходимост взимаха ре- ологически институт с музей (БАН) и г-н Тодор Ди- шения и по най-деликатните въпроси. митров от Националния исторически музей. Техните Основен бе приносът на г-жа Мари Винуз – отго- снимки бяха обогатени с безвъзмездно предоставени- ворничка за проекта в Отдела по изложбите в Лувър, те от някои изследователи като г-жа Теодора Богдано- ръководен от г-н Паскал Перинел, а дейностите, свър- ва, г-н Маргарит Дамянов, г-н Димитър Недев и г-жа зани с мобилността и експонирането на предметите, Милена Тонкова. 10 Благодарностите ни са отправени и към г-жа Сия Делаво-Ру, Маргарит Дамянов, Дан Дана, Мадалина Пенелова, г-жа Дениза Кюмюрджиева, г-жа Даниела Дана, Мартин Гюзелев, Антоан Ермари, Ливиу Янку, Николова и г-н Огнян Лулев, многогодишни свиде- Явор Иванов, Людовик Ложие, Силвен Перо, Анета тели и участници в нашите проучвания в Археологи- Петрова, Лора Роо, Томас Санглад, Николай Шаран- ческия музей на Созопол и на терена, неуморни пази- ков, Даниела Стоянова, Милена Тонкова, Слава Васи- тели на много от находките, които отново ни оказаха лева и Калина Йорданова. полезно съдействие. Техните статии не биха били на същото ниво, без Изказваме нашата сърдечна благодарност за съп- ценните съвети и пояснения, щедро предоставяни им ричастността и всеотдайността на изключително мо- от г-н Пиер Дюпон и без компетентната редакция на билизирания екип от професионалисти от РИМ – г-жа София Руменчева и г-н Никола Баралис – двама София: на уредниците г-жа Полина Стоянова и г-жа утвърдени познавачи на археологическите проучвания Десислава Василева, на фондохранителите г-жа Люба на Аполония. Графичниото оформление и отпечатва- Дафова и г-н Ивайло Иванов, както и на реставра- нето на каталога са дело на г-н Нейко Генчев от изда- торите г-н Панайот Панов, г-н Калин Тодоров, г-жа телска къща Фабер. Емилия Колева, г-жа Антония Ангелова и г-жа Ана Евстатиева. Експозицията беше осъшествена и с помо- щта на г-н Велизар Димитров (пространсвено оформ- ление), г-жа Светлана Чолакова (графичен дизайн), Александър Баралис г-н Бойко Бонев и г-н Кирил Димов (техническо об- Съръководител на Френско-българската археологическа мисия служване), като и г-жа Вяра Божинова (финансово об- в Аполония Понтийска служване). Популяризирането на изложбата се дължи Координатор от страна на Музей Лувър на двустранния обмен между музея Лувър и Министерство на културата на Република на г-жа Ерина Кръстева (връзки с обществеността) и България г-н Константин Чакъров (фото и видео). За приятно- то прекарване по време на откриването и кетъринга Кръстина Панайотова се погрижиха г-жа Йордана Николова и г-н Христо Съръководител на Френско-българската археологическа мисия Събчев. в Аполония Понтийска Каталогът не би съществувал в сегашния си вид без Национален археологически институт с музей, авторите, които предоставиха своите анализи и собст- Българска академия на науките вения си поглед върху историята на града и неговото културно наследство: Теодора Богданова, Мила Ча- Димитър Недев чева, Добринка Шиекова, Лоран Клакен, Мари-Елен Директор на Общинския културен институт – Созопол 11 Е дна от важните цели, които следваме през настоящата Европейска година на културното на- следство, е да насърчаваме повече млади хора да откриват и изучават наследството на Стария континент, както и да засилим чувството на принадлежност на гражданите към общото ни евро- пейско семейство. Министерството на културата подкрепя различни инициативи и прояви, свър- зани с тази цел на регионално, национално и европейско равнище, а стремежът ни е отзвукът от тези чествания да продължи и след 2018 г. Сътрудничеството в областта на културата между Република България и Република Франция се развива успешно и в приятелска атмосфера, което до голяма степен се дължи и на общата ни любов към свободата и независимостта, на толерантността към другите народи и религии. Не- съмнено ключова роля за издигането на двустранните ни отношения на още по-високо равнище има също активният културен диалог, който поддържаме. Част от него бе и представената това лято експозиция в Созопол, подготвена съвместно от български и френски специалисти. Интензивното българо-френско културно сътрудничество и успешното партньорство между Министерството на културата и музея „Лувър“ продължава с изложбата „Аполония Понтийска. По стъпките на археолозите“ – колекции от Лувъра и музеите в България. Щастлив съм, че ши- роката публика ще има възможността да се запознае с резултатите от професионалната работа на поколения български и френски археолози, започнала в далечната 1904 г. и разгърната със съдей- ствието на музея „Лувър“ и с помощта на многобройни партньори. Убеден съм, че заедно със световноизвестния музей тепърва предстои да изследваме нови територии на възможностите, които се предоставят благодарение на разбирателството, партньор- ството, визионерството и, разбира се, на високия професионализъм на археолозите и музейните специалисти. Благодаря на кураторите на изложбата, на екипите на музеите, както и на всички партньори. Усилията, които положиха за представянето на тази впечатляваща изложба в Регионалния исто- рически музей в София, несъмнено ще предизвикат чувство на удовлетвореност и ще ни вдъхно- вят за още много съвместни проекти. 13 декември 2018 г. Боил Банов Министър на културата на Република България 12 В руслото на изложбата Епопея на тракийските царе – от Гръко-персийските войни до келт- ските нашествия (479–278 г. пр. Хр.), дала възможност на френската публика да преоткрие през 2015 г. в Париж древното наследство на Одриското царство, и последвалото през лятото на 2018 г. представяне в Париж на Преславското съкровище, музеят Лувър, в сътрудничество с Ми- нистерство на културата на Република България, продължава активната си дейност, насочена към запознаване с достоянията на античното и средновековното културно наследство по българските земи и с българските културни достижения от по-ново време. Поредната изложба, организирана този път в София, ни води по стъпките на един млад френски консул, Александър Дегран, чиято любов към археологията пламва след срещите му Шарл-Франсоа Шампоазо – откривателя на Нике от Самотраки. По примера на Жорж Сьор, провел по-раншни разкопки на тракийските могили Мечкур и Рачев, Александър Дегран продъл- жил в началото на ХХ в. проучванията в района на Ямбол и Пловдив, започнати от Френската ар- хеологическа школа в Атина. Той възнамерявал да разкрие останките на античния град Аполония Понтийска, който бил най-голямата гръцка колония на тракийския бряг на Черно море. Ръководен от амбициозна научна програма, през 1904 г. Александър Дегран провел двуме- сечни проучвания на остров Св. Кирик в търсене на светилището на Аполон Лечител, както и проучвания на някои от многобройните могили около древната Аполония, днешния Созопол. Дейността на младия археолог би била невъзможна без щедрата подкрепа на френската Ака- демия по епиграфика и изящна словесност. След края на проучванията си, Александър Дегран предоставил на Националния археологически институт в София и на Лувъра богат археологиче- ски инвентар и една от редките за времето контекстуализирани колекции от Черноморската зона. Така неговото начинание отбелязало началото на археологическата епопея в Созопол, коя- то мнозина най-изтъкнати български изследаватели – от Богдан Филов до Иван Венедиков и от Михаил Лазаров до Мария Цанева – продължили впоследствие. Настоящата изложба е повод да ги почетем и поздравим за извършената работа, като представим за първи път в България екс- понатите, съхранявани в Париж и по този начин обединим контексти, разделени между двете институции. От 2001 г. насам, френски и български изследователи отново работят заедно в Созопол, съжи- вявайки пламъка на това научно сътрудничество, възникнало около историята и историческото наследство на един от най-прочутите антични градове на Черноморието. Благодарение на свои- те институционални партньори – Комисията за археологически разкопки към Министерство на външните работи на Франция, Академията по епиграфика и изящна словесност, центъра Камий Жулиан, Френската археологическа школа в Атина и Института за проучвания на Югоизточен Анадол –, музеят Лувър продължава днес теренните проучвания редом с екипите на Археоло- гическия музей в Созопол и Националния археологически институт в София, благодарение на научно-изследователската програма за Черноморието, чийто стожер е Френско-българската архе- ологическа мисия в Аполония Понтийска. Нека поредната изложба на колекциите, съхранявани в Париж и София, даде на българската публика възможност да се възхити от богатството на древна Аполония и укрепи нашето научно сътрудничество и връзките на приятелство и взаимоуважение между Франция и България. 13 декември 2018 г. Жан-Люк Мартинез Президент-директор на Музея Лувър 13