Алберт Айнщайн – Уикипедия

Алберт Айнщайн – Уикипедия
Направо към съдържанието
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Айнщайн
пренасочва насам. За други значения вижте
Айнщайн (пояснение)
Алберт Айнщайн
Albert Einstein
германски физик
Алберт Айнщайн, снимка от 1921 г.
Роден
14 март
1879
г.
Улм
Германска империя
Починал
18 април
1955
г.
(76 г.)
Принстън
Ню Джърси
САЩ
Погребан
Съединени американски щати
Етнос
евреи
Религия
агностицизъм
юдаизъм
Пантеизъм
Националност
Германия
(1879 – 96, 1914 – 33)
Швейцария
(1901 – 55)
САЩ
(1940 – 55)
Учил в
Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих
Цюрихски университет
Работил в
Карлов университет
Цюрихски университет
(1909 – 1911)
Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих
(октомври 1912 – 1914)
Принстънски университет
(1933 – 1955)
Лайденски университет
Бернски университет
(1908 – 1909)
Хумболтов университет на Берлин
(1914 – 1933)
Пруска академия на науките
(1914 – 1933)
Лайденски университет
(21 септември 1920 – 13 юли 1946)
Берн
Калифорнийски университет – Бъркли
Научна дейност
Област
Физика
Известен с
Общата теория на относителността
Специалната теория на относителността
Брауновото движение
Фотоелектричния ефект
E=mc²
Статистиката на Бозе-Айнщайн
Парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен
Награди
Нобелова награда за физика
(1921 г.)
Медал Макс Планк (1929 г.)
Семейство
Майка
Паулине Кох
Съпруга
Милева Марич (1903 – 1919)
Елза Льовентал (1919 – 1936)
Деца
Лизерл Айнщайн (1902 – 1903?)
Ханс Алберт Айнщайн (1904 – 1973)
Едуард Айнщайн (1910 – 1965)
Други роднини
Елза Айнщайн
(първа братовчедка)
Подпис
Уебсайт
alberteinstein.com
Страница в IMDb
Алберт Айнщайн
Общомедия
Алберт Айнщайн
на
немски
Albert Einstein
, /
ˈalbɐt ˈaɪ̯nʃtaɪ̯n
/) е
немски
физик–теоретик
философ
писател
от
еврейски
произход, работил през голяма част от живота си в
Швейцария
Съединените щати
. Той е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена, неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо, а често е определян и като бащата на съвременната физика.
10
Името на Айнщайн се свързва с популярното уравнение
{\displaystyle E=mc^{2}}
за еквивалентност на
маса
енергия
. През 1921 г. получава
Нобелова награда
за приноса си към
теоретичната физика
и особено за откриването на закона за
фотоелектричния ефект
11
В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн разбира, че при тогавашните възгледи за физиката
класическата механика
не може да се съвмести със законите за
електромагнитните полета
, което го насочва към разработването на неговата
специална теория на относителността
. Той разбира също, че
принципът на относителността
може да бъде приложен и към
гравитационните полета
и през 1916 г. формулира и
общата теория на относителността
. Той продължава работата си в областта на
статистическата
квантовата теория
създавайки свое обяснение на
теорията на елементарните частици
и движението на
молекулите
. Той изследва и топлинните свойства на
светлината
, с което поставя основите на
фотонната
теория за светлината. През 1917 г. той използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на
Вселената
, с което поставя началото на релативистичната
космология
12
Айнщайн публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети.
12
Той пише и коментира широко върху множество философски и политически въпроси, като
социализма
международните отношения
(писмата, които разменя със Зигмунд Фройд, озаглавени „Защо война“, кратката статия „Защо социализъм“ и др.).
13
Неговата изключителна интелигентност и оригиналност правят думата „Айнщайн“ синоним на
гений
14
Алберт Айнщайн се обявява категорично против
войната
, а по-късно и против производството и употребата на
ядрени оръжия
. В същото време в навечерието на
Втората световна война
той лично предупреждава американския президент
Франклин Делано Рузвелт
за опасността Германия да разработи ядрено оръжие, което стимулира бързото развитие на американската ядрена програма. Айнщайн е и един от инициаторите за създаване на държавата
Израел
През 1999 г. американското списание „
Тайм
“ го провъзгласява за Личност на столетието, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена. В чест на стогодишнината от неговите знаменити статии 2005 година е обявена за Световна година на физиката. На името на Айнщайн са наречени единицата
айнщайн
, използвана във
фотохимията
химичният елемент
айнщайний
, астероидът
2001 Айнщайн
, лунният кратер
Айнщайн
Биография
редактиране
редактиране на кода
Детски години и юношество
редактиране
редактиране на кода
Най-ранната снимка на Айнщайн (на 3 години)
Алберт Айнщайн е роден на
14 март
1879
г. в град
Улм
Кралство Вюртемберг
, част от
Германската империя
15
Баща му, Херман Айнщайн (1847 – 1902 г.), е съдружник в магазин за дюшеци, а майка му, Паулине Айнщайн (1858 -1920 г.), е дъщеря на заможен търговец на зърно. През 1880 г. семейството се премества в
Мюнхен
, където Херман Айнщайн основава с брат си Якоб предприятие за производство на постояннотокови електрически уреди.
15
Семейството на Алберт Айнщайн е
еврейско
, но нерелигиозно, а между пет и десетгодишна възраст той посещава католическо начално училище. Макар че в ранна възраст има затруднения с говора, в началното училище той е отличен ученик.
16
17
Когато е на 5 години, бащата на Алберт Айнщайн му подарява
компас
и той е дълбоко впечатлен от факта, че нещо предизвиква движението на стрелката, въпреки привидно „празното пространство“.
18
По-късно той започва да конструира за забавление макети и механични устройства и започва да проявява талант в областта на
математиката
15
(Този талант е пробуден от чичо му Якоб Айнщайн, който е известен учител по математика.)
През 1889 г. Макс Талмуд, беден студент от
Полша
, подпомаган от семейството на Айнщайн, насочва десетгодишния Алберт към основни научни, математически и философски книги, като „
Критика на чистия разум
“ на
Имануел Кант
и „
Елементи
“ на
Евклид
19
По настояване на майка си започва уроци по
цигулка
, въпреки че това занимание не е особено по вкуса му. След известно време изоставя свиренето и едва в зряла възраст се връща отново към цигулката. Един от любимите му композитори е
Волфганг Амадеус Моцарт
. На 12 години започва да изучава самостоятелно математика, интересува се дори от
интегрално и диференциално смятане
През 1894 г. предприятието на Херман Айнщайн фалира, поради масовото разпространение на
променливия ток
и намалялото търсене на постояннотокови устройства. Семейството се мести в
Италия
– най-напред в
Милано
, а след това в
Павия
, но Алберт остава в Мюнхен, за да завърши гимназиалното си образование. Намерението на баща му е той да учи
електроинженерство
, но Алберт влиза в конфликти с училищното ръководство, недоволен от режима и начина на обучение. По-късно той пише, че духът на учение и креативно мислене е бил изгубен в стриктното зубрене. През пролетта на 1895 г. напуска училището, представяйки лекарска бележка и заминава при семейството си в Павия.
15
По това време Айнщайн написва първия си научен труд, „
Изследване на състоянието на
етера
магнитни полета
“.
20
Айнщайн се опитва да кандидатства директно в Политехниката в
Цюрих
Швейцария
, въпреки че не е положил
матура
. Представя се блестящо по математика и физика, но се проваля на изпитите по останалите дисциплини.
21
След този неуспех семейството му го изпраща в
Аарау
, за да довърши средното си образование.
15
Там той живее в дома на преподавателя Йост Винтелер и се влюбва в дъщеря му Мари (сестрата на Айнщайн Мая по-късно се омъжва за сина на Винтелер – Паул).
22
В Аарау Айнщайн се запознава с
електромагнитната теория
на
Джеймс Кларк Максуел
. Седемнадесетгодишен, той завършва училище и с одобрението на баща си се отказва от вюртембергското си гражданство, за да избегне военната служба. През същата година постъпва в четиригодишния учителски курс по математика и физика на Политехниката в Цюрих, а Мари Винтелер заминава за
Олсберг
, където е назначена за учителка.
Милева Марич
, родом от
Сърбия
, бъдещата съпруга на Айнщайн, също постъпва в Политехниката през 1896 г. и е единствената жена сред шестимата студенти в специалност математика. През следващите години приятелството на Айнщайн и Марич преминава в любовна връзка.
23
Съществуват предположения, че Милева Марич сътрудничи на Айнщайн при писането на известните му публикации от 1905 година,
24
25
но изследователите на проблема не откриват сериозни свидетелства за това.
26
27
28
29
През 1900 г. Алберт Айнщайн получава учителска диплома и завършва висшето си образование, но Марич не успява да издържи изпита по математика. През 1901 г. Айнщайн получава швейцарско гражданство.
Чиновник в патентно бюро
редактиране
редактиране на кода
Милева Марич през 1896 година
Дипломата, получена през 1900 г., разрешава на Айнщайн да работи като преподавател по математика и физика. Поради неразбирателство с професорите си обаче той не получава университетско място. Следват години на лишения и трудности. В периода 1900 – 1902 г. Айнщайн пише много писма с молби за работа, но молбите му са отхвърляни навсякъде. След много перипетии и разочарования с помощта на свой приятел получава работа в Швейцарското бюро за патенти в
Берн
с годишна заплата от 3500
франка
. Той остава на тази работа от 1902 до 1909 г. Естеството и характерът на работата му са такива, че му остава много свободно време, което му позволява да се занимава с теоретична физика.
През 1903 г. се жени за Милева Марич, от която има двама
сина
– Ханс Алберт и Едуард. Техният съюз е по-скоро
интелектуален
, отколкото романтичен. Между тях остава известно разстояние и отчужденост, защото Айнщайн обича да се уединява в своите изследвания, а и двамата имат силни и независими характери. Не е известно какъв е приносът на Милева Марич в работата на Алберт Айнщайн. Макар повечето историци да твърдят, че е несъществен, съществуват и предположения, че поне в началото и двамата са работили на равни начала по теорията на относителността.
1905 – чудодейната година на Айнщайн (
Annus Mirabilis
редактиране
редактиране на кода
През 1905 г. едва на 26 години Айнщайн пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на
брауновото движение
, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението:
{\displaystyle E=mc^{2}}
– за еквивалентност на
маса
енергия
Тези статии не са базирани на трудни
експерименти
и на сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. За първи път в историята на човечеството Алберт Айнщайн доказва, че чистата мисъл може да промени представите ни за
природата
. През 1905 г. Айнщайн защитава
докторат
Научна кариера, научни теории и емиграция в САЩ
редактиране
редактиране на кода
Алберт Айнщайн, 1921
След като напуска патентното бюро през 1909 г., Айнщайн напредва бързо в кариерата си и става световноизвестен. През 1911 г. става професор в
Университета в Цюрих
, а малко след това е назначен в
Университета в Прага
. През 1913 г. се завръща в Политехническия институт в Цюрих, а през 1914 г. заминава за Германия. Между 1914 и 1933 г. е директор на института по физика „Кайзер Вилхелм“ в
Берлин
. През периода от 1912 до 1933 г. е и гостуващ професор на
Лайденския университет
30
През 1914 г. става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин, а през 1915 г. формулира и публикува друг свой основен труд – „
Общата теория на относителността
“.
Специалната теория на относителността постановява, че времето за два обекта, които се движат един спрямо друг, е различно. Това се пояснява от „парадокса на близнаците“ в следния въображаем опит: единият от тях остава на
Земята
, докато другият е
астронавт
и се отправя на междузвездно пътешествие в
Космоса
. Неговият кораб отлита от
планетата
, след което се ускорява до
скорост
, сравнима със
скоростта на светлината
(с = 299 792 458 m/s). Една година по-късно корабът и астронавтът се завръщат в точката, от която са тръгнали. Но при това завръщане се установява, че неговият брат близнак е остарял значително.
Общата теория на относителността постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната покривка. Едно от следствията на общата теория на относителността е откриването на
черните дупки
небесни тела
, които са с огромна
маса
в малък
обем
и създават огромно, безкрайно голямо
гравитационно поле
, от което дори светлината не може да избяга.
След като живеят разделени в продължение на 5 години, Милева и Алберт се развеждат през 1919 г. През същата година той се жени за братовчедка си Елза и помага в отглеждането на нейните две дъщери от първия ѝ брак. През 1921 г. получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и откриването на закона за
фотоелектричния ефект
В началото на 1933 г.
нацистите
взимат властта в Германия. Поради последвалите преследвания срещу евреите Айнщайн е принуден да се откаже от немското си гражданство, напуска Германия и се установява в
САЩ
. Неговата известност и смелите му изявления против националсоциализма и
фашизма
предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия.
Принстън
редактиране
редактиране на кода
Айнщайн през 1947 година
В Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за фундаментални изследвания в
Принстън
Ню Джърси
, където остава до края на живота си. Неговите научни интереси са създаването на единна
теория на полето
и релативистката
космология
. През 1940 г. получава американско гражданство, но запазва и швейцарското. Не участва в
проекта Манхатън
Лос Аламос
, а за
атомните бомби над Хирошима и Нагазаки
научава от вестниците.
В следващите години Айнщайн става един от основателите на
Пъгуошкото движение на учените за мир
. Въпреки че първата конференция се провежда едва след смъртта на Айнщайн през 1957 г., инициативата за създаването му е изразена в получилия широка популярност манифест на Ръсел-Айнщайн, който предупреждава за опасността от създаването и използването на
водородната бомба
. В рамките на това движение много световноизвестни учени водят борба против
надпреварата във въоръжаването
и създаването на ядрено и термоядрено оръжие.
31
32
Къщата на Айнщайн в Принстън
До края на живота си Алберт Айнщайн продължава работата си над проблемите на космологията, но главните си усилия насочва в търсенето на единна теория на полето. В това му начинание му помагат професионални математици, дори разработва две отделни теории. От математическа гледна точка двете теории са изящни, не водят до никакво нови физични следствия. Тъй като той не се интересува от чистата математика, а от връзката с физиката, изоставя тези теории.
33
Отначало (през 1929 година) Айнщайн се опитва да развива идеите на Теодор Калуца и Оскар Клайн, които се състоят в това, че светът има 5 измерения, като петото е с микроразмери и поради тази причина е незабележимо и невидимо. Но не му се удава да получи нови интересни резултати с това допускане и той изоставя многомерната теория. Едва в наше време тя се възражда като
теория на суперструните
. Втората версия на единната теория (1950 година) се основава на предположението, че
пространство-времето
има не само
кривина
, но и
усукване
. Тя включва също така общата теория на относителността и теорията на
Максуел
. Въпреки това, окончателна редакция на
уравненията
– такава, че да описват както микро, така и макро света – не е открита. По това време Алберт Айнщайн не разполага с математическите средства и с изчислителните възможности на
XXI век
и макар че е на прав път, си поставя неимоверно трудна и почти непостижима за това време задача. Така неговата теория остава като ненужна математическа надстройка.
34
Последни години
редактиране
редактиране на кода
През 1955 г. здравето на Айнщайн се влошава рязко. Той пише завещание и заявява на приятелите си: „
Аз изпълних своята задача на тази земя
“. Неговият последен труд е незавършеният призив за предотвратяване на ядрена война. Умира на
18 април
1955
година от
аневризма
на
аортата
. Точно преди смъртта си произнася няколко думи на немски, но американската медицинска сестра не ги разбира и не може да ги възпроизведе. Преди смъртта си пожелава скромно погребение. Погребението се извършва на 19 април 1955 г., присъстват само 12 от най-близките му роднини и приятели. Тялото му е кремирано и прахът е разпръснат във въздуха.
Религиозни и политически възгледи
редактиране
редактиране на кода
Уравнението на Айнщайн, изписано на кулата в
Тайпей
Тайван
през
2005
– световната година на
физиката
Тъй като работите на Айнщайн са свързани и с научния
детерминизъм
, се повдигат въпроси относно позицията му за теологическия детерминизъм или дали той вярва в някой
Бог
. През 1929 г. казва на
равин
Херберт С. Голдщайн:
Аз вярвам в Бога на
Спиноза
, който се разкрива в закономерната хармония на света, но не вярвам в Бог, който се занимава с вярата и дейностите на човечеството
.“
35
Айнщайн сам заявява, че е
агностик
в писмо от 1950 г., адресирано до М. Берковиц:
Отношението ми към Бог е това на един агностик. Убеден съм, че ясното съзнание за водещата роля на моралните принципи при подобряването и облагородяването на живота не се нуждае от идеята за законодател, още по-малко от законодател, който действува чрез награда и наказание.
36
Други негови фрази са: „
Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа
“ и „
Бих искал да знам мислите на Бог, останалото са подробности
“. По-конкретно своите възгледи за отношението между наука и
религия
Айнщайн излага в списанието „Природа“ през 1940 година в статия, озаглавена „Наука и религия“.
По убеждения Алберт Айнщайн е
пацифист
социалист
антифашист
ционист
(в сферата на
културата
) и
хуманист
. Според него основният порок на
капитализма
е пренебрегването на човешката личност. Той твърди, че спазването на
правата на човека
може да стане само при
плановата икономика
и че демократичното общество само по себе си не може да ограничи своеволията на големите компании и
олигархията
. Изказва се в подкрепа на
демократическия социализъм
, който според него би съчетал запазване на правата на човека,
социално равенство
, планова икономика и демократичен режим. Той обаче не одобрява тоталитарните методи, с които си служи реалният
социализъм
. През 1949 година в
Ню Йорк
публикува статията „Защо социализъм?“.
Той е убеден пацифист. Активно участва и подкрепя борбата на тъмнокожото американско население за
граждански права
. Взима активно участие и в борбата против
фашизма
нацизма
. Съдейства на
Еврейския университет в Йерусалим
и на
Израел
през 1947 г.
Памет
редактиране
редактиране на кода
На Алберт Айнщайн е наречена улица в квартал „
Витоша
“ в
София
Карта
).
Източници
редактиране
редактиране на кода
Алберт Айнщайн.
Letter to M. Berkowitz, 25 October 1950
Алберт Айнщайн.
Albert Einstein: Notes for an Autobiography
//
1949
г.
Посетен на 7 март 2019
г.
Brian, Dennis (1996), Einstein: A Life, New York: John Wiley & Sons, p. 127,
ISBN 0-471-11459-6
www.ige.ch
www.library.ethz.ch
Sieben Jahre «Schusterhandwerk»
Albert Einstein und das IGE
1215
//
Посетен на 19 юни 2019
г.
The Oxford Companion to the History of Modern Science
Oxford University Press,
2003.
ISBN 978-0-19-974376-6
с. 233.
Zahar, Élie.
Poincaré's Philosophy. From Conventionalism to Phenomenology
Carus Publishing Company,
2001.
ISBN 0-8126-9435-X
p. 41.
(на английски)
The Nobel Prize in Physics 1921
//
Nobelprize.org,
2010.
Посетен на
2 октомври 2010
(на английски)
Albert Einstein – Biography
//
Nobelprize.org,
2010.
Архивиран от
оригинала
на
31 май 2013
Посетен на
2 октомври 2010
(на английски)
Schilpp, Paul Arthur, editor. Albert Einstein: Philosopher-Scientist, Volume II.
New York,
Harper and Brothers Publishers (Harper Torchbook edition),
1951.
p. 730 – 746.
(на английски)
Негови ненаучни работи включват:
„About Zionism: Speeches and Lectures by Professor Albert Einstein“
(1930),
Why War?
(1933, в съавторство със
Зигмунд Фройд
),
„The World As I See It“
(1934),
„Out of My Later Years“
(1950) и научно-популярната книга
„The Evolution of Physics“
(1938, съавторство с Леополд Инфелд).
Einstein
//
WordNet,
2010.
Посетен на
2 октомври 2010
(на английски)
Albert Einstein – Biography
//
Nobelprize.org.
Посетен на
7 март 2007
(на английски)
Rosenkranz, Ze'ev. Albert Einstein – Derrière l'image.
Neue Zürcher Zeitung,
2005.
ISBN 3-03823-182-7
p. 29.
(на френски)
Sowell, Thomas.
The Einstein Syndrome: Bright Children Who Talk Late
Basic Books,
2001.
ISBN 0-465-08140-1
p. 89 – 150.
(на английски)
Schilpp (Ed.), P. A. Albert Einstein – Autobiographical Notes.
Open Court Publishing Company,
1979.
p. 8 – 9.
(на английски)
Herschbach, Dudley.
Einstein as a Student
(PDF)
//
Harvard University.
Архивиран от
оригинала
на
26 февруари 2009
Посетен на
2 октомври 2010
(на английски)
Mehra, Jagdish. Albert Einstein's first paper
//
The Golden Age of Physics
World Scientific,
2001.
ISBN 9810249853
Посетен на
4 март 2007
(на английски)
Архив на оригинала от
2008-09-09 в
Wayback Machine
Highfield, Roger
et al.
The Private Lives of Albert Einstein
London,
Faber and Faber,
1993.
ISBN 0-571-17170-2
p.
21
(на английски)
Highfield, Roger
et al.
The Private Lives of Albert Einstein
London,
Faber and Faber,
1993.
ISBN 0-571-17170-2
p.
21
,31,56 – 57.
(на английски)
Einstein, Albert. The Collected Papers of Albert Einstein, Volume 1: The Early Years, 1879 – 1902.
Princeton University Press,
1987.
ISBN 978-0691084077
(на немски)
Troemel-Ploetz, D. Mileva Einstein-Marić: The Woman Who Did Einstein's Mathematics
//
Women's Studies International Forum
13
(5).
1990.
p. 415 – 432.
(на английски)
Walker, E. H.
Did Einstein Espouse his Spouse's Ideas?
//
Physics Today
Feb.
1989.
Архивиран от
оригинала
на
28 септември 2004
Посетен на
3 февруари 2011
(на английски)
Pais, Abraham.
Einstein Lived Here
Oxford University Press,
1994.
ISBN 978-0198539940
p. 1 – 29.
(на английски)
Holton, G. Einstein, History, and Other Passions.
Harvard University Press,
1996.
p. 177 – 193.
(на английски)
Stachel, J.
Einstein from B to Z
Birkhäuser,
2002.
p. 26 – 38, 39 – 55.
(на английски)
Архив на оригинала от
2004-09-28 в
Wayback Machine
Martinez, A. A.
Handling evidence in history: the case of Einstein’s Wife
//
School Science Review
86
(316).
March
2005.
p. 49 – 56.
Архивиран от
оригинала
на
21 февруари 2007
Посетен на
3 февруари 2011
(на английски)
Delft, Dirk van.
Albert Einstein in Leiden
(PDF)
//
Physics Today,
2006.
Посетен на
2 октомври 2010
(на английски)
(ru)
О некоторых заблуждениях профессора Альберта Эйнштейна. Открытое письмо советских учёных
, Новое время, 1947, №48, стр.14 – 17
(ru)
О беззаботности в политике и упорстве в заблуждениях
Новое время
, 1948, №11, стр. 12 – 15.
Паркер Б.
Мечта Эйнштейна: В поисках единой теории Вселенной
изд. Амфора, 2001,
ISBN
5-94278-141-9
Lisa Randall, Warped Passages.
Unraveling the Mysteries of the Universe' Hidden Dimensions
, HarperCollins Publishers, New York, 2005.
Brian, Dennis.
Einstein: A Life
New York,
John Wiley & Sons,
1996.
ISBN 0471114596
p.
127
(на английски)
Albert Einstein in a letter to M. Berkowitz, 25 октомври 1950; Einstein Archive 59 – 215; from Alice Calaprice, ed.,
The New Quotable Einstein
, Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 2000, p. 216.
Външни препратки
редактиране
редактиране на кода
Уикицитат
Уикицитат
съдържа колекция от цитати от/за
Алберт Айнщайн
Л. Димова „Айнщайн извън относителността“
Архив на оригинала от
2010-02-24 в
Wayback Machine
(en)
Информация за Айнщайн на сайта на Американския институт по физика
Архив на оригинала от
2016-01-13 в
Wayback Machine
(en)
Биографията на А. Айнщайн на официалната страница за Нобелови лауреати
(en)
Цитати от Айнщайн за религията и морала
Архив на оригинала от
2010-10-08 в
Wayback Machine
Тази страница частично или изцяло представлява
превод
на страницата
Albert Einstein
в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от
Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“
, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от
Лиценза за свободна документация на ГНУ
. Прегледайте
историята на редакциите
на оригиналната страница, както и на
преводната страница
, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО:
Този шаблон се отнася единствено до
авторските права
върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват
конкретни източници на твърденията
, които да бъдат
благонадеждни
Нобелова награда за физика
Лауреати на наградата
1901 - 1919
Рьонтген
(1901)
Лоренц
Зееман
(1902)
Бекерел
Пиер Кюри
Мария Кюри
(1903)
Релей
(1904)
Ленард
(1905)
Дж.Дж.Томсън
(1906)
Майкелсън
(1907)
Липман
(1908)
Маркони
Браун
(1909)
Ван
дер
Ваалс
(1910)
Вин
(1911)
Дален
(1912)
Камерлинг
Онес
(1913)
Фон
Лауе
(1914)
Уилям Л. Браг
Уилям Х. Браг
(1915)
Баркла
(1917)
Планк
(1918)
Щарк
(1919)
1920 - 1939
Гийом
(1920)
Айнщайн
(1921)
Бор
(1922)
Миликан
(1923)
Сигбан
(1924)
Франк
Херц
(1925)
Перен
(1926)
Комптън
Ч.Уилсън
(1927)
О.Ричардсън
(1928)
Дьо
Бройл
(1929)
Раман
(1930)
Хайзенберг
(1932)
Шрьодингер
Дирак
(1933)
Чадуик
(1935)
Хес
Андерсън
(1936)
Дейвисън
Дж.П.Томсън
(1937)
Ферми
(1938)
Лорънс
(1939)
1940 - 1959
Щерн
(1943)
Раби
(1944)
Паули
(1945)
Бриджман
(1946)
Епълтън
(1947)
Блакет
(1948)
Юкава
(1949)
Поуел
(1950)
Кокрофт
Уолтън
(1951)
Блох
Пърсел
(1952)
Цернике
(1953)
Борн
Боте
(1954)
Лам
Куш
(1955)
Шокли
Бардийн
Братейн
(1956)
Ян
Ли
(1957)
Черенков
Франк
Там
(1958)
Сегре
Чембърлейн
(1959)
1960 - 1979
Глейзър
(1960)
Хофщетер
Мьосбауер
(1961)
Ландау
(1962)
Уигнър
Гьоперт-Майер
Йенсен
(1963)
Таунс
Басов
Прохоров
(1964)
Томонага
Швингър
Файнман
(1965)
Кастлер
(1966)
Бете
(1967)
Алварес
(1968)
Гел-Ман
(1969)
Алфвен
Неел
(1970)
Габор
(1971)
Бардийн
Купър
Шрифър
(1972)
Есаки
Йевер
Джоузефсън
(1973)
Райл
Хюиш
(1974)
Нилс Бор
Мотелсон
Рейнуотър
(1975)
Рихтер
Тинг
(1976)
Андерсън
Мот
Ван
Флек
(1977)
Капица
Пензиас
Р.Уилсън
(1978)
Глашоу
Салам
Уайнбърг
(1979)
1980 - 1999
Кронин
Фич
(1980)
Блумберген
Шолоу
К. Сигбан
(1981)
К.Уилсън
(1982)
Чандрасекар
Фаулър
(1983)
Рубия
Ван
дер
Меер
(1984)
Фон
Клицинг
(1985)
Руска
Биниг
Рорер
(1986)
Беднорц
Мюлер
(1987)
Ледърман
Шварц
Стайнбъргър
(1988)
Рамзи
Демелт
Паул
(1989)
Фридман
Кендъл
Тейлър
(1990)
Дьо
Жен
(1991)
Шарпак
(1992)
Хълс
Тейлър
(1993)
Брокхауз
Шул
(1994)
Пърл
Рейнс
(1995)
Лий
Ошероф
Р.Ричардсън
(1996)
Чу
Коен-Тануджи
Филипс
(1997)
Лафлин
Щьормер
Ци
(1998)
'Т
Хоофт
Велтман
(1999)
2000 - 2019
Алфьоров
Крьомер
Килби
(2000)
Корнел
Кетерле
Уиман
(2001)
Дейвис
Кошиба
Джакони
(2002)
Абрикосов
Гинзбург
Легет
(2003)
Грос
Полицер
Уилчек
(2004)
Глаубер
Хол
Хeнш
(2005)
Мадър
Смут
(2006)
Ферт
Грюнберг
(2007)
Намбу
Кобаяши
Маскава
(2008)
Као
Бойл
Смит
(2009)
Гейм
Новосьолов
(2010)
Пърлмутър
Шмит
Рийс
(2011)
Арош
Уайнленд
(2012)
Хигс
Англер
(2013)
Акасаки
Амано
Накамура
(2014)
Каджита
Макдоналд
(2015)
Таулес
Халдейн
Костерлиц
(2016)
Уайс
Торн
Бариш
(2017)
Ашкин
Муру
Стрикланд
(2018)
Пийбълс
Майор
Кело
(2019)
2020 - 2039
Пенроуз
Генцел
Гез
(2020)
Манабе
Хаселман
Паризи
(2021)
Аспе
Клаузър
Цайлингер
(2022)
Л'Юие
Краус
Агостини
(2023)
Хопфилд
Хинтън
(2024)
Кларк
Деворе
Мартинис
(2025)
Нормативен контрол
BIBSYS
BNE
BNF
BNper
CiNii
CONOR.BG
Dimensions
FAST
GND
Google Scholar
HDS
ISNI
NLI J9U
Koninklijke
LCCN
LNB
MBa
MGP
NARA
NCL
NDL
NKC
NLA
NLG
NSK
Open Library
ORCID
PLWABN
RSL
ICCU
Scopus
LIBRIS
SNAC
IdRef
ULAN
VIAF
WorldCat
ZBMATH
Взето от „
“.
Категории
Германски физици
Швейцарски физици
Американски физици
Преподаватели в Карловия университет
Преподаватели в Бернския университет
Преподаватели в Цюрихския университет
Носители на Нобелова награда за физика
Членове на Националната академия на науките на САЩ
Доктор хонорис кауза на Глазгоуския университет
Доктор хонорис кауза на Женевския университет
Доктор хонорис кауза на Парижкия университет
Членове на Берлин-Бранденбургската академия на науките
Евреи в Швейцария
Евреи в Германия
Евреи в САЩ
Вегетарианци
Германски пацифисти
Американски пацифисти
Родени в Улм
Починали в Принстън
Скрити категории:
Страници, използващи вълшебни препратки ISBN
Родени през 1879 година
Родени на 14 март
Починали през 1955 година
Починали на 18 април
Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine
Страници, използващи разширението Kartographer
Алберт Айнщайн
Добавяне на тема